Решение № 3596 от 27.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 541/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение № 20101776 от 30.08.2023г., постановено по гр.дело №12249/2021г. по описа на СРС, Г.О., 28-ми състав, е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 422, вр. чл. 410 от КЗ, предявен от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Христофор Колумб“ № 43, представляван от Й.Ц. и Р.Б. против „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, със седалище и адрес на управление в гр София, ул „ Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк, Административна сграда, ет. № 5, представляван от изпълнителния директор В.Х.М., за признаване на установено, че длъжникът „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, със седалище и адрес на управление в гр София, ул „ Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк, Административна сграда, ет. № 5, представляван от изпълнителния директор В.Х.М. дължи на кредитора ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Христофор Колумб“ № 43, представляван от Й.Ц., Р.Б., сумата от 667 лв. главница, представляваща невъзстановено застрахователно обезщетение по застрахователен договор – застрахователна полица № Q05102198 от 01.03.2018г. по застраховка „ Товари по време на превоз“ между ищеца и „ СТА“ ЕООД, ведно със законна лихва от 30.12.2020г. до изпращане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 65463, по описа на СРС, 28-ми с-в за 2020г., като неоснователен, както и е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 422, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Христофор Колумб“ № 43, представляван от Й.Ц., Р.Б. против „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, със седалище и адрес на управление в гр София, ул „ Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк, Административна сграда, ет. № 5, представляван от изпълнителния директор В.Х.М., за признаване на установено, че длъжникът „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, със седалище и адрес на управление в гр София, ул „ Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк, Административна сграда, ет. № 5, представляван от изпълнителния директор В.Х.М. дължи на кредитора ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Христофор Колумб“ № 43, представляван от Й.Ц., Р.Б., сумата от 157.68 лв., обезщетение за забава за периода от 31.08.2018г. до 28.12.2020г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №65463, по описа на СРС, 28-ми с-в за 2020г., като неоснователен. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Христофор Колумб“ № 43, представляван от Й.Ц., Р.Б. да заплати на „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, със седалище и адрес на управление в гр София, ул „ Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк, Административна сграда, ет. № 5, представляван от изпълнителния директор В.Х.М., разноски по делото в размер на 360 лева. Срещу постановеното решение на СРС, 28-ми състав, е постъпила въззивна жалба от ищеца ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, подадена чрез процесуален представител адвокат Т. Г.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие със закона. Навеждат се доводи, че на обезщетение подлежи цялата стойност на пратката, а ограничаването на отговорността не може да бъде противопоставено на застрахователя, платил обезщетението. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените установителни искове по чл. 410 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД да бъдат уважени. Претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, в който е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са съображения, че между него и ЗД „Евроинс“ АД е уговорена ограничена отговорност на ответното дружество при неизпълнение. Приложение в хипотезата намира правилото на т.71.2. от Общите условия на ответника, според което за повреда изцяло или частично на вътрешна непалетизирана пратка без допълнителна услуга „Обявена стойност“ обезщетението е в размера на действителната стойност на вредата, но не повече от 15 лв. Застрахователят се суброгирал в правоотношението, като неговите регресни права не могат да превишават тези, принадлежали на застрахования. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост. В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна. Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива. По същество съдът приема следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 01.03.2021г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, да заплати на ищеца ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, сумата от 667лв., представляваща неплатен остатък от регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице (“СТА“ ЕООД) по щета № 05100441/2018 г. на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2020 г., до окончателното плащане, както и сумата от 157.68 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до 28.12.2020г. По исковете в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане „Товари по време на превози“ към датата на увреждането между ищеца и увреденото лице; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника; претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; размер на вредите; платено застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 410 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. От представените по делото доказателства се установява, че между ищеца и застрахованото лице е сключен договор по застраховка „Товари по време на превози“, обективиран в представената застрахователна полица № Q05102198 от 01.03.2018г., с период на валидност от 01.03.2018 г. – 28.02.2019г. В периода на застрахователно покритие – на 11.06.2018 г., /видно от Двустранния протокол за увредена пратка – л. 16 от делото на СРС/, е настъпило застрахователно събитие – спукан дисплей на телевизора, представляващо покрит застрахователен риск, поради виновно поведение на ответника, в резултат на което на застрахования товар са били нанесени вреди. На следващо място по делото не се спори, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 682 лв. /л. 19 от делото на СРС/. От приетото по делото заключение по назначената съдебно - оценителна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, неоспорена от страните в хода на съдебното производство, се установява, че стойността на повредената вещ е именно 682лв. /л. 95 от делото на СРС/, предвид на което съдът приема, че релевираното от ответника възражение досежно стойността на повредената вещ се явява недоказано. Безспорно е още, че с писмо от 24.07.2018 г., получено от ответното дружество на 03.08.2018 г., ищецът е уведомил пощенския оператор за заплатеното обезщетение. Видно от писмо от 06.08.2018 г., ответното дружество е признало увреждането на процесната пратка, поради което е определило обезщетение в размер на 15 лв., позовавайки се на договора, сключен между него и „СТА“ ЕООД, и на Общите условия към договора. Сумата е преведена на ищеца, видно от отчет по сметка от 30.08.2018г. /л. 23 от делото на СРС/. Единственият спорен въпрос и пред двете инстанции е този за обема на отговорността на ответната страна при повреждане на процесната пратка. Ответникът е дружество, което предоставя куриерски услуги, видно от публичния Регистър на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 1 – 3 от ЗПУ. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗПУ пощенските услуги включват куриерски услуги. Ал. 2 на същия член предвижда възможност за предоставяне на допълнителни услуги към пощенските услуги (вкл. куриерските) – препоръка, обявена стойност, наложен платеж, известие за доставяне и други. Ал. 3 пък посочва, че пощенските услуги (вкл. куриерските) и допълнителните към тях услуги могат да бъдат вътрешни и международни. Според чл. 4 ЗПУ пощенските услуги биват универсални, такива, включени в обхвата на универсалната, и неуниверсални. Чл. 38, т. 3 ЗПУ предвижда, че неуниверсалните пощенски услуги включват куриерски услуги. § 1, т. 18 от ДР на ЗПУ гласи, че куриерските услуги представляват пощенски услуги с добавена стойност над услугите по чл. 4, т. 1 и 2 (универсални и такива, включени в обхвата на универсалните), която гарантира по-голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя, както и предоставянето на всички или на някои от следните допълнителни услуги: а) събиране от адреса на подателя; б) доставяне до определена дата; в) възможност за смяна на направлението и получателя в движение; г) уведомяване на подателя за получаването на пратката; д) контролирано наблюдение и проследяване на пратките; е) персонални услуги на потребителите и извършване на услугата „a la carte“ (по избор) по необходимия начин и в необходимото време („при поискване“ и „по договор“). От систематичното тълкуване на посочените разпоредби следва изводът, че куриерските услуги са неуниверсални пощенски услуги, извършвани от пощенски оператори, с добавена стойност над универсалната пощенска услуга. При тези услуги се гарантира по-голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя. Водим от горното, въззивният съд приема, че договорът, сключен между страните, представлява договор за куриерска услуга, поради което обемът на отговорността на ответника следва да се определи по специалните правила на Закона за пощенските услуги – арг. от чл. 1 ЗПУ. В чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ е посочено, че пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба. В ал. 4 на същия член е предвидено, че конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се включват в общите условия 5 на договорите с потребителите. В чл. 21, ал. 2, т. 10 ЗПУ пък е уредено включването от страна на пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите процедури по рекламации и обезщетения с конкретни размери и срок за изплащане на обезщетения за счетените за основателни рекламации за забавени, изгубени, изцяло или частично повредени или ограбени пощенски пратки и пощенски колети и върнати пощенски колети, когато липсват мотиви за недоставянето им, и невръщане на сумата на наложения платеж на подателя. В отговора на исковата молба ответникът се позовава на т. 71.2. от Общите условия. В същата е посочено, че „По предявена от Потребител основателна рекламация за загубена, ограбена или повредена изцяло или частично, вътрешна или международна пратка, Операторът дължи обезщетение в следните размери: за вътрешна непалетизирана пратка без допълнителна услуга „Обявена стойност“ – обезщетението е в размер на действителната стойност на вредата, но не повече от 15 лв.“. В т. 71.4. ОУ пък е предвидено, че „за вътрешна или международна пратка с допълнителна услуга „Обявена стойност“ – обезщетението е в размера на действителната стойност на вредата, но не повече от обявената стойност на пратката“. Съгласно т. 46 от приложимите Общи условия „При поискване от страна на заявителя на куриерската услуга, Операторът може да предостави допълнителна услуга „Обявена стойност“, при която Операторът поема задължение да обезщети Потребителя за загубена, ограбена или повредена, изцяло или частично, пратка по време на изпълнението на услугата, при условията на ограничена отговорност на Оператора до размера на обявената стойност. Обявената стойност не може да бъде по-висока от действителната стойност на съдържанието на пратката и подлежи на доказване с документи, предоставени от Потребителя по време на рекламационното производство“. Куриерските услуги, включително допълнителните, се заплащат по тарифа – раздел VI ОУ. Съгласно § 1, т. 11 ЗПУ „Обявена стойност“ е допълнителна услуга, представляваща отговорност на пощенския оператор до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пощенската пратка в случаи на загуба, кражба или повреда. Безспорно е, че процесната пратка е предадена като такава без обявена стойност. По делото не се спори, че представените с отговора на исковата молба Общи условия на „Спиди“ АД на договора за потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от „Спиди“ АД, съгласно удостоверение № 0062/03.11.2009 г., одобрени с решение № 92/23.03.2023 на КРС, както и такива, одобрени с решение № 144/15.04.2021 г., са приложимите в настоящия случай такива. Уредбата и на двете места е идентична. Следва да се посочи, че в Определение № 3690 от 22.11.2023 г. по гр.д. № 1086/2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение върховните съдии са приели, че е допустимо ограничаване на отговорността на пощенския оператор чрез общите условия. Това е пряко свързано с по ниска тарифа при предоставяне на услугата при необявена стойност на пратката, съответно с по-високо възнаграждение за предоставяне на услугата при обявена стойност на пратката. По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗПУ „потребител“ е всяко физическо или юридическо лице, което ползва пощенски услуги като подател или получател. Следователно за ограничението на отговорността на ответника следва да се приложи правилото на т. 71.2. от Общите условия на последния, според което обезщетението е в размер на действителната стойност на вредата, но не повече от 15 лв. В горецитираното определение на ВКС върховните съдии са посочили следното: „Извън това следва да се посочи, че според изричната разпоредба на чл. 21, ал. 8 ЗПУ операторът на пощенски услуги няма задължение чрез служителите си да връчва или разяснява правата и задълженията на всеки клиент по общите условия, както и възможността да се поиска допълнителна услуга – застраховка на пратката, обявяване на стойността й и др. Условието за оповестяване на ОУ се счита спазено, когато те са поставени на видно и общодостъпно място във всички стационарни пощенски станции и са публикувани в интернет. Договорът за пощенска услуга се смята за сключен с приемането на пощенската пратка или пощенския паричен превод от оператора в точките за достъп и заплащане цената на услугата, като подписване на индивидуален договор с потребителя не е необходимо – чл. 21, ал. 1 и ал. 4 ЗПУ“. Следователно изрично приемане на общите условия на въззиваемия - ответник не е необходимо, стига същите да са поставени на видно и общодостъпно място във всички стационарни пощенски станции и да са публикувани в интернет, за които обстоятелства по делото не се спори. Отделно от горепосоченото следва да бъде подчертано, че между „СТА“ ЕООД като възложител и ответното дружество като изпълнител е сключен Договор № 20078/14.05.2013 г. за предоставяне срещу възнаграждение на пощенски услуги съгласно ЗПУ – неуниверсални услуги, услуги в обхвата на универсалната пощенска услуга, пощенски паричен превод, допълнително услуги. Уговорено е в чл. 8.2. от същия, че изпълнителят носи отговорност при незастрахована пратка до указаната в Общите условия към договора сума. Размерът на дължимото от куриера обезщетение за вреди е диференциран в общите условия съобразно вида на услугата, както и според наличието или липсата на допълнителната услуга „Обявена стойност“, като хипотезите са ясно разграничени. Обезщетението, дължимо в хипотезата на т. 72.5 ОУ, е определено в твърд размер, поради което е правилен изводът на районния съд, че не са приложими общите разпоредби на ЗЗД. Допълнителен аргумент за правилност на изводите на районния съд за неприложимост на общия режим на 82 ЗЗД за пълно обезщетяване на предвидимите вреди се черпи от това, че по отношение на обезщетенията, дължими от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга за международни пощенски пратки, приложимите актове на Всемирния пощенски съюз предвиждат ограничена имуществена отговорност за оператора на пощенски услуги при неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията му по доставянето на обикновени колети без обявена стойност. С оглед на това липсва основание да се приеме, че по отношение на процесната неуниверсална пощенска услуга без обявена стойност отговорността на пощенския оператор следва да бъде неограничена. В същия смисъл са Решение № 332/18.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 5252/2023 г. по описа на СГС, II-Б въззивен състав, Решение № 6317/18.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 6586/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, Решение № 2988/16.05.2025 г., постановено по в.гр.д. № 6905/2023 г. по описа на СГС, II-Б въззивен състав, Решение № 7148/25.11.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2523/2024 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, Решение № 2374/08.04.2026 г., постановено по в.гр.д. № 10113/2025 г. по описа на СГС, II- Б въззивен състав. Както бе посочено по-горе, съгласно чл.410, ал.1, т.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Законът урежда случай на суброгация, която представлява правен институт, по силата на който удовлетвореното от третото лице вземане на кредитора продължава да съществува в полза на третото лице и преминава върху него заедно с всичките му принадлежности. Суброгацията е способ за преминаване на вземания, а не за погасяване на задължения. Суброгацията се определя като преминаване на правото на кредитора върху трето лице, което го е удовлетворило – така Решение №5 от 04.07.2016г. по гр. д. №2723/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Отговорността на причинителя на вредата спрямо встъпилия в правата на застрахования застраховател е функционално обвързана от отговорността му спрямо увреденото лице. Обхватът на правото на застрахователя по чл. 410, ал. 1, т.1 от КЗ зависи от размера на платеното на застрахования застрахователно обезщетение, но и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. В случая предмет да исковата претенция е платеното застрахователно обезщетение за вредите на застрахования собственик на стоки, причинени от ответника във връзка с изпълнението на сключения между последните договор за куриерски услуги. Поради това размерът на претендираното от застрахователя вземане е обусловен от размера на дължимото от ответника обезщетение на „СТА” ЕООД във връзка с изпълнението на договора за куриерски услуги. По делото е установено, че стойността на пратката надхвърля 15 лв., както и че ответното дружество е заплатило именно 15 лв. в рекламационното производство на ЗД „Евроинс“ АД, с което отговорността на първия спрямо последния е изчерпана. При тези изводи на съда предявеният иск на ищеца за заплащане на сумата от 667 лв., представляваща главница за невъзстановено застрахователно обезщетение по застрахователен договор – застрахователна полица № Q05102198 от 01.03.2018г. по застраховка „ Товари по време на превоз“ между ищеца и „СТА“ ЕООД, се явява изцяло неоснователен, поради което същият подлежи на отхвърляне изцяло. Неоснователността на претенцията за главното вземане обуславя и неоснователност на тази за акцесорното вземане за мораторна лихва. Решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на спора в настоящото производство право на разноски има само ответника. Ответникът е претендирал разноски в размер на 720 лв. за адвокатско възнаграждение и е представил доказателства за заплащането им. Срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение е направено от въззивника, чрез процесуален представител възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК. С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Съдът на ЕС прие, че наредба от национално ниво, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС е категоричен, че националният съд следва да откаже да приложи такова национално право, дори то да отразява реалните пазарни цени на услугите в страната. Следователно НВАР има само ориентировъчен характер и съдът не е задължен да се съобразява с посочените в нея минимални размери. Съгласно Определение №50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС „нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото“. В този смисъл са и Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много други. Като прецени фактическата и правната сложност на делото, както и положените от процесуалния представител на ищеца правни действия в настоящото производство, като съобрази, че съдът е сезиран с два оценяеми иска, съдът приема, че справедливо овъзмездяване на адвокатския труд възлиза на 100 евро /или превалутирани 195 лв/. Възражението за прекомерност е основателно. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемият сумата от 100 евро.