Решение № 3054 от 23.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7337/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 5358/26.05.2022 г., постановено по гр. д. № 71478/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 138 състав, е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на С. М. Ф., ЕГН ••••••••••, извършено със заповед № 126/03.11.2021 г. на ръководител секция „Трудови процеси“, пълномощник на законните представители на „Й.Б.“ ЕАД / с предходно наименование „ Т.Б.“ ЕАД/, и заповед № 6971/03.11.2021 г., издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. М. Ф., ЕГН ••••••••••, е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ Заместник управител на магазин“ при „ Й.Б.“ ЕАД /с предходно наименование „ Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК ••••, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ „Й.Б.“ ЕАД /с предходно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, с ЕИК ••••, е осъдено да заплати на С. М. Ф., ЕГН ••••••••••, сумата от 6600, 06 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 04.11.2021г. до 04.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021 г. до окончателното изплащане, като искът по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над сумата от 6600, 06 лв. до пълния предявен размер от 10586, 94 лв. Срещу решението в частта, в която предявените искове за уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника „ Й.Б.“ ЕАД, в която са изложени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното решение, както и че същото е постановено при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът сочи, че счита заключението на съда по отношение спазване на изискването на чл.193, ал.1 КТ за неправилно, доколкото на служителя е бил предоставен достатъчен срок за даване на писмени обяснения, а в самото искане за даване на обяснения били подробно индивидуализирани всички данни относно установените нарушения. Във въззивната жалба се поддържа, че С. М. Ф. в нито един момент не е заявила, че й необходимо повече време, за да даде обяснения. Поддържа се, че обстоятелството, че потребителите не са положили подписи в процесните договори, било установено от извършени почеркови експертизи от И.Е.С., вещо лице от списъчния състав на СГС, като частните документи имали материална доказателствена сила, макар тя да не е обвързваща за съда. Моли се отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на всички предявени искове и присъждане на сторените разноски. Въззиваемият С. М. Ф. оспорва подадената въззивна жалба, като излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита заключението на първоинстанционния съд по отношение за приложението на чл.193, ал.1 КТ за правилно, доколкото даденият срок за депозиране на писмени обяснения бил по-малко от 2 часа, а се касаело за 4 нарушения, констатирани в дълъг период от време. Поддържа се, че даденият срок бил прекалено кратък, а не били предоставени и договорите и имената на клиентите, по отношение на които се твърди да са допуснати нарушения. Отделно се навежда, че не било доказано извършването на нарушенията. Моли се потвърждаване ан решението в обжалваната част и присъждане на сторените разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнението на ищцата С. М. Ф., извършено със заповед № 126/03.11.2021 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник управител на магазин“ при ответното дружество, за заплащане на сумата от 10586, 94 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за период от 04.11.2021г. до 04.05.2022 г.. Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор № 3113/31.03.2014г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „заместник управител на магазин“ в „Т.Б.“ ЕАД / с ново наименование " Й.Б." ЕАД/, като със заповед № 126/03.11.2021 г., издадена от ръководител секция „Трудови процеси“, пълномощник на законните представители на „Т.Б.“ ЕАД, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа се, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на нормата на чл.194, ал.1 КТ, както и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 193 КТ, като ищцата твърди в тази връзка, че на практика не й е дадена възможност да даде обяснения и съществено е възпрепятствано правото й на защита, като, същевременно, не е била и изслушана от работодателя и не е бил съставен протокол за това. Твърди, че нормата на чл. 193, ал.1 КТ е нарушена, тъй като е следвало да бъде образувано дисциплинарно производство против нея, за което да бъде уведомена. По същество поддържа, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина. Излага доводи, че неоснователно, безпричинно и несправедливо й е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, вместо трудовото й правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие въз основа на заявлението, подадено от нея на 28.10.2021 г. Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че са били обвързани от валидно трудово правоотношение по безсрочен договор, по силата на което ищцата е заемала длъжността „заместник управител на магазин“ при ответното дружество, както и това, че до ищцата е достигнало писменото уволнително изявление на ответника. Видно от представеното по делото искане за даване на обяснения по чл. 193 КТ с изх.№ 125/03.11.2021 г., връчено на ищцата на 03.11.2021 г. в 14: 19 часа, работодателят е отправил покана в срок до края на работния ден, в който й е връчена поканата, да даде писмени обяснения относно описаните в искането обстоятелства. В поканата подробно са индивидуализирани 4 броя нарушения, извършени на 27.03.2020 г., 16.05.2020 г., 01.07.2020 г. и 29.06.2020 г. В същият ден ищцата е депозирала писмени обяснения. Със заповед № 126/03.11.2021 г. на ръководител секция „Трудови процеси“, пълномощник на законните представители на „Т.Б.“ ЕАД, на основание чл.195, ал.1 КТ и чл.188, т.3 във връзка с чл. 187, ал.1, т.8 и т. 10 КТ във връзка с чл. 190, ал.1, т.7 КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина, като, видно от мотивната част на заповедта, са конкретизирани вида на нарушенията, обстоятелствата, свързани с тях, дата на извършването им и нарушителя. Описаните в заповедта нарушения са квалифицирани от работодателя – ответник в производството, като нарушение на установените в чл. 3.20 от Раздел II на Правилника на вътрешния трудов ред на „Т.Б.“ ЕАД задължения, а именно „пази в тайна, съхранява и не разпространява лични данни на трети лица /потребители на електронни съобщителни услуги, предоставяни от Т.Б., служители на Т.Б., потенциални, настоящи и бивши контрагенти на Т.Б. и др./, до които е получил достъп при и по повод изпълнение на трудовите си задължения, както и да спазва действащото законодателство и вътрешните правила на работодателя по отношение на обработването на лични данни“. Посочено е, че неспазването на това задължение представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина и е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение съгласно чл. 6.12 „неспазване на задължението по раздел II, чл. 3.20 по - горе за опазване в тайна, съхраняване и неразпространение на лични данни на трети лица /потребители на електронни съобщителни услуги, предоставяни от Т.Б., служители на Т.Б., потенциални, настоящи и бивши контрагенти на Т.Б. и др./, до които служител е получил достъп при и по повод изпълнение на трудовите си задължения, както и да спазва действащото законодателство и вътрешните правила на работодателя по отношение на обработването на лични данни” от раздел XI от Правилника за вътрешния трудов ред. Посочено е, че ищцата нарушава трудовата дисциплина и съгласно чл. 6.1 „фалшифициране, измама или унищожаване на документи на компанията и/или оперативни системи", чл. 6.6 „нарушаване на вътрешните правила за сключване на договори за мобилни услуги на физически лица и корпоративни клиенти” от раздел XI „Трудова дисциплина, дисциплинарни нарушения, наказания и отговорност на служителите" в Правилника за вътрешния трудов ред на „Т.Б.“ ЕАД. Посочените нарушения са квалифицирани от работодателя като такива по смисъла на чл.187, ал.1, т. 8 и т.10 КТ като основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” по чл. 188, т.3 КТ. Заповедта е връчена на ищцата на 03.11.2021 г., в 16.14 часа, което обстоятелство е удостоверено с подписа й. Представена е заповед № 6971/03.11.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” с № 126/03.11.2021 г. Заповедта е връчена на ищцата на 03.11.2021 г., като е посочено, че влиза в сила от деня, следващ датата на връчването й. Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 21617 от 01.11.2018 г. на нотариус В.Б., рег. № 302 на НК, с което Л.Т.В. - Мениджър „Трудови отношения и администрация”, и Г.Е.Д. - Ръководител секция „Трудови процеси”, са преупълномощени с права, които могат да упражняват заедно и поотделно, включително да представляват дружеството в трудовите правоотношения със служителите му или лица, определени да станат такива, като подписват от името и за сметка на дружеството трудови договори и допълнителни споразумения към тях, както и удостоверения, служебни бележки и др., издавани от дружеството - работодател в съответствие със законовите изисквания и приетите от дружеството правила, политики и процедури, да представляват дружеството, като инициират, провеждат и приключват дисциплинарни производства срещу служители на дружеството, като в тази връзка предприемат всички необходими правни и фактически действия, включително, но не само да изискват от служители на дружеството необходимата информация и документация, издават всички необходими заповеди и други документи и актове във връзка с дисциплинарни производства по Кодекса на труда, изискват и получават от служители на дружеството обяснения /в това число обяснения по чл. 193 КТ/, да налагат дисциплинарни наказания, каквито се смятат за основателни. Посочено е, че за избягване на всяко съмнение по силата на пълномощното пълномощниците се считат лица с ръководни функции, овластени от дружеството съгласно чл. 192 КТ. Представено е и пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 19448 от 04.10.2017 г. на В.Б., нотариус с рег. № 302 на НК, издадено на Г.Ч. - Главен директор „Хора и стратегия”, от законно представляващите дружеството. Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността „Заместник управител на магазин”, като част от ключовите отговорности и дейности на длъжността е предвидено следното: контролира коректното попълване на договорите с абонатите на Теленор, съгласно установените процедури и изискването на всички необходими документи от клиентите; следи за правилното попълване на всички гаранционни карти, издаването на съответните документи / касова бележка, данъчна фактура/ в процеса на продажба. Съгласно нормата на чл.194, ал.1 КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, а съгласно ал.3 сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Съдът намира за неоснователно възражението на ищцовата страна, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена след изтичане на законоустановения едногодишен срок по чл. 194, ал. 1, пр. 2 КТ, като в тази връзка споделя доводите на първоинстанционния съд и изцяло препраща към тях на основание чл.272 ГПК. По отношения наведения довод за неправилност на първоинстанционното решение относно заключението на първоинстанционния съд по отношение спазване на изискването на чл.193, ал.1 КТ /предоставянето на служителя на достатъчен срок за даване на писмени обяснения/, въззивният съд намира следното: разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ регламентира задълженията на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание в условията на алтернативност, а именно да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, поради което с осъществяването на една от двете хипотези работодателят е изпълнил задължението си. В случай че не е направил това, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, освен ако недаването на обяснения е по вина на работника или служителя. Обясненията трябва да са дадени пред субекта на дисциплинарна власт, а не пред друг орган, но е допустимо поискването на обяснения да бъде извършено от упълномощен от работодателя служител /обикновено това е прекият ръководител, като не е необходимо формално упълномощаване. Обясненията трябва да са достигнали до работодателя преди налагане на наказанието. Ако обяснения са поискани само за част от нарушенията, за които е наложено наказанието, законността на уволнението следва да се прецени спрямо тези нарушения, за които изискванията на чл. 193 КТ са изпълнени. Същевременно липсва законов изискване за откриване процедура на дисциплинарно производство с уведомяване на работника или служителя, че предстои дисциплинарното му наказване. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя за даване на обяснения. Не е необходимо работодателят да уведоми работника за „висящо производство”, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършено от него дисциплинарно нарушение. Обясненията трябва да предхождат налагането на дисциплинарното наказание, т.е. да са дадени преди връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като последващото изслушване не санира наказанието. Изготвянето на заповедта преди изслушването обаче не е в нарушение на чл. 193 КТ, тъй като наказанието се смята наложено от момента на връчването на заповедта, а преди този момент е налице проект на заповед. В конкретния случай искането за даване на обяснения е връчено на 03.11.2021 г., т.е. преди връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което и това изискване е спазено. В искането за обяснения нарушенията са индивидуализирани подробно, поради което и съдът намира, че ищцата е имала възможност да разбере за кои точно нарушения следва да даде обяснения. Спорно между страните е дали предоставеният срок на работника за даване на обяснения /в рамките на съответния ден/ е бил достатъчен, т.е. дали реално е била дадена възможност на работника да даде обяснения. Действително, в практиката на ВКС се приема, че когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде /в този смисъл решение № 272/03.10.2014 г. по гр.д. № 145/2014 г. на ВКС, IV Г.О/. В конкретния случай поисканите обяснения касаят обстоятелства, настъпили преди значителен период от време, но обясненията не са поискани незабавно, при самото връчване на искането, а на ищцата е дадена възможност до края на работния ден да депозира същите. Съдът намира, че в предоставения срок ищцата е разполагала с обективната възможност да направи необходимите справки и проверки на документи, едва след което да депозира своите писмени обяснения. В потвърждение на горното е и констатираното обстоятелство, че ищцата валидно е упражнила възможността да депозира обяснения в защита на своите материални права и законни интереси, като по делото нито се твърди, нито се доказва същата да е поискала допълнителен срок за депозиране на обяснения. Фактът, че в самите обяснения ищцата е посочила, че не си спомня за конкретните случаи, не означава, че даденият срок е препятствал възможността й ефективно да упражни правата си, доколкото дори при извършени справки ищцата трудно би си спомнила за конкретните договори предвид характера на служебните й функции, които предполагат обработването на голям брой договори. Ето защо и изводът на първоинстанционния съд, че налагането на дисциплинарното наказание е незаконосъобразно поради нарушаване на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, е неправилен. По изложените съображения и съдът намира, че са спазени формалните изисквания при издаването на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата. Спорно между страните е дали описаните в заповедта нарушения действително са били извършени. За установяване на описаните нарушения, са събрани писмени доказателства - доклад № 104А/2021 за проведено вътрешно разследване от 01.10.2021 г., доклад № 110/2021 за проведено вътрешно разследване от 02.09.2021 г. и доклад № 122/2021 за проведено вътрешно разследване от 29.09.2021 г. Представени са и протокол № 21/ИСПЕ-075 за извършена извънсъдебна почеркова експертиза от 20.09.2021 г., протокол № 21/ИСПЕ- 062 за извършена извънсъдебна почеркова експертиза от 09.08.2021 г. и протокол № 21/ИСПЕ-074 за извършена извънсъдебна почеркова експертиза от 13.09.2021 г. В докладите са анализирани оплаквания на клиенти на дружеството, че без тяхно знание и съгласие са сключвани договори от тяхно име и съответно са начисляване ежемесечно дължими суми. Видно е, че за проверка на тези твърдения са изготвени СГЕ, които са установили, че подписите в договорите не са изпълнени от клиентите, а в един от случаите /по отношение на клиента Д.П./ е констатирано, че подписът е изпълнен от ищцата С. Ф.. Представени са и самите сигнали и жалби от клиенти, във вр. с които са образувани проверки и са изготвени докладите от служители на ответното дружество. Констатациите в докладите и изводите на извънсъдебни експертизи са оспорени от ищцата. Съдът намира, че описаните писмени доказателства представляват частни свидетелстващи документи съгласно нормата на чл. 180 ГПК, които се ползват само с формална доказателствена сила, т.е. че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Същевременно представените документи нямат материална доказателствена сила по отношение отразените в тях обстоятелства /същата е присъща само на официалните удостоверителни документи/. Изготвените доклади представляват по своята същност отразени изводи на служители на ответника по отношения извършени проверки и събрани доказателства /документи и експертизи/, които обаче самостоятелно не биха могли да установят твърдените нарушения от страна на ищцата. Установеният в процесуалния закон принцип на непосредственост предполага съдът сам да събере доказателствата и да реши делото въз основа на тях, поради което при изрично оспорване от страна на работника, съдът не може да възприеме направените констатации от работодателя. Писмените доказателствата, въз основа на които са изготвени тези доклади, не са представени по делото – например договорите, за които се твърди да са сключени без знанието и съгласието на потребителите. Депозираните по делото жалби на потребителите сами по себе си не установяват извършени нарушения от страна на ищцата, а само наличие на твърдения за такива от клиенти на ответното дружество, като изготвените извънсъдебни експертизи не могат да бъдат третирани експертизи по смисъла на раздел V, гл. 14 от ГПК. Съдебните експертизи се допускат от съда по поставени от него задачи и определено от него вещо лице, като изготвянето и приемането на заключението се извършва по установения в процесуалния закон ред. Извънсъдебната експертиза не съставлява годно доказателство да установят обстоятелство, като на нея съдът не може да се позове, защото би се нарушил принципа на непосредственост /така и Решение № 313 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6769/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 53 от 15.07.2011. г. на ВКС по гр. д. № 490/2010 г., I г. о., ГК и др./. В тази връзка и по отношение твърденията на въззивника за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд следва да се посочи, че задължението на съда по чл.146, ал.2 ГПК е да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, т.е. за кои обстоятелства, включени във фактическия състав на иска и за които носят доказателствена тежест, изобщо не сочат доказателства. В конкретния случай ответникът е посочил с отговора на исковата молба редица доказателства за установяване извършените нарушения от страна на ищцата /вкл. жалбите от потребителите/, а преценката доколко същите могат да установят твърдения факт е част от праворешаващата дейност на съда, свързана с обсъждане и преценка събраните по делото доказателства, а не с изготвянето на доклада по делото. В конкретния случай първоинстанционният съд е дал ясни, подробни и конкретни указания на ответника, че е в негова тежест да докаже освен спазването на формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата, така и неизпълнението на конкретни задължения на ищцата при изпълнение на трудовите й функции, т.е. допуснати нарушения. По изложените съображения и съдът намира, че по делото не се доказва ищцата да е извършила нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание. При тези съображения, съдът намира, оспорената заповед е незаконосъобразна и подлжежи на отмяна. Ето защо и решението на първоинстанционния съд в частта по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява правилно като краен резултат. По отношение на иска за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 ГПК, въззивният съд намира следното: между страните не е спорно, че трудовото правоотношение между страните е било безсрочно. Същевременно е безспорно, че на 28.10.2021 г. ответницата е депозирала при ищцовото дружество писмено предизвестие /на л.111 от делото на СРС/ за прекратяване на трудовото правоотношение с 30 дневно предизвестие /т.е. считано от 28.11.2021 г./ на основание чл. 326, ал.1 КТ. Не е спорно, че заявлението е получено от ответното дружество /самият документ е представен от ответника, а върху него е положен подпис от прекия ръководител на ищцата/. Разпоредбата на чл. 326 КТ установява основната уредба на едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работника или служителя. По своята правна същност предизвестието на работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение, отправено до работодателя, е негово материално, субективно, преобразуващо трудово право. Субект на това право е работникът или служителят, който не е длъжен да мотивира волеизявлението си, достатъчно е само изразената от него воля да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на трудовото правоотношение. Предизвестието трябва да е писмено /форма за действителност/ и да включва определен срок, след изтичането на който трудовия договор се прекратява. В случая тези изисквания са спазени, но преди да произведе своето действия предизвестието на ищцата, трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя със заповед № 126/03.11.2021 г. С отмяната на дисциплинарното уволнение на ищцата трудовото правоотношение се възстановява такова каквото е съществувало между страните преди уволнението, в неговата пълна идентичност, която обхваща всички права и задължения, произтичащи от трудовото правоотношение преди неговото прекратяване. В съдържанието на възстановеното трудово правоотношение се включва и упражненото от работника или служителя субективно преобразуващо трудово право едностранно да прекрати трудовия си договор, отправено до работодателя преди дисциплинарното уволнение. Трудовото правоотношение е възстановено в състояние, при което тече срок на предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Изтичането на срока, включен в предизвестието, е период от време с определена продължителност и води неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение. Кодексът на труда не предвижда възможност включеният в предизвестието срок да подлежи на удължаване, спиране или прекъсване и същият продължава да тече дори когато работникът или служителят ползува някакъв вид законоустановен отпуск. В разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ е посочен и момента, от който започва да тече същият - от следващия ден на получаването му от работодателя, като предизвестието може да бъде оттеглено без съгласие на работодателя най-късно до получаването му от последния, след което то обвързва работника или служителя и с изтичането на срока произвежда своето действие - трудовият договор се прекратява. Ето защо и не може да се възстанови на предишна работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл. 326, ал. 1 КТ, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието /Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСГК/. Ето защо и в конкретния случай макар заповедта за дисциплинарно уволнение да е отменена, трудовото правоотношение на ищцата се е прекратила с изтичане срока на отправеното от нея предизвестие, т.е. на 28.11.2021 г., поради което и искът й за възстановяване на заеманата длъжност се явява неоснователен. По отношение предявения иск с правно основание чл. 225, ал.1, вр. с чл. 344, ал.1, т.3 КТ, съдът намира следното: в мотивите си по предходния иск съдът достигна до фактически и правен извод, че трудовото правоотношение на ищцата се е прекратило на 28.11.2021 г. въз основа на отправеното от нея едностранно изявление по чл.326, ал.1 КТ. Ето защо и оставането без работа на ищцата след 28.11.2021г. не се намира в причинна връзка с извършеното незаконно уволнение, респ. обезщетение за периода 28.11.2021 г. - 04.05.2022 г. не се дължи. Ищцата има право на обезщетение само за периода 04.11.2021 г. – 27.11.2021 г., доколкото пред въззивната инстанция оставането на ищцата без работа за този период не е спорно между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 228 КТ база за определяне размера на обезщетението е полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението, поради което и като база следва да се използва м. 04.2021 г., за който полученото брутно трудово възнаграждение е в размер от 1100, 01 лв. – основно трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, но не е получени за съответния месец бонуси/. Дължимото обезщетение за периода 04.11.2021 г. – 27.11.2021 г. е в размер от 850 лв., поради което и искът се явява основателен до този размер и неоснователен за пълния предявен размер и за периода 28.11.2021 г. - 04.05.2022 г. С оглед частичното несъвпадане изводите, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен искът по чл.344, ал.1, 2 КТ и вместо това да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Решението в частта, в която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата над 850 лв. и за периода 28.11.2021 г. - 04.05.2022 г. следва да бъде отменено, като искът бъде отхвърлен в тази част. По разноските В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С оглед отхвърлянето на част от предявените искове, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски в размер над 418 лв., както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса за сумата над 84 лв. Ищцата следва да бъде осъден да заплати на ответника допълнително разноски в размер от 94, 23 лв. за първоинстанционното производство. За въззивното производство в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер от 297, 46 /за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса/. В полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски в размер от 361, 66 лв. /за заплатено адвокатско възнаграждение/, като възражението на въззивника за прекомерност на договореното възнаграждение се явява неоснователно. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд