Решение № 248 от 30.10.2025 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 397/2025 г.

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №770 от 18.10.2024г. постановено по гр.д.№974/2024г. по описа на ШРС, допълнено с Решение №67/27.01.2025г. по чл.248 ГПК, и с Решение №345/30.04.2025г. по чл.250 ГПК, съдът е уважил частично, предявените от Г. В. К. срещу Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" искови претенции по чл.224, ал.1 КТ и чл.222, ал.3 КТ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл.224, ал.1 от КТ, сумата от 9 811, 91 лв., представляваща разликата между дължимата сума в размер на 89 997, 46 лв. и реално изплатената такава в размер на 80 185, 55 лв., предявен като иск за 10 500, 00 лева, частичен от 98 885, 82 лева, ведно със законната лихва от 25.03.2024 г. до датата на подаване на исковата молба 17.04.2024 г. в размер на 90, 20 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, като отхвърлил исковете в останалата им част до пълния предявен размер. С решението е отхвърлена изцяло претенцията с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ, предявен като иск за 500 лева, частичен иск от 31 953, 90 лева, като неоснователен и недоказан. Ответника е осъден да заплати на ищеца и 1783, 80 лева, деловодни разноски. Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове. В жалбата си ищеца излага, че не е доволен от решението на съда, в атакувана част, като сочи доводи за неправилност на акта, по подробно изложени съображения. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част, и постановено друго, с исковете да бъдат уважени изцяло. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима. Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество. Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното. Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искови претенции по чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 от КТ от Г. В. К. срещу Шуменски университет "Епископ Константин Преславски". Не е спорно, а от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е работил в Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” от 28.08.1997г. до 30.10.2023 г. на различни академични длъжности, като на 30.10.2015г. е бил избран за ректор на университета, която длъжност заемал до 27.10.2023г. Последният пълен месец на ищеца като ректор бил месец септември 2023г., когато получил възнаграждение за работа по три различни правоотношения, които били изплащани с отделни фишове за заплати. Първото е получено трудово възнаграждение по основното трудово правоотношение за длъжността „професор, висше училище“ в размер на 4272, 80 лв. На второ място, ищецът е получил възнаграждение по Договор за управление на Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” от 02.11.2020 г., сключен на основание чл. 10, ал.2, т. 10 от ЗВО между него и министъра на образованието и науката в размер на 4 740, 00 лв., и последното получено възнаграждение било по срочен трудов договор от 03.09.2019 г., сключен с Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” за допълнителен труд на основание чл. 110 и чл. 68 ал.1 т.2 от КТ, по който изпълнявал длъжността „член на управителния съвет в изпълнение на дейностите по проект ВG05М20Р001-1.001-0004-1-С01 “Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото“ по 2 часа на ден, но не повече от 17 часа месечно, в размер на 585, 65 лв. Със Заповед № РД-12-296 от 27.10.2023 г., ректорът на Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”, прекратил трудовото правоотношение на ищеца, считано от 30.10.2023 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. В заповедта било посочено, че следва да бъдат изплатени обезщетения: по чл. 222, ал.3 от КТ - обезщетение при придобиване на право на пенсия в размер на 6-месечно брутно трудово възнаграждение; по чл. 224, ал.1 от КТ - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск - 318 работни дни. На 30.11.2023 г. по банковата сметка на ищеца постъпила сумата от общо 80 185, 55 лв. Във фишовете за заплати било отразено, че посочената обща сума представлявала изплатени: обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - 25 636, 80 лв. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ - 61 761, 42 лв. /които очевидно не били изплатени в пълния посочен размер/. От изготвената в първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза се установява, че размера на дължимото обезщетение по чл.222, ал. З от КТ, определен съгласно чл.228, във връзка с чл.177 от КТ и чл.17-чл.21 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по основното трудово правоотношение е в размер на 25636, 80 лева, а това по чл.224, ал.1 КТ в размер на 71511, 84 лева, като от последното следва да се приспадне 10% дължим данък по ЗДДФЛ, или чистата дължима сума по чл.224, ал.1 КТ е в размер на 64360, 66 лева, или общата нетна сума за двете обезщетения възлизала на 89997, 46 лева. Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което обезщетение може да се изплаща само веднъж. Съобразно чл.224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Размерът на това обезщетение се определя съобразно правилата на чл. 177 от КТ, а именно той се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил наймалко 10 работни дни. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение по чл. 259 КТ; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от КТ; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от КТ. Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда. Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън територията на предприятието и др. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл. 11 НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация (работник или служител, притежаващ образователна и научна степен "доктор" или научна степен "доктор на науките") и по чл. 12 НСОРЗ - за придобит трудов стаж и професионален опит. Те са задължителни за изплащане (чл. 6, ал. 1, т. 1 НСОРЗ), когато са налице предпоставките за придобиване на правото да се получават от конкретния работник или служител. Тях има предвид чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ. Възнаграждението, което ищеца е получавал по сключения между него и Министъра на образованието и науката "Договор за управление на Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"", не попада в горния обхват и не следва да се включва при определяне размера на дължимото обезщетение, доколкото с промяната на нормативната база и въвеждането на изискване за сключване на договори за управление по чл.10, ал.2, т.10 ЗВО (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.), се е променило и основанието на което ищеца получава възнаграждението си в тази част, като мандатно. В чл. 31 ал.2 ЗВО е посочено необходимото съдържание на договора, а именно: задължения за изпълнението на политиката за развитие на висшето училище; конкретни механизми и показатели за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище; задължението на страните да осъществяват текуща комуникация по всички въпроси, свързани с изпълнението на приетата мандатна програма на ректора, в цялост и поотделно за всяка година, както и относно съответствието и с политиката за развитие на висшето училище; както и задължението на ректора да отчита пред министъра на образованието и науката резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище, за финансовото състояние на висшето училище и за съществуващите проблеми и мерките за тяхното решаване. Горното потвърждава мандатния характер на договора, а и заплащането по договора е уредено изрично в НАРЕДБА № 23 от 27.08.2020 г. за начина за определяне на размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по договорите за управление, сключени с министъра на образованието и науката за начина на определяне на размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по договорите за управление, сключени с министъра на образованието и науката, издадена на основание чл. 92 ал.2 от ЗВО. Ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството, че правоотношението било възникнало от избор, а както е видно и от сключените допълнителни споразумения, до подписването на процесния договор за управление, ищеца е получавал увеличено основно трудово възнаграждение за ректор - 1550 лева и 310 лева за ръководител на катедра /по ДС №РД-12 272/27.12.2019г./, а след подписването на договора за управление на 02.11.2020г., в сключеното допълнително споразумение №РД-12 255/02.11.2020г. към основното месечно трудово възнаграждение е било добавено единствено увеличение за ръководител на катедра - 310 лева. Ето защо съдът намира, че получаваното месечно възнаграждение по гражданското правоотношение в размер на 4740 лева, не следва да се включва при определяне на обезщетенията по чл.17 НСОРЗ. В тази база не следва да се включва и възнаграждението по срочния трудов договор на ищеца от 03.09.2019 г., сключен с Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” за допълнителен труд на основание чл. 110 и чл. 68 ал.1 т.2 от КТ, по който е изпълнявал длъжността „член на управителния съвет в изпълнение на дейностите по проект ВG05М20Р001-1.001-0004-1-С01 “Университети за наука, информатика и технологии в е- обществото“ по 2 часа на ден, но не повече от 17 часа месечно. Не е спорно между страните, а същото е посочено и в п.V. „Други условия“, т.3 от договора, че възнагражденията се изплащат от бюджета на проект ВG05М20Р001-1.001-0004-1-С01. Ето защо не може да се приеме, че възнаграждението по този срочен проект е допълнително възнаграждение но смисъла на чл. 17, ал.1, т.3 от НСОРЗ. Предвид изложеното атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода от спора на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 2000 лева. Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд