РЕШЕНИЕ

№ 936

гр. Пазарджик, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220100094 по описа за 2024 година Депозирана е искова молба с правно основание чл.128, т.2 КТ във вр. с чл.224 от КТ, от ищеца Ц. М. Д., ЕГН-•••••••••• от гр.Пазарджик, бул. ••••••••••, обл. Пазарджик чрез процесуалният представител адв. Ж., срещу Профилирана Математическа Гимназия „••••••••••••“- гр. Пазарджик, БУЛСТАТ- 112059018, с адрес- гр. Пазарджик, ул. „Сан Стефано“№1, представлявана от Директора Р. С.. В подадената искова молба се твърди, че по силата на трудов договор № 46 от 25.09.2006г. ищцата е работила при ответника на длъжност „старши учител“ по ••••••••••, с място на работа ПМГ „••••••••“ Пазарджик, като със Заповед № 1584 от 31.05.2023г. на Директора на ПМГ „••••••••“ Пазарджик е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ищцата е била освободена от заеманата длъжност. Сочи се, че до 31.05.2023г. минималната основната работна заплата за длъжността „старши учител“, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, която е получавана от работодателя е била в размер на 1568лв. месечно. В месечното БТВ съгласно нормативната уредба е включено и възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите, което се заплаща допълнително в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се, че с анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, МОН и СРСНБП се договарят заплатите на педагогическите специалисти да бъдат увеличени с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023г. Този анекс е инкорпориран в нормативната база, чрез Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на Министерството на образованието, обнародвана в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за длъжността „старши учител“ е предвидено минимален размер на основното месечно възнаграждение за длъжността „старши учител“ в размер на 1709лв., а съгласно § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на Министерството на образованието, с който се увеличава/индексира минималния размер на основната месечната работна заплата на педагогическите специалисти, влиза в сила в от 01.01.2023г. С направеното изменение, законодателят е предал обратна сила на материалната правна норма и за работодателите, възниква задължението да изплатят със задна дата, считано от 01.01.2023г. формираната разлика във месечното брутно трудово възнаграждение.

Сочи се, че със заявление с вх. № 592/17.11.2023г. ищцата е поискала от Директора на ПМГ „••••••••“ гр. Пазарджик, да изплати разликата във възнаграждението, след индексацията на основното месечно възнаграждение при педагогическите специалисти „старши учител“, тъй същото се дължи за срок от 5 месеца, за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., тъй като ищцата попада в кръга лица, които имат право да получат увеличения размер на основната заплата, доколкото е полагала труд за сочения период. До датата на депозиране на настоящата претенция в съда, бившият работодател на ищцата не е заплатил разликата получена от индексацията в основното трудово възнаграждение възнаграждение, както и разликата в заплатата по допълнителните възнаграждения, които имат постоянен характер към работната й заплата. Твърди се, че не е заплатил и разликата при индексацията по обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Съобразно гореизложеното се твърди, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, както и че тя попада в кръга лица, които имат право да получат разликата след индексацията от приетите изменения в Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на Министерството на образованието, обнародвана в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г. Сочи се, че преди да бъде наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“, брутното й трудово възнаграждение е възлизало на 1818, 60лв., същото е включвало основна заплата и клас прослужено време. След индексацията с 15 % същото следва да бъде увеличено на 2091, 33лв. или индексацията е в размер на 272, 79лв. Претендира се и обезщетение в размер на 786, 36лв. за неизползван платен годишен отпуск, след индексацията на работната заплата.

Сочи се, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ответника е било начислено и изплатено неизползван платен годишен отпуск за 8 работни дни, но това обезщетение е изчислено на база сключения трудов договор, без да е взето предвид увеличения размер на основното трудово възнаграждение за длъжността ми, считано от 01.01.2023 г. Твърди се, че сумите по месеци са следните: За месец януари 2023г. се дължи сумата от 235, 20 лв, представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт 1709 лв., както и сумата от 47, 59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313, 60 получавана към БТВ преди увеличението и 548, 80 лв. след индексацията по Нарбеда; За месец февруари 2023г. се дължи сумата от 235, 20 лв., представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709 лв., както и сумата от 47, 59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313, 60 получавана към БТВ преди увеличението и 548, 80 лв. след индексацията по Наредба; За месец март 2023г. се дължи сумата от 235, 20 лв., представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709 лв., както и сумата от 47, 59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313, 60лв. получавана към БТВ преди увеличението и 548, 80лв. след индексацията по Наредба; За месец април на 2023г. се дължи сумата от 235, 20лв. представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709лв., както и сумата от 47, 59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313, 60 получавана към БТВ преди увеличението и 548, 80 лв. след индексацията по Наредба; За месец май 2023г. се дължи сумата от 235, 20 лв., представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709 лв., както и сумата от 47, 59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313, 60 получавана към БТВ преди увеличението и 548, 80 лв след индексацията по Наредба; Поддържа се, че съгл. чл. 118, ал. 3 КТ не е необходимо ищцата да е подписала допълнително споразумение за увеличение на основното й трудово възнаграждение. Сочи се, че същата е полагала труд, както и останалите служители на същата длъжност, то на нея също се дължи разликата в увеличения размер на основното трудово възнаграждение, което за останалите служители също е начислено със задна дата, считано от 01.01.2023 г. Претендира се и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., който се явява разликата, между заплатеното й възнаграждение за използван платен годишен отпуск и това, което следва да се изплати след индексацията, в размер на 786, 60лв., ведно със мораторната лихва от 17.11.2023г., датата на депозиране на заявлението пред ПМГ „••••••••“, ведно със законната лихва от дата на подавана на ИМ в съда.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да осъди Профилирана Математическа Гимназия „••••••••••••“ гр. Пазарджик, п.к.4400, ул. „Сан Стефано“ № 1, представлявана от Директора - г- жа Р. С. да заплати сумата от 1364 лв., за срок от 5 месеца, ведно със мораторната лихва в размер 27, 60лв., считано от 17.11.2023г., датата на депозиране на заявлението пред ПМГ „••••••••“ до окончателното изплащане, ведно със законната лихва от дата на подавана на ИМ в съда. Моли се съда да осъди ответника да заплати на ищцата и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 786, 60лв., ведно с ведно със мораторната лихва в размер 24, 60лв. от 17.11.2023г., считано от 17.11.2023г., датата на депозиране на заявлението пред ПМГ „••••••••“ до окончателното изплащане, ведно със законната лихва от дата на подавана на ИМ в съда. Претендират се разноски. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

С Разпореждане №638 от 22.01.2024г. съдът е оставил без движение исковата молба като указал на ищцовата страна да отстрани част от нередовностите и да допълни същата. В законоустановените срокове това е било сторено, като е била подадена молба с вх.№ 2117 от 25.01.2024г. С тази молба е конкретизирана исковата претенция, като се иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1364лв. за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г. ведно с мораторна лихва в размер на 27.60 лв., считано от 17.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се също така ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2023г., в размер на 8 работни дни. Това обезщетение е в размер на 786, 60 лв. ведно с мораторна лихва от 24, 60 лв. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, посочена е банкова сметка по която да бъде заплатена сумата.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника с който се оспорва допустимостта и основателността на предявените искания, поради следните съображения: сочи се, че на 31.05.2023 г., със Заповед № 1584 на директора на ПМГ „ ••••••••••••“, гр. Пазарджик, на г-жа Ц. Д. и било наложено дисциплинарно наказание “Уволнение“, като се счита същото за обосновано и законосъобразно. Сочи се, че в заповедта са описани подробно допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. Посочени са в раздел 1, съответно три нарушения по т.1 т.2 и т.3. За всяко нарушение са посочени нормативните разпоредби и документи, които нарушава, има съставени констативни протоколи и са изискани писмени обяснения от лицето. Сочи се, че в резултат на посочената Заповед № 1584 от 31.05.2023г., трудовите отношения между ПМГ „••••••••••••", гр. Пазарджик, и г-жа Ц. Д., са били прекратени.

С Анекс от 10.08.2923г. към КТД от 06.12.2022 г. и с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г., за нормиране и заплащане на труда, в сила 01.09.2023г., били увеличени считано от 01.01.2023г., индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски. Твърди се, че във връзка с това, е получено от Регионалното управление на образованите /РУО/-Пазарджик. Писмо №РД-22-1296/ 28.09. 2023 год. Относно: Прилагане на Анекс №Д01-192/10.08.2923 г. към КТД от 06.12.2022 г. и с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г., за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75, в сила от 01.09.2023 год., с което било представено Писмо №0513-185/27.09.2023 год., от д-р Е.Л.- заместник Министър на образованието и науката, касаещо въпроси свързани с горецитираните Анекс №Д01- 192/10.08.2923 г. към КТД от 06.12.2022 г. и с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда. В Писмо №0513-185/27.09.2023 год., от д-р Е.Л. - заместник Министър на образованието и науката, изрично е посочено, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови отношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати, да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента увеличение на работните заплати, като правното основание за това е предвидено в член 118. ал. 3 от Кодекса на труда. Твърди се, че след като в ПМГ „ ••••••••••••“, гр. Пазарджик, е било получено заявление с вх. №592/17.11.2023 год. от г-жа Ц. Д., и е било отговорено, като е било изпратено Писмо с наш изх. №132/17.11.2023 г., към което са били приложени Писмо №РД-22-1296/ 28.09. 2023 год. на РУО-Пазарджик, Писмо №0513- 185/27.09.2023 год., на заместник Министър на образованието и науката, и Информация от адвокат Я.Я., която повтаря тезата на Министерството на образованието. Сочи се, че г-жа Ц. Д., е отказала да получи изпратеният отговор на нейното заявление, за което е представено пред съда, плик, неотворен, с обратна разписка с писмо с изх. №132/17.11.2023 г. до г-жа Ц. Д.. Твърди се, че ако го беше получила и се беше запознала със задължителното за ответника становище на Министерството на образованието и науката, е щяла да разбере, липсата на основания, към настоящия момент, да завежда настоящето дело и да предявява описаните в исковата молба искове. Сочи се, че Директорите на училища, нямат правно основание, както и свободата да не се съобразят с тези изисквания изрично посочени в писмото на д-р Е.Л.- заместник Министър на образованието и науката. Обратното, би било неизпълнение на нормите на КТ от тяхна страна.

Съгласно Чл. 107м. (Нов - ДВ. бр. 82 от 2011 г.) от КТ Размерът на трудовото възнаграждение се определя с индивидуалния трудов договор съгласно разпоредбите на трудовото законодателство и в съответствие с колективния трудов договор и вътрешните правила за работната заплата на предприятието. Няма как да се определи трудово възнаграждение, защото няма трудов договор, сключен в момента на увеличение. Съгласно, действащите, Вътрешни правила за работна заплата на ПМГ „ ••••••••••••", гр. Пазарджик, &4 от раздел XII. Преходни и заключителни разпоредби увеличението на работните заплати влиза в сила от 01.01.2023 г. и важи за работници и служители, които са на трудов договор към 01.09.2023 г. с ПМГ „••••••••••••“ В Анекса № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование д 01-269 от 06.12.2022 г. Сочи се, че текстът на чл. 27. се изменя, както следва: „Чл. 27. (1) За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва: Педагогически специалисти с ръководни функции: Директор на детска градина, училище, център за подкрепа за личностно развитие и специализирано обслужващо звено - 2082 лв. б. Заместник-директор - 1926 лв. Педагогически специалисти: Учител, ресурсен учител, възпитател, ръководител на направление “Информационни и комуникационни технологии’’, логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф, рехабилитатор на слуха и говора и треньор по вид спорт - 1709 лв. Старши учител и старши възпитател - 1763 лв. в. Главен учител и главен възпитател - 1831 лв. Твърди се че, осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Част от средствата по ал. 2 за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн. лв. се разпределят по следния начин: гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по[1]високи от тях. се увеличават с не по-малко от 15%. Твърди се, че увеличението важи за системата на предучилищното и училищното образование и осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г.. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Сочи се, че г- жа Ц. Д. не е синдикален член на нито един от двата легитимни синдиката в ПМГ „ ••••••••••••“, гр. Пазарджик. Тя не е вписана, поради отказ от нейна страна да членува и да плаща членски внос, в нито един от списъците на синдикалните членове, съответно на Синдикалната организация /СО/ към КТ „Подкрепа“ и Синдиката на българските учители /ОБУ/ в ПМГ „ ••••••••••••“, гр. Пазарджик. Сочи се, че това е видно от списъци на синдикалните членове, предоставени от двамата легитимни представители на синдикатите в ПМГ „ ••••••••••••“, гр. Пазарджик, по месеци, за периода от юни 2022 год. до месец май 2023 год. включително. Твърди се, че не е основателно, по делото, и претендираната сума в размер на - 1364 лв.. ведно с мораторна лихва в размер на 27.60 лв. считано от 17.11.2023 г., датата на депозиране на заявление пред ПМГ „ ••••••••••••", гр. Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда. Сочи се, че основната заплата на г-жа Ц. Д. е била 1568 лв. С увеличение 15% основната заплата е равна на 1804 лв. Върху тази сума се начисляват и процент прослужено време и данъци и осигуровки за сметка на работника. Освен това има и месеци, в които лицето е и в болнични. Приложени са документи, в които е показано разликата в сумата за получаване за месеците от януари до май 2023 година, в случай, че трудовият договор не е прекратен. Тогава сумата, след увеличението от 15% би била в размер на 863, 97 лв. Твърди се, че е неоснователна и претенцията на г-жа Ц. Д., за сумата от 786, 60 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ведно с мораторна лихва в размер на 24, 60 лв. считано от 17.11.2023 г. Сочи се, че за претендираното по делото обезщетение за - 8 дни платен отпуск, който не е ползван от лицето се изчислява по следния начин: Основна заплата 1804 лв. плюс 20% прослужено време е равно на 2164, 80 лв. Тази сума 2164, 80 лв. се дели на 20 работни дни в месеца и се получава за ден 108.24 лв. 8 дни по 108, 24 лв. е равно на 865, 92 лв. Изплатена е сумата, на г -[1]жа Ц. Д., в размер на 758.88 лв.. Разликата е 107.04 лв. Която сума, би се дължала, в случай, че трудовият договор не е прекратен. Предвиденото увеличение на работните заплати, в Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г., за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75, в сила от 01.09.2023 год., се извършва е акт на съответния работодател, а в случая към момента на издаване на заповедта на работодателя, трудовото правоотношение е ищцата вече е било прекратено, поради което е било обективно невъзможно увеличението на заплатите да се отнася до нея. поради което в нейна полза не е възникнало вземане за увеличените работни заплати, нито за увеличени размери на обезщетенията по КТ. Сочи се, Практика в подкрепа на изразените съображения (Решение №120 по дело №19/2022 на Окръжен съд - Бургас, Решение № 55 от 11.05.2021г., по гр.д.64/2021 г. по описа на Районен съд Девин).

Оформен е петитум с който се моли съда, да отхвърли предявените в исковата молба от Ц. М. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Пазарджик, ул. ••••••••••••••••••, искове, като необосновани, неоснователни и незаконосъобразни. Претендират се разноски, сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

В проведеното на 14.06.2024г. открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове на основание чл.214 ГПК, като се претендира индексация за брутните трудови възнаграждения за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г. в размер на 879.67лв. и мораторна лихва в размер на 18.14лв. Претендира се и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 107.04лв. и лихва от 2.21лв.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а същото обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства, че по силата на Трудов договор № 46 от 25.09.2006г. ищцата Д. е работила при ответника на длъжност „старши учител“ по ••••••••••, с място на работа ПМГ „••••••••“- гр. Пазарджик.

С Допълнително споразумение №1424 от 04.05.2023г. било определено допълнително възнаграждение на Д. за прослужено време.

Със Заповед № 1584 от 31.05.2023г. на Директора на ПМГ „••••••••“ – гр. Пазарджик /приложена по делото/ е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ищцата е била освободена от заеманата длъжност. С процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е било наредено да бъде изплатено обезщетение на основание чл.224 от Кодекса на труда за 8 дни неползван отпуск в размер на 758.88 лева.

По делото са били представени от страните и приети от съда извлечения от банковата сметка на ищцата, както и Заявление от Д. до Директора на учебното заведение, с което ищцата е предявила претенциите си да й се заплати увеличението на работната заплата за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., през който период Д. е заемала длъжността „старши учител“. С посоченото заявление с вх. № 592/17.11.2023г. ищцата е поискала от Директора на ПМГ „••••••••“ гр. Пазарджик, да изплати разликата във възнаграждението, след индексацията на основното месечно възнаграждение при педагогическите специалисти „старши учител“, тъй същото се дължи за срок от 5 месеца, за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., тъй като ищцата попада в кръга лица, които имат право да получат увеличения размер на основната заплата, доколкото е полагала труд за сочения период. До датата на депозиране на настоящата претенция в съда, не са налице данни бившият работодател на ищцата да е заплатил разликата получена от индексацията в основното трудово възнаграждение възнаграждение, както и разликата в заплатата по допълнителните възнаграждения, които имат постоянен характер към работната й заплата.

По подаденото от ищцата Заявление е бил изготвен отговор от ответника- Писмо изх.№132 от 17.11.2023г., с приложени към него писмо от 28.09.2023г. на РУО- Пазарджик и на Заместник Министъра на образованието, с отказ да бъдат уважени претенциите на Д.. Последната е отказала да получи отговора на училището.

По делото са били представени и приети от съда и Справка от ДВ Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на МО и Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, МОН и СРСНБП. С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, МОН и СРСНБП се договарят заплатите на педагогическите специалисти да бъдат увеличени с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023г. Този анекс е инкорпориран в нормативната база, чрез Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на Министерството на образованието, обнародвана в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г.

В хода на производството, по делото е била допусната съдебно- счетоводна експертиза. От експертното заключение се установява, че след увеличението на индивидуалните работни заплати на служителите в училището с 15 % на основание Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на МО и Анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, МОН и СРСНБП, считано от 01.01.2023г. ищцата е следвало да получи основна заплата от 1804.00лв.и клас за прослужено време 306.80лв. Общата сума, която ищцата е следвало да получи след увеличаване на индивидуалните заплати за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г. е 879.67лв. Обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 8 дни е в размер на 865.92лв., като ищцата е получила 758.88лв., т.е разликата за получаване е в размер на 107.04лв. Мораторната лихва върху сумата от 879.67лв, считано от датата на подаване на писмено то искане от страна на ищцата /17.11.2023г./ до датата на завеждане на ИМ в съда е 18.14лв. Мораторната лихва върху сумата от 107.04лв.е в размер на 2.21лв.

Съдът кредитира приетото по делото и неоспорено от страните експертно заключение като обосновано, компетентно изготвено и правилно.

В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели.

В проведеното на 14.06.2024г. открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове на основание чл.214 ГПК, като се претендира индексация за брутните трудови възнаграждения за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г. в размер на 879.67лв. и мораторна лихва в размер на 18.14лв. Претендира се и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 107.04лв. и лихва от 2.21лв., в съответствие с приетото от съда експертно заключение.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр. с чл.224 КТ.

Предявените искове са допустими и основателни до размера, установен от съдебната експертиза, поради следните съображения:

От съвкупния анализ на доказателствените материали, се установи, че страните са били във валидно учредена връзка, като ищцата е работила като „старши учител“ по ••••••••••, с място на работа ПМГ „••••••••“- гр. Пазарджик през исковия период. Установи се, че през исковия период ищцата Д. е полагала труд, като на същата се дължи възнаграждение съобразно действащите трудово правни норми.

По главния иск с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 59 КТ: За уважаване на предявения главен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на трудово правоотношение между страните за исковия период; 2) ищецът да е престирал в полза на ответника работна сила за исковия период; 3) неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в пълния му дължим размер.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че по силата на трудово правоотношение за исковия период ищцата Д. е заемала в ответното училище длъжността „старши учител“, както и че със Заповед № 1584 от 31.05.2023г. г. трудовото й правоотношение е било прекратено. Следователно са налице първите две предпоставки за уважаване на предявения иск.

Спорът между страните се свежда до наличието на третата предпоставка – неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищцата трудово възнаграждение в пълния му дължим размер. По делото не се твърди, че ответникът е изплатил на ищцата увеличение на трудовото й възнаграждение за процесния период. Следователно спорен по делото е правният въпрос, дали ищцата има право на получи трудово възнаграждение в увеличен размер за исковия период. Д. не е била синдикален член на нито една от двете синдикални организации в ПМГ „••••••••••••“- гр. Пазарджик, тъй като не е била вписана като такъв поради отказ от нейна страна да членува и да плаща членски внос в нито един от списъците на синдикалните членове, съответно на СО към КТ „Подкрепа“ и СБУ в ответното дружество. Това е видно от списъците на синдикалните членове, предоставени от двата легитимни представители на синдикатите в ответното училище по месеци за периода от юни, 2022г. до месец май, 2023г. включително.

От представените от ответника доказателства се установява, че ищцата не е била член на синдикалната организация към ответното училище за процесния период.

Представен е по делото подписан Анекс към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., сключен между представители на Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, като работодатели от една страна, и на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, като синдикати от друга страна. Клаузата на чл. 4 гласи, че постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на работодателите – страни по договора. Приложен е по делото и подписан от представителите на страните по горепосочения колективен трудов договор Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който е изменен чл. 27 от договора, касаещ минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищно образование. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват единствено за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Чл. 50, ал. 2 КТ гласи, че колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по- неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 КТ повелява, че колективният трудов договор се сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните.

Разпоредбата на чл. 57 КТ предвижда обаче, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора.

Съгласно чл. 59 КТ при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. Установено по делото, че в процесния период ищцата Д. е заемала в ответното училище длъжността „старши учител”, но не е била член на Синдиката на българските учители към КНСБ, което обстоятелство не се оспорва от ищцовата страна /ищцата не твърди в този период да е била член на синдикална организация/. Предвид изложеното, съдът намира, че ищцата няма качеството на служител, спрямо когото КТД се прилага.

Спорният по делото правен въпрос се свежда и до това, дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата – считано от 01.01.2023г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, респ. кой е релевантният момент към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения. Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и свързаното с това забавено увеличение на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с Наредбата, са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата. По изложените съображения относно действието на горепосочените разпоредби от Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД съдът приема, че договорните клаузи от КТД, предвиждащи увеличение на минималните основните работни заплати за системата на училищното и предучилищно образование, следва да се прилагат и по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищно образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД. Ирелевантно е обстоятелството, че трудовият договор на ищцата е бил прекратен, но от съществено значение е обстоятелството, че ищцата не е била член на синдикална организация, която да е страна по КТД.

Съгласно чл. 57 от КТ КТД произвежда правно действие и спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, в индивидуалните им отношения с работодателя. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация - страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договор.

В случая с приетото изменение на КТД с Анекс № Д01 - 192/10.08.2023 г. се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага, считано от 01.01.2023 г. за работните заплати на заетите в системата на образованието. Самият факт, че новият размер на трудовите възнаграждения е определен както със Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обнародван в ДВ на 01.08.2023 г.), така и с Анекса към КТД (сключен на 10.08.2023 г.), считано от 01.01.2023 г., означава, че както на закона, така и подзаконовите нормативни актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане на бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието относно размера на работните заплати е придадено ретроактивно действие поради факта. Както беше пояснено по-горе, за да се прилага по отношение на ищцата и да породи действие по отношение на нея това изменение, тя трябва или да бъде синдикален член на сключилата го синдикална организация - в случая Синдикат на българските учители, или на основание чл. 57, ал.2 от КТ да се е присъединила към него към момента на сключването му, каквито твърдения, още по-малко доказателства в тази насока липсват по делото. Д. не е била член на синдикалната организация както към 01.01.2023 г., така и към 31.05.2023 г. и няма данни да е била синдикален член на такава организация до настоящия момент. Съгласно чл.8, ал.1 от Устава на Синдиката на българските учители член на синдиката може да бъде всеки работещ, пенсионер или безработен от образователната система, който приема Платформата на Устава, не членува в други синдикални организации и движения, които накърняват единството и достойнството на СБУ и плаща редовно членския си внос, каквито доказателства не са налице по отношение на Д.. Тъй като тя не е била синдикален член към момента на сключване на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор, неговите разпоредби нямат обвързващо действие спрямо ищцата. В тази насока е и практиката на ОС- Пазарджик, обективирана в Решение №220 от 19.06.2024г., постановено по в.гр.дело №306/2024г. по описа на ОС- Пазарджик.

По изложените съображения съдът приема, че ищцата няма право да получи предвиденото с Анекса към КТД увеличение на трудовото й възнаграждение за процесния период на това основание.

Следва обаче да се има предвид, че с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на Министерството на образованието, обнародвана в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за длъжността „старши учител“ е предвидено възнаграждение в размер на 1709лв. – основна заплата. Видно от Заключителните разпоредби, е прието, че § 2 от Наредбата, с който се увеличава/индексира минималния размер на месечната работна заплата на педагогическите специалисти, влиза в сила от 01.01.2023г. С този подзаконов нормативен акт, законодателят е предал обратна сила на материална правна норма и за работодателите, възниква задължението да изплатят със задна дата, считано от 01.01.2023г. формираната разлика във месечното трудово възнаграждение.

От приетата по делото експертиза се установи, че на ищцата Д. се дължи разликата в увеличения размер на основното трудово възнаграждение, което за останалите служители също е начислено със задна дата, считано от 01.01.2023 г. до 31.05.2023г. в размер на 879, 67лв., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., който се явява разликата, между заплатеното й възнаграждение за използван платен годишен отпуск и това, което следва да й се изплати след индексацията, в размер на 107, 04лв. От представените по делото писмени доказателства – заявление от 17.11.2023г. до Директора на ПМГ „••••••••••••“ се доказа изпадането на ответната страна в забава и се обуслови и претенцията за мораторна лихва в размер 18, 14лв. върху сумата от 897, 67лв., считано от 17.11.2023г. и мораторна лихва в размер на 2, 21лв., претендирана върху сумата от 107, 04лв. Неоснователни и недоказани остават възраженията на ответната страна, че на ищцата Д., не се дължи разлика във възнаграждението след индексацията на работните заплати, доколкото в тази насока са указанията на Зам. министъра на образованието /представено писмо с отговора на ИМ/ и че същата не е член на синдикална организация, а именно чрез анекс към КТД № Д01-192/10.08.2023г. за системата на предучилищното и училищното образование, МОН и СРСНБП е договорено заплатите на педагогическите специалисти да бъдат увеличени с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023г.

В Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ, бр. 75/01.09.2023г./ законодателят е постановил парг. 2, който определя минималните размери на основните месечни възнаграждения на педагогическите специалисти да се прилагат, считано от 01.01.2023г. С това е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. В тази връзка съдът приема, че посочените разпоредби не се прилагат само по отношение на лицата, членове на синдикални организации, а по отношение на всички, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023г./ са отговаряли на изискванията на закона – т.е. били са страни, полагащи труд по трудово правоотношение. Именно с придаването на обратна сила се предвиждат по - благоприятни последици за адресатите, които изцяло съобразени с чл. 14 ЗНА.

Прекратяването на трудовото правоотношение не представлява правопогасяващ юридически факт, който да отнеме правото на ищцата да получи увеличение на трудовото възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023г., тъй като последващо прекратяване на трудовото й правоотношение не засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Съдът приема, че доколкото законодателят не е поставил изискване, че изменението в Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, съгласно § 2 от която, в сила от 1.01.2023 г. се отнася само до лица, които към момента на влизане в законна сила са били в трудови правоотношения с ответника, то следва да намери приложение и в настоящият случай. Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата се изменя така, че предвидените с него нови минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, съответстват по размер на посочените в Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД. Самото приложение влиза в сила, съгл. §3 от Наредбата за изменение на посочената Наредба, считано от 01.01.2023 г. Съгласно чл. 5, ал. 5 КРБ, нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Това означава, че нормативните актове, по принцип, имат действие занапред, след публикуването им, освен ако не е предвидено друго. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Именно такава разпоредба се явява нормата на §3 от Наредбата за изменение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която предвижда обратно действие, считано от 01.01.2023 г. на чл. 16, ал. 1 от нея. По този начин и на основание чл. 14, ал. 1 ЗНА, посочената наредба има законосъобразно обратно действие и поражда права и задължения за страните, чиито трудови правоотношения, считано към тази дата са действащи и са прекратени след нея, независимо от правното основание за това.

По този начин и по силата на обратното действие се преуреждат осъществилите се юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт. Направеното от Зам. министъра на образованието тълкуване, че "наличието на действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение" е основание за изплащане на посоченото в Наредбата увеличение, противоречи на закона и представлява нарушение на трудовите права на работещите. Изразеното становище и представени като писмени доказателства, които дават неофициално тълкуване на Наредбата, не може да отмени приложението на закона, относно дължимото на работника възнаграждение за положения от него труд, съгл. чл. 242 КТ вр. чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от Министъра на образованието и науката. Съгласно чл. 242 КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а съгл. чл. 247, ал. 2 КТ, размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото в законов или подзаконов нормативен акт.

По делото не са налице данни ищцата да не е изпълнявала добросъвестно задължения си, произтичащи от сключеният между страните трудов договор. При това положение, съдът намира за основателни претенциите за заплащане на възнаграждение за исковия период, същите следва да бъдат уважени до размера, установен от експертизата. Предвид изложеното, на ищцата се дължи сумата от 879.67лв., представляваща дължимата разлика, която е следвало да се изплати от работодателя след предвидената индексация на основната месечна работна заплата за длъжността „старши учител“ за периода 01.01.2023г. – 31.05.2023г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 18.14лв., дължима за периода от 17.11.2023г. до 11.01.2024г.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното:

Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е първата предпоставка за пораждане правото на обезщетение, която предпоставка в настоящия случай е налице. Втората предпоставка за уважаване на иска е работникът или служителят реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през календарната година на прекратяването на трудовото правоотношение или през предходните, поради което законодателят е предвидил в този случай работодателят да му заплати обезщетение съобразно броя на дните, неизползван платен годишен отпуск и предвид последното получено брутно трудово възнаграждение/ това за предходния месец/ и на база средно дневното брутно трудово възнаграждение / чл.224, ал.2 във вр.с чл.177, ал.1 от КТ/. По делото не бе оспорено от ответната страна обстоятелството, че в конкретният случай, размерът на полагащият се платен отпуск на ищцата е 8 дни.

Обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 8 дни, изчислено от вещото лице на база на увеличената основна месечна работна заплата и клас за прослужено време е 865.92лв. На ищцата са били начислени 758.88лв., като разликата за получаване е в размер на 107.04лв.

Мораторната лихва върху тази сума, считано от датата на подаденото от ищцата писмено искане до ответника – 17.11.2023г. до датата на завеждане на исковата молба в съда /11.01.2024г./ е в размер на 2.21лв.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените трудови възнаграждения и законните лихви върху тях.

По отношение на разноските- Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски. В полза на адвокат Т. Ж. от АК- Пазарджик, с адрес на упражняване на дейността – гр. Пазарджик, ул. ••••••••••••••••, обл. Пазарджик се дължи адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата за оказаната от нея безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. Изчислен съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, размерът на възнаграждението възлиза на 500.00 лв, Предвид изхода на делото, в полза на адвокат Ж. се дължи адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 500.00лв. за оказаната от нея безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице – ищцата Д.. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Пазарджик държавна такса в размер на 200.00лв. върху размера на уважените искове, както и сумата от 250, 00 лв. за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК Водим от горното, РАЙОНЕН СЪД - Пазарджик: