Решение № 261 от 3.6.2022 г. на Районен съд - Видин по дело № 398/2022 г.

Предявен е иск, с който ищцата претендира отмяна на Заповед № 23/18.02.2022 г., издадена от Председателя на ФУДВ, с която на основание чл. 187, т. 8 от КТ и чл. 21, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДЦДМУ й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като се развиват доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната заповед, а така също, че е постановена, както в нарушение на материалния закон, така и при съществено нарушение на процесуалните правила. По отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от служителя нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда процесуални изисквания по чл. 193 и чл. 195 от КТ, чието неспазване води до отмяна на постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без съдът да проверява нейната материална законосъобразност. Чл. 193 от КТ съдържа императивното изискване, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят да изиска и приеме писмени или устни обяснения на работника по повод нарушението. Това задължение работодателя е спазил, като е изискал писмени обяснения от ищцата и същата е депозирала такива с вх. № 020/14.02.2022 г. Съдът счита, че атакуваната Заповед № 23/18.02.2022 г. на работодателя не съдържа изискуемите от чл. 195, ал. 1 от КТ реквизити - не е мотивирана, в нея липсва каквато и да било конкретика досежно това в какво се изразяват действията или бездействията на ищцата, с които системно е уронвала авторитета на Фондацията, както и не е посочено в какво се изразява разпространението на неверни сведения от нейна страна, липсва фактическо описание на нарушението с обективните му и субективни признаци, не е посочено кога е извършено, поради което наложеното на ищцата дисциплинарно наказание "Последно предупреждение за уволнение" се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Ищцата е наказана за дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8 от КТ и чл. 21, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДЦДМУ - за системно уронване авторитета на ФУДВ и разпространяване на неверни сведения. Съдът намира, че в атакуваната заповед освен бланкетно посочване на законният текст, въз основа на който на ищцата се налага дисциплинарно наказание, липсва фактическо описание на нарушенията и кога са извършени.От заповедта не става ясно какви са конкретните нарушения на ищцата, с оглед извършване на преценка и дали същите съставляват такива по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. Липсата на каквито и да било мотиви в атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание води до нейната незаконосъобразност, поради неспазване на изискването за мотивиране на заповедта, визирано в чл. 195, ал. 1 от КТ. Липсата на фактическо описание на дисциплинарно нарушение в атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание води до нарушаване на правото на защита на ищцата, както и до невъзможност да се установи от съда деянието, за което е наказана, осъществява ли признаците на състав на дисциплинарното нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, както и спазени ли са от работодателя сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание. Когато се претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, съдът е длъжен да установи извършено ли е претендираното деяние (действие или бездействие), съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест наложеното дисциплинарно наказание. Извън горното в процесния случай съдът намира, че описаното в заповедта нарушение, не може да се подведе под хипотезата на т. 8 от чл. 187, ал. 1 от КТ - "злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, както и разпространение на поверителни за него сведения”. Нарушението по тази разпоредба съставлява съзнателно отклонение от страна на служителя, от целта на възложената му дейност, която работодателят желае да постигне чрез изпълнението й, което отклонение има за резултат или уронване престижа и доброто име на работодателя, или разпространяване на служебна информация, или нанасяне на материални щети на работодателя. Касае за специфичен вид нарушение на трудовата дисциплина, различно от тези, описани в чл. 187, т. 1 - 7 КТ, с оглед на систематичното му място. В съдебната практика тази теоретична постановка е допълнена в следния смисъл: Злоупотребата с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността по смисъла чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 КТ, може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с нагласа извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Уронване на доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това достоверно се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието. Следва да се има предвид, че личния характер на трудовото правоотношение по необходимост предполага установяване на отношения на доверие между работника или служителя и работодателя. Злоупотреба с доверието означава използването на оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на работодателя. Характерна за това нарушение е неговата субективна страна. То е съставомерно само когато е извършено умишлено. Неправомерното извличане на определена изгода от работника или служителя, когато е извършено по небрежност, на общо основание съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но то не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието. Доколкото нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение, то притежава всички общи негови признаци и в частност, от субективна страна се характеризира с признака вина на дееца. Ето защо в предмета на доказване се включва обстоятелството извършено ли е дисциплинарното нарушение виновно от ищеца (умишлено или непредпазливо). Ответникът, като носител на преобразуващото право да наложи дисциплинарно наказание, следва да установи, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл негова е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно, главно доказване осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина посредством обективните му и субективни признаци. В настоящия случай, ответникът не проведе доказване, че ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя, уронила е доброто име на предприятието или пък че е разпространила поверителни за него сведения. Не се установи умисъл от страна на ищцата за неправомерно извличане на определена облага за нея или за другиго, с което да се накърни доверието на работодателя и поради което не може да се вмени на ищцата извършване на това дисциплинарно нарушение. Разпоредбата на чл. 187, ал. 8 от КТ, изисква наличието на две кумулативни предпоставки – злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието, които са в причинно- следствена връзка. Както се посочи по-горе злоупотребата с доверие се изразява в използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника или за трето лице, и в резултат на тези действия следва да е настъпило уронването на доброто име на работодателя. В случая обстоятелства за такова нарушение не се установиха.Отделно не се доказа и установи ищцата да е разпространявала поверителни за предприятието сведения. При така изложените съображения съдът намира, че издадената заповед, с която е наложеното дисциплинарно наказание "Последно предупреждение за уволнение", е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. В тази връзка Съдът намира, че предявения иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 600 лева - платено адвокатско възнаграждение, като същите следва да се възложат в тежест на ответната страна. Съобразявайки характера и сложността на конкретния правен спор, и извършената от процесуалния представител на ищеца работа, съдът намира, че договореното и заплатено от ищеца възнаграждение за адвокат не е прекомерно и е съобразено с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради което не следва да бъда намалено. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Видин държавна такса върху уважения иск в размер на 50.00 лева. Водим от горното, Съдът