Решение № 338 от 15.7.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 515/2026 г.

Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№2065/ 31.03.2026 г. подадена от адв. М. П. , като пълномощник на Денска градина „ Диница „ гр.П., ЕИК 000340889 с адрес : гр.П., , ул. „Петър Горов „ № 54 , със съдебен адрес : гр. П., ул. „Ц.С. „ № 14, офис № 2 , чрез адв. М. П. против Решение № 143/ 18.03.2026 г. постановено по гр. дело № 1065 / 2025 г. по описа на РС-П., с което е осъдена Детска градина “Деница“- грП., ул.“П.Горанов“ № 54, представлявана от Директора В.К. да заплати на Б. В. Г. с ЕГН-•••••••••• от грП.,ул.“М.Такев“ № 1 чрез пълномощник адв.П. сумата от 1889.73 евро-/3696 лева/,представляваща разликата между изплатено и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с мораторната лихва от 495.17 евро- /968.47 лева/ върху тази сумата за периода от 05.10.2023 г. до 15.09.2025 г. датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от 1889.73 евро,считано от 16.10.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Поддържат се доводи, че съдът неправилно бил приел, че ищцата попада в кръга на правоимащите по отношение на които се разпростира действието на Анекса към КТД , за дължимото й обезщетение по чл. 222 ал.3 КТ. Съдът неправилно не бил взел предвид, че съгласно чл. 27 ал.2 КТД за системата на предучилищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г. е предвидено увеличение , считано от 01.01.2023 г. само на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищно образование. Поддържа се, че този анекс не сочел , че касае заетите със задна дата от 01.01.2023 г., а се поддържа, че увеличението е приложимо към момента на подписване на анекса – 10.08.2023 г., но никъде не се упоменавали обезщетения и други бонуси. Поддържа се, че и осигурените средства от държавния бюджет били само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование, които са страна по КТД , а по отношение на ищцата и това изискване не било налице, тъй като трудовото й правоотношение било прекратено преди подписване на анекса , а именно на 01.06.2023 г. , което автоматично прекратявало качеството й на страна по КТД. Поддържа се , че приемането на обратното становище би било в противоречие с разпоредбите на КТ , който не предвижда правна възможност за увеличение на трудовото възнаграждение на лица с прекратени трудови договори. Развиват се доводи , че обезщетението по чл. 222 ал.3 КТ е част от съдържанието на вече съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подписва допълнително споразумение за увеличение на заплата по вече несъществуващ трудов договор. Ето защо се моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде отменено решението на Пещерски районен съд в обжалваната му част, вместо, което да бъде постановено друго , с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по въззивната жалба, в който са изложени подробни доводи според които обжалваното решение е правилно и законосъобразно, понеже съдът правилно бил приложил материалния закон, като неговите правни изводи съответствали изцяло на събрания по делото доказателствен материал и на установената в страната актуална съдебна практика. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски. Въззивният съд след като подложи на анализ данните по делото и като взе предвид събраните по делото доказателства приема от правна страна следното : В исковата си молба ищецът Б. В. Г., ЕГН:••••••••••, с постоянен адрес: гр.П., общ.П., ул. •••, чрез пълномощника адв. В. Л. П. от АК- С., против ответника Детска градина „Деница", гр.П., ул. „Петър Горанов" №54, БУЛСТАТ: 000340889 представлявана от В.К. - директор, твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника , като е заемала длъжността „старши учител в Детска градина „Деница", гр.П., което е прекратено, считано от 01.06.2023 г., на основание Заповед № 273/29.05.2023 г., считано от 01.06.2023 г. с правно основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Сочи, че е била член на синдикална организация към Синдикат на българските учители при ДГ „Деница", гр.П. до м. юни, 2023 г. вкл., спазвала е разпоредбите и Устава и добросъвестно е заплащала членския си внос. Излага твърдения, че на 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, с който е прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител е предвидено минимално възнаграждение от 1763,00 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г. Допълва, че изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения било заложено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., е влязъл в сила от 01.01.2023 г. Ищцата сочи, че на 04.10.2023 г. подала заявление до директорката на Детска градина „Деница", гр.П., с което претендира трудовите възнаграждения, които е получила за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г. /момента на прекратяване на трудовото и правоотношение/ да бъдат актуализирани, съобразно сключения анекс. Твърди, че е получила отказ от страна на директора. Сочи, че за период от пет месеца – от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. й е изплатено възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането и спрямо анекса. Поддържа, че сумите, които претендира, представляват разлика между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса, като същите произтичат от трудовото правоотношение, респективно от прекратяване на същото. Сочи, че правилото съдържащо се в Анекса и касаещо минимални работни заплати е с изрично уредено действие "ex tunc" или т.н. обратна сила - „Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.". Ищцата изтъква още, че разпоредбата на чл. 57 от КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, като в процесния период същата несъмнено е била в трудово правоотношение с ответната детска градина и е била член на синдикална организация, като предвиденото изменение на минималните възнаграждения я засяга и има действие спрямо нея. Допълва, че съгласно чл. 4 от сключения КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01- 269/ 06.12.2022г., постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора. Ищцата излага становище, че предвид предвиденото обратно действие на посочените разпоредби и доколкото е полага труд през процесния период, то следва да се приеме, че от 01.01.2023 г. трудовото й възнаграждение е било увеличено. В подкрепа на становището си цитира съдебна практика на ВКС и на съдилищата в страната. С исковата молба ищцата претендира и дължима мораторна лихва по всеки един от обективно съединените искове, като началната дата, от която претендира лихвата обвързва с факта на забавата, в която е изпаднало ответното училище, след като официално ищцата е отправила покана за изплащане на претендираните суми. Счита, че в процесния случай е приложимо правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и ответното дружество е изпаднало в забава от датата на поканата – 05.10.2023 г. По изложените съображения ищцата моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски. В срока за отговор на исковата молба по делото е постъпила молба от ответника ДГ „Деница“ – гр.П., в която оспорва подадената искова молба и моли съда да остави същата без уважение. Ответникът оспорва обстоятелствата, че не е изплатена на ищцата разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01- 192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. и брутно трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., както и че не е изплатена разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № ДО 1-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование ДО 1-269 от 06.12.2022 и обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 57 дни. Намира тези за неоснователни и моли за отхвърлянето им, поради изплащането им от ДГ „Деница" на ищцата на 28.06.2024 г. На следващо място ответникът оспорва дължимостта на сумата от 4095,65 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № ДО 1-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01 - 269 от 06.12.2022 г. и изплатеното на ищцата обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва в размер на 1094,52 лева, считано от 05.10.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда и дължимата лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Изтъква, че анексът не регламентира изплащане на увеличение /разлика/ на обезщетения, поради което този иск се явява неоснователен. В случай, че е дължима тази разлика - оспорва претендирания размер от 4095,65 лв., като твърди, че е 3696,00 лв. към месец юни 2024 г. и оспорва размера на претенидраната мораторна лихва за забава от 1094,52 лв. за периода от 05.10.2023 г. до датата на предявяване на иска в съда. Ответникът сочи, че със Заповед № 273/29.05.2023 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и подадено предизвестие изх. № 47/02.05.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение между ДГ „Деница" и ищцата, считано от 01.06.2023 г., като на ищцата за начислени и изплатени обезщетенията по т.1 и т.2 - подробно посочени в Заповедта. Сочи, че по направеното от ищцата искане да й бъде преизчислена и изплатена разликата между увеличението на трудовото й възнаграждение и получаваното такова; неизползваните отпуски и обезщетението при пенсиониране за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., първоначално е отказал, поради противоречивите становища на Министерство на образованието и науката и Синдикатите. Допълва, че след указано давление от местната власт, през месец юни 2024 г. ответникът е изплатил на ищцата увеличението /разликата/ на трудовото й възнаграждение във връзка с Анекса, за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., както и увеличението /разликите/ за платен годишен отпуск, за обезщетенията и СБКО, които не са упоменати в Анекса за периода от 01.01.2023г. до 01.06.2023 г. Твърди, че на 27.06.2024 г. е сключил с ищцата споразумение, обективирано в Допълнително споразумение № 248/27.06.2024 г. към трудов договор № 003/23.05.1995 г., за да може да й начисли и изплати увеличението /разликата/ на трудовото й възнаграждение във връзка с Анекса, за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., както и увеличението /разликите/ за платен годишен отпуск, за обезщетенията и СБКО. Поддържа, че с платежно нареждане от 28.06.2024 г. е изплатена изцяло на ищцата сумата от 2224,93 лв., представляваща увеличението /разликата/ на трудовото й възнаграждение във връзка с Анекса, за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., както и увеличението /разликите/ за платен годишен отпуск, за обезщетенията и СБКО. Сочи, че тази сума е начислена на ищцата по фиш за месец юни 2024 г. и по ведомост за м. юни 2024 г. По отношение на иска за изплащане на сумата от 4095,65 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс и обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно /БРЗ/ КТД, ведно с лихвите, ответникът намира същият за неоснователен. Аргументира се с това, че чл.27, ал.1 от Анекса определя минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., а не обезщетения в случай за пенсиониране, поради което счита че липсва правно основание за претендиране за изплащане на разликата при този вид обезщетения. Ако съдът приеме, че тази разлика е дължима твърди, че размерът й е 3696,00 лв. към месец юни 2024 г. съгласно счетоводната програма на ДГ „Деница". В случай, че се приеме, че ответника дължи суми на ищцата прави възражение за прихващане от 1115,03 лв. - получена от ищцата сума извън основанието на Анекса - до евентуално дължимата сума, т.е. за разликата. Ответното дружество ангажира писмени доказателства, прави доказателствени искания и претендира заплащането на разноски. С протоколно определение № 69 от 24.02.2026 г. на основание чл.233 от ГПК е прекратено производството по гр.дело № 1065/2025 година относно претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с чл.245,ал.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1200,00 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото й се по Анекс № Д01- 192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01 - 269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 320,69 лева, считано от 05.10.2023 г. до 15.09.2025 г. и законната лихва от предявяване на исковата молба в съда – 16.09.2025 г. до окончателното й изплащане поради отказ от иска. С протоколно определение № 69 от 24.02.2026 година на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск по чл.222,ал.3 от ГПК като първоначално предявеният размер от 4095.65 лева / 2094.07 евро/ е намален на 3696,00 лева /1889.73 евро/ както и претенцията за мораторна лихва ,за периода от 05.10.2023 г. до 15.09.2025 г. от 1094.52 лева / 559.62 евро/ на 968.47 лева / 495.18 евро/.Със същото протоколно определение е допуснато изменение на предявения иск по чл.224 от ГПК като първоначално предявеният размер от 947.25 лева/484.32 евро/ е намален на 926.65 лева / 473.79 евро/ както и претенцията за мораторна лихва ,за периода от 05.10.2023 година до 15.09.2025 година от 253.15 лева / 129.43 евро/ на 242.71 лева / 124.10евро /. Не е спорно по делото , а и от събраните писмени доказателства се установява , че със Заповед № 273 от 29.05.2023 година на основание чл.328,ал.1,т.10 от КТ ,считано от 01.06.2023 година трудовото правоотношение на Б. В. Г. заемаща длъжност „старши учител“ в ДГ“Деница“ грП. е прекратено. В заповедта е отразено на лицето да се изплати обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 11 месеца ,съгласно КТ и КТД в сферата на образованието и обезщетение по чл.224 от КТ за неползван отпуск в размер на 57 работни дни, в това число за 2022 година от 34 работни дни и за 2023 година от 23 работни дни. Заповедта е била връчена на лицето Б. В. Г. на 31.05.2023 година лично срещу подпис.Със заявление от 03.10.2023 г. ищцата Г. е сезирала директора на ответната ДГ с искане за преизчисляване на трудовото й възнаграждение,считано от 01.01.2023 г. и коригиране на обезщетенията по чл.222,ал.3 от КТ и чл.224 от КТ. С допълнително споразумение № 248 от 27.06.2024 г. към трудов договор № 0003/23.05.1995 г. страните по него от една страна ДГ“Деница“ грП.,представлявано от директора В.К. като работодател и от друга страна Б. В. Г. като работник са се споразумели за следните изменения на трудовия договор,считано от 01.01.2023 година ,а именно Г. да заеме длъжността „старши учител в детска градина“ и с място на работа ДГ“Деница“, с 8 часово работно време и за неопределено време,за което ще получава брутно трудово възнаграждение в размер от 2626,00 лева. Видно от представения като доказателство фиш за месец май 2023 година на Б. В. Г. заемаща длъжност старши учител в ДГ“Деница“ по ведомост за 05.2023 година водена в ДГ“Деница“ грП. на лицето са изплатени: основно трудово възнаграждение / 20 дни/ ; прослужено време /40%/;възнаграждение за работа с уязвими групи;възнаграждение за работа с деца със СОП; ЗУД;клас;допълнително възнаграждение ;СБКО; обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за 2022 година/34 дни/ в размер на 3766.86 лева;обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за 2023 година /23дни/ в размер от 2548.17 лева и обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ / 11 години/ в размер на 25 190,00 лева. За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза изготвена от вещото лице М.Л. ,от заключението на която се установява, че през периода 01.01.2023 г. -01.06.2023 г. в ответната ДГ са начислявани и изплащани възнаграждения при основна работна заплата от 1600,00 лева / 828.07евро/. Съгласно Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование възнаграждението е увеличено с 15% т.е вече е 1840 лева / 940.78 евро/ или брутното трудово възнаграждение е в размер на 2632.63 лева /1346.04 евро/.Според вещото лице във ведомостта за заплати водена и съхранявана от ответника обезщетението по чл.224 от КТ за неизползван от ищцата платен годишен отпуск в общ размер от 57 дни е изчислено на база основна работна заплата от 1840,00 лева.В този случай обезщетението е в размер на 926.25 лева. Вещото лице сочи още ,че от проверените от нея документи е установила ,че обезщетението по чл.224 от КТ е било изчислено и заплатено на база работна заплата от 1840,00 лева,а обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ е било начислено и изплатено на база основна работна заплата от 1600,00 лева или сумата от 25 190,00 лева /12879.44 евро/. Според експерта , ако обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ следва да се преизчисли на база основна работна заплата от 1840,00 лева то би се равнявало на 28 886,00 лева / 14 768.18 евро/ или в повече от заплатената на ищцата сума с 3969,00 лева / 1889.73 евро/ . В съдебно заседание, във връзка с изслушване на заключението, в.л Л. сочи,че във ведомостта за работните заплати на ответника за м.юни 2024 година и издадения фиш на ищцата е начислено обезщетение по чл.224 от КТ за 57 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 926.25 лева,която сума е изплатена на ищцата на дата 28.06.2024 година по банков път. Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните. При тези фактически данни, съдът от правна страна приема следното : Спорът е изцяло правен и е свързан с въпроса попада ли ищцата в кръга от лицата, които имат право да получат обезщетение по КТ на основание чл. 222 ал.3 КТ , като за база за определяне на това обезщетение следва ли да се вземе предвид приетото увеличение на трудовото възнаграждение съгласно чл.27 от КТД №Д01-269/06.12.2022г за отрасъла, изменен с Анекс от 10.08.2023г., сключен между МОН, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в РБ/ наричани „работодатели“/ от една страна и от друга страна от Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към КНСБ/ наричани „синдикати“/. С Анекса се определят по-високи размери на минималните основни работни заплати в системата на предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023 г. За заеманата от ищцата длъжност е предвидено минимално основно възнаграждение в размер на 1840,00 лв., а индивидуалните работни основни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях се увеличават с не по-малко от 15%. В ал.2 от КТД изрично е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищно образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и за съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. В разглеждания случай приложението на увеличаването на трудовото възнаграждение се основана и на Наредба за изменение и допълнение на наредба №4/2017г. за нормиране и заплащане на труда/ обн.ДВ бр.34/2017г, изм.и доп. Бр.76:2917г, изм.бр.8/2019, изм.и доп. Бр.7 от 2020г, бр.92 от 2020, изм.и доп.бр.12 от 2021г изм.бр.77/2021г, бр.35 и 71 от 20022/, която в пар.3 предвижда ,че пар.2 влиза в сила , считано от 01.01.2023г. като по този начин е съобразена нормата на чл.14 от ЗНА, съгласно която обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. Придадено е обратно действие на разпоредбите на подзаконов нормативен акт. Съобразявайки тези нормативи, настоящият съдебен състав намира, че приетото увеличение на работната заплата има приложение и по отношение на другите трудови права на ищцата, тъй като към 01.01.2023 г. / когато е отнесено началото на действието на това изменение / , тя е работела в системата на предучилищното и училищно образование и е била член на Синдикална организация към ответната детска градина. Съгласно КТД това са предпоставките същия да има действие спрямо ищцата и те са били налице към периода 01.01.2023г до 31.05.2023 г., съгласно чл.57 от КТ. Ищцата е полагала труд в периода, обхванат от увеличението ,поради което и независимо от прекратяването му преди сключване на анекса за изменение, както възнаграждението, така и обезщетението по чл. 222 ал.3 КТ , дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието посочено в заповедта за прекратяване на това правооношение - също следва да бъдат съобразени с това изменение. В цитираните Анекс и в изменението на Наредба №4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, не е предвидено изрично изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на приемането им/ 10.08.2023г./. Не би могло , тъй като ще влезе в противоречие с приетия начален момент на увеличението. В разпоредбата на чл.27, ал.3, т.2 от КТД, на която ответникът се позовава, е регламентиран принципът на увеличението и минималната ставка , но не и изискване да се прилага само по отношение на работещите към момента на приемане на анекса – няма такъв текст, а така също и тълкуването на текста не води до такъв извод. В случая не се касае за преуреждане на прекратени трудови правоотношения или възстановяването им, а за предвидено в нормативен акт обратно действие – Закон за държавния бюджет на РБългария за 2023г и Наредба №4/2017г., допустимо съгласно чл.14 от ЗНА, с оглед липсата на санкционни разпоредби с тях. Такова действие е предвидено и по отношение на КТД при съобразяване ,че в чл.54 от КТ, където е уредено действието на този специфичен договор, не е изключена възможността страните да уговорят и друг момент, различен от влизането му в сила от момента на сключването му/ тоест занапред/. Законът за държавния бюджет за 2023г е приет едва на 28.07.2023 г., вместо в края на предходната година. Вина за това забавяне ищцата няма, поради което и не следва да бъде ощетявана от този пропуск на държавното управление. Трябва също така да се отчита, че в приетия бюджет са заложени разходите за цялата календарна година , а не само за оставащия период до края и. В този смисъл в него би следвало да са предвидени и разходите на трудово заетите лица в рамките на пълната календарна година, включително и за ищцата, с предвиждане и на плащания за минали периода на напуснали работници и служители във връзка с увеличение на възнагражденията им преди приключване на трудовата дейност или обезщетение след напускането им. По изложените аргументи не може да се приеме търсенето на различно значение в термините „ дата на влизане в сила на договорните клаузи“ и „начален момент на действие“. Видно е, че както Наредбата, регламентираща механизма за определяне на работната заплата, така и КТД, с който е договорено изменението, са с изрично предвидено действие от 01.01.2023 г., тоест правните последици от изменението действат от тази дата и се прилагат по отношение на всички, които са отговаряли на изискванията за прилагането им , а по отношение на ищцата до 01.06.2023 г. Изключването на ищцата от кръга на правоимащите на увеличение на трудовото и възнаграждение би довело до неравноправното и третиране спрямо останалите също работили през този период и продължили. Няма основание да се приеме, че с изменението на КТД е търсено подобно неравноправно третиране на работещите. То би било израз на пряка дискриминация на трудещите се каквато чл.8, ал.3 от КТ изрично забранява. Както беше пояснено по-горе, за да се прилага по отношение на ищцата и да породи действие по отношение на нея това изменение, тя трябва или да бъде синдикален член на сключилата го синдикална организация - в случая Синдикат на българските учители, или на основание чл. 57, ал.2 от КТ да се е присъединила към него към момента на сключването му. Безспорно се установява от приетите по делото доказателства , че ищцата Б. В. Г. а е била член на синдикалната организация както към 01.01.2023 г., така и към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение. Неоснователен е основният поддържан във въззивната жалба довод и свързаното с него оплакване,че в процесния анекс , страните по КТД били уговорили увеличение само на индивидуалното трудово възнаграждение, считано от 01.01.2023 г., но това не засягало правото на ищцата да получи съответно съобразения с него размер на обезщетение по чл. 222 ал.3 КТ. Действително в Анекса, страните са договорили по-висок размер на индивидуалното трудово възнаграждение , считано от посочената по-горе дата и на тази база , следва да се приложи изричната регламентация предвидена в нормата на чл. 228 ал.1 КТ, според която обезщетенията на работника и служителя , в това число и обезщетението по чл. 222 ал.3 КТ се определя на база БТВ за месеца предшестващ прекратяването на трудовото правоотношение, а в случая е безспорно установено, че БТВ на ищцата следва да се образува, като се вземе предвид възнаграждението , което е определено според процесния Анекс към КТД. При това не е необходима изрична регламентация в КТД или в Анекса, тъй като такава нормативна уредба съществува в КТ и тя следва да бъде спазена и в настоящия случай. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че независимо от становището си, работодателят е изплатил на ищцата другото обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ именно прилагайки законосъобразно, уговореното в Анекса , КТД и в КТ. Не е спорно и се установява от заключението на експерта, че работодателят следва да изплати на ищцата и остатъка от обезщетението по чл. 222 ал.3 КТ, което е в претендирания размер / след допуснатото изменение/. Доказан по основание и по размер е и акцесония иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата. Касае се за неизпълнение на парично задължение, при което длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение за забавено изпълнение, равно на законната лихва. Ответникът е изпаднал в забава за заплащане на горното задължение, считано от получаване на покана за плащане 05.10.2023 г. до 15.09.2025 г. / датата на предявяване на иска / , поради което искът за обезщетение за забава се явява основателен. Доколкото претендираната сума по акцесорния иск след допуснатото изменение по чл.214 от ГПК съвпада с установения размер съгласно заключението на вещото лице, този иск е доказан и по размер. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява към мотивите на районния съд и препраща към тях. С оглед изхода на спора в полза на ответницата по въззивната жалба следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция – 400,00 евро при основателност на заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за прекомерност, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, която да надхвърля обичайната за този тип дела. Напротив - настоящото дело е протекло в едно съдебно заседание, без присъствие на процесуален представител на ответницата, който е участвал с подаването на писмена молба и депозирането на списък по чл. 80 ГПК. Самият ответникът по жалбата сочи, че към момента относно спорните в производството въпроси, вече е формирана непротиворечива съдебна практика в редица съдебни райони. Затова като се съобразява с актуалната практика на СЕС и на ВКС, както и с Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа съдът намира , че възнаграждението на адвоката на ответницата по въззивната жалба , като сторени от нея разноски следва да се редуцира и се присъди в посочения по-горе размер. С оглед отхвърляне на жалбата като неоснователна, на ищеца – жалбоподател не се дължат разноски. Воден от горното, СЪДЪТ :