Решение № 24 от 12.1.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 953/2025 г.

дело № 20254100500953 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №185/13.08.2025г., постановено по Гр.д.№79/2025г. по описа на РС – Павликени: ОСЪЖДА „БОН“ ООД с ЕИК 817070858 със седалище и адрес на управление гр.Павликени, ул.“Бон“ №1,представлявано от К.И.В., да заплати на Ц. К. В., с ЕГН •••••••••• от •••, със съдебен адрес •••, кантора на адв.С. И. от ВТАК, сумата от 18 000 лв. / осемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 29.08.2024г, ведно със законната лихва от 29.08.2024г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 45000лв. като неоснователен и недоказан, както и е разпределена отговорността на страните за съдебни разноски по делото. В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото Ц. К. В., чрез пълномощник адв.С. И. – ВТАК, като са развити оплаквания за неправилност. Сочи се, че РС е възприел правилно фактическата обстановка по делото, но в нарушение на чл.52 ЗЗД е определил несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 18 000лв., по изложени съображения по съществото на спора. Оспорва като неправилен извода на РС за основателност на ответното възражение по чл.201 ал.2 КТ за допусната от ищеца груба небрежност. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи предявеният иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ в пълният претендиран размер от 45 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане. Претендира направените по делото съдебни разноски пред първа и въззивна инстанции, вкл. и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника „БОН“ ООД, с ЕИК 817070858. В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.Св. И. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.Претендира разноски на основание чл.38 ал.2 ЗА. В СЗ въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв.М. Н. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски за въззивна инстанция. Първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е уважен частично в размер на 18 000лв. предявеният осъдителен иск по чл.200 ал.1 КТ, ведно със законната лихва от 29.08.2024г. до окончателното изплащане, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК. Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършена проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част. При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. РС – Павликени е бил сезиран с предявен от Ц. К. В., чрез пълномощник адв.Св. И. – ВТАК, осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за осъждане на ответника „БОН“ ООД, с ЕИК 817070858, да заплати на ищеца сумата от 45 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие от трудова злополука, настъпила на 29.08.2024г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука – 29.08.2024г. до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че между страните по делото е било налице ТПО, възникнало от сключен трудов договор, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжност „настройчик на машини“, като по време на съществуване на ТПО и при изпълнение на възложената му работа, на 29.08.2024г., около 09:20ч., ищецът, при извършване на обичайните за дейността си задължения на машина квадрозил и като се опитвал да изтегли поставеното фолио, се активирала функция, включваща разяне, в същия момент машината се затворила и срязала втори и трети пръст на лявата му ръка на ниво дистални фаланги, вследствие на което пръстите му били ампутирани, в пряка и непосредствена причинна връзка с която трудова злополука ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразени в болки и страдания от получените увреждания на здравето и в увреда на психическото му здраве в претендиран размер от 45 000лв. С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „БОН“ ООД, с ЕИК 817070858, чрез пълномощник адв.М. Н. – ВТАК, не оспорва ищцовите твърдения за съществувало ТПО между страните по делото и че по време на ТПО на дата 29.08.2024г., около 09,20ч., е настъпила процесната трудова злополука, приета за такава с Разпореждане на ТП на НОИ – Велико Търново под №5104-04-82 от 11.09.2024г. Релевира възражение по чл.201 ал.2 КТ за допусната от пострадалия работник – ищец груба небрежност при работата му с машината квадрозил, на което основание оспорва предявеният иск по чл.200 ал.1 КТ по основание и размер, с искане за намаляване отговорността на работодателя на основание чл.201 ал.2 КТ. Работодателят е изложил твърдения, че действително на 29.08.2024г. ищецът е изпълнявал задълженията си на настройчик в производствената база на ответника, находяща се в гр.Павликени, ул.“Бон“ 1 и около 09:20ч. ищецът първоначално е пренастроил машината квадрозил за изпълнение на друга поръчка, след което е пристъпил към смяна на опаковъчното фолио, която операция се извършва едиствено и само при активирана функция на машината: изтегляне на фолио. Твърди се, че при нагласянето на машината за изпълнение на тази операция обаче, ищецът е допуснал груба небрежност, т.к. е активирал съвсем различна функция на машината, а именно изтегляне на фолио, спиране, лепене и рязане, след което въпреки, че е знаел каква точно функция е активирал, самонадеяно е посегнал с лявата си ръка вътре в машината, в резултат на което се е стигнало до процесната трудова злополука, при която ищецът е получил посочените в ИМ травматични увреждания. Ответникът счита, че в случая пострадалият работник – ищец по делото е допринесъл в значителна степен за настъпване на трудовата злополука, т.к. е допуснал груба небрежност, като приносът на ищеца ответникът оценява на 70%. Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционният съд на база съвкупен анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства, като въззивният съд възприема изцяло като свои фактическите констатации на първостепенният съд, досежно правно – релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл.272 ГПК. Във въззивното производство не са събрани доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му. Разгледан по същество се явява частично основателен и доказан. На основание чл.200 ал.1 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Първоинстанционното решение по Гр.д.№79/2025г. по описа на РС – Павликени, като необжалвано от страните по делото в осъдителната му част, с която е уважен частично предявеният от Ц. К. В., чрез пълномощник адв.Св. И. – ВТАК, против „БОН“ ООД осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за сумата от 18 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие от трудова злополука, настъпила на 29.08.2024г., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от 29.08.2024г. до окончателното изплащане, на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК е влязло в законна сила, поради което със сила на пресъдено нещо /СПН/ е признато правото на ищеца на парично обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие от получените при настъпилата на 29.08.2024г. процесна трудова злополука травматични увреждания, т.е. със СПН е признато съществуването на елементите от ФС по чл.200 ал.1 КТ, което влязло в сила решение въззивният съд зачита на основание чл.297 ГПК. Безспорно по делото се установи, че между страните, вкл. и на датата на настъпилата трудова злополука 29.08.2024г., е съществувало ТПО, възникнало от сключен трудов договор, по силата на което, считано от 01.07.2024г. и към дата 29.08.2024г. ищецът е заемал в ответното ООД длъжност „младши настройчик“, код НКП 72233002, място на работа :Производствени операции -4, като съгласно връчената на ищеца на 12.06.2024г. длъжностна характеристика за която длъжност, във функциите и отговорностите й се включва работникът да е запознат и да може да извършва описаното в целите за всички машини от участъка, за който отговаря; подмяна на ролките с фолиа и етикети; пренастройка на обурудвавето – скорости, температурни режими, тегла; смяна на формати; насторойка и поддръжка на принтерите на машините. Безспорно се установява и че по време на съществуване на ТПО между страните по делото, на 29.08.2024г., около 09:20 часа, настъпила процесната злополука, призната за трудова по чл.55 ал.1 КСО с Разпореждане №5104-04-82/11.09.2024г. на Главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ, при която ищецът по делото Ц. К. В., по време на изпълнение на служебните си задължения като ••• в производствена база на ул.“Бон“ №1 в гр.Павликени в работна смяна от 05:30ч. до 14:00ч., около 09:20ч., след като е пренастроил машината квадрозил за друга поръчка, пристъпил към смяна на опаковъчното фолио и при нагласянето на машината е активирал функция:изтегляне на фолио, спиране, лепене и рязане, вместо функция: изтегляне на фолио, посегнал с лявата ръка вътре в машината, за да изтегли фолиото, в същия момент машината се затворила и срязала втори и трети пръст на лявата му ръка на ниво дистални фаланги, вследствие на което и видно от Епикриза ИЗ №11540/2024г., изд. от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, засегнатите пръсти на лява длан били ампутирани – била извършена пластика на подлежащата травмирана тъкан на 2ри и 3ти дистални фаланги лява ръка, руериране на костта, оформяне на кожните ръбове и ампутационен чукан, отстраняване на матриксите на ноктите, мазева превръзка. За претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на получените травматични увреждания при процесната трудова злополука, довели до временна неработоспособност на ищеца за 142 дни, от които 2 дни болничен престой и 140 дни домашен режим, изразени в претърпени от ищеца, видно от СМЕ, изключително силни болки и страдания през първите 3 месеца, като към настоящият момент са налични такива и то със значителен интензитет, и увреда на психическото му здраве, следващото се на ищеца обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за неимуществени вреди следва да бъде определено на основание чл.52 ЗЗД по справедливост. На основание чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г., Пленум на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални, неимуществени вреди /в случая телесни болки и душевни страдания/, както и следва да бъдат отчетени и конкретните обществено – икономически обстоятелства към момента на увреждането в Р България. Въззивният съд, след преценка на всички конкретно установени по делото фактически обстоятелства, включващи се в критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, преценявайки характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, продължителния период на лечение и възстановяване, установен от изслушаната в първоинстанцинното производство СМЕ – срок за зарастване на ампутационните чукани около 4 месеца, като срока за частично раздвижване на пръстите е около 6 месеца, обстоятелството, че към настоящият момент не е настъпило пълно възстановяване на ищеца, пострадалият е възстановен само частично и изпитва болки и страдания в резултат на получените травми и настъпилите усложнения, налице е двигателен дефицит при свиване на лява китка в юмрук от около 60% от нормалното, обстоятелството, че получените от ищеца травматични увреждания са били съпроводени с изключително силки болки и страдания, т.е. с много висок интензитет на болките през първните 3 месеца, като към настоящият момент са налични такива и то със значителен интензитет, като отчете, че към настоящият момент е налице и видимо загрозяване на лява китка в резултат от травматичните ампутации на част от пръстите на лява китка и настъпилите усложнения, възрастта на ищеца към датата на трудовата злополука – •••, че освен увреда на физическото си здраве, ищецът е преживял и душевни болки и страдания от кръга на обичайните при такъв тип увреди, както и социално – икономическата обстановка в страната към момента на увреждането – 29.08.2024г., въззивният съд счита, че справедливият размер, съгласно чл.52 ЗЗД, следващо се на ищеца на основание чл.200 ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди е в претендирания размер от 45 000лв. Спорът по делото пред въззивна инстанция е концентриран по релевантния за изхода му въпрос, свързан със срочно наведеното в процеса с писмения отговор на ИМ от ответника възражение по чл.201 ал.2 КТ за намаляване отговорността на работодателя, поради допусната от пострадалия – ищец груба небрежност, с която същият е допринесъл за процесната трудова злополука. Въззивният съд, след съвкупен анализ на всички събрани в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, счита, че ответникът успешно е провел пълно и главно доказване на възражението си по чл.201 ал.2 КТ за допусната от пострадалия работник – ищец груба небрежност, поради което същото следва да бъде уважено. За съдържанието на понятието „груба небрежност“ и съпричиняването по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ константната практика на ВКС, намерила израз в решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на IV-то гр. отд., решение № 18/08.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III-то гр. отд. и решение № 548/24.07.2012 г. по гр. д. № 1490/2010 г. на IV- то гр. отд. на ВКС, възприема следното разрешение: За разлика от компенсацията по чл.51, ал. 2 от ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването `и. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание, и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съдът не дължи служебно произнасяне – при липса на изрично възражение на работодателя за допусната груба небрежност от работника или служителя, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност. Съгласно константната практика на ВКС, ответникът - работодател, който е въвел по делото възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно главно доказване ответникът-работодател следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но и че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Наличието на съпричиняване при проявена груба небрежност не може да се основава на предположение, а при липса на категорични доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и/или за наличието на причинна връзка между допуснати от него нарушения на тези правила и механизма на настъпването на трудовата злополука, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи. В практиката на ВКС е разяснено също, че разпределението на тежестта за доказване не зависи от вида на релевантните обстоятелства - положителни или отрицателни факти; последните също са в тежест за установяване от страната, направила и поддържала възражението за съпричиняване, като те могат да бъдат доказани чрез установяването на положителни факти, изключващи наличието на отрицателните, за което са допустими всички доказателствени средства по ГПК - експертни заключения, свидетелски показания, писмени доказателства, обяснения на насрещната страна. Съдът счита, че в процесният случай, въпреки липсата на свидетели – очевидци на процесната трудова злополука, механизмът й се установява с необходимата степен на сигурност и категоричност и безспорност от събраните в първоинстанционното производство писмени и кореспондиращи им гласни доказателства чрез разпита на водените от ответника свидетели Д. И. и М.Я.. Установява се, че на процесната дата 29.08.2024г., около 09:20ч., ищецът, след като пренастроил машината квадрозил за друга поръчка пристъпил към смяна на опаковъчното фолио, както и че при нагласянето на машината е активирал функция:изтегляне на фолио, спиране, лепене и рязане, вместо функция: изтегляне на фолио, посегнал с лявата ръка вътре в машината, за да изтегли фолиото, в същия момент машината се затваря и срязва втори и трети пръст на лявата му ръка на ниво дистални фаланги. Безспорно от свидетелските показания на М.Я., работещ в ответната фирма от 10 години – 7г. като настройчик и 3г. като поддръжка, които съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, но които кредитира като обективно дадени, доколкото кореспондират на останалите събрани по делото доказателства, се установява, че съобразно технологичните правила и правила за безопасност за работа с процесната машина квадрозил, „редно“ е, когато се сменя фолио: спира се машината, отварят се вратите, дърпа се фолиото с ръце, намества се и се затварят вратите и се стартира машината. Св.Я. е категоричен, че той не е използвал опция само „рязане“, а когато се сменя фолиото ползва функцията само за „дърпане“. Св.Я. посочва, че ако искаш да бръкнеш, може да го направиш, но е равносилно на самоубийство. Св.Д. И., работещ при ответника от 2011г. като механик, а последните 3-4 години като ръководител поддръжка, на който е ясна технологията за работа с процесната машина, установява, че при намачкано фолио е необходимо предпазните врати да се отворят с ръце, но тогава машината не работи.Св.И. установява, че процесната трудова злополука е настъпила при подмяна от ищеца на фолиото, машината е работила на прозводствена поръчка „А“ и се започва подготовка за поръчка „Б“, което наллага пренастройване на машината. Безспорно се установява, че пострадалият работник – ищец по делото, при липса на елементарно старание и внимание, и пренебрегвайки основни технологични правила и правила за безопасност с процесната вертикално пакетираща машина, за която специално му е било проведено обучение от св.М.Я. месец преди настъпване на процесната трудова злополука, като в насока, че ищецът е преминал обучение за работа с процесната машина кратко време преди инцидента са и св. показаия на Д. И., и след като и друг път е настойвал процесната машина квадрозил и не е имал проблеми /св.Д.Х./, след като е пренастроил машината квадрозил за друга поръчка и пристъпил към смяна на опаковъчното фолио, при нагласяне на машината е активирал погрешно функция: изтегляне на фолио, спиране, лепене и рязане, вместо правилната функция: изтегляне на фолио, и пренебрегвайки основни технологични правила и правила за безопасност и без да е положил грижата, която би положил и най- небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия, посегнал с лявата ръка вътре в машината, за да изтегли фолиото, което бръкване в машината св.Я. характеризира като „равносилно на самоубийство“, поради което съдът приема, че пострадалият ищец е допуснал груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, предвид което и на основание чл.201 ал.2 КТ отговорността на работодателя следва да се намали. Грубата небрежност по чл.201 ал.2 КТ е съзнавана непредпазливост, като в процесният случай пострадалият работник – ищец по делото, посягайки с лявата ръка вътре в процесната машина квадрозил, за да изтегли фолиото, при активирана от самия него неправилна функция: изтегляне на фолио, спиране, лепене и рязане, вместо правилната функция: изтегляне на фолио, което, според св.Я. е „равносилно на самоубийство“, е съзнавал и предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати, т.е. пострадалият ищец, противно на оплакванията във въззивната жалба, е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Св.И. е категоричен, че процесната машина не може да се задейства за рязане, ако не е избрана такава опция, както и че не може да се включи „рязане“, ако е задействана функция „изтегляне на фолиото“. Превенцията на риска от трудова злополука е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение. Съгласно чл.275 ал.1 КТ, работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. От друга страна, съгласно чл.126 т.6 КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд. По делото липсват доказателства настъпването на процесната трудова злополука да се дължи на неосигурени от ответния работодател здравословни и безопасни условия на труд за работа с процесната вертикално пакетираща машина - квадрозил, респ. да е поради неизправност на процесната машина. Св.Д. И. установява безспорно, че тестовете на процесната машина са показали, че всички нейни защитни функции са изрядни. Липсват доказателства за безопасна работа с процесната машина да се изисква използване на предпазно оборудване от работниците – оператори с машината, което да не е било осигурено от страна на работодателя. Твърдението на ищеца в ИМ, че при опита му да изтегли поставеното фолио, сама се е активирала функция, включваща рязане, е в разрез със свидетелските показания на Д. И., според които процесната машина не може да се задейства за „рязане“, ако не е избрана от оператора на машината такава опция, респ. не може да се включи „рязане“, ако е задействана функция „изтегляне на фолиото“. Твърдението на въззивника, че причина за увреждането на ищеца не е човешка грешка, а техническа неизправност на машината, не почива на събраните по делото доказателства. Показанията на съжителстващата с ищеца на съпружески начала Д.Х. в частта им, че в деня и часа на процесната трудова злополука са се били изключили всички машини, поради токов удар, не кореспондират и не се подкрепят от други събрани по делото писмени и гласни доказателства за настъпил тогава токов удар, поради което съдът не ги кредитира в тази им част. Св.Д. И. посочва, че в деня на трудовата злополука няма спомен да е имало токов удар по това време. Безспорно съгласно чл.281 ал.1 КТ, всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа. Според чл.281 ал.2 пр.1 КТ, работниците и служителите, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. Според чл.281 ал.5 КТ, работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика. В процесният случай по делото липсват доказателства за писмено документирано провеждане на инструктаж на ищеца във връзка с правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с процесната машина. Въпреки това обаче, безспорно от събраните свидетелски показания и най – вече от показанията на свидетеля М.Я. се установи, че лично свидетеля Я. е провел обучение на ищеца приблизително месец преди процесната трудова злополука за безопасна работа с процесната машина квадрозил, което включвало всичко по процеса на работа с машината, включвало действията по безопасност. Константна е практиката на ВКС, на която се позовава и въззивника, че ако трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност, поведението на работника/служителя не може да се окачестви като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща неговото здраве /В този смисъл Решение №60165/19.08.2021г. по ГД №3529/2020г. на ВКС, 4 ГО; Решение №977/14.01.2010г. по ГД №298/2009г. на ВКС, 4 ГО и др/. Възражението на въззивника, основано на горецитираната практика на ВКС, че поведението на работника/служителя в случая не може да се окачестви като груба небрежност, е неоснователно и недоказано, доколкото процесната трудова злополука не е настъпила в резултат на работа с необезопасена машина или без да е проведен точен инструктаж на ищеца за технологичните правила и правилата за безопасност за работа с процесната машина, като безспорно се установи, че на ищеца са били дадени точни и ясни инструкции от работодателя за безопасна работа с процесната машина чрез проведеното му обучение от св.М.Я. приблизително месец преди инцидента. От друга страна, поведението на ищеца безспорно следва да се окачестви като груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, доколкото от конкретните обстоятелства в случая е било несъмнено ясно, че действията на ищеца по активиране на функция: изтегляне на фолио, спиране, лепене и рязане, вместо правилната функция: изтегляне на фолио, и посягане с лявата му ръка вътре в машината, за да изтегли фолиото, които са в грубо пренебрегване на дадените му ясни и точни инструкции от работодателя за основните технологични правила и правила за безопасност при работа с процесната машина, съобразно показанията на св.Я. как е „редно“, могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. В настоящата хипотеза на чл.201 ал.2 КТ, когато работникът - ищец с поведението си е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, съдът трябва да изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия, като изясни в какво се изразява проявената груба небрежност – кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата на безопасност и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде амалено дължимото от работодателя обезщетение. /Решение №290/18.11.2015г. по гр.д.№15/2015г. на ВКС, IV гр.о./. Съдът приема, че доколкото в настоящият случай на работа с процесната машина, а именно поведението на работника, изразено в активиране на неправилна функция с рязане, вместо функция:изтегляне на фолио и посягане с лявата ръка вътре в машината, за да изтегли фолиото, направено при липса на елементарно старание и внимание и явно пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, за които от страна на работодателя са били дадени точни и ясни указания на ищеца за работа с процесната машина чрез проведеното му приблизително месец преди инцидента обучение от св.Я., обективният принос на пострадалия работник – ищец за настъпване на процесната трудова злополука възлиза на 60%, поради което дължимото на ищеца обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за неимуществени вреди следва да бъде намалено на основание чл.201 ал.2 КТ със сумата от 27 000лв., предвид което предявеният осъдителен иск по чл.200 ал.1 КТ за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен за разликата от 27 000лв. над уважения до пълния предявен размер от 45 000лв. като неоснователен и недоказан, предвид което първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Поведението на пострадалия, обусловило извода за допусната от него груба небрежност, не е израз на неопитност на работника, който, макар и да е заел процесната длъжност „младши настройчик“ 1 месец и 29 дни преди трудовата злополука, е бил обучен за безопасна работа с процесната машина от св.Я., и друг път е настройвал процесната машина и не е имал проблеми /св.Христова/, т.е. запознат е с процеса за безопасна работа с машината. Поради съвпадение в правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск по чл.200 ал.1 КТ за разликата над уважения размер от 18 000лв. до пълния предявен размер от 45 000лв. като неоснователен и недоказан, следва да бъде потвърдено. По разноските: Изходът по въззивната жалба, не налага преразглеждане на отговорността на страните по делото за съдебни разноски за първоинстанционното производство. С оглед изхода по въззивната жалба, на въззивника не се следват разноски за въззивното производство, а по делото, предвид чл.359 КТ, няма и доказателства същият да е направил такива. Доколкото насрещната страна не е осъдена за разноски, не е налице хипотезата на чл.38 ал.2 ЗА, предвид което на адв.С. И. – ВТАК не се следва адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА вр. ал.1 т.2 ЗА за безплатно оказана на въззивника адвокатска помощ във въззивното производство. Въззиваемата страна „БОН“ ООД не претендира разноски за въззивното производство, поради което съдът не дължи произнасяне. Независимо от отхвърляне на въззивната жалба, в тежест на ищеца не следва да бъде възлагана ДТ за въззивно обжалване, доколкото на основание чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. РС по реда на чл.77 ГПК следва да възложи в тежест на осъденото лице на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати всички дължащи се такси и разноски, съразмерно с уважената част от иска. Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд