Решение № 649 от 24.9.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 5382/2026 г.

Производството е по реда на чл. 316, вр. чл. 235, ал. 1 ГПК. Образувано е по искова молба на Д. С. Д. срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“). Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение въз основа на безсрочен трудов договор, по силата на който изпълнявал длъжността „Инспектор“, код по НКПД ••••••••, като полагал труд в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник. Със Заповед № 868/10.09.2025 г. на Изпълнителния директор С.М. и връчена на ищеца на 30.03.2026 г. от И.С. – началник на ИА „АА“-Перник, трудовото правоотношение на ищеца било прекратено в хипотезата на чл. чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ – поради определяне на заеманата от него длъжност за заемане от държавен служител.Уточнява, че длъжността била определена за заемане от държавен служител със Заповед № РД-02-26/10.09.2025 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“, издадена въз основа на мотивирано предложение от главния директор на главна дирекция „Автомобилна инспекция“ с рег. № 1*-••-•••• от 07.07.2025 г., мотивиран доклад от главния секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с рег. № ••-••-••••/07.07.2025 г., като нито един от описаните документи и административни актове не бил връчван на ищеца и той не бил запознат със съдържанието им. В тази връзка оспорва при условията на чл. 17, ал. 2 ГПК законосъобразността на цитираната Заповед № РД-02-26/10.09.2025 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ на всички основания на чл. 146 АПК – липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Поддържа, че длъжността „инспектор“ в ИА „АА“ не е предвидена в действащия или предходния Класификатор на длъжностите в администрацията, поради което не са били налице законовите предпоставки тя да бъде определена за заемане от държавен служител. В допълнение твърди, че реално не е извършено преобразуване на длъжността в държавна служба, а фактически е налице съкращаване на щата. Според него основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е използвано привидно, за да се избегне прилагането на чл. 329 КТ и задължението на работодателя да извърши подбор между служителите при съкращаване на длъжности. При изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно, да отмени същото и да възстанови ищеца на заеманата длъжност. Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал.1 ГПК, оспорва предявените искове. Излага съображения, че исковата молба е депозирана след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за оспорване на уволнението, като счита, че трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 11.09.2025 г., като давностният срок за оспорване на уволнението е изтекъл към 11.11.2025 г. По същество изразява становище, че уволнението е извършено законосъобразно, като уволнителната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при наличие на всички законови предпоставки по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Посочва, че длъжността „инспектор“, заемана от ищеца по трудово правоотношение, е била законосъобразно трансформирана в длъжност за заемане по служебно правоотношение чрез заповед за изменение на длъжностното разписание, издадена въз основа на мотивирани предложения и доклади с цел подобряване на организацията и контролната дейност на администрацията. Поддържа, че при трансформацията основните функции на длъжността са запазени и съществува съществено припокриване между задълженията на инспектора по трудово правоотношение и инспектора по служебно правоотношение. Променени били единствено отделни изисквания относно образователната степен и ранга, но естеството на работата остава същото, поради което счита, че е налице именно хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, а не „съкращаване на щата“. Изразява становище, че законът не изисква ответникът да връчва на ищеца документите, обуславящи издаването на акта, с който е изменено длъжностното разписание. Поддържа, че заповедта за изменение на длъжностното разписание представлява вътрешнослужебен акт, свързан с организацията на работата в администрацията, който не подлежи на съдебно оспорване и е необходимо да бъде връчвана на служителите. Излага съображения във връзка с компетентността на Изпълнителния директор на ИА „АА“ във връзка с издадената Заповед № РД-02-26/10.09.2025 г. и доводи за нейната законосъобразност Оспорва твърдението, че длъжността „инспектор“ не е предвидена в Класификатора на длъжностите в администрацията, като изразява становище към релевантния момент длъжността е била изрично предвидена като длъжност за заемане по служебно правоотношение. Изложени са съображения, че основните преки задължения и по двете длъжности (по трудово и по служебно правоотношение) се припокриват, т.е. дейността е една и съща, като в тази връзка счита за неоснователно твърдението, че реалната цел на работодателя е била съкращаване на щата и заобикаляне на задължението за подбор по чл. 329 КТ. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове. Във второто съдебно заседание представя писмени доказателства и излага доводи във връзка със здравословното си състояние, както и че прекратяването на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е целяло да заобиколи и предварителната закрила по чл. 333 КТ. В последно съдебно заседание поддържа, че поведението на работодателя съставлява злоупотреба с право. В с.з. ответникът е депозирал писмени становища по съществото на спора, с които оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на незаконно и отмяната на уволнение, извършено със Заповед № 868/10.09.2025 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ и възстановяване ищеца на предходно заеманата при ответника длъжност „Инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник. Правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ представлява потестативно право в полза на работодателя, което се упражнява с едностранното му волеизявление. В тази хипотеза е необходимо и достатъчно длъжността, която е заемал служителят, да е определена по съответния за това ред, установен в Закона за държавния служител, за заемане от държавен служител. т.е. да е издаден валиден акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител (така Решение № 268 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010 г., III г. о., Решение № 80/03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4358/2014 г., IV ГО, Решение № 434 от 10.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4072/2024 г., III г. о.). Единствената предпоставка за законно упражняване правото на уволнение на работодателя по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е длъжността да е определена за заемане по служебно правоотношение, като при уволнение на посоченото основание е без правно значение дали наименованието й е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемането й по служебно правоотношение. Основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е налице винаги, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК процесуалната (доказателствена) тежест за установяване законността на уволнението носи ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ като работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. В процесния случай законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ се обуславя от кумулативното проявление на следните юридически факти: към момента на прекратяване на трудовото правоотношение длъжността „Инспектор“ в областен отдел на ИА „АА“ да е била изрично предвидена като длъжност за заемане по служебно правоотношение, че към датата на уволнението е съществувал валиден акт на компетентен орган, с който заеманата от ищеца длъжност е трансформирана от такава по трудово правоотношение в такава по служебно правоотношение. Ответникът следва да установи възраженията си, че основните преки задължения и по двете длъжности (по трудово и по служебно правоотношение) се припокриват, основните функции на длъжността са запазени след трансформацията, т.е. че дейността е една и съща. В случай, че ответника установи обстоятелствата, за които му е разпределена доказателствена тежест, в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които извежда възражението си, че фактически е налице хипотеза на съкращаване на щата и уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е използвано за заобикаляне задължението на работодателя да извърши подбор. По този начин, съобразно твърденията в исковата молба и отговора е очертан и предметът на делото в проекта за доклад – обявен за окончателен, без възражения от страните. Не се спори, а от представените писмени доказателства – трудов договор със срок на изпитване № 698/14.12.2011 г. и допълнително споразумение № 1033/10.09.2015 г., се установява, че между страните в настоящото съдебно производство е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „Инспектор“, код по НКПД ••••-••••, като полагал труд в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, с длъжностно ниво по КДА: 11, експертно ниво 7. Безспорно между страните е също, че със Заповед № 868/10.09.2025 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено едностранно от работодателя, като същата е връчена на ищеца при условията на отказ на 30.03.2026 г., като същата е приобщена по делото. Чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ предвижда, че при прекратяване на трудов договор без предизвестие трудовото правоотношение се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване. При прекратяване без предизвестие трудовият договор се счита прекратен от момента на връчване на писменото изявление и именно това е релевантният момент, а не датата на издаването й. В този смисъл са и Решение № 1732 от 30.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2000 г., Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о., Определение № 60870 от 8.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2912/2021 г., III г. о., Решение № 429 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 132/2015 г., IV г.о. ВКС, Решение № 223/23.04.2021 г. по гр. д. № 1421/2020 г. на ВКС, IV г.о. и др. Поради изложеното и предвид обстоятелството, че уволнителната заповед е връчена на работника при отказ на 30.03.2026 г., а исковата молба е депозирана на чл. 21.05.2026 г., съдът намира, че в процесния случай двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е спазен, а възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни. В процесната уволнителната заповед е посочено, че същата се издава на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, във връзка с мотивирано предложение от главния директор на ГД „Автомобилна инспекция“, рег. № 1*-••-••••/07.07.2025 г., мотивиран доклад от Главния секретар на ИА „АА“, рег. № 11-01/6425/07.07.2025 г. и Заповед № РД-02-26/10.09.2025 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ за изменение на длъжностното разписание на агенцията, поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител. В тази връзка и копия от посочените документи са приобщени като доказателства по делото. Представено е и поименно разписание на длъжностите на ИА „АА“, считано от 26.08.2025 г. (л. 26 и сл.), видно от което в Областен отдел АА-Перник са налице 5 бр. „Инспектор“, като четири от тях са заети, вкл. от ищеца Д. Д.. Четири от бройките – включително заеманата от ищеца, са по трудово правоотношение, а една – заета от друг служител, е по служебно правоотношение. Видно от Предложение, рег. № 1*-••-••••/07.07.2025 г. от Т.М. – з.а. главен директор на ГД „Автомобилна инспекция“, съгласно Заповед № 2296/20.06.2025 г., същият е отправил предложение до Изпълнителния директор на ИАА трудовото правоотношение на Д. С. Д. да бъде прекратено. Мотивите за това са „за да се подобрят и обезпечат дейностите в Областен отдел „АА“ Перник… …е необходимо да се предприемат действия за промяна на някои длъжности и да се определят за заемане от държавен служител, с което ще се засили доверието на хората в организацията при спазване на статута на държавния служител съгласно нормативната уредба. …Целта на настоящото е и да се постигнат основните принципи при изпълнение на държавна служба а именно, законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост“. С тези мотиви е предложено трудовото правоотношение между ИААА и Д. С. Д. на длъжност „Инспектор“ по трудово правоотношение в ОО „АА“ – Перник към ГД АИ да бъде да бъде прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и да бъде определена за заемане от държавен служител. Видно от Заповед № 2296/20.06.2025 г. /л. 131/, в периода 07.07.2025 г. до 11.07.2025 вкл. Главният директор на ИА „АА“ Владимир Колев е ползвал отпуск и е бил заместван от Т.М., началник на отдел „Координация и мониторинг“. Видно от Доклад, рег. № ••-••-••••/07.07.2025 г., изготвен от Цветелина Илиева- Йорданова – главен секретар на ИА „АА“, същата е предложила: „За по-добро изпълнение на целите на административното звеното обвързано в повишаване на мотивацията относимо към подобряване на качеството на работа съгласно направеното предложение от Главния директор на Главна дирекция „АА“… „длъжността „Инспектор“ - 1 щатна бройка, заемана от Д. С. Д. по трудово правоотношение в областен отдел „Автомобилна администрация - Перник към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ да бъде определена за длъжност „Инспектор“ - 1 щатна бройка, по служебно правоотношение съгласно ЗДСл и КДА“. Предложено е длъжността „Инспектор“ - 1 щатна бройка по служебно правоотношение в областен отдел „Автомобилна администрация“ - Перник да се обяви конкурс за заемане от държавен служител, а трудовото правоотношение с Д. С. Д. да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1 т. 12 от Кодекса на труда. Видно от приобщената Заповед № РД-02-26/10.09.2025 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ С.М., издадена на осн. чл. 11, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, вр. чл. 7, т. 12 от Устройствения правилник на ИА „АА“ и направени мотивирани предложения, рег.. № 11-47-7797/1/27.08.2025 г., №11-47- 7797/2708.2025 г„ № 11-47-7263/05.08.2025 г., № 11-47-7263/1/10.09.2025 г., № 11-01- 8134/10.09.2025 г., № 11-08-7948/02.09.2025 г., № 11-08-7946/02.09.2025 г. № ••-••- ••••/07.07.2025 г., № 11-47-64-23/07.07.2025 г. и № 11-01-8145/10.09.2025 г., със същата е изменено длъжностното разписание на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като две длъжности са трансформирани, а по отношение длъжността „Главен инспектор“ – общо 4 щатни бройки, заемани по трудово правоотношение от различни лица в областни отдели на ИА „АА“ (Ловеч, 2 бр. в Благоевград, 1 бр. в Перник), са определени за длъжност „Инспектор“ по служебно правоотношение. Конкретно е определена длъжността „Инспектор“, заемана от Д. С. Д. в областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, за длъжност „Инспектор“ – 1 щ.бр., заемана по служебно правоотношение, а трудовото правоотношение с Д. Д. да бъде прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Съобразно заповедта, изменението влиза в сила от 11.09.2025 г. Представено е и утвърдено длъжностно разписание в сила от 11.09.2025 г., видно от което за Областен отдел АА-Перник са налице 3 щ.бр. „Инспектор“ по трудово правоотношение и 2 щ.бр. „Инспектор“ по служебно правоотношение. Аналогично, в поименното щатно разписание от 11.09.2025 г. е отразено като заети 3 щ.бр. „Инспектор“, съответно от друг служител по служебно правоотношение, от двама служители по трудово правоотношение, като са налице 2 незаети бройки „инспектор“ – една по трудово и една по служебно правоотношение, като името на ищеца не е посочено в новото длъжностно разписание. Видно от длъжностната характеристика, разработена от Началника на Областен отдел „АА“ Перник – подписана от същия на 20.03.2026 г., за длъжността Инспектор, експертно ниво 5, се предвижда минимален ранг V младши за заемане на длъжността, като се изисква висше образование – професионален бакалавър, за заемането й – л. 77 (за разлика от длъжностната характеристика на ищеца, която предвижда изискване за средно образование). В останалата си част новата длъжностна характеристика предвижда изцяло идентични дейности и функции, свързани с контролна дейност, административна и административнонаказателна дейност съгласно функциите на отдела, информационпо-техническо подпомагане дейността на отдела, провеждането на изпити за придобиване на правоспособност, извършването на огледи за годност, поддържане на бази данни, извършване на проверки и др. Идентичността в длъжностните характеристики не се оспорва между страните. Съдът намира, че независимо, че гореописаните заповед за промяна на длъжностното разписание, както и предхождащите издаването й доклад и предложение не са били връчени на работника, сам по себе си този факт не води до извод за незаконност на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение. Щатното разписание и заповедите за промяната му са вътрешни документи, които не създават сами по себе си права на работниците и служителите (така Решение № 177/13.06.2012 г. по гр. д. № 1672/2011 г., III г.о. ВКС). В тази връзка ищецът оспорва при условията на чл. 17, ал. 2 ГПК законосъобразността на цитираната Заповед № РД-02-26/10.09.2025 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ на всички основания на чл. 146 АПК. Нормата на чл. 17 ГПК предвижда компетентност на съда по обуславящи въпроси, в т.ч. правомощие да се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол (с изключение на случаите в които съдебен контрол е бил осъществен – така ТР № 5/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В този смисъл и Определение № 113 от 13.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3938/2016 г., III г. о. В приложното поле на административния контрол обаче не попадат т. нар. „вътрешно-служебни актове“ по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. По силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК от приложното поле на закона са изключени актовете на административните органи, с които се създават задължения за техни подчинени органи или се разрешават вътрешнослужебни въпроси, като в конкретния случай не е налице и предвиденото в закона изключение – да се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В този смисъл е и т. 2 от ППВС № 4 от 22.09.1976 г., както и цитираната от ответника съдебна практика, напр. Определение № 15085/12.12.2014 г. по адм. д. № 14225/2014 г. на ВАС, Определение № 5656 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4994/2009 г. и др. Съдът намира, че заповедта за утвърждаване на длъжностно щатно разписание представлява вътрешно-служебен акт, а не индивидуален административен акт по смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 21, ал. 1 АПК и съдът, който разглежда иска за незаконност на уволнението, е длъжен да прецени породила ли е действие заповедта (или друг акт на работодателя), за да се установи действителна ли е промяната в щата (така Определение № 117 от 21.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1248/2013 г., IV ГО, Определение № 266 от 16.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1533/2013 г., III ГО, Определение № 253 от 10.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1337/2013 г., III ГО, Определение № 135 от 12.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1507/2013 г., II ГО, както и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 177/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2011 г., III г.о.). Заповедта на директора на ИА „АА“ за утвърждаване на длъжностно щатно разписание не представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като в този случай директорът не действа в качеството си на административен орган, а като страна в трудовото правоотношение (работодател), на който законът е предоставил възможност едностранно да променя трудовоправния статут на работниците и служителите. Щатното разписание е вътрешен за дружеството акт, съдържащ списък с броя на работниците и служителите и тяхното разпределение по длъжности. Само по себе си щатното разписание не създава или прехвърля права, които работниците и служителите да придобиват по силата на акта (така Решение № 177 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2011 г., III г. о.). Без значение е както наименованието на писмения акт на органа по назначаване, с който той санкционира промените в щатното разписание (заповед, нареждане и пр.), така и фактът дали това утвърждаване е материализирано в отделен документ или е обективирано върху списъка с вътрешното разпределение на работната сила в предприятието по трудови функции, длъжностни наименования и брой. В този смисъл е и Решение № 434 от 10.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4072/2024 г. В процесния случай съдът намира, че Заповед № РД-02-26/10.09.2025 г. е породила действие. Същата е издадена от легитимирано лице – С.М., заемал длъжността изпълнителен директор на ИА „АА“ към 10.09.2025 г., в писмена форма, като е упражнено законово правомощие в рамките на чл. 2, ал. 3 ЗДСл, в съответствие изискванията на Наредбата за прилагане на класификатора за длъжностите в администрацията (НПКДА). Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник“, а длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването/ръководителя на съответната администрация (което произтича и от чл. 11 НКПДА). Съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 2, ал. 1 от НПКДА „длъжност в администрацията“ е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, като длъжностите в администрацията се заемат от държавни служители или от лица, работещи по трудово правоотношение (чл. 3, ал. 3 НКПДА), а длъжността „инспектор“ може да бъде заета и по трудово, и по служебно правоотношение – арг. чл. 3, ал. 7 от Наредбата. Съгласно 14, ал. 1 НПКДА промени в длъжностното разписание се предлагат само с писмен мотивиран доклад. Чл. 14, ал. 2 НПКДА изисква обоснована необходимост за трансформирането на длъжности, свързана с наличието на едно или повече от следните условия: 1. адекватно изпълнение на функциите на административната структура или звено; 2. по-добро изпълнение на целите на административната структура или звено и/или 3. промяна в организацията и/или в обема на работата. Същевременно по силата на чл. 7, т. 12 от Устройствения правилник на ИА „АА“, приет с ПМС № 272/29.11.2013 г., Изпълнителният директор определя структурата на звената, утвърждава длъжностното разписание на агенцията и поименното разписание на длъжностите в агенцията. При тези данни съдът намира, че изпълнителният директор на ИА „АА“ разполага с правомощие да определи коя конкретна щатна бройка в ръководената от него администрация ще бъде по трудово и коя – по служебно правоотношение. В този смисъл и Решение № 383/04.02.2015 г. по гр. д. № 504/2014 г. на ВКС, IV г.о., в което се приема, че ръководителят на администрацията има правомощие да определя конкретните длъжности чрез утвърждаване на длъжностното разписание, при спазване на КДА и нормативните изисквания. Ето защо неоснователно е възражението на ищеца, че изпълнителният директор не е бил компетентен да извърши промяната в длъжностното разписание, като формално са спазени и изискванията на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 НКПДА във връзка с наличието на обосноваване на необходимост и мотивиран доклад преди промяната на длъжностното разписание (видно от обсъдените Доклад и Предложение от 07.07.2025 г.). Съдът следва да извърши проверка дали е изпълнена процедурата по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 НКПДА, но не и нейното качествено съдържание и да проверява целесъобразността на промяната, тъй като би навлязъл в компетентността на работодателя. Съдебната практика е еднопосочна в разбирането, че работодателят разполага с правото да прецени колко от щатните бройки за определена длъжност, при съобразяване на Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, ал. 2 ЗдСл, да се заемат по служебно правоотношение и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол – в този смисъл и Решение № 36/16.03.2020 г. по гр. д. № 2592/2019 г. на ВКС, IV г.о. Същевременно в Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., длъжността „инспектор“ е предвидена за заемане от държавен служител – за длъжността „инспектор", длъжностно ниво 11, са предвидени като минимални изисквания за заемане на длъжността е наличие на образователна степен „професионален бакалавър по ...", ранг „V младши", не се изисква професионален опит, а правоотношението е предвидено като служебно. Аналогично, чл. 3, ал. 7 НКПДА също предвижда, че длъжността „инспектор“ може да бъде заета по трудово и по служебно правоотношение. В тази връзка е неоснователен доводът на ищеца, че длъжността „инспектор“ в ИА „АА“ не е била предвидена в действащия или предходния Класификатор на длъжностите в администрацията, от което извежда възражението, че не са били налице законовите предпоставки тя да бъде определена за заемане от държавен служител. Уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. За преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностите, определящите я трудови функции – в тази насока Решение № 137/17.04.2015 г. по гр.д. № 7170/2014 г. на ВКС, IV г.о. От приетите като доказателства по делото длъжностни характеристики за длъжността „инспектор“ по трудово правоотношение и длъжността „инспектор“ по служебно правоотношение (обсъдени погоре) се установява, че естеството на възложената работа и функции са напълно идентични. Съдебната практика приема, че фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ изисква определената за заемане от държавен служител длъжност да е същата като предходната (така напр. Определение № 921 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2579/2023 г., III г. о.). Съкращаването на щата е налице, когато се премахва длъжността като съвкупност от трудови функции и се създава нова с други трудови функции, което не е налице в настоящия случай. След като се установява, че при предвиждането на длъжността за заемане от държавен служител и промяната на наименованието й, основните функции са запазени, не е налице съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, пр. 2 от КТ, а е приложима именно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. В този смисъл са и Решение № 231/12.06.2013 г., постановено по гр. д. № 1353/2013 г. на IV г. о. на ВКС са и Решение № 40/4.05.2015 г., постановено по гр. д. № 4854/2013 г. на III г. о. на ВКС; Решение № 116/20.03.2015 г., постановено по гр. д. № 1473/2014 г.; Решение № 4/3.02.2015 г., постановено по гр. д. № 4903/2013 г. При определяне на длъжността за заемане от държавен служител длъжността на практика не се съкращава, а се променя се редът, по който се регулира предоставянето на труда, поради което и за работодателя не възниква задължение за подбор по чл. 329 КТ (така Решение № 36/16.03.2020 г. по гр. д. № 2592/2019 г. на ВКС). В тази връзка ищецът е изложил съображения, че уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е използвано привидно, за заобикаляне изискването на чл. 329 КТ за извършване на подбор между служителите при съкращаване на длъжности. От приобщените доказателства – вкл. длъжностните разписания преди и след Заповедта за промяна на щатното разписание, се установява, че бройките „инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, продължават да бъдат същия брой (общо 5 на брой), като единствено е налице трансформация по отношение бройката на ищеца – същата е предвидена за заемане по служебно правоотношение, вместо по трудово. При тези данни, преценени в контекста на останалите писмени доказателства, съдът формира извод, че в конкретния случай не е налице съкращаване на щата, а е променен редът, по който занапред ще се регулират отношенията при предоставянето на работната сила. Работодателят разполага с правото да прецени колко от щатните бройки за определена длъжност, при съобразяване на Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, ал. 2 ЗдСл, да се заемат по служебно правоотношение и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол – в този смисъл и Решение № 36/16.03.2020 г. по гр. д. № 2592/2019 г. на ВКС, IV г.о. При тези данни съдът намира, че не е налице заобикаляне изискването на чл. 329 КТ за извършване подбор между служителите при съкращаване на щата, доколкото в процесния случай не е налице отпадане на длъжността или намаляване бройките за нея, т.е. хипотеза на съкращаване на щата, поради което доводите на ищеца са неоснователни. Относно твърденията за заобикаляне на чл. 333 КТ и злоупотреба с право. Във второто заседание и в писмените бележки ищецът е изложил доводи за заобикаляне на предварителната закрила по чл. 333 КТ, а в последното съдебно заседание – поддържа, че поведението на работодателя съставлява злоупотреба с право. В тази връзка отново във второто съдебно заседание ищецът е представил копие от адресирано до него искане от Изпълнителния директор на ИА „АА“ от 19.03.2020 г., с искане да представи в ИА „АА“ медицински документи, на осн. чл. 2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците се ползват от особена закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. В тази връзка е във второто заседание ищецът е представил и заявление и документи, вх. № от 25.03.2020 г., депозирани пред ИА „АА“, както и заявление, депозирано в ИА „АА“ на 12.10.2023 г., с което ищецът е уведомил работодателя си, че има диагноза F 31.3 Биполярно афективно разстройство, което не му пречи за изпълнение на служебните задължения. Представена е и етапна епикриза от д-р Цветеслава Гълъбова от 05.10.2023 г. При тези данни съдът намира, че ищецът попада в кръга лица, които поначало се ползват с т.нар. „предварителна закрила“ при уволнение по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – арг. чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5 на министъра на здравеопазването. Добросъвестността по чл. 8, ал. 2 от КТ се предполага до установяване на противното, като страната, която твърди злоупотреба с право, следва да я докаже при условията на пълно и главно доказване – в този смисъл Решение № 292/17.12.2018 г. по гр. д. № 2250/2018 г., III г.о., Решение по гр. д. № 1659/2018 г. по гр. д. № 846/2016 г. на ВКС и др. Доводът за наличие на злоупотреба с права е правен, на изследване и съответно доказване подлежат фактическите твърдения, от които, според страната, се следва извод за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. В доразвитие на тази задължителна практика по чл. 290 от ГПК, в решение № 71/24.07.2013 г. по гр. дело № 284/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е прието че злоупотреба с право от страна на работодателя би била налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне еднаединствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права, като за да констатира нарушен ли е принципът на добросъвестност, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право. Така и Решение № 58/30.07.2015 г. по гр. дело № 2600/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Задължението на съда да изследва наличие на злоупотреба с право обаче съществува само когато такива факти и твърдения са били наведени от страната в рамките на преклузивните срокове по ГПК. Съдебната практика приема, че в случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че уволнението му е незаконосъобразно, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. Същевременно съдът изследва наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя, когато такива факти, съответно възражения, са въведени от страните по надлежен ред и в преклузивните срокове по ГПК – така Решение № 115/20.02.2024 г. по гр.д. № 4362/2022 на ВКС, IV г.о. В процесния случай обаче исковата молба не съдържа доводи за злоупотреба с право, нито за заобикаляне изискването за предварителна закрила по чл. 333 КТ, нито фактически твърдения и доказателства лицето да е сред кръга лица, ползващи се с такава. Подобни доводи не са въведени и по реда на чл. 143 и чл. 145 ГПК при изясняване на предварителните въпроси в първото съдебно заседание. Макар да се касае за обстоятелства и доказателства, които да са били известни на ищеца към момента на сезиране на съда, доводи за заобикаляне на чл. 333 КТ и доказателства във връзка с тези твърдения се представят за пръв път едва във второто съдебно заседание, като видно от протокола от заседанието, изявленията и предоставената възможност, страната не е обосновала обстоятелства по чл. 147 ГПК, които да преодолеят поетапната преклузия (която е надлежно указана на страните в първо заседание след приемане на доклада за окончателен, видно от протокола по делото). Същевременно твърдения за злоупотреба с право са изложени едва в последно заседание, в хода по същество и с представените писмени бележки. Докладът по делото чл. 146 ГПК е свързан със задължението на съда служебно да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, както и с последиците от несвоевременно извършване на процесуалните действия от страните. След указанията на съда за това кои са релевантните за спора факти, как се разпределя доказателствената тежест страните, те могат да предприемат съответни процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства. Следователно, от този момент настъпва преклузията за страните да не могат да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, освен ако са налице условията по чл. 147 ГПК – Решение № 549 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 56/2010 г., IV г. о., Решение № 131 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6193/2013 г., IV г. о. Единствено за пълнота следва да се посочи, че само по себе си обстоятелството, че ищецът по принцип е сред кръга лица, ползващи се с предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5 на министъра на здравеопазването, не е достатъчен автоматично да обоснове по несъмнен начин при изискуемата степен на пълно и главно доказване твърденията за злоупотреба с право. В процесния случай на практика (дори и след релевирането на възражението за злоупотреба с право в хода по същество) не са въведени конкретни фактически твърдения, допълнителен контекст, нито са ангажирани доказателства (писмени и/или гласни) от които да е изводимо целенасочено поведение на работодателя – данни от които да се установява, че работодателят е желаел правоотношението конкретно с ищеца да бъде прекратено – например предишни опити да прекрати правоотношението на други основания, осуетено именно от нормата на чл. 333 КТ, данни за конкретни влошени личностни взаимоотношения на работното място, конфликти, гласни доказателствени средства в тази връзка и др. Напротив, от Заповедта за промяна на щатното разписание се установява, че със същата е изменено разписанието и в други областни отдели и е постановено прекратяване трудовите правоотношения и на други работници, а не само на ищеца. Същевременно фактът, че ищецът по принцип има право на предварителна закрила при други уволнителни основания, не е достатъчен сам по себе си без други конкретни факти да обоснове в изискуемата от закона степен на пълно и главно доказване злоупотребата с права. В исковата си молба ищецът не твърди други конкретни действия от страна на работодателя, които да сочат на такава негова цел, респ. – на злоупотреба с правото му на уволнение по чл. 328, ал.1, т. 12 КТ, на заобикаляне на чл. 333 КТ, съответно - на недобросъвестност от негова страна по с. на чл. 8, ал. 1 КТ. При липсата на такива конкретни факти, които житейски и логически да водят до извода, че правото е упражнено превратно, обстоятелството относно наличие на предварителна закрила по чл. 333 КТ, която би била приложима спрямо ищеца при други уволнителни основания, не е достатъчно само по себе си, за да се приеме за доказана в изискуемата от закона степен злоупотреба с права. Още повече че същата не е релевирана и обоснована своевременно, което с оглед принципа на концентрационното начало в гражданския процес и настъпилата преклузия препятства съда да изследва в пълнота довода. Предвид изложеното и предвид липсата проведено насрещно пълно и главно доказване, при прилагане последиците на доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът формира извод, че ответникът като работодател законосъобразно е упражнил правото си едностранно да прекрати трудовото правоотношение, съществувало между него и ищеца, поради което искът за признаване на уволнението за незаконно е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователност на главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователен се явява и обусловения от него кумулативно съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата работа. По разноските: На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 75 евро, съобразно правилата на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 НЗПП. Така мотивиран, съдът