Решение № 219 от 16.7.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 578/2025 г.

Производството е по два съединени при условие на евентуалност иска с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД, с цена на иска 25 564.59 евро. ИЩЦАТА И. Г. Ш., ЕГН ••••••••••, с адрес: с.М., ул. „Ел.“ № 3, община Смолян, чрез пълномощника и адв. С. М. от АК-Пловдив, е подала пред Пловдивския окръжен съд искова молба вх.№ 15292/25.ІV.2025год., с която срещу ответника АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ гр.София, БУЛСТАТ: 121015056, представлявана от изпълнителния директор В. Ив. К., е предявен частичен иск з а сумата 26 000лв., като част от общо претендираната сума 180 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от И. Г. Ш. неимуществени вреди, свързани със смъртта на нейния брат Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• на 22.Х.2021год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, като и се присъдят и направените по делото съдебни разноски. Ищцата И. Г. Ш., ЕГН •••••••••• твърди, че е сестра на Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••, като двамата са живеели с родителите си и са израснали в къщата им в с.М., община Смолян. Още от деца, двамата били неразделни, силно привързани един към друг, като отношенията им били изградени на основата на взаимна обич, внимание, подкрепа, взаимопомощ, отзивчивост и съпричастност. Като по-голям брат Ил. винаги е подкрепял и защитавал помалката си сестра И.. Когато пораснал и чрез собствения си труд започнал да получава доходи, той поС.но купувал подаръци и продължил да обръща внимание и да се грижи за по-малката си сестра, като я изслушвал, давал и съвети. Но в далечната 1983год. започнали да се проявяват симптомите на психичните проблеми на Ил. Б.. Тогава ищцата била 14 годишна и станала свидетел на случай, когато Ил. започнал да поглъща голям брой хапчета, без да съзнава какви ще са последиците от това. Ищцата започнала да го умолява да спре, но той не я послушал. И. Ш. веднага потърсила помощ и благодарение на тази своевременна намеса, и на намесата на родителите им, животът на Ил. Б. бил спасен. По-късно Ил. Б. бил диагностициран с „параноидна шизофрения“, което психическо заболяване било провокирано от психотравма, свързана с драматична раздяла с жена, която той много обичал. В момента, когато му била поставена диагнозата, Ил. Б. бил на 24години. Постепенно заболяването му се проявявало по-често и по-осезаемо, което наложило да се лекува няколко пъти в психиатрични заведения. До 1995год. за Ил. Б. се грижела майка му. След смъртта на майка им през 1995год., и след като баща им не можел да се грижи за Ил., тъй като дълги години боледувал и сам се нуждаел от грижите на други лица, като инвалид до края на живота му през 2017год., за Ил. Б. се грижила сестра му И. Ш.. В периода от 2003год. до 2007год. Ил. Б. живеел със сестра си в къщата им в с.М., като през цялото време ищцата полагала грижи за Ил., грижила се и за баща им, който бил инвалид на легло. Тя имала и собствено семейство и трябвало да ходи на работа, за да може да осигурява средства за издръжка на децата си, които след развода и живеели с нея. Ищцата ежедневно осигурявала храна на брат си Ил., давала му пари, следяла дали редовно си пие хапчетата, купувала му всичко необходимо, перяла дрехите му, чистила стаята му. По искане на И. Ш., с решение №57/12.ІІ.2015год. по гр.д.№52/2014год. на ОС-Смолян Ил. Г. Б. бил поставен под „пълно запрещение“. Със заповед на кмета на община Смолян, ищцата И. Ш. била определена за негов настойник. Но с течение на годините съС.ието на Ил. Б. се влошавало, поради което ищцата потърсила съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Смолян за настаняването му в специализирана институция. На 16.ХІ.2019год. Ил. Б. бил настанен в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психически разстройства гр.Мадан, който бил на свободен режим. Ищцата посещавала всяка седмица брат си в Центъра. Видяла, че там той се чувства добре, оставяла пари на персонала, които да му бъдат давани контролирано за кафе и цигари, както и за други негови нужди. Всяка събота и неделя вземала Ил. в дома си в с.М., за да разведри брат си, да смени обстановката и за да прекара повече време с него. Но след известно време Ил. започнал да нарушава реда на Центъра в гр.Мадан. Започнал да излиза когато си поиска, да скита из гр.Мадан, да проси пари за кафе и цигари и да не иска да се прибира в дома. Срещу него били подавани оплаквания от граждани на гр.Мадан и други лица, настанени в Центъра. На 14.ІХ.2020год. настаняването на Ил. Б. в Центъра за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психически разстройства гр.Мадан било прекратено и се наложило ищцата да прибере брат си отново в къщата в с.М.. Наложило се И. Ш. да вземе отпуск, за да се грижи за него, тъй като станало ясно, че Ил. не може да се грижи за себе си, съС.ието му се влошавало и тежките кризи зачестявали. Това наложило ищцата да настани брат си в Дом, където се полагат редовни грижи за пълнолетни лица с психически разстройства. Така на 20.ХІ.2020год. Ил. Б. бил настанен в Дома за пълнолетни лица с психически разстройства в с.Петково, община Смолян. Но И. Ш. ежеседмично посещавала брат си в дома, при възможност го вземала за кратки ваканции в къщи. Обаждала се в Дома, за да провери какви нужди има Ил. и да получи информация за съС.ието му. Поради пандемията от Ковид 19, ищцата за определен период от време не можела да посещава брат си и да го вижда, но ходила на свиждане, като разговаряла с него през оградата на Дома. През пролетта на 2021год. Ил. започнал да получава припадъци. На 6.V.2021год., при посещение в Дома в с.Петково, ищцата научила, че брат и паднал в банята и се наранил лошо, затова не можел да става от леглото. Ищцата много се притеснила и по нейно настояване, на 7.V.2021год. Ил. Б. бил откаран за лечение в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.Смолян. През цялото време И. Ш. била негов придружител в болницата и се грижела за него. След изписването от болницата, тя го взела в дома си, но съС.ието му се влошило, което наложило да се потърси помощ в друго здравно заведение. Ищцата закарала брат си в УМБАЛ „Пълдин“ АД гр.Пловдив, където Ил. бил опериран, за да се премахне хематома в мозъка му, след което на 22.VІ.2021год. бил изписан в добро съС.ие. Ищцата И. Ш. била негов придружител в болницата в гр.Пловдив, след което го закарала в дома си в с.М. и се грижела за него до пълното му оздравяване. Всички разходи за престоя в болницата, лечението, операцията и възстановяването на Ил. Б. били поети от неговата сестра И. Ш.. През месец юли 2021год. Ил. Б. отново бил настанен в Дома за пълнолетни лица с психични разстройства с.Петково, поради влошаване на психичното му съС.ие. И. Ш. продължила да го посещава през седмицата, а при невъзможност- да се интересува по телефона за съС.ието му и неговите нужди, при възможност го взелата и за кратки ваканции в дома си. На 10.Х.2021год., съгласно утвърден график на дежурства в ДПЛПР-Петково на смяна били медицинската сестра Р. Ч. и санитарката Б. Д.. Санитарката Б. Д. следвало да изпълнява задължението си от 13.00часа до 19.00часа на 10.Х.2021год., като за целта медицинската сестра и дала три броя дезинфектант - таблетки „Санифорт“, прах за пране, ръкавици и памперси за обслужване на пациентите. Около 14.00часа Б. Д. била в стаята на санитарите на втория етаж на Дома, в първия корпус, където бил настанен Ил. Б.. По това време Ил. отишъл при Б. Д. и поискал цигара. Б. Д. била в добри отношения с Б. и му дала една цигара, след което напуснала стаята и тръгнала към изливното помещение, намиращо се наблизо, за да приготви дезинфекционните разтвори за почистване на коридора и стаите. Ил. Б. тръгнал след нея. Димитрова влязла в изливното помещение, взела празна кофа и започнала да я пълни с вода, като извадила една таблетка „Санифорт“ и я поставила на етажерката до мивката. В този момент Ил., който също влезнал в помещението, взел таблетката „Санифорт“ и я глътнал, като казал „това е моето хапче“, след което излезнал от помещението и седнал на пейката в коридора. Б. Д. продължила на пълни кофата с вода, в която сложила останалите две таблетки. Ил. Б. се върнал и поискал вода, за да изпие хапчето си и Б. Д. му подала шише с вода. Чак тогава тя се досетила какво е това хапче и поискала от Ил. да го изплюе. Накарала го да седне на пейка в коридора и отишла за помощ при медицинската сестра. Двете жени се върнали при Ил. и медицинската сестра поискала да огледа устата му, като видяла, че езикът е обложен с кафяво-жълт цвят. Попитала санитарката дали действително Ил. е глътнал таблетката дезинфектант и след положителния отговор, дала шише с топла вода на Ил. да пие. След около 4-5 минути Ил. започнал да повръща жълтеникаво съдържание. Междувременно медицинската сестра извикала по телефона Бърза помощ. Около 14.30часа пристигнал екип на ЦСМП-Смолян, ФСМП-Баните, които прегледали Ил. Б., който имал само оплаквания от лека болка в корема. Фелдшерът М. Д. извършил промивка на стомаха на Ил. с медицински въглен. Като видял медицинските екипи, директорът на ДПЛПР- Петково поискал Ил. Б. да бъде настанен за лечение в болница и се обадил на сестра му. Ил. Б. бил откаран и приет за лечение в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.Смолян, където обстойно бил прегледан, но съС.ието му се влошавало въпреки предприетото лечение. На 22.Х.2021год. Ил. Б. починал в резултат на фаталните увреждания на организма му след отравянето с дезинфектант „Санифорт“. Смъртта на Ил. Б. се отразила негативно на ищцата И. Ш. и засегнала нейната неимуществена правна сфера. Тя претърпяла за продължителен период от време изключително тежки по вид, характер и интензитет морални болки и страдания, психически стрес, дискомфорт в ежедневието. Тя тежко приела смъртта на брат си Ил., починал по този нелеп и мъчителен начин. Плачела много и изпаднала в тежък психоемоционален шок. Тя се грижила за своя брат след смъртта на тяхната майка, като го отглеждала като свое дете. Двамата били силно привързани един към друг, защото нямали други роднини, които да се грижат да тях и да им помагат. И. Ш. посветила живота си, за да се грижи за психично болния си брат, който слушал само нея и се съобразявал с нейните съвети. Той много обичал сестра си и се грижил за нея, докато заболял. Сестра му не го е оставила на произвола на съдбата, а напротив- грижила се за него, дори се наложило за една година да напусне работа, за да се грижи за него. Настанила го в ЦНСТПЛПР гр.Мадан и ДПЛПР с.Петково, защото и било невъзможно да следи дали взема редовно лекарствата си и се грижи за хигиената си, тъй като имала семейство, за което да се грижи, и работа, за да осигурява доходи за семейството си. СъС.ието на Ил. било тежко, като кризите зачестили. Но и в тези здравни институции ищцата не изоставила брат си, редовно го посещавала, при възможност го вземала за кратки ваканции в дома си в с.М., интересувала се поС.но за неговото здравословно съС.ие и нужди. При лечението му в болници, била негов придружител и се грижела за него, като заплащала всички необходими разходи във връзка с лечението му. Ето защо смъртта му и се отразила така тежко. За известен период от време дори не искала да ходи на работа и да се вижда с други хора. Обвинявала се, че заради наложената и карантина от Ковид 19, не е могла да присъства на погребението на Ил. и че той е починал по този мъчителен начин. Имала проблеми със съня си, страдала от липса на апетит, изпитвала тревожност, вътрешно напрежение и потиснатост. В дома си направила кът, в който сложила снимки на брат си, за да и напомнят за него. Спазила всички християнски традиции по погребението му, като поела разходите за него. Поставила паметник на гроба му. Но и до настоящия момент все още не се е възстановила емоционално от тази ненавременна смърт на брат си. Ищцата счита, че Агенцията за социално подпомагане /АСП/ носи отговорност за причинените и неимуществени вреди, защото е възложила на Дома за пълнолетни лица с психични разстройства с.Петково извършването на социални услуги и под чието ръководство и контрол е възлагането и организацията на социалните услуги. Домът осъществява държавно делегирана дейност, финансирана със средства от държавния бюджет, поради което АСП носи отговорност за правилното осъществяване на тази дейност на социални услуги и грижи. Това обуславя отговорността на ответника АСП за причинените на ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат от неспазване на изискванията за безопасност на домуващите от страна на служител на ДПЛПР с.Петково и причиняване на смъртта на Ил. Б.. С определение рег.№ 2943/17.ІХ.2025год. по гр.д. №1180/2025год. на Пловдивския окръжен съд е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Смолянския окръжен съд. С разпореждане № 715/28.Х.2025год. по гр.д.№ 578/2025год. Смолянският окръжен съд е оставил без движение исковата молба като нередовна, тъй като не са посочени обстоятелства, които да сочат в какво се изразява противоправното поведение на Агенцията за социално подпомагане и кои законно установени задължения нейните служители не са изпълнили, за да бъде ангажирана отговорността на Агенцията за социално подпомагане, не е посочено защо точно Агенцията за социално подпомагане е пасивно легитимирана по така предявения иск, с оглед направените с отговора на исковата молба възражения от страна на Агенцията, и ищцата не е посочила банкова сметка или друг начин на плащане по предявения осъдителен иск. В законоустановения срок по чл. 129, ал.2 ГПК, ищцата И. Г. Ш., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника и адв. С. М. от АК- Пловдив, подава молба вх.№ 5194/4.ХІІ.2025год., с която отстранява нередовностите на исковата молба. Излага подробни съображения, с които обосновава пасивната материалноправна легитимация на Агенцията за социално подпомагане като ответник по предявения иск. Но тъй като има данни, че Домът за пълнолетни лица с психически разстройства /ДПЛПР/ с.Петково е част от структурата на Община Смолян и дейността му се финансира със средства и от общинския бюджет, а в договора за предоставяне на социални услуги е посочено, че той е бил сключен на основание заповед на кмета на община Смолян, то ищцата уточнява, че искът се предявява и срещу община Смолян при условията на евентуалност- ако съдът приеме, че предявеният главен иск срещу Агенцията за социално подпомагане е неоснователен. На следващо място ищцата уточнява, че отговорността на Агенцията за социално подпомагане е на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД- гаранционно-обезпечителна и безвиновна за действия и/или бездействия на трети лица, на които Агенцията за социално подпомагане, евентуално община Смолян, са възложили предоставянето на социални услуги на покойния Ил. Б.- брат на ищцата по делото, който е пълнолетно лице с психическо разстройство. Отговорността на деликвента Б. Ив., призната за виновна с влязла в сила присъда, е по реда на чл.45 ЗЗД. Противоправното поведение на Б. Ив., се изразява в това, че на 10.Х.2021год., в Дома за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково, община Смолян, след като в присъствието на Ил. Б. е оставила един брой ефервесцентна таблетка от 3.3 грама дезинфекционен препарат с търговско наименование „Санифорт“, върху етажерка в изливно помещение, е допуснала Ил. Б. да вземе и да погълне таблетката, без да предприеме действия да му я отнеме, с което по непредпазливост е причинила смъртта на Ил. Б., настъпила на 22.Х.2021год., като смъртта му е причинена със силно действащо отровно вещество- натриев дихлоризоцианурат дихидрат, натриев карбонат, бензоена киселина и адипинова киселина. Ето защо Агенцията за социално подпомагане, евентуално община Смолян, на основание чл.49 ЗЗД, като възложители на социални услуги в ДПЛПР, отговарят за претърпените от ищцата неимуществени вреди, свързани със смъртта на брат и Ил. Б.. Ищцата моли съда да приеме, че предявения частичен иск е срещу главния ответник Агенция за социално подпомагане, както и при условие на евентуалност срещу Община Смолян, представлявана от кмета Н. М., като уточнява петитума на исковата молба в следния смисъл: Моли съда да постанови решение, с което да осъди Агенцията за социално подпомагане гр.София, БУЛСТАТ 121015056, представлявана от изпълнителния директор В. Ив. К., да заплати на И. Г. Ш., ЕГН ••••••••••, с адрес: с.М., ул. •••, община Смолян, сумата 26 000лв., като част от общо претендираната сума 180 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, свързани със смъртта на нейния брат Ил. Б., настъпила на 22.Х.2021год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Евентуално, моли съда да осъди Община Смолян, представлявана от кмета Н. М. да заплати на И. Г. Ш., ЕГН ••••••••••, с адрес: с.М., ул. •••, община Смолян, сумата 26 000лв., като част от общо претендираната сума 180 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, свързани със смъртта на нейния брат Ил. Б., настъпила на 22.Х.2021год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Посочва следвана банкова сметка, по която следва да се изплати присъденото обезщетение с IBAN: BG32 UNCR 7000 1520 0554 54, BIC: UNCRBGSF в „Уникредит Булбанк“ АД гр.София, открита на името на И. Г. Ш., ЕГН ••••••••••. На основание чл. 214, ал.1 ГПК, с протоколно определение рег.№ 184/14.V.2026год. постановено по гр.д.№ 578/2025год. Смолянският окръжен съд е допуснал направеното от ищцата увеличение на размера на предявените главен и евентуален частичен иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД от 26 000лв., равняващи се на 13 293.58 евро, на 25 564.59евро. ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА СМОЛЯН, БУЛСТАТ: 000615118, представлявана от кмета Н. Т. М., чрез пълномощника адв. С. Н.-Ст. от АК- Смолян, със съдебен адрес: гр.Смолян, ул. „Бузлуджа“ № 11, офис № 8-9, Адвокатско дружество „Николова и партньори“, подава отговор вх.№ 151/12.І.2026год. на исковата молба. Счита предявения иск за недопустим, при условие на алтернативност- за неоснователен по основание и размер. Ответникът Община Смолян счита, че не е пасивно легитимирана да отговаря по заявената искова претенция за неимуществени вреди. Нормата на чл. 49 ЗЗД ангажира обективната отговорност на работодателя /възложителя/, чиито работници и служители са причинили по повод възложената им работа, с действия или бездействия, вредоносен резултат в патримониума на други правни субекти. Това е една от кумулативните предпоставки, изискуеми за възникване на отговорността на работодателя /възложителя/. Налице е установена съдебна практика, съгласно която, при делегиране на дейности по предоставяне на социални услуги от държавата, следва да се разбира възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Агенцията за социално подпомагане, като държавен орган, натоварен с осъществяване на държавната политика в областта на социалното подпомагане, действа като процесуален субституент на държавата. Кметовете на съответните общини осъществяват само дейност по управление на социалната услуга. От друга страна, Домът за възрастни лица с психични разстройства /ДПЛПР/ „Проф. Тодор Ташев“ с.Петково, община Смолян, получава финансиране изцяло от държавния бюджет. Ето защо счита, че пасивно легитимирани по предявения иск са Агенцията за социално подпомагане и евентуално ДПЛПР „Проф. Тодор Ташев“ с.Петково, община Смолян. Ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен. Ищцата И. Ш. е сестра на починалия Ил. Б.. С ТР № 1/21.VІ.2018год. по тълк.д. №1/2016год. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга от лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Материално легитимирани да получат обезщетение от причинената смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.V.1961год. и Постановление № 5/24.ХІ.1969год. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Прието е също така наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, като тя следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Предвидено е това да е изключение, а не правило- само за случаите на житейски обстоятелства, при които между починалия и лицето се е породила особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за причинени неимуществени вреди. В настоящия случай не е налице такава близост между ищцата и покойния и брат, като ответникът оспорва изложените твърдения в исковата молба. Видно от приложените към исковата молба доказателства, пострадалото лице Ил. Б. се е грижил сам за себе си, защото е живеел сам. Наблюдаван е бил от своя чичо относно приема на лекарства. По-късно е бил настанен в Центъра за психично болни в гр.Мадан, а през 2020год. е бил настанен в ДПЛПР с.Петково. На второ място ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което е приело таблетката дезинфектант. На последно място, освен възражението за недължимост, ответникът прави възражение за прекомерност на исковата претенция и противоречието и с принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Ето защо моли съдът да прекрати производството спрямо Община Смолян, поради недопустимост на предявения иск, алтернативно- да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира за съдебните разноски по водене на делото. ОТВЕТНИКЪТ АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ гр.София, БУЛСТАТ: 121015056, представлявана от изпълнителния директор Ан. Д. Ан., чрез пълномощника и старши юрисконсулт в Дирекция „Правна и обществени поръчки“ Гл. П., подава отговор вх.№ 570/30.ІІ.2026год. на исковата молба. Прави възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като АСП не е пасивно легитимирана на отговоря по него на основание чл.49 ЗЗД. Проследява подробно правомощията на Агенцията за социално подпомагане и общините при предоставяне на социални услуги. Счита, че пасивно легитимиран по предявения иск е ДПЛПР с.Петково, представляван от представителя и по закон. В настоящия случай нито предоставянето на социални услуги е делегирано на АСП, нито агенцията е причинител на твърдяното увреждане, поради което счита, че не са налице предпоставките АСП да бъде процесуален субституент на държавата. По исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. Отговорността на държавния орган се обосновава с качеството на възложител на работата и с правото му на подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение на определени трудови или служебни функции. Съгласно изложеното в исковата молба длъжностното лице, причинител на вредата, е Б. Ив., работеща на длъжност „санитар“ в ДПЛПР с.Петково, видно от приложения към исковата молба трудов договор от 11.ІХ2018год., сключен между Б. Ив. и ДПЛПР с.Петково, представляван от директора Росен Ешпеков. Това лице не е в трудови правоотношения с АСП. Освен това, според чл. 22, ал.1 от ЗСУ, за осъществяване на контрол и мониторинг на предоставянето на социални услуги, се създава Изпълнителна агенция за качеството на социалните услуги към министъра на труда и социалната политика. Ето защо моли съдът да прекрати производството по отношение на АСП, поради недопустимост на предявения иск. При условие на евентуалност прави възражение за неоснователност на предявения иск. На първо място, АСП е действала в рамките на своята компетентност, като е изпълнила възложените и със закон задължения. Ползване на резидентна грижа от лица, поставени под пълно запрещение, е регламентирано в чл.95 и сл. от ЗСУ. Насочването на лицата за ползване на социални услуги се извършва от Дирекциите „Социално подпомагане", чрез изготвяне на писмена предварителна оценка на потребностите с участието на лицето. Заявленията на лица, поставени под пълно или ограничено запрещение се подписват от тях и от законния им представител и се подават в ДСП по настоящ адрес. ДСП издава временна заповед за настаняване в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на лицата поставени под пълно запрещение и предприема действия за изготвяне на искова молба до съответния районен съд. Решението на съда се изпълнява незабавно. Правомощията по ръководство, организация и контрол на предоставяните социални услуги не са законово предоставени на АСП, предвид разпоредбите на чл. 29, ал. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗСУ. Съгласно нормативната уредба общините отговарят за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, като лицата по чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 от ЗСУ могат да предоставят социални услуги на територията на Република България след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. На второ място, изложените в исковата молба обстоятелства по никакъв начин не обосновават материалноправната легитимация и правото на ищцата по смисъла на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС да претендира обезщетения за неимуществени вреди, тъй като не може да се достигне до извод, че връзката между ищцата и починалия й брат е била особено, извънредно и нетипично силна, поради което е понесла морални болки и страдания, които са по-интензивни и продължителни от нормалните за тази връзка. Изложените в исковата молба факти не дават основание да се приеме, че са създадени отношения на изключително близка привързаност между починалото лице и ищцата. Ето защо счита, че ищцата не е материалноправно легитимирана да предяви иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, свързани със смъртта на нейния брат Ил. Б., ведно със законните лихви върху главницата, тъй като липсват доказателства за създадени отношения на изключително близка връзка и привързаност между ищцата и покойния и брат. При условие на евентуалност, ако съдът счете искът за основателен прави изрично възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, поради несъобразяването му с критерия за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищцата и нейният пълномощник адв. С. М. от АК-Пловдив, становището на ответниците Агенция за социално подпомагане гр.София и нейният пълномощник старши юрисконсулт Н. Д. и Община Смолян и нейният пълномощник адв. С. Н.-Ст. от АК-Смолян, обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключението на СПЕ, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните фактически и правни изводи: Безспорни факти по делото: От представеното удостоверение за наследници изх.№ ГРАО004284/12.ХІ.2021год., издадено от община Смолян, се установява, че ищцата И. Г. Ш., ЕГН •••••••••• е сестра на Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••, починал на 22.Х.2021год. /видно от препис-извлечение от акт за смърт №0631/23.Х.2021год., издаден от община Смолян/ и негов единствен законен наследник. Покойният Ил. Б. е бил неженен и няма други законни наследници, тъй като и родителите им са починали. С Експертно решение № 2905/16.ХІ.2012год. на специализирана „Психиатрична“ ТЕЛК гр.Пловдив, Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• от гр.Смолян, ул. „В.“ № 8 е бил диагностициран с психично заболяване „параноидна шизофрения“, с непрекъснато протичане, психопатоподобна личностова промяна, с непрекъснат ход на развитие, в резултат на което е трудоустроен с призната 80% нетрудоспособност пожизнено. В решението се сочи, че психозата е установена в пубертета на Ил. Б. с поведенчески отклонения, защото се влюбил в учителката си по английски език, преследвал я непрекъснато, говорил с нея, след което насочил поведението си към родителите, защото считал, че „искат да го откъснат от нея“. Направил е и суициден опит по психотични мотиви. Държал се грубо и враждебно към близките си, занемарил външния си вид, но отказвал хоспитализация, защото считал, че не е болен. На моменти бил спокоен, на моменти бил гневен и раздразнителен и конфликтен. Посочено е първата дата на инвалидизация 12.Х.1988год. С Експертно решение № 2572/1.ХІІ.2000год. на специализирана „Психиатрична“ ТЕЛК гр.Пловдив на Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• е призната 80% нетрудоспособност пожизнено, с диагноза „параноидна шизофрения“, с голяма давност, с непрекъснато протичане, с промяна на личността в психопатоподобен стил и значителни затруднения в социалната адаптация. С решение №57/12.ІІ.2015год. по гр.д.№52/2014год. на Смолянски окръжен съд, на основание чл.5, ал.1 ЗЛС във връзка с чл.336 ГПК, Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Смолян, ул. ••• е поставен под „пълно запрещение“ по искане на сестра му И. Г. Ш., ЕГН ••••••••••. Решението е влязло в законна сила на 1.ІІІ.2015год. От протоколно определение от 12.VІ.2025год. се установява, че Органът по настойничество и попечителство при Община Смолян, на основание чл. 153, ал.1 ГПК и чл. 156 ГПК е учредил настойнически съвет на Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••, живущ в гр. Смолян, ул. •••, в следния състав: настойник- И. Г. Ш., ЕГН •••••••••• /сестра/, заместник-настойник М. К. Ш., ЕГН •••••••••• /племенница/ и съветници: Ив. К. Ш., ЕГН •••••••••• /племенник/ и Мл. М. К., ЕГН 4712276037 /съсед/. От протоколното определение от 20.ІІІ.2020год. се установява, че Органът по настойничество и попечителство при Община Смолян е извършил промяна в учредения настойнически съвет на поставения под пълно запрещение Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••, като вместо починалия на 27.VІ.2019год. съветник-съсед Мл. М. К., за съветник в настойническия съвет е определен Ан. Ил Б., ЕГН ••••••••••-чичо на Ил. Б.. Останалите членове на настойническия съвет са без промяна. От представената информация изх.№30-39534/11.V.2026год. на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Смолян се установява, че покойният Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• е бил подпомаган от ДСП-Смолян по различни нормативни основания през годините. Приживе Ил. Б. е бил регистриран в Интеграционната система на АСП, като лице с трайни увреждания, с поставена с ЕР на ТЕЛК №2905/16.ХІ.2012год. водеща диагноза „параноидна шизофрения“ пожизнено, неженен, пенсионер по болест, поставен под пълно запрещение с решение №57/12.ІІ.2015год. на ОС-Смолян, като за периода от 2014год. до 2019год. /времето преди настаняването му в социална услуга/ е подпомаган ежегодно с целена помощ за отопление по подадени заявления декларации, подробно посочени и представени с информацията, като целевата помощ е осъществявана на поС.ния адрес на Ил. Б. в гр. Смолян, ул. „В.“ № 8. В периода от 2012год. до 2018год. Ил. Б. е получавал интеграционни добавки по реда на Закона за интеграцията на хората с увреждания /отм./, а от януари 2019год. до септември 2021год. е получавал месечна финансова подкрепа по реда на чл. 70, т.2 от Закона за хората с увреждания. На 10.VІІ.2019год. в ДСП- Смолян е постъпила молба от Ил. Б. и неговия настойник за ползване на социални услуги в Дома за пълнолетни лица с психически разстройства /ДПЛПР/ с.Петково, но поради липса на свободни места, Ил. Б. е бил вписан в Регистъра на чакащите за настаняване в специализирана институция. На 21.Х.2019год. е подадено заявление вх.№ СУ/Д-СМ/98 за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности от Ил. Б., ЕГН •••••••••• и неговия настойник И. Ш., ЕГН ••••••••••, до ДСП- Смолян, с искане за ползване на социална услуга- настаняване в Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лиза с психически разстройства гр.Мадан. Със Заповед № СУ/Д-СМ/98-1/6.ХІ.2019год. на директора на ДСП- Смолян Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• от гр.Смолян, ул. „В.“ № 8 е настанен временно в Центъра за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психически разстройства гр.Мадан до произнасяне на РС-Мадан. Като мотиви за настаняването е посочено: потребност на лицето от специализирани здравни и психиатрични грижи, ежедневен контрол при прием на назначените медикаменти, обстоятелства от здравен и семеен характер, които налагат ползването на услуга, свързана със заболяването на Б.. Сключен е договор № 5/25.ХІ.2019год. за предоставяне на социални грижи в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психически разстройства гр.Мадан, между Центъра и Ил. Г. Б., като потребител. С решение № 24/5.ІІ.2020год. по гр.д. №419/2019год. на РС-Мадан на основание чл.16в от Закона за социалното подпомагане Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• е бил настанен в Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психически разстройства гр.Мадан за срок от 3 години. Със Заповед № СУ/Д-СМ/98-2/1.Х.2020год. на директора на ДСП-Мадан е прекратено настаняването на Ил. Б. в ЦСТПЛПР гр.Мадан, поради неспазване на правилата в центъра, неприлично и агресивно поведение към персонала и другите потребители, безпричинно скитане по улиците, извършване на просия и нелицеприятни действия в града, като с решение № 124/28.Х.2020год. на Районен съд-Мадан е прекратено настаняването на Ил. Б. в Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психически разстройства гр.Мадан. Подадено е ново заявление вх.№ СУ/Д-СМ/27/1.Х.2020год. от Ил. Г. Б., ЕГН п•••••••••• и неговия настойник И. Г. Ш., ЕГН •••••••••• до ДСП-Смолян за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности- настаняване в Дома за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково. Настойникът е посочил, че е семейна, трудово ангажирана и няма възможност да се грижи да брат си в семейството, а той се нуждае от специализирани грижи, като социална услуга от затворен тип, какъвто предлага ДПЛПР с.Петково, тъй като сам не е в съС.ие да се грижи за себе си и да води самостоятелен живот. Със Заповед № СУ/Д-СМ/27-1/5.ХІ.2020год. на директора на ДСП-Смолян Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• временно е настанен в Дома за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково до произнасяне на РС-Смолян, поради доказана спешна нужда, кризисна ситуация и висок риск за здравето и живота на Ил. Б.. От проведеното психиатрично проучване е установено, че поради спецификата на заболяването Ил. Б. не притежава необходимия здравен ресурс да води самостоятелен начин на живот в семейна среда, не е ориентиран за време и място, не умее осъзнато да организира сам ежедневието си от здравен, битов и социален характер. Първоначално е спазвал реда в ЦНСТПЛПР гр.Мадан, но ограничаването на свободните му излизания, поради наложените противоепидемични мерки във връзка с Ковид 19, се е отразило на психичното му съС.ие, като поведението му станало обезпокоително и непоносимо. Установено е, че Ил. Б. не може сам да взема решения и да си поставя цели, не е способен сам да разпределя и управлява паричните си средства за задоволяване на основните му жизнени нужди, не може сам да се грижи за себе си и за своите интереси. Има необходимост от поС.ен надзор, за да приема предписаните му медикаменти, помощ за организиране на ежедневието му. Ето защо с решение №72/11.ІІІ.2021год. по гр.д.№51/2021год. на Районен съд-Смолян Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• е настанен в Дома за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково, на основание чл. 98 Закона за социалните услуги във връзка с чл.10, ал.1 от ЗСУ, за срок от три години, считано от влизане на решението в сила. Сключен е бил и временен договор за ползване на социални услуги от 20.ХІ.2020год. между ДПЛПР с.Петково и И. Г. Ш., ЕГН ••••••••••, като настойник на Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••. От представените с досието на Ил. Б. от ДПЛПР с.Петково документи се установява, че на 6.V.2021год. при свиждане с брат и в Дома с.Петково, И. Ш. била уведомена от директора на Дома Росен Ишпеков, че Ил. Б. бил паднал в банята и се е наранил лошо, затова не може да става от леглото. По настояване на И. Ш., Ил. Б. е откаран в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.Смолян, където е настанен за лечение. При направените му изследвания е установено, че вследствие на удара в главата е получил „Хеморагичен мозъчен инсулт в дясна голяма мозъчна хемисфера. Лявостранна латентна хемипареза“. След проведено лечение, на 14.V.2021год. Ил. Б. е изписан от болничното заведение, като И. Ш. се грижела за него в дома си в с.М.. Но Ил. не се чувствал добре и залитал, затова на 16.VІ.2021год. бил откаран от И. Ш. за лечение в УМБАЛ „Пълмед“ АД гр.Пловдив. Там била извършена операция за премахване на хематома в мозъка на Ил. Б., като на 22.VІ.2021год. бил изписан от болничното заведение в добро общо здравословно съС.ие. И. Ш. отново го завела в дома си в с.М., където се грижила за Ил. до месец юли 2021год., когато отново бил настанен в ДПЛПР с.Петково. При последващите посещения на И. Ш. в Дома, Ил. нямал оплаквания и се чувствал добре. На 10.Х.2021год. в ДПЛПР с.Петково съгласно утвърден график били назначени на смяна и изпълнявали задълженията си медицинска сестра Р. Ч. и санитарка Б. Д.. Около 13.00часа санитарката Б. Д. поела своята смяна и получила от медицинската сестра дезинфектанти- 3броя таблетки „Санифорт“, прах за пране, ръкавици и памперси за обслужване на пациентите. Б. Д. около 14.00часа била в стаята на санитарите в болничното отделение на втория етаж, в първи корпус на ДПЛПР с.Петково, в който бил настанен и Ил. Б.. По същото време при нея дошъл Ил. Б. и поискал цигара. Б. Д. била в добри отношения с Ил. Б., като съхранявала цигарите му, затова му дала една цигара. След това тя напуснала стаята, отишла в изливното помещение в съседство, за да напълни кофа с вода, като поставила една таблетка дезинфектант „Санифорт“ на етажерката до мивката. Ил. Б. последвал Димитрова в изливното помещение, взел в ръка таблетката „Санифорт“ и казал „това е моето хапче“, след което го глътнал и отишъл в коридора, където седнал на пейката. Б. Д. напълнила кофата с вода, сложила в нея двете таблетки „Санифорт“, за да се разтворят. Тогава към нея отново дошъл Ил. Б. и поискал вода, за да изпие хапчето си. Димитрова му дала бутилка с 300мл вода, която Ил. Б. изпил, като казал „Аз изпих хапчето си“. Едва тогава Б. Д. установила, че Ил. е изпил таблетката „Санифор“ и му казала веднага да я изплюе. Обяснила му, че това не е неговото лекарство, а дезинфектант, който е отровен. Ил. заявил, че вече е изпил хапчето. Димитрова проверила в устата му и установила, че няма таблетка, а в това време Ил. повтарял, че това е неговото хапче. Б. Д. накарала Ил. Б. да седне на пейката в коридора и отишла за помощ в медицинското отделение. Медицинската сестра Р. Ч. дошла и установила, че Ил. е адекватен и в съзнание. Поискала да провери устата му, като видяла, че езикът е обложен с кафяво-жълт цвят. След като Ил. потвърдил, че е глътнал таблетката, медицинската сестра му дала шише с топла вода и го накарала да я изпие. След около 4-5 минути Ил. Б. започнал да повръща жълтеникаво съдържание, ето защо Чолакова сигнализирала на тел. 112 и настояла спешно да се изпрати медицински екип в Дома. Около 14.30часа на място пристигнал екип на ЦСМП-Смолян, ФСМП-Баните. Фелдшерът М. Д. прегледал Ил. Б. и извършил промивка на стомаха му с медицински въглен. След което Ил. Б. бил закаран за лечение в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.Смолян, а директорът на ДПЛПР с.Петково Росен Ишпеков уведомил сестра му И. Ш. за случилото се. В ЦСМП-Смолян незабавно били предприети действия за стабилизиране на здравословното съС.ие на Ил. Б., след което той бил настанен в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.Смолян в тежко общо съС.ие, с нарушено съзнание-кома и клинични данни за изгаряния на устната кухина, назофарингса с кръвонасядания и оток. Б. бил поставен на изкуствена белодробна вентилация, но съС.ието му се влошило и в резултат на полиорганна недостатъчност на 22.Х.2021год. Ил. Б. починал. С присъда №11/8.Х.2024год. по НОХД № 381/2024год. на Районен съд-Смолян е призната подсъдимата Б. Д. Ив., ЕГН ••••••••••, с адрес: с.Малка Арда, община Баните, за виновна в това, че на 10.Х.2021год., в Дома за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково, област Смолян, след като в присъствието на Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••, е оставила един брой ефервесцентна таблетка от 3.3грама дезинфекционен препарат с търговско наименование „Санифорт“ върху етажерката в изливното помещение, е допуснала Ил. Б. /страдащ от психично заболяване и настанен в ДПЛПР с.Петково/ да вземе и да погълне таблетката, без да предприеме действия да му я отнеме, с което по непредпазливост причинила смъртта му, настъпила на 22.Х.2021год., като смъртта е причинена със силно действащо отровно вещество- натриев дихлоризоцианурат дихидрит, натриев карбонат, бензоена кисилина и адипинова киселина, съдържащи се в таблеткатапрестъпление по чл. 122, ал.2, предл. второ във връзка с ал.1 НК, за което я осъдил на основание чл. 54 във връзка с чл. 122, ал.2, предл. второ във връзка с ал. 1 НК на „лишаване от свобода“ за срок от една година и девет месеца, като на основание чл. 371, ал.2 НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 НК е намалил наказанието с 1/3, а именно на една година и два месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 66, ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в законна сила на 18.Х.2024год., като необжалвана. От представения трудов договор №2/11.ІХ.2018год., сключен между директора на ДПЛПР с.Петково и Б. Д. Ив. се установява, че последната работи по трудов договор на длъжността „санитарка“ в Дома за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково, считано от 17.ІХ.2018год. и до настоящия момент /видно от приложените по делото допълнителни споразумения към трудовия договор/. Със заповед №361/15.Х.2021год. на директора на ДПЛПРс.Петково на Б. Д. Ив. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т.2 КТ „предупреждение за уволнение“ за неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда на 10.Х.2021год., втора смяна, която е връчена на работника на 18.Х.2021год. От извършената служебно проверка от съда и представените от страните извлечения от Регистър БУЛСТАТ, безспорно се установява, че Домът за пълнолетни лица с психически разстройства „Проф. д-р Тодор Ташев“ с.Петково, БУЛСТАТ 0006151181489 е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и е част от структурата на община Смолян, БУЛСТАТ 000615118, под формата на поделение, с основен предмет на дейностсоциални грижи с настаняване на лица с умствена изостаналост, психичноболни и зависими от наркотици, представляван от директора Ел. Р. К. Финансира се от държавния бюджет чрез бюджета на община Смолян по ежегодно определяни с Решение на МС стандарти за делегираните дейности с натурални и стойностни показатели. Потребителите на социалната услуга заплащат и такси, определени с Тарифата за таксите на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет. По делото са разпитани свидетелите М. К. Ш.- дъщеря и Ив. К. Ш.- син на ищцата И. Ш.. От показанията им се установява, че покойният Ил. Г. Б. им е вуйчо, брат на майка им. Заявяват, че вуйчо им не е страдал от други заболявания, освен от психичното заболяване „параноидна шизофрения“. Знаят, че е заболял някъде около двайсет годишнината му и оттогава се лекувал. Първоначално за него се грижела неговата майка, тяхната баба, но след смъртта и през 1995год., грижите за вуйчо им поела изцяло тяхната майка И. Ш.. Дядо им, бащата на Ил., не е можел да се грижи за него, тъй като и той заболял тежко, бил инвалид, за който също се грижела майка им до неговата смърт през 2017год. Заявяват, че вуйчо им живеел с тях в къщата им в с.М., за да може майка им да се грижи за него. Но често отсядал и в къщата в гр.Смолян, в която един етаж от къщата бил тяхна собственост, а Ил. Б. имал собствена стая. Твърдят, че психичното заболяване на вуйчо им било прогресивно, като с течение на времето се влошавало. В последните години преди смъртта му се наложило да му се осигури 24 часова медицинска грижа, защото вуйчо им не можел да се контролира и да се грижи сам за себе си. Емоционално той станал неконтролируем. Трудно приемал лекарствата си и трябвало да се следи дали ги приема навреме по часове. Ето защо през 2020год. първоначално го настанили в Център в гр.Мадан, който бил със свободен режим. Но вуйчо им трудно спазвал режима, не се съобразявал с него, ето защо ги помолили да си го вземат в къщи. Мислят, че от там препоръчали на майка им, че най-добрия вариант за вуйчо им е да го настанят в Дома в с.Петково, който е от затворен тип. Твърдят, че вуйчо им бил в много тежко съС.ие, когато го настанили в ДПЛПР с.Петково. Но почти всяка събота и неделя майка им го вземала в къщи, по време на празници също, за да го зарадва и да го стимулира. Твърдят, че майка им била единственият човек, с който вуйчо им се съобразявал и тя можела да му влияе така, че той да слуша и изпълнява, това което му се каже. За инцидента с вуйчо им разбрали по телефона, защото свидетелите живеят в Асеновград /М. Ш./ и Пловдив /Ив. Ш./. Майка им се обадила много притеснена и им съобщила, това, което и разказал директора на Дома. Майка им веднага отишла в болницата, но от това което и казали, разбрала, че положението на Ил. е много тежко. Около 10дни го лекували, но той починал. В същото време майка им се разболяла от Ковид 19 и била в болницата, в пълна изолация, затова и било много тежко, че заради карантината от Ковид 19, не е могла да присъства на погребението на брат си и да го изпрати в последния му път по този начин. Много и тежало и че брат и починал по този нелеп и мъчителен начин. Твърдят, че в първите 40 дни след смъртта на брат и, майка им била изолирана в къщи и и било много тежко. Разговаряли с нея по телефона и тя им отговаряла вяло, едва-едва. Като я видели след карантината, тя била много променена физически и психически, даже не искала да се връща на работа. Децата я помолили да отиде на психолог и предприеме някакви действия. Не знаят дали е ходила на психолог, но майка им постепенно успяла да влезе в някакъв ритъм на живот. Твърдят, че връзката между майка им и вуйчо им била много силна. Майка им била неговата опора, а тя го чувствала на сърцето, като болното и братче, за което цял живот се е грижила. Майка им се грижила ежедневно за брат си- готвене, къпане, пазаруване, всяка седмица го водила на бръснар. Един ден в месеца го водила при личния лекар, водила го и на зъболекар. Знаят, че вуйчо им получавал пенсия по болест, но не можел да я ползва правилно. Харчел я за безполезни неща за ден-два, ето защо се налагало майка им да му дава пари за кафе и цигари. Майка им поела разходите за дрехи и обувки, за храна, за лекарства и джобни пари. Тя редовно го посещавала в Центъра в гр.Мадан и в Дома в с.Петково. А когато не можела да отиде, по телефона се обаждала, за да се информира за съС.ието му и неговите нужди. Знаят, че вуйчо им паднал в банята в Дома с.Петково. Това наложило да се лекува в болницата в гр.Смолян, където го придружила майка им. След изписването от болницата, тя го взела в дома си в с.М., но съС.ието му не се подобрявало. Затова тя го закарала в „Пълдин“ ООД гр.Пловдив, където го оперирали, за да премахнат хематома в главата му. Майка им била придружител на Ил. при лечението му и в двете болници, като тя заплатила за операцията, лечението и процедурите за възстановяването му. Цял месец майка им била плътно до Ил., защото след падането, той трябвало да бъде на легло в покой. Твърдят, че майка им вземала от Дома и водили вуйчо им на екскурзии- до Гърция, до Румъния, до Пловдив, до Сопот, където вуйчо им бил в казарма. Това било стимула той да приема редовно лекарствата си, да пуши по-малко и да пие по-малко кафе. Докато вуйчо им боледувал се наложило майка им да напусне работа, за да се грижи за него. Твърдят, че майка им поела разходите по погребението на вуйчо им, поставила и паметник на гроба му. Понастоящем била направила кът със снимки на брат си и на всяко 22 число от месеца отбелязва датата, защото вуйчо им бил роден на 22 ноември, а починал на 22 октомври. Твърдят, че майка им била весел, усмихнат, ведър човек. Но след смъртта на брат си се затворила в себе си, дълго време отказвала да контактува с други хора, да ходи на работа и не излизала от дома си. Тежко преживява случилото се с брат и. Тя се преместила в къщата на родителите си в с.М. и живее разделено от съпруга и, техния баща, който живее в съседната къща. Това се наложило, защото тя в продължение на 10 години гледала на легло баща си, а за брат си Ил. се грижила повече от 20 години. Заявяват, че имат къща и в гр.Смолян, където са живели до преместването в с.М.. Ил. Б. също живеел в къщата в Смолян, но майка им се обаждала на чичо и, който живеел на друг етаж от къщата, да отиде и нагледа Ил., за да види дали е изпил лекарствата си. Твърдят, че вуйчо им много обичал да пътува с автобусите до Смолян, защото М. било село, и това му било забавление през деня. Обичал да изпие едно-две кафета в града, но и пушел много цигари. Затова просел пари- за кафе и цигари. През 2020год. те продали етажа от къщата в Смолян. Твърдят, че към днешна дата майка им още не е преодоляла мъката по брат си и когато се говори за него се разплаква. Има проблеми със съня, отслабнала е, често плачела. Вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза Д. Т. в заключението си твърди, че по данни от делото и проведеното психологическо интервю, в продължение на повече от 20години И. Ш. се е грижила за психично болния си брат Ил. Б., полагайки майчински грижи за него. Смъртта на Ил. Б., настъпила на 22.Х.2021год., след като той на 10.Х.2021год. изпил една таблетка дезинфектант „Санифорт“, е изключително специфична и тежка форма на загуба за И. Ш., при която скръбта и е преплетена с травма. Вещото лице сочи, че когато една жена е посветила толкова много години на работа на „майка“ за своя брат, неговата смърт е не просто загуба на роднина, а загуба на нейната основна житейска мисия. Смъртта на Ил. Б. е оказала силно травмиращо въздействие върху И. Ш.. След смъртта на Ил. Б., основните емоции и психологически съС.ия, които изпитва И. Шукрова са: 1. Непосилно чувство на вина, тъй като е настанила брат си в ДПЛПР с.Петково само преди година и това е „вторична травма“, при която се чувства отговорна за неговата безопасност, дори когато обективно тя не е могла да я контролира. 2. Гняв и чувство на несправедливост, като гневът и е насочен към ДПЛПР с.Петково, на които е поверила грижите за брат си и те са отговорни за случилото се. Това е гняв към системата, към съдбата и към нелепостта на инцидента. 3. Загуба на идентичност и вътрешна празнота- след 20години поС.ни грижи, нейната личност се е сляла с ролята на болногледач. Тя не просто скърби за брат си, тя не знае коя е без него. Изведнъж целият и график, всички мисли и тревоги, които са запълвали дните и са изчезнали. Тази свобода не се усеща от Ш. като облекчение, а като плашеща празнота. 4. За И. Ш. смъртта на брат и е свързана с травматични преживявания и въпроси дали институцията е направила всичко възможно да го спаси. Тя преживява шок, тъй като смъртта на брат и е вследствие на инцидент, а не е естествен завършек на неговата болест. След смъртта на брат и при ищцата се наблюдават промени в настроението, емоционална вцепененост и социално отдръпване, намалена ангажираност с външния свят, както и силно чувство на вина. Наличието на тези симптоми в продължение на една година е сериозен индикатор, че тя не е преминала през типичен процес на скръб, а вероятно преживява усложнена травматична скръб. Вещото лице счита, че съС.ието на ищцата включва елементи на посттравматично емоционално разстройство, които имат паталогични характеристики, ето защо счита, че ищцата следва да получи професионална психиатрична помощ. 5.Със загубата на своя брат И. Ш. губи връзката с корените си, с детството си и с общата семейна история и се чувства осиротяла. Тъй като след смъртта на майка и през 1995год., И. Ш. е поела изцяло грижите за брат си, тя носи ирационалното убеждение, че нейната единствена задача е била да го опази жив. Инцидентът в ДПЛПР с.Петково е разбил фундаменталното и чувство за смисъл. Смъртта на брат и, настъпила след инцидент в институцията, е оставил в нея усещането за нещо недовършено. Психиката и поС.но превърта случилото се като сценарий, който е можел да бъде избегнат. Затова и към настоящия момент, когато говори за брат си се разстройва и плаче, самообвинява се и ходи често на гроба на брат си, да му иска прошка. Вещото лице счита, че при И. Ш., независимо, че са изминали 4 години от психотравменото събитие, се установяват нарушения в протичането на психичните и функции и преживявания, които имат патологични характеристики, обуславящи необходимостта от професионална психиатрична помощ. Съдът възприема заключението на вещото лице по СПЕ изцяло, като компетентно и добросъвестно изготвено. Счита възражението на ответника община Смолян срещу заключението на СПЕ за неоснователно, тъй като не може страна по делото да сочи какво следва да съдържа заключението на вещото лице и че не следва да се сочи всичко казано от ищцата при проведеното психологическото интервю. Вещото лице съобразно своите знания и опит е посочило какви методи на изследвания е провело, за да изготви заключението, като е посочило и съдържанието на проведеното психологическо интервю на ищцата, след което е дало своето професионално заключение за психическото и съС.ие въз основа на събраните по делото доказателства и проведеното с ищцата психологическо интервю. Заключението на вещото лице не следва да съдържа само изводите му, без да е посочено на каква база се основават тези изводи. Неоснователно и голословно е твърдението на пълномощника на ответника община Смолян, че заключението не съдържа достатъчно ясна методологическа основа за изводите на вещото лице. Обстоятелството, че изводите на вещото лице не съответстват на правната защита на страна по делото и неговите интереси, не водят до некомпетентност на вещото лице и липса на професионализъм. Освен това съдът обсъжда заключението на вещото лице ведно със събраните по делото писмени и гласни доказателства, за да постанови своето решение. При така установената фактическа обстановка, която е безспорна, съдът направи следните правни изводи: Предявени са два съединени при условие на евентуалност иска с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД, с цена на иска 25 564.59евро, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, болки, страдания и психически стрес на ищцата И. Г. Ш., ЕГН ••••••••••, причинени от смъртта на брат и Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••, настъпила на 22.Х.2021год., в резултат на деликта на Б. Д. Ив.-санитарка в ДПЛПР с.Петково, която на 10.Х.2021год., в Дома за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково, област Смолян, след като в присъствието на Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••, е оставила един брой ефервесцентна таблетка от 3.3грама дезинфекционен препарат с търговско наименование „Санифорт“ върху етажерката в изливното помещение, е допуснала Ил. Б. /страдащ от психично заболяване и настанен в ДПЛПР с.Петково/ да вземе и да погълне таблетката, без да предприеме действия да му я отнеме, с което по непредпазливост е причинила смъртта му, настъпила на 22.Х.2021год., като смъртта е причинена със силно действащо отровно вещество- натриев дихлоризоцианурат дихидрит, натриев карбонат, бензоена кисилина и адипинова киселина, съдържащи се в таблетката, което деяние е престъпление по чл. 122, ал.2, предл. второ във връзка с ал.1 НК, за което е постановена присъда от РС- Смолян, ведно със законните лихви, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 25.ІV.2025год. до окончателното му изплащане. Главният иск е предявен срещу Агенцията за социално подпомагане гр.София, като възложител на социалната услуга- настаняване в Дом за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково на починалия Ил. Б., който страда от параноидна шизофрения, и е поставен от съда под пълно запрещение, и под чието ръководство и контрол е възлагането и организацията на социалните услуги. Домът осъществява държавно делегирана дейност, финансирана със средства от държавния бюджет, поради което АСП носи отговорност за правилното осъществяване на тази дейност на социални услуги и грижи. А предявеният при условие на евентуалност иск е срещу община Смолян, чието поделение е Домът за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково. Отговорността на Агенцията за социално подпомагане е на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД- гаранционно-обезпечителна и безвиновна за действия и/или бездействия на трети лица, на които Агенцията за социално подпомагане, евентуално община Смолян, са възложили предоставянето на социални услуги на покойния Ил. Б.- брат на ищцата по делото. А отговорността на деликвента Б. Ив., призната за виновна с влязла в сила присъда, е по реда на чл.45 ЗЗД. Правното основание на предявения иск се определя от обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба, и именно изхождайки от тях, съдът счита, че то е чл.49 ЗЗД, съгласно която разпоредба този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от последното при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна, безвиновна, гаранционнообезпечителна отговорност на възложителя не за лично, а за чуждо противоправно деяние /действие или бездействие/. Следователно тя предполага едно лице /деликвент/ да е причинило с личното си деяниедействие или бездействие вреда другиму и да отговаря за нея на основание чл.45 ЗЗД. Възложителят на работата не може да се освободи от отговорност, ако докаже, че няма вина по отношение на чуждото увреждащо деяние, нито че не е виновен при избора на изпълнителя на работата. Достатъчно при този състав е да се докаже, че лицето, което пряко е причинило вреда, е виновно. В трайната съдебна практика и ППВС№7/1959год., т.6 и т.7 се приема, че предприятието отговаря в качеството си на възложител на работа и ако не може да се установи кой конкретно от работниците и служителите му е нанесал щетата. Отговорността по чл.49 ЗЗД на лицата, които са възложили на друго лице извършването на някаква работа, е отговорност за чужди противоправни и виновни деяния. Режимът на отговорността на възложителя е основан на вината на изпълнителя в смисъл, че трябва да се установи виновното поведение на непосредствения причинител на вредите. Тя има обезпечителен характер и произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице. Субектът на отговорността по чл.49 ЗЗД не може да прави възражение, че няма вина за подбора на изпълнителя на работата. Отговорността възниква, когато работникът е причинил вредите в процеса на извършване на възложената му работа. Увреждащите действия следователно съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, технически и други правила или от характера на работата. Според ППВС №9/1966год. отговорност по чл.49 ЗЗД има и когато действията не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея, защото законът допуска вредите да са причинени и по повод на работата. Отговорност по чл.49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежни правила за изпълнение на възложената работа. Отговорността на възложителя отпада само ако увреждането е резултат от лични отношения между причинителя на вредите и пострадалия, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа. Присъдата на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна и за гражданския съд, който разглежда иска по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на вредите причинени от същото деяния. Кумулативните предпоставки на фактическия състав на отговорността за непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД са: 1.да е извършено деяние- действие или бездействие от страна на лице /деликвент/, на което ответникът е възложил изпълнение на определена работа, в настоящия случай- делегирана дейност по предоставяне на социална услуга от държавата, 2.противоправност на това деяние, 3.причинени вреди на пострадалия от противоправното деяние при или по повод изпълнението на възложената работа, 4.причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вредни последици и 5.вина на извършителя на деянието. В тежест на ищеца по делото е да установи четирите кумулативно предпоставки от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, с изключение на вината на деликвента, която се презюмира съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД, а отговорността на възложителя на работата е обективна и безвиновна. Безспорно се установи по делото от събраните доказателства, че покойният Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• е страдал от психичното заболяване „параноидна шизофрения“, с което заболяване е диагностициран за първи път на 12.Х.1988год., видно от Експертно решение № 2905/16.ХІ.2012год. на специализирана „Психиатрична“ ТЕЛК гр.Пловдив, с което му е призната 80% нетрудоспособност пожизнено, заради заболяването „параноидна шизофрения“, с непрекъснато протичане, психопатоподобна личностна промяна. С Експертно решение № 2572/1.ХІІ.2000год. на специализирана „Психиатрична“ ТЕЛК гр.Пловдив Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• отново е преосвидетелстван, с призната 80% нетрудоспособност пожизнено, с диагноза „параноидна шизофрения“, с голяма давност, с непрекъснато протичане, с промяна на личността в психопатоподобен стил и значителни затруднения в социалната адаптация. Безспорно е, че с решение №57/12.ІІ.2015год. по гр.д. №52/2014год. на Смолянски окръжен съд Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• е поставен под „пълно запрещение“. С протоколното определение от 12.VІ.2025год. на Органът по настойничество и попечителство при община Смолян, ищцата И. Г. Ш., ЕГН •••••••••• е определена за настойник на брат си Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••, който е поставен под пълно запрещение. Безспорно се установи по делото, че със заявление вх.№ СУ/Д- СМ/27/1.Х.2020год. за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности, подадено от Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• и неговият настойник И. Г. Ш., ЕГН •••••••••• до ДСП-Мадан, са поискали Ил. Б. да ползва следната социална услуга по чл.15 от ЗСУ- настаняване в Дом за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково /ДПЛПР/, който е от затворен тип. Към заявлението са приложени медицинско удостоверение изх.№ 92/21.ІХ.2020год. за общо здравословно съС.ие на Ил. Б. от неговия личен лекар д-р Здравко Матев и медицинска характеристика амб.№648/21.ІХ.2020год. от психиатъра д-р Анастас Карагяуров, които посочват, че лицето следва да ползва социална услуга-настаняване в специализирана институция-Дом за възрастни хора с психични разстройства, защото не може да се грижи сам за себе си, психичното му заболяване прогресира, налице е личностна промяна на лицето от психопатоподобен тип. Приложено и е саморъчно становище на настойника на Ил. Б.- неговата сестра И. Ш., която подробно описва влошеното психическо съС.ие на брат си и неуспешния опит той да ползва друга социалната услуга- настаняване в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства гр.Мадан, който е от отворен /свободен/ тип, защото Ил. Б. не е спазвал правилата, излизал е поС.но от Центъра, скитал се из улиците на гр.Мадан, просел пари за кафе и цигари, понякога се държал неприлично и агресивно към другите пациенти в Центъра и към други лица, не искал да се връща в Центъра. Посочила е, че заради психическото му заболяване, брат и има нужда от поС.ни грижи за здравето и надзор за редовен прием на предписаните му медикаменти, контрол на организацията на деня му, за да не скита безцелно, да спазва хигиена, да развие битови навици, да организира правилно ползването на инвалидната пенсия и пр. Изготвена е предварителна оценка на потребностите на лицето Ил. Г. Б. от ДСП-Мадан, в което също е посочено, че настаняването на Ил. в Центъра за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психически разстройства гр.Мадан, който е от отворен тип, е било неуспешно, защото той не е спазвал правилата за поведение. Посочено е, че Ил. Б. следва да бъде настанен в ДПЛПР от затворен тип, за да се ограничи безцелното му скитане по улиците, да му се осигури среда, в която ще получава необходимите грижи и контрол за прием на лекарства, тъй като поради заболяването му Ил. Б. не може да води самостоятелен начин на живот. Налице е кризисна ситуация с висок риск за здравето и живота на лицето, което следва да бъде настанено в ДПЛПР с.Петково, тъй като Ил. Б. не е в съС.ие да се справя със своето ежедневие, изчерпани са възможностите за ползване на социални услуги в общността и липса на подходяща семейна среда и близки, които нямат възможност да поемат грижите за лицето. Със заповед № СУ/Д-СМ/27- 1/5.ХІ.2020год. на директора на ДСП-Мадан, Ил. Г. Б. е бил настанен временно в ДПЛПР с.Петково до произнасяне на съда. С решение №72/11.ІІІ.2021год. по гр.д.№51/2021год. на Районен съд гр.Смолян Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• е бил настанен в Дома за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в сила. По гореизложените съображения съдът счита, че са спазени всички законови изисквания на Раздел ІІІ чл.95-чл.98 от ЗСУ за ползването на социалната услуга- резидентна грижа на пълнолетни лица поставени под запрещение- настаняване в Дом за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково на покойния Ил. Б.. Безспорно е по делото, че с влязлата в сила на 18.Х.2021год. Присъда № 11/8.Х.2024год. по НОХД № 381/2024год. на Районен съд-Смолян, подсъдимата Б. Д. Ив., ЕГН ••••••••••, с адрес: с.Малка Арда, община Баните, е призната за виновна в това, че на 10.Х.2021год., в Дома за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково, област Смолян, след като в присъствието на Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••, е оставила един брой ефервесцентна таблетка от 3.3грама дезинфекционен препарат с търговско наименование „Санифорт“ върху етажерката в изливното помещение, е допуснала Ил. Б. /страдащ от психично заболяване и настанен в ДПЛПР с.Петково/ да вземе и да погълне таблетката, без да предприеме действия да му я отнеме, с което по непредпазливост е причинила смъртта му, настъпила на 22.Х.2021год., като смъртта е причинена от отравяне със силно действащо отровно вещество- натриев дихлоризоцианурат дихидрит, натриев карбонат, бензоена кисилина и адипинова киселина, съдържащи се в таблеткатапрестъпление по чл. 122, ал.2, предл. второ във връзка с ал.1 НК, за което и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и девет месеца, намалено на основание чл. 371, ал.2 НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 НК с 1/3 до една година и два месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. От представения по делото трудов договор №2/11.ІХ.2018год., безспорно се установява, че Б. Д. Ив. работи по трудов договор на длъжността „санитарка“ в Дома за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково, считано от 17.ІХ.2018год. и до настоящия момент /видно от приложените по делото допълнителни споразумения към трудовия договор/. Със заповед №361/15.Х.2021год. на директора на ДПЛПР с.Петково на Б. Д. Ив. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т.2 КТ „предупреждение за уволнение“ за неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда на 10.Х.2021год., втора смяна, която е връчена на работника на 18.Х.2021год. Съгласно императивната разпоредба на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо по делото са безспорни следните факти: деянието, извършено от санитарката Б. Д. при и по повод извършването на възложената и работа в ДПЛПР с.Петково, по механизма, подробно описан в мотивите на влязлата в сила присъда, фактът, че този деликт е извършен виновно, под формата на „непредпазливост“ от Б. Д., противоправността на това деяние, което е престъпление по НК, както и настъпилата смърт на Ил. Г. Б. на 22.Х.2021год., която е в пряка причинно-следствена връзка с процесния деликт и настъпилите в резултат на него травматични увреждания, несъвместими с живота. Т.е. установена е и причинно-следствената връзка между настъпилата смърт на Ил. Б.- брат на ищцата и процесното противоправно деяние /деликт/. От заключението на КСМА по НОХД №381/2024год. по описа на РС-Смолян безспорно е установено, че смъртта на Ил. Б. е причинена от силно действащо отровно вещество- натриев дихлоризоцианурат дихидрит, натриев карбонат, бензоена кисилина и адипинова киселина, съдържащи се в таблетката от 3.3грама дезинфекционен препарат с търговско наименование „Санифорт“, което той е погълнал на 10.Х.2021год., като е мислел, че това е неговото лекарство. Ето защо съдът счита, че са установени по безспорен начин кумулативните предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, а именно: 1.извършено деяние- в настоящия случай бездействие от страна на лице /Б. Д./, на което е възложено изпълнение на определена работа-санитарка в ДПЛПР с.Петково, 2.противоправност на това деяние, което е признато за престъпление с влязлата в сила присъда №11/8.Х.2024год. по НОХД №381/2024год. на РС-Смолян, 3.вреда, настъпила от противоправното деяние- настъпилата смърт на Ил. Б., 4.причинноследствена връзка между деянието и настъпилите вредни последици и 5.вината на деликвента Б. Д.. Първият спорен по делото въпрос е дали ищцата И. Г. Ш., ЕГН •••••••••• е материалноправно легитимирана, като увредено лице да предяви иск по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД и да претендира обезщетение за неимуществените вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, причинени от смъртта на брат и Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••, настъпила на 22.Х.2021год. в резултат от горепосочения деликт, причинен от деликвента Б. Д. Ив.-санитарка в ДПЛПР с.Петково. Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.VІ.2018год. по тълк.д. №1/2016год. на ОСНГТК на ВКС „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.V.1961год. и Постановление № 5/24.ХІ.1969год. на Пленума на ВС /деца, родители и съпруг и лица, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи/, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. С Решение № 140/1.VІ.2026год. по т.д.№1234/2025год. на І ТО на ВКС, което е задължителна за съдилищата практика по чл. 280, ал.1 ГПК във връзка с чл.290 ГПК, изрично е посочено, че „материалноправната легитимация на лицето, което твърди, че е носител на предявеното за съдебна защита право, се основава на действителното съдържание на конкретната поддържана връзка с лицето, за смъртта на което се претендира обезщетение за неимуществени вреди, а не на формалната родствена връзка. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди. При преценката за наличието им в тази хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка“. Съдът счита, че ищцата И. Г. Ш., ЕГН ••••••••••, като сестра на Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••, чиято смърт е настъпила на 22.Х.2021год. в резултат на деликт на деликвента Б. Д. Ив., работеща като санитарка в ДПЛПР с.Петково, е материалноправно легитимирана да предяви иска по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответниците, тъй като доказва, че е създала трайна и дълбока емоционална връзка със своя брат, поради което е претърпяла неимуществени вреди, болки и страдания от внезапната му смърт, които е справедливо да се обезщетят от възложителя на социалната услуга, при предоставянето на която е извършен процесния деликт. Активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си следва от задължителните указания на ВКС по тълкуването на закона, дадени с Тълкувателно решение№1/21.VІІ.2018год. по т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС относно обхвата на лицата, които могат да търсят такова обезщетение от смъртта на свой близък. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Тълкувателното решение дава задължително тълкуване на конкретна правна норма /в случая на чл.52 ЗЗД/ във връзка със задължението за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Най-вече защото българското законодателство не съдържа легално определяне на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт на близък човек и не въвежда ясни критерии за тяхната материалноправна легитимация. В европейското законодателство понятието „жертва“ е дефинирано в чл.2, §1, б.“а“ от Директива 2012/29/ЕС, според която за целите на Директивата „жертва“ означава физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление, и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. В чл.2, §1, б.“а“ като „членове на семейството“ са посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, поС.на и стабилна връзка в общо домакинство, роднините по права линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. Въпреки, че Директивата не е Регламент и не става автоматично част от вътрешното право на страна-член на ЕС, гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на Директивата на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на своите права, свободи и интереси. В този смисъл правната доктрина приема, че Директивите имат директен ефект за гражданите на държавите членки и при нарушаване на техните права, които не могат да се защитят от националните законодателства, същите разполагат с право на защита, уредена в правото на ЕС. Това, че държавата-членка все още не е съобразила националното си законодателство със съответната Директива, е въпрос на законодателно изпълнение, но при наличието на ясна разпоредба от европейското законодателство, на която може да се позове всеки и националния съд да я приложи, без необходимостта от други тълкувания и мерки, то тази норма се ползва с директен ефект и следва да бъде приложена от националния съд. В този смисъл съдът счита за неоснователни възраженията на ответниците, че ищцата И. Г. Ш., като на сестра на Ил. Г. Балкаров, чиято смърт е настъпила в резултат на деликт, доказан с влязла в сила присъда, на 22.Х.2021год., няма правен интерес от така предявения иск, поради липса на материална легитимация. Действително нормална за българската традиция е духовната и емоционална близост между брат и сестра и тежкото преживяване на загубата на близък и обичан човек. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на СПЕ, безспорно се установи, че между ищцата И. Ш. и нейния брат Ил. Б. е било установена особено близка житейска връзка, която се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, която житейска връзка е близка до връзката между дете и родител. Безспорно е по делото, че Ил. Б. е имал прояви на „параноидна шизофрения“ още от пубертета, като дори е направил суициден опит по психотични причини, който е неуспешен благодарение на навременната намеса на ищцата и техните родители. За Ил. Б. се е грижила неговата майка, до смъртта и през 1995год., след което за него, в продължение на повече от 20 години /от 1995год. до 22.Х.2021год./, се е грижила сестра му И. Ш.. Безспорно е, че Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• от гр.Смолян, е бил диагностициран с психично заболяване „параноидна шизофрения“ с ЕР на Специализирана „Психиатрична“ ТЕЛК гр.Пловдив от 2012год. По искане на ищцата И. Ш., с решение №57/12.ІІ.2015год. по гр.д.№52/2014год. на Смолянски окръжен съд Ил. Г. Б., ЕГН •••••••••• е поставен под „пълно запрещение“. С протоколното определение от 12.VІ.2015год. Органът по настойничество и попечителство при Община Смолян е учредил настойнически съвет на поставения под „пълно запрещение“ Ил. Г. Б., ЕГН ••••••••••, като за негов настойник е определена сестра му И. Г. Ш., ЕГН ••••••••••. От събраните по делото гласни доказателства- свидетелските показания на децата на ищцата И. Ш., които съдът цени съгласно изискванията на чл.172 ГПК, ведно с всички други данни по делото, с оглед тяхната заинтересованост от изхода на делото, безспорно се установи, че единствено ищцата И. Ш. е поела всички грижи за брат си Ил. Б., след смъртта на майка им през 1995год., като му е купувала дрехи и обувки, осигурявала му е пари за дневните нужди, тъй като той харчел получаваната инвалидна пенсия за ден-два за неща, които не са му необходими, приготвяла му е домашна храна, водила го е на лекар и зъболекар при необходимост, а при влошаване на здравословното му съС.ие го е настанявала в специализирана психиатрична институция, защото той ставал неконтролируем. Установи се, че единствено ищцата се е грижила за брат си от 1995год. до смъртта му през 2021год., тъй като бащата им също е бил болен и обездвижен на легло, поради което не е имал обективна възможност да се грижи за сина си. А и не е имал емоционална връзка със сина си след тежкото му психическо заболяване. Ищцата и Ил. Б. са имали много силна емоционална връзка още от деца. До заболяването му, Ил. Б. много обичал малката си сестра и я закрилял, купувал и разни неща, а след като заболял психически и майка му починала, И. Ш. била единствената, с която се съобразявал и която слушал. Ищцата е организирала и настаняването му в дом за пълнолетни лица с психически разстройства- първо в Център от отворен семеен тип в гр.Мадан, а след като се установило, че Ил. Б. не желае да спазва правилата в Центъра в гр.Мадан, държи се грубо и неприлично с другите пациенти и с граждани на Мадан, бил настанен в Дом за пълнолетни лица с психически разстройства с. Петково, който е от затворен тип, защото се нуждаел от 24 часови медицински грижи. Всички документи касаещи социалното подпомагане на Ил. Б. са подготвени и подписани от неговия настойник И. Ш.. Тя не е прекъсвала връзките си с Ил. Б. и след настаняването му с специализираните институции за пълнолетни лица с психически разстройства, като ежеседмично го е посещавала, а при невъзможност да отиде лично, по телефона се е информирала за неговото съС.ие и нужди, оставяла е пари на служителите в тези домове, които да се дават контролирано на Ил., при възможност го е вземала в отпуск за по една седмица, като го е водила на екскурзии- в Гърция, Румъния, в Пловдив и Сопот. Когато през пролетта на 2021год. Ил. Б. паднал в банята и наранил главата си, в резултат на което получил субдурален хематом в мозъка, по настояване на ищцата, той бил откаран и приет за лечение в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.Смолян /видно от епикризата, издадена от Неврологичното отделение при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.Смолян/, където И. Ш. останала като негов придружител, защото той не можел да става от леглото, получавал припадъци и залитал. След изписването му и след като установила, че съС.ието му не е добро, ищцата го е транспортирала в УМБАЛ „Пълдин“ АД гр.Пловдив, където била извършена операция за отстраняване на хематома в мозъка на Ил. Б. /видно от епикризата, издадена от отделението по Неврохирургия при УМБАЛ „Пълмед“ ООД гр.Пловдив/, а след изписването му от болницата, ищцата се е грижила за него в дома си до оздравяването му. Ищцата И. Ш. е поела всички разходи свързани с транспортирането, лечението, престоя на Ил. Б. в болниците и с възстановяването му. Тя поела и разходите за едномесечната му рехабилитация след операцията по отстраняване на хематома. Дори се е наложило да напусне работа за една година, за да го гледа, преди да бъде настанен в Дома в с.Петково. Ето защо смъртта на Ил. Б. е причинила на И. Шекерова изключително тежки по вид, характер и интензитет болки и страдания, които по своя характер се отличават с по-голяма интензивност, тежест и продължителност в сравнение с обичайно търпените болки и страдания в установените в българското общество между брат и сестра. От заключението на СПЕ се установява, че грижата, която ищцата е полагала за брат си Ил. е с характер на „майчинска грижа“, тъй като след смъртта на майка им през 1995год., единствено сестрата И. Ш. се е грижила за брат си Ил. Б.. Ето защо неговата смърт е не само загуба на близък роднина, но и загуба на нейната основна житейска мисия, което е оказало особено травмиращо въздействие върху И. Ш.. В случая според вещото лице И. Ш. преживява изключително специфична и тежка форма на загуба, при която скръбта и от настъпилата смърт на брат и Ил. се преплита и с травма- че е настанила брат си в ДПЛПР с.Петково, където да полагат професионални грижи за него, но институцията не се е погрижила за безопасността му и смъртта му е настъпила по този нелеп и трагичен начин. Тя изпитва вина, че не е могла да се погрижи за брат си и да го опази жив. Чувства гняв към ДПЛПР с.Петково, чиито служители са отговорни за случилото се. Тя преживява и шок, тъй като смъртта на брат и не е настъпила като естествен завършек на заболяването му, а вследствие на инцидент. Ищцата не просто скърби за брат си, но и не знае какво да прави без него, тъй като нейната личност се е сляла с ролята на болногледач на брат и. Инцидентът в ДПЛПР с.Петково е разбил и фундаменталното и чувство за смисъл в живота. Поради тези конкретни житейски събития, при ищцата, независимо, че са изминали повече от четири години от смъртта на брат и, се установяват нарушения в протичането на психичните и функции и преживявания, които имат паталогичен характер и обуславят необходимостта от професионална психиатрична помощ, тъй като съС.ието и включва елементи на посттравматично стресово разстройство. По гореизложените съображения съдът счита, че ищцата И. Г. Ш. е материалноправно легитимирана да предяви иска с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД като увредено лице от настъпилата смърт на брат и Ил. Б. при процесния деликт, който е признат за престъпление с влязла в сила присъда на РС-Смолян,а възлаженията на ответниците срещу активната и материалноправна легитимация счита за неоснователни. Предмет на доказване по настоящето дело са и настъпилите неимуществени вреди, фактът, че те са претърпени от ищцата И. Ш., техният размер и дали се намират в причинна връзка с деянието, което е било разглеждано от наказателния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 ЗЗД о безщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищцата И. Ш. претендира обезщетяване на неимуществените вреди, болки, страдания и психически стрес, причинени от смъртта на нейния брат Ил. Г. Б., настъпила на 22.Х.2022год. в резултат на деликта, признат за престъпление с влязла в сила присъда на РС-Смолян. При увреждане на здравето или на телесната цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване на смърт, лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В категорията на неимуществените вреди се причислява всичко, което съставлява лишаване на увредения от радостите, които ни предоставя човешкото съществуване и човешката дейност. Тук могат да се изброят загубата от удоволствията на живота, страдания, болки, неудобства, досада от бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за нереализиране. С други думи пострадалият или неговите близки са принудени да изживеят отрицателни емоции, лишени са от възможността да живеят пълноценен и щастлив живот, да се радват на живота, така, както може да се радва един здрав човек. Затова в разпоредбата на чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да се обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които нямат стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят точно. Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят точно, желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото. Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС №4/1968год. разяснения, понятието «справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. При настъпила смърт, общите критерии при определяне размера на обезщетението по справедливост са: момента на настъпване на смъртта, възрастта на починалия, неговото обществено положение, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съществувалите житейски отношения между пострадалия и претендиращия обезщетението. От друга страна при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото съС.ие на страната към момента на увреждането. Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Безспорно се установи по делото, че смъртта на Ил. Б. е причинена от отравяне със силно действащо отровно вещество- натриев дихлоризоцианурат дихидрит, натриев карбонат, бензоена кисилина и адипинова киселина, съдържащи се в таблетката дезинфектант „Санифорт“, когато той е бил настанен в ДПЛПР с.Петково, при предвиден денонощен режим на грижите, които следва да се полагат за него, тъй като той бил психично болен поставен под пълно запрещение, не можел да се грижи сам за себе си и съществувала опасност за неговото здраве и живот, поради влошаване на здравословтото му съС.ие. Смъртта му настъпила на 22.Х.2021год., когато бил на 62годишна вързаст. В резултат на която ищцата И. Шуекерова- негова сестра е претърпяла силна мъка, болка и страдание, тъй като приживе между тях е била изградената силна емоционална връзка, трайна и дълбока близост, заради съдържанието на която търпи морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките- съпруг/а, родители и деца. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек, противоречи на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата на основните права в ЕС, равенство на всеки пред закона. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В настоящия случай от свидетелските показания на М. К. Ш. и Ив. К. Ш. /деца на ищцата/ и заключението на СПЕ се установи силната и трайна емоционална връзка между починалия Ил. Г. Б. и неговата сестра И. Г. Ш.. Установи се по делото, че двамата са били изключително близки. Те са израснали заедно, били с а си опора в най-трудните моменти от живота, подкрепяли се материално и морално. След смъртта на майка им през 1995год., единствено сестра му И. Ш. поела изцяло грижите за брат си, тъй като баща му нямал емоционален контакт с болния си син, не можел да се грижи за него, а впоследствие се разболял тежко и за него в продължение на 10 години се грижела също И. Ш.. Съдът изложи по-горе съображения за силната емоционална връзка между ищцата и нейния брат. Ето защо внезапната смърт на Ил. Б., настъпила в резултат на процесния индицент /деликт/, предизвикала шок, тежко депресивно съС.ие, което е съпроводено с изключително висок индекс на тревожност и депресивност /според заключението на СПЕ/. Според вещото лице, поради специфичния личностен профил на И. Ш. /повишена тревожност и чувствителност, емоционална лабилност/, тя не е могла да преработи силната психотравмена реакция за кратко време. След смъртта на брат и И. Ш. не знае коя е без него, тъй като в продължение на 20 години поС.ни грижи, нейната личност се е сляла с ролята на болногледач на Ил. Б., като основната и житейска мисия била да го опази жив. И. Ш. загубила единствения си близък родственик, останал след смъртта на родителите им. С неговата смърт, Ш. губи връзка с корените си, с детството си, със семейната история и се чувства осиротяла.Тъй като в продължение на 20 години тя се е грижила за брат си, полагайки майчински грижи за него, между тях се е установила силна емоционална връзка. Затова смъртта на Ил. Б. е причинила морални болки и страдания на И. Ш., надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тяхната родствена връзка, и защото скръбта от загубата му е преплетена със силна травма и чувство за вина- че не е могла да го опази жив, че е настанила брат си в ДПЛПР с.Петково, за да е в безопасност, но те не са го опазили и са отговорни за случилото се, че си е отишъл не в резултат на заболяването, а по този трагичен и нелеп начин. Тя изпитва силен гняв към системата, към съдбата и към нелепостта на инцидента. След смъртта на брат и, при И. Ш. се наблюдава социално отдръпване, намалена ангажираност с външния свят, промени в настроението, и силно чувство за вина. Затова тя често посещава гроба на брат си, за да му иска прошка. Смъртта на Ил. Б. била внезапна и неочаквана за ищцата, и като такава е съпроводена с негативни изживявания, различни от настъпваща смърт след продължително боледуване. Тези негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължават и до настоящия момент, като интензитетът им не е намалял, а съС.ието им се задълбочава. След загубата на брат си, ищцата изпитва тъга, чувство за празнота и безпомощност, които чувства ще изпитва до края на живота си. Всеки ден за нея е изпитание, страдание и безсилие. Вещото лице по СПЕ сочи, че смъртта на Ил. Б. се е отразила негативно върху психологическото съС.ие на И. Ш., като се установяват нарушения в протичането на психичните и преживявания, които имат патологични характеристики, обуславящи необходимостта тя да потърси професионална психиатрична помощ, за да ги преодолее. Ето защо съдът счита, че ищцата доказва основателността на предявения иск, тъй като тя е била изключително близка със своя брат Ил. Б. , двамата са поддържали непрекъснати контакти, тъй като единствено ищцата се е грижила за брат си в продължение на 20 години и е била назначена за негов настойник, след поставянето му под пълно запрещение, и неговата внезапна смърт и е причинила силни като интензитет болки и страдания, неимуществени вреди, които следва да се обезщетят. Като се съобрази с обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастна на починалия Ил. Б.-62 години към датата на деликта, обстоятелството, че той не е починал поради настъпил естествен край на заболяването му, а в резултат на деликт и отравяне с дезинфектант „Санифорт“, което е причинило телесни увреждания, несъвместими с живота на Ил. Б., възрастта на ищцата И. Ш. към момента на деликта- 52години, силните като вид, характер и интензитет болки и страдания, които са и причинени от внезапната смърт на брат и, довели до негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания, които продължават и към настоящия момент, като интензитетът им не е намалял, а съС.ието им се задълбочава, и икономическата конюктура в страната и общественото възприемане на критерия справедливост към датата на процесния деликт, съдът счита, че справедливия размер на дължимото обезщетение на И. Ш. за причинените и неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес от смъртта на брат и Ил. Б. на 22.Х.2021год., настъпила в резултат на деликт, за който има влязла в сила присъда на РС-Смолян, е сумата 25564.59 евро, равняваща се на 50 000лв.. При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди се има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията на личността на този, който понася вредите. Последният спорен по делото въпрос е кой от ответниците е материалноправно отговорен по смисъла на чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД, като възложител на дейност по предоставяне на социална услуга от държавата- в случая настаняване на поставения под пълно запрещение пълнолетен Ил. Б. в специализирана институция- Дом за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково, за причинените вреди на ищцата И. Ш. от смъртта на нейния брат Ил. Б., настъпила в резултат на престъпно бездействие /деликт/- неизпълнение на възложено в личен и в обществен интерес задължение да бъдат предприети действия за грижа на поставеното под пълно запрещение лице. Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с чл.290 ГПК- Решение №62/4.VІІ.2022год. по гр.д.№2027/2021год. на ІІІ ГО на ВКС, се дава отговор от значение за точното прилагане на чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД на въпроса: “Следва ли да бъде съобразено, че вредите се претендират от ищеца като последица от неправомерното поведение, изразяващо се в бездействиенеизпълнение на възложено в личен и в обществен интерес задължение да бъдат предприети действия за грижа на поставено под пълно запрещение лице?“. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 от Конституцията на Република България „гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане“. А съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.3 от Конституцията на Република България „лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото“. С Решение № 12/17.VІІ.2014год. по к.д.№ 10/2014год. на Конституционния съд на Република България е прието, че институтът на поставяне под пълно запрещение на физически лица има за цел да защити както обществото, така и самите лица, които са поставени под пълно запрещение. Ето защо разпоредбите на чл. 5, ал.1 ЗЛС и чл.5 ,ал.3 ЗЛС следва да се тълкуват от съдилищата стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания, каквато защита ще е налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на тези лица. Правата на хората с увреждания са уредени и с Конвенция за хората с увреждания /КХУ/, ратифицирана със закон, обн. в ДВ бр. 37/15.V.2012год., в сила от 21.ІV.2012год. Според чл.10 от Конвенцията, държавите-страни по нея потвърждават, че всяко човешко същество има вътрешно присъщо право на живот и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на ефективното му упражняване от хора с увреждания наравно с всички останали. Съгласно чл.14, ал.1, б.“Б“ от Конвенцията, държавите-страни по нея гарантират, че хората с увреждания равноправно с всички останали, не са лишавани неправомерно и произволно от тяхната свобода, както и че всяко лишаване от свобода е в съответствие със закона, като само по себе си наличието на увреждане в никакъв случай не бива да бъде основание за лишаването им от свобода. Съгласно чл.18 от Конвенцията, държавите-страни по нея признават правата на хората с увреждания на свободно придвижване, свободен избор на местоживеене и националност, наравно с всички останали. С решенията по делата Д. срещу България и Calvelli и Ciglio срещу Италия, Европейският съд по правата на човека в Страсбург тълкувайки ЕКПЧОС застъпва позиция за минимално ограничаване на психично болните хора да се придвижват свободно в пространството, като подчертава, че за тези лица все пак трябва да се полагат необходимите грижи, за да се предотвратят рисковете за здравето и живота им. Ето защо държавите са длъжни да имат такива лечебни заведения, независимо дали публични или частни, които да вземат адекватни мерки за запазване на здравето и живота на настанените в тях лица. Съдът подчертава, че хората с увреждания следва да се възприемат като субекти, на които следва да се гарантират комплекс от мерки, наравно с другите възможности да упражняват лично правата си и да участват пълноценно в живота на обществото. Българското законодателство съдържа правила за защита на хората с увреждания, включително и на лицата поставени под пълно запрещение. Съгласно чл.5 от Закона за социалното подпомагане, Агенцията за социално подпомагане е изпълнителната агенция към министъра на труда и социалните грижи, натоварена с държавната политика в областта на социалното подпомагане. В ДВ бр. 24.ІІІ.2019год. е обнародван приетия Закон за социалните услуги, в сила от 1.VІІ.2020год., с който социалните услуги се отделят от социалните помощи, предоставяни по ЗСП. Съгласно чл.3 от ЗСУ, социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за: 1.превенция и/или преодоляване на социално изключване, 2.реализиране на права и 3.подобряване качеството на живот. Или както сочи Конституционния съд в Решение №9/14.VІІ.2020год. по к.д.№3/2020год., „социалните услуги имат за предмет адресиране проблеми на индивида, които влошават или осезателно застрашават неговото качество на живот и за решаването на които индивидът не следва да бъде оставян сам. Социалната услуга е вид помощ за индивида и предполага готовност и съгласие на лицето да се ползва от нея, освен в случаите, когато то няма валидна воля. ЗСУ е приет, за да се уреди редът, условията и гаранциите предоставяне на социална закрила под формата на специфични дейности за подкрепа на лица в нужда. Социалните услуги са дейности, включващи преодоляване и превенция на определени дефицити, социално изключване, развитие на специални умения и др. В чл.15 на ЗСУ са посочени видовете социални услуги, една от които- по т.8 е резидентна грижа, която съгласно чл.17ал.2 ЗСУ се предоставя само в специализирана институция. Безспорно е по делото, че Домът за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково е именно специализирана институция, в която се изпълнява дейност по предоставяне на социална услуга от държаватанастаняване на пълнолетни лица с психически разстройства, за които се полагат специализирани денонощни грижи за живота и здравето им. Съгласно чл. 9, ал.2 ЗСУ социалните услуги се предоставят съгласно желанието и личния избор на лицата. Безспорно се установи по делото, че пълнолетния Ил. Б., който е поставен по пълно запрещение, е бил надлежно настанен по негово желание и след спазване на установената специална процедура по съдебна администрация по чл.95-98 от ЗСУ в ДПЛПР с.Петково. Съгласно чл.21 от ЗСУ, Агенцията за социално подпомагане оказва методическа подкрепа при оценка на потребностите от социални услуги, планирането предоставяне, създаване и развитие на социалните услуги, като дава и предварително одобрение за създаване, промяна на броя на потребителите, и мястото за предоставяне на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет. Съгласно § 34, ал.1 от ПЗР на Закона за социално подпомагане, съществуващите до влизането в сила на закона домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домове за пълнолетни лица с психически разстройства, домове за пълнолетни лица с физически нарушения, домове за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домове за пълнолетни лица с деменция се закриват до 1.І.2035год. Съгласно § 34, ал.6 от ПЗР на ЗСП, домовете по ал.1, които се финансират от държавния бюджет и се управляват от общините, се закриват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Съгласно §44, ал.2 от ПЗР на ЗСП, до 31.ХІІ.2026год. финансирането на социалните услуги от държавния бюджет е съгласно стандартите за финансиране, разработвани по досегашния ред. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗСУ, от държавния бюджет чрез бюджетите на общините се финансират само социалните услуги, включени в националната карта. Съгласно чл.44, ал.1 ЗСУ, средствата от държавния бюджет за финансиране на социалните услуги се осигуряват на общините, които отговарят за предоставянето на тези социални услуги. Общините нямат право да получават приходи от предоставянето на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, съгласно чл. 43, ал.4 ЗСУ. Съгласно §3, ал.1 от ПЗР на ППЗСУ в срока по §44, ал.2 от ПЗР на ЗСУ насочването за ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от дирекциите за социално подпомагане с изключение на социалната услуга за асистентска подкрепа по чл.15т.10 от ЗСУ, за ползването на която насочването е само от общините. Безспорно се установи по делото /от представените от ответника община Смолян надлежно заверени копия от решение № 178/19.ІХ.2012год. на Общински съвет гр.Смолян, с което е изменено и допълнено решение №742/23.VІІІ.2021год., в частта на т.І- определяне на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в община Смолян, като в т.1 Делегирани от държавата дейности, т.1.5 е посочен- Дом за възрастни хора с психични разстройства „Проф. д-р Тодор Ташев“ с. Петково и Решение №669/6.ІІ.2018год. на Общински съвет гр.Смолян, с което се дава съгласие за промяна наименованието на специализирана институция за предоставяне на социални услуги Дом за възрастни хора с психични разстройство „Проф. д-р Т.Ташев“ с.Петково, с капацитет 100место, в Дом за пълнолетни лица с психически разстройства „Проф.д-р Т.Ташев“ с.Петково, с капацитет 100места, след което решението е представено пред РД „Социално подпомагане“ гр.Смолян за изготвяне на предложение до Агенцията за социално подпомагане, съгласно чл.36в, ар.1 от ППЗСП, че Домът за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково изпълнява делегирана от държавата социална дейност и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в община Смолян.. От извлечението от Регистър БУЛСТАТ се установява, че Домът за пълнолетни лица с психически разстройства “Проф. д-р Тодор Ташев“ с.Петково, с ЕИК 0006151181489, е поделение към общинската структура на община Смолян, който е 100% собственост на община Смолян, с основна дейност – социални грижи с настаняване на лица с умствена изостаналост, психично болни и зависими от наркотици, представляван от директора Ел. Р. К. Т.е. безспорно е, че ДПЛПР с.Петково се финансира от държавния бюджет чрез бюджета на община Смолян, като осъществява държавно делегирана дейност по предоставяне на социални услуги. А съгласно чл.36, ал.7 от ППЗСП /ред. ДВ бр.89/2016год./, Агенцията за социално подпомагане определя методическите ръководства и указания за работа по предоставянето на социални услуги в специализирани институции. При делегиране на дейности по предоставяне на социални услуги от държавата е налице възлагане по смисъла на чл.49 ЗЗД, поради което отговорността се носи от държавата. Агенцията за социално подпомагане, като държавен орган, натоварен с осъществяването на държавната политика в областта на социалното подпомагане, действа като процесуален субституент на държавата. Т.е. държавата има задължение да полага особена грижа за лицата, които са поставени под пълно запрещение. Тя е длъжна да осигурява минимално ограничаване на правото им да се придвижват свободно в пространството, като същевременно полага всички грижи в рамките на разумното, съобразно спецификата на всеки индивид, за да предотврати рисковете за здравето и живота на поставените под пълно запрещение. Ако в резултат от неполагането на такива грижи, които в конкретния случай са били необходими и които са могли да бъдат предоставени, настъпят вреди за здравето и живота на поставения под пълно запрещение, то държавата чрез АСП носи гражданска отговорност. Безспорно е по делото, че деликтът, при който е причинена смъртта на поставения под пълно запрещение Ил. Б., е извършен от санитарката Б. Д. Ив., на работа в Дома за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково, при и по повод възложената и работа в Дома. ДПЛПР с.Петково не е юридическо лице. Правната му форма е „поделение“ към община Смолян, общинско звено, а не самостоятелен обект. Доставчик на социалната услуга за резидентна грижа е община Смолян. Но тази социална услуга за резидентна грижа е делегирана от държавата социална дейност, съгласно ЗСУ. ДПЛПР с.Петково е създаден с решение на Общински съвет гр.Смолян на основание чл.21 от ЗМСМА. ДПЛПР с.Петково е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и се финансира от държавния бюджет чрез общинския бюджет по ежегодно определяни с Решение на Министерския съвет стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели. Потребителите на социалната услуга заплащат и такси, определени в Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Съгласно чл. 29, ал.2 ЗСУ общините отговарят за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет. От началото на 2003год. ДПЛПР с.Петково се управлява от кмета на община Смолян съгласно §37 от ПЗР към ЗИДЗСП. А съгласно §33, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗСП до закриването на домовете от този тип те запазват наименованието си и начина на организация и управление на услугата, като се включват в годишното планиране и се определят стандарти за финансирането им и такси за ползването им от пълнолетни лица по реда на закона. Съгласно чл. 111, т.1 ЗСУ отговорността за спазването на стандартите за качество, определени в Наредбата за качество на социалните услуги, е на кмета на общината, на лицата, които управляват, и на служителите, които осъществяват дейността по предоставянето на услугите, които се финансират от държавния и /или общинския бюджет. По гореизложеното съдът счита,че ищецът доказа основателността на предявения главен иск по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника Агенция за социално подпомагане, като процесуален субституент на държавата и държавен орган, натоварен с осъществяване на държавната политика в областта на социалното подпомагане. Държавата, чрез АСП е възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД на социалната услуга- резидентна грижа /настаняване в Дом за пълнолетни лица с психически разстройства с.Петково/, а не община Смолян. Държавата чрез АСП не е положила нужната грижа, за да осигури адекватни мерки за защита на здравето и живота на Ил. Б. в ДПЛПР с.Петково. В изготвените при настаняването му медицински характеристики и индивидуални оценки на потребностите на Ил. Б. е посочено изрично, че той се нуждае от поС.ен контрол от страна на персонала в дома при осигуряване на базисните условия на живот от вода, ток, отопление, задоволяване на основните жизнени потребности от храна, медикаменти, вода, сън и хигиена, осигурено достатъчно жилищно пространство и достъпна среда, да бъде наблюдаван за редовния прием на лекарства. Като рисково негово поведение е посочено силното му пристрастяване към кафе и цигари, тъй като той непрекъснато търси цигари от останалите потребители и служители, досажда им, безкритичен е към постъпките си и емоционално нестабилен. Нуждае се от поС.ен надзор на поведението, тъй като не е в съС.ие да води самостоятелен начин на живот. В случая лице от персонала на Дома с.Петково- санитарката Б. Д. не е положила дължимата грижа за живота и здравето на Ил. Б., като е оставила без надзор една таблетка дезинфектант „Санифорт“ на етажерката в изливното помещение, от където я взел Ил. Б., защото е помислил, че това е неговото хапче, не е забелязала навреме, че таблетката я няма и не е попитала своевременно Ил. за нея, като дори му дала да пие вода, за да глътне „хапчето“, едва след което е установила, че Ил. е изпил таблетката дезинфектант и е предприела действия по оказване на медицинска помощ. Но бездействието и невниманието и е довело до поглъщането на дезинфектанта от психично болния Ил. Б., който не може да ръководи постъпките си, както и да разбира свойството и значението на извършеното от него, което впоследствие е довело до смъртта му, заради отравянето с дезинфектанта. Служителите на ДПЛПР с.Петково са били длъжни да прилагат определените ограничителни мерки по отношение на психично болния Ил., като съблюдават той да приема редовно лекарствата си и да не приема други вещества, освен определената му храна, напитки и лекарства. Ето защо смъртта на Ил. Б. е резултат от неполагането на необходимата грижа за него от страна на служителите на ДПЛПР с.Петково, на който Дом ответникът АСП е възложила осигуряването на социалната услуга- резидентна грижа по чл.15т.8 ЗСУ. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника АСП, че в случая отговорност за причинените на ищцата неимуществени вреди по чл.49 ЗЗД следва да носи Агенцията за качеството на социалните услуги, защото ищцата не твърди, че социалната услуга, която е предоставена на покойния и брат Ил. Б. е некачествена. Тя твърди, че държавния орган, натоварен с осъществяване на държавната политика в областта на социалното подпомагане, каквато е Агенцията за социално подпомагане по чл.5 от ЗСП е процесуалния субституент на държавата по смисъла на чл.49 ЗЗД, като възложител на социалната услуга по чл.15т.8 ЗСУ-резидентна грижа на пълнолетно лице с психическо разстройство, настанено в ДПЛПР с.Петково, при изпълнението на която поради бездействие на лице от персонала и неполагане на нужната грижа за поставения под запрещение е настъпил процесния деликт, довел до смъртта му. По гореизложеното съдът счита, че предявеният главен иск по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД е основателен и доказан, ето защо ще следва да осъди Агенцията за социално подполагане гр.София да заплати на ищцата И. Г. Ш., ЕГН 6905206098 сумата 25 564.59евро, равняваща се на 50 000лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес от смъртта на брат и Ил. Б., настъпила на 22.Х.2021год., в резултат на деликта от 10.Х.2021год., ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба в съда- 25.ІV.2025год. до окончателното и изплащане. Тъй като съдът уважи предявения главен иск, не следва да се произнася по предявения при условия на евентуалност иск по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД, с цена на иска 25 564.59евро срещу община Смолян и го остави без разглеждане по същество. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответникът АСП да заплати на ищцата И. Ш. съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция, в размер на 1 272.58евро за платената ДТ и депозит на СПЕ, съгласно списъка по чл.80 ГПК и представените доказателства за заплащане на тези разноски. На основание чл. 38, ал.2 от ЗА ще следва да се осъди ответникът АСП да заплати адв. С. М. от АК-Пловдив адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ и процесуално представителство на ищцата в размер на 2 377.50евро, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/9.VІІ.2004год. за възнаграждения за адвокатска работа и съгласно критериите по чл. 36, ал.3 от ЗА, като се съобрази с фактическата и правна сложност на делото, която е над средната, с материалния интерес на предявения главен иск, с квалификацията, опита и специализацията на адвоката и предоставената от него по делото защита на ищцата. На основание чл. 78, ал.2 ГПК ще следва да се осъди ищцата И. Ш. да заплати на ответника община Смолян съдебни разноски по делото в размер на 1 200евро за адвокатско възнаграждение на пълномощника му, съгласно списъка по чл.80 ГПК и представените доказателства за заплащането му. На основание гореизложеното и чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД Смолянският окръжен съд