Решение № 248 от 5.11.2025 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 360/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Депозирана е въззивна жалба вх. № 1962/24.03.2025 от адв. П. Г. Х. от АК-Разград, със съдебен адрес: гр. •••, в качеството му на процесуален представител на Т. Г. В., ЕГН •••••••••• от гр. •••, обл.Враца, ул. •••“ № 11 против Решение № 79/ 03.03.2025 г. постановено по гр.д.№ 405/2024г. по описа на PC Бяла Слатина, в ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен иска на жалбоподателя за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 35000, 00лв. до пълния предявен размер от 65000, 00 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на деликта до нейното окончателно изплащане, както и за сумата 333, 50 лв. по иска за имуществени вреди, представляваща сторените от ищеца пътно-транспортни разходи в процеса на лечение. Желае съдът вместо него да постанови друго съдебно решение, с което да уважи в цялост претенциите на жалбоподателя. Според въззивника-ищец първоинстанционният съд е присъдил сумата от 35000, 00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като е съобразил вида, характера и тежестта на установените травми, възрастта на ищеца към датата на деликта-25.10.2022г./на 31 години/, възстановителния оздравителен период от около 4 месеца, ограничените социални контакти на ищеца, приемайки, че тази сума ще репарира вредите от настъпилата трудова злополука, изводимо от установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът при определяне размера на обезщетението е взел предвид установената остатъчна невъзможност ищецът да възстанови в пълен обем и безболезнено движенията си в дясна лакътна и киткова стави, тъй като тази вреда се дължи на установен медицински пропуск и не е пряка последица от трудовата злополука. Според жалбоподателя сумата от 35000, 00 лв. е недостатъчна да репатрира всички изпитани от ищеца физически и психически болки, страдания и неудобства, поради което първостепенния съд не е отчел всички релевантни обстоятелства имащи значение за определяне размера на дължимото обезщетение. В жалбата се навеждат твърдения, че деянието е извършено умишлено и с изключителна бруталност, тъй като ищеца бил нападнат в гръб с дървена бухалка на работното му място, като нападателят му нанесъл яростни удари влагайки изключителна сила и агресия. Поведението му предизвикало силен страх и болка у ищеца, не само към момента на причиняване на телесните увреждания но и дълго след това. В тази връзка са и видеоматериали по делото, които дават ясна представа за фактическата обстановка, което не било отчетено от PC-Бяла Слатина при определяне на справедливата репарация. Излагат се съображения в жалбата, че не е наличен доказателствен материал, от който да се установи, че остатъчната невъзможност на ищеца да възстанови в пълен обем и безболезнено движенията си в дясна лакътна и киткова стави се дължи на медицински пропуск, поради което обезщетението му за неимуществени вреди следва да бъде завишено. Относно иска за имуществени вреди до размера на сумата от 333, 50 лв. представляваща транспортни разходи за лечение на ищеца, жалбоподателя сочи, че неправилно първостепенния съд я отхвърлил, поради това, че не било установено същите да са извършени с цел лечение на полученото травматично увреждане в резултат на претърпяната трудова злополука. Сочи, че той живее и работи в гр. Бяла Слатина, а лечението му е провеждано в гр. Плевен и в гр.Враца, като за доказването му са събрани писмени и гласни доказателства. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 2684/22.04.2025г. от въззиваемия „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, с ЕИК: 175086943, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Панчарево”, кв./м. Врана-Лозен-Триъгълника, ул. „Марица” № 4, действащо чрез пълномощника си адв. П. Р. Р. - САК, с който оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна и не следва да бъде уважавана. В отговора се излагат доводи, че първоинстанциония съд правилно е определил размера на обезщетението, като не е взел предвид остатъчната невъзможност да се възстанови в пълен обем и безболезнено движенията на въззивника в дясната лакътна става, предвид допусната медицинска грешка, която не е в пряка последица от трудовата злополука, като в тази връзка е заключението на СМЕ. На второ място, въззиваемия сочи за абсурдни и недоказани твърденията на жалбоподателя, че трудовата злополука не е била провокирана от негова страна. Напротив между страните по делото имало взаимна размяна на удари и блъскане. В тази връзка са показанията на св. А.И. и наличните видеозаписи. С оглед нанесената телесна повреда на Т. В., на ответника В. Ц. наказателния съд е наложил наказание една година лишаване от свобода, с изпитателен срок от три години. На трето място относно иска за имуществени вреди, въззиваемата страна сочи, че Районен съд - Бяла Слатина правилно преценил, че от представените от ищеца билети не може да се установи, че същите са извършени с цел лечение. От представените с исковата молба билети за пътуване с касов бон от 11.04.2023г., 03.05.2023г., 20.04.2023г., 14.06.202г., 23.10.2023г., 03.05.2023г. 20.04.2024г. не може да се изведе достоверен извод целта на въпросните пътувания и в какви направления са извършени. Въззиваемата страна навежда твърдения, че разпитаните пред първата инстанция свидетели на ищеца следва да се кредитират по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са в близка родствена връзка. Моли да се отхвърли въззивната жалба на Т. Г. В., действащ чрез пълномощника си адв. П. Х., като неоснователна, респ. моли да бъде отхвърлена претенцията му за увеличаване на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, като голословни и недоказани по основание и размер. Претендира разноски и пред двете съдебни инстанции. Своевременно в законоустановеният срок е постъпила въззивна жалба вх.№ 2507/11.04.2025г. от „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, с ЕИК: 175086943, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Панчарево”, кв./м. Врана-Лозен- Триъгълника, ул. „Марица” № 4, действащо чрез пълномощника си адв. П. Р. Р. – САК, против Решение № 79/03.03.2025 г. постановено по гр.д.№ 405/2024г. по описа на PC-Бяла Слатина, В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати на Т. Г. В., сумата от 35000, 00 лв./тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие претърпяна трудова злополука на 25.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Сочи, че присъденото обезщетение в този размер е в силно завишен размер и претенцията е следвало да бъде отхвърлена за сумата над 20 000 (двадесет хиляди) лева. Във въззивната жалба се излагат доводи, че първоинстанционния съд неправилно приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 201, ал. 2 от КТ. Т. В. е претърпял нараняване на работното си място вследствие на физическа саморазправа, която самият той е предизвикал и започнал, видно от показанията на св. А.И. и от писмените обяснения на свидетели на инцидента, представени с отговора на исковата молба. В тази връзка са и видеозаписите от които било видно, че пострадалият дейно участвал в сбиването, а именно Т. В. нанасял удари на управителя В. Ц.. Поради това неправилно PC - Бяла Слатина е приел, че в случая няма съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия. Цитира съдебна практика. На второ място, въззивника-ответник сочи, че присъденото обезщетение на ищеца за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. за трудова злополука, изразяваща се във временна неработоспособност поради фрактура на лакътния израстък на дясната ръка, е прекомерно за подобен тип нараняване. Получените от ищеца кръвонасядания, оток и охлузвания са му причинили временно разстройство на здравето, без опасност за живота и с оздравителният период от 2 седмици, съгласно заключението на вещото лице по СМЕ. Претърпяното от Т. В. счупване на десен лакътен израстък е с оздравителният период от 4 месеца, според експерта-медик, което не оставило опозоряващи белези, не е довело до невъзможност той да ползва ръката си, още по-малко до ампутация, инвалидност или смърт. Според заключението на СМЕ непълното възстановяване на Т. В. се дължи на недоброто наместване на лакътя от страна на лекарите в МБАЛ Плевен, респ. невъзможността за възстановяване е резултат на лекарска грешка. Цитира съдебна практика за този вид дела. На трето място, въззивника-ответник сочи, че РC - Бяла Слатина неоснователно и необосновано е кредитирал изцяло свидетелските показния на св. И., като следвало да бъдат ценени по реда на чл. 172 от ГПК, предвид близката родствена връзка, т.е. свидетелката е баба на ищеца и нейните показания преувеличават претърпените от ищеца страдания и болки. На четвърто място, PC - Бяла Слатина не е отдал дължимата тежест на показанията на св.И. и не били отчетени при постановяване на обжалвания съдебен акт. Във въззивната жалба ответника прави оплакване, че PC-Бяла Слатина му е допуснал до разпит само един свидетел-очевидец на трудовата злополука, а писмените обяснения на очевидците не са взети под внимание при решаване на делото пред първата инстанция. При огледа на видеозаписите, проведен в с.з. на 12.11.2024г., се установило, че същите не съдържат записи на звук, а единствено вербална провокация и неадекватно държание от страна на Т. В., която не била отчетена от първоинстанционния съд. На последно място, при разглеждане на претенция за неимуществени вреди PC – Бяла Слатина не е взел предвид, че нараняването на Т. В. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота (видно от представените медицински документи и СМЕ), не се касае за опозоряващи белези, ампутация, инвалидност или смърт, тъй като пострадалият може да се обслужва сам, да ползва дясната си ръка. Няма данни за неработоспособност, респ. не е възпрепятстван да полага труд. Прави искане Окръжен съд Враца при разглеждане на делото във въззивната инстанция на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъде допуснат до разпит свидетеля Л.С. Ц.а от гр. Бяла Слатина, обл.Враца, квартал •••, която е заемала длъжност „Крупие“ в ответното дружество и имала преки наблюдения на инцидента реализиран на 25.10.2022г. в игрална зала Winbet, находяща се в гр. Бяла Слатина, ул. „Хан Крум“ 61. Сочи, че с разпита на тази свидетелка ще се изясни причината за възникналия инцидент между Т. В. и В. Ц., имало ли е вербална и поведенческа провокация от пострадалия, как се е развила ситуацията и как се е стигнало до нараняването, което е заведено като трудова злополука, тъй като във видеозаписите от камерите липсва звук, което препятства разкриването на обективната истина в пълен размер. Въззивника -ответник, счита, че на ищеца Т. В. не следва да се присъжда обезщетение в размер по-голям от 20000, 00 лв. Желае да се отмени частично постановеното първоинстанционно решение и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения от Т. Г. В. иск за неимуществени вреди за сумата над 20 000, 00 лв. Претендира разноски пред двете инстанции, в т.ч. и адвокатски възнаграждения. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.3536/23.05.2025г. от Т. Г. В., чрез пълномощника му адв. П. Г. Х. от АК Разград, , с който оспорва въззивната жалба на „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, гр. София. Сочи, че правилно РС-Б.Слатина приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 201, ал. 2 от КТ и В. не е допринесъл за осъществяване на фактическия състав на грубата небрежност. Навежда твърдение, че присъденото от първостепенния съд обезщетение в размер на 35 000, 00 лв. за неимуществени вреди, вследствие на временна неработоспособност поради фрактура на лакътния израстък на дясната ръка е занижено и не съответства на характера и обема от претърпени от него вреди, поради което искането на ответника за допълнителното му редуциране е неоснователно. Сочи, че посочената от ответника съдебна практика не е приложима в настоящия казус, тъй като всяко дело се преценява индивидуално. Въззиваемия-ответник Т. В. сочи, че свидетелските показания на св. И. са преценени от съда по реда на чл. 172 от ГПК и са в съответствие с медицинската експертиза, установила трайно затруднение на движенията. Първостепенния съд е преценил всички събрани доказателства, включително и показанията на св. И., в тяхната съвкупност, които показания не променят извода за липса на съпричиняване или не обосновават по-нисък размер на обезщетението. Моли въззивния съд да не допуска до разпит свидетелката Л.С. Ц.а, тъй като нейното изслушване на въззивна инстанция би представлявало недопустимо разширяване на доказателствения материал, без да са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Повторното позоваване на липсата на звук във видеозаписите и твърдението за вербална провокация вече било коментирано и не представлява ново обстоятелство. Моли въззивната инстанция да остави без уважение въззивната жалба на „КАЗИНО УИН БЕТ" ЕООД, като неоснователна и необоснована по посочените в него съображения. С Определение № 348/27.06.2025г. постановено по ВГД № 259/2025г. по описа на ОСВраца е прекратил производството по делото и го е върнал на РС-Бяла Слатина за администриране на въззивна жалба вх. № 1962/24.03.2025г. депозирана от адв. П. Г. Х. от АК-Разград, пълномощник на Т. Г. В. и на въззивна жалба вх.№ 2507/11.04.2025г.депозирана от „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, гр. София, действащо чрез пълномощника му адв. П. Р. Р. – САК, против Решение № 79/03.03.2025 г. постановено по гр.д.№ 405/2024г. по описа на PC- Бяла Слатина, като се връчи препис от тях на В. С. Ц., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, ул. „•••, в качеството му на трето лицепомагач на страната на ответника „КАЗИНО УИН БЕТ“ ЕООД, ЕИК 175086943, с право на отговор. След изпълнение указанията на съда, делото е върнато отново в ОС-Враца, като е образувано под нов № 360/2025г. по описа на ОС-Враца. Постъпил е писмен отговор с вх.№ 4890/21.07.2025г. от В. С. Ц., трето лице- помагач на ответника „КАЗИНО УИН БЕТ“ ЕООД, по повод въззивна жалба вх.№ 2507/11.04.2025г.на „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, гр. София, чрез пълномощника му адв. П. Р. Р., с който посочва, че същата е основателна и следва съдът да я уважи. С жалбата се иска частична отмяна на обжалваното решение, в частта в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000, 00 лв. на ищеца Т. В., като присъденото обезщетение е силно завишено по размер и следва претенцията на ищеца да бъде отхвърлена над 20 000 лв. Счита, че наведените във въззивна жалба доводи за основателни. Сочи, че в първоинстанционното производство били събрани достатъчно доказателства, касаещи съпричиняването от страна на Т. В. и първостепенния съд следвало да приложи разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, тъй като В. с действията сидопринесъл за трудовата злополука, реализирана на 25.10.2022 г. Посочва, че в качеството си на пряк негов ръководител, му бил направил забележка, след което той го нападнал, започнал да го души и удря, поради което Ц. отвърнал на ударите, вследствие на което бил на стационарно лечение в МБАЛ-Враца. Ц. сочи, че в случая се касае за целенасочена словесна и физическа атака от страна на Т. В. към него, в качеството му на негов пряк ръководител, което било в разрез с вътрешни фирмени правила, като В. инициирал физическата размяна на удари, вследствие на която получил нараняването, за което претендира обезщетение в настоящото производство. В тази връзка били показанията на водения от ответното дружество свидетел. Смята, че в случая е налице съпричиняване по чл.201, ал.2 от КТ, тъй като Т. В. през работно време не е положил елементарно старание и внимание в отношението си към Ц., в качеството му на пряк ръководител, давайки му наставления и обяснения относно начина на извършване на работата, и същевременно е нарушил грубо всички основни правила и предизвикал застрашаване на своята и чуждата безопасност. Цитира съдебна практика. Моли съдът да отмени първоинстанционно решение и да отхвърли предявения от Т. В. иск. Заявява, че ще се ползва от свидетеля поискан от ответното дружество. Постъпил е писмен отговор с вх.№ 4891/21.07.2025г. от В. С. Ц., трето лице- помагач на ответника „КАЗИНО УИН БЕТ“ ЕООД, по повод въззивна жалба вх. № 1962/24.03.2025г. депозирана от адв. П. Г. Х. от АКРазград, пълномощник на Т. Г. В., с който посочва, че същата е неоснователна и съдът не следва да я уважава. С жалбата се иска частична отмяна на обжалваното решение, в частта в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над присъдения размер от 35 000 лв. до 65000, 00 лв., както и в отхвърлителната част за имуществени вреди в размер на 333, 50 лв. Счита, че наведените във въззивна жалба доводи за неоснователни. Сочи, че в първоинстанционното производство били събрани достатъчно доказателства, касаещи съпричиняването от страна на Т. В. и първостепенния съд следвало да приложи разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, тъй като Т. В. с действията си допринесъл за трудовата злополука, реализирана на 25.10.2022 г. Посочва, че в качеството си на пряк негов ръководител на В., му бил направил забележка, след което той го нападнал, започнал да го души и удря, поради което Ц. отвърнал на ударите, вследствие на което бил на стационарно лечение в МБАЛ-Враца. Ц. сочи, че в случая се касае за целенасочена словесна и физическа атака от страна на Т. В. към него, в качеството му на негов пряк ръководител, което било в разрез с вътрешни фирмени правила, като В. инициирал физическата размяна на удари, вследствие на която получил нараняването, за което претендира обезщетение в настоящото производство. В тази връзка били показанията на водения от ответното дружество свидетел. Смята, че в случая е налице съпричиняване по чл.201, ал.2 от КТ, тъй като Т. В. през работно време не е положил елементарно старание и внимание в отношението си към Ц., в качеството му на пряк ръководител, давайки му наставления и обяснения относно начина на извършване на работата и същевременно е нарушил грубо всички основни правила и предизвикал застрашаване на своята и чуждата безопасност. Цитира съдебна практика. Моли съдът да не уважава подадената от Т. В. въззивна жалба. Заявява, че ще се ползва от свидетеля поискан от ответното дружество. Относно искането на жалбоподателя „КАЗИНО УИН БЕТ“ ЕООД за допускане на свидетеля Л.С. Ц.а, настоящият въззивен състав намира, че искането на ответника за допускане на гласни доказателства пред въззивната инстанция е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са обосновали предпоставките на чл.266, ал.2, т.1 и т.2 от ГПК. С определение № 440/12.08.2025г. постановено по ВГД № 360/2025г. по описа на ОС- Враца по реда на чл.267 от ГПК въззивния съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, с ЕИК: 175086943, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Панчарево”, кв./м. Врана-Лозен- Триъгълника, ул. „Марица” № 4, действащо чрез пълномощника си адв. П. Р. Р. – САК за допускане до разпит на свидетелката Л.С. Ц.а. В мотивите си посочил, че с Определението постановено по реда на чл.140 от ГПК от 08.08.2024г. по гр.д.№ 405/2024г. по описа на РС-Слатина, първостепенния съд допуснал по един свидетел на страните по делото за установяване на факти и обстоятелства изложени в исковата молба и в писмения отговор на и.м., при условията на чл.159, ал.2 от ГПК. Ответника е направил своя избор между посочените двама свидетели, като в с.з. при режим на довеждане е осигурил присъствието на свидетеля А.Ф. И., който е разпитан пред първата инстанция. Няма твърдения и след разпита на свидетеля А.И., ответника не е възразил, че показанията му са противоречиви, непълни и некореспондиращи с фактическата обстановка по делото, поради което да е поискал разпит на свидетелката Л.С. Ц.а и първоинстанционния съд да е отказал. Първостепенния съд не е допуснал нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което това доказателствено искане не е уважено от въззивната инстанция. В съдебно заседание въззивника Т. В. редовно призован не се явил. От упълномощения му адв. П. П. постъпила молба вх. № 7162/14.10.2025 г. за даване ход на делото в негово отсъствие. С нея поддържа въззивната жалба, развива доводи по същество на спора и съответно счита въззивната жалба подадена от „КАЗИНО УИН БЕТ“ за неоснователна. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие. Въззивникът-ответник „Казино Уин Бет“ ЕООД – редовно призован, се представлява от упълномощеният му адв. П. Р., който поддържа въззивната жалба и изцяло оспорва въззивната жалба на Т. В.. Третото лице - помагач В. С. Ц. - редовно призован, се явил лично. Сочи, че въззивната жалба на „Казино Уин Бет“ ЕООД е основателна, а на въззивника Т. В. е неоснователна. Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт. При констатирана редовност на въззивната жалба съгл. чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба Т. Г. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, ул.••• №11, със съдебен адрес: •••, чрез адв. П. Г. Х., против „КАЗИНО УИН БЕТ“ ЕООД, ЕИК 175086943, със седалище и адрес на управление: гр..София, район „Панчарево”, кв./м. Врана-Лозен-Триъгълника, ул. „Марица” № 4, с правно основание чл.200 от Кт вр.чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 65000, 00лв. /шестдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 25.10.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.10.2022г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 8105, 08лв. /осем хиляди сто и пет лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за причинените м у имуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 25.10.2022г., от които – 5 863, 59лв. – разлика между размера на трудовото възнаграждение на ищеца, което е щял да получи за периода на временна неработоспособност от 25.10.2022г. до 24.07.2023г., и размера на полученото обезщетение за нетрудоспособност, както и сумата от 2241, 49лв. – платени разноски във връзка с лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. В исковата молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 1585/31.08.2022 г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника и е заемал длъжността „крупие“ в игрална зала, разположена в гр. Бяла Слатина. На 25.10.2022 г., около 08: 40 ч., докато изпълнявал служебните си задължения, бил нападнат от управителя на залата – В. С. Ц., който му нанесъл множество удари с ръце по главата и тялото, както и удари с бухалка в областта на гърба и ръцете. Вследствие на побоя ищецът получил тежки травматични увреждания. На същия ден той бил прегледан от медицинско лице в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, където били констатирани редица наранявания, подробно описани в исковата молба. Поради сериозното му състояние постъпил по спешност в клиниката по ортопедия и травматология на същата болница, където му била извършена оперативна интервенция. След лечението получил препоръки за продължаващо възстановяване и бил изписан на 04.11.2022 г. Във връзка с престоя си в болницата и лечението направил разходи в общ размер на 2618 лв. За периода от 25.10.2022 г. до 21.04.2023 г. на ищеца били издадени общо шест болнични листа за временна нетрудоспособност. Междувременно, от 2 до 6 февруари 2023 г., той отново бил приет в клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен за допълнително лечение, за което заплатил болнична такса в размер на 23, 20 лв. Поради продължаващи болки и невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, след изтичане на болничните бил принуден да ползва неплатен отпуск от 24.04.2023 г. до 10.08.2023 г. На 24.07.2023 г. със Заповед №285 трудовото му правоотношение с ответника било прекратено. След освобождаването си ищецът не е започвал нова работа. В периода от 9 до 13 октомври 2023г., той отново постъпил за лечение в клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен. По повод инцидента било образувано наказателно дело – НОХД №144/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, като с Определение №36 от 20.03.2023 г. съдът одобрил споразумение, сключено между подсъдимия В. Ц. и прокуратурата. С Разпореждане № 32259 от 25.11.2022 г. ТД на НОИ – София-град признало инцидента за трудова злополука. Ищецът твърди, че вследствие на причинените му телесни увреждания е претърпял силни физически болки и продължава да чувства болки и дискомфорт към момента на подаване на исковата молба. Освен физическите страдания, той преживял и тежки емоционални последици – страх, тревожност, ограничаване на социалните контакти и чувство на несигурност. Поради всички тези обстоятелства ищецът моли съдът да уважи предявените искове и да му присъди направените съдебни разноски. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „КАЗИНО УИН БЕТ“ ЕООД, с който оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и твърди, че инцидентът от 25.10.2022 г. в игрална зала „Winbet“ в гр. Бяла Слатина не е едностранно нападение от управителя В. Ц. над ищеца Т. В., а резултат от взаимна физическа саморазправа, предизвикана от самия В.. Според ответника, ищецът се държал неадекватно, използвал обидни думи и нанесъл първи удари, което потвърждават свидетелите Л. Ц.а и А.И.. Посочва се, че В. не е „невинна жертва“, а провокатор на конфликта, поради което е допринесъл за настъпилата трудова злополука. Ответникът оспорва и твърденията за тежки физически и психически страдания, като подчертава, че нараняването е временно и не води до инвалидност. Релевира възражение за съпричиняване по реда на чл.201, ал.2 от КТ-груба небрежност от страна на Т. В., който през работното си време не е положил елементарно старание и внимание в отношението си към пряк ръководител, давайки му наставления и обяснения относно начина на извършване на работата, и същевременно е нарушил и грубо пренебрегнал всички основни правила и е предизвикал застрашаване на своята и чуждата безопасност. По иска за обезщетение по чл. 200 КТ се изтъква, че претендираната сума от 65 000 лв. е прекомерно завишена и несъразмерна с характера на травмата (счупване на ръка). Като пример се посочват съдебни решения, при които за значително по-тежки увреждания са присъждани по-ниски обезщетения. Ответникът желае евентуалното обезщетение да бъде намалено, прилагайки чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване поради груба небрежност от страна на пострадалия. Отделно се оспорват претенциите за имуществени вреди (загубено възнаграждение и разходи за лечение) – според ответника, В. е получавал обезщетения от НОИ, могъл е да работи след оздравяване и не е доказал реални разходи с представените документи. Ответникът признава, че телесната повреда е причинена от негов служител В. Ц., който по НОХД №144/2023 г. се е признал за виновен. На това основание работодателят запазва правото си на регресен иск срещу него по чл. 202 КТ и чл. 54 ЗЗД. В заключение, ответникът желае съдът да отхвърли иска като неоснователен. В условията на евентуалност при уважаване на иска, съдът да намали размера на обезщетението и лихвите съразмерно на съпричиняването. Ответникът заявява готовност за извънсъдебно споразумение. С Определение № 559/08.08.2024 г. постановено по реда на чл.140 от ГПК съдът по искане на ответната страна е конституирал на основание чл.219 от ГПК на страна на ответника „КАЗИНО УИН БЕТ“ ЕООД, ЕИК 175086943 лицето В. С. Ц., ЕГН ••••••••••, от •••, ул.„•••, в качеството му на трето лице-помагач. Постъпило е писмено становище от третото лице – помагач В. Ц., пряк ръководител на ищеца Т. В. в казино „Winbet“ – Бяла Слатина, в което оспорва изцяло исковата молба на ищеца и моли съдът да я отхвърли, като неоснователна и недоказана. Според него, инцидентът от 25.10.2022 г. не представлява нападение от негова страна, а конфликт, предизвикан от самия В., който проявявал конфликтност, липса на трудови навици и често създавал скандали. В деня на инцидента В. се държал неадекватно, обиждал го и го нападнал физически, душейки и нанасяйки удари. Ц. твърди, че е отвърнал единствено, за да се защити. Поради нападението самият той е пострадал и е бил настанен за лечение в болница. Той признава, че за нанесената телесна повреда на В. е бил наказан след споразумение с прокуратурата, но подчертава, че инцидентът е резултат от провокацията на ищеца. По отношение на иска по чл. 200 КТ, Ц. счита, че обезщетението е неоснователно и прекомерно. Посочва, че В. е имал само временно разстройство на здравето (счупване на лакътен израстък), което подлежи на пълно възстановяване и не е довело до инвалидност. Привежда съдебна практика (Решение №678/2022 г. на РС–Враца), според която за далеч по- тежки увреждания се присъждат по-ниски обезщетения. Той поддържа становището на ответното дружество за прилагане на чл. 201, ал. 2 КТ – съпричиняване на трудовата злополука поради груба небрежност на ищеца. В. е нарушил основни трудови правила, нападнал е ръководителя си и така е създал реална възможност за настъпване на вредата. По отношение на имуществените вреди, Ц. твърди, че В. е получавал обезщетение от НОИ, впоследствие е бил в неплатен отпуск по собствено желание и е можел да се върне на работа. Оспорва начина на изчисляване на претендираната сума от 4 500 лв. и подчертава, че премиите не са част от постоянната заплата. Оспорва и представените доказателства за разходи за лечение, тъй като не било ясно какво удостоверяват касовите бележки и билетите за пътувания. Ц. допълва, че вследствие на инцидента и той е понесъл вреди – бил е хоспитализиран, признал вина, сключил споразумение и напуснал работа, въпреки че бил добросъвестен служител. По иска за законна лихва (чл. 86 ЗЗД) счита, че е неоснователен, тъй като е акцесорен към главния иск. Ако съдът приложи чл. 201, ал. 2 КТ, лихвата трябва да се намали съразмерно. В заключение, третото лице – помагач подкрепя напълно позицията на ответното дружество, присъединява се към неговите доказателствени искания и заявява, че ще се ползва от същите свидетели. В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е – НОХД №144/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, ведно с досъдебно производство № 7715/2022г. на РП-Враца, ТО –Бяла Слатина. Допуснати са и приети заключенията на СМЕ и ССчЕ. След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав прави следните фактически и правни изводи: Предявените искове са с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД. По делото не съществува спор между страните, че Т. В. е работил при ответника „КАЗИНО УИН БЕТ“ ЕООД по трудов договор №1585/31.08.2022 г. на длъжност „крупие“. Безспорно е също, че на 25.10.2022 г. е настъпил инцидент на работното място, който е бил признат за трудова злополука с Разпореждане №32259/25.11.2022 г. на НОИ – ТП София- град, въз основа на Декларация за трудова злополука №1041/24.11.2022 г. От представеното съдебно-медицинско удостоверение № 506/2022 г. се установява, че при прегледа на В. на същия ден – 25.10.2022 г., са констатирани кръвонасядания по главата и шията, натъртвания и оток на лявата лакътна става, както и счупване на дясната лакътна става. От епикризата на Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен се установява, че ищецът е постъпил за лечение на 25.10.2022 г. със сериозни травматични увреждания – оток, хематом и силна болезненост в областта на десния лакът, като движенията в ставата били невъзможни. Проведено е медикаментозно и оперативно лечение, след което В. е изписан на 04.11.2022 г. с подобрение. По делото са приложени документи за извършени плащания за лечение и медицински консумативи – 58, 00 лв., както и 23, 20 лв. болнична такса, касови бонове за други разходи и 50 броя транспортни билета, доказващи пътувания във връзка с лечението. Според представените амбулаторни листове от 08.12.2022 г. и 10.04.2023 г., състоянието на ищеца се е характеризирало с ограничени движения в десния горен крайник, което показва продължителен възстановителен период. В. е бил в отпуск по болест 180 дни – от 25.10.2022 г. до 21.04.2023 г., доказано с 6 бр.болнични листа, приложени по делото. След това, поради продължаващи болки и ограничени движения, е ползвал неплатен отпуск от 24.04.2023 г. до 10.08.2023 г. (76 работни дни), видно от трите му молби до работодателя. Със Заповед №285/24.07.2023 г. трудовото му правоотношение с ответника е прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 24.07.2023 г. По-късно, през октомври 2023 г., В. отново е постъпил в ортопедичната клиника на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен (09.10.2023 – 13.10.2023 г.), където е установено болезнено ограничение в движенията на лявата лакътна става и наличие на оперативен белег. Извършена е нова операция на 11.10.2023 г., след което пациентът е изписан с подобрение и с препоръки за превръзки и сваляне на конците след 12 дни. От НОХД №144/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина се установява, че производството е приключило със споразумение, одобрено с Протоколно определение №36 от 20.03.2023 г. Подсъдимият В. С. Ц. се е признал за виновен, затова, че на 25.10.2022 г. в гр. Бяла Слатина е причинил средна телесна повреда на Т. В., изразяваща се в счупване на десния лакътен израстък, довело до трайно затруднение на движенията на дясната ръка – престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. На Ц. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като изпълнението е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. В хода на производството е допуснат на основание чл.204 от ГПК оглед на видеозапис на оптичен носител флаш памет, находящ се на лист № 32 от ДП, извършен в присъствието на страните. От записа се установява, че на 25.10.2022г. около 08: 38ч. между Т. В. и В. Ц. избухва конфликт, който прераства във физическа саморазправа. От записа се установява, че третото лице-помагач в настоящото производство В. Ц. пръв нанася удар на ищеца, след което Т. В. му отвръща. Страните са разделени от намиращи се в офиса на игралната зала служители, Ц. излиза, след което се връща и нанася удари с бухалка на различни места по тялото на ищеца. Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства и на двете страни по делото. Свидетелката И. И. (баба на ищеца Т. В.) посочва, че на 25.10.2022 г. разбрала, че внукът е бил пребит по време на работа и откаран в болница в •••, където го видяла в тежко състояние – с превързана дясна ръка, следи от удари и одрасквания по главата и врата. По-късно го закарали в гр.Плевен, където бил опериран и престоял около десет дни. След изписването не могъл да движи дясната си ръка и възстановяването му продължило дълго. Св.И. споделя, че Т. все още има болки, не може да вдига тежко, затруднява се с хранене и хигиена, тъй като е десничар. След инцидента настъпили и значителни промени в поведението му – преди бил спокоен, общителен и излизал често с приятели, но след него избягвал социални контакти, спрял е и любимото си рисуване, защото ръката му бързо се изморява. За лечение и раздвижване Т. пътувал до гр.Плевен, гр. Враца, а също и в Словакия за рехабилитация, както и в местната болница, но резултатите били незадоволителни. За тези пътувания семейството използвало обществен транспорт или автомобили на познати. Не е започвал работа, тъй като не е възстановен напълно и продължава да се оплаква от болки и проблеми с ръката. В заключение, свидетелката заявява, че внукът продължава да страда от последиците на травмата, използва лявата си ръка за повечето дейности и не може да води нормален начин на живот като преди инцидента. Показанията на свидетелката И. следва да бъдат кредитирани в частта, отнасяща се до фактическото състояние на ищеца след инцидента, характера на уврежданията и последиците от тях, тъй като се подкрепят от обективни доказателства. В частта, в която съдържат оценъчни съждения или предположения относно причините за злополуката и психическото състояние на ищеца, показанията следва да се преценяват с повишено внимание, поради родствената обвързаност. Другият свидетелят А.И.(без родство със страните по делото) заявява, че познава ищеца Т. В. от училище, а през 2022 г. двамата са работили заедно в казино „Уин Бет“ в гр. Бяла Слатина. По това време свидетелят също е бил служител в залата, а в момента е нейн управител. Той си спомня, че инцидентът е станал на 24 или 25 октомври 2022 г., след приключване на нощна смяна. След края на смяната влезли в офиса, за да предадат парите и да докладват на управителя В. Ц.. Свидетелят И. съобщил на управителя, че Т. не изпълнява коректно задълженията си – пускал клиенти в залата без лични карти и се държал подигравателно. Ц. направил забележка на Т., но той се подсмивал и не реагирал сериозно, което довело до скандал между двамата. Според свидетеля, двамата си разменили удари и блъсканици, но той не помни кой е ударил пръв. В хода на сблъсъка Т. ударил управителя в окото, което се подуло, а управителката Л. се опитала да ги разтърве, като ги подканила да излязат навън. Свидетелят посочва, че конфликтът обаче продължил, като Т. хванал В. за врата и започнал да го души, докато последният се опитвал да се освободи. Св. И. се намесил, за да ги разтърве, но не успял сам. На помощ дошъл друг колега от дневната смяна и заедно ги разделили. След това В. излязъл от офиса, а И. отишъл в залата. По думите му, по-късно чул от колегите, че В. ударил Т. с бухалка, но не е бил пряк свидетел на това и не е виждал бухалката нито преди, нито след инцидента. Помни, че Т. излязъл навън и викал, но не видял какво се е случило след това. Свидетелят И. добавя, че няколко дни след инцидента от всички служители били поискани писмени обяснения от работодателя. И. написал такива, заедно с колежката му Л., като му казвала какво да напише. По това време Л. и В. били управители на залата, но в момента свидетелят не знае къде работи Л.. В заключение той потвърждава, че след като участниците в конфликта били разтървани, управителят В. Ц. е ударил Т. с бухалка, макар, че самият И. не е бил пряк свидетел-очевидец на момента на удара. Следователно съдът кредитират показанията на свидетеля А.И., като им придава доказателствена стойност в комбинация с видеозаписите, като съобразява възможната му заинтересованост, съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед качеството му на служител в ответното дружество. От заключението на приета съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на претърпяната трудова злополука на 25.10.2022 г., ищеца Т. В. е получил следните травматични увреждания: счупване на десния лакътен израстък, придружено от кръвонасядания по главата, шията и лявата лакътна става. Пострадалият е бил хоспитализиран в МБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен от 25.10.2022 г. до 04.11.2022 г., където на 28.10.2022 г. му е извършена операция – наместване и фиксиране с остеосинтетичен материал (ОМ). Лечението е продължило близо шест месеца, като е бил в болничен до 21.04.2023 г. През октомври 2023 г. е извършена втора операция – отстраняване на остеосинтетичния материал. При преглед на 17.09.2024 г. вещото лице медик установило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник – ограничен обем на сгъване и разгъване в лакътната и китковата стави, както и начални артрозни изменения. Посочва се, че пълно възстановяване няма да настъпи, поради неправилно зарасналия лакътен израстък, който е променил биомеханиката на ставата. Оздравителният период за счупването е около четири месеца, а за мекотъканните увреждания – около две седмици. В резултат на травмата ищецът е търпял значителни болки и страдания, съответстващи на описаните в исковата молба, и е преживял сериозни неудобства в ежедневието. Вещото лице сочи, че установените и описани уврежданията на ищеца са в пряка причинна връзка с претърпяната злополука на процесната дата.Сочи, че счупването е заздравяло, но в неправилна позиция, което е довело до трайно ограничение на движенията. Във връзка с предявения иск за имуществени вреди относно неполучено трудово възнаграждение от ищеца е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, се установява следното: За процесния период от 25.10.2022 г. до 24.07.2023 г., ищецът Т. В. е имал сключен трудов договор с ответника „Казино Уин Бет“ ЕООД, с договорено основно месечно възнаграждение в размер на 800, 00 лв. и допълнително заплащане за нощен труд по 1, 10 лв. за всеки отработен час. Вещото лице е изготвило две калкулации: 1/първи вариант: при средно 42 часа нощен труд месечно, общото брутно трудово възнаграждение за 9 месеца възлиза на 7 615, 80 лв., а нетното възнаграждение – 5 909, 67 лв., 2/ втори вариант на база реално отработен месец (септември 2022 г.), брутното възнаграждение възлиза на 7 556, 40 лв., а нетното – 5 863, 59 лв. Самият ищец е възприел втори вариант, с оглед заявеното изменение на иска направено по реда на чл.214 от ГПК/. Вещото лице посочило, че на база представени фишове от заплата през посочения период ищецът е получил следните суми: за м.септември 2022г. – нетно възнаграждение в размер на 1640, 89лв., за м.октомври 2022г. – нетно възнаграждение в размер на 1230, 51лв., за м.ноември 2022г. – обезщетение за безработица в размер на 68, 98лв., за м.декември 2022г. – възстановен данък в размер на 1, 00лв., за м.юли 2023г. – обезщетение за неизползван отпуск съгласно чл. 224 от КТ в размер на 598, 88лв. Експерта твърди, че за посочения период ищецът е получил обезщетение от НОИ в размер на 2348, 13лв. След приспадане на тези обезщетения, нетната сума, която представлява разликата между дължимото трудово възнаграждение и изплатените обезщетения от НОИ, възлиза на 3 515, 46 лв. Съдът кредитира заключенията на назначените съдебно-медицинска и съдебно- счетоводна експертизи, тъй като същите са изготвени от вещи лица с необходимата квалификация, въз основа на всички относими документи, обосновани са, не са оспорени от страните и се намират в съответствие с останалите доказателства по делото. Поради това съдът ги приема изцяло и ги възприема при формиране на фактическите си и правни изводи. При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд с Решение № 79/03.03.2025 г. постановено по гр.д.№ 405/2024г. по описа на PC-Бяла Слатина осъдил на основание чл.200, ал. 1 от КТ „ КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, с ЕИК: 175086943, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Панчарево”, кв./м. Врана-Лозен-Триъгълника, ул. „Марица” № 4, да заплати на Т. Г. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, ул.••• № 11, със съдебен адрес: •••, чрез адв. П. Г. Х. от АК- Разград, сума в размер на 35000, 00 лв./тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие претърпяна трудова злополука на 25.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за сумата над 35000, 00лв. до пълния предявен размер от 65000, 00 лв. като неоснователен и недоказан. Със същото решение осъдил на основание чл.200, ал. 1 от КТ „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, с ЕИК: 175086943, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Панчарево”, кв./м. Врана-Лозен-Триъгълника, ул. „Марица” № 4, да заплати на Т. Г. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, ул.••• №11, със съдебен адрес: •••, чрез адв. П. Г. Х. от АК- Разград, общата сума в размер на 5423, 45лв./ пет хиляди четиристотин двадесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 25.10.2022г., от която: сума в размер на 3515, 46лв., представляваща разликата между размера на трудовото възнаграждение на ищеца, което е щял да получи за периода на временна неработоспособност от 25.10.2022г. до 24.07.2023 г., и размера на полученото обезщетение за нетрудоспособност, сума в размер на 1907, 99лв., представляваща платени от ищеца разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 21.03.2024г., до окончателно изплащане на вземането, като отхвърлил иска за сумата над 5 423, 45лв. до пълния предявен размер от 8105, 08лв. като неоснователен и недоказан. Осъдил „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, с ЕИК: 175086943, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Панчарево”, кв./м. Врана-Лозен-Триъгълника, ул. „Марица” № 4, да заплати на адв.П. Г. Х. от АК-Разград, със съдебен адрес: •••, сумата в размер на 3880, 00лв. /три хиляда осемстотин осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на Т. Г. В., ЕГН ••••••••••, безплатно представителство в настоящото производство, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.. Осъдил на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т. Г. В., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: •••, чрез адв. П. Г. Х., да заплати на „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, с ЕИК: 175086943, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Панчарево”, кв./м. Врана-Лозен- Триъгълника, ул. „Марица” № 4, сумата в общ размер на 1095, 27лв./сто и петдесет лева/ - разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Осъдил на основание чл.78, ал.6 от ГПК „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, с ЕИК: 175086943, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Панчарево”, кв./м. Врана- Лозен-Триъгълника, ул. „Марица” № 4, да заплати в поза на РС-Бяла Слатина сумата в общ размер на 1 755, 18лв. /хиляда седемстотин петдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща такси и разноски съгласно уважената част от иска. Решението е постановено при участието на В. С. Ц., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, ул. „•••, в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника „КАЗИНО УИН БЕТ“ ЕООД, ЕИК 175086943. Решението не е обжалвано по отношение на присъдените в полза на Т. Г. В., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: ••• имуществени вреди в общ размер на 5423, 45лв, поради което в тази му част решението е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне. Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях, поради което, настоящият съд възприема изцяло изяснената фактическа обстановка и препраща към мотивите на първостепенния съд. Въз основа на нея, въззивния съд прави следните правни изводи: Предявените искове са с правно основание чл.200, ал.1 КТ вр. чл.52 ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1, от ЗЗД и с тях се претендира от ищеца заплащане от работодателя му на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие трудова злополука настъпила на 25.10.2022 г. За да се ангажира отговорността на работодателя следва да се установи наличието на установените в чл. 200 от КТ общи предпоставки - вреда (увреждане здравето на работника), неблагоприятен резултат (настъпила неработоспособност при това през време и във връзка или по повод на извършваната работа) и причинна връзка между увреждането и резултата (резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да са налице изброените предпоставки (Решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). Безспорно е по делото, че към датата на настъпване на злополуката 25.10.2022 г., страните се намирали в трудово правоотношение. В конкретният случай при анализ на събраните по делото доказателства и приложено Разпореждане № 32259/25.11.2022г. НОИ- ТП София-град, се налага извода, че на 25.10.2022 год. ищецът претърпял трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО изразяваща се в това, че при изпълнение на служебните си задължения като „крупие“, при възникнал конфликт между ищеца и В. Ц. - служител в ответното дружество, последният ударил ищеца първоначално с ръце, впоследствие и с бухалка, в резултат на което му била причинена временна неработоспособност - счупване на десен лакътен израстък, което увреждане е причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник; кръвонасядания на главата и шията; оток, охлузване и кръвонасядане на лява лакътна става, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота Спазен е административният ред за установяване по надлежния ред на процесната трудова злополука настъпила на 25.10.2022г. с ищеца, която по надлежния ред с влязло в законна сила на Разпореждане №32259/25.11.2022г. на НОИ-ТП София-град, тъй като няма данни същото да е обжалвано е призната за трудова по чл.55, ал.1 КСО. В константната съдебна практика на ВКС се приема, че влязлото в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200 от КТ и е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко уврежданията са в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение. /Виж определение № 371/20.04.2018 г. по гр.д. № 276/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и О определение № 409/26.05.2020 г. по гр.д. № р.д. № 1151/2020 г. на ВКС, ІV г.о./ По тези съображения въззивният съд приема, че в случая е доказано, че е налице настъпила трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с ищеца Т. В., като механизмът на същата е описан в Разпореждане №32259/25.11.2022г. НОИ-ТП София- град. Налице е влязла в сила присъда по – НОХД №144/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина по досъдебно производство № 7715/2022г. на РП-Враца, ТО –Бяла Слатина, съдът е установил извършването на описаното деяние, неговата противоправност, както и вината на лицето В. С. Ц., като съгласно чл. 300 ГПК вр. чл. 383 НПК произнасянето на наказателния съд е задължително за настоящия състав на съда. Причинно-следствената връзка между злополуката и причинените на ищеца неимуществени вреди - претърпените болки и страдания, се установяват от събраните в първоинстанционното производство медицински документи и гласни доказателства. Установено е също, както от заключението на експерта-медик по СМЕ, така и от показанията на свидетелката И. И., че злополуката е причинила на ищеца болки, както към момента на травмата, така и в следващ период, и че се е отразила негативно върху психическото му състояние в продължение на няколко месеца. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по реда на чл.200, ал.1 КТ за обезщетяване на причинени вследствие на настъпила трудова злополука неимуществени вреди, тъй като се установява кумулативното наличие на всички елементи на този институт: трудова злополука; вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е доказан в своето основание. В отговор на оплакванията във въззивните жалби, настоящият съдебен състав намира следното: По въззивна жалба вх. № 1962/24.03.2025 от адв. П. Г. Х. от АК-Разград, със съдебен адрес: гр. •••, в качеството му на процесуален представител на Т. Г. В., ЕГН •••••••••• от гр. Бяла Слатина, обл.Враца, ул. •••“ № 11 против Решение № 79/ 03.03.2025 г. постановено по гр.д.№ 405/2024г. по описа на PC Бяла Слатина, в частта му, в която е отхвърлен иска му за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 35000, 00лв. до пълния предявен размер от 65000, 00 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на деликта до нейното окончателно изплащане, както и в частта му за сумата 333, 50 лв. с която е отхвърлен иска му за имуществени вреди, представляваща сторените от него пътно-транспортни разходи в процеса на лечение. Първоинстанционният съд е удовлетворил ищцовата претенция частично, до размер от 35 000 лв., като е отхвърлил иска за разликата до предявения му размер от 65 000 лв., приемайки, че уваженият от него размер удовлетворява по справедливост претърпените от ищеца болки и страдания. Решението е обжалвано от Т. В. в отхвърлителната му част, като повдигнатият пред въззивния съд спорен въпрос касае единствено характера и интензитета на причинените на ищеца вреди и размера на обезщетението, което по справедливост да ги репарира. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя при спазване на задължителните указания, дадени в ППВС № 4/1968 г. То задължава съдилищата, при преценката кое обезщетение е справедливо, да съобразят всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение за определяне на размера му. Постановлението указва на съдилищата тези обстоятелства да бъдат посочени в мотивите на решението и да бъде обсъдено тяхното значение, като се отчитат спецификите на всеки отделен случай. В ППВС № 4/1968 г., както и в трайно установената практика на ВКС, намерила израз в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК / напр. – Решение № 1026/18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., І г. о., ГК; Решение № 149/02.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., ІІІ г. о., ГК; Решение № 67/16.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2011 г., ІІІ г. о., ГК; Решение № 136/01.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 414/2010 г., III г. о., ГК; Решение № 85/29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7182/2013 г., ІІІ г. о., ГК и др. / е прието, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, съдът следва да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, характера и степента на увреждането; причинените морални страдания; вид и продължителност на лечението, прогнозата за в бъдеще, респ. последиците за физическото и психическото здраве на лицето, за работоспособността му, за трудовата и социална реализация; икономическите условия в страната и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правнорелевантни факти и да анализира и оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта като правен принцип, прогласен в чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие. Тя трябва да почива на анализа на фактите по делото, за да се осъществи целта на закона постигане на съответствие между установената неимуществена вреда и нейния имуществен еквивалент. Окръжният съд споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че ищецът Т. В. е претърпял телесни увреждания, от нанесения му на работното място побой, изразяващи се в „счупване на десния лакътен израстък, придружено от кръвонасядания по главата и шията, оток, охлузване и кръвонасядане на лявата лакътна става“, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият Т. В. е постъпил в МБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен в периода от 25.10.2022 г. до 04.11.2022 г., където на 28.10.2022 г. му е извършена операция – наместване и фиксиране с остеосинтетичен материал (ОМ). Лечението му продължило близо шест месеца, като е бил в отпуск по болест в периода от 25.10.2022 г. до 21.04.2023 г., а през м.октомври 2023 г. му е извършена втора операция – отстраняване на остеосинтетичния материал, видно от приложената медицинска документация изследвана от вещото лице-медик. Съдебно-медицинската експертиза сочи възстановителен период за счупването около четири месеца, а за мекотъканните увреждания – две седмици. Установено е остатъчно ограничение в движението на лакътната става, дължащо се на недобро наместване при операцията, а не на самата злополука. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и по начин, посочени от пострадалия, тоест при побой. Експертът медик посочил, че поради не добро наместване по време на оперативната интервенция на счупения костен фрагмент, няма да настъпи пълно възстановяване на ищеца от полученото увреждане. От свидетелските показания на И. О. (баба на ищеца), които съдът кредитира в хипотезата на чл. 172 ГПК, тъй като същата е в близка родствена връзка с ищеца и може да се приеме за заинтересовано лице, съдът намира, че показанията са достоверни, доколкото същата излага непосредствени и лични впечатления относно състоянието на ищеца след злополуката – болките, ограниченията в движението на ръката, невъзможността му да се обслужва сам и необходимостта от продължително лечение и чужда помощ. Тези нейни твърдения се подкрепят от заключението на съдебно-медицинската експертиза и представената медицинска документация, поради което съдът кредитира показанията в частта относно преживените болки, страдания и физически ограничения на ищеца. Ето защо, макар да е близка роднина, показанията на св.И. не са единственото доказателство, а се подкрепят от обективни писмени доказателства. Въз основа на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания настоящият въззивен състав съдът приема, че ищецът е претърпял средна по тежест телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, но довело до болки, физически ограничения и необходимост от продължително лечение и рехабилитация. Ищецът е бил подложен два пъти на оперативно лечение, последвано от близо шестмесечно възстановяване и временна неработоспособност. Съгласно експертното заключение, поради недобро наместване на фрагмента при първата операция, е останало трайно ограничение в движенията на дясната ръка. Това обаче не е пряка последица от самата злополука, а от медицински пропуск, който прекъсва причинната връзка между трудовата злополука и остатъчното увреждане. Съдът споделя този извод, тъй като съгласно трайната практика на ВКС (напр. Решение № 523/ 07.08.2024 г по гр.д. № 103/2023 г., IV г.о.; ), работодателят отговаря само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука, а не за такива, настъпили впоследствие поради неправилно или неуспешно лечение. За тези вреди е възможно ангажиране на деликтна отговорност на лечебното заведение, но не и на работодателя. В случая ищецът е млад човек на 31 години/към датата на трудовата злополука/ намиращ се в активна трудова и социална възраст, в период, когато личността е в пълния си професионален и физически капацитет. Именно поради това, настъпилото телесно увреждане има по-дълбок и продължителен неблагоприятен ефект върху неговото физическо и психическо състояние. При лица в млада възраст физическото възстановяване обичайно протича по-бързо от биологична гледна точка, но социалните и психологическите последици от временната загуба на трудоспособност са по-осезаеми и дълготрайни. Ограничаването на възможността да упражнява професията си, да води активен начин на живот и да се самообслужва в ежедневието води до чувство на безпомощност, зависимости, които младият човек преживява по-тежко. Периодът на лечение и възстановяване от четири месеца, съпроводен с невъзможност за работа и нормално общуване, има по-значимо отражение върху личността именно в тази възрастова група, в сравнение с лице в пенсионна или детска възраст. Следователно, макар болките и физическите страдания да са ограничени във времето, емоционалният и социалният дискомфорт при млад човек е по-интензивен и трае по-дълго. Поради това съдът намира, че възрастта на ищеца правилно е отчетена като увеличаващ фактор при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Не на последно място, следва да се има предвид, че ищеца не е с намалена трудоспособност, не е представено решение на ТЕЛК относно трудовата злополука. Ето защо, съдът като взе предвид тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на трудовата злополука- 31 години, неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и социален характер, отражението на побоя върху физическото и върху психо - емоционалното му състояние, което н е е довело до коренна промяна на социалната му активност и взаимодействие в семейния и приятелския кръг, приема, че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди би била сумата от 35 000, 00 лв., какъвто размер е присъдил и районния съд. Съдебният състав отчете и практиката насъдилищата по сходни казуси: Определение № 769 от 11.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2080/2024 г., I т. о., ТК, Решение № 481 от 16.04.2025 г. на САС по в. гр. д. № 447/2025 г., Решение № 369 от 23.03.2023 г. на САС по в. гр. д. № 3052/2022 г. и др., като съобразява и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - 2022 г., както и инфлационните процеси до настоящия момент. Поисканото обезщетение в размер на 65 000 лв. от ищеца с исковата молба е почти двойно повече от определеното от първоинстанционния съд (35 000 лв.). Въззивния съд намира, че тази сума не отговаря на принципа на пропорционалност и справедливост, тъй като тя надхвърля реалното страдание, болка и временно ограничение на нормалния живот, които ищецът е преживял. Медицинската експертиза и свидетелските показания показват, че болките и ограниченията са били временни и лечими, а остатъчните ограничения в движението се дължат на медицински пропуск, а не на самата трудова злополука. В конкретния случай, липсват особено отегчаващи или утежняващи обстоятелства, които да обосновават по-висока компенсация – напр. животозастрашаващо състояние, многократни операции, дълъг болничен престой, трайна инвалидизация, психически страдания, променящи трайно начина на живот на пострадалия. Следователно, исканата сума от 65 000 лв. би нарушила принципа за съразмерност и би довела до необосновано обогатяване на пострадалия. Относно сумата 333, 50 лв. предмет на въззивното обжалване, представляваща пътно- транспортни разходи, направени от ищеца в процеса на лечение, съдът намира, че не са налице достатъчно обективни доказателства за тяхното реално извършване и необходимост. Законът изисква при претендиране на имуществени вреди разходите да бъдат конкретни, реални и свързани с причинената вреда (чл. 52 ЗЗД). В представените от ищеца документи/билети за пътуване/ не се удостоверява, че извършените пътувания са направени във връзка с лечението му в МБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен. Съдът отчита, че не е достатъчно просто да се посочи общата сума на направените разходи, без да се докаже тяхната конкретна и необходима връзка с лечението. Практиката на Върховния касационен съд е, че обезщетение за имуществени вреди може да се присъди само, когато разходите са доказани с надеждни и официални документи и ясно произтичат от настъпилата вреда. В случая разходите за транспорт в претендирания размер от 333, 50 лв. не са обосновани и съотнесени към действителната необходимост за посещенията при лекуващите лекари или за извършване на медицински изследвания, което в настоящото производство не е доказано по безспорен начин. Поради това, съдът намира, че претенцията за 333, 50 лв. не може да бъде уважена и правилно първоинстанционния съд я отхвърлил. По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя характер, а не мораторни. В случая ищецът е поискал присъждането й от 26.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата и съдът е уважил тази негова претенция. С оглед изложеното въззивната жалба на въззивника Т. В. се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. П о въззивната жалба вх.№ 2507/11.04.2025г. от „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, гр.София. Въззивника „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, гр.София обжалва първоинстанциононото решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Т. Г. В., сумата от 35000, 00 лв./тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие претърпяна трудова злополука на 25.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Изразява несъгласие с изводите на районния съд, като счита, че сумата от 35 000 лв. е прекомерна за тези наранявания. Сочи, че този иск следва да бъде отхвърлен за сумата над 20 хиляди лева. Навежда твърдения за съпричиняване от страна на ищеца, поради допусната от него груба небрежност, поради което желае обезщетението му за неимуществени вреди да бъде редуцирано. Въззивния съд намира, че жалбата в тази част е неоснователна, тъй като настъпилите телесни увреждания у ищеца– счупване на десния лакътен израстък, кръвонасядания, оток и охлузвания – са наложили две оперативни намеси и продължително лечение, като възстановителният период е бил над шест месеца. Тези факти показват, че претърпените болки и ограничения са значителни и продължителни, което не се съизмерява с предложеното от ответника минимално обезщетение. Показанията на свидетелката И. О., кредитирани по чл.172 от ГПК, потвърждават невъзможността на ищеца да се обслужва сам, ограниченията в движението на ръката, болките и необходимостта от чужда помощ. Показанията на свидетелката не са опровергани от заключението на вещото лице медик и се подкрепят от приложената медицинска документация, поради което настоящият съдебен състав намира възражението на въззивника ответник, че тези показания не следвало да се кредитират за неоснователно. Ищецът е на 31 години, в активна трудова и социална възраст, което увеличава интензитета на преживените страдания и ограничения в нормалния му живот. Младата възраст и активната социална и професионална реализация правят ограничаването на свободата на движение и физическите страдания по-тежко преживяни и по-значими, отколкото при по-възрастен човек. Липсва съпричиняване или виновно поведение от страна на ищеца, тъй като побоят е започнат от управителя Ц.. Съобразно чл. 52 ЗЗД, определеното обезщетение в размер на 35 000 лв. отговаря на тежестта на вредите и справедливите критерии за оценка на неимуществени вреди, като предложеното от ответника ограничение до 20 000 лв. е несъразмерно и неоснователно. Поради това настоящия съдебен състав приема, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. е справедливо и обосновано. Не могат да бъдат възприети наведените във въззивната жалба на „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, гр.София, доводи, че същият следва да бъде изцяло освободен от отговорност, тъй като инцидентът е настъпил поради изключителна вина на ищеца. Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – арг. чл. 200, ал. 2 КТ, предвиждащ, че работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал. 1 КТ. Направеното от въззивника„КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, гр.София възражение за намаляване отговорността му за причинените вреди на основание чл. 201, ал. 2 от КТ поради съпричиняване от страна на ищеца при допусната от него груба небрежност, настоящият състав намира също за неоснователно. Понятието груба небрежност е дефинирано от съдебната практика като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност (решение № 510/30.11.2011 г., постановено от ВКС по гр. д. № 1923/2011 г., ІV ГО и решение № 291/2012 г., постановено от ВКС по гр. д. № 951/2011 г. ІV ГО). Признаците за отличаване на грубата небрежност от общата такава, са посочени в решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., ІV ГО, решение № 291/11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., ІV ГО и решение № 62/2015 г., постановено от ВКС по гр. д. № 2798/2014 г., ІV ГО, решение № 94 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 2649/2018 г. на IV ГО на ВКС и др. Съгласно цитираната задължителната съдебна практика, грубата небрежност в гражданското право не може да бъде съотнесена към съзнаваната небрежност (самонадеяност) в наказателното право. Тя се дефинира като неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност в гражданското право не се отличава по форма, според субективното отношение на пострадалия към увреждането, а по степен – според грижата, която би положил и най- небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Поради това, не всяка небрежност на пострадалия при трудова злополука води до намаляване на отговорността на работодателя, а само грубата небрежност, т.е. тази, при която липсва елементарно старание и внимание и при която са пренебрегнати основни технологични правила и правила за безопасност. Съгласно горецитираната съдебна практика при грубата небрежност работникът съзнава, че може да настъпят вредоносни последици, предвиждал ги е, но е смятал да ги предотврати. В отговора на исковата молба и във въззивното производство, въззивникът - поддържа, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетен факта на съпричиняването на вредите от ищеца, като конкретизира, че същият е претърпял нараняване на работното си място вследствие на физическа саморазправа, която самият той е предизвикал и започнал, видно от показанията на св. А.И. и от писмените обяснения на свидетели на инцидента, представени с отговора на исковата молба. След внимателна съпоставка и анализ на всички доказателства по делото – свидетелските показания, видеозаписите от охранителните камери и материалите от наказателното производство – въззивният съд приема, че в случая не е налице съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца Т. В. по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по следните съображения: От извършения в хода на първоинстанционното производство оглед на видеозапис по реда на чл.204 от ГПК ясно се установява, че физическата саморазправа на работното място е започната от управителя на казиното В. Ц., който пръв нанесъл удар на ищеца, което довело до получените телесните увреждания на последния. Разпитания пред първата инстанция свидетел А.И., който е служител на ответното дружество и формално е заинтересовано лице по смисъла на чл. 172 ГПК, не сочи еднозначно кой от двамата участници – Т. В. или В. Ц. – е започнал конфликта, като излага обективно наблюденията си върху възникналото сбиване, без да проявява явно пристрастие или опит за изопачаване на фактите в полза на ответника. Именно липсата на категорични твърдения за вина на някоя от страните и кореспонденцията на неговите показания с останалия доказателствен материал са основания съдът да ги кредитира частично, тоест в частта, в която те се подкрепят от другите доказателства и не противоречат на установените по делото факти. Поради това неговите показания не могат да се използват изцяло за доказване на това кой е започнал боя, което е ключово за преценката на съпричиняване и вината. Същевременно, от материалите по наказателното производство, приключило със споразумение, което има значение на влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд по силата на 300 от ГПК е установено, че управителят В. Ц. е нанесъл побой на В., в резултат на който последният е получил счупване на десния лакътен израстък и други телесни увреждания. В наказателното производство приключило със споразумението не се съдържат данни за противоправно поведение на Т. В. довело до собственото му нараняване. При тези доказателства, съдът намира, че поведението на Т. В. не е било нито агресивно, нито провокативно, нито може да се приеме, че той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Напротив – той е бил обект на нападение на работното си място от лице, което е негов пряк ръководител и не е имал реална възможност да предотврати инцидента. Поради това възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно и правилно не е било уважено от първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението на третото лице помагач В. Ц. за съпричиняване посочено в писменият отговор на жалбите на страните по делото, че неполагането на елементарно старание и внимание от страна на ищеца Т. В. в отношението си към него, в качеството му на пряк ръководител, давайки му наставления и обяснения относно начина на извършване на работата, като с това си поведение той нарушил грубо всички основни правила и предизвикал застрашаване на своята и чуждата безопасност. Това поведение на Т. В. не може да му се вмени като съпричиняване, тъй като то не е причина за възникване на побоя и не нарушава правилата за безопасност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Побоят е резултат от противоправното поведение на управителя Ц., което е извън контрола на пострадалия. Даването на наставления и съвети от управителя не е законово изискване към работника да предотвратява възникването на физически конфликти. Неполагането на внимание при получаване на такива обяснения не представлява грубо нарушение на правилата за безопасност, защото правилата за безопасност се отнасят до конкретни рискове от работата, а не до лични конфликти между служители. В случая видеозаписите и свидетелските показания показват, че побоят е започнат от управителя, а Т. е пострадал в резултат на неговото противоправно поведение. Липсват доказателства, че Т. е извършил действие или бездействие, което да е пряка причина за застрашаване на чуждата безопасност. Ето защо, не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на отговорността на работодателя поради принос на пострадалия. Т. В. не е съпричинил трудовата злополука, а уврежданията му са изцяло резултат от противоправното поведение на управителя В. Ц., поради което и това възражение за съпричиняване се явява неоснователно. Предвид гореизложеното и съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд въззивната жалба на „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, гр. София следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на РС – Бяла Слатина да се потвърди в обжалваната част. С оглед на всичко изложено до тук настоящия съдебен състав приема, че и двете въззивни жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното Решение № 79/03.03.2025 г. постановено по гр.д.№ 405/2024г. по описа на PC- Бяла Слатина да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано. РАЗНОСКИ: И двете страни претендират разноски пред първата и въззивната инстанция. С оглед неоснователността на двете въззивни жалби, разноските следва да бъдат изчислени съразмерно с изхода на делото пред въззивната инстанция. Съгласно чл.78, ал.1 и ал. 3 от ГПК съдът разпределя сторените съдебни разноски за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна. Това правило се прилага във всяка една съдебна инстанция по делото, вкл. за въззивната и за касационната и в случаите, когато и двете страни са подали въззивни жалби срещу неизгодната/цялата или част от нея/ част от първоинстанционното решение. Когато последното бъде потвърдено изцяло в обжалваните части, т. е. неоснователни са и двете въззивни жалби на насрещните страни, искът остава уважен/отхвърлен в същата част, поради което всяка от насрещните страни има право на разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част от иска, при положение, че това възнаграждение е уговорено общо по размер за въззивната инстанция или се дължи в хипотезата на чл.38 ЗАДв. (безплатно процесуално представителство). В случай, че въззивния съд потвърди първоинстанционото решение/респ. изцяло не уважи и двете въззивни жалби/ съгласно гореизложеното, той следва според уговореното в договора да присъди в полза на страната само разноските за оказаната й адвокатска защита срещу въззивната жалба на насрещната страна, но не и разноските за оказаната адвокатска защита по подадената от нейно име въззивна жалба. В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Определение № 387/14.08.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 1669/2019 г. на I т. о., ТК; Определение № 480/12.11.2019 г. на ВКС по гр. д № 122/2019 г. на VI г. о., ГК; Определение № 579 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1342/2020 г., III г. о., ГК; Определение № 60 от 27.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д.№ 20/2021 г., II т. о., ТК и др./ В настоящия случай, видно от договора за правна защита и съдействие /л.35 от делото/ адв. П. П. е упълномощена да извършва всички съдопроизводствени действия до приключване на делото пред всички инстанции, като относно дължимото адвокатско възнаграждение е договорено, че правната помощ се предоставя на материално затруднено лице, поради което е безплатна. Въз основа на така учредената й надлежна представителна власт а адв. П. П. е подала освен насрещна въззивна жалба, която е оставена без уважение, и отговор на подадената въззивната жалба на ответното дружество, като своевременно и надлежно е заявила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Следователно в процесното въззивно производство, при неоснователност и на двете въззивни жалби на насрещните страни и въведен от тях обжалваем интерес в размер на 65 333, 50 лв., каквато е и цената на иска за неимуществени вреди (65000, 00 лв.) и имуществени вреди(333, 50 лв.), ищецът има право на разноски за един адвокат за защитата си по неоснователната въззивна жалба на ответника, пропорционално на уважената част от иска му (обжалваният интерес от ответника пред въззивната инстанция е 15 000, 00 лв. при уважен иск за неимуществените вреди от 35000, 00 лв.). За посочения обжалваем интерес от 15000, 00 лв. пред въззивната инстанция, адвокатското възнаграждение на процесулния представител на ищеца възлиза на 1750, 00 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за възнаграждения на адвокатската работа. Тази сума следва да бъде заплатена от „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД на адв.П. Д. П.. Ответника във въззивното производство също има право на разноски за един адвокат за защитата си по неоснователността на въззивната жалба на ищеца пропорционално на отхвърлената част от иска му за неимуществени вреди /обжалвания интерес е 30 000, 00 лв./ и за иска за имуществени вреди /333, 50 лв./. Пред въззивната инстанция е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие/л.37 от делото/ в което е договорена и заплатена в брой сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1000, 00 лв. В случая договорените 1000, 00 лв. са за две отделни процесуални действия: подготовка и водене на собствената му въззивна жалба и отговор на насрещната въззивна жалба.Тъй като и двете жалби са отхвърлени, на ответникът не може да се присъдят разноски за неоснователна на неговата въззивна жалба, но същият има право на разноски за защитата срещу насрещната жалба на ищеца, т.е. само за тази част от работата на адвоката. Обикновено, когато няма отделно договоряне, съдът разпределя сумата по равно, освен ако от доказателствата не следва друго. В случая адвокатът е извършил работа и по двете жалби, поради което съдът приема, че хонорарът се отнася поравно между двете дейности, т.е. ½ от 1000 лв. = 500 лв. Следователно на ответника (въззиваемия) следва да се присъдят 500, 00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, тъй като само тази част от разноските е свързана със защитата му срещу неоснователната насрещна въззивна жалба на ищеца. Заплатената от въззивникът-ответник „Казино УИН БЕТ“ ЕООД в размер на 300, 00 лв. при подаване на въззивната си жалба, остава за негова сметка, тъй като същата е отхвърлена. На третото лице помагач не му се дължат разноски, а и такива пред настоящата съдебна инстанция не са направени от него. Водим от горните съображения, Врачанският окръжен съд