Решение № 92 от 4.7.2023 г. на Районен съд - Свищов по дело № 219/2023 г.

Производството е по обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно, за отмяна на Заповед № 55/07.02.2023г. и Заповед № 56/07.02.2023г. на ВрИД Директор МГ, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа в резултат на уволнението.

Ищцата Ж. И. М. твърди, че с трудов договор № 413, сключен на 13.08.2019 г. с ответника ОССД - ДСХ работела на длъжността „Санитар” с място на работа „ДСХ - С. Твърди, че съгласно длъжностната характеристика за посочената длъжност основно задълженията й включвали поддръжка на хигиената в определени помещения и прилежащи площи, почистване на подове, мебели, прозорци и др., подпомагане на медицинския персонал - болногледачите. Заявява, че е изпълнявала съвестно задълженията си.

Твърди, че първоначално, докато директора на дома за стари хора бил друг, тя е нямала проблеми в работата и не й били налагани дисциплинарни наказания. Заявява, че с постъпването на новия директор на дома за стари хора нещата коренно се променили. Директорът вече изисквал от санитарите да извършват и други дейности, които не са им били вменени като задължения според длъжностната характеристика. Сочи, че директора въвел регламентирани междинни почивки, които не били съвместими с характера на работата на санитаря. В тази връзка уточнява, че работата на санитаря е почасова. Заявява, че дейностите, които следвала да извършва били точно определени и посочени по часове - къпане, хранене, почистване и т.н. (всичко следвало да бъде извършено в определен час). След като извърши определена дейност/манипулация санитарят имал определен интервал от време, в който да се преоблече (след къпане на потребители), да си почине и да се подготви за извършване на следващата манипулация за деня. Твърди, че именно в такива моменти на почивка директора на социалния дом идвал при нея и й правел забележка пред потребителите на социалните услуги и гостите, че не си върши работата. Това поведение станало системно и преднамерено и като краен резултат й било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Твърди, че на 07.02.2023 г. й била връчена Заповед № 55/07.02.2023г. на ВрИД Директор МГ, на поделението ОССД - ДСХ за налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение”, а с последваща Заповед № 56/07.02.2023г., също на МГ, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, трудовото й правоотношение било прекратено. Счита, че двете заповеди са незаконосъобразни и издадени при грубо нарушаване на законовите правила по следните съображения: На първо място сочи, че описаните в заповедта за дисциплинарно наказание „уволнение“ нарушения не отговарят на действителността. Оспорва твърдението в заповедта, че не била измила с препарат и дезинфектант баните, намиращи се на втори и трети етаж. Не отговаряло на истината твърдението, че не е изчистила посочените в заповедта стаи, тъй като храната оставена по масите е на хора, които могат да се обслужват сами и тази храна била закупена от тях и не й е било позволено от тях да я изхвърли. На следващо място заявява, че е нарушена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, т.к. не е била уведомена за това и обясненията са й поискани преди да е запозната със същността на дисциплинарното производство. Ето защо счита, че дадените обяснения от нея са без правно значение. На следващо място заявява, че Заповед № 55/07.02.2023г. е порочна, т.к. не отговаря на изискванията на закона, тъй като в нея не посочено точно и ясно законовите разпоредби и нормативни актове, за които се твърди, че са нарушени. Освен това било несъответствие между посочената причина за налагане на дисциплинарно наказание в тази заповед и отразеното в същата законово основание - чл. 195 от КТ във връзка чл. 188, т. 3 във вр. чл. 187. ал. 1. т 10 от КТ във вр. с чл. 190, т. 7 от КТ, което счита за нарушение.

На четвърто място заявява, че работодателя не е спазил процедурата по чл.193 от КТ – не бил формулиран ясно въпросът, на който следвало да даде отговор – не била наясно за какви конкретни нарушения трябва да даде обяснения. Счита, че дори и да се докажат извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина, то работодателя е следвало да спази разпоредбата на чл.189 от КТ и да прецени тежестта на извършеното. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и незаконосъобразно е прекратено трудовото правоотношение.

Заявява, че след уволнението е останала без работа и на 10.02.2023г. се регистрирала като безработна в Дирекция „Бюро по труда“ – С под №10027918. Последното брутно трудово възнаграждение възлизало на 852 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да отмени Заповед № 55/07.02.2023г. и Заповед № 56/07.02.2023г. на ВрИД Директор МГ, както и я възстанови на предишната й работа; да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, в размер на 1 704, 00лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на влизането на решението в сила до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. На първо място оспорва обстоятелството, че ищцата не е знаела за образуваната срещу нея дисциплинарна проверка за нарушаване на трудовата дисциплина. Заявява, че същата многократно е нарушавала трудовата дисциплина, като било налице системност и същата извършвала и други тежки нарушения. Сочи, че извършваните от нея нарушения са:

1. На 30.05.2022 г. е получено писмена жалба с вх. №144А/30.05.2022 г. от ИАС и АВЛ, двамата потребители на услуги в ОС СД – ДСХ „-“ - С. В становището си двамата уведомяват, че са станали свидетели на случай, в който санитарката Ж. М. се е държала грубо и е крещяла при обслужване на друг потребител – АЮА, като небрежно е извършила и обслужването на същия потребител.

2. На 06.06.2022 г. е подадено Становище с вх. №167/06.06.2022 г. от друг потребител - ГИП. В становището се дава сведение, че Ж. М. се е държала грубо при обслужване на потребителя.

3. На 01.06.2022 г. потребителната ПГА информира устно ръководството, че Ж. М. е обвинила същата, че е откраднала чантата й, като по този повод й е крещяла и я обиждала, тършувала и в личните й вещи. В същия ден Ж. М. казала на колегите си - АА и ЕЛ, че чантата й изчезнала, а в нея е съхранявала голяма сума пари. След като работниците започнали да търсят чантата й, Ж. М. обвинила ПГА в кражба на същата. Потребителят твърди, че с оглед факта, че е трудноподвижна и същата е настанена на втория етаж в дома за стари хора, то тя няма как да е откраднала чантата на санитарката. Чантата на Ж. М. е била намерена от пазача в друга стая, а именно стая №114 в заведението за стари хора, която по-рано санитарката е почиствала. Описанието на случая е представен пред ръководството и в писмен вид с Молба с вх. № 155А/09.06.2022 г. от ПГА. Ответникът заявява, че е спазена законовата процедура по уволнението. Твърди, че с оглед последния сигнал от 1.06.2022г. ищцата била поканена на основание чл.193, ал.1 от КТ да даде обяснения във връзка с обвинението за кражба на чантата и грубо отношение към потребителя ПА. Ищцата е дала писмени обяснения вх. №186/06.06.2022 г. Обясненията на работника, според ответника, били неясни, несъстоятелни и не по същество на случая. В тях разяснявала, че й е изчезнала голяма сума пари и телефон, както и описвала, че й е било подсказано неясно от кой, че ПА е откраднала чантата. Сочи, че през същия месец юни 2022г. и юли 2022г. били постъпили и други устни и писмени оплаквания срещу ищцата, които били анонимни, тъй като потребителите на дома се страхували от физическа саморазправа от нея. Във връзка с подадените жалби работодателя констатирал, че същите са основателни. Във връзка с описаното по-горе било образувано дисциплинарно производство на основание чл. 192 от КТ и на Ж. М. било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед №367/28.07.2022 г. Ответникът заявява, че на 22.08.2022 г. С М. А на длъжност „Организатор дейности“ в ОС СД - ДСХ „-“ - С, информирала устно ръководството, затова че ищцата с действията си в същия ден е създала животозастрашаваща ситуация за потребителя МВС. Ж. М. не е оказала дължимата грижа на потребителя и при подмяна на спалното бельо на леглото й не е поставила потребителката в инвалидната количка (същата е неподвижна), а я оставила в седнало положение в края на леглото. Потребителката е паднала от леглото на пода и е била открита от С А, която извикала ТАГ, на длъжност „Санитар“ да й помогне да поставят потребителката в инвалидната количка. В същото време Ж. М. е била съседна стая при други потребители. В следствие на падането потребителката на социални услуги е претърпяла физически болки и страдания. По случая имало подадени писмени сведения вх. №292/24.08.22022 г. от ТАГ и С М. А с вх. №293/24.08.2022 г. В последните се твърди, че Ж. М. системно нарушава работните си задължения, както и че същата клеветяла колежката си С А като твърдяла, че тя има връзка със съпруга й. В сведенията имало изложени твърдения, че Ж. М. редовно допускала нарушения при изпълнение на трудовите си задължения и трудовата дисциплина като обърквала храните, които сервирала на потребителите на услуги, които са диабетици и на пасирана храна и вместо определените за тях храни им носила други. Ответникът твърди, че ищцата отказвала да къпе потребителите или ако го прави е грубо и небрежно.

Във връзка с нарушението, извършено и открито на 22.08.2022 г., по реда на чл.193, ал.1 от КТ до Ж. М. била отправена от ръководителя на ОС „СД“ – ДСХ „-“ - С, покана с изх. №287/22.08.2022 г. за даване на обяснения. Поканата била получена от Ж. М. на 22.08.2022 г. В законоустановения срок ищцата е дала обяснения, вх. № 294/24.08.2022 г. Обясненията на работника, според работодателя, били неясни и не касаели случая, по повод на който се изискват, поради което не били уважени от директора на ОС СД - ДСХ „-“ - С. Във връзка с описаното по-горе дисциплинарно производство на основание чл. 192 от КТ на Ж. М. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед №433/23.09.2022 г. Ответникът сочи и други нарушения. На 23.08.2022 г. била подадена Жалба с вх. №290/24.08.2022 г. от потребителя А И. К. В жалбата се излагали твърдения за неглижиране на трудовите задължения, грубо отношение и поведение при изпълнението на същите от работника Ж. М.. Постъпила е и жалба със същите твърдения от потребителя – НТС. Във връзка с нарушението на трудовата дисциплина, извършено и открито на 23.08.2022 г., до Ж. М. била отправена от ръководителя на ОС СД - ДСХ „-“ - С покана с изх. №289/24.08.2022 г. по реда на чл.193, ал.1 от КТ, за даване н обяснения във връзка с неизпълнението на работните й задължения. Поканата била получена от Ж. М. на 24.08.2022 г. От същата не постъпили обяснения във връзка с поканата.

Ответникът излага, че на 28.09.2022 г. е постъпила Докладна записка с вх. №299А/28.099.2022 г. от Е А Л на длъжност „Санитар“ в ОС СД – ДСХ „-“ - С. В докладната записка били изложени сведения, че Ж. М. на 23.08.2022 г. е отказала да изпълнени вменените й работни задължения, а именно да обслужи като сервира, нахрани, изкъпе, смени памперси и спално бельо на потребители в дома за стари хора. В докладната се твърдяло, че поведението на работника е системно.

Ответникът излага, че била постъпила Докладна записка с вх.

№389А/03.01.2023 г. от С М. А на длъжност „Организатор дейности“ в ОС СД - ДСХ „-“ - С. В същата се заявявало, че на 03.01.2023 г. е наредила на Ж. И. М. да измие и дезинфекцира баните на II и III етаж в дома за стари хора, като й е наредено как точно да бъде извършено измиването и дезинфекцията. При проверка, извършена от С А е установено, че баните не са почистени и дезинфекцирани. Дадени са отново указания на Ж. И. М. как следва да се извършат измиването и дезинфекцията. След повторна проверка, координаторът по дейността е установила, че баните не са били почистени и дезинфекцирани, а само намокрени с вода. Постъпила е Докладна записка с вх. №12/12.01.2023 г. от С М. А на длъжност „Организатор дейности“ в ОС СД – ДСХ „-“ - С. В записката до ръководството се докладва, че на 11.01.2023 г. С А е възложила на Ж. М. да извърши измиване и дезинфекция на баните, намиращи се на етаж II и етаж III. След извършена проверка е констатирано, че Ж. М. само е намокрила баните като не е измила с препарат и четка същите. По-късно в същия ден й е било възложено да изчисти стая №309, намираща се на III етаж в дома за стари хора. След извършена проверка било констатирано, че стаята е почистена небрежно и че по мебелите има прах, по масата има остатъци от храна, а дрехите на домуващите в стаята потребители били разхвърляни.

Ответникът твърди, че на 13.01.2023 г. на Ж. М. било възложено да почисти стая №212 в дома за стари хора. След проверка се установило, че същата не било почистила стаята. Неизпълнението на възложеното й трудовото задължение било констатирано от назначена комисия от ВИД Директор с Протокол №13 от 13.01.2023 г. Ответникът заявява, че с оглед констатираното трето по ред нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на трудовите задължения от ищцата да измие и дезинфекцира баните на II и III етаж в дома за стари хора, извършено и открито на 03.01.2023 г. по реда на чл.193, ал.1 от КТ до Ж. И. М. била отправена от ръководителя на ОС СД - ДСХ „-“ - С покана с изх. №425/04.01.2023 г. за даване на обяснения. Поканата била получена от ищцата на 04.01.2023 г. В законоустановения срок ищцата е дала обяснения, вх. № 05А/09.012023 г. В същите посочила общо какви са вменените й трудови задължения за длъжността, но се твърдяло, че не е дала конкретно обяснение дали и как е извършила възложените й на 03.01.2023 г. задължения, в какво количество и качество ги е извършила. Ответникът навежда, че обясненията, дадени от Ж. М. били неясни и неконкретни. Поради това приел, че действията на работника били извършени умишлено, като в писмените обяснения М. не е посочила обстоятелства, извиняващи поведението й, поради което са приети за неоснователни и оставени без уважение. В тази връзка ответната страна оспорва твърденията в исковата молба, че ищцата не е знаела, че е нарушила вътрешния трудов ред.

Ответникът счита, че с поведението си Ж. И. М. е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на работните й задължения, некачествено и небрежно изпълнение на същите, грубо, неморално и неетично поведение и отношение към потребителите на социални услуги, проявявано нееднократно. Ответникът счита също, че с действията си работникът е нарушил разпоредбите на чл. 7, ал.2, т.4, т.10, чл.8, т.2 от Етичния кодекс на служителите на ОС СД - ДСХ „-“ - С и чл. 43, т.1 и т.2, чл.47 т.3 и т. 10 от Правилника за вътрешния трудов ред на ОС Д - ДСХ „-“ – С.

Ответникът заявява, че извършените действия са тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, т. 7 от КТ. Вменените задължения на работника са определени при възникването на трудовото правоотношение между нея и ОС СД - ДСХ „-“ - С и са инкорпорирани по силата на трудовия й договор и длъжностна характеристика. Поради това, описаните нарушения на трудовата дисциплина попадат под нормата на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Заявява, че работникът е извършил други тежки нарушения на трудовата дисциплина, за които със Заповед №367/28.07.2022 г. на директора на ОС СД - ДСХ „-“ - С й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина, извършено и открито на 01.06.2022 г., връчена на 28.07.2022 г.Впоследствие със Заповед №433/23.09.2022 г. на директора на ОС СД - ДСХ „-“ - С на работника било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина, извършено и открито на 22.08.2022 г., връчена на 23.09.2022 г. Ответникът твърди, че в много кратък период лицето извършило отново нарушение на трудовата дисциплина, като предходните наказания не били заличени предсрочно или заличени по сроковете по чл. 197 от КТ.

Предвид на това било наложено третото по степен наказание на основание чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ - за извършени други тежки нарушения на трудовата дисциплина, а именно „уволнение“. Въз основа на това трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ със Заповед №56/07.02.2023 г. Заявява, че наложеното наказание е в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, а именно не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Оспорва размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния си представител адв. М. М. от ВТАК. Поддържа исковата молба, прави възражение за прекомерност относно разноските.

Ответникът се представлява от ВрИД Директор МГ и адв. МЯ, упълномощен. Поддържа отговора на исковата молба, моли съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищцата е работила при ответното дружество, съгласно трудов договор № 413/13.08.2019г., считано от 13.08.2019 г. на длъжността „Санитар”, при основно месечно трудово възнаграждение 570, 00 лева. В чл. 6 на трудовия договор е посочено, че трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно, заедно с допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 1% за прослужена година. Определено е в чл. 2 от договора, че работното време е пълно, сменен режим на работа. Трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1, вр. с чл. 70 от КТ бил за неопределено време. Съгласно договора, работникът на осн. чл. 155, ал. 6 от КТ имал право на платен годишен отпуск от 20 работни дни, а на основание чл. 156, ал. 1 от КТ. – 6 работни дни.

С допълнително споразумение №185/11.04.2022 г., сключено между страните, трудовото възнаграждение на ищцата било изменено, считано от 01.04.2022 г. в размер на 852, 00 лева. Представена е и длъжностна характеристика за длъжността „санитар – тежък сектор“.

Приложено по делото е личното трудово досие на ищцата. Видно от него е, че с докладна записка с вх.№ 3890/03.01.2023 г. С М. А -организатор дейности в ДСХ „-“ гр.С, излага, че на 03.01.2023 г. е възложила на ищцата да направи дезинфекция на баните на 2-ри и 3-ти етаж, като и обяснила как точно да се случи това. А заявява, че след половин час проверила и установила, че ищцата не е свършила възложената й задача – да почисти и дезинфекцира баните, след повторно указание дадено на ищцата, А констатирала, че баните били намокрени само с вода. В резултат на установеното към ищцата е отправена покана на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, с изх.№ 425 от 04.01.2023 г. на ВрИД Директор МГ, връчена на ищцата на същата дата, с която е поканена да даде обяснения относно извършване на служебните задължения, като подбробно опише как изпълнява служебните си задължения и какво извършва през работния ден.

Приложени по делото са обяснения от ищцата от 09.01.2023 г. в които обяснява какви служебни ангажименти изпълнява през работния ден, който започва в 8, 30 часа.

Приложен е от протокол вх.№ 05а/09.01.2023 г., комисия в състав З А, С И., МБ, Х А, С А, С И., МГ за извършена проверка на 09.01.2023 г. на стая 21, след почистване от ищцата, в който е констатирано, че прозорците не били почистени, паяжините висяли от тавана, подал лепял, нощните шкафчета били замърсени и непочистени, в гардероба били открити шишета пълни с остатъци от развалена храна, под леглата не било почистено.

Видно от трудовото досие на ищцата е, че с докладна записка до Директорката Г от С М. А с вх.№ 12 от 12.01.2023 г., последната заявява, че на 11.01.2023 г. е възложила на Ж. М. да почисти и дезинфекцира баните на 2- ри и 3 –ти етаж, но установила, че това не е направено. Възложела й е да почисти ст. 309 основно, като след 40 минути направила проверка от която установила, че ищцата, седейки седнала на стол замазвала шкафчето с мокра гъба. Стаята не била почистена качествено, имало остатъци от храна, които не са били премахнати.

Приложен е протокол с вх.№ 13/13.01.2023 г., на назначена от ВрИД Директор Г комисия в състав СН, Х А, С А, С И., МГ за извършена проверка на 13.01.2023 г. на стая 212, след почистване от ищцата, в който е констатирано, че прозорците не били почистени, пердета били с мухъл, паяжините висяли от тавана, пода лепял, върху шкафчетата и масата имало излишни отпадъци, вътре в нощните шкафове не било почистено, а в едно от шкафчетата имало отпадъчна храна, в банята коша за храна не бил изхвърлян, тоалетната не била почистена, по плочките имало мухъл.

В личното трудово досие на ищцата са приложени и следните документи: Писмено становище с вх.№ 144А/30.05.2022 г. от ИАС и АВЛ, потребители на услуги в ДСХ „-“ –С, в която заявяват, че са станали свидетели на грубо отношение от страна на ищцата към техния съквартирант АЮА.

Становище за грубо отношение на ищцата към потребител в дома за стари хора е подала и ГИП на 06.06.2022 г. В него тя излага, че Ж. М. не полагала нужната грижа при обслужването й.

Приложена по делото е й молба вх. № 155А от 01.06.2022 г. от потребителя на социалната услуга дома - ПА Г А до Директорката Г, в която заявява, че ищцата М. я обвинила за изчезването на личната й чанта, обиждала я. Плачейки тя й обяснявала, че месеци наред не е напускала стаята, но ищцата не продължила с грубото отношение.

В резултат на подаваните становища и молба към ищцата е отправена покана на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, с която същата е поканена да даде обяснения за грубото отношение към потребителя на социална услуги ПА. На 06.06.2022 г. ищцата е депозирала писмени обяснения в които заявява, че са й изчезнали сума пари и телефон, и че имала предположения, че ПА е откраднала чантата.

Видно от приложената Заповед № 367/28.07.2022 г. на ВрИД Директора МГ, на ищцата на основание чл. 188, т. 1 от вр. чл.187, ал.1, т. 3 и т. 10 от КТ е наложено дисциплинарно наказание – „забележка“. Няма твърдения за обжалване на заповедта, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила и породили правни последици.

По делото са приложени и два бр. писмени сведения, а именно от ТАГ с вх. № 292/24.08.2022 г. и с вх. № 293/24.08.2022 г. от С М. А- служители в дома за стари хора, в които излагат, че на 22.08.2022 г. при смяна на спално бельо на леглото на МВС – потребител в дома, ищцата не е оказала дължимата грижа, не е поставила С в инвалидна количка, тъй като същата била неподвижна и тя паднала от леглото. С А (заемаща длъжността организатор дейности) излага, че помолила ищцата да подмени спалното бельо на потребителката С. Същата започнала до го сменя, като вместо да премести С в инвалидна количка, я оставила на края на леглото. А отишла да помоли за помощ Т Г и при връщането в стаята установили, че М С е паднала на пода. Ищцата обвинявала А, че постоянно я следи как работи, а потребителката заплашила, че ще й се случи нещо, като я обвинила, че нарочно е паднала. В обясненията излага, че ищцата не познава потребителите и техните специфични нужди от храна, тоалет и т.н.

Във връзка с инцидента от 22.08.2022 г. ВрИД Директор Г отправя покана до ищцата, на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, за писмени обяснения относно грубото отношение на 22.08.2022 г. към потребителя МВС, поради неглижиране на хигиена, последното довело до падане на потребителя от леглото и отправени обиди към лицето. По делото са представи и постъпилите в законоустановения срок обяснения от ищцата, в които излага, че не е виновна за случая, както и че потребителката били агресивна. Видно от приложената Заповед № 433/23.09.2022 г. на ВрИД Директора МГ, на ищцата на основание чл. 188, т. 1 от вр. чл.187, ал.1, т. 3 и т. 10 от КТ е наложено дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“, поради това, че с поведението си е създала животозастрашаваща ситуация за потребителката М С, като е неглежирала служебните си задължения. Няма твърдения за обжалване на заповедта, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила и породила правни последици.

Приложена е по делото жалба с вх.№ 290/24.08.2022 г. от А И. К, в която се излагат твърдения, че ищцата при изпълнение на служебните си задължения, се държи грубо с потребителите на социални услуги в дома, вика им, върши некачествено възложената й работа.

Приложена по делото е Докладна от ЕЛ вх. № 299/28.09.2022 г.на длъжност „санитар“ в която излага, че на 23.08.2023 г. ищцата Ж. М. е отказала да изпълни вменените й работни задължения – да изкъпе, нахрани, смени памперси и спално бельо на потребители в дома за стари хора. В резултат на установеното към ищцата е отправена покана на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, с която същата е поканена да даде обяснения за извършената работа на 23.08.2022 г., като подробно да опише на кои потребители е сменила памперсите, подменила спално бельо и изкъпала. От ищцата не са постъпили обяснения.

Приложена е по делото извадка от Правилника за вътрешния трудов ред на ДСХ „-“ гр. С, съдържаща глава IХ „Права и задължения на работниците“ и глава Х – „Трудова дисциплина, дисциплинарни нарушения и наказания, органи на имуществена отговорност“, както и глава трета – Етични принципи на поведение от Етичния кодекс на служителя на ОС СД – ДСХ 4-“ гр. С.

Видно от приложената Заповед № 55/07.02.2023 г. на ВрИД Директор МГ, за неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, на М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а със Заповед № 56/07.02.2023 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение е прекратено. Ищцата е отказала да получи първата заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на 07.02.2023 г. при отказ да я получи, удостоверено с подписа на двама свидетели - С А и АА. Втората заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата на същата дата отново при отказ.

В мотивите за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ са посочени докладните записки с вх. № 389а/03.01.2023г., вх.№12/12.01.2023г., както и констатациите на назначената комисия от ВрИД Директор МГ, установени в Протокол №13/13.01.2023г.

Посочено е, че на ищцата са поискани обяснения с вх.

№05а/09.01.2023г. Прието е, че в същите работникът излага общо какви са вменените й трудови задължения за длъжността, но не обяснява конкретно дали и как е извършила възложените й на 03.01.2023 г. задължения в какво количество и качество са извършени те. Прието е, че обясненията, дадени от ищцата са неясни и неконкретни. Действията на работника са извършени умишлено, като в писмените обяснения не са посочени обстоятелства, извиняващи поведението на работника, поради което същите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Прието е, че с поведението си ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на работните й задължения, некачествено и небрежно изпълнение на същите, грубо, неморално и неетично поведение и отношение към потребителите на социални услуги, проявявано нееднократно. Със действията си работника е нарушил разпоредбите на чл. 7, ал.2, т.4, т. 10, чл.8, т.2 от Етичния кодекс на служителите на ОС „СД“ - ДСХ „-“ - С и чл. 3, т.1 и т.2, чл.47 т.3 и т.10от Правилника за вътрешния трудов ред на ОС „СД“ - ДСХ „Мания Луиза“ — С.

Посочено е, че работникът е извършил и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, като са цитираните по-горе заповеди, с които са й били наложени дисциплинарни наказания, а именно: Заповед № 367/28.07.2022 г. на ВрИД Директора МГ, на ищцата на основание чл. 188, т. 1 от вр. чл.187, ал.1, т. 3 и т. 10 от КТ е наложено дисциплинарно наказание – „забележка“ и Заповед № 433/23.09.2022 г. на ВрИД Директора МГ, на ищцата на основание чл. 188, т. 1 от вр. чл.187, ал.1, т. 3 и т. 10 от КТ е наложено дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“ По делото бяха разпитани дама свидетели водено от страна на ответника по делото – С М. А и Т Г И.

Св. А заяви, че работи в ДСХ „-“ като организатор дейности, т.е. отговаря за потребителите, техните нужди и съответно изисквала от санитарите добро обслужване и. грижи за тях. Заяви, че познавала ищцата от март месец миналата година – 2022 г. За случая на 3-ти януари изнася следното - техните потребители се нуждаели от почистване, от хигиена и трябвало да се почисти, да се направи дезинфекция на 2-ия етаж на лекия сектор. Тя обяснила на г-жа М. как да измете стаята, да мине с препарат дезинфекция и баните да се измият най-обстойно. Минала на проверка и видяла, че било минато със сух парцал, дезинфекция на потребителите не била направена, за което извикала комисия в състав, за да видят, че не си измисля. Още преди да започне да чисти, тя обяснила на ищцата, че трябва да се почисти на 2-ри и на 3-ти етаж, а г-жа М. отишла да чисти в канцелариите. Отишла след нея даи обясни, че не на канцеларията на счетоводството трябвало да се чисти, тъй като за там си имало хигиенист, а на потребителите баните трябвало да се почистят. Намерила Ж. седнала и си говори с потребителите, две – три шумки там и обира паяжини. Пак й обяснила, че паяжините не е дезинфекция и че иска качествено да се почистят стаите. И след тези нейни указания Ж. не почистила правилно стаите, а със сух парцал. Свид. А заяви, че не може да прецени защо го прави, дали защото й било трудно или нарочно го прави. Само провлачвала парцала. Заявява, че това със сухия парцал не ибо дезинфекция. Баните обливала само с вода без да е сложено препарат и без да е минато с препарат. Свид. А заявява, че ищцата е санитар и трябва да се грижи за възрастните хора, да им сменям памперсите, да ги храни, да сервира, да отсервира и да ги къпе. Но потребителите й споделили, че не искали да бъдат къпани от нея, и тя когато е на смяна те отказвали да се изкъпят. Свид. А заявява, че ищцата блъска потребители, те се оплаквали от това нещо, че при къпането им много грубо се държала с тях и не те не я искат. Имало много сигнали против ищцата, някой от потребителите вече на сред живите. Свид. А твърди, ще ищцата бъркала храната, на хора с диабтичен режими или такива с пасирана храна, отивала при здравия и му давала пасираната храна. Свидетелката заяви, че не може да определи от какво е продиктувано нейното объркване – дали нарочно го прави или не може да запомни. Бъркала й памперсите постоянно, хора с размер М им слагала голям размер или обратното с по-големи размери им слага по-малкия размер. В дома стигнали до извода, че само и само да е на работа, само и само да не я освобождават, да й намерят по-лек режим, да няма връзка с потребителите. Имали един потребител - ГК (починал), с който ищцата се разправяла, до бой са стигали с нея. Давали й по –лека работа, след това тя отсъствала известно време по здравословни причини. Продължили да й дават работа, в която да няма допир с потребителите, за да не се саморазправя с тях, а само да почиства без да ги обслужва, въпреки че й влизала в длъжностна характеристика. Свид. А заяви, че тя е прекият ръководител на Ж.. След всичките указания, които тя й е давала за почистването, ищцата не се справяла. За случая на 03.01., сигнализирала директорката и устно и писмено. Имало и други предходни случаи. Свидетелката заявява, че нещата ескалирали на 22.08. Имали потребителка М, която не била вече между живите. На тази жена й бил изцапан чаршафа. Същата тежала не повече от 50 кг., но била неподвижна. Тя помолила Ж. да й смени чаршафа, защото минавали лекари на визитация, трябва да са чисти. Ж. започнала да обижда, че баба ти М нарочно го е направила, а М била неадекватна жена. И Ж. остави баба М отстрани на леглото, но тя не можела да седне и се свличала. Оставила баба М в края на леглото, уж седнала, но бабата е неподвижна и не може да се свие много, за да е седнала. Свид. А видяла какво става и се затичала да вземе друга санитарка, като не й минало през акъла, че Ж. ще я остави жената и ще отиде в другата стая, за да си говори с една друга потребителка. Това станало за секунди, затичали се с една друга колежка Т и баба М вече била на земята - паднала, плачела колкото може, изпаднала в страшен шок. Сложили я на количка и я изкарвали в сладкарницата само и само да може да успокои жената, защото тя много била уплашена. След този случай Ж. пак излязла болничен, дълго време я нямало на работа. За този случай тя лично е сигнализирала директорката. Свид. А твърди, че след сигналите имало някакво наказание за г-жа М.. Заявява, че потребителите се страхували от Ж.. Свидетелката изнася, че има правила и изисквания за почистване на помещенията, като обяснява подробно в какво се състой. Това било записано много подробно и е на видно място, закачено в стаята на санитарите. Всички санитари били запознати с това, защото те са били по време на ковид пандемията и дългогодишните служители със сигурност са се разписали на такава заповед. Ж. е от по-старите служители, тя е била на работа по време на ковида, работела е и тя е наясно. Тя не твърдя, че е Ищцата е измила само с вода, може и да е изляла препарата и то да няма ефект от това нещо. Излага, че когато се почисти добре то си личи, колкото и да е било захабено, когато се мине с препарат и се тръкне там се вижда. Баните не са нови, личало си кое е ново и кое не е ново, но когато се мине с препарат и се почисти правилно, а не със сух парцал в стаята - си личи. Баните не са нови, позахабени са, но тяхната цел е да има дезинфекция и да поддържат колкото можем да е в добро състояние сградата. Подът на стаите е с ламинат. Свид. А казва, че Ж. била на режим 12 часа – дневна, нощна и два дни почива. Но имали случаи, в които Ж. на нощни смени казвала, че идвали някакви мъже да я притесняват. Нощно време е по-лека смяната, но там не трябва да се спи и е по-отговорно. Ж. казвала, че идват мъже и колежката, която работи с нея отказва да работи с нея, защото Ж. изпадала в някакви нейни си там състояние. Нощната смяна отговаряла за целия дом, абсолютно, и си и дежурен и сменяш памперси, и ако падне някой трябва да се изведе нанякъде, защото много от потребителите нощно време не спят, стават, разхождат се постоянно, трябва да се успокоят. Има вечеря, раздава се, винаги оставяме да има нещо допълнително, ако някой каже, че е гладен да се даде, защото имаме много потребители, които са с диабет, тия хора трябва да похапнат нещо. Това си е дежурство за санитарите и е много отговорно дежурство, защото само двама санитари има нощно време, а отговарят за три етажа. Капацитетът на ДСХ е 125 човека, но не са на пълен капацитет, около 110 са потребителите. Вечер в 5 часа е храненето, би трябвало дневната смяна да раздаде храната и ако не са успели да оберат купичките, нощната смяна довършва почистването, миенето на купичките, изхвърлянето на храната, смяна на памперси. Като дойде нощната смяна, в 7: 00 часа като застъпи, почва къпането на потребителите, някои са опикани, осрани, тия хора трябва да се окъпят. Потребителите в лекия сектор повечето сами се обслужват, но си имат нужда и от наша помощ. Но лежащите се обслужват изцяло от нас. И взехме решение, след като Ж. се върна от болничен, да й възлагаме полека работа. Ж. много време отсъстваше, доста време беше в болнични, тя работеше в месеца по много малко дни. Няма как да я сложим на 12 часа, защото тя като отсъства се размества графика. Тогава я сложихме на 8-часов работен ден, 5 дена в седмицата, без да обслужва пациентите, само да почиства на лекия сектор, там където е по-чисто, на по-лека работа я сложихме на по-чистото. Много пъти съм казвала, обяснявала и показвала на Ж. как се почиства. Влизала е с нея и е показвала.

Свидетелят Т И заяви, че работи като санитар в дома за стари хора „-“ от 2017 г. Познава Ж., не били в лоши взаимоотношения, не са се карали сериозно с нея. Подавала е докладни записки за Ж., защото имали много обърквания с нея. Когато в стаята от 2 или 3 човека единият е диабетик, тя дава на инсулинозависим сладко, което някой път може да било застрашаващо. Пасираните храни бъркала на кого какво да дава. В процеса на работа бъркала и памперсите на голям човек слага малък, на малък човек слага голям. Като й се направила забележка, тя започвала да се кара, да обижда, нагрубява домуващите, даже ги заплашва „сега ще извикам бати ви С, да ви отупа“. Така говорела на потребители, които са на легла и са се изпуснали. Бати С е съпругът на Ж.. Свид. И заявява, че санитар от 2017 г. Ж. започнала работа малко преди ковид пандемията, но не може да се сети за точна дата. До реди една година, след като започнала работа, Ж. си вършела задълженията. Ж. като започнала работа имало старша сестра, която и е обяснила всичко. В ковид пандемията имали ковид отделение и Ж. била там сама, като проблеми не са имали с нея. Проблемите започнали преди година - година и половина. Ж. станала много проблемна. Задълженията им ги възлагала г-жа С А. Като дойде сутринта и разпределя задълженията на всеки казва какво да върши, по принцип тя е организатор дейности. И почистването и грижата за потребителите са ни в задълженията. С А ги разпределя примерно едната от тях да почиства, другите ще обгрижват потребителите – да ги къпят, хранят, да давам храна, памперсите. Свид. И е в тежкия сектор на лежащо болните, на първия етаж. Случвало се била да работи с Ж. в една смяна. Ставала е свидетел потребител да се оплаква от нея. Имали една потребителка Н, във 2-ра стая, която казвала, че не иска Ж. да я обслужва, защото при обслужването, примерно при смяна на памперси Ж. я блъскала, натискала. И не е само тя. В 14-та стая имала един възрастен мъж, сигурно 70 и няколко-годишен, който беше син, където тя го е натиснала. Свид. И заяви, че нея й е обяснено как да извършва работата си устно от хората, които били там, когато започнала работа. Имало го и написано и в папка, която си стояла в санитарната. Тя е запозната с написаното, счита, че и Ж. е запозната с него. Още от предишната директорка било пуснато това - всеки един минава и се разписва. Всичко било разписано, кое след кое следва, по време на храна не може тоалети да се правят и т.н. Г-жа С А осъществявала контрол за това как си изпълняват работата. Имали тетрадка, в която вписвали кой коя стая е почистил и А влизала и проверявала дали е изпълнено както трябва, има ли забележки. За такива констатирани проблеми във връзка с работата е сигнализирала г-жа Г, че има проблеми с Ж. за раздаването на храна на диабетиците, за смяната на памперсите. Ж. е отправяла лични обиди към тях.

Видно от приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, брутната работна заплата на Ж. И. М. за м. януари 2023 г. за 16 работни дни е в размер на 811, 43 лева (649, 14 лева +162, 29 лева). Вещото лице е заключило, че размера на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода 08.02.2023г. до 19.05.2023г. е както следва: общо дължимо брутно обезщетение – 3621, 00 лева и дължимо нетно обезщетение за изплащане от работодателя - 3258, 90 лева.

Ищцата лично в хода на устните състезания заявява, че прекият й началник С А не е медицинско лице. Твърди, че тези нечистотии и недоглеждане на работата първо се дължат на нея (С А) като човек, който снабдява с препрати за дезинфекция. Твърди, че тя не им е осигурила достатъчно препарати и необходимите материали за почистване. В лекия сектор нямало хора, които да покриват цялата работата, прикрепили я към колежките и се постарала възможно най-много, но там било голяма мизерия и не можело всичко изведнъж да се вкара в ред. /Счита че това се дължи хна липса на персонал. Заявява, че не е подавала сигнали, че не е нападала никоя колежка и не цели да бъде някоя изгонена от работа. Тя счита, че не може да отговарям за немарливостта на другите колежки и за липсата на персонал най-вече. За другата колежка Т И излага, че има самочувствие като все едно е тяхна бригадирка. Тяхната предишната шефка им казвала: „комуникирайте си, обяснявайте си“. Имали едно друга колежка, която не била призована, от руски произход, тя се обиждала, че всяка сутрин, когато се заварват с нея на смяна се питали какво да правят. Тя й обяснявала, че така е казано, да се питат коя как ще работи за деня. Г-жа Т определяла кой да извикат, когато има свободно работно място. Униформата била стана причина да изгонят една колежка, не била с униформата от до, както би трябвало, обаче тази госпожа била пълна като нея. мене. За госпожата потребителката, нямало какво да каже, тя била възрастна жена, накарали са я някакви работи да говори.

При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Предявеният иск е процесуално допустим. Същият е предявен в законоустановения двумесечен срок, визиран в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, доколто се установя, че Заповед №55/07.02.2023 г. и последваща Заповед № 56/07.02.2023 г. са връчени на ищцата на 07.02.2023г. при отказ да ги получи в присъствието на двама свидетели, независимо, че отбелязване на датата има само по втората заповед.

Съдът приема, че разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен по следните съображения:

Тежестта на доказване по този иск се носи от работодателя. Той следва да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“. За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, след което да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. Преди да наложи дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени представените доказателства. Горното е разписано в чл. 193, ал. 1 от КТ и неспазването на това задължение при добросъвестно поведение на работника води до отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, без съдът да разглежда спора по същество. Изслушването на работника по конкретните нарушения на трудовата дисциплина, или приемането на писмените му обяснения предхождат налагането на дисциплинарното наказание от работодателя, тъй като последните, в случай, че бъдат събрани, ще имат значение както за определяне на вида на дисциплинарното наказание, ако такова бъде наложено, така и за упражняване правото на работника да се защити срещу посоченото нарушение на трудовата дисциплина.

Работодателят е този, който следва да установи, че е изпълнил законовото си задължение да поиска обяснения от работника по повод издаване на заповед за дисциплинарно наказание на основание чл. 188, т. 3 от КТ.

От събраните в хода на делото доказателства се установи, че със Заповед № 55/07.02.2023 г. на ВрИД Директор МГ на основание чл. 195, във вр. с чл. 188, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ вр. чл. 190, ал.1, т. 7 на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като в мотивите са описани дисциплинарните нарушения, които са й вменени. Същите са квалифицирани от ответника като нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Възражението на ищцата е, че в интервала от време, в който да се преоблече (след къпане на потребители), да си почине и да се подготви за извършване на следващата манипулация за деня, директора на социалния дом идвал при нея и й правел забележка пред потребителите на социалните услуги и гостите, че не си върши работата. В случая като конкретни нарушения са описани три такива, а именно, че на 03.01.2023 г. С А е наредила на ищцата да измие и дезинфекцира баните на 2-ри и 3 –ти етаж от дома за стари хора. При проверката от страна А било установено, че това задължение не било изпълнено. Били дадени повторни указания на ищцата, като при повторна проверка отново се констатирало неизпълнение на задълженията. Второ нарушение било осъществено на 11.01.2023 г., когато С А е възложела на ищцата да извърши измиване и дезинфекция на баните, намиращи се на 2 – ри и 3-ти етаж. След извършена проверка било констатирано, че ищцата само е намокрила баните, като не е измила с препарат и четка същите. По-късно през деня й било възложено да изчисти стая № 309, като след проверката се установило, че стаята е почистена небрежно и че по мебелите имало прах, остатъци от храна, а дрехите на домуващите били разхвърляни. Като следващо нарушение е описано, че на 13.01.2023 г. на ищцата било възложено да почисти стая № 212, като същата не е изчистила стаята. Неизпълнението било констатирано с протокол на комисия, назначена от ВрИД МГ. С оглед констатираните нарушения, извършени и открити на 03.01.2023 г. до ищцата била отправена покана с изх. № 425/04.01.2023 г. за даване на обяснения. В поканата било описано, че същата следва да даде писмени обяснения относно извършване на служебните задължения, като подробно опише как изпълнява служебните си задължения и какво извършва през работния ден. Видно от приложената длъжностна характеристика за длъжността санитар – тежък сектор едно от основните задължения е да почиства основно с дезинфекциращи препарати помещенията на потребителите и разпределените му от старшата медицинска сестра райони, както и при необходимост изпълнява и други задачи, възложени във връзка с изпълнение на работата.

Както бе казано ответника-работодател следваше да докаже изпълнението от негова страна на задълженията по чл. 193 ал.1 от КТ, а именно, че преди налагане на наказанието е изслушал работника и е приел писмените му обяснения. Този факт се доказа само за описаното в заповедта нарушение от 03.01.2023г., като по делото е приложена покана с изх.№ 425/04.01.2023 г., с която ответника кани ищцата да даде обяснения. Съответно и обясненията на ищцата са депозирани на 09.01.2023 г., преди констатирането на последващите две нарушение – от 11.01.2023 г. и 13.01.2023 г. Съдът приема, че работодателят не е изискал обяснения от ищцата за последните две нарушения, а именно на дати 11.01.2023 г. и 13.01.2023 г., и процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ не е изпълнена от работодателя. Той е формирал и изразил предварително волята си за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на тези две вменени нарушения, без да изпълни задължението си първо да се запознае с мотивите на работника, а впоследствие, след като събере достатъчно информация и доказателства, да прецени извършено ли е или не нарушение, може ли то да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина, кога е извършено това нарушение и съответно какво наказание следва да се наложи за него. Съгласно установената съдебна практика, когато в заповедта за уволнение са посочени повече от едно нарушение, обяснения трябва да бъдат изискани за всяко едно от тях. В случаите, когато дисциплинарното наказание е наложено за повече от едно нарушение, съдът следва да разгледа само тези от тях, за които изискванията на чл.193, ал.1 от КТ са изпълнени, което в настоящия случай е това, касаещо дата 03.01.2023г. За него обаче от ищцата са поискани обяснения по чл. 193 КТ не чрез поставяне на конкретни въпроси за случаите, за които ще й се търси дисциплинарна отговорност, а е поискал да даде обяснение относно извършване на служебните й задължения, като подробно опише как изпълнява служебните си задължения и какво извършва през работния ден. Видно от депозираните писмени обяснения от работника, тя е отговорила кога започва работния й ден и какви обичайни функции по работния процес изпълнява. Съдът приема, че обясненията на ищцата отговарят адекватно на така поставения въпрос. В така изисканите обяснения няма поставен точен въпрос за действията й на дата 03.01.2023г., причините поради които тя не е измила дезинфекцира баните на 2-ри и 3 –ти етаж от дома за стари хора, както при първото нареждане от страна на С А, така и при повторното нареждане. В този смисъл съдът намира за основателно възражението на ищцата, че в поканата не е оказано за кое от нарушенията е поканена да даде обяснения, а бланкетно е посочено че следва да опише как извършва служебните си задължения. Предвид това съдът приема, че процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ и по отношение на това менено нарушение не е изпълнена, което води до извод за незаконосъобразно налагане на дисциплинарното наказание. Горното на основание чл. 193, ал. 2 от КТ е абсолютно основание за отмяна на издадената заповед като незаконосъобразна, без да се разглежда спора по същество.

Съдът следва да отбележи, че действително в длъжностната характеристика на ищцата е предвидено като едно от основните задължения на санитаря – да почиства основно с дезинфекциращи препарати помещенията на потребителите, но е вписано че следва да почиства и разпределените от страшата медицинска сестра райони. Нарушенията, цитирани в Заповед № 55/07.02.2023 г. са описани като такива, дължащи се на неизпълнение на разпореждане на С М. А, заемаща длъжността „Организатор дейности“ в ДСХ „-“ гр. С, но не се доказа от страна на работодателя, че ищцата е в пряко подчинение на С М. А и следва да изпълнява задачите, възложени от нея. Нещо повече, не се представиха доказателства, че ищцата е обучена и/или съществува специална инструкция за почистване.

Свидетелката Т И изнесе, че в стаята на санитарите имало разписани правила – кое след кое следвало, както и че за работата, която върши санитаря тя била запозната от колеги при постъпването й на работа. Посочи, че имало и тетрадка, в която санитарите отбелязвали, коя стая е почистена, но такива доказателства от страна на работодателя не бяха ангажирани. Всичко това, е въпрос по същество, а доколкото бе прието от настоящия състав, че е нарушена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, съдът приема, че ответникът незаконосъобразно, без да проведе изискуемото от закона дисциплинарно производство за установяване извършването на тези нарушения, немотивирано е вменил на ищцата осъществяването на дисциплинарните нарушения, посочени в атакуваната заповед и незаконосъобразно я е санкционирал с най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. При това положение и в съответствие с чл. 193, ал. 2 КТ относно описаните в заповедта за наказание нарушения на 03.01.2023 г., на 11.01.2023 г. и на 13.01.2023 г. спора не може да се разгледа по същество и съдът не може да се произнесе по законността на наложеното за тях наказание.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" № 55/07.02.2023 г. е незаконосъобразна, поради което наложеното с нея дисциплинарно наказание "уволнение" следва да бъде отменено. Издадената въз основа на нея заповед № 56/07.02.2023 г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради наложеното със заповед № 55/07.02.2023 г. дисциплинарно наказание "уволнение" следователно също е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Искът да бъде признато уволнението за незаконно е основателен и следва да се уважи.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:

Искът е акцесорен спрямо иска по чл. 344, ал. 1 от КТ и уважаването му е възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. С оглед уважаването на иска по т. 1 по изложените по-горе съображения, и поради направеното искане от ищцата, съдът приема за основателен и вторият предявен от него иск, акцесорен по своя характер - по чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ - за възстановяване на работа при ответника на длъжност „санитар“ с място на работа Община С ОбССД-ДСХ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.чл. 225, ал. 1 КТ:

При уважаване на главния иск за отмяна на признатото за незаконно уволнение на ищеца се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение в размер на БТВ, но за не повече от шест месеца. Ищцата е представила по делото трудова книжка и удостоверение от Бюрото по труда, че от 01.02.2023 г. е регистрирана в бюрото по труда, тъй като е останала без работа вследствие уволнението. Видно от представения препис от трудовата й книжка тя не е започнала работа по трудово правоотношение, вкл. към датата на приключване на устните състезания, поради което и предявения иск следва да бъде уважен, като основателен и доказан. Ищцата претендира обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението в размер на 1 704, 00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на делото - 10.04.2023 г. до окончателното й изплащане. Съдът приема, че претендираната от ищцата сума в размер 1704, 00 лева е за двумесечен период, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба е посочила, че последното брутно трудово възнаграждение възлиза на 852, 00 лв. (852, 00+852, 00=1704, 00 лева). Видно от заключението на вещото лице Д. обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на 1065, 00 лева. Следователно двумесечното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ възлиза в размер на 2130, 00 лева. Доколкото се претендира сумата от 1704 лева, съдът следва да уважи претенцията на ищцата до размера на тази сума, като следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва върху сумата от датата на датата на завеждане на делото – 10.04.2023 г. до окончателното й изплащане. Няма пречка за дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ до шестмесечния период ищцата да заведе иск срещу работодателя в отделно производство.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски възлизащи на 1452 /хиляда четиристотин петдесет и два/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-С общо сумата в размер на 368, 16 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – 50лв., чл.344, ал.1, т.2 от КТ - 50лв. и чл.344, ал.1, т.3 вр чл. 225, ал.1 от КТ – 68, 16лв. върху присъденото обезщетение, както и сумата от 200 / двеста/ лева разноски за възнаграждение на вещо лице, заплатено от бюджета на съда, както и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът