Решение № 4046 от 4.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 14324/2023 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 18490 от 10.11.2023 г. СРС, 160 с-в, по гр.д.№ 36532/23 г. е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ заповед № РД-08-465/07.06.2023 г. на Главния прокурор на Република България за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на Д. Б. Д.-Г. и издадената въз основа на нея заповед № РД-08-466/07.06.2023 г. на Главния прокурор на Република България за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Б. Д.; възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Д. Б. Д.-Г. на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „съдебен деловодител" при работодателя-Прокуратура на Република България-Национална следствена служба, служба „Документно обслужване“ и е осъдил Прокуратурата на Република България- Администрация на Главен прокурор да заплати на Д. Б. Д.-Г. на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 9 922, 50 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 08.06.2023 г. до 23.10.2023 г. ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 30.06.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 КТ за разликата над уважения размер от 9 922, 50 лв. до пълния предявен размер от 13 230, 00 лв. за периода 24.10.2023 г.-07.12.2023 г. и за 07.06.2023 г. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България в частта, с която са уважени исковете с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Въззивникът излага твърдения, че независимо от правните изводи на съда за действително извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, заповедта за уволнение е отменена, а ищцата е възстановена на заеманата до уволнението длъжност.Излага доводи, че съдът не е отчел, че извършените от ищцата нарушения са в разрез с вменените й задължения и отговорности съгласно връчената длъжностна характеристика /т.5.1, т.5.2, т.6, изр.2, т.7.2., т.7.4/.Съдът не е съобразил, че твърдените от ищцата факти не са установени от разпита на свидетелите и необосновано е направил заключение, че дори и да се приеме, че преписката е унищожена, то същото е извършено неволно, без умисъл да се увреди на работодателя и без да е целено конкретно унищожаване на процесния документ.Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано нарушение по чл.187, ал.1, т.8 КТ.Обстоятелството, че друг служител от служба „Документно обслужване“ е довършил работата по преписката не може да послужи като опровержение за неправомерното поведение на ищцата.Твърди, че независимо от показанията на свидетелите-служители при РУ на МВР- Девня преписката е необосновано забавена и че съдът не е съобразил, че осъществяваните функции и дейности от съдебните служители са от особена обществена значимост и формират облика на съдебната система, допринасят за изграждането на общественото доверие и мнение за работата на същата.От работата на съдебните служители в служба „Документно обслужване“ в НСлС са пряко зависими други институции, респ. трети лица.Качественото и срочно изпълнение на работните задължения на служителите е от особено значение за изграждането на общественото доверие в Прокуратурата на РБ /ПРБ/ и в частното за престижа и доброто име на работодателя.Поддържа становище, че тежестта на дисциплинарното нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа, а ЗСВ предявява към съдебните служители високи изисквания за изпълнение на техните трудови функции като съгласно разпоредбата на чл.347 ЗСВ при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител трябва да има поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.Дейността на ПРБ се характеризира с по-висока обществена значимост и отговорност, която води и до по-високи изисквания към дейността на съдебните служители и към отговорност на същите за стриктно изпълнение на възложените им задачи.Излага доводи, че уронването на доброто име на предприятието е нарушение, при което работодателят се злепоставя пред трети лица, то е формално и за него не се изисква настъпване на някакъв неблагоприятен резултат и е съставомерно както при умисъл, така и при небрежност.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответницата по въззивната жалба- Д. Б. Д.-Г. оспорва същата.Изразява становище, че предявените искове са доказани по основание и размер и че съдът е съобразил всички доказателства в съвкупност и е възприел правилно доводите на страните.Излага доводи, че съдът правилно е приел, че няма конкретно нарушение на чл.65 от Инструкцията за деловодната дейност и че не е налице уронване на престижа на институцията.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1, т.1 КТ.Ищцата- Д. Б. Д.-Г., че от 2004 г. заема длъжността „съдебен деловодител“ в служба „Документно обслужване“ към НСлС.Със заповед № РД-08-465 от 07.03.2023 г. й е наложено дисциплинарно наказания „уволнение“ и трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № РД-08-466/07.03.2023 г.Твърди, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна.Излага твърдения, че е предприела действия за извършване на проверка в посочените в заявлението физически лица и е установила данни за неприключени наказателни производства за едно от двете лица, описани в заявлението.Поради това е предприела своевременни действия за проверка, но не е получила обратна връзка-дали са приключени/неприключени в системите на Прокуратурата и НСлС.Твърди, че до 10.03.2023 г. /петък/ изисканата от нея информация не е пристигнала и не е успяла да приключи преписката.През следващата работна седмица за периода 13.-17.03.2023 г. по график е била на дежурство във Фронт-офиса на НСлС /по утвърден график от завеждащ служба „Документно обслужване“ на г-жа В.К./ и в края на работната седмица е разбрала, че г-жа К. издирва документ-заявление, подадено от структура на МВР за изготвяне на удостоверителни документи във връзка с неприключени наказателни производства за определени физически лица.След приключване на дежурството ищцата е потърсила на бюрото си заявлението с вх.№ SIP- 2653/2023, но не го е намерила, уведомила е В.К., че проверката по запитването е извършена от нея, че е установила неприключени производства за едно от лицата, отделила е писмото за обработка, след като бъде извършена актуализация на данните, но в момента не го намира на бюрото си.Госпожа К. й е отговорила, че й е известно, че заявлението е било при нея, че отново е принтирала писмото, получено по електронен път от РУ на МВР-Девня, завела го е в деловодството със същия входящ номер и от същата дата /както е процедирано в други подобни случаи/ и че тя ще актуализира данните и ще изготви отговора.Ищцата излага твърдения, че не е извършила описаните нарушения на трудовата дисциплина, не е унищожавала официален документ, нито е казвала, че е унищожила документи, свързани със заявление с вх.№ SIP-2653/07.03.2023 по описа на НСлС, рег.№ 253000-2460/02.03.2023 г. по описа на РУ на МВР-Девня, не е уронвала престижа и доброто име на службата, винаги е изпълнявала възложените й задачи и работа, спазвала е техническите и технологичните правила, стриктно е спазвала утвърдените с длъжностната характеристика задължения.Излага твърдения, че работодателят не е извършил преценка по чл.189, ал.1 КТ за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, не са отчетени характера на нарушенията, не е взета предвид липсата на обществена значимост, както и незначителните неблагоприятни последици.Оспорва началното време за обработка на посоченото заявление, като твърди, че няма достатъчно данни кога същото е получено в службата и кога й е разпределено и че не е съобразено, че работното й време е било уплътнено до степен, че не може да се приеме, че липсва лоялност към службата и да злоупотребява с доверието и че не е изпълнила други свои трудови задължения.Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 13 230 лв. за периода от 07.06.2023 г. до 07.12.2023 г. със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащането й. С отговора на исковата ответникът оспорва исковете.Твърди, че основание за иницииране на дисциплинарното производство е констатирано нарушение на трудовата дисциплина от ищцата съгласно докладна записка с рег.№ 496/19.04.2023 г. на съдебния администратор на НСлС.По данни от материалите по преписка вх. ГП № 1025/2023 г. в периода от 07.03.2023 г. до 29.03.2023 г. служителят Г.ева е унищожила заявление, с вх. № SIP- 2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС /per. № 253000-2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр. Девня/, получено на адрес: udost@sec.prb.bg по силата на сключено Споразумение за предоставяне на данни в електронен вид от Прокуратурата на Република България на Министерство на вътрешните работи с изх. № 1-395/19.03.2018 г. по описа на ПРБ – Главен прокурор.С посоченото заявление, постъпило на 06.03.2023 г. на посочената електронна поща, оторизиран служител от РУ МВР- гр. Девня е изискал предоставяне на удостоверение за наличие или липса на данни за обвинения по неприключени наказателни производства спрямо две физически лица.Заявлението е разпределено на г-жа Г.ева на 07.03.2023 г.На 17.03.2023 г. г-жа В.К.- завеждащ служба „Документно обслужване“ в НСлС е установила липсата на въпросната преписка след телефонно обаждане от служител на служба „КОС“ при РУ МВР- гр. Девня.След направена проверка е констатирала, че заявлението е заведено с вх. № SIP- 2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС, но не е изпълнено в 3-дневния срок, посочен в чл. 10, ал. 1 от Споразумението.Г- жа К. е възстановила преписката чрез разпечатка на заявлението от адрес: udost@sec.prb.bg и е поставила щемпел с вх. номер под вече регистрирания такъв, изготвила е и е изпратила на заявителя исканите удостоверения за лицата.По повод на установената липса на преписката, образувана по заявлението на РУ МВР - гр. Девня, г-жа К. е инициирала оперативка със служителите в службата на 29.03.2023 г., на която ищцата е съобщила, че преписката е унищожена от нея случайно на шредер машина.Твърди, че ищцата не е изготвила отговор на заявлението в 3-дневен срок, с което е нарушила чл. 6, ал. 5, т. 5 от Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в ПРБ, чл. 187, т. 3 вр. с чл. 126, т. 10 и т. 13 от КТ; не е уведомила прекия си ръководител за необходимост от удължаване на срока за работа, с което е нарушила чл. 187, т. 3 вр. с чл. 126, т. 5 от КТ и е предприела поведение, което е довело до унищожаването на преписката в разрез със задължението за съхраняване на възложените й документи – нарушение по чл. 187, т. 3 във вр. с чл. 126, т. 5 от КТ и чл. 65 от Инструкцията.Поддържа, че установеното нарушение е във връзка с неизпълнение на задълженията по чл. 126, т. 9 от Кодекса на труда, както и че посредством осъществените от служителя действия, респ. бездействия, причиняващи неизпълнение на трудовите задължения по изготвяне на изисканото удостоверение и унищожаването/неопазването на преписката, е компрометирано оказаното му доверие от работодателя и са злепоставени интересите на работодателя, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8, предл. 1 от КТ. С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че считано от 01.07.1996 г. ищцата е била служител в Национална следствена служба, а от 2014 г. е заемала длъжността съдебен деловодител в служба „Документно обслужване“ към Национална следствена служба; че със заповед № РД-08-465 от 07.06.2023 г. на Главния прокурор на Република България й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и че със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на Главния прокурор на Република България трудовото правоотношение между страните било прекратено. С определение от съдебно заседание на 12.09.2023 г. първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че размерът на БТВ, получено от ищцата за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, е 2 205, 00 лв. В заповед № РД-08-465 от 07.06.2023 г. на Главния прокурор на Република България, връчена на ищцата на 08.06.2023 г. е посочено, че ищцата не е изготвила отговор на заявление с вх. № SIP- 2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС в 3-дневен срок, с което е нарушила чл. 6, ал. 5, т. 5 от Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в ПРБ, чл. 187, т. 3 вр. с чл. 126, т. 10 и т. 13 от КТ; не е уведомила прекия си ръководител за необходимост от удължаване на срока за работа, с което е нарушила чл. 187, т. 3 вр. с чл. 126, т. 5 от КТ и е предприела поведение, което е довело до унищожаването на преписката в разрез със задължението за съхраняване на възложените й документи- нарушение по чл. 187, т. 3 във вр. с чл. 126, т. 5 от КТ и чл. 65 от Инструкцията.Посочено е, че установеното нарушение е във връзка с неизпълнение на задълженията по чл. 126, т. 9 от Кодекса на труда, както и че посредством осъществените от служителя действия, респ. бездействия, причиняващи неизпълнение на трудовите задължения по изготвяне на изисканото удостоверение и унищожаването/неопазването на преписката, е компрометирано оказаното му доверие от работодателя и са злепоставени интересите на работодателя, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8, предл. 1 от КТ.Постъпилото телефонно обаждане от служител на РУ МВР-гр.Девня и узнаването от същия за неизпълненото задължение по издаването на удостоверение от служител на НСлС представлява уронване на доброто име и причинява накърняване на авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможността на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес.Извършено е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8, пр.2 КТ.Неизпълнението на трудовите задължения от страна на г-жа Г.ева злепоставя отношенията на доверие между работодател и служител и съставлява поведение, при което служителят не само злоупотребява с доверието на работодателя, но и уронва доброто име на работодателя. Видно от допълнително споразумение № РД-08-531/08.04.2022 Г. към трудов договор № 589/24.06.1996 г. брутното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 2 205, 00 лв. С докладна записка рег.№ 496/07.04.2023 г. В.К.-завеждащ служба „Документно обслужване“ в НСлС е уведомила съдебния администратор на НСлС, че на 17.03.2023 г. е получила телефонно обаждане от А.Г.-служетел в служба „КОС“ при РУ-Девня, при което й е зададен въпрос защо в РУ-Девня не са получени изисканите с писмо с рег.№ 253000-2460 от 02.03.2023 г. удостоверения, изискани в изпълнение на Споразумение между ПРБ и МВР за предоставяне в електронен вид на информация за наличие или липса на данни за обвинения по неприключени наказателни производства спрямо конкретни физически лица.От извършената проверка е установено, че заявлението е регистрирано с вх.№ SIP- 2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС и е предадено на служба „Документно обслужване“ за проверка и изготвяне на отговор.В УИС е липсвала информация за изготвени удостоверителни документи.Преписката не е намерена при никоя от служителките в служба „Документно обслужване“ и завеждащ службата е разпечатала повторно заявлението и се е заела да извърши справка в ЦИССС и да подготви отговор на запитването.При извършената проверка се е установило, че за второто лице от списъка има данни за две неприключили производства на РС-Девня, предприела е необходимите действия по приключване на наказателните производство в информационните масиви и на 22.03.2023 г. е изпратила готовите удостоверения на РУ-Девня.На 29.03.2023 г. е направила оперативка на служителките, на която е поставила въпроса за липсващата преписка, при което Д. Д. си е признала, че е нарязала на шредер машината въпросната преписка, което е станало случайно. Съгласно чл.10 от представеното Споразумение за предоставяне на данни в електронен вид от Прокуратурата на Република България на Министерство на вътрешните работи с изх. № 1-395/19.03.2018 г. по описа на ПРБ- Главен прокурор изготвените удостоверения се изпращат от служител на ПРБ на адреса на заявителя, подписани с квалифициран електронен подпис, в срок до три работни дни, а при постъпило заявление с искане за предоставяне на информация за повече от 20 лица-до пет работни дни. С предложение с рег.№ 496/19.04.2023 г. Г.Н.-съдебен администратор на НСлС е уведомила директора на НСлС и заместник на Главния прокурор по разследването за констатираното с докладна записка рег.№ 496/07.04.2023 г. на завеждащ служба „Документно обслужване“ в НСлС за констатирано нарушение на трудовата дисциплина от Д. Д. и е предложила стартиране на процедура за търсене на дисциплинарна отговорност. С предложение с рег.№ 496/20.04.2023 г. директорът на НСлС и заместник на Главния прокурор по разследването е предложил на Главния прокурор на РБ да бъде стартирана процедура за търсене на дисциплинарна отговорност от Д. Д.. Видно от представената длъжностна характеристика за процесната длъжност, връчена на ищцата на 09.12.2019 г. сред основните задължения на лицето, което я заема, са извършване на проверки и изготвяне на удостоверения за наличие или липса на данни за повдигнати обвинения по неприключени наказателни производства спрямо конкретни лица при спазване на определения от директора на НСлС ред /т.5.1./, изготвяне на писмени справки по искане на МВР /т.5.2./, самостоятелно планиране и организиране изпълнението на служебните задължения /т.6, изр.2/.Сред отговорностите на заемащия длъжността е вменено изпълнение на възложените задачи в рамките на поставените срокове /т.7.2/ и точното прилагане на нормативните актове, вътрешните правила и документи, регламентиращи дейността в ПРБ /т.7.4/. С писмо изх.№ ГП-1025/2023 г., връчено на 10.05.2021 г. Главният прокурор на РБ е поискал от ищцата даване на писмени обяснения по чл.193, ал.1 КТ в 3-дневен срок за описаното нарушение. Ищцата е депозирала писмени обяснения на 12.05.2023 г., в които е отрекла да е извършила унищожаване на официален документ и е изложила твърдения, че за периода 13.-17.03.2023 г. е изпратена на дежурство на Фронт-офиса на НСлС по утвърден график, че е извършила проверка по изпратеното запитване и е установила неприключили производства за едно от лицата, отделила е писмото за обработка след актуализация на данните, но не го намира на бюрото си. Съгласно чл.6, ал.5, т.5 от Инструкция за деловодната дейност и документооборота в ПРБ служителите на Бюрото по защита при главния прокурор са длъжни да спазват определените срокове за изпълнение на поставените задачи, а в случаите, в които не се отнася за срокове, определени със закон-да информират непосредствения ръководител и/или определеното длъжностно лице по контрол на сроковете за очертаващо се закъснение и своевременно да искат продължение на срока от ръководителя, възложил задачата. В чл.65, изр. първо от цитираната инструкция е посочено, че документите, които са в процес на изпълнение, се съхраняват от магистратите, съдебните служители и служителите от Бюрото по защита при главния прокурор, натоварени да работят по възложените им задачи. Видно от писмо с рег.№ 496/16.20.23 г. заявление от РУ- гр. Девня с per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. е постъпило на електронна поща udost@sec.prb.bg на 06.03.2023 г. чрез квалифициран електронен подпис на оправомощено лице от МВР на основание Споразумение за предоставяне на информация в електронен вид за наличие или липса на данни в електронен вид за обвинения по неприключени наказателни производства спрямо конкретни физически лица от Прокуратурата на Република България на Министерство на вътрешните работи и е регистрирано с вх.№ SIP- 2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС на същата дата от В.К.-завеждащ служба „Документно обслужване“ в НСлС.Заявлението е възложено за изпълнение на Д. Б.-Г.ева-съдебен деловодител в служба „Документно обслужване“ в НСлС.Посочено е, че на 17.03.23 г. след запитване от РУ-Девня и установена липса на изготвени удостоверителни документи по искане на В.К. началникът но отдел ЕИСПП-К.Г. е извършил проверка в регистрите на централизираната информационна система на следствените служби, при която е установено, че на 08.03.23 г. Д. Д. е извършила проверка в ЦИССС за наличие на данни на всяко от лицата, посочени в заявлението. От представената справка за проведени атестации на ищцата за периода 30.06.03 г.-30.06.23 г. е видно, че й е дадена оценка „отличен“, а за последната част от периода-01.12.21 г.-30.11.22 г.-„много добър“. Разпитаният свидетел А.Г. твърди, че отговорите за лицата, за които издават разрешителни, се изготвят за около 1-2 седмици, може и в рамките на месец.За конкретните хора, които са ловджии, не са настъпили вреди.По принцип заявленията за издаване на разрешително се подават по- рано.Свидетелят няма спомен да са се обаждали във връзка с някакво забавяне и за по-бързо издаване на исканите удостоверения и няма спомен дали е имало забавяне.Ако не могат да издадат разрешително, прибират оръжието, но не са имали такъв случай.Понякога звънят на В.К. да проверят какво се случва, но за конкретния случай няма спомен да са звъняли. Свидетелят Н. Б. твърди, че по искания за издаване и подновяване на разрешителни за оръжие разполагат с един месец от подаване на заявлението за произнасяне по искането.В случая на конкретните лица са издадени разрешения.Заявява, че не си спомня да е имало проблем с конкретното заявление и нямат подадени жалби във връзка с този случай.Няма конкретен срок за получаване на отговор от НСлС-понякога отговорите идват по-бързо, а понякога идват със забавяне, но никога не е имало случай да не са издали удостоверение за някое лице. Разпитаният свидетел К.Г. заявява, че е служител в Администрацията на главния прокурор.През м.март 2023 г. госпожа К. му е казала, че иска да установи някаква преписка, направили са справка за датата 08.03.23 г.При проверката се е установило, че на същата дата за едно от ЕГН-та е пусната справка от акаунта, който е бил предоставен на г-жа Д..Госпожа К. и административният секретар са правили справки и за 17-22 март отново за акаунтите, които са предоставени на г-жа Д.-дали са правени запитвания за две ЕГН-та и две имена. Свидетелката В.К. твърди, че работи в НСлС от 2004 г., като от 2017 г. е на длъжност завеждащ служба „Документно обслужване“.Ако има забавяне при обработка на преписката служителите трябва да я уведомят, за да се избегне опасността от издаване на разрешително на определено лице.Ако има забавяне, се обаждат да предупредят съответния орган и изпращат имейл.Заявява, че на 17.03.23 г. служител на РУ-Девня-А.Г. се е обадил да провери защо се бавят удостоверенията на подадено от тях заявление.Направила е проверка и е видяла, че заявлението е получено на 06.03.23 г. и се е обадил в служба деловодство да попита дали преписката е решена, но се е оказало, че е висяща.Направила е справка в електронния регистър и е видяла, че е разпределена на ищцата, но е попитала всички служителки дали има чакаща преписка при тях.Всички, вкл. ищцата са били категорични, че няма такива преписки.Свидетелката е разпечатала преписката, дала й е стария номер от 07.03.23 г. и е предприела стъпки за обработването й, при което се е оказало, че едно от лицата има висящи дела и е трябвало да бъде свалено и най-вероятно това е причината да се забави преписката.На 22.03.23 г. е изпратила готовите удостоверения на РУ- Девня.На 17.03.23 г. свидетелката е отишла при началнико отдел ЕИСПП-К.Г. и го е помолила да направи справка кой е работил по нея.При проверката се е оказало, че Д.Д. е правила проверка за въпросното проблемно лице на 08.03.23 г. сутринта дали има висящи досъдебни производства.Свидетелката се е обадила в Девня да се извърши актуализация на данните в масива.На 29.03.23 г. е направила среща на отдела, защото е имало проблем с дисциплината и е припомнила, че трябва да се внимава да не се изгубят преписки, като Д. я е прекъснала и е заявила: „или да изгубите преписка, както го направих аз, може би съм я нарязала на шредера без да искам“.Не е подавана жалба от Девня за преписката, само е имало обаждане по телефона да проверят какво се случва. Разпитаната свидетелка Е.К.-съдебен деловодител в НСлС от 2008 г. твърди, че няма каса, в която да се съхраняват документите, те стоят на бюрото и всеки служител има достъп до тях.Ако в 3-дневен срок няма произнасяне по заявлението, се информира устно завеждащ службата.Свидетелката е присъствала на срещата на 29.03.23 г. и е била до ищцата, която е изказала предположение, че може процесното заявление да се е залепило за друг документ или може някой да го е взел или да е паднало.Не е чула да казва, че е унищожила документа.Дежурството на фронт офиса е от 8, 30 до 16, 00 ч. Свидетелката М.К. заявява, че от 2017 г. работи като съдебен деловодител в НСлС.Понякога срокът за обработка на заявленията не се спазва поради разлика в двете информационни системи, в които извършват проверки.На срещата на 29.03.23 г. госпожа К. не е посочила поименно никого, но ги е предупредила да внимават и свидетелката е чула ищцата да казва, че може да е унищожила преписката без да иска. Свидетелката В.С.-съдебен деловодител в НСлС от 2018 г. твърди, че невинаги 3-дневният срок се спазва поради обема работа и поради обстоятелството, че понякога не са в пълен състав.Ако изтича срокът се уведомява завеждащ службата.Понякога задържат преписките, тъй като при проверка на лицата излизат неприключили производства, които трябва да се приключат за системата, срокът се уточнява със завеждащ службата и не се знае колко време ще отнеме приключването на преписката-понякога отнема месец, тъй като правят запитвания и комуникират с други институции.Свидетелката не знае за конкретната преписка, тъй като е била дежурна на фронт офиса или е била в отпуск.Присъствала е на срещата, на която е станало известно на всички, че процесното заявление е било разпределено на ищцата и че проверката е извършена, но самото заявление го няма.Не е чула признание от ищцата за умишлено унищожаване.Твърди, че ищцата е казала, че може евентуално заявлението да е унищожено, като се е прикачило към нещо, което е приготвено за унищожаване.Документите се съхраняват на бюрото.Дежурството на фронт офиса е от 8, 30 ч. до 16, 30 ч. цяла седмица, като на обяд се сменят от друг колега от службата.След като приключат работа на фронт офис имат възможност да работят по другите заявления, но само в рамките на един час и понякога това време не е достатъчно да се свърши цялата работа. По делото е разпитана и свидетелката А.А., която твърди, че е работила в НСлС от м.12.2018 г. до 01.07.23 г. и че причината да се просрочат сроковете са разминавания в информационните масиви.Свидетелката е присъствала на срещата на 29.03.23 г. и твърди, че госпожа Д., която е седяла до нея е потвърдила, че има нейно участие в изчезналата преписка, не е казала, че я е унищожила, а че може да е направила това по погрешка. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: От събраните доказателства се установи, че страните по делото са били в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „съдебен деловодител”, прекратено на 08.06.2023 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Установи се също, че със заявление вх.№ SIP- 2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС, получено на електронен адрес: udost@sec.prb.bg силата на Споразумение за предоставяне на информация в електронен вид за наличие или липса на данни в електронен вид за обвинения по неприключени наказателни производства спрямо конкретни физичиски лица от Прокуратурата на Република България на Министерство на вътрешните работи, РУ на МВР-Девня е изискало предоставяне на удостоверение за наличие или липса на данни за обвинения по неприключили наказателни производства спрямо две лица.Преписката е била разпределена на ищцата, която е извършила справка за лицата и е констатирала, че по отношение на едно от лицата е налице неприключило наказателно производство, което е наложило извършване на допълнителна проверка, за което тя е предприела действия, но до края на работната седмица не е получила обратна връзка.Не се спори, че през следващата работна седмица за периода 13.03.23 г.-17.03.23 г. ищцата е била разпределена за дежурна на фронт-офис и че процесната преписка не е намерена, като завеждащ службата е приключил необходимите дейности по нея. Първоинстанционният съд е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени разпоредбите на чл.194 КТ, чл.193 КТ и чл.195 КТ.Приел е, че по делото е установено, че ищцата не е положила необходимата грижа за правилното съхранение на процесната преписка и е допуснала същата да бъде изгубена, с което е нарушила чл.65 от Инструкция за деловодната дейност и документооборота на Прокуратурата на РБ.Съдът е счел за недоказано обстоятелството, че ищцата е унищожила преписката, ката не е кредитирал показанията на свидетелите В.К., М.К., Е.К., В.С. и А.А., които пресъздават евентуални думи на ищцата, казани на проведената на 29.03.23 г. среща на служителите от служба „Документно обслужване“ при НСлС и не са пряко доказателство.Изложил е и мотиви, че показанията не са конкретни, като някои от тях посочват, че ищцата е казала, че преписката може и да е прикрепена към друга преписка и/или документи и да е изгубена.Дори и да се приеме, че преписката е унищожена от ищцата, това е извършено неволно, без умисъл да се увреди работодателя, още повече, че преписката представлява копие на електронен документ и не са налице пречки документът да се разпечата повторно.Съдът е приел, че от събраните доказателства не е установено неизпълнението на трудовите задължения на ищцата да е довело до уронване на доброто име на работодателя и да е накърнило авторитета, престижа, доверието на работодателя доколкото служителите на РУ-МВР-Девня, които са разпитани като свидетели са заявили, че нямат спомен с конкретното заявление да е имало забавяне, нито да са се обаждали във връзка с някакво забавяне, удостоверенията са получени своевременно и разрешителни са издадени.Съдът е изложил мотиви, че интересите на работодателя не са били накърнени доколкото друг служител е довършил работата на ищцата, както и че тежестта на наложеното наказание не съответства на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.189 КТ.Ищцата е работила при ответника от м.06.1996 г., не са събрани доказателства да е извършила други нарушения на трудовата дисциплина, за които да й е наложено дисциплинарно наказание.Допуснатото нарушение е еднократно за дълъг период от време, през периода 2007 г.- 31.12.12 г. ищцата е получила оценка, че „изпълнението на работата й е над изискванията за длъжността“, за периода 01.01.13 г.-30.11.21 г.-„отличен“, за периода 01.11.21 г.-30.11.22 г.-„много добър“.Нарушението не е тежко и не се е отразило върху поведението на останалите работници и служители, работния процес и качеството на работа на ищцата.С оглед основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и безсрочния характер на трудовия договор съдът е уважил и иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ.По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ с оглед доказване на обстоятелството, че за периода от 08.06.23 г. до 23.10.23 г. ищцата е останала без работа съдът е уважил иска за сумата от 9 922, 50 лв. на база последно получено БТВ по смисъла на чл.228 КТ в размер на 2 205, 00 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 13 250, 00 лв. и за периода 24.10.23 г.-07.12.23 г. искът е отхвърлен като неоснователен. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след обсъждане на всички събрани и относими към спора доказателства, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че независимо от констатацията за допуснати нарушения на трудовата дисциплина от ищцата първоинстанционният съд е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, без да отчете, че са допуснати посочените в заповедта нарушения на трудовите й задължения, описани в длъжностната й характеристика и в Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в ПРБ.Съдът е приел за доказано, че са извършени твърдените нарушения на трудовата дисциплина и че ищцата не е положила необходимата грижа за правилното съхранение на процесната преписка, с което е допуснала същата да бъде изгубена, като извършеното съставлява нарушение на чл.65 от Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на РБ, но е приел, че не е доказано категорично тя да е унищожила преписката.Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите В.К., М.К., Е.К., В.С. и А.А. по отношение наличието на признание от страна на ищцата, тъй като същите не установяват категорично тя да е заявила, че е унищожила преписката.Съдът кредитира показанията на свидетелката Е.К., която е присъствала на събранието, била е непосредствено до ищцата и е имала възможност пряко да възприеме казаното от нея.Обстоятелството, че свидетелката е работила в една стая с ищцата не представлява пречка да се кредитират показанията й, тъй като тя възпроизвежда лични впечатления и показанията й не противоречат на останалия доказателствен материал.Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че дори и да е било извършено унищожаване на преписката, не е доказано това действие да е извършено умишлено, както и че не съществуват пречки същата да бъде разпечатана повторно от електронния адрес. Неоснователно е и оплакването на въззивника, че неправилно районният съд е приел за недоказано твърдяното нарушение на чл.187, т.8 КТ.Обоснован е извода на съда, че от събраните по делото доказателства не е установено извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина да е довело до уронване на доброто име на работодателя и да е причинило накърняване на авторитета, престижа, доверието на работодателя.Уронване на доброто име на работодателя е налице, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието- работодател.Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено.Може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, което засяга съществено интересите на работодателя /решение № 94 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 4088/2019 г., ІІІ ГО на ВКС/.По делото са разпитани като свидетели служителите на РУ на МВР-Девня /Н.Б. и А.Г./, като и двамата са заявили, че нямат спомен да е имало забавяне с конкретната преписка, нито да са се обаждали във връзка с някакво забавяне и за по-бързо издаване на исканите удостоверения.Поради това не може да се приеме, че с извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина работодателят е бил злепоставен пред трети лица и че е налице уронване на доброто му име и накърняване на неговия престиж и авторитет. Правилно първоинстанционният съд е съобразил всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение при преценка на критериите по чл.189 КТ-характерът на извършваната работа и на възложените трудови функции; обстоятелствата, при които е извършено нарушението /необходимостта от извършване на допълнителни дейности по приключване на преписката, полагането на дежурство на фронт-офис за периода 13.-17.03.23 г./; липсата на тежест на нарушението предвид възможността преписката да бъде възпроизведена повторно на хартиен носител; субективното отношение на служителя към нарушението; липсата на неблагоприятни последици за работодателя; високите оценки от атестациите за предходни периоди и чистото дисциплинарно минало на ищцата за период от 25 години трудов стаж при ответника.Отчитането на обстоятелството, че друг служител е довършил дейностите по приключване на преписката не е решаващо за извода на съда, че не е налице нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 КТ и за липсата на пропорционалност между тежестта на извършеното нарушение и наложеното наказание, а е само един от фактите, които съдът е съобразил като относими при преценка на наличието или липсата на злепоставяне на интересите на работодателя и за прилагане на разпоредбата на чл.189 КТ. Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания, а предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 800 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Съдът намира за неоснователно възражението на възизвника по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като размерът на претендираното и заплатено възнаграждение не надвишава предвидения размер в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното съдът