Решение № 598 от 13.8.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1925/2025 г.

Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от И. И. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Б••• чрез адв. Н. Л. против Държавата, чрез Министерството на земеделието и храните, със седалище и адрес на управление: гр. С•••, представлявана от Министъра на земеделието и храните - Г. Т•••. Твърди се в исковата молба, че на основание давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл.79, ал. 1 ЗС, ищецът е придобил по давност правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № •••, находящ се в област Б•••, о•••, гр. Б•••, местност „А•••", с площ от 744 кв.м., начин на трайно ползване: „За животновъдна ферма", трайно предназначение: „земеделска“, при съседи по ККР: 04279.101.75, 04279.101.80, 04279.101.93, 04279.101.96. Ищецът посочва, че владее процесния имот от 1994 г., като към датата на завладяване на имота същият не е владян от трети лица, а е представлявал безстопанствена, пустееща земя. Предвид факта, че ищецът владее имота явно, продължително и необезпокоявано повече от десет години, се твърди, че през 2024 г. същият предприел действия по сдобиване с констативен нотариален акт, като депозирал Молба декларация по чл. 587 ГПК от 20.09.2024 г. Сочи се, че на 10.10.2024 г. от О••• издали Удостоверение с изх. номер 709/10.10.2024 г. с което информирали ищеца, че за процесния имот липсват данни за наличие на акт за общинска собственост, но съгласно данните от ККР същият е собственост на Държавен поземлен фонд. С оглед на изложеното, се сочи, че на 15.10.2024 г ищецът депозирал до Областна администрация - гр. Б••• Заявление с вх. номер 94И-00-168/ 15.10.2024 г., с което поискал издаване на документ, удостоверяващ липсата или наличието на акт за държавна собственост за процесния имот. В отговор на заявлението, А. получил Удостоверение с изх. номер •••(5)/31.10.2024 г. на областният управител Г. Д•••, с което е информиран, че за процесния имот не е регистриран акт за държавна собственост след ••• г., въпреки че към тази дата вече е имало издаден акт за държавна собственост. Твърди се, че в удостоверението било посочено, че след извършена проверка в Областна дирекция „Земеделие“ Б••• се установило, че имотът попада в бивш стопански двор, поради което е държавна собственост на основание чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, като съгласно разпоредбата на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Излага се, че в последствие след направена справка в Службата по вписвания - гр. Б••• ищеца установил, че на ••• г. процесният имот е актуван като частна държавна собственост с Акт за частна държавна собственост № 5272/••• г. Твърди се, че ищецът и неговото семейство владеят явно, непрекъснато и необезпокоявано процесния имот от 1994 г., като владението на процесния имот се изразявало чрез извършване на следните действия: Сочи се, че имотът е ограден с ограда от мрежа от ищеца, като чрез посочените действия същият е демонстрирал пред трети лица, че той е собственик на процесния имот. Навежда се, че през годините, в процесния имот, ищецът и неговото семейство отглеждали зеленчукова и овощна градина, която се състои от приблизително 15 овощни дръвчета, а от 1994 г. до настоящия момент полагат грижи за имота и овощните дръвчета. Навежда се, че през 2024 г., когато вече е била налице изтеклата придобивна давност, ищецът предприел действия по сдобиване с констативен нотариален акт в процедура по чл. 582, ал. 2 и ал. 3 ГПК, като по този начин демонстрирал по един явен начин пред ответника намерението за своене на имота като собствен. Излага се, че описаните действия, извършвани от страна на ищеца и неговото семейство, изпълват фактически съдържанието на правото на собственост, придобито чрез давностно владение, като се сочи, че са налице всички признаци на владението - то е било непрекъснато, явно, постоянно и спокойно осъществявано. В процесния период владението на имота от ищеца и неговото семейството се сочи, че е постоянно, изразяващо се в трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато - не е отнемано от никое друго лице; несъмнено и спокойно, защото не е установено по насилствен начин и явно - ищецът е демонстрирал по явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот. До настоящия момент се посочва, че трети лица не са имали претенции към собствеността на процесния имот, като никой не е прекъсвал и не се е противопоставял на явното владение на имота от ищеца. Относно изтичане на придобивната давност по смисъла на чл. 79, ал, 1 ЗС, се сочи, че с изменението на разпоредбата на чл. 86 ЗС (ДВ. бр.33/96 год. в сила от 31.05.1996 год.) се лимитира ограничението за придобиване на държавна собственост, само по отношение на придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна собственост. По аргумент на противното се налага изводът, че по отношение на частната държавна собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение - ••• година, отпада забраната за придобиване на основание давност на вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна държавна собственост. С последващи изменения на законодателството, за имотите, представляващи държавна частна собственост, придобивната давност е спряна, считано от 31.05.2006 г. С Решение № 3 от •••г. по к.д.16/2021г. на Конституционния съд на Република България, са обявени за противоконституционни разпоредбите, предвиждащи спиране на придобивната давност по отношение на имотите частна държавна и общинска собственост. Решението е обнародвано на 04.03.2022 г. и е влязло сила на 08.03.2022 г. В тази връзка се сочи, че следва да се направи разграничение между спиране на давностен срок и неговото прекъсване. Когато срокът бъде прекъснат, той започва да тече отначало, когато бъде спрян. Следователно, при отмяна на спирането, той продължава да тече, тоест времето до момента на спирането се включва в общия давностен срок. От 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. придобивната давност не е текла. С влизане в сила от 08.03.2022 на Решението на КС придобивната давност е продължила да тече. Излага се, че към датата на подаване на исковата молба (••• г.), по отношение на владението на процесния имот от А. е изтекла давността по чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което същият е придобил собствеността му, въз основа на давностно владение продължило повече от 30 години - от началото на 1994 г. до настоящия момент. По отношение на издадения Акт за частна държавна собственост № 5272/••• г. се посочва, че имота е актуван като частна държавна собственост на ••• г., на основание чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ и чл.68, ал.1 от ЗДС. Излагат се съображения, че не е посочено коя хипотеза на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ е била налице към датата на съставянето му, което поражда невъзможност да се установи по ясен и безспорен начин придобивното основание въз основа на което се твърди, че спорния имот е частна държавна собственост. Излага се, че в друг акт Удостоверение с изх.№ 94И-00-168/5/ /31.10.2024г. издадено от О••• е посочено, че за процесния имот не е регистриран акт за държавна собственост след 0•••г. но същия попада в бивш стопански двор, поради което е държавна собственост на основание чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ. Твърди се, че процесния имот е актуван като частна държавна собственост на •••г. тоест няколко дни след подаване на Заявление с peг. номер РД-12-02-00-1164/ 15.10.2024 г. Навежда се, че до този момент държавата и областната администрация са били напълно дезинтересирани от установяване на собственост на процесния имот. Оспорва се, че процесният имот е частна държавна собственост на основание чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ. Твърди се, че на територията на процесния имот никога не е съществувала и не е регистрирана животновъдна ферма. Навежда се, че процесният имот не представлява земеделска земя в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците. В посочената хипотеза съществува условие земеделските земи да са разположени извън урбанизираните територии. Навежда се, че имотът не е внасян в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или друго кооперативно обединение, както и имотът не представлява земя, върху която е разположен обект на организациите по § 12 и 29 ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно се твърди, че, в случая, не е налице нито една от хипотезите, визирани в чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Сочи се, че имотът не попада в бивш стопански двор на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, респективно се оспорва основанието за включването му в Държавния поземлен фонд. Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ не намира приложение към процесния казус, поради което не са налице законови пречки за придобиването на процесния имот от ищеца по давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Навежда се, че към момента на установяване на фактическата власт върху процесния имот от ищеца същият е представлявал безстопанствен имот, който е нямал друг собственик. Ищецът е владеел процесния имот от 1994г. до настоящия момент поради което същият е придобил собствеността му въз основа на чл. 77, ал. 1, предл, второ ЗС, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че на основание давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл.79, ал. 1 ЗС, ищецът е придобил по давност правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № •••, находящ се в област Б•••, о•••, гр. Б•••, местност „А•••", с площ от 744 кв.м., начин на трайно ползване: „За животновъдна ферма", трайно предназначение: „земеделска“, при съседи по ККР: 04279.101.75, 04279.101.80, 04279.101.93, 04279.101.96. Направено е искане, съобразно изхода на делото, за присъждане в полза на ищеца на сторените от него съдебно-деловодни разноски по делото. Към исковата молба са приложени писмени документи. С Разпореждане с рег. № 3174 от 11.09.2025 година съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 11.09.2025 година чрез ССЕВ. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 10.10.2025 година е депозиран писмен отговор по подадената искова молба. В същия ответникът оспорва всички наведени твърдения от ищеца. Излага се, че единствените предприети конкретни действия по отношение на процесния имот, както и самият ищец твърди е започнатата процедура по чл.587, ал. 2 от ГПК, която е стартирала едва през 2024 година. По отношение на изложените аргументи, свързани с твърдяното право на собственост на И. А. върху процесния имот, основано според него на разпоредбите на чл. 77, във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС) се считат същите за недоказани и правно необосновани. С оглед на представената фактическа обстановка според ответника не може да се приеме, че И. А. и неговото семейство са упражнявали явно, непрекъснато, спокойно и несмущавано владение върху процесния имот, считано от 1994 г. Навежда се, че описаните в исковата молба действия не съответстват на законовите изисквания за придобиване на собствеността чрез изтекла придобивна давност. Като безпочвено се излага, че е твърдението на ищеца, че към момента на установяване на фактическа власт върху имота от страна на И. А., същият е представлявал безстопанствен имот, лишен от собственик. Оспорва се твърдението на ищеца, че е придобил имота по давност, като се твърди, че придобиване по давност на вещ - държавна или общинска собственост не е било възможно поради забраната на чл. 86 от ЗС, в редакцията до 1996 г., като се посочва, че такава възможност е въведена след изменението на чл. 86 от ЗС, обн. ДВ. бр. 33/1996 г., в сила oт 0••• г. и с приемане на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, и двата в сила от 0••• г., от който момент изобщо би могла да започне да тече давност за имоти - частна собственост на държавата или общината. Посочва се, че с разпоредбата на §1, ал. 1 от ЗД на ЗС (обн. ДВ. бр. 46 от 2006 г.. в сила от 01.06.2006 г.), съгласно която: "Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.. включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (3CП33) на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование.", е въведен мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Т. е. сочи се, че давността е спряна един ден преди изтичане на 10 - годишния срок, считано от 0••• г. С Решение № 3 от ••• г. на Конституционния съд (КС) е отменен мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти, считано от влизането на решението в сила 08.03.2022 г. Съгласно решението на КС, с обявяването на мораториума за противоконституционен не се засяга неговия досегашен ефект., т. е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на ••• г. давността е била спряна. По отношение на твърдението за изтекла придобивна давност се счита същото за недоказано. Излага се, че с оглед твърденията в исковата молба, дори да се приеме, че И. А. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот от 1994 г., това не може да доведе до придобиване по давност. Сочи се, че дори и да е изтекъл срокът по чл. 79 от Закона за собствеността, той не следва да се счита за реализиран, тъй като за периода след 1994 година е бил в сила законов мораториум, който изключва възможността този период да бъде зачетен при начисляване на давностния срок. Навежда се, че владение, упражнявано през време в което е в сила мораториум относно разпореждането или придобиването на земеделски земи, не може да породи правни последици, т.е. нито започва да тече давностен срок, нито може да бъде признато за основание за придобиването по давност, поради което се твърди, че И. А. не може да черпи права от евентуално упражнявано владение в този период. По отношение на правното основание, въз основа на което процесния имот е актуван като частна държавна собственост с Акт за частна държавна собственост № 5272/••• г., се посочва, че съгласно Кадастрално-административна информационна система (КАИС) идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гp. Б•••, о••• представлява държавна частна собственост, съгласно издаден Акт за държавна собственост № 5272/••• г. вписан в Служба по вписванията гр. Б••• на 31.10.2024 г., вид територия земеделска, с начин на трайно ползване „За животновъдна ферма“, с площ 744.00 кв. м. Предвид изложеното се твърди, че процесния имот представлява част от Стопанския двор, находящ се в землището на гр. Б•••, местност „А•••“. С оглед на горното се твърди, че категорично може да се направи извод, че спорният имот с идентификатор •••, представлява част от бивш стопански двор на ТКЗС, и като такъв, правото на собственост на Държавата произтича от разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Твърди се, че Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните е безспорен собственик на процесния имот на годно правно основание, същият попада в стопанския двор и не е бил обект на реституционни претенции. При това положение се сочи, че съгласно § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, свободните площи в бившите стопански дворове на тези организации останали свободни след възстановяване правото на собственост на бивши собственици са държавна собственост. При това положение по отношение на спорния имот се сочи, че се явяват налични всички изискуеми се от закона предпоставки той да бъде разглеждан като държавна собственост по силата на закона - бил е част от стопанския двор на ТКЗС и за същия няма предявени реституционни претенции. В подкрепа на изложеното се твърди, че е и обстоятелството, че служителите в Общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 3 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им. В този смисъл се твърди, че процесният имот също подлежи на проверка по реда на чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. За извършените проверки по реда на чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ се сочи, че се изготвя протокол от Общинска служба по земеделие Б•••, като от така направените в протокола констатации, е установено неправомерно ползване на имот с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на гр. Б•••, о••• от И. А.. Сочи се, че с писмо с наш изх. № РД-12-05-01 1542/15.07.2025 г. г-н И. А. е направен опит да бъде уведомен писмено за констатираното неправомерно ползване, установено в резултат на извършени проверки по чл. 47, ал. 8 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, като са направени няколко опита за връчване на горецитираното писмо, но същото е върнато с отбелязване "непотърсено". В настоящия случаи се твърди, че са налице всички законови предпоставки за актуване на имота като частна държавна собственост, с издадения от Областен управител на Областна администрация Б••• Акт за частна държавна собственост № 5272/••• г., вписан в Служба по вписванията гр. Б••• на 31.10.2024 г. Не се оспорва, че в настоящия случай, за процесния имот е съставен акт за държавна собственост в хода на започнала, но неприключила процедура по чл.587, ал. 2 от ГПК. Излага се, че несвоевременното съставяне на акт за държавна собственост обаче, респ. липсата на такъв акт в проверявания от ищеца период по партида на имота от Службата по вписванията, не може да отнеме на тази земя качеството на частна държавна собственост, защото произтича от закон. С оглед на горното се твърди, че ищецът не е придобил правото на собственост върху процесния имот, тъй като същият винаги е представляват имот държавна собственост, и за същия съществува законово регламентирана забрана за придобиване по давност, която всъщност е прекъсвана многократно. Направено е искане, съобразно изхода на делото, за присъждане в полза на ответника на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, включително и тези за юрисконсултско възнаграждение. Към отговора на исковата молба са приложени писмени документи. В съдебно заседание ищеца, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. Изразява се становище по същество за доказаност и основателност на същия. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Депозирано е и писмено становище по същество на делото. Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С•••, която оспорва предявения иск, поддържа депозирания писмен отговор. Ангажира писмени доказателства. Претендират се и сторените по делото разноски. Депозирано е и писмено становище по същество на делото. По делото са приети писмените доказателства представени от страните, ангажирани са гласни доказателства, както и е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна : Видно от приложената по делото скица на поземлен имот №••• г. изд. от Служба по геодезия картография и кадастър - гр. Б••• процесният имот е отразен като поземлен имот с идентификатор № •••, с адрес: гр. Б•••, местност „А•••“ с площ 744 кв. м., категория на земята: 0, с предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1010079, при съседи, имоти със следните идентификатори: 04279.101.93, 04279.101.80, 04279.101.96, 4279.101.75, 04279.101.3533, 04279.101.3535. Видно от Удостоверение за данъчна оценка с изх. № •••/13.09.2024 г. изд. от О••• - Дирекция местни данъци и такси, същият е поземлен имот с идентификатор № •••, находящ се в гр. Б•••, общ. Б•••, местност „А•••“ и представлява: земя, с площ : 744 кв.м. Във връзка с подадена молба – декларация от И. А. до О••• във връзка със снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот, се установява, че от Кмета на Общината е издадено Удостоверение изх.•••., че липсват данни за наличие на АОС за поземления имот. Видно от Удостоверение с изх. № •••(5)/15.10.2024 г. на О••• на Област Б••• е, че в същото е удостоверено, че за поземлен имот с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б••• с площ от 744 кв.м не е регистриран акт за държавна собственост издаден от О••• на Област Б••• след 0•••г. Посочено е, че след извършена проверка на Областна дирекция „Земеделие“ Б••• се установява, че имота попада в бивш стопански двор, и е държавна собственост. Посочено е, че е стартирана процедура за актуване на имота. Видно от Акт за частна държавна собственост № 5272/••• година на О••• на Област Б••• процесния имот е актуван като частна държавна собственост на основание чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, и чл. 68, ал. 1 от ЗДС, с предоставени права на Министерство на земеделието и храните. От представеното удостоверение РД -10-639/22.10.2024г. издадено от Областна служба по Земеделие Б••• се установява, че поземлен имот с идентификатор ••• с площ от 744 кв.м. към датата на издаване на същото няма влезли в сила окончателни решения за възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Към настоящия момент в имота не е извършено идентифициране във връзка с признато, но невъзстановено право на собственост, което да доказва реституционни претенции. От страна на ответника е представен регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ на землището на гр. Б•••, открита партида на 03.05.2001 година, с отразено животновъдна ферма с площ 0,744 дка, в местност А•••, вид на територията по предназначение - земеделска, вид собственост – държавна частна, възстановен, бивш собственик ДПФ. По делото са разпитани свидетелите К•••, които съдът кредитира като безпротиворечиви, обективни, непредубедени. От показанията и на тримата свидетели съдът намира, че се доказа по един безспорен и категоричен начин упражнявано владение от ищеца върху имота предмет на спора в процесния период, който още от 1994г. е бил ограден, посаден с овощни дървета и се е ползвал като овощна и зеленчукова градина през целия период до настоящия момент. По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. С.. В заключението си вещото лице посочва, че спорният поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ••• по КККР на землището на град Б•••, общ. Б•••, м.„А•••“, попада в обхвата на Стопански двор - ••• „•••“, в землището на гр. Б•••, местност „А•••“. ПИ с идентификатор ••• по КККР съответства по местоположение на парцел № VI -шест. /Приложения №№1, 3, 6, 8 и 11 към СТЕ/ Спорният поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ••• по КККР на землището на град Б•••, общ. Б•••, м.„А•••“, попада в обхвата на Парцеларния план на Стопански двор - ••• „•••“, в землището на гр. Б•••, местност „А•••“. При направения оглед на място, е установено следното фактическо състояние на процесния имот: процесният имот представлява обработваема овощна градина; с трайни плодни насаждения от различни видове и орехи /югоизточната част от имота - приблизително 2/3 от площта му/, северозападната част представлява гора - приблизително 1/3 част от площта му/; /Приложение №13 към СТЕ/. От скицата и заключението на експерта е видно, че с тънки черни линии са показани границите и площта на процесния имот с идентификатор •••, с площ от 744 кв.м. по КККР, с условен знак за полумасивна ограда и червена прекъсната линия тонирани до тях със зелен цвят са показани границите на ползвания на място имот от ищеца с площ на ползване от 775 кв. При така ползвана на място площ от 755 кв.м., част с площ от 484 кв.м. попада в границите на процесния имот с идентификатор •••, а част с площ от 291 кв.м. /западната част/, попадат в границите на имот с идентификатор 04279.101.93 – горска територия. От заключението на вещото лице се установява, че към дата 28.07.2001г., първата дата от която сателитни изображения на картографската услуга на Гугъл за района на експертизата са достъпни южната половина на процесния имот представлява овощна градина, северната половина представлява гора, като през имота преминава черен, полски път. Към дата 03.12г. процесния имот представлява ограден терен, засаден с трайни насаждения – овощни дървета. В ползваната част от имота е изградена цялостна поливна система /подземна/, с цел отглеждане и на зеленчукови култури; ползваната част от имота е оградена с полумасивна ограда от оградна мрежа с височина 1.40м. на бетонови колове 0.10/0.10/2.10м.; към имот с идентификатор 04279.101.75 оградата е масивна, от плътна част с височина 0.60м. и прозирна част 1.0м.; Съдът кредитира заключението като пълно, компетентно и обосновано. Анализът на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното : Предявен е иск с правно основание по чл. 124, ал.1 ГПК. Допустимостта на установителния иск за собственост, предявен срещу Държавата, като самостоятелна форма на защита следва да е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия, какъвто е процесният случай. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че иска е допустим, разгледан по същество е основателен, поради следните съображения : Предпоставки за уважаването на иска за собственост по чл. 124, ал.1 от ГПК са положителното установяване, че ищеца е собственик на имота и че ответникът оспорва това му право. Предмет на иска, а оттук и на доказване, е правото на собственост на ищеца, като негова е доказателствената тежест да установи това свое право. Ищеца претендира право на собственост върху процесния имот на основание давностно владение с начало 1994 година. Преди да пристъпи към преценка за наличието на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал.1 от ЗС, а именно владение с неговите два елемента : фактическа власт (обективен елемент) и държане (субективен елемент), осъществявано в продължение на 10 години, следва да се отговори на два спорни по делото въпроса относно статута на имота към 1994 година, от когато ищеца претендира началото на давностното владение, дали е бил земеделска земя или урбанизирана територия, дали е бил държавна или частна собственост. В решение № 104/04.09.2017г. по гр. д. № 4269/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о. е обобщена практиката по чл. 290 ГПК по въпроса дали държавата възстановява правото си на собственост върху земеделски земи, както и по какъв начин се легитимира като собственик. В това решение е визирано, че ЗСПЗЗ урежда собствеността и ползването на земеделските земи. За да се считат земите земеделски, същите следва да отговарят на изискванията на чл.2 ЗСПЗЗ, а именно да са предназначени за земеделско производство. Съгласно чл.3 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделските земи може да принадлежи на държавата, общините, юридически и физически лица. Съгласно чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от ЗСПЗЗ, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Съгласно чл. 45, ал.1 и 2 ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общинския фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие като се постановяват решения по чл. 18ж, ал.1 или чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ. Тези решения имат конститутивен характер. Те касаят тези земеделски земи, които са били собственост на държавата преди образуване на ТКЗС и ДЗС и другите образувани въз основа на тях селскостопански организации и са били включени в тях. За земите, които нямат земеделски характер, обаче, такава процедура не се провежда. Съгласно чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ върху земите във и извън границите на урбанизираните територии (населени места), включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сградата. Това възстановяване обаче се извършва само ако земите имат земеделски характер, тоест годни са за земеделско ползване, което следва от чл. 1, ал.2 ППЗСПЗЗ. Когато вследствие на изграждането на стопанския двор земята е загубила качеството си на земеделска и не е годна за земеделско ползване, е налице извършване на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на собствеността и собственикът има право на обезщетение по този текст на закона. Поради това тези земи се считат за държавна собственост съгласно чл. 10б, ал.5 (предишна ал.4) ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45, ал.10 ППЗСПЗЗ за тези земи се издават актове за държавна собственост (актуват се от о•••), като актът за държавна собственост подлежи на вписване. С оглед на това правото на собственост на държавата върху земеделски земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по §12 ПЗРЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като макар и да не са заети от сгради и съоръжения на организациите по § 12 и 29 ПЗРЗСПЗЗ са негодни за земеделско ползване, произтича по силата на закона ("ex lege"). Т.е. различният характер на имотите обосновава и предвидената различна процедура по установяването им, като в едни хипотези държавата запазва правото си на собственост и придобива собственост по силата на закона, а в други хипотези е предвидено издаването на решения по чл. 18ж, ал.1 или по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ, имащи конститутивен характер. От ангажираните доказателства се установява, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е бил част от парцел VI от Стопански двор ••• „•••“, в землището на гр.Б•••, местност, А•••“. Процесният имот е част от бивш стопански двор, негоден за земеделско ползване и по отношение на него няма предявявани претенции за възстановяване на права по ЗСПЗЗ. Държавата е собственик на имота по силата на самия закон. Това произтича от характеристиката на имота и с оглед разпоредбата на чл. 45, ал.10 от ППЗСПЗЗ. Доколкото е негодна за земеделско ползване, земята, включена в имота не е земеделска и не подлежи на възстановяване в полза на който и да е от субектите, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗСПЗЗ /граждани, държава, общини и юридически лица/. Тези земи са държавна собственост /чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ/. Съгласно 45, ал.10 ППЗСПЗЗ за тези земи е следвало да се изготви акт за държавна собственост. Този акт обаче няма конститутивно, а само констативно значение, тоест отразява правото на собственост, а не го създава. В случая Акт № 5272 за частна държавна собственост на Областен управител на област Б••• е издаден на ••• г., вписан на 31.10.2024г. в СВ гр. Б••• при Агенцията по вписванията. Предвид гореизложеното, тези характеристики на земята я изключват от държавния поземлен фонд и имотът по силата на закона (ЗСПЗЗ) представлява частна държавна собственост. По отношение на недвижимите имоти частна държавна собственост е в сила спирането на давностния срок за придобиването им по давност съгласно §1 ЗД на ЗС, приета с изменението на закона в ДВ бр. 46/2006 г. В Тълкувателно решение № 3/14.02.2018г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че десетгодишният срок, започнал да тече от 0••• г., изтича на 01.06.2006г., а не на 31.05.2006 г., откогато е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, удължен понастоящем до 31.12.2022 г. С Решение № 3/••• г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). Съгласно първата разпоредба давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г. (считано от 31.05.2006 г.), включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование. С атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но влизането й в сила е от 31.12.2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС, като по този начин с обратна сила е отнет вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал.1 ЗД на ЗС, като противоречаща на чл. 17, ал.1 и ал.4 от Конституцията. Изрично е посочил, че с обявяването й за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, а съгласно чл. 151, ал.2, изр. трето от КРБ последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението му в сила (три дни след обнародването му – чл. 151, ал.2, изр. второ КРБ). Нормата на § 2 ЗР на ЗИЗС е обявена за противоконституционна, като противоречаща на чл.4, ал.1 и на чл. 17, ал.1 и ал.3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права – в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. придобивна давност. Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на Конституционния съд (чл. 14, ал.6 ЗКС), от горното следва, че за периода 31.05.2006 г.– 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. За времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок следва да бъде зачетен от настоящия съд. С Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че позоваването на придобивна давност е процесуално средство за защита на материално правните последици от изтичане на придобивната давност, че то не е елемент от фактическия състав за придобиване правото на собственост, че правото на собственост по давност се придобива автоматично при упражняване на владение с изтичане на законовия срок независимо дали се касае за владение на съсобственик, или за владение на имот от трето лице, което не е съсобственик. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Посредством ангажираните по делото гласни доказателства ищeца по пътя на пълно и главно доказване установи както обективния, така и субективния признак на упражняваното от него владение. Свидетелите разпитани в процеса имат преки, непосредствени и обхващащи целия период на твърдяната давност, впечатления, от които се установява, че ищеца И. А. отпреди 01.01.1996 г. е упражнявал фактическата власт върху имота, който е ограден с циментови колове и мрежа и го използва за стопански нужди, като отглежда овощни дървета и зеленчуци, както и е демонстрирала намерение да владее имота като свой собствен. Никой от свидетелите не сочи за претенции на други лица по отношение на имота. Владението е било необезпокоявано. От всички събрани доказателства по безспорен начин се установи, че от 1996 г. до ••• г. – датата на предявяване на исковата молба, ищеца е упражнявал непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават установеното от свидетелите на ищеца, че същия е упражнявал непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота. От гласните доказателства по делото посредством посочените по-горе свидетели се установи, че ищеца е установил фактическа власт върху процесния имот още от 1994 г., оградил е същия и е посещавал имота ежедневно, тъй като го е обработвал като зеленчукова и овощна градина, считал го е за свой и никой не му е пречил, нито оспорвал правата. Същите се подкрепят и от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, съгласно която вещото лице е установило, че имота е ограден и се поддържа. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установи, че владяната от ищеца площ представлява част от поземлен имот с идентификатор № •••, и същата е отразена на комбинирана скица-извадка от КККР в М 1:500 /Приложение № 13 към експертизата/, в която вещото лице е отразил с тънки черни граници границите и площта на целия имот с идентификатор № •••, с площ от 744 кв.м. по КККР; с кафява непрекъсната линия – вещото лице е отразило границите на владяната на място от ищеца реална част от този имот, с площ на ползване от 484 кв.м. Вещото лице е установило, че ищецът ползва на място 775 кв.м., но само 484 кв.м. са от процесния ПИ с идентификатор № •••, а останалата площ от 291 кв.м. е част от имот № 04279.101.93, който е горска територия. Така установената и упражнявана явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години фактическа власт следва да бъде определена като "владение" по смисъла на чл. 79 ЗС. И тъй като ответникът не е установил осъществяването на факти, имащи за последица прекъсване на придобивната давност, следва да се приеме, че към ••• г. в полза на ищеца И. А. е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал.1 ЗС давностен срок. С предявяването на иска е извършено и позоваване на вече изтеклата придобивна давност, поради което следва да се приеме, че поддържаното от ищеца придобивно основание се е осъществило и към настоящия момент той се легитимира като собственик на имота. От 1996 г. до предявяване на иска не се установява ответникът да е оспорвал правата на ищеца по съдебен ред, поради което следва да се приеме, че давността не е била прекъсвана. При съобразяване с приетото в Решение № 3/••• г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България, в случая е изтекъл срокът по чл. 79, ал.1 ЗС за придобиване на процесния имот по давност. Давност в полза на А. е започнала да тече от 0••• г., като теченето на срока по чл. 79, ал.1 ЗС е било спряно на 31.05.2006 г. с приетия мораториум, предмет на горепосоченото конституционно дело. Като се прибави, съгласно решението по конст. д. № 16/2021 г., към периода 0••• г. 30.05.2006 г. и периодът от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., съответно този след отмяна на мораториума и владението до момента на предявяване на исковата молба, общо изтеклият срок покрива изискуемите се от закона десет години. След като по делото е безспорно установено, че за времето преди и след 0••• година, в рамките на 10-годишния давностен срок именно ищеца А. е упражнявал фактическата власт по отношение на процесния имот с явно демонстрираното намерение, че владее този имот като собствен, то единствено възможният извод е, че собствеността му е придобита на оригинерното придобивно основание. Следователно ищеца е придобил имота по давност. Срокът за владение е достатъчен последния да придобие имота на основание чл. 79 ЗС. Тъй като по делото е безспорно установено, че ищеца не е губил трайното си и несмущавано владение върху имота, се налага изводът, че към момента е изтекла придобивната давност по чл. 79, ал.1 ЗС и по отношение на ответника, ищеца се легитимира като собственик на част от имота. Доколкото се установи, че ищеца реално е владял част от процесния имот, равняваща се на 484 кв.м., тъй като площта от 291 кв.м. е част от имот № 04279.101.93, горска територия, и същия не е предмет на иска, то следва ищеца да бъде признат за собственик на основание придобивна давност на съответната владяна част от процесния по делото недвижим имот /заявен в исковата молба/, заключена между неговите граници /огради/ и отразена с кафява плътна линия на комбинирана скицаизвадка от КККР в М 1:500 /Приложение № 13 към експертизата на л.107 от делото/, а именно реална част с площ от 484 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № •••, находящ се в област Б•••, общ.Б•••, местност „А•••“, с площ за целия имот от 744 кв.м., категория на земята : 0, предишен идентификатор : няма, която скица е приподписана от съдебния състав и е неразделна част от решението, като искът бъде отхвърлен за разликата между уважената площ от 484 кв.м. до претендираната с исковата молба площ от 744 кв.м. /в този смисъл и Решение № 338 от 09.06.2023г. по в.гр.д. № 816/2022г. на Окръжен съд - Б•••, недопуснато до касация с Определение № 4877/•••г. по гр.д. № 4802/2023г. на ВКС. С оглед изхода от делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски по делото. Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и приложени доказателства за сторени разноски същите са в общ размер от 1282,88 евро. Доколкото искът следва да бъде уважен за реална част от имота, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски съобразно уважения размер от иска от 833,87 евро. С оглед частично отхвърляне на иска, право на разноски има и ответника. Същия е сторил разноски общо от 881,98 евро за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение определено от съда по реда на чл.78, ал.7 ГПК в размер на 102,26 евро. Съобразно изхода от делото, частично уважаване на предявения иск ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 308,69 евро съобразно отхвърления размер от иска. Водим от горното, съдът