Решение № 160 от 23.6.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 194/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 42/18.03.2025г., постановено по гр.д.№ 503/2024г. по описа на Районен съд- М. е осъдено Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Р. със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Хан Аспарух“ № 1, БУЛСТАТ 000608390, представлявано от директора С.Д.К. да заплати на Р. Р. С., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Р., ул. „П.“ №7, следните суми: 2220, 95 лева – главница, представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01- 192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г.брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 10.07.2023 г., ведно с мораторна лихва от 06.11.2024г. до 12.12.2024 – датата на предявяване на исковата молба в размер на 31, 11 лева, както и законната лихва върху главницата от 12.12.2024 г. до окончателното погасяване на вземането; 559, 89 лева - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. възнаграждение, представляващо дължим процент за прослужено време, ведно с мораторна лихва от 06.11.2024г. до 12.12.2024 – датата на предявяване на исковата молба в размер на 7, 84 лева, както и законната лихва върху главницата от 12.12.2024г. до окончателното погасяване на вземането; 226, 52 лева - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 14 дни, ведно с мораторна лихва от 06.11.2024г.. до 12.12.2024 - датата на предявяване на исковата молба в размер на 54, 86 лева, както и законната лихва върху главницата от 12.12.2024г. до окончателното погасяване на вземането; 3916, 33 лева разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва от 06.11.2024г. до 12.12.2024 -датата на предявяване на исковата молба в размер на 3, 17 лева, както и законната лихва върху главницата от 12.12.2024 г. до окончателното погасяване на вземането. Постановено е предварително изпълнение на решението, в частта относно присъденото трудово възнаграждение на ищеца и лихвите върху него. Осъдено е СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Р. със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Хан Аспарух“ № 1, БУЛСТАТ 000608390 представлявано от директора С.Д.К. да заплати на Р. Р. С., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Р., ул. „П.“ №7, сумата от 2000 лева – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдено е СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Р. със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Хан Аспарух“ № 1, БУЛСТАТ 000608390 представлявано от директора С.Д.К. да заплати по сметка на Районен съд М., в полза на бюджета на съдебната власт сумата от общо 395, 49 лева държавни такси за производството, както и сумата от 300 лева разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1015/07.04.2025г. от Средно Училище „Св.Св. Кирил и Методий” - гр. Р., чрез пълномощника му адв. К.Р. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че Анекс № ДО 1-192 / 10.08.2023 г. към Колективния трудов договор е с обратно действие, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването му - 10.08.2023 г. Съдът е обсъдил събраните доказателства, като е приел, че изразеното в тях становище на страните не е задължително за него. Действително, изразената воля на страните, подписали процесния Анекс, не е задължителна за съда, но същата е определяща при прилагането на Анекса. Твърди се, че Анексът няма обратно действие, тъй като никъде в него не е посочено обратното му действие и не е налице воля на страните да има обратно действие, видно от представените и приети като доказателства по делото становище на Независим учителски синдикат с изх. №54/17.08.2023г., становище на МОН с изх. № 80812-411 от 25.08.2023г. и становища с изх. № 0513-185/27.09.2023г. и изх.№0602-987/28.09.2023г. на заместник-министъра на образованието и науката за прилагане на процесния Анекс. Съдът е посочил, че е съобразил разпоредбите на чл. 54 ал.1 от КТ, но е направил неправилния извод за обратното действие на Анекса. Посочената разпоредба регламентира, че КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Правилото е, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора може да уговорят друго, като под „друго“ законът има предвид друг момент, различен от датата на подписването му, от която ще влезе в сила. След като такава клауза липсва неправилно съдът е приел, че Анексът има обратно действие. Основанието за увеличение на заплатите възниква на 10.08.2023г. с подписването на Анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица и ищцата не спада към този кръг, поради това, че към този момент трудовия й договор е прекратен. Посочената в Анекса дата - 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на „работници и служители „ към момента на постигането на договореността- 10.08.2023г., т.е. основанието за увеличение на заплатата възниква на 10.08.2023г. с подписването на Анекса от 10.08.2023 г. към КТД -10.08.2023 г., поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица.Съгласно чл. 1 ал.2 от Анекс № Д01-192 / 10.08.2023г. средствата, които се отпускат, са за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, каквато ищцата Р. С. не е към датата на подписване на Анекса, т.е. тези средства следва да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, които към датата на подписания Анекс имат подписан индивидуален трудов договор с работодателя си, а жалбоподателката Р. С. безспорно не е била заето лице към датата на подписването на Анекса и не е имала подписан индивидуален трудов договор, с който да й бъде определено конкретно индивидуално трудово възнаграждение, тъй като същото е била прекратено, считано от 10.07.2023г.Поради това не съществува правна възможност лице с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне на новите работни заплати да получи разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати, както е предвидено в разпоредбата на чл. 118 ал. 3 КТ.Противно на това, първоинстанционният съд е приел, че ищцата, която е полагала труд в процесния период - 01.01.2023г. - 10.08.2023г. има право да получи предвиденото в Закона за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата, както и размера на съответните обезщетения, изчислявани на базата на увеличената работна заплата. Неоснователно е позоваването от районния съд на едно въззивно Решение № 40 /13.02.2025г. по в.гр.д. № 8/ 2025 г. на ОС - С., като е пренебрегнал останалите представени от СУ “Св.Св. Кирил и Методий“ - гр. Р. съдебни решения от други окръжни съдилища, които отхвърлят идентични ищцови претенции. Съдебната практика на съдилищата върви към уеднаквяване по отношение на прилагане на процесния Анекс и тя е в посока на отхвърляне на предявените искове. Датата на сключване на Анекса - 10.08.2023 г. определя кръга на правоимащите лица, който се определя освен от наличието на валиден и действащ трудов договор към датата на подписване на Анекса, и от членство в синдикална организация - страна по процесния Анекс. Съгласно чл. 4 от сключения КТД за системата на предучилищното и училищното образование, постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на роботодателите - страни по договора.Както ищцата сама е посочила в исковата молба, към датата на подписване на процесния Анекс, тя не е била член на нито една от синдикалните организации, подписали процесния Анекс. Това се доказва и от представените по делото списъци на членовете на синдикалните организации за месеците 08.09.. 10.11 и 12 на 2023г. Въпреки този безспорен факт, районният съд е приел, че процесният Анекс има действие и по отношение на ищцата Р. С., без същата да е към този момент в трудово правоотношение със СУ „Св.св. Кирил и Методий“ - гр.Р.. Освен това договореното с Анекса увеличение не се изплаща автоматично, а с всеки един от педагогическия и непедагогическия персонал е сключено допълнително споразумение, съгласно което е изплатено увеличението. Подписаното допълнително споразумение към трудовия договор е задължително условие за изплащане на увеличението.Тъй като към датата на подписване на Анекса и влизането му в сила - 10.08.2023 г., С. няма качеството на работник/служител в СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ - гр. Р., не е налице механизъм за подписване на допълнително споразумение към трудовия й договор за изплащане на увеличението. Именно поради липсата на механизъм за подписване на допълнително споразумение към вече прекратен трудов договор, не е налице правно и фактическо основание на С. да бъде изплатено договореното с Анекса увеличение на работната заплата.Първоинстанционният съд е пренебрегнал този факт и е достигнал до неправилния извод за обратно действие на процесния Анекс, поради което неправилно е уважил исковите претенции. В жалбата се съдържат оплаквания и относно допуснатото предварително изпълнение на решението, които не следва да бъдат разглеждани в настоящия случай, тъй като допуснатото предварително изпълнение е обжалвано от СУ „Св.св. Кирил и Методий“ гр.Р. с частна жалба с вх.№ 914/27.03.2025г., по която е образувано в.ч.гр.д.№ 160/2025г., по което е постановено Определение № 170/22.04.2025г., което не подлежи на обжалване, поради което на основание чл.299 от ГПК спорът не може да бъде пререшаван. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1214/28.04.2025г. от Р. Р. С. чрез пълномощника й адв.В.П., в който се оспорва същата като неоснователна, като се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че правилно районният съд е приел, че изменението на КТД, извършено с Анекс № Д01- 192/10.08.2023г., следва да намери приложение и за работниците и служителите, които към датата на сключването на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в същия са предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т. е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в преходен момент правоотношения между страните по КТД. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (редакция от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти като за педагогически специалист на длъжността старши учител е предвидена сумата от 1763 лева (до последващото изменение на наредбата от 01.01.2024 г.). Съгласно § 3 от ЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023г. С това законодателят е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Районният съд е приел, че с изменението на КТД с Анекс № Д01-2192/10.08.2023г. се предвижда нов размер на основното възнаграждение за длъжността на ищеца на същата стойност - 1763 лева, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА. Затова ищцата, която е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната си заплата. Последващо прекратяване на трудовото й правоотношение, не засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищецата. Щом увеличението е разчетено от 01.01.2023 г., то е разчетено за всички работещи в системата на образованието към тази дата, т. е. за всеки който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., като без значение е фактът, че ТПО е прекратено по-късно. С оглед на това следва да се има предвид ретроактивно действие, а именно увеличение на заплатите със задна дата от 01.01.2023 г., а не датата на сключването на Анекса - 10.08.2023 г. Правилно районният съд е приел, че в процесния случай правните субекти, полагали труд като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., се намират в една и съща ситуация в посочения период, независимо от това дали трудовите им правоотношения са прекратени преди 10.08.2023 г. или са съществували и след тази дата. Тези служители са полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности и при едни работодатели, поради което според Анекса, ефектът на договореното е с обратно действие - считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването му - 10.08.2023 г. Принципно страните по един договор може да се съгласяват за постигане на различни правни резултати, но такива, които са разрешени от закона. В тази връзка следва да се прецени дали законът разрешава правният ефект на преговорите и постигнатите споразумения на синдикално ниво в бранша да бъде отнесен към задна дата. Тук съдът съобразява разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от КТ, който гласи, че КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго и прие, че разпоредбата не е императивна, доколкото разрешава на страните по КТД да договарят относно началния срок, от който ще породи действие договора. Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по- благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА. Последващото прекратяване на трудовото правоотношение, не засяга правното положение на ищцата към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. Затова ищцата, който е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата, както и размера на съответните обезщетенията, изчислявани на базата на увеличената работна заплата, като правилно и законосъобразно съдът е споделил изводите на ОС- С. в Решение 40/13.02.2025 по в.гр.д. № 8/2025 г. по описа на ОС-С.. Не може да бъдат споделени изложените от ответника възражения, че трудово възнаграждение в по-висок размер би могло да се изплати въз основа на допълнително споразумение между страните, доколкото по арг. от чл. 118, ал. 3 от КТ сключването на такова споразумение — за увеличение на работната заплата на служителя, не е необходимо. По спорния въпрос счита, че както в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г„ съгласно която от 01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, така и в Анекса към КТД, не е предвидено увеличението на възнагражденията да касае единствено и само заетите лица към момента на издаване на наредбата (01.09.2023г.), респективно сключването на анекса (10.08.2023г.), поради което стеснителното тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно действие, не следва да се прилага. Изменението на КТД с Анекса от 10.08.2023г. се прилага за всички работници/служители в сферата на предучилищното и училищното образование-синдикални членове, които към 2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. По делото се установява, че със сключения на 10.08.2023г. Анекс е изменена разпоредбата на чл. 27 от КТД от 06.12.2022г„ уреждаща минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование и разпределението на осигурените средства от държавния бюджет, като със задна дата — от 01.01.2023г„ се определят по-високи минимални основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование. Следователно, с Анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование, със задна дата, което е допустимо. След като страните преуреждат възникнали в предходен период правоотношения, то това преуреждане следва да се отнася за всички членове на синдикални организации, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение. Освен това, изхождайки от постигнатата договореност, отразена в § 3 от ПЗР на КТД (да се измени КТД след приемане на държавния бюджет на РБ за 2023г.), съобразявайки, че държавният бюджет за 2023г. е следвало да бъде изготвен и приет до края на 2022г., както и че приемането на Закона за държавния бюджет за 2023г. е станало много по- късно — на 28.07.2023г„ но му е придадено обратно действие — същият е в сила от 01.01.2023 г„ отчитайки, че в този закон е предвидено и разчетено увеличение на минималната работна заплата в сферата на предучилищното и училищното образование, следва да се приеме, че изменената с Анекса от 10.08.2023г. разпоредба на чл. 27 от КТД се отнася за работните заплати на всички заети към 01.01.2023г. педагогически специалисти и непедагогически — персонал. В подкрепа този извод е и факта, че след подписване на Анекса от 10.08.2023г. към КТД е приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която от 01.01.2023г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като това увеличение е в съответствие със сключения Анекс към КТД на отраслово равнище. Доводът на пълномощника на ответника за тълкуване в противната насока, че Анексът се отнася само за лицата, които са в трудово правоотношение към датата на сключване на Анекса -10.08.2023г. на база на използвания в изменената разпоредба на чл. 27, ал. 2 от Анекса израз „на заетите в системата” е несъстоятелен. Изменената с Анекса разпоредба на чл. 27, ал. 2 от КТД има уточнителен характер относно изразходването на посочен в нея размер осигурени средства от държавния бюджет на Република България за 2023г. с цел гарантиране на договореното увеличение на работните заплати на работещите в сферата на образованието, считано от 01.01.2023г. и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Алинея 2 на чл. 27 от Анекса не определя, че предвиденото с ал. 1 на същия член увеличение на работните заплати се отнася за заетите в системата на образованието към датата на подписване на аАекса. Нито разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Анекса, нито други разпоредби на Анекса предвиждат изрично изключване на лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на анекса — 10.08.2023г. Тълкуване в изложения от ответника смисъл би било несправедливо и би довело до неравно третиране на работниците/служителите полагали труд при същия работодател на равна или сходна длъжност след 01.01.2023г., но чиито трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на Анекса към КТД — 10.08.2023г. Съгласно трайно установената практика на ВКС, обективирана в Решение № 449 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 113/2009г. „в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 КТ законодателят е определил кръга от въпроси, които могат да се уреждат с КТД. Това са въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Не са императивни разпоредбите, с които се дава възможност на страните да се отклоняват от тях. Повелителни са тези законови разпоредби, в които точно и изчерпателно е определен обемът и съдържанието на съответните права и задължения на страните по трудовото правоотношение и те не могат да се отклоняват от тях“. Правилото за поведение, съдържащо се в Анекса и касаещо минимални работни заплати е с изрично уредено действие “ех tunc” или т.н. обратна сила - „Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.“. Разпоредбата на чл.57 от КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Цитираната разпоредба се отнася единствено за нормативните актове, какъвто колективният трудов договор безспорно не е, но доколкото изразява общ принцип на правната сигурност следва да бъде съобразен при тълкуването (вж. РКС 3/2020 г. по к.д. 5/2019 г. и РКС 22/1995 по к.д. 25/1995 г.). Константна и еднопосочна е практиката на ВКС в посока, че „с иск по чл. 59 КТ могат да се предявят претенции за заплащане на уговорено в колективния трудов договор трудово възнаграждение. Правото на иск принадлежи на отделния работник или служител, когато неизпълнението на колективния трудов договор е спрямо него“ - Решение № 363 от 21.04.1999 г. по гр. д. № 356 / 98 г., III г. о. Страните са свободни да уговарят различни взаимни права и задължения вън от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на гражданското право, като тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се договарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор - Решение № 505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., Определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2021 г., III г. о. Прилагането на цитираните разпоредби за увеличаване на работните заплати се отнася за всички членове на страните по КТД респективно на Анекса, които са били в трудови правоотношения към 01.01.2023 г. Това, че някои работници или служители не са били в трудови правоотношения, без значение на основанието за прекратяване към момента на подписване на Анекса, не е пречка работодателят да увеличи със задна дата работните заплати за изминалия период от 01.01.2023г. до момента на прекратяване на трудовите правоотношения. Правното основание за това дава чл.118 ал.З от КТ. Чл.4, ал.1 от Конституцията на Р България прокламира изрично принципа на правовата държава. Според конституционната юрисдикция обратното действие на закон, включително, който посяга на придобити права, трябва да е мотивирано в полза на висш обществен интерес и с изразена воля за уреждане на последиците. Като преурежда със закон с обратна сила обществени отношения, държавата не трябва да нарушава Конституцията, (така Решение на КС №9/1992 г. и мотивите към него). Тези идеи налагат обосновка и в приложението на въпросния Анекс. Несъмнено приложението на Анекса препраща и към Международните трудови стандарти, свързани с Конвенция №87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, както и към Конвенция №98 за правото на организиране и на колективно договаряне, които конвенции намират опора в Международната организация на труда, която е специализирана агенция на ООН. Ако все пак се допусне, че законодателят е целял да направи разлика между двете групи служители, тя няма да произтича от поведението им или от тяхното отношение към изпълнението на възложените им трудови функции, а ще е резултат от непочиваща на обективни предпоставки едностранна преценка на работодателя, необосновано влошаваща положението на лицата, престарали труда си в определен период наравно с останалите, само защото са напуснали системата по-рано. Това би било израз на пряка дискриминация на трудещите се, каквато чл.8, ал.З от КТ изрично забранява. В противен случай би се стигнало до съществено увреждане на правата и интересите на работниците и служителите, които са полагали труд към 01.01.2023 г. и продължават да полагат труд при този работодател, от тези, които по една или друга причина са прекратили трудовото си правоотношение, което би довело и до дискриминация. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски. В съдебно заседание жалбоподателят Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Р., чрез директора С.К. и процесуалния му представител адв.К.Р. поддържа жалбата си. Въззиваемия Р. Р. С. чрез пълномощника си адв.В.П. оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Не е спорно между страните, че ищцата Р. Р. С. е работила по трудов договор № 695/01.08.1981г. в ответното училище на длъжността „Старши учител в група ЦОУД(1-4 клас), като от Допълнително споразумение № 115/29.09.2022г. към трудовия й договор е видно, че основното й месечно трудово възнаграждение, считано от 01.09.2022г. е в размер на 1662, 06 лева, както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 681, 44 лева и и ПКС-V в размер на 30 лева. Със Заповед на директора на ответното училище № ФСД-01-9/10.07.2023г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е спорно също, че ищцата е членувала в Синдикат „Образование“ към КТ Подкрепа и Синдикален регионален съюз „Подкрепа“ гр.С. до 30.06.2023г., видно от представената по делото служебна бележка изх. № 71/26.11.2024г., издадена от СРС „Подкрепа“ гр.С.. От представения по делото Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022г., сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България от една страна и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България от друга, се установява съгласно чл. 4, че постигнатите в него договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите - членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора. В чл.27 от КТД са определени минималните основни работни заплати в системата на предучилищното и училищното образование, в сила от 01.09.2022г., като за заеманата от ищцата длъжност „Старши учител“ е предвидена минимална заплата от 1533 лева. С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към посочения КТД № 71/06.12.2022г., е изменен чл. 27 от него и са определени по-високи размери на минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023 г., като за заеманата от ищцата длъжност „Старши учител“ е предвидено минимално основно възнаграждение в размер на 1763 лв. С изменената ал. 2 на чл. 27 от КТД е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно изменението на ал. 3, т. 2 от КТД, индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Със заявление с вх.№ 483/06.11.2024г. ищцата Р. С. е поискала от ответното училище да й бъдат преизчислени всички полагаща й се суми, съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към посочения КТД № 71/06.12.2022г, а именно Разлика в брутното й трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 10.07.2023г., сумата дължим процент за прослужено време за същия период, обезщетението при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати и обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за 14 дни. С писмо изх.№ 121/20.11.2024г. на Директора на ответното училище на ищцата е отказано преизчисляване на претендираните суми, като е посочено, че не съществува такава правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и договаряне на новите работни заплати. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че разликата между изплатените и изчислени на база Анекс №Д 01- 192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269 от 06.12.2022г. по отношение на: брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г до 10.07.2023г е 2220, 95 лв., процент професионален опит/прослужено време е 559, 89 лв., обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за 14 дни е 226, 52 лв., обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД е 3916, 33 лв. Претендираната законна лихва за периода от 06.11.2024г. до 12.12.2024г. върху брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г до 10.07.2023г. в размер на 2220, 95 лв. е 31, 11 лева; върху процент професионален опит/прослужено време в размер на сумата от 559, 89 лева е 7, 84 лева, върху обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за 14 дни в размер на сумата от 226, 52 лева е 54, 86 лева и върху обезщетението за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД в размер на 3916, 33 лева е 3, 17 лева. По молба на ищцата в съдебно заседание от 18.02.2025г. с протоколно определение районният съд е допуснал изменение на размера на предявените искове по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, съгласно посочените от вещото лице, а именно: размерът на брутното трудово възнаграждение за процесния период да се счита предявен за 2220, 95 лева, процентът професионален опит/прослужено време да се счита предявен за 559, 89 лева, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 7, 84 лева, обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за 14 дни да се счита предявен за 226, 52 лв., а мораторната лихва върху тази сума а 54, 86 лева и обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД да се счита предявено за е 3916, 33 лева и мораторна лихва върху тази сума в размер на 3, 17 лева. При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е приел, че основният спорен въпрос между страните, на който се основават възраженията във въззивната жалба е дали ищцата попада в кръга от правоимащите лица, които се ползват от договореното увеличение на минималната основна заплата за заеманата длъжност, съгласно Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към горепосочения КТД от 06.12.2022г. Въззивният съд споделя приетото от първоинстанционния съд, че изменението на КТД, извършено с Анекс № Д01- 192/10.08.2023г., следва да намери приложение и за работниците и служителите, които към датата на сключването на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в същия са предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т.е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в преходен момент правоотношения между страните по КТД. Колективният трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование е сключен между посочените синдикални организации и МОН е многостранен договор, с няколко насрещни страни, всяка от които е направила волеизявление за увеличаване на основните трудови възнаграждения на работещите в сферата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023 г. Принципно страните по един договор могат да се съгласяват за постигане на различни правни резултати, но такива, които са разрешени от закона. Съгласно чл. 54, ал. 1 от КТ Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Посочената разпоредба не е императивна, доколкото разрешава на страните по КТД да договарят началния срок, от който ще породи действие договора. Общата формулировка на разпоредбата не изключва възможността на споразумението да се придаде обратно действие. Затова и процесният Анекс към КТД не противоречи на закона и следва да бъде зачетен. С изменената с Анекса ал. 2 на чл. 27 от КТД е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на РБългария за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и за съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Следва да се уточни, че законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. е изготвен със закъснение и е обнародван в ДВ бр.66/01.08.2023г., но той касае цялата година, т.е. в него да са залегнали всички предвиждания за разходи на трудово заетите лица в рамките на пълната календарна година, като се има предвид, че приложимия за това национален счетоводен стандарт предвижда плащания за минали периоди на напуснали работници и служители във връзка с увеличение на възнагражденията им преди приключването на трудовата дейност или за обезщетения след тяхното напускане.От изложеното следва и разрешаването на спорният въпрос по делото. Придаденото на Анекса ретроактивно действие на вече възникнали в преходен момент правоотношения между страните по КТД е в съответствие и с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, съгласно която обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (редакция от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти като за педагогически специалист на длъжността старши учител е предвидена сумата от 1763 лева (до последващото изменение на наредбата от 01.01.2024 г.). Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. С това законодателят е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Приетото изменение на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023г. предвижда нов размер на основното възнаграждение за длъжността на ищцата на същата стойност - 1763 лева, приложим считано от 01.01.2023г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите (01.01.2023 г.) са отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА. Затова ищцата, която е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната си заплата. Последващо прекратяване на трудовото й правоотношение, не засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. Щом увеличението е разчетено от 01.01.2023 г., то е разчетено за всички работещи в системата на образованието към тази дата, т. е. за всеки който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., като без значение е фактът, че трудовото правоотношение е прекратено по-късно. Правилно също районният съд е приел, че педагогически специалисти, полагали труд в периода от 01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., се намират в едно и също положение, независимо от това дали трудовите им правоотношения са прекратени преди 10.08.2023г. или са съществували и след тази дата. Тези служители са полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности и при едни работодатели. Поради това съдът приема, че според анекса, ефектът на договореното е с обратно действие – считано от 01.01.2023г., а не от датата на сключването му – 10.08.2023 г. Да се приеме обратното би довело до дискриминация и до съществено увреждане на правата и интересите на тези педагогически специалисти, на които по една или друга причина е прекратено трудовото правотношение, както в случая с ищцата, поради навършване на пенсионна възраст. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика ( Решение № 397/16.10.2024 г. по в. гр. д. №525/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, Решение № 242/14.10.2024 г.по в. гр. д. № 361/2024 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, Решение №283/04.10.2024 г. по в. гр. д. № 416/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, Решение № 166/30.12.2024 г. по описа на ОС - Кърджали по в. гр. д. № 251/2024 г., Решение № 40/13.02.2025 г. по описа на ОС-С. по в. гр. д. № 8/2025 г., Решение № 80/04.04.2025 г. по описа на ОС - Перник по в. гр. д. №53/2025 г., Решение № 38/07.02.2025 г. по в. гр. д. № 680/2024 г. по описа на ОС - Перник, Решение № 170/11.12.2024 г. по описа на ОС - Ямбол по в. гр. д.№ 263/2024 г., Решение № 156/12.12.2024 г. по в. гр. д. № 250/2024 г. по описа на ОС – Кърджали и др.) в която е възприето, че и на лицата, напуснали системата в периода след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г., се дължи заплащане в увеличения според изменението към КТД размер на възнаграждение за реално отработеното в посочения сектор на образователната система, защото според чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Щом тези лица са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.2023г.–10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответното възнаграждение за реалната престация. Не може да бъде споделена тезата на ответното училище, че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. Това разбиране противоречи и на практиката на ВКС. В решение № 116/25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №4760/2017 г., III гр. о., изрично е прието, че "обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работниците или служителите. Отделно от това, в съдържанието на процесния Анекс от 10.08.2023г. изрично е предвидено да се прилага по отношение на педагогически специалисти и непедагогически персонал, заемали съответната длъжност към 01.01.2023г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. – датата на подписване на Анекса към КТД. С изменението от 10.08.2023 г. на КТД се предвижда изменение в съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към началната дата, посочена в Анекса – 01.01.2023 г., считано от която следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на образованието.Изрично в анекса е посочено неговото действие от минал момент, считано от 01.01.2023 г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му. Страните по КТД изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023 г., поради което това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител. Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите (01.01.2023г.) са отговаряли на изискванията на закона – да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение.В цитираните решения е посочено още, че ако се възприеме, че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение, поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, съответно в един и същ обем. Отделно от това, в съдържанието на процесния Анекс от 10.08.2023г. изрично е предвидено да се прилага по отношение на педагогически специалисти и непедагогически персонал, заемали съответната длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. – датата на подписване на допълнителното споразумение към КТД. Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не засяга правното й положение към по- ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите на анекса са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. От друга страна, налице е значително по-малобройна съдебна практика в противен смисъл ( Решение № 369/22.04.2024 г. по в. гр. д. № 409/2024 г. по описа на ОС- – Бургас, Решение № 726/27.06.2024 по в. гр. д. № 726/2024 г. по описа на ОС-Варна, Решение № 1422/17.12.2024 г. по в.гр.д. №2232/2024 г. по описа на ОС-Варна), според която е прието, че Анексът в чл.27, ал.2 използва терминът "заети в системата на предучилищното и училищното образование", а в чл. 27, ал. 3 се посочва, че част от средствата осигурени от държавния бюджет са за увеличение на работните заплати на "работещите" в системата на образованието, "които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност", като и двата термина обозначават актуалност на трудовата заетост, което според посочената практика дава основание да се приеме, че кръгът на ползващите се лица са тези, които са в трудови правоотношения, към датата на приемането му, затова изменението с Анекса не следва да се тълкува разширително с включване в кръга на правоимащите и тези с прекратени трудови правоотношения в периода между 01.01.2023г. и 10.08.2023г., а с посочване на периода, от който настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица –"заети" и "работещи", към които Анексът е приложим. Затова коментираната дата на изменението 01.01.2023 г. не се явява "задна дата" спрямо датата на влизане в сила на КТД – 26.11.2022 г., посочена в ПЗР. Настоящият съдебен състав не споделя тази съдебна практика. Счита, че с Анекса е придадено обратно действие на текстът на чл. 27 от КТД, считано от 01.01.2023 г. Очевидно е, че текстът на Анекса не е добре формулиран и предполага различно тълкуване, но тази непрецизност не следва да бъде тълкувана в ущърб на служителите, който вече са престирали труда си на работодателя, наред с тези служители, които продължават да имат действащи трудови договори. Не следва да се споделят и изложените от жалбоподателя възражения, че трудово възнаграждение в по-висок размер би могло да се изплати само въз основа на допълнително споразумение към трудовия договор между страните, доколкото по аргумент от чл. 118, ал. 3 от КТ сключването на такова споразумение – за увеличение на работната заплата на служителя, не е необходимо. Като е приел, че с процесният Анекс е придадено обратно действие на текстът на чл. 27 от КТД, считано от 01.01.2023г. и че съответно с оглед на това обратно действие на ищцата се дължат претендираните суми, съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Ще следва с оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемата направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер н на 2000 лева за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното С.ски окръжен съд