Решение № 5007 от 31.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 13621/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 15760/16.08.2024г. по гр.д. № 70152 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 69-ти състав е отхвърлен като неоснователен иска, предявен с искова молба вх. № 369271/21.12.2023г. по регистъра на СРС на В. Д. С., ЕГН •••••••••• срещу Командване за логистична поддръжка при Министерство на отбраната за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед № ЛС-162/30.11.2023г. на Командира на Командване логистична поддръжка, като В. Д. С., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати на Командване за логистична поддръжка при Министерство на отбраната на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100лв., представляващи съдебни разноски. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 291886/17.09.2024г. По регистъра на СРС изпратена на 16.09.2024г. от ищеца В. Д. С., ЕГН •••••••••• в частта, в която иск е отхвърлен. Изложил е съображения, че решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочил е, че не било установено да не е изпълнил нареждане на работодателя. Гласните доказателства не установявали, че работодателят не бил дал разрешение. Показанията на св. Г. сочели, че той няма спомени и представи за поставените на ищеца задачи. Показанията на св. Н. били неясни и противоречиви. От протокола за изслушване не ставало ясно дали от ищеца е искано обяснение, още по-малко че такова е давано. Показанията на тези свидетели били компрометирани, защото събраните доказателства установявали, че те били нарушили закона от името на ответника, тоест на лицата издали заповедта. Установило се, че тези свидетели имали лични отношение, прилагали дискриминационни похвати без ясни критерии при определяне на наказанието. Функционалните си задължения ищецът изпълнявал при условията на чл. 139А от КТ – ненормиран работен ден от 8 часа. Така установено било, че работното време не е фиксирано, а зависи от ежедневната натовареност и време за изпълнение на задачите. Не било установено, че е имало неотложна спешна задача, налагаща ищец да не напуска работно място, а не става въпрос за лично отношение.Решението било немотивирано, бланкетно, без да обсъдени доводи и доказателства. Установено било че при ответника няма ясни критерии кое е нарушение, а субективно отношение определяло същото., свидетелсктие показания установявали, че често се злоупотребявало със закона като той служи за изразяване на лично отношение на началниците към служителите. Ответникът ползвал дискриминационни похвати като постъпил различно с разичните служители. Нямало нужда да остава на работното си място, наказанието било резултат от лично отношение към ищеца. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била немотивирана, не сочела конкретното нарушение, не съдържала реквизити по чл. 195, ал.1 от КТ, не сочела дали обем възложена работа е изпълнен или не. Пред СРС в о.с. ответникът бил представляван от лице което било в болничен. Не била извършила каквото и да било нарушение., работодателят не бил премерил тежестта на нарушението, тоест дали изобщо следва да налага накацание. Претендирал е разноски. Въззиваемият-ответник по исковете Командване за логистична поддръжка при Министерство на отбраната е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно. Неоснователни били твърденията на въззивника, че работела на ненормиран работен ден, което означавало че работното време не е фиксирано и зависело от натовареността и задачите за деня. Разпоредбата на чл. 139А, ал. 4 от КТ сочела, че при ненормиран работен ден работникът и след края на редовното работно време е длъжен при необходимост да изпълнява трудовите си задължения. Нямало заповед № 214/08.06.2022г. посочена от ищеца в исковата молба, тя била по друго дело. По делото било установено, че ищец провел поведението за което му е наложено дисциплинарно наказание., че наказанието е наложено в срок от компетентен орган, заповедта била мотивирана съобразно закона-посочена била дата, обстотялества по извършване на нарушението, относимите разпоредби на закона. Преди издаване на заповедта били поискани и обяснения, които били дадени от ищеца, наказанието съответствало на нарушението. Нямало пречка процесуалният му представител да се яви в о.с.з. пред СРС, независимо, че бил в отпуск поради болест. Претендирало е разноски. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № на В. Д. С., ЕГН •••••••••• срещу Командване за логистична поддръжка при Министерство на отбраната с която е поискала от съда на основание на чл. 357 от КТ да отмени наложеното и със Заповед № ЛС-162/30.11.2023г. на Командира на Командване логистична поддръжка, дисциплинарно наказание „забележка“. Навела е твърдения, че работела по трудов договор при ответника първоначално като „старши юрисконсулт“, а от 12.06.2023г. като „главен юрисконсулт“ в отдел „ Договори и обществени поръчки“ при условията на 3-та категория труд и при ненормиран работен ден при нормално работно време от 8 часа и при условията на чл. 139а от КТ. Това означавало, че работното време не е фиксирано, а зависи от ежедневната натовареност и поставените задачи. Изпълнявала работата си точно и в пълен обем далеч преди поставените срокове, нееднократно била награждавана с грамоти. На 30.11.2023г. й била връчена процесната заповед за това, че на 16.11.2023г. напуснала работното си място преждевременно преди 17: 30ч., като в заповедта се сочело че й били искани обяснения и такива били дадени, но така посоченото не отговаряло на истината. На 16.11.2023г. й били възложени три задачи, изпълнението на същата отчела пред работодателя, тя и колегите й поискали и получили разрешение да напуснат работното си място, поради което и нито напуснала работното си място преждевременно, нито имало необходимост да остане след края му. Практиката била разрешението да напусне работното място да се дава устно и така се случило на 16.11.2023г., но пред свидетели. Не й били поискани обяснения за случая. Твърденията на работодателя, че в телефонен разговор след края на работното време били поискани такива не били верни. В този телефонен разговор било обсъждано само етап на изпълнение на поставени задачи. Това се установявало и от протокола за обяснение, на гърба на който била написала възраженията си, този протокол не носел неин подпис, не съдържал реквизити по КТ и не доказвал че обяснения са искани и дадени. Работодателят не бил съобразил тежестта на нарушението. Заповедта не била мотивирана, защото не сочела описание на релевантното нарушение., като посочи и задълженията, които са нарушени. Заповедта била издадена поради желание на ответника да накърни доброто й име. Претендирал е разноски. Ответникът Командване за логистична поддръжка при Министерство на отбраната е оспорил исковете. Посочил е, че ищецът бил извършил нарушенията, за които му било наложено наказанието, спазени били сроковете и процедурата за налагане на наказанието, наказанието съответствало на нарушението. Ненормирания работен ден не означавал, че ищцата можела да си тръгне преди края на редовното работно време от 8 часа, а че следва да остане и след това при необходимост. Правилника за вътрешния трудов ред при ответника сочел задължението за спазване на работното време от 09, 00ч. до 17: 30ч. Ищцата била член на синдикална организация, сключила с работодателя КТД, и той също сочел че работното време е ненормирано. Протоколът за изслушване на обяснения бил подписан от ищеца в присъствието на комисия и на работодателя. Ищцата била запозната с доклада от 20.11.2023г., за констатираното неизпълнение на трудовите й задължения и на ищцата била дадена възможност да даде писмени или устни обяснения за самоволното й напускане на работното място, ищцата пожелала да даде устни такива пред комисията на работодателя и тава направила. Дадените обяснения сочели, че напуснала работното си място без обективни причини в 15: 45ч., не отговаряла на телефонни повиквания до около 17ч., едва около 17ч. Провела телефонен разговор, в който не дала задоволителни обяснения за отсъствието си, имала е поставена задача за изпълнени, лично не е поискала и не е получила разрешение от заместник командира на КЛП за за да напусне работното си място. Установено било че ищцата провеждала такова поведение и преди това, като било взето решение да се наложи наказание, което да е най-лекото. Целта на налагането на наказанието не било да се накърни доброто име на ищеца, имало нарушение на трудовата дисциплина. Претендирало е разноски. По делото са приети неоспорени от страните трудов договор допълнително споразумение, съгласно които към 16.11.2023г. ищцата е работела при ответника по трудов договор на длъжността „ „главен юрисконсулт“ в отдел „Договори и обществени поръчки“ като цивилен служител на пълно работно време от 8 часа дневно, петдневна работна седмица при условията на ненормиран работен ден. Приети са неоспорени от страните извлечение от Правилник за вътрешния трудов ред, декларация на ищеца от 26.09.2021г., списък на членове на синдикална организация към „Независимите синдикати от отбраната Българска армия“, колективен трудов договор, Заповед от 28.06.2023г. на ответника, Заповед на министъра на отбраната от 22.12.2021г., съгласно които ищцата е член на синдикална организация към „ Независимите синдикати от отбраната Българска армия, запозната е с правилника за вътрешния трудов ред при ответника, съгласно чл. 13 и чл. 23 от Правилника работното време е 8 часа от 09: 00ч. до 17: 30ч., преждевременното напускане на работното място е нарушение на трудовата дисциплина, , тази продължителност на работното време е посочена и в чл. 29 от КТД, съгласно чл. 43 от КТД цивилните служители на ненормиран работен ден имат право на допълнителен платен годишен отпуск, мястото на работа на ищеца съгласно заповед от 28.06.2023г. е в сграда на ул. Ген Тотлебен“ № 34 с работно време от 9ч. До 17: 30ч. И почивка от 30 минути. По делото е приета Заповед № ЛС-162/30.11.2023г., издадена от командир на командване за логистична поддръжка, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. В заповедта е посочено, че се издава на основание на чл. 186, чл. 187, ал.1, т.1 пр. 2, чл. 188, т.1 от КТ при условията на чл. 189, ал.1, чл. 192, ал.1 и чл. 193, ал.1 от КТ. Посочено е, че нарушението за което се налага наказанието е неспазване на работното време, установено със заповед от 28.06.2023г. на командира на КЛП, на 16.11.2023г., за който ден ищцата получила определени задачи от заместник-командира на КЛП, който в 16ч. я потърсил за проверка на етапа на изпълнение на поставените задачи, но канцеларията й била заключена, не отговорила на няколко телефонни повиквания на мобилен и служебен телефон, в 17ч. чрез телефонен разговор било установено, че тя е в дома си, преждевременно напуснала работното си място поради което и при съобразяване на дадените й обяснения по протокола за изслушването й от 22.11.2023г., следвало за така извършеното нарушение да й се наложи наказание „забележка“. Приет е доклад от 20.11.2023г. от заместник командир на Командване за логистична поддръжка / КЛП / до Командира на КЛП, с който е посочил, че на 16.11.2023г. в 16ч. потърсил ищцата на работното й място за проверка на етапа на изпълнение на възложените й задачи, но стаята й била заключена, не я открил и в другите канцеларии, не отговаряла на неколкократни обаждания по телефон служебен и мобилен, в 17ч. провел телефонен разговор с нея и установил, че е в дома си, не му посочила обективна причина за преждевременно напускане на работното си място, като предложил да й се наложи дисциплинарно наказание. Приет е протокол от 22.11.2023г., съставен от командира на Командване за логистична поддръжка /КЛП/ с който на ищеца е посочено, че на 16.11.2023г. е получила определени задачи от заместник-командира на КЛП, в 16ч. Той я потърсил за проверка на етапа на изпълнението им, но не я открил в канцеларията, тя била заключена, не отговорила на телефонни повиквания, в 17ч. в телефонен разговор установил, че е в дома си, посочено е че преждевременото напускане на работното време представлява нарушение на трудовата дисциплина и на основание на чл. 193 от КТ е поискано обяснение – устно или писмено. На гърба на протокола е изписан ръкописен текст носещ подпис положен за ответника на 22.11.2023г., след текст: „Подала съм устни обяснения пред комисията. Преждевременното напускане на работното място е свързано с блокадата и безопасното й прибиране през тази отчесчка от маршрута й“. Приета е паметна бележка към протокол от 22.11.2023г. от комисия на работодателя -Л.Т., А.Б., Ц. Н., Р.Р., носещи подписи, положени за тях, съгласно която тя се съставя за протоколиране на дадените от ищеца пред командира на КЛП обяснения на 22.11.2023г., в които обяснения ищцата е посочила, че не желае да дава писмени обяснения, а само да бъде излушана, като е посочила, че е напуснала работното си място без изрично разршенеие в 15: 45ч, не отговорила на телефонни повиквания, провела телефонен разговор със заместник командира на КЛП в 17ч., когато вече била в дома си, имала е поставена задача, нямала неотложни обективни причини да напусне раотното си място, лично не поискала и не получила разрешение от заместник командира да напусне работното си място преждевременно. В протокола комисията е посочила, че няма обективни причини за извършеното нарушение, ищцата системно не спазвала работното си време и е предложено да се наложи наказание „забележка“, , което е най-лекото наказание. Разпитан по делото св. Л.Г.Т. е заявил, че към 16.11.2023г. Бил заместник командир на КЛП, сега бил пенсионер но продължавал да работи по трудов договор с ответника. Ищцата работела в отдел „Договори и обществени поръчки“, имало нео спешно на 16.11.2023г. което трябвало да се свърши и затова свидетелят потърсил ищеца на 16.11.2023г., но не я навмерил в стаята, търсил я и по телефона, но не я намерил, едва в 17ч. провел телефонен разговор с нея, в който ищцата му казала, че е вече в дома си, тръгнала си без да се обади, обясненията не го задоволили, той не бил давал разрешение на ищцата да си тръгне по-рано, дори да била поискала нямало да й разреши, защото имало работа. На следващия ден при зададен от него въпрос ищцата обяснила, че си трагнала заради събитията в центъра, размирици около стадиона с полиция и протестиращи, че ако не си била тръгнала щяла да попадне сред тях. Свидетелят докладвал на командира, наложеното наказание било най-лекото, за да се маркира дейност и вземат мерки. Принципно генералът след няколко месеца отменял наказанията, но ищцата не пуснала жалба. С ищцата нямал лични отношения, с нея работели месеци след това. Работното време трябвало да се спазва, поведението на ищцата било инцидентно, но било дръзко и нагло с оглед на структурата, в която работели. Най-общо обясненията на ищцата били че си тръгнала заради размирици. Р.Д. била друг служител и тя всеки път питала дали може да си тръгне по-рано, тя не била юрист. За 16.11.2023г. Д. не била питала дали и ищеца може да си тръгне по-рано. Задачите на ищеца за този ден били спешни и дори да е бил питан за ищеца не бил дал разрешение да си тръгне по-рано. Не помнел за 16.11.2023г. Освен на Д. да е разрешил и на другиго да си тръгне по-рано. Разпитан по делото св. Ц. Н. е заявил, че работи като главен експерт в отдел „Личен състав“ при ответника, познавал ищеца. Той и още няколко колеги били повикани от командира като комисия която да извърши проверка по докладната на генерал Т. за поведението на ищеца, решили или да я изслушат или да и дадат възможност за писмени обяснения. В тяхно приссътвие командирът извикал ищцата и й казал, че следва да даде писмени обяснения или устно да обясни случилото се, ищцата поискала само да бъде изслушана. При изслушването ищцата посочила, че полковник Т. сутринта й поставил задачи, не обяснила какви, че към 16ч. По радиото чула, че предстои футболен мач между ЦСКА и Левски, почувствала се в опасност за живота и здравето си и затова си тръгнала. Доколкото знаел адрес на ищцата е на 4-ти километър. Ищцата не им била казала да е искала разрешение да си тръгне по- рано. Работното време било от 9ч. до 17: 30ч. Цялата процедура по обяснения, налагане на наказание продължила 2-3 дни. Ищцата била категорична че не иска да дава писмени обяснения, ако била поискала да даде такива щели да й дадат срок за същото. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението: За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност, както и да докаже твърденията си по отношение на начина на организация на работното време. В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че наложеното наказание е законосъобразно, тоест че ищецът е провел поведението, за което му е наложено дисциплинарното наказание, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в хипотеза на чл. 188 и чл. 189 от КТ, че е спазил процедурата и сроковете за налагане на наказанието. Съдът приема за установено по делото, че страните са обвързани от валидно правоотношение по трудов договор, по който към 16.11.2023г. ищецът е работил при ответника на длъжността главен юрисконсулт” в отдел „Договори и обществени поръчки“, че на 30.11.2023гг. на ищеца е връчена заповед за дисциплинарно наказание „забележка”, подписана от директора на структурата Командване за логистична поддръжка при Министерство на отбраната, за това, че на 16.11.2023г. без разрешение от ръководителя напуснала преждевременно работното си място - преди 16ч., а край на работно време било 17: 30ч. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от приетите по делото неоспорени по делото трудов договор, допълнително споразумение, заповед № Лс-162/30.11.2023г. Съдът приема, че заповедта от 30.11.2023г. е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 193 и чл. 194 от КТ, заповедта е мотивирана, като подробно са изложени нарушенията, за които се налага наказанието на ищеца, тези нарушения съответстват на посочената в процесната заповед правна квалификация на нарушенията. Сроковете за налагане на дисциплинарно наказание са спазени, защото нарушението е от 16.11.2023г., доклад за същото е от 20.11.2023г., заповедта е връчена на 30.11.2023г. В заповедта е посочено време и място на извършване на нарушението, белезите на самото поведение – преждевременно напускане на работно място преди 16ч., преди да е приключило работното време което е до 17: 30ч. Съдът пирема за установено и че преди да бъде наложено наказанието на ищеца е дадена възможност да даде обяснения за поведението си. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото протокол от 22.11.2023г., както и паметна бележка, събраните по делото гласни доказателства, които в тази част съдът кредитира като резултат от личните впечатления на свидетелите, неопровергани от останалите доказателства, последователни и логични. Приетият протокол от 22.11.2023г. съдържа искане от работодателя до ищеца за обяснения на поведението, което изцяло съответства с това, посоченото в заповедта на налагане на наказанието. На гърба на този протокол е изписан ръкописен текст, сочещ ищеца за автор и носещ подпис за него, съгласно който ищцата е дала устни обяснения пред комисията, както и че напуснала преждевременно работно място зарази блокада на част от града, през която минавал маршрута й за дома. Приетата паметна бележка на комисията, назначена от работодателя сочи, че на 22.11.2023г. е изслушана ищцата във връзка с исканите обяснения в присъствие на работодателя, както и че ищцата не желаела да даде писмени обяснения. Двамата разпитани по делото свидетели са част от тази комисия, като те са посочили, че ищцата е поканена и е избрала да бъде изслушана, а да не дава писмени обяснения по доклада от 20.11.2023г., както и че е изслушана. Показанията им са последователни и ясни, не съдържат противоречия за фактите, които възпроизвеждат пред съда, доводи на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. При така установеното съдът приема за установено по делото, че преди налагане на наказанието на ищеца ответникът е спазил изискванията на чл. 193 от КТ. По делото не се спори, а и от събраните по делото гласни доказателства се установява, че на 16.11.2023г. ищцата е напуснала работното си място малко преди 16ч. Не се твърди и не се установява за същото ищцата да е получила разрешение от ръководител. Спорен въпрос по делото е дали такава проведеното поведение на ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина, тоест дали е преждевременно напускане на работното място. По делото не се спори, а и се установява от приетите по делото договор, КТД, списък на служители членове на синдикат при ответника, заповед, Правилник за вътрешния трудов ред, че ищцата работи на ненормирано работно време при 8 часов работен ден и 5 дневна седмица, че съгласно Правилника преждевременното напускане на работното място е нарушение на трудовата дисциплина, като разпределението на работното време по правилника и по заповед на работодателя е от 09: 00ч. до 17: 30ч. с почивка от 30 минути. Работата на ненормиран работен ден не дава право на работника да определя сам времето през което да изпълнява трудовите си задължения, тоест сам да определя работното си време, каквито са твърденията на въззивника. Ненормираното работно време е възможност за разпределение на работното време, което обаче се определя от работодателя. Съгласно чл. 139а КТ, ненормиран работен ден може да бъде въведен от работодателя при необходимост трудовите задължения да бъдат изпълнявани и след изтичането на редовното работно време, като работата след редовното работно време се компенсира с отпуски -за работните дни, и увеличено възнаграждение за извънреден труд за почивните и празничните дни, но не и с отсъствия от работа във време по усмотрение на служителя. В конкретния случай редовното работно време е определено от работодателя да е от 09: 00ч. до 17: 30ч. и това е редовното работно време, което ищецът е следвало да спазва, а отделно е следвало при необходимост на работодателя да остава и изпълнява трудовите си функции и след това редовно работно време. Не са установени твърденията на ищцата, че е изпълнила възложените й на 16.11.2023г. задачи, които отчела в същия ден и поискала и е било дадено разрешение да си тръгне преди края на работното време, а нейна е била доказателствената тежест за същото. При така възприетото съдът пирема, че напускането на работно място на 16.11.2023г. малко преди 16ч. вместо в 17: 30ч. ищцата е нарушила трудовата дисциплина и поведението й представлява нарушение, за което може да бъде наложено дисциплинарно наказание – аргумент от чл. 23 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответника и от чл. 187, ал.1, т.1 от КТ. Наказанието е най-лекото и е наложено при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ - съобразени са тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на служителя, структурата в която е работила, както и установеното по делото, че в него момент тя е била и нужна на работодателя за изпълнение на трудовите си функции доказателство за което са показанията на св. Т., които съдът кредитира по съображения изложени по-горе. Не са установени твърденията на ищеца по ищцовата молба, че поведението на ответника било само с цел да се накърни доброто й име, доказателствена тежест за което носи ищеца. Въведените с писмената защита от ищеца и с въззивна жалба твърдения за проявено към нея дискриминационно отношение не са установени, защото не е установено по делото спрямо други работещи при ответника при сходни обсоттялества да е проведено различно поведение. При така възприетото съдът приема, че решението на райониня съд е правилно като такова следва да бъде потвърдено. Доводи на въззивника основани на ползването на отпуск от процесуалния представител на ответника по време на проведено пред СРС о.с.з. не е основание да се приеме, че решението е неправилно, защото същото не е додвело до накърняване на правата на ищеца. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да бъде поставена в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати въззиваемия разноски за възнаграждение за юрисконсулт в производството пред СГС в размер на 100лв. Така мотивиран, Софийският градски съд