Решение № 438 от 31.3.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 4998/2025 г.

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ, чл. 224, ал.1 КТ

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И. З. И. ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Плевен, бул. „•••“ ••• чрез процесуален представител_адв. В. П., против •••, с ЕИК: •••, с адрес на управление: гр. Плевен, ул. „•••“ •••, представлявано от ••• И. С. Ц.-•••, с правно основание чл. чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ и чл. 224 КТ.

Твърди се, че на ••• г. ищцата сключила трудов договор № ••• с ответното дружество, на длъжност: „•••“, със срок на договора за неопределено време. Ищцата уточнява, че не си спомня точно, но вероятно в началото е била назначена за срок на изпитване и след този срок договора е станал автоматично от срочен- безсрочен), с място на работа: •••-Плевен. Твърди, че от самото начало е била на ненормирано работно време, с оглед изпълнение на част от трудовите й задължения, които касаят работа на терен и се изпълняват извън нормирано работно време: 8-часа (08:30-17:00ч.) при 5- дневна работна седмица. Сочи, че последното е видно от ДП № •••/03.10.2023 г., в т.4: работата се извършва при ненормирано работно време, за което ищцата твърди, че е ползвала допълнителен платен годишен отпуск в размер на 7/седем/ дни.

Твърди се, че на ••• г., по инициатива на работодателя, било подписано допълнително споразумение № ••• към трудовия договор на ищцата, по силата на което: работата се извършва при нормирано работно време в размер на 8- часа при 5-дневна работна седмица, с място за извършване на работата: •••-гр. Плевен с ЕКАТТЕ: •••-Плевен; размер на платен годишен отпуск за 2024 г.: 26 дни; размер на допълнителен платен годишен отпуск е 0. С оглед тази промяна, ищцата твърди, че устно й било казано, че няма да излиза на терен и няма да има проблем за спазване на нормираното работно време.

Твърди, че на ••• г. й било връчено предизвестие № 5 за прекратяване на трудовото й правоотношение на осн. чл. 328, ал.1, т.2, предл. 2, считано от 02.07.2025г. г., като ако предизвестието не бъде спазено ще й бъде изплатено обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение, съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ.

Твърди, че на ••• г. й била връчена Заповед № ЧР-••• на •••а на ТП „•••“ -Плевен, с която се прекратява на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ- съкращаване на щата, трудовото правоотношение, без посочване на кой точно трудов договор се прекратява, считано от 02.07.2025 г. Твърди, че в заповедта е определено изплащане на обезщетение по смисъла на чл. 220, ал. 1 от КТ: една брутна заплата в размер на 1980.15лв., поради неспазеното предизвестие от страна на работодателя и обезщетение за неизползван отпуск (заявява, че не се сочи, за коя година се касае) по чл. 224, ал. 1 от КТ за 10 дни, в размер на 1042.18лв.

Ищцата твърди, че към момента на подаване на исковата молба обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ й е изплатено-така както е посочено за 10 дни в спорната заповед. Счита, че в спорната заповед неправилно са написали 10 дни (ако се отнасят за 2025 г.), а те следва да са общо 11 дни, тъй като имала един ден останал неползван от 2024 г. Позовава се на Заповед № РД-•••/09.12.2024 г. като твърди, че има право на още 5 дни отпуск, останали от 2024 г. за 2025г. Твърди, че през 2025 г. е била в отпуск за 1 ден на 26.02.2025г., 1 ден на 21.03.2025 и два дни на 24 и 25.03.2025 г., т.е. 1/един/ ден й е останал за 2024 г., който не е ползван и не й е платен, дори не е предвиден в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Ищцата твърди, че ••• й е бил ••• до средата на лятото на 2021 г. на ответното дружество. Твърди, че доколкото си спомня, от месец февруари 2022 г. ••• е ••• Ц.. Сочи, че малко след встъпване в длъжност на ••• Ц., като ••• на ответното дружество, бил извършен проверка-одит на дружеството. Вследствие на горното, се твърди, че между ••• на ищцата и настоящият ••• отношенията влошили, има поредица от дела, които и към настоящият момент не били приключили с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че последното се отразило върху нея, върху нейната работа, както с вербални обидни нападки от самия ••• Ц. към нея, така и с поредица заповеди за изпълняване на различни видове дейности, например работа или която тя си я върши, или опит да й бъде вменено да свърши нещо, което на практика е невъзможно.

Твърди, че лично подала заявление с вх. № •••/23.12.2024 г. до •••а на •••-гр. Плевен, с което изразила желание да спре с целенасоченото си поведение спрямо нея и да спре да й налага психически тормоз на работното място като спре да продължава да я унижава като ••• на •••- Плевен. Твърди, че след всяка персонална от •••а към нея Заповед (за изпълнение на нещо, което тя върши по-принцип и/или е неизпълнимо) е писала възражение, тъй като така посоченото в Заповедта е неизпълнимо и молила да й се укаже как точно да бъде изпълнена, тъй като е в противоречие с подписаното допълнително споразумение на ••• г. и промяната на работното й време от ненормирано на нормирано. Сочи, че на нито едно възражение няма отговор. Твърди, че е изпълнила каквото е било възможно.

Твърди, че след като на •••г. •••ът-••• Ц. към 08:15 ч, влязъл в канцеларията й на работа и заявил: „сега отивам на Враца, с искане да ти съкратят длъжността, след като не искаш да работиш“, подала заявление вх. № •••/••• г. до •••а на •••-Враца. Във връзка с последното сочи, че получила отговор с вх. № •••-1/18.06.2025 г., от който твърди, че е обърнато внимание на ••• Ц. с цел подобряване на работната атмосфера в поделението, с цел зачитане на личността и достойнството на всички наети лица по КТ и на работодателя и постигане на пълноценно изпълнение на възложените трудови задължения в •••-Плевен. Твърди, че така се стигнало и до връчване на спорната заповед на •••г. и нейното съкращаване от работа. Твърди, че за целият период на работа никога не е била наказвана за неизпълнение на служебните задължения и/или други нарушения и/или неспазване на трудовите задължения.

С оглед горното, счита че прекратяването на трудовото й правоотношение е извършено незаконосъобразно, по следните съображения:

1.Нямало ново щатно разписание, което да е влязло в сила от ••• г. и да касае длъжността „•••“;

2.Т.нар. съкращаване на щата на длъжност „•••“ не било извършено по съответния ред - решението не било взето от лицето, имащо право за това, не била спазена процедурата за вземане на такова решение; ако има такова решение, то не е взето преди уволнението и съответно съкращаването не е реално. Сочи, че с Горско-стопански план на •••- Плевен от 2015 г., който е за срок от 10 години е утвърдена структурата на •••-Плевен, по брой и видове длъжности, с определени задачи, тяхното изпълнение и от кои хора се изпълнява, като наименование на длъжността. Счита, че длъжността „•••“ продължава да съществува и след нейното прекратяване на трудовия договор, а именно: след •••г., тъй като ГСП няма да може да бъде изпълнен.

3.Акцентира, че макар и с различни наименования, но с еднакви и/или сходни задължения (т.е. трудовата функция продължава да съществува, но с друго наименование на длъжността) са длъжностите: „••• •••“, „••• •••“, „•••“ и „•••“. С оглед последното счита, че неправилно и незаконосъобразно е прекратен трудовия й договор на основание: „съкращаване на щата“ без извършване на подбор. Твърди, че на практика: „••• •••“, „••• •••“, „•••“ и „•••“ имат еднакви изисквания за заемане на длъжността и еднакви и/или сходни задължения. В настоящият случай твърди, че трудовата функция на длъжността „•••“ продължава да съществува от лицата заемащи длъжността: „ст. •••“, „••• •••“ и „•••.“

Излага доводи, че подбор не е извършван.

1. Сочи, че неизползваният отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер не на 10 дни, а на 11 дни.

2.Твърди, че реална причина за т.нар. съкращаване на щата са междуличностни отношения, като в настоящият случай не е налице „съкращаване на щат“, а „съкращаване на личност“.

Счита, че Заповед № ЧР-•••/••• г. на •••а на ••• - Плевен, по силата на която е прекратен трудовия договор, поради съкращаване на щата, е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материално- и процесуалноправните норми.

Твърди, че след връчване на заповедта за прекратяване на трудовия й договор, е останала без работа, като на 02.07.2025 г. се регистрирала в Дирекция „Бюро по труда“. Твърди, че към настоящият момент е безработна.

Ищцата твърди, че последната връчена й и подписана от нея длъжността характеристика в ответното дружество е от 02.11.2011 г. и не са променяни изискванията за заемане на последната.

Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за незаконосъобразно извършеното прекратяване на трудовия договор със Заповед № •••/••• г. на •••а на „•••“ -Плевен, по силата на която е прекратен трудовия договор, поради съкращаване на щата и да бъде отменена същата като незаконосъобразна и да бъде възстановена ищцата на заеманата преди прекратяването на трудовия договор длъжност; да бъде осъден ответника, на оси. чл. 225, ал. 1 от КТ, да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконосъобразното прекратяване на трудовия ми договор за период от 02.07.2025 г. до 02.01.2026 г. в размер на 11880.90лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане; да бъде осъден ответника на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ да й заплати обезщетение за неизплатен годишен платен отпуска за 2024 г. за 1 /един/ ден в размер на 104 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Претендират се направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, чрез представляващия ••• И. Ц., който счита исковата молба за допустима и неоснователна. Изложени са доводи, че при уволнението на ищеца са спазени всички изисквания на закона.

Твърди се, че между ищеца и ответника е било налице трудово правоотношение, обективирано в трудов догово𠹕••/•••г., по силата на който ищеца И. И. е изпълнявала трудови функции в представляваното от ответника ••• Плевен. Твърди се, че при започване на работа в ••• Плевен, на ищеца е била връчена длъжностна характеристика за заеманата, съгласно трудовия договор, длъжност „•••“.

Изложени са доводи, че на •••г. на ищеца е връчено •••/•••г., с което лицето е предизвестено, че след изтичане на срока по чл.326, ал.2 от КТ ще се прекрати трудовото правоотношение, възникнало съгласно трудов договор №РД – •••/•••г.

Твърди се, че на •••г. на ищеца е връчена Заповед № ЧР – •••/•••г. на •••а в ••• Плевен, с която трудовото правоотношение е прекратено, като правното основание на издаването й е чл.328, ал.1, предл.2 от КТ – съкращаване на щата.

Ответникът счита, че правомерно и в съответствие на установените правила, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца и обжалвана заповед е законосъобразна.

Излага доводи, че в случая към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е налице утвърдено ново щатно разписание, респ. е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на посоченото в заповедта основание.

Развити са доводи, че ••• – Плевен е териториално поделение на ••• ••• /••• •••/, което териториално поделение самостоятелно наема работници. Изложени са доводи, че ••• на ••• ••• приема структурата и щата на централното управление и на териториалните поделения, като поделенията се ръководят и представляват от своя •••, като са и работодатели по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.

Твърди се, че с решение №•••16.06.2025г. на ••• на ••• •••, взето на редовно заседание, съгласно Протокол №•••16.06.2026г. е приета и одобрена промяна на длъжностното разписание на ••• Плевен, чрез съкращаване на общо 6 /шест/ щатни бройки, една от които е процесната 1 /една/ заета щатна бройка на длъжност „•••“. Изложени са доводи, че решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган, съгласно чл.170, ал 1, т 4 от ЗГ и с него е одобрено длъжностно разписание на ••• Плевен в сила от ••• г. В тази връзка ответникът счита, че в исковата молба неправилно и неоснователно се твърди, че нямало ново щатно разписание, което да е влязло в сила от ••• г. и да касае длъжността „•••“.

Твърди се, че съгласно утвърденото щатно разписание от ••• г. длъжността, заемана от ищеца, е закрита. Твърди се, че •••ят И. е била единствено заето лице на тази длъжност, а щатната бройка за длъжността „•••“ е била една. Твърди се, че с новото щатно разписание в сила от ••• г. не е разкрита нова щатна позиция на сходна или същата по наименование и трудови функции длъжност. Твърди се, че при съкращаване на щата на единствена длъжност, то за работодателя не възниква задължение да извършва подбор по реда на чл. 329 от КТ. В тази връзка се твърди, че последният ще има задължение да извършва подбор, само когато за длъжността която се съкращава, са предвидени повече от една щатни бройки. Ответникът твърди, че в процесния случай е съкратена една единствена щатна бройка на длъжност „•••“. Позовава се на съдебна практика, че работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или •••, който заема тази единствена длъжност или да направи подбор по критериите или целите, посочени в чл. 329, ал. 1 от КТ. Излага съображения, че ако той реши да не упражнява правото си на подбор, уволнения работник или ••• не може да оспорва уволнението като незаконосъобразно, поради това, че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор в резултат на което би уволнил друг работник или •••, чиято длъжност не се съкращава.

В тази връзка, счита, че неправилно и неоснователно се излагат в исковата молба доводи, че •••а на ••• е следвало да направи подбор между следните длъжности: „••• •••“, „••• •••“, „•••“ и „•••“. Посочва, че в щатното разписание на ••• Плевен няма длъжност „••• •••“.

Посочва, че неправилно в исковата молба се твърди, че с Горскостопански план от 2015 г., който е за срок от 10 години е утвърдена структурата на ••• Плевен, касаеща брой и видове длъжности, с определени задачи, тяхното изпълнение и от кои хора се изпълнява, като наименование на длъжността. Изложени са доводи, че този горскостопански план е съставен за горските територии - държавна собственост, в района на ••• Плевен, област Плевен, в резултат на извършена през лятото на 2014 година инвентаризация на горски територии.

Твърди се, че е налице е реално съкращаване в щата, поради което ответникът счита, че исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователна.

Изложени са доводи, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е акцесорен по отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, поради което ответникът счита същия за неоснователен.

Ответникът счита за неоснователен е иска и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ, както по основание, така и по размер.

Отправено е искане, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно с всички следващи се от това правни последици.

По отношение на иска по чл. 224, ал.1 от КТ, с което се претендира обезщетение за неизплатен годишен отпуск за 1 /един/ ден за 2024 г. в размер на 104.00 лв., ответникът счита, че искането е основателно. Сочи, че дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 1 /един/ ден платен годишен отпуск за 2024 г., е в размер на 104,22 лв. Изложени са доводи, че на ишеца е изплатена за този един ден сума в размер на 93,80 лв., след удържане на сума в размер на 10,42 лв, представляваща дължим данък върху доходите на физическите лица /по ЗДДФЛ/ на 25.09.2025 г., съгласно платежно нареждане и фиш, които ответникът представя.

Ответникът излага доводи, че: ••• Плевен е изплатило на ищцата на 22.08.2025 г. по банков път следните суми:

1. Във връзка с подадено от ищцата заявление с вх. №•••/04.08.2025 г., на 22.08.2025 г. и е изплатено обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ (за

оставяне без работа) за периода от 02.07.2025 г. - 01.08.2025 г., а именно

сума в размер на 1625,61 лв. (хиляда шестстотин двадесет и пет лева и шестдесет и една стотинки), след удържане на съответните осигурителни

вноски за сметка на лицето и данък върху доходите на физическите лица.

Представя платежно нареждане, фиш и банково извлечение.

2. Позовава се на банковото извлечение и фиша, които представя, на 22.08.2025 г. на ищцата е изплатена сума общо в размер на 2791,81 лв.,

след приспадане на всички удръжки, която включва:

трудово възнаграждение за 1 работен ден за м. юли 2025 г. в размер на 71,71 лв. (бруто 92,41 лв.);

обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ (за неизползван отпуск за 10 дни) в размер на 937,96 лв (бруто 1042,18 лв.) и обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ (за неспазено предизвестие) в размер

на 1782,14 лв. (бруто 1980,15 лв.).

В случай, че бъде уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225 ал.1 от КТ, ответникът прави искане за прихващане със заплатеното от ••• Плевен обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 1625,61 лв. (хиляда шестстотин двадесет и пет лева и шестдесет и една стотинки).

Направени са доказателствени искания.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. В. П. от АК-Плевен, с пълномощно по делото, и от ••• си З. П., съгласно пълномощно. Исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. С. Т. от АК-Ловеч, и И. С. Ц.-•••, като отговора на исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.

С Протоколно определение №133/21.01.2026г. е допуснато изменение на осн. чл. 214 ГПК на претенцията по чл. 225, ал.1 КТ, като същата се счита предявена за сумата от 11973 лева / равняващи се на 6121,79 евро/ за периода 02.07.2025г.-02.01.2026г., вместо заявената с исковата молба сума от 11880,90 лева.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от представеното копие на личното трудово досие на ищцата, че И. И. е била в трудово правоотношение с ответното дружество и е заемала длъжността „•••“ с код по НКПД •••, съгласно Трудов договор № •••/•••г . Налице са подписани Допълнителни споразумения между страните №•••/03.10.2023г. и №•••/•••г. на л. 8- л. 9 от делото, отново за изпълнение на длъжността „•••“.

Не се спори между страните, а и се установява от Заповед № ЧР - •••/•••г. че считано от 02.07.2025г. е прекратено трудовото правоотношение на И. И. с ответното дружество на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради „съкращаване на щата“. Заповедта е получена от ищцата на •••г.

Установява се от представеното копие на трудова книжка на ищцата, че след вписване прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника, липсва следващо вписване. Съгласно копие на регистрационна карта от Агенция по заетостта, ищцата е регистрирана като безработно лице на 02.07.2025г.

Установява се от Протокол №•••16.06.2026г. на ••• на ••• •••, че е приета и одобрена промяна на длъжностното разписание на ••• Плевен, чрез съкращаване на общо 6 /шест/ щатни бройки, една от които е процесната 1 /една/ заета щатна бройка на длъжност „•••“.

Установява се от копие на Диплома за завършено ••• образование •••, регистрационен номер •••, издадена от ••• - София, че ищцата е постъпила през •••. и е завършила през •••. специалност „•••“ и й е призната квалификация „•••нер по •••“.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която Съдът кредитира като обективна, обоснована и компетентна, се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ от 02.07.2025-02.01.2026 г., изчислено по реда на чл.228 от КТ е в размер на 11973 лева.

Дадено е заключение, че по отношение на иска за 1 ден платен годишен отпуск - на 25.09.2025 г. е изплатен по банковата сметка на ищцата 1 ден обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 104,22 лв. брутна сума и 93,80 лв. нетна сума.

Съгласно заключението, длъжностно щатно разписание от 29.05.2025 г., относно длъжността „••• •••“ са налични 2 щатни бройки и „•••“ - 1 щатна бройка. Изложено е, че с протокол №•••16.06.2025 г. е взето решение №•••16.06.2025 г., съгласно което е намалена числеността на щатният персонал с 1 щатна бройка „•••“, 1 незаета щатна бройка „•••“, и 4 щатни бройки „•••“.

Посочено е също така, че съгласно длъжностно щатно разписание от ••• г., щатните бройки „••• •••“ са 2 /две/, а щатната бройка „•••“ е съкратена в съответствие с взетото решение.

Установява се от представените длъжностни характеристики, за длъжност „•••“ /л.102-л.105 от делото/ и длъжност „••• •••“ /л. 98-л.101 от делото/, че са в огромния си процент със сходно съдържание /например в основните и най-съществени пунктове като: „IV.Области на дейност, V. Преки задължения, VII.Отговорности, свързани с организацията на работа, управлението на персонала и ресурсите“. Сходство е налице и в останалите части, например „Професионална етика“, „Контакти и представителни функции“, „Възлагане и планиране на работа“.

Следва да се отбележи също така, че и кодът им по НКПД съвпада: код НКПД ••• за длъжност „•••“ е посочен в двете Допълнителни споразумения на ищцата №•••/03.10.2023г. и №•••/•••г. на л. 8- л. 9 от делото, същият код НКПД ••• е посочен в длъжностната характеристика за длъжност „ ••• •••. Разлика има в изискуемия начален стаж за заемане на длъжността, но видно от обсъдената по-горе диплома за ••• образование на ищцата, към датата на съкращаване на длъжността •••, същата е имала нужния стаж и професионален опит за длъжност „••• •••“.

Установява се от представената длъжностна характеристика на л. 106- л.109 от делото, за длъжност „•••“, че е сходна с длъжностите „••• •••“ и „•••“, и дори е по-ниска длъжност, предвид това, че специалистът лесовъдство е подчинен на ••• лесничея/лесничея.

Установява се, че и в трите длъжностни характеристики - за „••• •••“, „•••“, „•••“, една от възможните спеециалности, които трябва да е завършило лицето, заемащо длъжността, е именно специалност „•••“, каквато специалност е завършила ищцата съгласно Диплома за завършено ••• образование •••, регистрационен номер •••, издадена от ••• София.

Установява се от представената на л. 188 от делото Справка Вх. № •••/02.03.2026г. от ответника, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата И. И.- •••г.- в щатното разписание на •••- Плевен е имало две щатни бройки „••• •••“, от които е била заета само едната. Установява се от същата справка, че към датата на изготвяне на справката, в щатното разписание на ТП на •••-Плевен има две щатни бройки „••• •••“, като и двете са заети от назначени лица, второто от които лица считано от 14.01.2026г. /което е значителен период след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, и очевидно е била дълъг период вакантна длъжност/, а длъжността „•••“ е освободена от заемащото я лице.

От показанията на свидетеля Д. И. И., Председател на УС в •••, се установява, че представения по делото на л. 151-л.156 Протокол №•••16.06.2026г. носи нейния подпис. Свидетелят дава показания, че всички членове са гласували и са се подписали, че заседанието е проведено редовно и всички членове са гласували лично. Сочи, че мотив за вземане на решението е лошото финансово състояние на •••-Плевен. В тази връзка заявява, че са проведени срещи с •••ите и главните счетоводители на териториалните поделения, като на тях били обсъдени точно такива възможности за намаляване разходите за персонал и оптимизиране на щата, с оглед по ефективно разходване на ограничените финансови средства в предприятието. Сочи, че УС се произнася само по въпроса за съкращаване на длъжност, а не по отношение на лицата, заемащи длъжност. По отношение на длъжност „•••“, сочи, че е съкратена. Дава показания, че длъжностното разписание е прието, одобрено, актуализирано така, както е предложено от •••а на •••- Плевен. По отношение на длъжност „••• •••“ заявява, че не може да каже дали е останала незаета такава длъжност, а ако е останала, то всеки ••• преценява кой да назначава в зависимост от обема и характера на работа в горското стопанство. Уточнява, че през въпросната година е имало съкращаване на длъжности и в други горски стопанства. Прави уточнение, че УС се е произнесъл за съкращаване на длъжност, а не с оглед личността на •••ката, нито с оглед нейното поведение или професионални качества, като в този смисъл УС не се занимава с поименно щатно разписание.

Съдът намира, че показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани с доверие, като последователни, непротиворечиви и изчерпателни.

Съдът не обсъжда останалите доказателства, като неотносими към правния спор.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ

С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ, ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или е ненадлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът в иска за признаване уволнение за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат, или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. С оглед принципа на диспозитивното начало, установен с чл. 6, ал.1 от ГПК в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом като в исковата молба ищецът не оспорва релевантния факт, който представлява основание за прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го обсъжда /в този смисъл Решение № 503/05.01.2012г. по гр.д. № 77/2011г. на ВКС, IV.г.о.; Решение № 158/01.07.2013г. по гр.д. № 1008/2012г. на ВКС, IV.г.о., Решение № 459/27.10.2011г. по гр.д. № 1532/2010г. на ВКС, IV.г.о. /. Съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска - предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Служебно той може да прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото тези разпоредби касаят факти, изрично посочени от ищеца / в този смисъл Решение №149/13.06.2012г. по гр.д. № 475/ 2011 г. IV г.о. на ВКС; Решение №503/05.01.2012г. по гр.д.№ 77/ 2011 г. IV г.о. на ВКС, Решение № 385/12.10.2012 г. по гр.д. № 531/12г. IVг.о на ВКС; Решение № 665/01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. IVг.о. на ВКС; Решение № 555/09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. IVг.о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, Съдът дължи преценка на оспореното от ищцата уволнение само на гореизложените, наведени в исковата молба основания за незаконосъобразност на уволнението.

В настоящото производство се оспорва законността на уволнението на ищцата на основание „съкращаване на щата“. В исковата молба са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение с твърдения, че не е извършен подбор, а длъжностите „•••“, „••• •••“, „••• •••“ и „•••“ имат еднакви и/или сходни изисквания.

Както бе изложено по-горе от представените длъжностни

характеристики, за длъжност „•••“ и длъжност „••• •••“, Съдът прави извод, че са в огромния си процент със сходно съдържание. Следва да се отбележи също така, че и кодът по НКПД за длъжност „•••“ и длъжност „••• •••“ съвпада: НКПД •••. Разлика има в изискуемия начален стаж за заемане на длъжността, но видно от обсъдената по-горе диплома за ••• образование на ищцата, към датата на съкращаване на длъжността „•••“, същата е имала нужния стаж и професионален опит за заемане и на длъжност „••• •••“. Също така е видно от обсъдената по-горе диплома на ищцата, че същата има изискуемото ••• образование по специалността „•••“ и й е призната квалификация „•••нер по •••“ и то от специализиран в областта университет - ••• София, където ищцата е постъпила през •••. и е завършила през •••. Следва да бъде отбелязано, че длъжността „•••“, както бе изложено по-горе, дори е подчинена на длъжностите „•••“ и „••• •••“ и предвид по-занижените изисквания съгласно длъжностна характеристика за длъжността „•••“, ищцата би могла да изпълнява и тази длъжност.

Съгласно ТР№5/26.10.2021г. по т.д.№5/2019г. на ОСГК на ВКС основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или •••ите. При премахване на определено звено в едно предприятие и дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и •••ите от това звено - прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.1 от Кодекса на труда - "закриване на част от предприятието" или на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда - "съкращаване на щата", като изборът на предвидената в закона възможност е негово право, което не подлежи на съдебен контрол, както и преценката му дали да се премахне едно или друго звено и дейността, извършвана в него.

Съдът намира за основателно възражението на ищцата за незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение, тъй като трудовото правоотношение между ищцата и ответника е прекратено на осн. чл.328, ал.1 т.2, пр.2 КТ, а всъщност трудовата функция на длъжността „•••“ е продължила да съществува и се заема от длъжност „••• ••• и „•••“.

Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. В настоящият случай трудовата функция на длъжността „•••“ продължава да съществува от лицата заемащи длъжността: „••• •••“ и „•••.

Видно е от представената на л. 188 от делото Справка Вх. •••/02.03.2026г. от ответника, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата И. И.- •••г.- в щатното разписание на •••- Плевен е имало две щатни бройки „••• •••“, от които е била заета само едната. Установява се от същата справка, че към датата на изготвяне на справката, в щатното разписание на ТП на •••-Плевен има две щатни бройки „••• •••“, като и двете са заети от назначени лица, второто от които лица считано от 14.01.2026г., а длъжността „•••“ е освободена от заемащото я лице. Следва извод, че още към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е имало една свободна длъжност „••• •••“ /втората е била заета от друго лице доста след това- 14.01.2026г. /. С цел оптимизиране щата и работата на стопанството, поради лошото финансово състояние на предприятието съкращаване длъжността „•••“ е следвало да бъде извършено след на подбор, и да бъде предложена незаетата към онзи момент една свободна длъжност „••• •••“ на ищцата. Горното не е сторено, длъжността е останала вакантна до 14.01.2026г.

Същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или •••и, изпълняващи еднакви трудови функции. Подборът се извършва между работници или •••и, които изпълняват близки или сходни длъжности, трудови функции, а не само от работници и •••и с еднакво наименование на длъжността, какъвто е настоящият случай. Подбор, както бе изложено по-горе не е извършван.

Според трайно установената практика на ВКС работодателят е длъжен да упражни правото си на подбор, когато се съкращават една или повече от няколко еднородни (еднакви или сходни) длъжности (щатни бройки). В тези случаи подборът е задължителен. Решение № 187 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 4168 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. На следващо място с Решение № 282 от 01.09.2011 г. по гр. д. № 110/2010 г. IV г. о. ВКС е прието, че когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора, се изхожда не от наименованията на длъжностите, а от техните трудови функции, като определящо е дали различията са съществени. След като трудовите функции на ищцата не са престанали да съществуват като единствена такава, тъй като тя включва трудови задължения, които са включени като основни задължения в оставащи на работа •••и, които длъжности са сходни, то за работодателя съществува задължение преди уволнението на ищцата да изготви критерии и да реализира подбор по правилото на чл. 329 / в този см. Решение № 304 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2344/2014 г., IV г. о., ГК, по реда на чл.290 от ГПК/.

В този смисъл е и Решение № 23 от 08. 04. 2020г. по гр. д. № 1853/2019г. на IV-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че в случаите, когато се съкращава единствена бройка за длъжността или всички бройки с еднородни трудови функции, извършването на подбор е задължителен. Подборът се извършва между работници или •••и, които заемат и изпълняват близки или сходни длъжности, респ. трудови функции. За еднородни, еднакви и сходни длъжности подборът по чл. 329 от КТ е задължителен.

Упражняването на правото на подбор от работодателя е било задължително на основание чл. 329 от КТ. В този случай правото на подбор става част от правото на уволнението, т. е. работодателят не може да упражни своето право на уволнение, преди да е извършил подбор между лицата, заемащи длъжността, съобразно критериите, посочени в разпоредбата на чл. 329 от КТ. Упражняването на това право на подбор, подлежи на съдебен контрол както в частта относно неговото формално извършване, така и в частта относно спазването на посочените законови критерии /така и тълкувателно решение № 3 от 16. 01. 2012 год., ОСГК/.

По отношение на възраженията на ищцата, че прекратяването на трудовото й правоотношение е поради личен мотив, и че от страна на •••а на •••-Плевен е демонстрирано специално отрицателно отношение към нея, поради което е подавала нееднократно писмени възражения, същото не би могло да се обсъжда в настоящото производство. Както самата ищца е посочила в приложените по делото копия на възражения на л. 20 от делото, при подобни твърдени нарушения може да сезира правораздавателни и правозащитни институции, но този спор следва да е предмет на друго производство.

Възраженията на ответника, че съгласно утвърденото щатно разписание от ••• г. длъжността, заемана от ищеца, е закрита и че ищецът И. е била единствено заето лице на тази длъжност, а щатната бройка за длъжността „•••“ е била една, както и че с новото щатно разписание в сила от ••• г. не е разкрита нова щатна позиция на сходна или същата по наименование и трудови функции длъжност, са неоснователни. Както бе изложено по-горе, трудовата функция на длъжността „•••“ продължава да съществува от лицата заемащи длъжността: „ст. •••“ и „•••, а към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата И. И.- •••г.- в щатното разписание на •••-Плевен е имало две щатни бройки „••• •••“, от които е била заета само едната.

Поради гореизложеното, Съдът намира, че уволнението е

незаконосъбразно и като такова следва да бъде отменено. Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:

Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му е възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, съдът счита, че ищцата следва да бъде възстановена на заеманата длъжност „•••“ с код по НКПД •••, при ответника.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:

Във връзка с паричната претенция на ищцата по делото беше изслушана съдебно-икономическа експертиза. Ищцата представи доказателства, че е регистрирана като безработно лице, копие на трудова книжка, от което се установи, че след отразяването на прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, липсва друго вписване, поради което съдът приема, че ищцата е доказала оставането си без работа за посочения период. С оглед на незаконосъобразността на уволнението и наличието на причинна връзка между уволнението и оставането без работа, предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ е установен по основание. Поради изложеното, Съдът намира, че третата обективно съединена претенция на ищцата по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останал без работа следствие незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца също е основателна и доказана. От заключението на вещото лице се установява че размерът на претендираното от ищцата обезщетение по чл.225 от КТ за периода 02.07.2025г.-02.01.2026 г., в размер на 11973 лева, равняващи се на 6121,79 евро, колкото претендира ищецът предвид допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК.

Поради изложеното, Съдът намира исковата претенция по чл.344,

ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за основателна.

Направено е искане за допускане на предварително изпълнение на решението в тази му част, като искането е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.242, ал.1 КТ съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Действително, не всяко от обезщетенията по глава Х- та от Кодекса на труда, дължащо се по повод трудово правоотношение, е обезщетение за работа по смисъла на чл.242, ал.1 КТ. Вземанията по чл. 242, ал. 1 КТ за които е предвидено предварително изпълнение са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида, поради което съгласно чл. 245, ал.1 КТ предварителното изпълнение не може да бъде спряно дори и пр и представено обезпечение за взискателя.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ

Дадено е заключение от съдебно-счетоводната експертиза, че по отношение на иска за 1 ден платен годишен отпуск - на 25.09.2025 г. е изплатен по банковата сметка на ищцата 1 ден обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 104,22 лв. брутна сума и 93,80 лв. нетна сума. Видно е от датата на изплащане на сумата -25.09.2025г., че ответникът е сторил това след образуване на делото 26.08.2025г. Ищецът не е направил изрично искане и не е сезирал Съда за оттегляне по реда на чл. 232 ГПК, като изложеното в открито съдебно заседание- Протоколно определение 3224/08.12.2025г., че „чл.224, ал.1 КТ отпада“, не би могло да се тълкува разширително като оттегляне. Във връзка с изложеното, искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на производството.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лева, равняващи се на 536,86 евро.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Плевен държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 310,43 евро / от които 20 евро +20 евро+25,56 евро+244,87 евро/, както и 150 лева, равняващи се на 76,69 евро за вещо лице по съдебно-икономическа експертиза.

Воден от горното, Съдът