Решение № 2403 от 9.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9294/2025 г.

дело № 20251100509294 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК. Образувано е по постъпила в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 198724/06.06.2025 г. на ответника „Еконт Експрес“ АД, ЕИК 207839658 (като универсален правоприемник чрез преобразуване на „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК 117047646), срещу решение № 7344/24.04.2025 г., постановено по гр. дело № 32553/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, с което изцяло са уважени предявените от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 405,69 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ по щета № ••••••••••/2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2023 г. до окончателното плащане, както и 20,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.12.2022 г. до 12.06.2023 г. Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, както и необоснованост. Излагат се съображения, че от страна на ищеца не са установени всички елементи от фактическия състав на процесното регресно вземане в т. ч. вида, характера и размера на причинените от конкретния превоз вреди, както и настъпването на неговата изискуемост. Поддържа се, че не са били обсъдени въпросите относно произхода и механизма на вредата, причинната връзка и евентуално освобождаващите отговорността му обстоятелства. Конкретно се посочва, че не е установено да е действал виновно или в нарушение на задълженията си като превозвач, както и, че вредите върху товара са настъпили вследствие на негово противоправно поведение, поради което оспорва да е налице основание за ангажиране на отговорността му. Твърди се, че не е доказано представител на куриера да е поканен да участва при установяване на повредата от страна на представителя на получателя на пратката. Отделно от посоченото се поддържа, че в тежест на ищеца е било да установи предаване на стоката в добро състояние, за да се презюмира настъпване на твърдяните вреди. В тази връзка се посочва, че според заключението по съдебно-техническата експертиза е било възможно повредата да настъпи в хода на превоза поради незакрепване или неуплътняване на товара, но не е установен конкретният момент и причината за увреждането, тъй като палетизирането и подготвянето на пратката е извършено от самия изпращач преди нейното приемане за превоз от негова страна, каквото оспорване е направил и с отговора на рекламацията, без това негово възражение да е обсъдено от първоинстанционния съд. Заявява, че не е изключена възможността оборудването да е увредено по време на транспорта от Германия до България, а не по време на превоза му от гр. София до гр. Кърджали. За недоказана се счита и причинната връзка между твърдяното неизпълнение и настъпилия вредоносен резултат, доколкото съдебно-техническата експертиза не е достигнала до категорични констатации в тази насока, поради което само въз основа на тях не може да се ангажира отговорността на превозвача. Обобщава се, че пратката е палетизирана и подготвена за превоз от изпращача „Дайджест Логистикс“ ООД, поради което именно неговото поведение е спомогнало за увреждането на същата, доколкото не е изключено настъпилата вреда да се дължи на непълна или неправилна защита по време на транспортиране. Позовава се на качеството си на пощенски оператор по смисъла на чл. 18 от ЗПУ, поради което счита, че приложение следва да намери чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗПУ, в който се предвижда, че пощенският оператор не носи отговорност, когато повреждането на пратката е настъпило по вина на подателя или се дължи на естеството на нейното съдържание, твърдейки, че своевременно се е позовал на посочената разпоредба със свое становище от 17.10.2024 г. Счита, че позоваването на правилата за пратки с „обявена стойност“ е неотносимо, тъй като в конкретния случай не се касае за такава, поради което приложение следва да намерят предвидените с ОУ случаи на изключване или ограничаване на отговорността му, когато вредите са причинени от действия или бездействия на изпращача – включително при неподходяща опаковка. Оспорва се относимостта на събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. – управител на „Дайджест Логистикс“ ООД, доколкото същият е посочил, че не се занимава с оперативна дейност по товаро-разтоварването и превоза, поради което те не е следвало да бъдат възприети от първоинстанционния съд. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендират се и разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ЗД „Евроинс“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита се за правилен възприетия от първоинстанционния съд извод относно повреждането на застрахованата вещ по време на транспортирането й от служители на куриерския оператор, твърдейки, че част от заявените възражения са направени за първи път едва с въззивната жалба. Не оспорва, че ответното дружество има качеството на пощенски оператор по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗПУ, поради което съгласно чл. 85, ал. 4 от ЗПУ размерът на конкретните обезщетения се предвижда в ОУ, без да се изчерпва отговорността му. Предвид изложеното се счита, че се касае за предварително ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор към подателя на пратката, поради което предвидените в чл. 85, ал. 4 от ЗПУ ограничения служат като ориентир за дължимите обезщетения и при съгласие на страните рекламационното производство се изчерпва с тяхното изплащане. Поддържа се, че при възникнал спор приложение следва да намерят общите правила, които не са дерогирани от нормата на чл. 85, ал. 4 от ЗПУ, поради което ответникът отговаря за действителния размер на претърпяната вреда, равняваща се на стойността на превозваната вещ. В тази връзка се позовава на клаузата на чл. 76.2 от ОУ, с който се приема, че „Обезщетението по рекламации за загубена, повредена, ограбена или унищожена куриерска пратка без обявена стойност се определя от куриера и е в размер до десет пъти от стойността на куриерската услуга“, без с нея да се определя начинът на определяне на обезщетението и видът на вредите, които операторът следва да обезщети. Твърди се, че в ОУ на пощенския оператор отговорността му също е уредена единствено с посочване на ориентировъчен размер, без разграничаване на характера на подлежащите на възстановяване вреди, както и на предпоставките за възникване на задължението за възстановяване. Допълва се, че в противен случай би се достигнало до предварително ограничаване на договорната отговорност, въведено от една от страните в правоотношението, каквато не е целта на чл. 85, ал. 4 от ЗПУ, тъй като ще е налице неоснователно обогатяване. Обобщава се, че приложение следва да намерят общите правила при неизпълнение, като обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Считат се за доказани настъпването на твърдяните вреди, причинно-следствената връзка между тях и осъществения транспорт, както и техния размер. Допълва се, че ограничаването на отговорността не следва да се противопостави на платилия обезщетението за вредите от същото неизпълнение застраховател, който се явява трето за правоотношението по договора за пощенска услуга лице. Позовава се на съдебна практика, която цитира. Оспорва да са ангажирани доказателства относно неправилното опаковане на стоката от страна на изпращача, още повече, че куриерът е могъл да откаже да извърши транспорта на пратката в случай, че е считал, че същата не е отговаряла на изискването на чл. 20 от ОУ, което той не е сторил, предвид липсата на вписани данни за несъответствие с изискванията за транспорт в товарителницата. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендират се и разноски. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. За процесуална прецизност следва да се отбележи, че въз основа на служебно извършена справка в ТР по партидата на „Еконт Експрес“ ООД и „Еконт Експрес“ АД се установява осъществено считано от 21.05.2024 г. преобразуване на дружеството от ООД в АД, при която форма на преобразуване преобразуващото се и новоучреденото дружество имат един и същ материален и персонален субстрат/имущество и членски състав/, като задължително е различен само видът на двете дружества – в случая ООД и АД. Касае се за едно и също юридическо лице, което до вписването на преобразуването в ТР има една правноорганизационна форма, а след това придобива друга, като правата и задълженията преминават изцяло и без промеждутък от време върху новоучреденото дружество – арг. чл. 264з от ТЗ – така Решение № 84/02.06.2017 г. по 4136/2016 г. на ВКС, III г. о., Решение № 159/06.07.2017 г. по гр. дело № 4520/2026 г. на ВКС, IV г. о. и др. Следователно, настъпилата след приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция промяна в правно-организационна форма на ответника не обуславя извод за недопустимост на първоинстанционното решение. Същият надлежно участва като страна в производството пред въззивната инстанция чрез новоучреденото дружество „Еконт Експрес“ АД като универсален правоприемник на преобразувалото се такова „Еконт Експрес“ ООД. По отношение на правилността на обжалваното решение и във връзка с въведените във въззивната жалба доводи настоящият съдебен състав намира следното: С оглед изложените с исковата молба фактически твърдения първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Следователно, основателността на предявения от ищеца регресен иск е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно сключен договор за имуществено застраховане; в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахованото лице обезщетение за настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит от застрахователен риск; отговорност на ответника за причиняването на вредите, за които е изплатено застрахователното обезщетение. В случая, по делото не се спори, а и от приобщените писмени доказателства се установява, че между ищеца ЗД „Евроинс“ АД и третото за процеса лице – „Дайджест Логистикс“ ООД е сключен застрахователен договор „Товари по време на превоз“, обективиран в застрахователна полица № 30700100003428/07.09.2021 г., с обект на застраховката: всякакви пратки и стоки /обичайни товари/, с изключение на взривоопасни стоки и стоки със специфична стойност, с период на застрахователното покритие – от 08.09.2021 г. до 07.09.2022 г. Установено е още, че застрахованото лице е възложило на ответника „Еконт Експрес“ ООД извършването на куриерска услуга - доставка на 1 брой палет с тегло от 290 кг., опаковка 1,20 м. х 1,20 м. х 2,05 м. с предмет: професионално ресторантьорско оборудване (конвектомат Rational iCombi Classic 20-2/1), газов, сериен номер G22MJ22012946092, страна на произход: Германия, с нетна цена от 17 209,50 евро, от гр. София до гр. Кърджали /склад на фирма „Вера 94/“, за което е съставена товарителница № 1050547310154/18.05.2022 г., като стоката е опакована в палет и е следвало да се достави до 19.05.2022 г., без да е отразена обявена стойност. Видно е от констативен протокол – рекламация от 19.05.2022 г., подписан от служител на куриерската фирма и представител на получателя, че при получаване на пратката на адреса на доставка е установено нарушаване и задиране на целостта на опаковката, както и на стоката в нея, като изрично е отбелязано, че не са налични стикери и тиксо. Посочени са размерите на опаковката - 1,20 м. х 1,20 м. х 2,05 м., както и нейното тегло – 290 кг., като е констатирано съвпадение между нарушаването на същата и съответната част от стоката в нея. В срока на действие на застрахователния договор - на 01.07.2022 г. при ищеца ЗД „Евроинс“ АД е постъпило уведомление за щета „Карго“ от „Вера 94“ ЕООД във връзка с настъпило застрахователно събитие – увреждане на опаковката и надиране на стоката – 1 палет с тегло от 290 кг., опаковка 1,20 м. х 1,20 м. х 2,05 м., състояща се от професионално ресторантьорско оборудване (конвектомат Rational iCombi Classic 20-2/1), газов, сериен номер G22MJ22012946092, страна на произход: Германия, с нетна цена от 17 209,50 евро, въз основа на което при него е образувана щета № 5678/04.07.2022 г., която същият е одобрил, заплащайки на 20.07.2022 г. в полза на „Вера 94“ ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 207,43 евро с левова равностойност от 405,69 лв., на колкото възлиза стойността на ремонта на увредения детайл, съгласно представената фактура № 538/23.05.2023 г. На 06.12.2022 г. застрахователят е отправил до „Еконт Експрес“ ООД искане за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 405,69 лв. по щета № ••••••••••/11.07.2022 г. във връзка с настъпило застрахователно събитие – установена на 19.05.2021 г. повреда на товар при получаване на пратка съгласно товарителница № 1050547310154/19.05.2022 г., като с писмо от 22.12.2022 г. ответникът е постановил отказ да изплати застрахователното обезщетение, мотивирайки се, че при разтоварване на пратката са установени нарушения на картона, с който е опакована и разкъсване на стреч фолиото, от което може да се направи извод, че повредата е настъпила преди тя да бъде палетизирана. Налице е изрично позоваване на клаузата на чл. 71.2 от ОУ за куриерски услуги, според който куриерската фирма не отговаря за повреда на съдържанието в случай, че опаковката е цяла, което се счита за знак, че съдържанието е било повредено преди приема на пратката. Предвид изложеното и при съвкупна преценка на така обсъдените писмени доказателства настоящият съдебен състав изцяло възприема решаващите изводи на първоинстанционния съд, че в срока на действие на процесния договор за имуществено застраховане „Товари по време на превоз“, обективиран в застрахователна полица № 30700100003428/07.09.2021 г., е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, а именно: нарушаване и задиране на опаковката и на стоката в нея, представляваща 1 брой палет с тегло от 290 кг., опаковка 1,20 м. х 1,20 м. х 2,05 м., състояща се от професионално ресторантьорско оборудване (конвектомат Rational iCombi Classic 20- 2/1), газов, сериен номер G22MJ22012946092, като съгласно представената фактура № 538/23.05.2023 г. стойността на вредата се равнява на 207,43 евро с левова равностойност от 405,69 лв., която сума в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил по банков път на 20.07.2022 г. в полза на правоимащия „Вера 94“ ЕООД. Ето защо, предвид така приетите за установени по делото факти, както и наведените във въззивната жалба оплаквания, спорът пред настоящата съдебна инстанция се концентрира върху следните групи обстоятелства: налице ли е основание за ангажиране на отговорността на „Еконт Експрес“ АД (като универсален правоприемник чрез преобразуване на „Еконт Експрес“ ООД), произтичаща от качеството му на страна по процесния договор за куриерска услуга по смисъла на § 1, т. 18 от ЗПУ, сключен със застрахования при ищеца изпращач на стоката „Дайджест Логистикс“ ООД и ако да – в какъв обем. В случая, видно е от съдържанието на съставеното писмо № 11800/22.12.2022 г., адресирано до ищеца ЗД „Евроинс“ АД, че за да обоснове отказа си от възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, ответникът се е позовал на липсата на допуснато от него договорно неизпълнение по процесния договор за куриерска услуга, вследствие на което да е настъпило твърдяното увреждане, тъй като съдържанието на пратката е било увредено преди приемането й от негова страна. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че нито до изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, нито с последващото становище от 17.10.2023 г. от страна на ответника не е заявено изрично оспорване, че по делото не са били ангажирани доказателства относно вида и характера на конкретно настъпилите вреди по доставената стока, като такова възражение той не е направил и извънсъдебно с обсъденото писмо от 22.12.2022 г., поради което заявените едва с въззивната жалба възражения в тази насока са преклудирани. Нещо повече, дори и да се разгледат по същество, те биха били неоснователни, тъй като данни по делото относно вида и характера на настъпилото увреждане, а именно: нарушаване и задиране на опаковката и стоката в нея - 1 брой палет с тегло от 290 кг., опаковка 1,20 м. х 1,20 м. х 2,05 м., състояща се от професионално ресторантьорско оборудване (конвектомат Rational iCombi Classic 20-2/1), газов, сериен номер G22MJ22012946092, се извличат от представените писмени доказателства – констативен протокол – рекламация от 19.05.2022 г., който е съставен с участието на служител на куриерската фирма – Николай Димитров, положил подписа си върху него, без авторството на същия да е оспорено в хода процеса, като видно е от съдържанието на документа, че при получаване на стоката от представител на получателя „Вера 94“ ЕООД е било установено, че двете страни на палетната пратка и стоката в нея са били нарушени и задрани. В случая, с оглед отразените в протокола вид и размер на пратката, посоченият изпращач „Дайджест Логистикс“ ООД, както и срок и място на доставяне на същата, безспорно е, че констатациите в него се отнасят именно за стоката, която е предмет на договора за куриерска услуга, обективиран в представената по делото товарителница № 1050547310154/18.05.2022 г. Неоснователни са оспорванията на въззивника, че негов представител не е бил поканен да участва при констатиране на вредата, доколкото настъпването им е изрично удостоверено в протокола – рекламация от 19.05.2022 г., който е подписан от негов служител, от което може да се направи извод, че същият се е съгласил с удостоверените в него констатации, като същият е бил представен като приложение към исковата молба и не е оспорен от ответника в хода на процеса, нито е оспорена представителната власт на подписалото се като негов служител лице. Нещо повече, за установяване на вида и характера на констатираните от получателя на стоката вреди в т. ч. и по нейната външна опаковка допринася и изслушаното и прието без оспорване от страните заключение по съдебно-техническата експертиза, според която по форма и вид нарушената цялост на опаковката отговаря да е причинена при съприкосновение с ръба на кубичен твърд предмет, вследствие на което е подбит левият панел на конвектомата. Изрично вещото лице е отразило като възможна причина за настъпване на уврежданията по конвектомата незакрепването или недоброто уплътнение на товарите, вследствие на което може да се получат разстояния (хлабини) между тях и под въздействие на честотата на трептене при движение на превозното средство същите да се разместят и да паднат или да настъпи удар от друг товар. В случая, в качеството му на лице, на което е възложено осъществяването на куриерската услуга, именно в тежест на ответника е било да осигури надлежната подредба и закрепване на товарите в превозното средство по начин, че същите да бъдат добре уплътнени, поради което да се предотврати евентуалното им разместване, падане или съприкосновение помежду им по време на транспорта. В този смисъл неоснователни се явяват и възраженията на ответника, че причината за настъпване на вредата се дължи на ненадлежното опаковане на пратката от страна на изпращача във вид, който да е годен за транспортиране, поради което към момента на предаването й в куриерската служба тя вече е била настъпила. Това е така, тъй като в случай, че е считал, че такива недостатъци са налице, ответникът е разполагал с възможност изрично да се позове на тях, отразявайки ги в товарителницата, или изначално да откаже да извърши куриерската услуга, което той няма данни да е сторил. Нещо повече, изрично в клаузата на чл. 21 от общите условия се предвижда, че изискванията относно начина на опаковане на пратките се определят от куриера, а от негова страна изобщо не се твърди да е дал указания до подателя на пратката за нейното доопаковане и/или преопаковане с цел запазване на нейното съдържание. В случая, при липсата на изрично позоваване от страна на куриерската фирма относно ненадлежното пакетиране на товара към момента на получаването му от изпращача, няма основание да се счита, че за последния е възникнало задължение да установи предаване на стоката във вид, годен за транспортиране, като да се приеме обратното, означава ответникът да бъде освободен от задълженията си, произтичащи от клаузите на собствените му общи условия, свързани с определяне на изискванията относно начина на опаковане на пратките. На следващо място по делото не се спори относно размера на настъпилата вреда, за което свидетелства представената и приета неоспорена фактура № 538/23.05.2023 г., според която стойността на вредата се равнява на 207,43 евро с левова равностойност от 405,69 лв., т. е. същата е в рамките на уговорения с договора застрахователен лимит, като с изплащане на същата в полза на увреденото лице, застрахователят – ищец встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Отговорността на последния спрямо встъпилия в правата на застрахования застраховател е функционално обвързана от отговорността му спрямо увреденото лице. Следователно, обхватът на правото на застрахователя по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ зависи от размера на платеното на застрахования застрахователно обезщетение, но и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Както се посочи по-горе, предмет да исковата претенция е регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение за вредите на застрахования собственик на стоките, причинени от ответника във връзка с изпълнението на сключения между последните договор за куриерски услуги. Поради това размерът на претендираното от застрахователя вземане е обусловен от размера на дължимото от ответника обезщетение във връзка с изпълнението на сключения договор с посочения предмет. В случая, предмет на договорните отношения с ответника е извършване на куриерски услуги, представляващи пощенски услуги по смисъла на чл. 3 от ЗПУ и § 1, т. 18 от ДР на ЗПУ. Ответникът е пощенски оператор по смисъла на чл. 18 ЗПУ. Обществените отношения, свързани с извършването на пощенски услуги се уреждат от специален закон - ЗПУ - чл. 1, поради което този закон е приложим в отношенията между застрахования „Дайджест Логистикс“ ООД и ответника „Еконт Експрес“ ООД, доколкото се касае за извършване на куриерски услуги с автомобилен транспорт в рамките на Република България. Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ, пощенските оператори дължат обезщетения на потребителите за загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от ДР. В чл. 85, ал. 4 ЗПУ е предвидено, че конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите. Общите условия се довеждат до знанието на потребителя от пощенския оператор чрез поставянето им на видни места в пощенските станции и публикуването им на страницата им в интернет - чл. 21, ал. 8 ЗПУ. В случая, по делото е представен екземпляр от общите условия на „Еконт Експрес“ ООД, приети с Решение № 676/23.10.2014 г. на КРС, които са публично достъпни и на интернет – страницата на дружеството. Изрично в чл. 87 на раздел ХI „Процедури за рекламации и обезщетения“ се предвижда, че обезщетението по рекламации, касаещи забавено изпълнение на куриерската услуга, липса или повреда на част от съдържанието на куриерска пратка без обявена стойност се определя от куриера и е в размер на действителната стойност на нанесената щета, но не повече от десет пъти стойността на куриерската услуга. В чл. 87.1 от общите условия е посочено, че обезщетението по рекламации, касаещи липса или повреда на част от съдържанието на куриерска пратка с обявена стойност се определя от куриера и е в размер на действителната стойност на нанесената щета, но не повече, от обявената стойност, а съгласно чл. 87.2 за обявена стойност на пратката се приема стойността, посочена в товарителницата, подписана от куриера и подателя на пратката, а при остойностяването се прилага принципът – стойността на стоката е стойността, с която би могла да се възстанови. Анализът на цитираните разпоредби на общите условия показва, че пълно обезщетяване на вредите в размера на действителната стойност на пратката операторът дължи само при уговорена между страните допълнителна услуга „обявена стойност“. Наличието на такава допълнителна услуга обуславя отговорност на оператора до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пратката в случай на цялостна или частична повреда на съдържанието на куриерската пратка, което следва и от разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и § 1, т. 11 от ДР на ЗПУ. В случая, по делото не се твърди и не се установява процесната пратка да е предадена като такава с „обявена стойност“, като липсват данни „Дайджест Логистикс“ ООД да е декларирал стойност на пратката и да е заплатил допълнителна такса за декларирана стойност. С оглед на изложеното съдът приема, че доколкото съдържанието на пратката не е било декларирано, съответно не е заплатена допълнителна такса за декларирана стойност на същата, то не са налице основания за заплащане на обезщетение от страна на ответника в размер, съответстващ на стойността на пратката - в този смисъл е определение № 3690/22.11.2023 г по гр. д. № 1086/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 1488/25.11.2022 г. по в. гр. д. № 2067/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив. Ето защо, при липсата на уговорена допълнителна услуга „обявена стойност“, отговорността на доставчика на куриерски услуги е ограничена до предвидения в чл. 87 от ОУ лимит, а именно: размера на действителната стойност на нанесената щета, но не повече от десет пъти стойността на куриерската услуга. Както вече се посочи по-горе, отношенията между страните по договора за куриерски услуги се регулират от специалния ЗПУ, а в него е предвидено изрично, че размерите на обезщетенията се определят в общите условия на оператора. Следователно, приложение намира уговореното между страните, а не общите правила на ЗЗД, като възприетото от първоинстанционния съд в обратния смисъл не се споделя от настоящия съдебен състав. Размерът на дължимото от куриера обезщетение за вреди е диференциран в общите условия съобразно вида на услугата и наличието или не на допълнителната услуга „обявена стойност“, които хипотези са ясно разграничени. Обезщетението, дължимо в хипотезата на чл. 87 от общите условия, е определено в твърд размер, поради което следва да се съобрази. С оглед така уредената в общите условия отговорност на пощенския оператор, съдът намира за неоснователни доводите на въззиваемия в отговора на жалбата за наличието на едностранно предварително ограничаване на договорната отговорност на куриерския оператор към подателя на пратката. Както се посочи по-горе, прекият причинител на вредата отговаря до размера на платеното от встъпилия в правата на застрахованото увредено лице обезщетение, но само в рамките, в които той би бил отговорен спрямо застрахования на основание договорното им правоотношение. В този смисъл всички уговорки между страните по договора, включително и тези, касаещи предметния обхват на отговорността на изпълнителя за вреди от изпълнението на договора, са от значение за определяне на обхвата на правото на застрахователя спрямо причинителя на вредата по чл. 410, ал. 1 КЗ. Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обосновано първоинстанционният съд е приел, че размерът на действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 87 от общите условия се равнява на 207,43 евро с левова равностойност от 405,69 лв., който не надхвърля установения в посочената клауза лимит на отговорността от десет пъти стойността на услугата. Същата се определя съгласно действащата при ответника Тарифа за цените на услугите, която макар да не е представена по делото, също е публично достъпна на интернет – страницата на дружеството, като изчислявайки при зададени критерии относно размерите и теглото на пратката, не се достига установеният в чл. 87 от общите условия лимит на договорната отговорността на куриерската фирма. Предвид изложеното предявеният главен иск се явява основателен до възприетия от първоинстанционния съд размер от 405,69 лв., като с оглед липсата на изложени с въззивната жалба оплаквания относно режима на забавата и начина на определяне на размера на обезщетението за забава от 20,96 лв., въззивният съд не следва да излага изрични съображения в тази насока. Правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се потвърди. По отговорността за разноските: При този изход на спора, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна ЗД „Евроинс“ АД, която е претендирала единствено такива за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро, чието заплащане е реално доказано, поради което следва да се присъди в негова полза. Сторените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка. На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, съдът