Решение № 40 от 13.2.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 8/2025 г.

Производството е по чл.2 58-чл.273 ГПК. С обжалваното решение №231/26.11.2024г по гр.д. №357/2024г Маданският районен съд е осъдил Детска градина „Е.“ с. Ч., общ. Р., обл. С., ул. „Д.“ № •, представлявана от Д. Р. А. - директор, да заплати на А. Р. С., ЕГН ••••••••••, с адрес с. Ч., общ. Р., обл. С., ул. Л. № •, следните суми: 2 225.48 лева, представляваща дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 25.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2024 г. до окончателното й изплащане; 309.72 лева представляваща мораторна лихва върху главницата от 2 225.48 лева, дължима за периода 01.09.2023 г. - 04.09.2024 г.; 3 574.45 лева, представляваща неизплатена разлика до пълния размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2024 г. до окончателното й изплащане; 497.45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 3 574.45 лева, дължима за периода 01.09.2023 г. - 04.09.2024 г. Осъдил е Детска градина „Е.“ с. Ч., общ. Р., обл.С., ул. „Д.“ № •, представлявана от Д. Р. А. - директор, да заплати на адв. О. сумата от 960.71 лева - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Със същото решение е осъдил Детска градина „Е.“ с. Ч., общ. Р., обл.С., ул. „Д.“ № •, представлявана от Д. Р. А. - директор, да заплати на Районен съд Мадан, възнаграждение за вещо лице от 300 лева и държавна такса от 332.00 лева. Постъпила е въззивна жалба с вх.№3828/17.12.2024г от Детска градина „Е.", -с.Ч., общ.Р., представлявана от Д. Р. А. – директор, чрез адв. А. против решение № 231 от 26.11.2024 г., постановено по гр.д. №357/2024г по описа на районен съд –Мадан, което намира за необосновано и неправилно. Решаващият състав на Районен съд-Мадан мотивира цитираният по-горе съдебен акт, като прави тълкуване на Анекс № /3, 01-192 от 10.08.2023 г., към КТД в системата на предучилищното и училищно образование, съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Изводът на съда, че по аргумент от чл.66, ал.2 КТ не могат да бъдат уговаряни условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя счита, че е правилен, но е неотносим към конкретния казус. Намира, че това е така, защото подписаният и цитиран по- горе анекс към КТД от 10.08.2023 г. няма никакво отношение към ищцата С., с нищо не променя нейния статус, не уврежда нейни законни права. Счита, че този извод произтича от факта, че А. С., считано от 25.07.2023 година не се намира в трудово-правно отношение с Детска градина „Е.".Намира за странен мотива на PC-Мадан, че в зависимост от момента на прекратяване на ТПО между работодател, обвързан с този КТД и заето лице от персонала му в зависимост от момента на подписване на Анекса към КТД, би поставило в неравностойно положение на такива лица и би ощетило тези, които са прекратили трудовото си правоотношение преди подписването на Анекса. Наличието на текста на § 3 от Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, в която се предвижда, че § 2 влиза в сила от 01.01.2023 г., намира, че също не променя фактическата и правна обстановка, която е съществена за изхода на делото. Счита, че причината е в това, че тази разпоредба касае само лица, които имат качеството на педагогически специалисти.Намира, че ищцата определено се намира извън обхвата на този акт.Към доводите от писмения отговор на исковата молба, установява допълнително, че ищцата би имала правото да претендира за увеличаване на размера на индивидуалната и работна заплата от 01.01.2023 г. само ако са налице следните заедно две предпоставки: 1) наличие на индивидуален трудов договор и 2) да е заето лице в системата на образованието. Към момента на подписването на Анекса към КТД е видно, че ищцата С. не е била в нито едно от двете качества, тъй като нейният трудов договор е прекратен на 25.07.2023 година. По силата на чл.118 от КТ, промяната в размера на трудовото възнаграждение налага необходимост от изменение на сключения между страните трудов договор по реда на чл.118, ал.1 от КТ, по взаимно съгласие. Другата правна възможност за изменение е по реда на чл.118, ал.З от КТ-едностранно от работодателя увеличение на трудовото възнаграждение. Работодателят може едностранно да увеличи трудовото възнаграждение, но не и едностранно да го намали, пред вид правилото на чл.118, ал.1 от КТ. Счита, че и в двете хипотези на чл.118 от КТ се предполага наличието на валидно трудово правоотношение, основано на действащ трудов договор, който би могъл да бъде изменян, независимо дали за в бъдеще, или със задна дата. Поради това моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове, като неоснователни. В законният срок е постъпил писмен отговор от А. Р. С., чрез адв. М. О., която намира, че въззивната жалба е допустима, но по същество е неоснователна, поради което моли въззивния съд да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Основният въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство, е дали Анекса към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата, считано от 01.01.2023 г., следва се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса - 10.08.2023 г. са с прекратено трудово правоотношение, респективно кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения?Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към КТД № ДО 1-269/06.12.2022 г., действащ в системата на училищното и предучилищното образование, индивидуалните основни трудови възнаграждения на предучилищните специалисти, които към момента на сключване на анекса са били в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са били по-високи от тях е предвидено да бъдат увеличени с 15 %. Относно основното трудово възнаграждение на доверителката и не е налице спор, че нейният размер попада в хипотезата на тази разпоредба.Според същия анекс на КТД - чл. 27, ал.1 ефектът на договореното изменение на основното трудово възнаграждение счита, че е с обратно действие, тъй като изрично е посочено, че за системата на училищното и предучилищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването на анекса 10.08.2023 г. В настоящия случай намира, че следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.54 ал.1 КТ за това, че колективния трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Анализирайки текста на Анекса от 10.08.2023г., намира, че се налага извода, че сключилите го страни са му придали обратно действие, като неговите разпоредби, касаещи увеличение на основните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищно образование се прилагат считано от 01.01.2023г. и по този начин е налице визираното в чл.54, ал.1 КТ изключение от правилото за влизане в сила на разпоредбите на КТД, а именно влизат в сила, от изрично посочения начален момент. Намира, че в случая изрично е посочено, че изменената разпоредба на чл.27 от КТД се прилага от 01.01.2023г. Към този момент намира, че следва да се определи и кръгът на правоимащите лица.Намира, че в този смисъл правилата на Анекс № Д-01- 192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, са приложими и към трудови правоотношения, които са прекратени преди сключване на анекса, но са съществували към момента, считано от който страните по КТД са договорили да е началния момент на приетото изменение на трудовото възнаграждение. Няма спор, че в периода 01.01.2023 г. - 25.07.2023 г. доверителката и е била заета по трудов договор в системата на предучилищното и училищно образование, като конкретно е изпълнявала длъжността „старши учител“ в ответната детска градина. След като с определяне на момента, от който следва да се счита, че следва да бъдат увеличени основните трудови възнаграждения със задна дата, считано от 01.01.2023 г., намира, че безспорно следва извода, че е прието преуреждане със задна дата на размера на основното трудово възнаграждение. Счита, че след като ищцата е полагала труд в периода, обхванат от увеличението на основното й трудово възнаграждение, независимо от прекратяване на същото преди сключване на анекса за изменението, районен съд – Мадан правилно е приел, че нейното основно трудово възнаграждение също следва да бъде коригирано, тъй като тя попада в кръга на лицата, заети към 01.01.2023 г. в системата и доколкото с разпоредбите на КТД и на процесния анекс не е предвидено изричното изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на сключването на анекса - 10.08.2023 г.Счита, че възраженията на насрещната страна са неоснователни и не се подкрепят и от цитирания § 3 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, изд. от МОН. Напротив, именно с посочения § 3 е придадена обратна сила на разпоредбата на § 2 от същата Наредба, определяща минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Изрично § 3 посочва, че § 2 от Наредбата влиза в сила от 01.01.2023г. - счита, че това е класически пример за придадено обратно действие на нормативна разпоредба.Моли въззивния съд да има предвид, че нито в Наредбата, нито в Анекса от 10.08.2023г. е предвидено изключване на лицата, чието трудово правоотношение е прекратено към момента на сключване на Анекса, респ. на приемане на нормативната разпоредба. Счита, че такова изключение, би било и дискриминационно Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе като потвърди изцяло обжалваното решение на районен съд –Мадан като законосъобразно и обосновано Претендира разноски по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за настоящата инстанция. Пред окръжен съд-Смолян жалбоподателят Детска градина „Е.“ гр.Р. редовно призован се представлява от адв. А., който поддържа депозирана въззивна жалба по съображенията, изложени в нея Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на районен съд –Мадан и да отхвърли предявените искове, като неоснователни.Претендира разноски по представен списък и за двете съдебни инстанции. Въззиваемата А. Р. С., редовно призована не се явява. Вместо нея пълномощникът и адв. О. поддържа становище, че въззивната жалба е процесуално допустима, но по същество неоснователна.Счита, че спора по делото е правен и въпроса е дали за периода от 01.01.2023г до 25.07.2023г когато е прекратено трудовото правоотношение на доверителката и с жалбоподателя следва ли за този период да и се заплати допълнително възнаграждение Намира, че на този въпрос следва да се отговори положително както е постъпил със съдебния си акт Маданският районен съд. Поради това моли въззивния съд да потвърди решението на районен съд - Мадан като законосъобразно и обосновано постановено. Претендира разноски по реда на чл.38, ал1т.2 ЗАдв. Смолянският окръжен съд намира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител в законният срок, с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Районен съд –Мадан е бил сезиран от А. С. срещу Детска градина „Е. „ гр.Р. с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 2, чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 от КТ и акцесорни искове по чл.86 ЗЗД- за присъждане на разликата между реално изплатените и полагащите се с оглед приетото увеличение на работните заплати в системата на предучилищното и училищно образование, с Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (№Д01-269/06.12.2022 г.), в сила от 01.01.2023 г. Няма спор, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, както и че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори по делото, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е заплатил на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни заплати, както и обезщетение по чл. 224 КТ за 32 дни неизползван платен годишен отпуск. Пред първата инстанция е била назначена, изслушана, приета и неоспорена ССЕ, от която се установява, че разликата между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. и 25.07.2023 г. и увеличението с 15 % съгласно Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование е 2 225.48 лева/14750.00 - 16975.48 лв./. Разликата между полученото от А. С. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличението с 15 % съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование е 3574, 45 лева. Размерът на законната лихва за забава върху неизплатената разлика от 2225.48 лева в трудовото възнаграждение за периода от 01.09.2023 г. до 04.09.2024 г.вещото лице установява, че е 309.72лева.Размерът на законната лихва за забава върху неизплатената разлика в обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ от 3574.45 лева за периода от 01.09.2023 г. до 04.09.2024 г. е 497.45 лева. В първата инстанция е било прието като доказателство писмо на Министерството на образованието и науката на РБ относно прилагане на Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТ за системата на предучилищното и училищното образование. Въззивният съд намира, че спорния въпрос, обусловил извода на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове, както и възраженията на работодателя във въззивната жалба за неоснователност, е правен и той се заключава в това дали разпоредбите на Анекса от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. намират приложение по отношение на лица, които са били с прекратени трудови правоотношения към датата на подписване на Анекса, т. е към 10.08.2023 г., но са били полагали труд към 01.01.2023 г. който момент е посочен като начален момент за присъждане на увеличението на трудовото възнаграждение. Законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че въз основа на сключения Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., както и с влизане в сила на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г.) за ищцата А. С. е възникнала правната възможност да търси защита на субективните си облигационни права посредством така предявените искове. На 10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна - работодатели, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна - синдикати, е подписан Анекс № Д01- 192 към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността „старши учител“ да бъде в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. В чл. 54 от КТ законодателят е предвидил, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Съгл. чл. 56 от КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54 КТ. В конкретния случай с приетото изменение на КТД с Анекс № Д01 - 192/10.08.2023г. се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага, считано от 01.01.2023 г. за работните заплати на заетите в системата на образованието. Фактически новият размер на трудовите възнаграждения е определен както със Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обнародван в ДВ на 01.08.2023 г.), така и с Анекса към КТД (сключен на 10.08.2023 г.), считано от 01.01.2023 г., което означава, че както на закона, така и подзаконовите нормативни актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане на бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието относно размера на работните заплати е придадено обратно действие. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Посочените по-горе разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента, към който нормите влизат в сила и имат правно действие (т. е. към 01.01.2023 г.), са отговаряли на изискванията на закона – да са страни, полагали труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД.Видно е от данните по делото, че към 01.01.2023 г. А. С. е работила по трудово правоотношение в системата на образованието и е била член на Синдиката на българските учители. Вече новият размер на трудовото възнаграждение следва да послужи за основа за изчисляване на дължимите към момента на пенсиониране обезщетения по реда на чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Разликата между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. и 25.07.2023 г. и увеличението с 15 % съгласно Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование е 2 225, 48 лева. Разликата между полученото от ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличението с 15 % съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование е 3 574, 45 лева. Въззивният съд намира, че са основателни и доказани и предявените акцесорни искове по чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава за изплащането на главните искове. Съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс: За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Необходимо е съдът да тълкува договора по реда на чл. 20 ЗЗД, като трябва търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Съдът е длъжен да изясни действителната воля на страните към момента на сключване на договора, поради което заявената от страните в производството интерпретация на съдържанието на договора не е задължителна за него. Следва да се приеме, че посочената задна дата - 01.01.2023 г. не следва да се тълкува като разширяване на кръга на правоимащите, а като посочване на периода, от който настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица, към които Анексът е приложим. Смолянският окръжен съд в настоящия си състав намира, че изменението на КТД (увеличението на възнагражденията)се прилага и по отношение на освободените към 10.08.23г. кадри, защото с анекса са предвидени нови размери на основните възнаграждения, приложими със задна дата-считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т.е. с нарочно придадено обратно действие са преуредени и вече възникналите в предходен момент правоотношения между страните по КТД, съществували към така посочената задна дата. Съдът отчита, че посочения бюджет за 2023г е бил изготвен със закъснение, но касае цялата година.Вярно е, че според чл.54, ал.1 от КТ, КТД влиза в сила от деня на сключването му, като принципно има действие занапред и това е приложимо и за неговото изменение, но доколкото страните не са уговорили „друго“, която обща формулировка не изключва възможността на споразумението да се придаде обратно действие. Неоснователен е според окръжен съд –Смолян и основният довод на пълномощника на работодателя да не заплаща поисканото увеличение, защото както анексът, така и Наредба №4, а също и Законът за държавния бюджет за 2023г. имат предвид само „заетите“ в процесната система лица, каквато ищцата не е била, защото считат, че правно значима е само заетостта към датата на обективираното изменение- 10.08.23г., когато е подписано споразумението за промяната. Въззивният състав не приема това тълкувание. Цитираните нормативни актове и Анекс към КТД не съдържат такова ограничение. Ако законодателят, респективно подписалите анекса към КТД страни имаха предвид, че изменението има обратно действие, но касаещо само лицата, заети в системата на образованието към момента на създаване на изменението, те щяха изрично да го посочат, обаче не са го посочили.При това положение отговорът на поставения правен въпрос се налага в посока, че предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл. 27, ал. 1 от КТД изменен с Анекса от 10.08.2023 г. се определя, считано от 01.01.2023 г. Аналогично е и предвиденото в § 3 от заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ бр. 75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г. /, където е предвидено, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г. Цитираната разпоредба на чл. 27, ал. 1 от Анекса към КТД следва да се тълкува в смисъл, който не накърнява правата на работниците и служителите, които към 01.01.2023 г. са били в трудово правоотношение. Обратното становище ще доведе до нарушение на забраната в чл. 66, ал. 2 КТ и съдът ще постанови решение при прилагане на по-неблагоприятни условия за работниците и служителите от установените с КТД, който регулира спорните отношения. При тълкуване разпоредбите на КТД и сключения към него анекс следва да се вземе предвид и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която в параграф трети предвижда, че параграф втори влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като по този начин се изпълнява изискването на ЗНА да бъде придавано обратно действие на разпоредбите на нормативните актове само по изключение и то с изрична разпоредба. Посредством посочената Наредба министърът на образованието, упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на трудовото възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско обратно действие, с което се преуреждат осъществили се юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт, като липсва каквото и да било предвидено ограничение по отношение на лицата, още повече в насока същите да полагат труд и към момента на влизане в сила на акта.Аргумент за това, че кръгът на правоимащите лица, по отношение на които се предвижда увеличение на възнагражденията, се определя към предхождащ момент на сключване на Анекса към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, т. е за периода от 01.01.2023 г., следва и от Закона за държавния бюджет за 2023 г. Със същия са разчетени средства за увеличение на възнагражденията и свързаните с тях плащания на педагогическите специалисти от 01.01.2023г. Следователно след като е бил полаган труд след 01.01.2023г от А. С., за който труд тя претендира увеличено заплащане в качеството си на педагогически кадър, тя попада в кръга на правоимащите, за които се отнася Анексът към КТД от 10.08.2023г и има право да получи исковата сума / при допуснато изменение на исковете в открито съдебно заседание в първата инстанция. В този смисъл ще следва да бъде потвърдено обжалваното решение като въззивния съд препраща към мотивите на районен съд –Мадан на основание чл.272 ГПК. С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати в полза на М. М. О. по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. разноски за вззивната инстанция в размер на 960 лева. Водим от горното Смолянският окръжен съд