Решение № 5629 от 28.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14341/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗД „Евроинс“ АД, срещу решение № 18488/14.10.2025г., постановено по гр.д. № 60069/2024г. по описа на СРС, 170-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника „Ин Тайм“ ООД частични искове, както следва: с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за горницата над сумата 166.25 лева до предявения размер на частичния иск от 943.67 лева, представляваща регресно вземане в общ размер 54 098.26 лева, за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“, обективирана в застрахователна полица № 30700100004389, за загубени стоки - 60 броя мобилни телефона марка „Samsung“, от които 40 броя мобилни телефони „Samsung“, м. „S901B Galaxi S22 5 GB 8/128 GB DS Phantom Black“ и 20 броя мобилни телефони м. „Samsung“, м. „S901B Galaxi S22 5 GB 8/128 GB DS White“, за което е образувана щета № 0700077711, и по чл. 86 ЗЗД за горницата над сумата 24.67 лева до предявения размер от 140.05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.09.2023г. до 09.10.2024г. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваната част поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилно СРС приел, че отговорността на ответника била ограничена до сумата 85 евро, посочена в чл. 106, т. 3 ОУ на „Ин Тайм“ ООД, приложими към договори, сключени с потребители. Позовава се на чл. 85, ал. 1 ЗПУ и ал. 4 на същата норма. Същата позволявала размерът на обезщетенията да бъде включен в ОУ към договорите, но не изчерпвала размера на отговорността на пощенския оператор. Този извод следвал от систематичното тълкуване на глава IX, където били чл. 85-89 ЗПУ. Отговорността на подателя на пратка съгласно чл. 89, ал. 2 ЗПУ не била ограничена – той отговарял за всички вреди, които е причинил на пощенския оператор с поведението си, а с ОУ било извършено едностранно предварително ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор към подателя на пратката, каквато не бил смисълът на законовата делегация на чл. 85, ал. 4 ЗПУ. Размерите в ОУ можело да служат само като ориентир за дължимите обезщетения и при съгласие между страните рекламационното производство да се изчерпвало с тяхното изплащане. При спор обаче приложение следвало да намерят общите правила, които не били дерогирани от чл. 85, ал. 4 ЗПУ. Ето защо ответникът отговарял за действителния размер на вредата в размер на стойността на вещите, независимо от чл. 106, т. 3 ОУ. Законът не уреждал нито начина на определяне на обезщетението, нито вида на вредите. В ОУ отговорността също не разграничавала характера на вредите и предпоставките за пораждане и обхвата на задължението за възстановяване. С оглед непълнотата приложение намирали общите законови правила при неизпълнение, а именно обезщетението обхващало претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото същите са непосредствена последица от неизпълнението и могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В противен случай би се стигнало до предварително ограничаване на договорната отговорност, въведено от едната страна в правоотношението, каквато не би могла да е целта на чл. 85, ал. 4 ЗПУ. Противното означавало да се допусне неоснователно обогатяване на едната от страните чрез използване на законовата делегация. Отделно същото ограничаване на отговорността не могло да се противопостави на платилия обезщетение за вредите от същото неизпълнение застраховател, който бил трето за правоотношението по договора за пощенска услуга лице. В случая ответникът не отричал, че предадените му за превоз стоки били с установени липси по време на осъществявания от негови служители превоз. ответникът бил в договорни отношения със собственика на товара и допуснал неизпълнение на договорното си задължение да достави предадената му стока на получателя в цялост. Установената липса била пряка последица от неизпълнението на договорното задължение на оператора. Отговорността на последния не била ограничена, а следвало да се регулира от общите правила при договорно неизпълнение. Вредите, техния размер, причинно-следствената връзка между вредата и договорното неизпълнение на ответника били несъмнено доказани, предвид на което исковете били основателни. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните отхвърлителни части, а вместо това предявените искове - уважени. Претендира разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Ин Тайм“ ООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Решението било правилно и обосновано в обжалваните от ищеца части. Ответникът „Ин Тайм“ ООД бил вписан в регистъра на операторите по чл. 38, ал. 1-3 ЗПУ за извършване на неуниверсални пощенски услуги – куриерски услуги. Съгласно ЗПУ същият изготвил ОУ със съдържанието по чл. 21, ал. 2 ЗПУ, които били съгласувани с КРС и доведени до знанието на всички потребители. Конвенцията CMR не се прилагала при превозите, извършвани в обсега на международните пощенски конвенции – чл. 1, § 4, б. „а“ от същата. Процесната пратка била без обявена стойност. Ищецът не декларирал стойност на пратката и не заплатил допълнителна такса за декларирана стойност. Същият използвал икономична услуга, предвид на което имуществената отговорност на оператора била ограничена съобразно специалните правила на ЗПУ – чл. 3, чл. 4 и Всемирната пощенска конвенция за пощенска пратка, доставена като неуниверсална пощенска услуга между две държави, страни по конвенцията. Сочи чл. 3, ал. 2 и § 1, т. 11 ДР на ЗПУ и специалната регламентация в ЗПУ и Всемирната пощенска конвенция, където изрично бил уреден възпросът за отговорността и размерът на обезщетенията. Отговорността на делинквента към встъпилия в правата на застрахования застраховател била функционално обвързана освен от отговорността на делинквента към увреденото лице, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования по сключения между тях договор. В случая размерът на претендираното от застрахователя вземане бил обусловен от размера на дължимото от ответника обезщетение по договора за куриерски услуги. Сочи чл. 85, ал. 1 ЗПУ, ал. 3 на същия текст, вр. равнопоставеността на пощенските оператори по чл. 15.2 КРС, чл. 85, ал. 4 ЗПУ и договорната отговорност по Всемирната пощенска конвенция, предвиждаща ограничена отговорност на оператора на пощенски услуги. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски. В частите, в които предявените от ищеца срещу ответника „Ин Тайм“ ООД частични искове по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени, като необжалвано, решението на СРС е влязло в законна сила. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното: От представената по делото електронна кореспонденция, кредитно известие, издадено от изпращача на товара „Асет Диджитъл“ ООД, писма, съдържащи признанието на ответника „Ин Тайм“ ООД, се установява при условията на пълно и главно доказване, че част от пратката, съгласно товарителница 1ZA848080490204110, съдържаща 60 бр. мобилни телефони Самсунг, от които 40 броя модел „S901B Galaxi S22 5 GB 8/128 GB DS Phantom Black“ и 20 броя модел „S901B Galaxi S22 5 GB 8/128 GB DS White“, с общо тегло 23 кг, не пристигнала до получателя „SIA SNG Group“, гр. Рига, Латвия. Ето защо, следва да се приеме, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника-причинител на вредата, настъпила поради неизпълнение на задълженията му по договора за куриерски услуги. За възникване на регресното вземане на застрахователя по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, следва да са налице следните релевантни факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на неизпълнение на поето от ответника договорно задължение по сключен с увреденото лице договор за предоставяне на пощенски /куриерски/ услуги, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. Горните факти са установени от влязлата в сила част на първоинстанционното съдебно решение. Спорът пред настоящата въззивна инстанция се концентрира относно размера на претенцията, предвид позоваването на ответника, че процесната пратка била с необявена стойност по смисъла на ЗПУ, предвид на което отговорността му била ограничена до размера, лимитиран в ОУ на оператора. Отговорността на причинителя на вредата спрямо встъпилия в правата на застрахования застраховател е функционално обвързана от отговорността му спрямо увреденото лице. Следователно, обхватът на правото на застрахователя по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ зависи от размера на платеното на застрахования застрахователно обезщетение, но и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. В случая предмет на договорните отношения между изпращача „Асет Диджитъл“ ООД и „Ин Тайм“ ООД е извършване на международни куриерски услуги. Куриерските услуги представляват пощенски услуги по смисъла на чл. 3 ЗПУ и § 1, т. 18 от ДР на ЗПУ. Ответникът е пощенски оператор по смисъла на чл. 18 ЗПУ. Видно от представеното по делото удостоверение, издадено от Комисията за регулиране на съобщенията, същият е вписан в публичния регистър на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 1 - 3 ЗПУ. Съгласно чл. 3, вр. чл. 38 и § 1 т. 18 ЗПУ, куриерските услуги представляват неуниверсални пощенски услуги, извършвани от пощенски оператори, с добавена стойност над универсалната пощенска услуга. Следователно, куриерските услуги не са универсални пощенски услуги, а според Всемирната пощенска конвенция универсална пощенска услуга е услуга с определено качество, която се предоставя непрекъснато на всички потребители на основни пощенски услуги във всяка точка от територията на страната и на достъпни цени. В случая не се касае за универсална пощенска услуга по смисъла на Всемирната пощенска конвенция, а за куриерска, неуниверсална такава, като безспорно загубата на част от пратката представлява покрит застрахователен риск по смисъла на представената по делото застрахователна полица. Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ, пощенските оператори дължат обезщетения на потребителите за загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1 т. 18 ДР на ЗПУ. В чл. 85, ал. 4 ЗПУ е предвидено, че конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите. Общите условия се довеждат до знанието на потребителя от пощенския оператор чрез поставянето им на видни места в пощенските станции и публикуването им на страницата им в интернет - чл. 21, ал. 8 ЗПУ. С оглед момента на настъпване на застрахователното събитие (пратка от 15.05.2023г.), приложение намират ОУ, съгласувани с решение № 69/09.03.2023г. на КРС, в сила от 01.05.2023г., за които не се спори, че са влезли в сила. Изрично в раздел Х „Отговорност на страните, процедури по рекламации и обезщетения“ се предвижда, че операторът дължи обезщетение в размерите, посочени в настоящите общи условия, в случаите на загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, пратки – чл. 98, т. 1, като отговорността на оператора за вреди, произтичащи от неизпълнение, непълно, неточно или забавено изпълнение на услугите, е ограничена само до размерите, посочени в общите условия – чл. 99 ОУ. Размерите на дължимите от оператора обезщетения при повредена, унищожена или загубена пратка, са индивидуализирани в зависимост от вида на услугата и пратката – чл. 106, т. 1-5 и конкретно дали се касае за международна или вътрешна такава и налице ли е уговорка за заплащане на допълнителна услуга „Обявена стойност“. Видно е от клаузите на общите условия, че обявена стойност е договорена отговорност на оператора в случай на загуба, кражба или повреда на пратка до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието. Обявената стойност трябва да съответства на действителната стойност на съдържанието на пратката и подлежи на доказване с документи, представени от потребителя. При услугата „обявена стойност“ операторът обезщетява потребителя за действителния размер на преките загуби или вреди, причинени на пратка към деня на тяхното възникване, но не повече от размера на обявената стойност. За ползването на допълнителната услуга „обявена стойност“ се заплаща допълнително възнаграждение в размер, определен в Тарифата на оператора – чл. 72 и 73 ОУ. Анализът на цитираните разпоредби на общите условия показва, че пълно обезщетяване на вредите в размера на действителната стойност на пратката операторът дължи само при уговорена между страните допълнителна услуга „обявена стойност“. Наличието на такава допълнителна услуга обуславя отговорност на оператора до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пратката в случай на загуба, кражба или повреда, което следва и от разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и § 1, т. 11 ДР на ЗПУ. В случая, по делото не се установява процесната пратка да е предадена като такава с обявена стойност. Няма данни „Асет Диджитъл“ ООД да декларирал стойност на пратката и да заплатил допълнителна такса за декларирана стойност. С оглед на изложеното, съдът приема, че доколкото съдържанието на пратката не било декларирано, съответно не била заплатена допълнителна такса за декларирана стойност на същата, то не са налице основания за заплащане на обезщетение от страна на ответника в размер, съответстващ на стойността на пратката - в този смисъл и определение № 3690/22.11.2023г. по гр.д. №1086/2023г. на ВКС, ІІІ ГО. Ето защо, при липсата на уговорена допълнителна услуга „Обявена стойност“ отговорността на доставчика на куриерски услуги е ограничена до предвидения в чл. 106, т. 3 ОУ лимит, а именно: левовата равностойност на 85 евро. Отношенията между страните по договора за куриерски услуги се регулират от специалния ЗПУ, а в него е предвидено изрично, че размерите на обезщетенията се определят в общите условия на оператора. С оглед на това не са приложими общите правила на ЗЗД, а уговореното между страните. Размерът на дължимото от куриера обезщетение за вреди е диференциран в общите условия съобразно вида на услугата и наличието или не на допълнителната услуга „Обявена стойност“, които хипотези са ясно разграничени. Обезщетението, дължимо в хипотезата на чл. 106, т. 3 ОУ, е определено в твърд размер, поради което следва да се съобрази. Неоснователни са доводите на ищеца, че разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ разширявала отговорността на причинителя на вредата до размера на заплатеното застрахователно обезщетение. Прекият причинител на вредата отговаря до размера на платеното от встъпилия в правата на застрахованото увредено лице обезщетение, но само в рамките, в които той би бил отговорен спрямо застрахования на основание договорното им правоотношение. В този смисъл всички уговорки между страните по договора, включително и тези, касаещи предметния обхват на отговорността на изпълнителя за вреди от изпълнението на договора, са от значение за определяне на обхвата на правото на застрахователя спрямо причинителя на вредата по чл. 410, ал. 1 КЗ. Изложеното обосновава извод, че с оглед предвидения в чл. 106, т. 3 ОУ на „Ин Тайм“ ООД лимит на договорната му отговорност – до левовата равностойност на 85 евро, спрямо застрахователя по имуществена застраховка „Товари по време на превоз“, той се явява задължен за сумата от 166.25 лева. Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС в обжалваната част – потвърдено. Съдът постановява решението си при съобразяване на Закона за въвеждане на еврото в Р България. По разноските: При горния изход на спора право на разноски има въззиваемата страна – ответникът „Ин Тайм“ ООД. Същият претендира и доказва сторени такива в размер на сумата 450 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Р България следва да му се присъдят разноски в размер на 230.08 евро. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд