Решение № 4424 от 22.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13981/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Oбраузвано е по въззивна жалба на А. К. Г., чрез адв. И. И., срещу решение № 16713/16.10.2023 г. по гр. д. № 51419/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 87 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Г. срещу Център за спешна медицинска помощ – гр. София иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното със заповед ЗН №83/01.08.2022 г. на директора на Център за спешна медицинска помощ – гр. София дисциплинарно наказание „забележка“ и ищецът е осъден да заплати разноски по делото в размер на 100 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Неправилно съдът потвърдил наложеното дисциплинарно наказание единствено на база на оценъчните възприятия на другите служители на работодателя, които намират за обидно използването на нормативно регламентиран термин. Сочи се, че ищецът не отрича, че се е обърнал към част от присъстващите с термина „помощен персонал“, като по този начин визирал всички служители на Център за спешна медицинска помощ, с изключение на лекарите, с което не е целял да обиди някого. Поддържа се, че в качеството си на председател на проведеното общо събрание ищецът не е предизвикал с поведението си разединение между лекарите и служителите на администрацията, а е бил проведен конструктивен дебат. Недопустимо е според жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание, поради това че се борави с терминология, утвърдена от законодателя, която обаче може да засегне личностното възприятие на трето лице. Поддържа се, че по делото не е установено за какво точно нарушение на трудовата дисциплина е наложено наказанието. Освен това се сочи, че за работодателя не са настъпили вреди, както и че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсвали ясни мотиви за налагане на наказанието. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се съдебно-деловодни разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор от Център за спешна медицинска помощ – гр. София, представляван от директора Г.Г., чрез юрк. Г.С., с който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение. Сочи се, че в конкретния случай изразът „помощен персонал“ се е използвал от ищеца с негативна конотация и чрез употребата му е изразено пренебрежително отношение към част от колектИ., като с това поведение Г. е допуснал нарушение на т. 40 от длъжностната си характеристика и от чл. 14, ал. 1 от Етичния кодекс на служителите на ЦСМП. Поддържа се, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съответства на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Поради това се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въззивната жалба е редовна и допустима. С обжалваното решение СРС приема, че ищецът заема длъжността „лекар“ при ответника Център за спешна медицинска помощ – гр. София. Със заповед ЗН № 83 от 01.08.2022 г., издадена от директора на Център за спешна медицинска помощ – гр. София, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че по време на провеждането на Общото събрание на пълномощниците на 14.06.2022 г. по смисъла на чл. 6 и сл. КТ във връзка със средствата от Фонд „СБКО“, ищецът е имал неколегиално поведение и се е отнасял с неуважение към служителите от районната координационна централа (РКЦ), като с поведението си се е опитал да внесе разделение в колектИ., за което пред работодателя била депозирана докладна, подписана от 32-ма служители на ЦСМП. Посочено е, че по-късно е постъпила втора докладна, подписана от 27 служители, в която било изразено възмущение от поведението на ищеца, в качеството му на председател събранието на пълномощниците, изразяващо се в изразените му съображения, че ако събранието се ръководи от представител на администрацията, същото може да бъде манипулирано. В оспорваната заповед е посочено още, че като е нарекъл служителите на РКЦ „помощен персонал“, ищецът е изразил пренебрежително отношение, способстващо за разединение между администрация и медицински екипи, както и между лекарите и останалите медицински специалисти. Описаното в заповедта нарушение е квалифицирано от работодателя по чл. 188, т. 1 КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение – т. 40 от длъжностната характеристика. Районният съд е констатирал, че работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ и сроковете по чл. 194 КТ, като е съобразил критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Установено е, че съгласно т. 40 от длъжностната характеристика за длъжността „лекар“, ищецът е длъжен в отношенията си с колегите да проявява уважение, коректност и толерантност като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност, не използва пренебрежителни или обидни думи, изрази или жестове; че съгласно чл. 14, ал. 1, Раздел II „ Взаимоотношения с колеги“ от Етичния кодекс на служителите в ЦСМП– гр. София, в отношенията си с колегите служителят, проявява уважение, коректност и толерантност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност, а съгласно ал. 2 служителят уважава мнението на колегите си и се съобразява с правото им на личен живот; че чл. 15 от кодекса изрично забранява отправянето на обидни квалификации и дискриминационно отношение между служителите в администрацията на ответника. Въз основа на показанията на свидетелите М. и К. (медицински сестри на екип в ЦСМП) съдът приема за установено, че на процесното Общо събрание на пълномощниците, когато се наложило да бъде избран председател на събранието, ищецът е заявил несъгласие това да бъде юристът на Центъра за спешна медицинска помощ, с оглед възможността да се стигне до злоупотреба от негова страна. След като присъстващите избрали ищеца за председател, последният отправил предложение за разходване на средства от Фонд „СБКО“ в полза на млади лекари за тяхната специализация. Служителите изразили несъгласие с това предложение и го отхвърлили, тъй като тези средства от фонда се дължат на служителите при ответника като социална придобивка, а не за курсове или допълнително материално стимулиране и се полагат както на лекарите, така и на медицински сестри, фелдшерите, акушерите и служителите в районната координационна централа и останалите служители на ЦСМП, в отговор на което ищецът нарекъл служителите от РКЦ „помощен персонал“. В резултат на това обръщение присъстващите на събранието проявили недоволство срещу изказването на ищеца, направено в смисъл, че най-важни в центъра са лекарите. При тези данни районният съд приема, че процесната заповед е издадена от работодателя, в кръга на неговата работодателска компетентност, в надлежна писмена форма, с очертаване на обективните признаци на нарушението, посочени са нарушителят, наказанието и законовият текст, въз основа на който е постановено. Прието е, че не е налице нарушение в процедурата по налагане на дисциплинарната санкция, като са спазени изискванията на чл. 195, ал 1 КТ за мотивиране на заповедта. Въз основа на преценка на доказателствения материал по делото, съдът е стигнал до извод, че с обръщението „помощен персонал“ към служителите от районна координационна централа ищецът е целял чрез използване на нормативно регламентиран термин да изрази мнението си, че тези служители са на по-ниско от неговото йерархично ниво, защото не изпълняват длъжността „лекар“, а само са в помощ на последния, като това поведение е проява на неуважение от негова страна към служителите от районната координационна централа, с което се внася разделение в колектИ.. Прието е, че професионално некоректно и неоправдано е лице, упражняващо лекарска професия, да се възползва от положението си и да омаловажава работата и професията на останалите служители при ответника Центъра за спешна медицинска помощ, доколкото при една мислима хипотеза, в която тези служители не са на разположение, то упражняваната от това лице дейност ще бъде значително затруднена и със сигурност не толкова своевременна и ефективна, именно към което следва да се стреми всеки лекар. Поради това е прието, че с поведението си ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина с тежест, обосноваваща налагане на наказание „забележка“, при налагането на което работодателят е съобразил изискването на чл. 189, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо. Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първата инстанция, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното: Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Целите на чл. 195, ал. 1 КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин. (решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 379/24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 127/18.06.2013 г. по гр. д. № 1099/2012 г. на ВКС, III г. о.). В конкретния случай въззивният съд счита, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на формалните изисквания на разпоредбите чл. 193-195 КТ, доколкото наказанието е наложено от компетентен субект на дисциплинарна власт, с мотивирана заповед, в рамките на законоустановените срокове, след изискване на писмени обяснения от служителя, а от съдържанието на заповедта става ясно за какво нарушение е наложено наказанието, с именно: проявено от ищеца по време на Общото събрание на пълномощниците на 14.06.2022 г. неуважение и пренебрежително отношение към служителите на РКЦ, всяващо разделение между администрация и медицински екипи. Правилно районният съд е приел, че терминът „помощен персонал“ е нормативно регламентиран, доколкото законодателят си служи с него в Закона за лечебните заведения (напр. чл. 19, чл. 24, чл. 26 и др. от ЗЛЗ). Също така обаче следва да се споделят и изводите на първата инстанция, че чрез употребата му в контекста на конкретното изявление на А. Г., в качеството му на председател на Общото събрание на пълномощниците, той е проявил неуважение и дискриминационно отношение към служителите на ЦСМП, които не заемат длъжността „лекар“, с което е допуснал нарушение на т. 40 от длъжностната си характеристика, която предвижда, че в отношенията си с колегите или външни за ЦСМП лица лекарят е длъжен да проявява уважение, коректност и толерантност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност, не използва пренебрежителни или обидни думи, изрази или жестове. В конкретния случай по делото се установява, че чрез изявлението си ищецът е проявил пренебрежение към служителите от РКЦ, което обстоятелство се установява от депозираните пред работодателя докладни и изслушаните по делото свидетелски показания. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, респективно относно това дали работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение (в този смисъл - решение № 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 305/01.06.2010 г. по гр. д. № 620/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 236/19.09.2012 г. по гр. д. № 34/2012 г. на ВКС, III г. о.). При съобразяване на посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че наложеното на ищеца най-леко по тежест дисциплинарно наказание „забележка“ съответства на тежестта на установеното по делото нарушение на трудовата дисциплина. Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, в полза на въззИ.емата страна на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК следва да се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за настоящата съдебна инстанция. Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІI - Б въззивен състав,