Решение № 23 от 2.3.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 24/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 491/21.10.2025 г., постановено по гр.д. № 900/2025 г. на РС-Търговище, ответникът Детска градина № 1 „ВЕСЕЛУШКО“, БУЛСТАТ 000865577, е осъден да заплати на А. Р. И. с ЕГН ••••••••••, сумата от 7 212,35 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 19.06.2025 г. до изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 1 435,87 лв., считано от датата на дължимостта на всяко месечно доп. трудово възнаграждение до предявяването на иска-19.06.2025г., на осн. чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12 НСОРЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Детска градина № 1 „ВЕСЕЛУШКО“ чрез адв. С. И. от АК-Шумен, в която се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че работодателят не е длъжен да знае дали негов служител е член на синдикална или друга организация – същият събира информация за работника, доколкото е налице публична такава и съответно е заявена от самия работник. Счита, че с подписването на допълнителните споразумения към процесния трудов договор по реда на чл. 119 КТ работникът се е съгласил с посочените в тях суми и процент трудов стаж и професионален опит. Поддържа се, че по делото не е представено решение за приемане на синдикален член в съответната синдикална организация, поради което и работодателят не дължи заплащане на допълнително възнаграждение за минал период. Позовава се на Указания № ПК 25/1/23.07.2007 г. по прилагане на НСОРЗ, съгласно които § 1 от Заключителните разпоредби се прилага само за заварените към 01.07.2007 г. работници и служители в предприятията и ще действа докато се намират в трудово правоотношение със същия работодател, при условие че няма промяна в размера на основната работна заплата. Изразява становище, че с КТД не може да се определя продължителността на признатия трудов стаж и професионален опит, доколкото неговото приложно поле обхваща единствено въпроси, които не са уредени с повелителни норми на КТ или други подзаконови нормативни актове – с оглед разпоредбите на чл. 12 и 14 от Наредбата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Въззиваемата А. Р. И. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирала отговор чрез адв. И. И. от ТАК, с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че работодателят трябва не само да изплати трудовото възнаграждение на работника, но и да определи правилно неговия пълен размер, съобразявайки се с изискванията както на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, така и със сключения КТД. В тази връзка се позовава на нормата на чл. 58 КТ вр. чл. 57, ал. 1 и 2 КТ, съгласно която работодателят има задължение да информира работниците и служителите за сключените КТД, като такова задължение за уведомяване не е вменено на работниците. Поддържа, че не е налице протИ.речие между уредените в КТД въпроси и Наредбата. Моли се за потвърждаване на решението и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ОС – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че ищцата заема длъжността „старши учител детска градина“ в Детска градина № 1 „Веселушко“ гр. Търговище по силата на трудов договор № 250 от 15.09.2015 г. Видно от съдържанието му, към момента на постъпване на служителя на работа ищцата притежава общ трудов стаж в размер на 24 години и признат стаж по специалността – 2 години и 5 месеца, като допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е определен в размер на 2 % за всяка година трудов стаж. По делото е представен общински колективен трудов договор № РД-Д- 67/20.02.2024 г., сключен на 20.02.2024 г., между Община Търговище, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, наричани работодатели, от една страна, и Общински координационен съвет на Синдиката на българските учители и Регионален синдикат образование към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, наричани синдикати, от друга страна, с който са регламентирани въпросите на трудовите, осигурителните и социалните отношения и на жизненото равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и действащите подзаконови нормативни актове. Изрично е предвидено, че настоящите договорености са минимални и имат задължителен характер за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на организациите на работодателите. С допълнително споразумение № 326/21.05.2025 г. към трудов договор № 250/15.09.2015 г., сключено между страните на основание чл. 119 КТ, Наредба 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда и Анекс № Д01- 30/31.03.2025 г. към КТД № Д01 - 415/28.12.2023 г., ОбКТД № РД-Д- 67/20.02.2024 г., на ищцата е признат трудов стаж по специалността в размер на 11 години, 10 месеца и 23 дни, съответно е определено допълнително възнаграждение за придобития трудов стаж и професионален опит в размер на 11 %. Същото е подписано с особено мнение на ищцата, която изразява несъгласието си с частта относно размера на начисленото допълнително възнаграждение. Със заявление вх. № 101/28.05.2025 г., изпратено до директора на ДГ № 1 „Веселушко“ гр. Търговище, А. И. е поискала да й бъде признат придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 17.12.1993 г. до 01.07.2007 г., позовавайки се на чл. 24, ал. 1 от ОбКТД и НСОРЗ, който трудов стаж да бъде приложен и в допълнително споразумение № 326/21.05.2025 г. към трудов договор № 250/15.09.2015 г. В тази връзка, при признаване на трудовия стаж, е поискала да й бъде заплатена разликата на неизплатеното допълнително трудово възнаграждение за 3 години назад. Във връзка с постъпилото заявление и на основание чл. 6 от ОбКТД № РД-Д-67/20.02.2024 г., директорът на ответната детска градина е изискала с писмо изх. № 95/29.05.2025 г. представянето на документи от служителката, удостоверяващи членството й в синдикалната организация. Въпреки че не е било спорно в хода на първоинстанционното производство, че ищцата е представила изисканите документи, с оглед наведените възражения във въззивната жалба, пред въззивната инстанция е представена и приета служебна бележка от 22.12.2015 г., издадена от председателя на Общинския координационен съвет на Синдиката на българските учители, видно от която А. Р. И. е приета в Синдикалната организация към ДГ № 1 „Веселушко“ гр. Търговище през 2015 г. и редовно си внася членския внос, като през 2017 г. същата е избрана за председател на СО в детската градина. С допълнително споразумение № 345/30.05.2025 г. към трудов договор № 250/15.09.2015 г., двустранно подписано от страните, същите са се споразумели за изменения на трудовия договор, считано от 01.03.2025 г., касаещи размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Работодателят е признал наличието на трудов стаж по чл. 24 и 25 от КТД на ищцата в размер на 23 години, 6 месеца и 9 дни, като същият се е задължил да начислява допълнително възнаграждение в размер на 23 % на месец. От заключението по изготвената съдебноикономическа експертиза се установява, че при съобразяване на трудовия стаж на ищцата по чл. 24 от ОбКТД са налице неизплатени суми за допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2025 г., които възлизат на сумата в размер на 7 212,35 лв. В съответствие с изискванията на цитираната норма експертът е взел предвид стажа на ищцата за периода от 17.12.1993 г. до 01.07.2007 г., както и за периода от м. септември 2015 г. до 30.04.2025 г., през който същата работи като детски учител, докато този за периода от 2007 г. до м. септември 2015 г. не е отчетен при изчисленията, тъй като няма сходство между заеманите длъжности. Спорни в настоящото производство се явяват въпросите дали с КТД може да се уговаря продължителността на признатия за трудов стаж и професионален опит, както и обстоятелството дали задължението на работодателя за заплащане на допълнително възнаграждение е обвързано от момента на узнаване за членството на ищцата в съответната синдикална организация, или същото е дължимо и за минал период. За да се произнесе по основателността на заявената претенция за дължимост на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, съдът следва, на първо място, да обсъди релевираните с въззивната жалба възражения на ответника относно предмета на КТД и въпросите, които същият може да регламентира. Въззивникът оспорва съдържанието на клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОбКТД, поставяйки въпроса дали с КТД може да се договаря само размерът на допълнителното възнаграждение, или може да се определя и продължителността на признатия трудов стаж и професионален опит, позовавайки се на нормите на чл. 12 и 14 от НСОРЗ. Първата урежда условията, при които следва да се зачита положеният от работника или служителя трудов стаж и професионален опит в същото или в друго предприятие, докато последната предвижда, че с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата или с индивидуален трудов договор могат да се определят по-високи размери на допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата. Същевременно клаузата на чл. 4 от КТД регламентира, че предмет на КТД са въпросите, които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и други подзаконови нормативни актове. Аналогично е и съдържанието на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 КТ – с КТД могат да се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Повелителни са тези законови разпоредби, в които точно и изчерпателно е определен обемът и съдържанието на съответните права и задължения на страните по трудовото правоотношение и те не могат да се отклоняват от тях /Решение № 449 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 113/2009 г., IV г.о./. По същество възражението на въззивника представлява възражение за нищожност на клауза от процесния колективен трудов договор поради протИ.речието й с цитираната законова разпоредба, което е допустимо да бъде извършено и в хода на процеса от ответната страна, без да е воден отделен иск по чл. 60 КТ /в този смисъл Решение № 56 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2372/2017 г., IV г. о./. Съгласно приложимата правна уредба, за да възникне право за допълнително трудово възнаграждение над уговореното основно трудово възнаграждение на работника или служителя за придобит трудов стаж и професионален опит, служителят трябва да има трудов стаж не по-малък от една година с оглед изискването на чл. 12, ал. 9 НСОРЗ. Предвидено е, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия – чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ, като условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията се определят с КТД на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – по аргумент от чл. 12, ал. 5 от същата наредба. Следователно, законодателят в широкия смисъл на това понятие е делегирал право на работодателя едностранно – с вътрешните правила за работната заплата в предприятието, да определи изискванията, при които ще зачете за сходна или не заеманата при друг работодател длъжност. Работодателят обаче не може да приеме да не зачита стажът, положен на същата длъжност при друг работодател, тъй като това вече излиза извън законовата делегация, тоест правото на преценката на работодателя е ограничено единствено по отношение на въпроса кои длъжности и професии са със сходен характер на работа, съответно дали да приравни трудовия стаж, придобит от работника или служителя на тези длъжности. С обжалваната клауза на чл. 24, ал. 1 от ОбКТД е уредено, че общината и работодателите при определяне на продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за които се изплаща допълнително трудово възнаграждение, зачитат изцяло за придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ и придобития до 01.07.2007г. по трудово правоотношение. При анализ на цитираната разпоредба се установява, че в ал. 1 не е поставено изискването за преценка относно характера на заеманата от работника или служителя работа или професия в другото предприятие, което е въведено в чл. 24, ал. 2 от ОбКТД за трудовия стаж, придобит след 01.07.2007г. Следва да се посочи, че разграничителната линия между уговорения различен подход в двете алинеи е датата на влизане в сила на приложимата НСОРЗ, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г., поставяща изискването за същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Преди посочената дата приложение е намирала Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (отм.), която в своя чл. 2, ал. 2 е предвиждала, че редът и условията за получаване, както и по-високи размери на допълнителните трудови възнаграждения се определят с колективния трудов договор. В допълнение, видно от съдържанието на приложените по делото Указания № ПК/1/ 23.07.2007 г. по прилагането на НСОРЗ, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. (обн., ДВ, бр. 9 от 2007 г., доп. бр. 56 от 2007 г.), при определяне на условията по чл. 12, ал. 5 НСОРЗ няма пречка в КТД или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба. Следователно, разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 1 вр. ал. 5 от НСОРЗ в частта относно предпоставките, при които се зачита придобитият в друго предприятие трудов стаж и професионален опит на работника или служителя, не са точно и изчерпателно уредени, а е налице възможност на страните по силата на КТД или на работодателя във вътрешните правила за работната заплата в предприятието да уговорят различни условия за заплащане на допълнителното възнаграждение. Предвид изложеното, клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОбКТД не протИ.речи на императивни разпоредби на КТ, нито на други подзаконови нормативни актове, поради което възражението на въззивника в този смисъл е неоснователно. Доколкото във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи относно липсата на сходство между изпълняваните от ищцата длъжности /такива са изложени за пръв път в писмената защита/, съобразявайки и начина на изчисление на трудовия стаж на ищцата от вещото лице по СИЕ, изцяло в съответствие с договорените условия в КТД, настоящият въззивен съдебен състав намира, че посоченият от експерта трудов стаж на А. И. отговаря на изискванията за получаване на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Неотносимо към предмета на спора е възражението свързано с § 1 от ЗР на НСОРЗ и дадените в тази връзка Указания № ПК/1/ 23.07.2007 г., доколкото цитираната разпоредба касае въпроса за определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в хипотеза, при която работници и служители към момента на влизане в сила на наредбата се намират в трудово правоотношение със същия работодател, както и при промяна на работодателя по чл. 123 и 123а КТ, какъвто не се явява процесният случай. По възражението, че не е налице уведомяване от ищцата за синдикалното й членство и възможността за начисляване на допълнително възнаграждение за минал период: Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 КТ колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Именно на основание членуването им в съответната организация, КТД се прилага спрямо посочените работници и служители от момента на влизането в сила на договора – предимство, което имат пред останалите работници и служители, които не са нейни членове, но биха могли да се обвържат от неговото действие въз основа на последващи лични техни действия, свързани с присъединяването им към сключения КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ. Предвид изложеното, доколкото ищцата е приета в Синдикалната организация /СО/ към ДГ № 1 „Веселушко“ гр. Търговище през 2015 г., същата е обвързана от процесния колективен трудов договор, сключен през 2024 г., и се ползва от уговорените в него допълнителни права в качеството й на служител, член на синдикалната организация – страна по договора. В този смисъл със сключването на процесния ОбКТД ищцата е обвързана от неговото действие, като е без значение откога същата членува в СО. Достатъчно е, че към момента на влизане в сила на КТД, Анета И. вече е член на СО. В тази връзка възражението на въззивника, че директорът не е длъжен да знае дали негови работници и служители членуват в някаква синдикална или друга организация е неоснователно. Нормата на чл. 58 КТ вменява на работодателя задължение да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове. Аналогично задължение е регламентирано и в чл. 68 от ОбКТД, съгласно който страните по КТД се задължават да запознаят работещите и служителите в образователните институции с настоящия КТД и подписаните анекси към него и да им предоставят екземпляри от тях. Корелат на задължението на работодателя по чл. 58 КТ е правото на информация на работника или служителя, което по своята същност е субективно трудово право, част от законоустановеното съдържание на индивидуалното трудово правоотношение. То е основно право, защото принадлежи на всички работници и служители, като упражняването му е предпоставка за осъществяването на други трудови права на работника, каквото в случая се явява и правото му на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Неизпълнението на трудовото задължение на работодателя да предоставя тази информация на работника или служителя по реда и в сроковете предвидени в закона /арг. от чл. 130 КТ/, независимо от това дали е недобросъвестно /умишлено или небрежно/ или е добросъвестно, не може да има за правна последица неблагоприятно третиране на работника /в този смисъл Решение № 82 от 11.02.2025 г. на ВКС по гр.д. № 931/2024 г., III г.о./. Съобразявайки изявленията на работодателя в посочения смисъл, настоящият състав приема, че същият не е изпълнил задължението си да информира всички работници и служители за този колективен трудов договор, сключен в предприятието, с който е обвързан. В тази връзка и по аргумент за по-силното основание, обстоятелството, че ищцата сама е положила грижа за собствените си работи и още през 2015 г. е приета в СО към ДГ № 1 „Веселушко“ гр. Търговище не може да се тълкува в нейна вреда, нито съответно работодателят може да черпи права от собственото си протИ.правно поведение. Съгласно чл. 54, ал. 1 КТ колективният трудов договор поражда действие от момента на подписването му, освен ако страните не са уговорили друго. Правилото е, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, като законът изрично допуска страните по колективното договаряне да определят различен начален момент на действието му, включително и за минал период. В конкретния случай в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на процесния ОбКТД № РД-Д-67/20.02.2024 г. изрично е уговорено, че същият влиза в сила от 20.02.2024 г., т.е. от деня на подписването му и е валиден за две години /чл. 63 от КТД/. С оглед липсата на уговорка за обратно действие, не може да се приеме, че страните са придали правни последици на КТД за период, предхождащ датата на неговото сключване. С оглед изложеното настоящият състав намира, че за ищцата не е възникнало право да получи допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в претендирания от нея по-висок размер за времето преди процесният ОбКТД да е породил действие. На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г. /1 евро = 1, 95583 лв./. По изложените съображения исковата претенция се явява основателна за периода от 20.02.2024 г. до 30.04.2025 г., чийто размер възлиза на 1 635,49 евро (3 198,74 лв.), определен от съда на основание чл. 162 ГПК и съобразно изчисленията на вещото лице в изготвената таблица за разлики в клас % по СИЕ. Предвид изводите на съда за частична основателност на иска по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12 НСОРЗ за заплащане на допълнително трудово възнаграждение, следва да бъде присъдена и лихва за забава по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД само по отношение на вземанията по месеци, които са приети за дължими от работодателя за периода от датата на падежа на всяко задължение, считано от пето число на следващия месец /в случая от 05.03.2024 г./ до 19.06.2025 г., чийто размер, съобразявайки заключението по СИЕ и на основание чл. 162 ГПК възлиза на 156,82 евро (306,72 лв.) Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за горницата над 1 635,49 евро (3 198,74 лв.) до пълния предявен размер от 3 687,62 евро (7 212,35 лв.) и за периода от 01.05.2022 г. до 19.02.2024 г., както и в частта, в която е уважен искът за обезщетение за забава върху горницата над 156,82 евро (306,72 лв.) до пълния предявен размер от 734,15 евро (1 435,87 лв.), и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени до посочените размери и период на главницата. В останалата част, в която исковете са уважени и за периода на главницата от 20.02.2024 г. до 30.04.2025 г., решението следва да бъде потвърдено. По разноските: В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С оглед частичното отхвърляне на предявените искове, решението следва да бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. И. И. от ТАК, адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 248,70 евро (486,41 лв.) до пълния уважен размер от 613,55 евро (1 200 лв.), както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на РС-Търговище държавна такса в размер над 71,69 евро (140,22 лв.) до присъдения размер от 176,87 евро (345,93 лв.). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете, на въззивника следва да се присъдят разноски за производството пред първоинстанционния съд в размер от 148,98 евро (291,38 лв.) за адвокатско възнаграждение, както и разноски за производството пред въззивния съд в размер от 52,59 евро (102,86 лв.) за държавна такса. Същият претендира разноски и за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, но доколкото доказателства за извършването им са представени след приключване на устните състезания, такива не следва да бъдат присъждани. В полза на проц. представител на въззиваемия – адв. И. И. от ТАК, следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер от 248,70 евро за адвокатско възнаграждение с оглед оказаната безплатна правна помощ по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА. В рамките на първоинстанционното производство определеното възнаграждение за вещо лице по СИЕ в размер на 300 лв. е изплатено от бюджета на съда, като същото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК се дължи от ответната страна съобразно уважената част от исковете, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РСТ сумата от 62,17 евро (121,60 лв.) Така мотивиран, Окръжен съд – Търговище