Решение № 12012 от 18.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 35473/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ, вр. чл.188, т.1 КТ – за отмяна на наказание „Забележка“, наложено на ищеца със Заповед № РД-27-100/11.05.2023г. Ищецът И.Г.К. твърди, че между него и ответника съществува валидно трудово правоотношение, по силата на трудов договор № РД-27- 94/27.07.2021г, по което заема длъжността „...” на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” /ИА ВКВПД/. Поддържа, че на 03.05.2023г. получил отправено от страна на служебния министър на отбраната писмоискане на основание чл.193, ал.1 КТ за даване на писмени обяснения, при твърдения за извършено нарушение на трудовата дисциплина. Излага, че в ИА ВКВПД е входирана преписка № 2462/08.03.2023г., към която е приложено писмо с рег. № 07-00- 9/08.03.2023г. на главния директор на главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” към Министерство на отбраната, с което се препраща по компетентност писмо с изх. № 19162/06.03.2023г. на СРС до Министерството. Посочва, че с последното писмо, съгласно протоколно определение от 28.02.2023г. по гр. д № 45005/2022г. по описа на СРС, 128 състав, се задължава министъра на отбраната в срок не по-късно от 31.03.2023г., да представи договор от 04.06.1991г. и Заповед № 2250/06.03.1991г. за продажба на недвижим имот с адрес: гр. София, жк. „..., блок 505, вх.В, ет.3, ап.9. Твърди, че процесната преписка е предадена за изпълнение на директора на Дирекция „Управление на собствеността и жилищен фонд” /УСЖФ/ на 09.03.2023г., който я е резолирал до началника на отдел „Жилищен фонд” в дирекцията и същата е предадена за изпълнение на 10.03.2023г. От своя страна началника на отдел „Жилищен фонд” е резолирал същия ден преписката на Ч.Ч. – главен специалист в сектор „Жилища”, отдел „Жилищен фонд”. Ищецът твърди, че Ч. получил преписката на 10.03.2023г. и пряко е отговарял за изпълнение на възложената с нея задача. Излага, че с писмо с изх. № 34479/24.04.2023г. по описа на СРС, на министъра на отбраната е наложена глоба в размер на 300 лева за бездействието му във връзка със своевременно изпълнение на указанията на съда по посоченото гражданско дело, както и е отправено ново искане за представяне на необходимата информация. Поддържа, че с докладна записка с изх. № 4913/25.04.2023г. до министъра е изпратен проект на молба за отмяна на глобата, към която са приложени и изисканите от съда документи. На 15.05.2023г. получил процесната Заповед № РД-27-100/11.05.2023г., с която му е наложено наказание „забележка” за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Излага съображения, че не е налице виновно извършено нарушение на трудовата дисциплина. Позовава на обстоятелството, че в заповедта не е индивидуализирано санкционираното лице, не е посочено време и място на извършване на нарушението. Намира, че актът на работодателя не е мотивиран, липсва конкретизация на извършеното нарушение, както и че същият не отговаря на изискванията за форма и съдържание, съобразено с чл.195, ал.1 КТ. Твърди несъответствие между цифровото и словесно изписване на нарушението. В допълнение посочва, че не са налице материалните предпоставки за налагане на наказанието, като излага подробни доводи в тази насока. Посочва, че работодателят не е обсъдил дадените обяснения, не е мотивирал и изборът на наложеното дисциплинарно наказание. По изложените съображения претендира отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“. Ответникът Министерство на отбраната на Република България в срока по чл.131 ГПК оспорва иска. Не оспорва съществуването на валидно трудово правоотношение между страните по време на налагане на посоченото дисциплинарно наказание. Твърди законосъобразност на наложеното наказание – безспорно установено нарушение на трудовата дисциплина от ищцата и наложено при спазване на законово изискуемата форма и ред наказание. По същество твърди, че ищецът е допуснал неизпълнение на служебните си задължения. Излага съображения, че съгласно § 6, ал.1 от Постановление № 123 на МС от 15.05.2015г. – дейността, архивът, правата и задълженията по договорите сключени във връзка с дейността по настаняване под наем, управление, експлоатация на жилищния фонд на министерство на отбраната и на движимите вещи преминават от реорганизираните административни звена на министерството към ИА ВКВПД. Поддържа, че е налице неизпълнение на възложените с длъжностната характеристика на изпълнителния директор задължения и отговорности. В допълнение посочва, че независимо от обстоятелството, че наложената глоба на министъра на отбраната е отменена от съда, последното не променя бездействието на ищеца, респективно не е основание за отпадане на правния интерес на работодателя за ангажиране дисциплинарната отговорност на виновното длъжностно лице. Претендира отхвърляне на предявената искова претенция, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи: По иска по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ: За основателността на иска в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване факта на нарушението на трудовата дисциплина, изслушването и/или приемането на обяснения от ищеца, относно посоченото в заповедта нарушение, наличието на заповед с изискуемото по чл. 195 КТ съдържание, спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 ГПК, както и че наложеното наказание е съобразено с критериите по чл. 189 ГПК. Безспорно между страните по делото е, че са обвързани от валидно трудово правоотношение по безсрочен договор № РД-27-94/27.07.2021г., по силата на което ищецът заема длъжността "..." на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело” /ИА ВКВПД/ при ответника. Не е спорно и от представеното по делото писмено доказателство Заповед № РД- 100/11.05.2023г., на министъра на отбраната, съдът приема за установено, че работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 1 КТ - "забележка". С процесната заповед, връчена на ищеца на 15.05.2023г., на последния е наложено посоченото дисциплинарно наказание за това, че с протоколно определение от 18.04.2023г. по гр.д. № 45005/2022г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в, е констатирано, че изпратеното на 06.03.2023г. писмо до Министерство на отбраната, изх. № 19162/03.03.2023г., касаещо предоставяне на документи за продажба на апартамент в гр.София, с указан срок 31.03.2023г., не е изпълнено, както и че бездействието от страна на Министерство на отбраната е единствената причина за отлагане на делото. В допълнение към това в атакуваната заповед е отразено, че полученото в министерството писмо с изх.№ 19162/06.03.2023г. по описа на СРС за предоставяне на информация и документи, своевременно е препратено с писмо с рег. № 07-00- 9/08.03.2023г. за изпълнение по компетентност на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело”, тъй като на основание §6, ал.1 от Постановление № 123 на МС от 15.05.2015г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС /обн. ДВ, бр.37 от 22.05.2015г., в сила от 01.07.2015г./, дейността, архивът, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността по настаняването под наем, управлението и експлоатацията на жилищния фонд на Министерство на отбраната и на движимите вещи в него преминават от реорганизираните административно звена на Министерство на отбраната към ИА ВКВПД. Посочено е, че отговорност носи изпълнителният директор на ИА ВКВПД Иван К., доколкото същият не е осигурил необходимата организация в администрацията, която да изпълни своевременно указанията на Софийски районен съд и предостави исканите с писмо с изх. № 19162/06.03.2023г. документи в указания срок. Отразено е, че извършеното съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ – "неизпълнение на възложената работа" и чл. 187, ал.1, т.7 КТ - „неизпълнение на законните нареждания на работодателя”. Нормата на чл.195, ал.1 КТ предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 КТ, задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. В разглеждания случай работодателят е изпълнил точно задължението си, установено в посочената норма, като е описал кога, къде и при какви обстоятелства е извършено дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, както и противоправността на деянието. В атакуваната заповед е индивидуализирано лицето, за което се твърди, че е извършило нарушение на трудовата дисциплина, както и заеманата от същото длъжност при ответника, съответно доводите на ищеца в противен смисъл са неоснователни. В допълнение към това в налице детайлизирано посочване в хронологичен аспект на нарушението, обстоятелствата при които то е извършено с аргументиране на противоправността му – отразяване на конкретните разпоредби от вътрешния акт на работодателя /длъжностната характеристика/, който е нарушен. Съгласно разясненията, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, преди налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а по отношение на служителя писмените обяснения, респ. изслушването се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл. 193, ал. 1 КТ, е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество. В случая работодателят е изпълнил точно задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на ищеца. По този начин работодателят е обезпечил възможността на служителя да упражни правото си на защита в рамките на дисциплинарното производство. Императивната разпоредба на чл. 194, ал. 1 КТ регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по- късно от 1 година от извършването му. Третата алинея на тази норма предвижда, че посочените срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. В случая субектът на дисциплинарна власт е узнал за нарушението на трудовата дисциплина, за което ищецът е наказан, на 24.04.2023г., когато е получено писмото от СРС, 128 с-в, с което е наложена глоба в размер на 300 лева на Министъра на отбраната във връзка с несвоевременно изпълнение на указанията. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищеца на 15.05.2023г. С оглед на това се налага изводът, че дисциплинарното наказание е своевременно наложено от работодателя, в рамките на установения в нормата на чл. 194, ал. 1 вр. ал. 3 КТ срок. Съгласно разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, при трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението. В случая ищецът отрича да е осъществил противоправно и виновно поведение, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина, поради което в доказателствена тежест на ответника е да установи, че такова е било налице, за което е ангажирана дисциплинарната му о т г о в о р н о с т. В настоящия случай е наложено дисциплинарно наказание за извършени нарушения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа, както и по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, като ответникът е аргументирал изводите си с бездействието от страна на изпълнителния директор на ИА ВКВПД и непредоставянето в срок на изискани от съда документи, което е станало причина за отлагане на делото. За изясняване на спорните по делото обстоятелства съдът анализира представените по делото писмени доказателства. От съдържанието на прието писмо с рег. № 08.03.2023г. се установява, че Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” към Министерство на отбраната е препратила по компетентност на изпълнителния директор на ИА ВКВПД искане за предоставяне на договор за продажба на недвижим имот с адрес: гр. София, жк. „..., бл. 505, вх. В, ет. 3, ап. 9, обективирано в определение на съда по гр.д. № 45005/2022г. по описа на СРС, 128 с-в. В искането на съда по реда на чл.192 ГПК е посочено, че информацията следва да бъде изпратена в срок до 31.03.2023г. По делото не е спорно, че ищецът е резолирал получената на 08.03.2023г. преписка за изпълнение на г-жа Борисова, която от своя страна я е резолирала на 09.03.2023г. на началника на отдел „Жилищен фонд”, като фактическото изпълнение е възложено на конкретен служител – г-н Ч. на дата 10.03.2023г. Видно от повторно изпратено от СРС писмо с изх. № 34461/24.04.2023г., отново е указано задължението на ответника да предостави изискания документ за собственост на недвижимия имот в срок до 15.05.2023г., като с оглед на констатираното неизпълнение по предходно цитираното писмо с изх. № 19162/06.03.2023г., станало причина за отлагане на делото, на Министъра на отбраната е наложена глоба в размер на 300 лева. По делото не се оспорва, а и от представените писмени доказателства се установява, че в изготвена от ищеца К. молба до СРС с рег. № 07-00-9/26.04.2023г., същата подписана от министъра на отбраната, са аргументирани причините за невъзможността третото задължено по гражданско-правния спор лице да не изпълни в първоначално определения срок - до 31.03.2023г. указанията за представяне на документи. Изложени са съображения, че обемът на архивните документни е огромен, като съхраняването им се извършва в различни помещения в отдалечени сгради с административно адреси, различни от адреса на Централното управление на Агенцията, съответно изпълнението е направено на по-късен етап, като към процесното писмо е приложен искания договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 04.06.1991г., касаещ ап. 9, находящ се в гр.София, жк. „..., блок 505, вх. В, ет. 3. Същевременно не е спорно и че с протоколно определение от 30.05.2023г. по гр.д. № 45005/2022г. по описа на СРС, 128 състав, съдът е възприел доводите на министъра на отбраната за наличие на основателни причина за забавяне в предоставянето на изисканите документи и е отменил наложената глоба. При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че работодателят, на когото е указана доказателствената тежест за установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина, не доказва пълно и главно виновно неизпълнение на възложената работа от страна на ищеца. Тези изводи на съда са мотивирани от обстоятелството, че след възлагане по компетентност преписката, с която по гр.д. 45005/2022г. по описа на СРС, 128 с-в са изискани на основание чл.192 ГПК документи, на ищеца на дата 08.03.2023г., същият я е резолирал в кратък срок - на следващия ден, на отговорния в структурно отношение към Агенцията служител за изпълнение. В допълнение към това и след узнаване за несвоевременното изпълнение на възложената на ИА ВКВПД задача ищецът е предприел действия, именно във връзка с вменените му задължения по т.7.3. от длъжностната характеристика - да отговаря за качественото и в срок изпълнение на поставените му задачи като..., като е разпоредил проверка, изискал е незабавно представяне на исканите от СРС документи, изслушал е пряко отговорните за фактическото изпълнение служители, както и е наложил дисциплинарни санкции на Ч.Ч., К.Б. и С.Б., обстоятелства които не са оспорени от ответника по делото. Следва да се посочи и, че по делото не се установява твърдяното неизпълнение да е довело до сериозни негативни последици за работодателя, претърпени загуби или пропуснати ползи. В тази насока съдът съобразява, че наложената на министъра на отбраната имуществена санкция е била отменена в резултат на последващите действията на ищеца К. – изготвената молба до СРС с рег. № 07-00-9/26.04.2023г., с която са обосновавани на причините за допуснатото забавяне в представянето на изискания документ, приети от съда за основателни. Поради изложеното съдът намира, че ищецът Иван К. не е извършил описаните в процесната заповед на работодателя нарушения. По делото се установява безпротиворечиво, че ищецът К. е възложил на компетентните служители изпълнението на задачата, като след установеното забавянето е предприел мерки в рамките на контролните си функции и е разпоредил незабавно изпращане на изискания от съда документ. В конкретния случай следва да се съобрази своевременното изпълнение на указанията на съда в рамките на указания срок, съгласно писмо изх. № 34461/24.04.2023г., предхождащо датата на налагане на дисциплинарното наказание, свидетелстващо за добросъвестното поведение на ищеца, което не е било отчетено от работодателя. По изложените съображения, доколкото Иван К. не е извършил посочените в Заповед № РД-27-100/11.05.2023г. нарушения на трудовата дисциплина, наложеното дисциплинарно наказание "забележка" се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Същият претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., видно от договор за правна помощ от 06.03.2024г. /лист 74/. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда разноски в размер на 80, 00 лв. – държавна такса по уважения иск. Така мотивиран, съдът