Решение № 13430 от 6.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8103/2025 г.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И. В. М., ЕГН ••••••••••, против ..........., ЕИК ............., с посочено правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда. Твърди се, че на дата 18.03.2023 г. ищецът и ответникът сключили трудов договор № 1043/18.03.2023 г., по силата на който служителят бил назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен камион 12 и повече тона“. Поддържа, че за целия период на отношенията с ответника, включително подписване на трудов договор и други документи, били извършени дистанционно. Сочи, че извършваните курсове били международни, като организацията на работа в транспортната фирма е при извършен превоз в съответствие с пробяганите километри да се заплащат по 0,46 стотинки на километър пробег. Твърди, че за изминатото разстояние попълвал пътен лист и отчет, като по желание на работодателя изпращал пътните листове по ЕКОНТ или ги оставял на бензиностанция ......... в В. Посочва, че указанията във връзка с изпълнение на служебните задължения били извършвани по Вайбър от работодателя, чиито представители са П, Р и Б. Счита, че на работника се дължи и трудово възнаграждение в уговорения от работодателя размер, като по отношение на шофьорите при международни автомобилни превози, съгласно чл. 32, ал. 1 от НСКСЧ, единната ставка на полагащите се командировъчни пари се обвързва с изминатите километри на база заповед на ръководителя на предприятието. Заявява, че на дата 13.12.2024 г. при изпълнение на служебните му задължения е трябвало да натовари стока в Г...... и да я разтовари в А. Поддържа, че практиката на дружеството е стоката да се товари от служители на съответния склад, като шофьорът на камиона, който я превозва няма ангажимент към товареното. Изтъква, че на адреса за разтоварване в А служителите отказали да го извършват, тъй като палетите са се разместили и го изпратили в друг склад, където било извършено пренареждане на стоката, което струвало 1327 евро, след което се върнал на първоначалния адрес за разтоварване и оставил стоката. Заявява, че във връзка с този курс му било съобщено от работодателя, че застрахователят му отказал да заплати сумата в размер на 1327 евро и същата му била удържана от полагащото му се възнаграждение. Твърди се, че на дата 16.04.2024 г. по банковата му сметка били преведени 516 лева. Изтъква, че цялата кореспонденция, касаеща курсовете се осъществявала по „Вайбър“. Излагат се доводи, че на дата 04.06.2024 г. бил командирован с автомобил с рег. № ............. и ремарке ............ до С......., като по – късно се върнал със служебния автомобил до ........., след което тръгнал за А.......... с автомобил с рег. № ................ и ремарке ............, като изминал общо 2174 километра и работодателят отказал да му заплати сумата в размер на 1170 лева. Поддържа, че с оглед на некоректното отношение на неговия работодател, поискал да прекрати трудовото му правоотношение, като изпратил молба в този смисъл, а работодателят му изпратил отговор по вайбър, че не му харесва молбата и същата не е била изготвена правилно. Изтъква, че трудовото му отношение било прекратено със Заповед № ............/25.09.2024 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Поддържа, че не е получил заплащане за извършения курс през месец юни 2014 г., както и че неправомерно му е удържана посочената по – горе сума в размер на 2674 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати дължимите, но незаплатени суми в размер на 3844 лева, ведно с обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г., ведно със законна лихва. Във връзка с изпълнение на указания, дадени с Разпореждане № 27643/13.02.2025 г. ищецът депозира уточнителна молба с вх. № 104400 от 25.03.2025 г. Уточнява, че искът се счита предявен за сумата в размер на 3765,39 лева, която представлява сбор от сумата 2595,39 лева, представляваща неправомерно удържани и незаплатени от работодателя за курс през месец февруари 2024 г. до А, сумата от 1170 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за курс през месец юни 2024 г. до Г....... Заявява, че по отношение на иска за заплащане на обезщетение за ползване на платен годишен отпуск за 2023 г. обезщетението е в размер на 780 лева, като същото е изчислено на база 20 неизползвани дни платен годишен отпуск, при средно 20 работни дни в месеца, а за 2014 г. обезщетение в размер на 780 лева, изчислено на база 20 неизползвани дни платен годишен отпуск, при средно 20 работни дни в месеца. Във връзка с изпълнение на указания, дадени с Разпореждане № 52890/28.03.2025 г. ищецът депозира уточнителна молба с вх. № 159255 от 07.05.2025 г. Заявява, че предявява иск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата в общ размер на 1560 лева, представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за общо 40 дни, обхващащи периода 2023 г. – 2024 г. включително, съответно 20 дни за 2023 г. и 20 дни за 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите. Уточнява, че искът по 215, ал. 1 КТ следва да се счита предявен за сумата в размер на 3765,39 лева, като частичен от пълния размер от 7432,12 лева или по 97,79 лева на ден съобразно Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Изтъква, че общият брой командировъчни дни са 76, а именно 70 дни за периода от 13.02.2024 г. до 09.06.2024 г. с автомобил марка ............ с рег. № ............. и ремарке ..........., както и за 6 дни за периода от 04.06.2024 г. до 09.06.2024 г. с автомобил с рег. № ............. и ремарке ............ и автомобил с рег. № ................ и ремарке ............. В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, който счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Не оспорва съществувалото трудово правоотношение между ........... и И. В. М., както и че последния е освободен със Заповед № 915/25.09.2024 г. Оспорва твърдението, че съществува договореност за заплащане на 46 стотинки на километър пробег, тъй като в командировъчните заповеди няма подобен вид вписвания. Поддържа, че на работника са били изплащани точно и навреме по личната му банкова сметка служебни пари за покрИ.е на пътни разходи по време на изпълнение на международен превоз работна заплата и командировки. Сочи, че на ищеца са били изплатени всички работни заплати, като са му били предоставени фишове за работна заплата. Сочи, че уговореното в трудовия договор възнаграждение в размер на 780 лева било увеличавано от страна на работодателя при нормативна промяна на МРЗ в страната. Изтъква, че трудовото възнаграждение се изплащало в срок до 25 число на месеца, следващ месеца на полагане на труд съобразно определения в трудовия договор размер и командировъчни пари в размер, определен във всяка конкретна заповед за командировка. Посочва, че в началото на изпълнение на командировка в чужбина, работникът получавал служебни пари и авансова сума от командировъчни пари в размери, съобразно маршрута и времетраенето на командировката. Твърди, че в края на всяка командировка в чужбина, работникът е длъжен да представи пътен лист, разходооправдателни документи, отчет за извършената командировка, както и документи придружаващи транспортирания товар без забележки в тях от страна на товарополучателите. Поддържа, че въз основа на представените документи се изчислявала общата сума за командировъчни пари, от която се прихваща изплатеният аванс и се възстановяват надплатени служебни пари. Заявява, че при приключване на трудовото правоотношение в счетоводството на дружеството е извършено изравняване на авансово платени суми с действително отработени дни. Изтъква, че са били изплатени изцяло всички дължими суми по процесните превози, съобразно представени от работника отчети и разходооправдателни документи. Сочи, че трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325 от КТ. Посочва, че ищецът изцяло е употребил полагащият му се платен годишен отпуск, като е ползвал и неплатен годишен отпуск и отпуск поради временна нетрудоспособност. Твърди се, че поради неявяване на работа без основателна причина, работникът е воден в самоотлъчка за периода от 10.06.2024 г. до 24.09.2024 г., като след прекратяването на договора, от счетоводството на дружеството извършили необходимите изравнителни изчисления, като не били установени начислени, но неизплатени трудови възнаграждения или обезщетения за командировка към работника. С оглед изложеното се моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца. Претендират се разноски по делото. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: Безспорно е между страните, че ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 1043/18.03.2023 г., въз основа на който служителят бил назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен камион 12 и повече тона“, като правооношението между страните било прекратено със Заповед № 915/25.09.2024 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. От приложения по делото трудов договор № 1043/18.03.2023 г., се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначен на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с основно месечно трудово възнаграждение от 780,00 лв., платен годишен отпуск от 20 дни и допълнителен такъв от 5 дни. От Вътрешни правила за работната заплата, командировки и други възнаграждения в ..........., се установява, че начина на получаване на възнагржадението за заплата и командировъчни пари, като в началото на изпълнението на командировка в чужбина, работникът получава служебни пари и авансова сума, а в края на всяка командировка представя отчет, въз основа на който се изчислява общата сума за командировъчни пари, от която се прихваща изплатеният аванс. От приложените по делото Заповеди за командировка в чужбина и Валутни авансови отчети към тях, се установява, че за процесния период ищецът е командирован за извършване на международни превози, както следва: със Заповед № .........../13.02.2024 г. за 12 дни до Г...... и В........... (с МПС .............); със Заповед № ............./25.02.2024 г. за 18 дни до Г......, В........... и Б; със Заповед № ............/16.03.2024 г. за 18 дни; със Заповед № .........../06.04.2024 г. за 11 дни; със Заповед № ............/21.05.2024 г. за 4 дни; със Заповед № .............../29.05.2024 г. за 4 дни; със Заповед № ............/02.06.2024 г. за 1 ден; със Заповед № ............/04.06.2024 г. за 2 дни (с МПС ............); и със Заповед № ............./06.06.2024 г. за 4 дни (с МПС ................). Във всички заповеди и валутни авансови отчети изрично е определен размер на дневните пари от 50 до 100 евро на ден. От приложените по делото Фишове за работна заплата, се установява, че за периодите на действие на трудовия договор на ищеца са начислявани трудови възнаграждения, съответстващи на основната му заплата и добавката за стаж, от които са удържани дължимите данъци и осигуровки. Установява се, че за месец ноември 2023 г. е начислено основно възнаграждение от 780,00 лева и нетна сума за получаване от 605,27 лева. Установява се, че за месец декември 2023 г., при 18 отработени дни, е начислено основно възнаграждение от 780,00 лева и нетна сума от 605,27 лева. Установява се, че за месец януари 2024 г., при 2 отработени дни и 20 дни неплатен отпуск, е начислено пропорционално възнаграждение и нетна сума от 65,83 лева. Установява се, че за месец февруари 2024 г. е отразено нетно възнаграждение с отрицателна стойност от -6,12 лева поради удръжки за минали периоди и болнични. Установява се, че за месец март 2024 г. е начислена основна заплата от 933,00 лева и нетно възнаграждение от 723,99 лева. Установява се, че за месец април 2024 г., при 16 отработени дни, е начислена нетна сума от 579,42 лева. Установява се, че за месец май 2024 г., при 8 отработени дни, е начислена нетна сума от 399,85 лева. Установява се, че за месец юни 2024 г. е начислена нетна сума от 728,33 лева. Установява се, че за месеците юли и август 2024 г. във фишовете е отразена нулева сума за получаване, като са посочени съответно 23 и 22 дни самоотлъчка. От приложените по делото Молби за неплатен отпуск, се установява, че ищецът е поискал ползването на неплатен отпуск за определени периоди през декември 2023 г. и януари 2024 г. Установява се, че с молба от 15.12.2023 г. И. В. М. е поискал да му бъде разрешен неплатен отпуск, считано от 15.12.2023 г. до 31.12.2023 г. включително, върху която е положен резолютивен подпис за съгласие. Установява се, че с последваща молба от 26.01.2024 г. ищецът е поискал ползването на неплатен отпуск за периода от 02.01.2024 г. до 29.01.2024 г. Установява се, че е налице и трета молба от 30.01.2024 г. за разрешаване на неплатен отпуск за периода от 30.01.2024 г. до 12.02.2024 г. От приложения по делото Болничен лист № 20230518685, се установява, че ищецът е бил във временна неработоспособност за периода от 07.05.2024 г. до 20.05.2024 г. Установява се, че болничният лист е издаден от д-р И. Г.ев Ч. от „............“ ЕООД като първичен документ за общо заболяване. Установява се, че поставената диагноза е „Пневмония, неуточнена“ с код по МКБ ............ Установява се, че на лицето е предписан домашен амбулаторен режим на лечение за общо 14 календарни дни. От приложените по делото Преводни нареждания за местен превод, се установява, че работодателят е превеждал по банковата сметка на ищеца суми с основания „служебни пари“ и „командировки“, като за процесния период от февруари до юни 2024 г. са налице множество преводи. От приложената по делото Справка за отсъствия по азбучен ред, представена от работодателя, се установява, че същият е водил ищеца в режим на самоотлъчка за периодите от 10.06.2024 г. до 30.06.2024 г., от 01.07.2024 г. до 31.07.2024 г., от 01.08.2024 г. до 31.08.2024 г. и от 01.09.2024 г. до 24.09.2024 г. От приложеното по делото и неоспорена от страните Разпечатки от „Вайбър“ кореспонденция, се установява, че ежедневната комуникация относно възлагането на курсовете, локациите за товарене/разтоварване и престоя по границите се е осъществявала чрез мобилното приложение, което потвърждава реалното физическо изпълнение на превозите от страна на ищеца с посочените камиони в претендираните периоди. От заключението на изслушаната съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице Г. М., се установява, че ръкописните текстове и подписите в двете саморъчно написани молби за неплатен отпуск от 26.01.2024 г. и от 30.01.2024 г., както и подписът в молбата за платен отпуск от 15.12.2023 г., са изпълнени лично от ищеца И. В. М.. От основното и допълнителното заключение на изслушаната съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. М., се установява, че за целия период на действие на трудовия договор (18.03.2023 г. – 25.09.2024 г.) на ищеца са начислени разходи за командировки в общ размер на 43 871,00 лв., а нетните му трудови възнаграждения са 7 580,70 лв. За конкретния период на претенцията (13.02.2024 г. – 09.06.2024 г.) вещото лице констатира, че ищецът е бил в командировка общо 74 дни (според датите в заповедите). Според допълнителното заключение на експертизата, ако дните, отразени едностранно като самоотлъчка, се приемат за редовни работни дни, нетните трудови възнаграждения на ищеца биха били общо в размер на 10 158,61 лв..При този вариант общата сума за получаване (възнаграждения и командировки) възлиза на 54 029,61 лв. Същевременно работодателят е превел по банков път за целия период на трудовото правоотношение общо 57 163,00 лв., което математически формира общо надплащане от 3 133,39 лв. Вещото лице установява също така, че ако не се отчита самоотлъчка, полагаемият се неползван платен годишен отпуск на ищеца е общо 38 работни дни (20 за 2023 г. и 18 за 2024 г.), за които дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 2 от КТ възлиза на 1 621,08 лв. В последното открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията си и разяснява, че в счетоводството на ответника ищецът е воден в самоотлъчка въз основа на подадени справки, но дружеството не е предоставило работни графици за тези периоди. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: От правна страна съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 215, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. Преди да разгледа основателността на исковете, съдът приема, че по делото не са налице надлежни доказателства за твърдяната от работодателя самоотлъчка за периода от 10.06.2024 г. до 24.09.2024 г. В трудовото право самоотлъчката като дисциплинарно нарушение подлежи на стриктно доказване от работодателя. Простото й отбелязване в счетоводни справки, без да е проведена предвидената в закона дисциплинарна процедура и без да е установено виновно неявяване, не е достатъчно да лиши работника от произтичащите от трудовия му стаж права. С оглед на това, съдът възприема изчисленията на вещото лице от Допълнителното заключение на ССчЕ, които са направени при хипотезата на признат пълен трудов стаж до датата на прекратяване на договора. По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 от КТ: Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ, за времето на командироване работникът има право до получи от работодателя освен брутното си трудово възнаграждение и пътни, дневни и квартирни пари, при условия и в размери, определени от МС. Ищецът претендира сумата от 3 765,39 лева за 76 командировъчни дни в периода 13.02.2024 г. – 09.06.2024 г., при ставка от 50 евро (97,79 лв.) на ден съгласно Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът е бил командирован и реално е извършвал международни превози през процесния период. При нормативно определена и уговорена в заповедите ставка, вземането на работника за дневни пари за този период е възникнало валидно. От приетата ССчЕ се установи по категоричен и несъмнен начин, че за целия период на действие на трудовия договор работодателят е превел по банков път на ищеца общо 57 163,00 лв. под формата на служебни аванси, заплати и командировки. Същевременно общият размер на всички дължими суми към работника (трудови възнаграждения и всички възникнали разходи за командировки) възлиза на 54 029,61 лв. От тези данни следва, че по време на трудовото правоотношение ответникът е изплатил на ищеца суми, които надвишават с 3 133,39 лв. абсолютно всички задължения на дружеството към него. Доколкото работодателят периодично е превеждал авансови суми, които математически и фактически са покрили и надвишили общо дължимите командировъчни пари за всички курсове (включително процесните през февруари и юни 2024 г.), съдът приема, че задължението за заплащане на командировъчни пари по чл. 215 от КТ е погасено чрез плащане. Установеното от вещото лице надплащане от 3 133,39 лв. доказва, че работодателят е престирал в пълен обем дължимото. Поради това претенцията за присъждане на допълнителни суми за командировки се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ: Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 КТ, правото за който не е погасено по давност. В ал. 2 на цитираната материалноправна разпоредба е предвидено, че обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. В разпоредбата на чл. 228, ал.1 КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, прекратяване на същото, размера на последното получено брутно трудово възнаграждение, размера на полагащия се, но неползван платен годишен отпуск и размера на обезщетението за неползван такъв. При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса погасяването на дълга. От заключението на вещото лице, по допуснатата и изготвена съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че трудовото правоотношение е с ищеца е прекратено на 25.09.2024 г., като при зачитане на пълния трудов стаж (без самоотлъчка), неползваният платен годишен отпуск на ищеца възлиза на 38 работни дни. Дължимото обезщетение за тези 38 дни, изчислено на база среднодневно брутно възнаграждение от 42,66 лв. за последния отработен месец, възлиза на 1 621,08 лв. Работодателят не представи доказателства това обезщетение да е изплатено при прекратяване на трудовия договор. Доколкото ищецът е претендирал сумата от 1 560,00 лева за 40 дни, съдът, обвързан от диспозитивното начало в гражданския процес, намира искът за доказан по основание и размер до пълния претендиран размер от 1 560,00 лева, поради което същият следва да бъде уважен. Относно възражението за прихващане: Ответникът, чрез своя процесуален представител, е инкорпорирал в молба от 19.05.2026 г., заявена в открито съдебно заседание на 21.05.2026 г., възражение за прихващане. Възражението се основава на изводите от ССчЕ за наличие на общо надплащане от 3 133,39 лв., с които ответникът иска да прихване задължението си за обезщетение по чл. 224 КТ. Съдът намира, че направеното възражение за прихващане е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като е направено извън предвидените в закона преклузивни срокове. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът е длъжен да изчерпи всичките си материалноправни възражения, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за отговор на исковата молба, именно в отговора по чл. 131 от ГПК. Възражението за прихващане с ликвидно или неликвидно вземане, породено от факти, настъпили преди подаването на исковата молба, каквито са твърдените авансови плащания по време на трудовото правоотношение, приключило през септември 2024 г., се преклудира с изтичането на срока за отговор. В срока за отговор на исковата молба ответникът не е въвел надлежно възражение за прихващане с конкретно индивидуализирано насрещно вземане, а го е направил едва в хода на съдебното следствие година по-късно. Следователно, правото му да релевира това материалноправно възражение в настоящия процес е погасено съгласно чл. 133 от ГПК и съдът не може да компенсира дължимото обезщетение за отпуск с надплатените аванси. Относно разноските: С оглед изхода на спора, съдът следва да разпредели отговорността за разноски по правилата на чл. 78 от ГПК. Общият размер на предявените искове е 5 325,39 лв. (3 765,39 лв. по чл. 215 КТ и 1 560,00 лв. по чл. 224 КТ), което е еквивалентно на 2 722,83 евро (при фиксиран курс 1 евро = 1,95583 лв.). Искът е уважен за сумата от 1 560,00 лв. (797,61 евро), което представлява 29,30% от общия материален интерес. Отхвърлената част от иска е 3 765,39 лв. (1 925,21 евро), което представлява 70,70% от интереса. Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 евро. Съразмерно с уважената част от иска (29,30%), ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 102,55 евро. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв. (409,03 евро) и пътни разноски в размер на 137,39 лв. Съдът следва да остави без уважение искането за присъждане на пътни разноски от 137,39 лв., тъй като по делото не са представени никакви доказателства, удостоверяващи реалното им извършване. Съразмерно с отхвърлената част от иска (70,70%), ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 289,19 евро (70,70% от 409,03 евро). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, тъй като ищецът е освободен от държавни такси и разноски, същите се възлагат върху ответника съразмерно с уважената част от иска (29,30%). Държавната такса върху уважения иск от 1 560,00 лв. е 4%, но не по-малко от 50 лв., т.е. 62,40 лв., което е равно на 31,90 евро. От бюджета на съда са изплатени 600,00 лв. (306,78 евро) за основната ССчЕ и 150,00 евро за допълнителната ССчЕ – общо 456,78 евро. Съразмерно с уважената част от иска (29,30%), ответникът дължи в полза на бюджета на съда сумата от 133,84 евро. Общата сума, която ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (държавна такса и разноски за експертизи), възлиза на 165,74 евро. Така мотивиран, Съдът