Решение № 291 от 4.3.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 2821/2025 г.

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 162,ал.3 КТ, чл.221,ал.1, чл.224,ал.1 от КТ , вр. с чл.86 ЗЗД Ищцата М. Т. М. предявява иск за осъждането на ответника за сумата от 3546,81 лева, представляваща неплатени трудови възнаграждения в нетен размер за периода м.май-6.08.2025 г. ; сумата от 106,89 лева- обезщетение за първите два работни дни от временната нетрудоспособност ; сумата от 1756 лева- обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие; сумата от 501,72 лева- обезщетение за 6 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва от подаване на иска до изплащане на вземанията. Твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, като е заемала длъжността „•••» при посоченото трудово възнаграждение. Излага, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите трудови възнаграждения в срок трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 6.08.2025 г. на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати исковите суми. В съдебно заседание не се явява. Процесуалният и представител адв.Д. от ••АК поддържа исковите претенции по основание, като относно размера на исковете е допуснато изменение , чрез тяхното намаляване, както следва: иска по чл. 128 КТ се счита предявен за сумата 1439,60 евро в нетен размер ; иска по чл. 162,ал.3 от КТ се счита предявен за сумата от 106,89 евро в нетен размер; иска по чл.221,ал.1 от КТ се счита предявен за сумата 348,63 евро в нетен размер и иска по чл. 224, ал. 1 КТ се счита предявен за сумата 210,80 евро в нетен размер. Претендира разноски. Ответникът "Абагар“ АД, гр.В.Търново е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете само по размер. В съдебно заседание не изпраща представител. След като се запозна със становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, видно от приложеното допълнително споразумение към трудов договор № ••/29.01.2021 г., като е заемала длъжността „•••“ при основно трудово възнаграждение 1200 лева, доп.възнаграждение 18%- 216 лева и доп.квалификация- 340 лева. Със заповед № ••/6.08.2025 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 6.08.2025 г. на основание чл. 327,ал.1,т.2 от КТ след подадено заявление от работника вх.№ ••/6.08.2025 г. От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че за периода м.май 2025 г.-6.08.2025 г. общият размер на неплатеното трудово възнаграждение в нетен размер е 1439,60 евро. Във фиша за работна заплата на ищцата за м. юли 2025 г. е начислено обезщетение за временна неработоспособност в размер на 47,12 евро в нетен размер за два работни дни, което не е изплатено на ищцата. Дължимото обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221,ал.1 от КТ в нетен размер от 1580,40 лева е начислено във фиша за работна заплата на ищцата за м. август 2025 г., като от тази сума се приспада остатъкът от вече платените в повече от дължимото трудово възнаграждение за м.август 2025 г. в размер на 898,54 лева.Тоест, дължимото обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ е 348,63 евро в нетен размер. Обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ за 6 дни неизползван платен годишен отпуск е в размер от 210,80 евро в нетен размер. То е начислено във фиша за работна заплата за м.август, но не е заплатено на ищцата. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128,т.2 от КТ относно неплатени трудови възнаграждения за периода м. май-6.08.2025 г., по чл.162,ал.3 от КТ за за обезщетение за отпуск поради временна неработоспособност от два работни дни; по чл. 221,ал.1 от КТ за дължимо обезщетение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ, по чл.224,ал.1 от КТ за обезщетение за 6 дни неизползван платен годишен отпуск и акцесорни претенции по чл. 86 от ЗЗД за лихви за забава. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест ищцата следваше да установи валидно трудово правоотношение между страните за посочения период , както и изпълнението на трудовите си задължения , а ответникът от своя страна следваше да докаже, че е платил дължимите трудови възнаграждения в уговорените размери и установените срокове. За основателността на претенциите по чл. 221,ал.1 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ , както и тази по чл.162,ал.3 от КТ следваше да се установи наличие на законово основание за изплащането им от страна на ищцата, респективно ответникът следваше да установи плащане в дължимия размер. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ищцата е работила по силата на трудов договор при ответното дружество, като трудовото правоотношение е прекратено след подадено заявление от ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 6.08.2025 г. Съгласно чл. 221,ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.162,ал.3 от КТ, работодателят дължи изплащане на парично обезщетение за времето, през което работникът е бил в отпуск поради временна неработоспособност в размери и срокове, уредени в КСО. Когато след прекратяване на трудовото правоотношение работникът има неизползван платен отпуск, работодателят му дължи обезщетение за неизползвания размер пропорционално на отработеното време- чл.224,ал.1 от КТ. При доказано от страна на ищцата валидно съществуващо трудово правоотношение, по което тя е изпълнявала работата, за която е била наета и наведени твърдения от нейна страна за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, ответникът в качеството си на работодател следваше пълно и главно да установи дължимата от него насрещна престация, именно, че е платил дължимото на ищцата в договорените размери и в предвидените за това срокове. Ответникът не проведе необходимото доказване, а от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи по безспорен начин, че същият не е погасил задълженията си към ищцата, въпреки, че е направил необходимите начисления за дължимите работни заплати и обезщетение във ведомостите си. Предявените обективно съединени искове за неплатени трудови възнаграждения за исковия период и за обезщетения след извършеното намаление на размера на исковете по реда на чл.214,ал.1 от ГПК се явяват доказани по основание и по размер и следва да бъдат уважени. Тъй като се установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си в срок, основателни са и акцесорните претенции по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава. Следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1439,60 евро, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.май - 6.08.2025 г. в нетен размер ; сумата от 106,89 евро в нетен размер, представляваща обезщетение за два дни отпуск поради временна неработоспособност ; сумата от 348,63 евро в нетен размер, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие и сумата от 210,80 евро в нетен размер–обезщетение за 6 дни неизползван платен годишен отпуск.Следва да се присъди и законна лихва върху главниците, считано от 19.09.2025 г.- подаване на иска до окончателното изплащане. Тъй като на основание чл. 83,ал.1,т.1 от КТ ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по производството на основание чл. 78,ал.6 от ГПК, вр. с чл.1 от ТДТГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 134,26 евро в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС , както и сумата от 102,26 евро заплатен депозит за вещо лице, ведно с 2,56 евро такса при служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 255,65 евро за заплатено адвокатско възнаграждение . На основание чл.242,ал.1 от КТ следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение по чл.128,т.2 от КТ и обезщетения по чл. 221,ал.1 от КТ и по чл. 162,ал.3 от КТ. Водим от горното съдът