Решение № 1264 от 22.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 51711/2022 г.

Гражданско дело № 20221110151711 по описа за 2022 година Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ. Ищцата-Ф. В. Г. твърди, че е в трудови правоотношения с ответника, възникнали по силата на трудов договор от 25.01.2019 год., като е назначена на длъжност „Финансов мениджър“. Твърди, че от страна на работодателя са й наложени три дисциплинарни наказания „забележка“, за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че н а 29.07.2022г. са й поискани обяснения за нарушаване на трудовата дисциплина, поради неявяване на работа на 29.07.2022г., като й е даден срок за представяне на обяснения до 01.08.2022г. Излага, че е дала обяснения в срока даден й от работодателя, в които е посочила, че на 29.07.2022 е била в болничен поради заболяване на децата й, за което са били информирани както клиентите, за които отговаря, така и колегите и, както и че предвид притеснението относно здравословното състояние на децата й не е видяла техническата грешка в издадения болничен, който първо е бил до 28.07.2022, но след това е представен допълнителен болничен лист и за 29.07.2022 г. Въпреки това на 05.08.2022г. със заповед е наложено дисциплинарно наказание на Ф. Г. - забележка, поради уронване на доброто име на предприятието, чрез създаване на предпоставки за проблемно протичане на работния процес и неизпълнение на трудовите й задължения. Твърди, че н а 29.07.2022г. са й поискани обяснения за нарушаване на трудовата дисциплина, изразяващи се в отсъствие от работа за периода от 20.06.2022г. до 24.06.2022г., от 19.07.2022г. до 22.07.2022г. и от 23.07.2022г. до 28.07.2022г., за които е представила болничните листове със закъснение, за това, че не е представяла ежедневни отчети за свършената работа за периода от 22.06.2022г. до 29.07.2022г. и е пропуснала е две срещи с клиент на 21.06.2022г. и на 25.06.2022г.. За извършените нарушения й бил даден срок за представяне на обяснения до 01.08.2022г. Сочи, че в обясненията си е изложила, че болничните в предприятието обичайно се пращат като снимка по Viber на счетоводството на г-жа В. М. и същите са били своевременно изпращани, че изисканите ежедневни отчети значително затрудняват работата на служителя, тъй като през деня работи с клиенти с отделна компютърна конфигурация, а изпращането на отчети изисква служителят да работи на втора компютърна конфигурация (такава дадена му от работодателя), което от своя страна изисква да се спре работата към клиента, за да се подготви отчета на друг компютър. По отношение двете срещи е дала обяснения, че първата е била на 21.06.2022 г., време, през което е била в законоустановен болничен, а втората е била в събота, но събота е неработен ден з а дружеството. Излага, че по повод вменените й нарушения на 05.08.2022г. й е наложено дисциплинарно наказание забележка, поради неизпълнение на нарежданията на работодателя, уронване на доброто име на предприятието, тъй като не се е явявала на срещи с клиенти и неизпълнение на трудовите и задължения, като Заповедта е мотивирана по отношение на нарушенията закъснение за представянето на болничните листове и неявяване на срещи на 21.06.2022 г. и 25.06.2022 г. Сочи, че на 02.08.2022г. са й поискани обяснения за нарушаване на трудовата дисциплина, изразяващи се в непредставяне на писмен отчет за работата й в края на деня на 01.08.2022г., като е даден срок за обяснения д о 03.08.2022г. Излага, че на 02.08.2022г. е изпратила имейл до Сергей Койнов, в който е прикачен файл с отчета за всички изработени дни от началото на юни до края на юли, но тъй като не е намерила образец на отчет и указания за попълване, одобрен от работодателя, е използвала образец, одобрен от клиента. Твърди, че е посочила, че от личния си имейл е изпратила дневен отчет за работата си на 01.08.2022г., за който с искането за даване на писмени обяснения е разбарала, че не е бил получен. Излага, че н а 08.08.2022г. й е наложено дисциплинарно наказание забележка, поради неизпълнение на нарежданията на работодателя, уронване на доброто име на предприятието и неизпълнение на други трудови задължения. Твърди, че и трите заповеди са й връчени на 02.09.2022 год., както и че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина. По отношение на първата заповед, издадена във връзка отсъствие на 29.07.2022 г. твърди, че е била отпуск по болест, а при издаването на болничния лист е допусната техническа грешка, което не може да й бъде вменено във вина. По отношение на втората заповед твърди, че е изпращала болничните листове своевременно като снимка по Viber на В. М., както и че ако е имало забавяне за представянето им, то не може да й се вмени във вина, тъй като по време на отпуск по болест служителят не може да бъде задължаван да се яви в предприятието. Твърди, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неучастие в срещи, тъй като е била в отпуск по болест и е уведомила колегите, с които работи по съответния проект, че ще отсъства, а за втора среща с клиент на 25.06.2022г., сочи, че е била в събота, което е неработен ден, на който не се правят срещи с клиенти. Поддържа и че непредставянето на отчетите за извършена работа също не представлява нарушение на трудовата дисциплина, тъй като Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството не е посочено задължение на служителя да представя на работодателя ежедневни отчети за свършената работа. Сочи, че съгласно чл.187, ал.1, т.10 от КТ, нарушението на трудовата дисциплина трябва да е предвидено в закон или друг нормативен акт, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или да е определено при възникването на трудовото правоотношение. Твърди, че работодателят е изисквал ежедневни отчети единствено от нея, но не и от другите служители, които отчитали работата си к ъ м проекта на 2 седмици, а отчетите изпращли на г-н К. от IKL, а не на работодателя, като е използвана бланка и указания за попълване, одобрени от клиента ЕСЕ. Навежда твърдения, че това изискване към нея представлява злоупотреба с работодателска власт. Твърди, че не е извършила и нарушението визирано в третата заповед, както и че същото не представлява нарушение на трудовата дисциплина, тъй като в Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството не е посочено задължение на служителя да представя на работодателя ежедневни отчети за свършената работа. Моли заповедите, с които й е наложено дисциплинарно наказание да бъдат отменени и ответникът да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски. Ответникът-„ИС“ АД, в отговора на исковата молба, чрез процесуалния си представител, оспорва фактическите твърдения, изложени от ищцата. По отношение на дисциплинарното наказание наложено за отсъствие от работа на 29.07.2022 год. излага, че ищцата действително е била в отпуск по болест до 28.07.2022 год., за което е представила болничен лист, но не е уведомила, че има грешка в периода на отпуска и следва да е в такъв и на 29.07.2022 год.. Твърди, че ищцата не е спазила реда за уведомяване за ползване на отпуск, не е проверила верността на представения от нея документ, както и че не е уведомила съответните служители при работодателя за отсъствието си. Излага се, че Ф. Г. редовно не е уведомявала работодателя своевременно за ползваните от нея болнични и по съответния ред. Сочи, че на 21.06.2022 год. ищцата е пропуснала среща с клиент без да предупреди него или клиента. Излага, че втората пропусната среща не е била на 25.06.2022 год., както е посочено в заповедта, а на 25.07.2022 год. и е допусната техническа грешка. Поддържа, че поради обстоятелството, че ищцата е работила от вкъщи и невъзможността на работодателя да следи за изпълнението на трудовите й задължения се е наложило да й бъдат изисквани ежедневни отчети за изпълнение на трудовите й задължения. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: На 25.01.2019 год. между „ИС“ АД, в качеството му на работодател и Ф. В. Г., в качеството й на служител е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността „Финансов мениджър“. В Раздел „Права и задължения на страните“ е уговорено, че служителят е длъжен: да изпълнява задълженията си точно, компетентно и добросъвестно, с грижата на добър служител, и с висока степен на професионализъм, по начин, който е в интерес на всички служители и на самото дружество, и като използва само информация, за което се е уверил, че е достоверна, точна и пълна; да изпълнява законните нареждания и/или указания на дружеството; да спазва вътрешните правила установени от дружеството, да не пречи на другите служители да изпълняват задълженията си, както и да съгласува работата си с останалите служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на дружеството; да информира дружеството за всички обстоятелства, включително такива от личен характер, които имат отношение към трудовото правоотношение или към дейността на дружеството, или които могат да окажат негативно влияние върху служителя адекватно да изпълнява служебните си задължения; да уведомява своевременно дружеството при невъзможност от преждевременно напускане на работното място да получи разрешение от дружеството. Приет като доказателство е Правилник за вътрешния трудов ред в „ИС“ АД. В раздел Права и задължения на работодателя-чл.9, б. б е посочено, че във връзка с изпълнение на трудовите правоотношения работодателят има право да контролира и проверява изпълнението на трудовите задължения на работещите. В раздел Организация на работното време, почивки и отпуски, б. В-отпуски, т.4.1 е регламентирано, че при невъзможност да се яви на работа поради състояние на неработоспособност, той е длъжен да уведоми прекия си ръководител не по-късно от 30 минути преди започване на смяната. В раздел Дисциплина на труда е посочено: „1. /1/ Трудовата дисциплина изисква точно, качествено и ефективно изпълнение на задълженията на работещите, определени с трудовия договор. /2/ Спазването на трудовата дисциплина се контролира от преките ръководители или изп.директор. 2./1/ За нарушение на трудовата дисциплина се считат регламентираните с чл.187 от КТ случаи: закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време; явяване на работника на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи; неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд; неизпълнение на законните разпореждания на работодателя; злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения; увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, определени при възникване на трудовото правоотношение. Ф. В. Г. е запозната с Правилник за вътрешния трудов ред на 28.02.2019 год. видно от списък със запознатите служители с ПВТР в „ИС“ АД. От болничен лист №Е20221328150 издаден на 21.06.2022 год. е видно, че Ф. В. Г. е бил в отпуск по болест в периода от 20.06.2022 год. до 24.06.2022 год. Ищцата е уведомила работодателя за ползвания отпуск на 26.06.2022 год., като е изпратила снимка на същия по Viber. В съобщението по Viber до В. Мартинова Ф. Г. е изразила предположение, че отпуска по болест ще бъде продължен. От болничен лист №Е20221328174 издаден на 28.06.2022 год. е видно, че ищцата е била в отпуск по болест от 25.06.2022 год. до 01.07.2022 год. От болничен лист №Е20221972062 издаден на 05.07.2022 год. е видно, че Ф. Г. е била в отпуск по болест в периода от 05.07.2022 год. до 08.07.2022 год. От болничен лист №Е20221328249 издаден на 20.07.2022 год. е видно, че Ф. Г. е била в отпуск по болест в периода от 19.07.2022 год. до 22.07.2022 год. От болничен лист №Е20221887658 издаден на 23.07.2022 год. е видно, че Ф. Г. е била в отпуск по болест в периода от 23.07.2022 год. до 28.07.2022 год. На 02.08.2022 год. е издаден болничен лист №Е20222654772 и за 29.07.2022 год. На 29.07.2022 год. от страна на работодателя са поискани обяснения от Ф. В. Г., които е следвало да бъдат дадени до 01.08.2022 год., за причините, поради които не се е явила на работа на същата дата-29.07.2022 год. На 01.08.2022 год. ищцата е изпратила писмените си обяснения до работодателя по електронна поща, в които посочва, че на 29.07.2022 год. е била в отпуск по болест, поради което не е отговорила на телефонните обаждания и на имейлите изпратени до нея. Излага, че възложителят ЕСЕ, както и IKL са били надлежно информирани. Посочва, че не е обърнала внимание, че в издадения болничен има техническа грешка и не обхваща, и 29.07.2022 год., поради което ще проведе разговор с лекуващия лекар да коригира болничния или да издаде нов. На 02.08.2022 год. ищцата е изпратила копие от болничен лист във връзка с отсъствието й от работа на 29.07.2022 год. Със заповед от 05.08.2022 год. на Ф. В. Г. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в уронване на доброто име на предприятието (чл.187, ал.8 от КТ) чрез създаване на предпоставки за проблемно протичане на работния процес-работата не се върши всеки ден, а същевременно поради липсата на коректна информация, не се осигуряват заместници на служителката и неизпълнение на други трудови задължения (чл.187, ал.1, т.10 от КТ)-своевременна комуникация на отсъствия чрез представяне на коректни документи. На 29.07.2022 год. изпълнителният директор на ответното дружество е поискал обяснения от Ф. В. Г. за нарушения на трудовата дисциплина, за това че: при ползване на болнични за датите 20-24.06.2022 год., 19.07 до 22.07. и 23-28.07 болничните листове са били представени на работодателя със закъснение и без предварително предупреждение за отсъствието по телефон, мейл или друга форма на електронно съобщение да прекия ръководител-изпълнителния директор; за това че въпреки изискването на изпълнителния директор, за което е уведомена на 22.06.2022 год., не изпраща на ежедневна база часовете изработени за клиента, както и че въпреки, че на 25.07. изпълнителния директор й е изпратил имейл с молба да спази изискването му за отчитане на часовете работа по проекта, към 29.07.2022 год. отчет не е получен. Изискани са обяснения и относно неявяването на среща на 21.06.2022 год. и на 25.06.2022 год., без да предупреди клиента или изпълнителния директор. Обясненията е следвало да бъдат дадени в срок до 01.08.2022 год. На 02.08.2022 год. ищцата е дала обяснения, като е посочила, че изпраща дневен отчет, като във файла са приложени дневни отчети за всички изработени дни към проект ECE/IKL от началото на м.юни до края на м.07.2022 год., които са одобрени от Gunar. Излага, че по проектите ECE/IKL работи с акаунт различен от този на IWS, поради което не е налична при позвъняване в IWS Teams, като е посочила, че това е и причината да отговаря на имейлите с няколко часа забава. На 05.08.2022 год. е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание на Ф. В. Г., за нарушенията, за които са й искани обяснения и за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващи се в –неизпълнение на законните нареждания на работодателя (чл.187, ал.1, т.7 от КТ)-изпращане на графици; уронване на доброто име на предприятието (чл. 187, ал.1, т.8 от КТ) чрез неявяване на срещи и неизпълнение на други трудови задължения (чл.187, ал.1, т.10 от КТ)-своевременна комуникация на отсъствия. На 02.08.2022 год. от ищцата са изискани писмени обяснения относно за това, че не е предоставяла ежедневни писмени отчети за работата си н края на деня и по конкретно-отчет за 01.08.2022 год. На 02.08.2022 год. ищцата е дала обяснения, като е посочила, че в проект ECE/IKL работи на лаптоп предоставен от възложителя ЕСЕ, на който няма инсталиран акаунт на IWS и единствената възможност да изпраща имейли е през ЕСЕ и л и IKL акаунт, като е предположила, че това е неподходящо, поради което е изпратила дневния си отчет, предходния ден, от личната си поща. Излага, че го изпраща отново, като е помолила за указания от кой акаунт да изпраща отчета си /ЕСЕ или личен/, тъй като използва бланка одобрена от ECE и IKL. Със заповед от 08.08.2022 год. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в: неизпълнение на законните нареждания на работодателя (чл.187, ал.1, т.7 от КТ)-изпращане на графици; уронване на доброто име на предприятието (чл. 187, ал.1, т.8 от КТ) чрез неявяване на срещи и неизпълнение на други трудови задължения (чл.187, ал.1, т.10 от КТ)- своевременна комуникация на отсъствия. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор. При действието му за нарушения на трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарните си правомощия и е наложил три дисциплинарни наказания “забележка” на ищцата за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.7, т. 8 и т.10 от КТ, изразяващи се в неизпълнение на законните нареждания на работодателя, уронване на доброто име на предприятието и неизпълнение на други трудови задължения, изразяващо се в „своевременна комуникация на отсъствия чрез представяне на коректни документи“. Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му. Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Доколкото с искането на обяснения следва установяване на нарушението, то обяснения следва да бъдат поискани именно за него, като дадените такива в друга връзка не могат да бъдат взети предвид. В случая от ищцата са поискани обяснения за твърдяните в заповедите нарушения и тя е дала обяснения. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. По дисциплинарното производство във връзка с неявяване на работа на 29.07.2022 год. В обстоятелствената част на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание е описано нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че след изтичане на срока на представен болничен лист, служителя е следвало да се яви на работа на 29.07.2022 год., но на тази дата тя е отсъствала и не е отговаряла на телефона си на ръководител административен отдел. Изложено е, че след искане на писмени обяснения за неявяването й на работа ищцата е уведомила, че в представения от нея болничен лист е допусната техническа грешка относно крайната дата на болничния, като вместо 29.07.2022 год. е написана дата 28.07.2022 год., както и че на 02.08.2022 год. е представила болничен лист за дата 29.07.2022 год. Посочено е, че с тези свои действия служителя е създал предпоставки за проблемно протичане на работния процес, тъй като работата не се върши всеки ден, а същевременно поради липса на информация не са осигурени заместници, с което е извършила нарушение на трудовата дисциплина. Нарушението е квалифицирано като такова по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 от КТ. Посочено е също „своевременна комуникация на отсъствия чрез представяне на коректни документи“, което нарушение е квалифицирано като такова по чл. 187, ал.1, т.10 от КТ-неизпълнение на други трудови задължения. Както беше посочено по-горе дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Изискването н а чл. 195, ал. 1 от К Т за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 от К Т правило за еднократност на наказанието, а също така с оглед необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и на възможността работникът или служителят да се защити срещу наложеното наказание. Затова когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. При това, в случай че работодателят неправилно определи правната квалификация на нарушението, това не води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания изложени в заповедта. Затова последните са от основно значение за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Законът обаче не поставя изискване в заповедта да бъдат посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. На следващо място легална дефиниция на дисциплинарното нарушение е дадена с разпоредбата на чл.186 от КТ, която го определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, който се наказва с предвидените в кодекса дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателна отговорност, ако такава отговорност се предвижда. От цитираната разпоредба се извличат конститутивните елементи, индивидуализиращи нарушението. Първият елемент е обективен и се свежда до неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя. Спорно между страните е извършаване на нарушение от страна на ищцата на трудовата дисциплина. Съдът приема, че в случая на е налице виновно извършено нарушение. Между страните няма спор, че Ф. Г. не се е явила на работа на 29.07.2022 год.. Съдът обаче приема, че на тази дата ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, което е установено от приетия като доказателство по делото болничен лист №Е20222654772 от 02.08.2022 год. издаден от компетентния здравен орган, който е разрешил ползването на отпуск. Действително в представеният от ищцата пред работодателя болничен лист № Е20221887658 от 23.07.2022 год. е видно, че е разрешен отпуск от 23.07.2022 год. до 28.07.2022 год., но това не може да се вмени в нейна вина. Съдът приема, че действително е допусната грешка в първия издадения болничен лист респ. възприятието на Ф. Г., че е в отпуск по болест и на 29.07.2022 год. за вярно, тъй като на ищцата е издаден болничен лист и за 29.07.2022 год., или ако не са били налице предпоставките за ползване на отпуск, то здравният орган не би издал надлежен документ за това. В случая няма ангажирани доказателства решението на здравния орган да е било обжалвано от работодателя, поради което са били налице предпоставките служителят да не се явява на работа. Съдът намира, че не следва да се вменява във вина на ищцата грешката на здравния орган, доколкото тя се е доверила на компетентното лице, което преценява налице ли е временна нетрудоспособност и за какъв период. В случая нейното субективно възприятие е било, че ползва отпуск поради временна неработоспособност респ., че не е длъжна да се явява на работа на 29.07.2022 год.. В обобщение-дисциплинарната отговорност се налага само за виновно неизпълнение на трудовите задължения т.е правопораждащият й фактически състав съдържа субективния елемент-вина на нарушителя. Вината на работника не се предполага и при оспорване на наложеното дисциплинарно наказание работодателят следва да докаже, че съответното деяние е извършено виновно. Това е така, тъй като в чл.8, ал.2 от КТ е установена оборима презумпция за добросъвестност на работника, при изпълнение на трудовите му задължения, която следва да бъде оборена от работодателя, чиято е доказателствената тежест да докаже виновно поведение на служителя, което в случая не бе сторено. Предвид изложеното заповедта за дисциплинарно наказание следва да се отмени. По второто твърдяно дисциплинарно нарушение, а именно, че в периодите 20- 24.06.2022 год., 19-22.07.2022 год. и 23-28.07.2022 год. е представяла болнични листове несвоевременно и без да е предупредила прекия си ръководител, неизпълнението на изискването на изпълнителния директор на ответното дружество за представяне на ежедневни справки за „изработени клиентски часове“ и пропускане на срещи с клиенти на 21.06.2022 год. и 25.07.2022 год.. В производството не е спорно, че в сочените периоди Ф. Г. е била в отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно Правилник за вътрешния трудов ред в „ИС“ АД при невъзможност да се яви на работа поради състояние на неработоспособност, служителят е длъжен да уведоми прекия си ръководител не покъсно от 30 минути преди започване на смяната. Прието като даказателство е и писмо изпратено по електронна поща до служителите на ответника от 01.04.2021 год., в което е посочен редът за уведомяване при отсъствие по болест, а именно: при болничен се изпраща информация на имейл •••@••• с копие до прекия ръководител не по-късно от деня, в който започва отсъствието, както и че до края на текущия месец, касаещ отсъствието, се изпраща съответния документ, удостоверяващ причината за отсъствието (болничен лист, служебна бележка и др.). В случая, към момента на изпращане на този имейл до служителите, ищцата е била в отпуск по майчинство, като не се установява това писмо да й е било да й е било връчено-нито по време на отпуска, нито след връщането й на работа след него. Този извод не се променя и от показанията на свидетеля В. Стефанова М., изпълняваща длъжността главен счетоводител при ответника. В показанията си свидетелката установява, че ищцата й е пращала болничните листове на Viber, а не на посочения по-горе имейл, понякога със закъснение. Установява и че за всички отсъствия е длъжна да информира изпълнителния директор. В случая от страна на ответника не беше доказано, че същият не е уведомяван своевременно за отсъствието на ищцата поради отпуск по болест. От представените болнични листове е видно, че същата е отсъствала в периодите 20.06.2022 год. до 24.06.2022 год., от 25.06.2022 год. до 01.07.2022 год., от 05.07.2022 год. до 08.07.2022 год. и от 19.07.2022 год. до 22.07.2022 год., от 23.07.2022 год. до 28.07.2022 год. и на 29.07.2022 год.. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че от връщането на ищцата от отпуск по майчинство на 01.04.2022 год. е била на работа общо 10 работни дни. В случая няма доказателства ответникът да е предприел мерки, респ. да е инициирал дисциплинарно производство, за това че ищцата не се е явявала на работа без уважителни причини, от което следва, че е бил информиран за отсъствието й и причината за това. По отношение на представянето на болничните листи със закъснение съдът намира, че по делото от страна на ответника не се представха доказателства, че ищцата не ги е представяла до края на текущия месец касаещ отсъствието, каквото изискване работодателя сам е заложил, а само, че не са представяни своевременно. На следващо място от представените болнични листове е видно, че на 21.06.2022 год. Ф. Г. е била в отпуск поради временна неработоспособност от предходния ден, в какъвто е била и на 25.07.2022 год.-започнал от 23.07.2022 год., поради което служителят не е бил длъжен да се явява на работа респ. да участва в работни срещи. По отношение на другото посочено нарушение-неизпращане на ежедневни отчети за свършената работа съдът намира, че на първи място ответникът не ангажира доказателства, че е изискал представяне на такива отчети за период преди изискването на обяснения от ищцата, с процесната заповед, както и за кой период се отнасят те. Предвид изложеното заповедта за дисциплинарно наказание следва да се отмени. По отношение на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от 08.08.2022 год. за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неполучаване на отчет за извършената работа от 01.08.2022 год., съдът приема, че също следва да се отмени, тъй като ищцата представи доказателства, че отчета е изпратен до работодателя на 01.08.2022 год., като в случая е без значение дали той е изпратен от лична или служебна поща. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2160 лева. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на СРС в размер на 80 лева. Воден от горното, Софийски районен съд