Решение № 878 от 28.8.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 3310/2025 г.

Съдът, като разгледа материалите по делото, намери, че делото е образувано по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ - за признаване за незаконно на уволнение, извършено със Заповед № •••••г. на Ректора на ТРУ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и за неговата отмяна, възстановяване на преди заеманата работа на длъжността „•••••“ в Ректората на Тракийския университет. Претендира и заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие на осн.чл.220, ал.1 КТ в размер на 5934,97лева - брутното му трудово възнаграждение за периода от 05.06.2025г. до 05.07.2025г., сумата от 4877,51лева трудово възнаграждение, дължимо по решение на академичния съвет на ТРУ от 25.06.2025г. и дължимото обезщетение за оставане на ищеца на по-ниско платена работа на осн.чл.225, ал.2 КТ в размер на 4320 лева, ведно със законната лихва до окончателното заплащане на същата. Претендира направените от него по делото разноски. В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорват изцяло претенциите на ищеца. Ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като твърди, че предвиденото в чл.32, ал.1,т.7 от ЗВО основание за прекратяване на трудовото правоотношение на лицата, заемащи длъжността „•••••“, не е свързано с основанията по КТ, същото се упражнявало по целесъобразност от ректора на висшето училище и не подлежи на съдебен контрол, нито на отправяне на предизвестие и на мотивиране на заповедта, с която освобождавал това лице. Оттам следвала и неоснователността на акцесорните искове като моли претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни и на ответника бъдат присъдени направените по делото разноски. В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника „ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ“, БУЛСТАТ 123024538, съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание валидно сключен и действителен трудов догово𠹕••••г. (писмено доказателство №1 към исковата молба). Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, а именно - трудов договор за неопределено време за длъжността „•••••“ с код по НКПД: •••••. Съществуването на длъжност „•••••“ било предвидено в чл.33а от Закона за висшето образование (ЗВО). На 05.06.2025г. му била връчена Заповед №•••••г. от ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ - Ректорат за прекратяване на трудовото правоотношение по описания по - горе трудов договор. Като основание за прекратяване на правоотношението в заповедта формално било посочено, че прекратяването на трудовия договор било „на основание чл. 29, ал.2, т.7 от Правилника за структурата и дейността на Тракийския университет и чл.32, ал.1, т.7 от Закона за висшето образование “. В разпоредбата на чл.32, ал.1 от Закона за висшето образование (ЗВО) били уредени правомощията на ректора на висшето учебно заведение, като една част от тези правомощия били свързани с представителство на учебното заведение, в качеството му на работодател, при възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите. Така в чл.32, ал.1,т.3 от ЗВО било посочено, че ректорът „сключва и прекратява трудовите договори“, съответно, съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1,т.7 от ЗВО ректорът „назначава и освобождава •••••, който може и да не е член на академичния състав на висшето училище“. Видно от съдържанието й, нормата на чл.32, ал.1, т.7 от ЗВО нямала отношение към основанията за възникване и прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „•••••“, а единствено уреждала представителната власт на работодателя при назначаване и освобождаване на съответния служител по отношение на длъжността „•••••“. Разпоредбата на чл.29, ал.2, т.7 от Правилник за структурата и дейността на Тракийския университет (публично достъпен на следния електронен адрес: https://trakia- uni.bg/wpconten) е напълно аналогична на чл.32, ал.1,т.7 от ЗВО и гласи: „ректорът назначава и освобождава •••••/и, главен/и секретар/и, които могат да не са членове на Академичния състав на Университета“. Следователно, и цитираната разпоредба на чл.29, ал.2,т.7 от Правилника за структурата и дейността на Тракийския университет не установявал основание за прекратяване на трудов договор с ••••• на Университета, а единствено уреждал въпроса с представителството на Тракийския университет, в качеството му на работодател. Съгласно съдържанието на процесната заповед за прекратяване на трудовия догово𠹕••••г. единственото обезщетение, което било начислено във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, било това по чл.224 от КТ, а именно: обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 24 дни, както следвало: 8 дни за 2023г. и 16 дни. Начисленото обезщетение било изплатено на ищеца, като след прекратяване на трудовия договор същият получил общо сумата от 6 881,28 лева, представляваща както следва: 5 898.24 лева - обезщетение за 24 дни неизползван платен годишен отпуск и сумата от 768,00 лева - работна заплата за отработени четири работни дни (от 01.06.2025г. до 04.06.2025г.), ведно с възнаграждение в размер на 215,04 лева, съответстващо на отработения период от четири дни, представляващо клас прослужено време. Според чл.9 от процесния трудов догово𠹕••••г. срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор и за двете страни бил определен на 30 (тридесет) дни. Видно от съдържанието на заповедта за прекратяване ответникът, в качеството си на работодател, не спазил уговорения в трудовия договор срок на предизвестието от 30 дни, нито пък начислил и изплатил обезщетение на ищеца за неспазен срок на предизвестието на основание чл.220, ал.1 от КТ. Поради това за ищеца възниквало и вземане за обезщетението за неспазен срок на предизвестието по смисъла на чл.220, ал. 1 от КТ. След прекратяване на трудовия договор на заседание на Академичния съвет на ТРАКИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, проведено на 25.06.2025г., било взето следното решение: „Академичният съвет реши: „Приема предложението на ССП за изменение на основните трудови възнаграждения на академичния и неакадемичен персонал с 15 %, считано от 01.01.2025г., с изключение на работещите на МРЗ и не повече от предвиденото с акт на МС увеличение за най-ниската академична длъжност „асистент“. Решението на Академичния съвет било обективирано в т.4 от Протокол от заседание от 25.06.2025г. Видно от съдържанието на решението, на последното се придавало обратно действие, като същото важало „считано от 01.01.2025г.“, от което следвало, че решението важи и по отношение трудовия договор на ищеца. След прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ бил сключен срочен трудов договор, по силата на който ищеца бил назначен на друга длъжност при същия работодател, както следва: На 13.06.2025г. на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ (до завършване на определена работа) - за срок от 13.06.2025г. до 31.12.2029г. за длъжността Експерт „Координатор мобилност и обучение“ на проект „Проектни докторантури за развитие на икономически приложими за иновативни модели за научни изследвания и професионално развитие в Тракийски университет - Стара Загора; Медицински университет - Варна и Софийски университет - София“. Съгласно посоченото в новия трудов договор длъжността е с код по НКПД, 2011г. - „2422 66056“. Съгласно чл. 3.1. от новия трудов договор основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 3 395 лева с включени осигурителни вноски за сметка на работодателя. Към този трудов договор на основание чл.119 от КТ било сключено допълнително споразумение за работа по проект „•••••“, GA №•••••, за срок от 13.06.2025г. до приключване дейностите по проекта. Съгласно допълнителното споразумение продължителността на работното време била в определени дни според спецификата на работата, но не повече от 4 часа на ден и 80 часа месечно, а съгласно чл.6 от същото споразумение уговореното трудово възнаграждение било в размер на 17,00 евро на час с включени осигурителни плащания от работодател. При съпоставка между трудовото възнаграждение на доверителя ми по прекратения трудов договор и възнаграждението му по новия трудов договор и споразумението към него, се установявало, че възнаграждението по новия трудов договор било със 720 лева по - малко от това по прекратения договор. С оглед на гореизложената фактическа обстановка счита, че уволнението е незаконно по следните съображения: В заповедта за прекратяване на трудовия договор липсвало основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Както вече посочил по-горе, цитираното в заповедта основание по чл.32, ал.1,т.7 от ЗВО и кореспондиращите му разпоредби от Правилника за структурата и дейността на Тракийския университет нямали характер на основания за прекратяване на трудови правоотношения, а били относими единствено към легитимацията на лицето, подписало заповедта за уволнение от името на работодателя. Следвало да се вземе предвид, че основанията за прекратяване на трудово правоотношение били изчерпателно изброени в Кодекса на труда, както и посочените в специален закон, но в случая разпоредбата на чл.32, ал.1,т.7 от ЗВО не била норма, която установявала основание за прекратяване на трудов договор, сключен за длъжността „•••••“. Поради тази причина, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се явявала издадена без правно основание, поради което уволнението било незаконно. Съгласно Тълкувателно Решение №2/23.10.2012г., постановено по т.д.№2/2012г. на ОСГК на ВКС: „трудовите договори се прекратяват при наличие на предвидени в закона основания за това. Същите са изчерпателно изброени в Кодекса на труда и само с друг закон могат да се създават специфични такива за прекратяване на трудовите правоотношения с някои категории служители “. Липсата на основание за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта за прекратяване води до незаконност на уволнението и поражда правния интерес за ищеца от предявяване на исковете по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 от КТ. В заповедта за прекратяване на трудовия договор не били изложени каквито и да е конкретни мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение между Тракийския университет и ищеца. Липсата на такива мотиви води до накърняване правата на ищеца, доколкото не било ясно основанието, на което се прекратява трудовия договор. „Задължително за излагането на мотиви към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е свързано на първо място с осигуряване на възможността за работника или служителя да защити правата си при оспорване на прекратяването и с различните правни последици на отделните основния за прекратяване“ (Решение №295/29.03.2017 по гр.д. №1178/2016 по описа на ВКС, Четвърто Г.О.). Незаконността на уволнението пораждало и правен интерес за ищеца да поиска възстановяване на предишната работа след признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и правото да предяви иск за осъждане на работодателя да заплати обезщетение в размер на разликата в трудовото възнаграждение, дължимо по прекратения трудов договор и по новия трудов договор. Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) да признае уволнението за незаконно, на основание чл.344, ал.1,т.2 от КТ да възстанови ищеца Д. Д. Д., с ЕГН ••••••••••, на предишната му работа (а именно: длъжност „•••••“), на основание чл.220, ал.1 от КТ да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 5934,97 лева, представляващо брутното му трудово възнаграждение за периода от 05.06.2025г. до 05.07.2025г., както и да заплати сумата от 4877,51 лева, представляващи трудово възнаграждение, дължимо на ищеца основание решение на Академичния съвет на Тракийски университет от 25.06.2025г., а също и на основание чл.225, ал.2 от КТ да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 4320 лева за времето, през което последният работил на по-нископлатена работа, представляващо разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил, ако не бил уволнен незаконно, и брутното трудово възнаграждение по нововъзникналото трудово правоотношение със същия работодател, ведно със законната лихва върху всички дължими суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и да му присъди направените съдебно - деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение. В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор, в който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни, като изразява следните фактически и правни доводи: По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ не оспорва твърдението на ищеца, че трудовото му правоотношение с ТрУ е възникнало въз основа на трудов договор № 1 от 15.01.2024г. , по силата на което той е заемал длъжността „•••••“ в ТрУ с БТВ в размер на 3881.20 лв. Не оспорва и твърдението, че със Заповед № 31 от 04.06.2025г. на ВрИД Ректор, трудовото правоотношение за заемане на длъжността „•••••“ било прекратено на основание чл.32, ал.1, т.7 от ЗВО във вр. с чл. 29, ал.2, т.7 от Правилника за структурата и дейността на ТрУ. Счита, че по делото няма спор относно представителната власт на подписалия заповедта ВрИД Ректор на ТрУ, който в качеството си на временно изпълняващ длъжността Ректор на Тракийски университет, назначен със Заповед № РД09-1264 от 02.06.2025г. бил упражнил работодателската власт за прекратяване на трудово правоотношение на служител на ръководеното от него висше училище. По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ твърди, че трудовото правоотношение на ищеца било прекратено законосъобразно и в съответствие с приложимата за това нормативна уредба и предвидено в нея специално правно основание. С нормата на чл.32, ал.1, т.3 от Закона за висшето образование (ЗВО) било регламентирано общото правомощия на Ректора да сключва и прекратява трудовите договори в ръководеното от него висше училище. Това правомощие следвало от качеството му на орган на управление по смисъла на чл.24 от ЗВО, предоставените му по силата на чл.32, ал.1, т.1 от ЗВО представителни права и качеството му на законен представител на работодателя по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда (КТ). Фигурата на „•••••“ била въведена с нормата на чл.32, ал.1, т.7 от ЗВО, където била предвидена възможността длъжността „•••••“ да се заема както от лица от академичния състав на висшето училище, така и от лица, които не са част от този академичен състав. За яснота следвало да бъде уточнено, че съгласно чл.6, ал.3 и чл.48 от ЗВО академичният състав включвал всички хабилитирани и нехабилитирани преподаватели на висшето училище, като извън този академичен състав остава административния персонал, който формирал останалата част от работниците и служителите на университета. При тази нормативна уредба, регламентираща общото правомощие на ректора по чл.32, ал.1, т.3 от ЗВО да урежда трудовите правоотношения на всички работещи в университета, изричната нормативна уредба на чл.32, ал.1, т.7 от ЗВО, регламентираща правото на ректора да сключва и прекратява трудовите договори с лицата, заемащи длъжността „помощник характер“ , следва да бъде преценяна като специална норма, чието предназначение било не само да овласти повторно ректора с вече даденото му по чл.32, ал.1, т.3 от ЗВО правомощие, но и да предвиди специалното основание, на което може да възникне и съответно да бъде прекратено трудовото правоотношение на лицето, заемащо длъжността „•••••“. Счита, че с нормата на чл.32, ал.1, т.7 от ЗВО законодателят предвидил специално основание за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата, заемащи длъжността „•••••“, преценката за чието упражняване била предоставена в изключителната компетентност на Ректора на висшето училище. Предвиденото в чл.32, ал.1, т.7о т ЗВО основание за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето, заемащо длъжността „•••••“ не било свързано с основанията по КТ, същото се упражнявало по целесъобразност от ректора на висшето училище и не подлежи на съдебен контрол. За разлика от статута на „заместник ректорите“, чието назначение от ректора на висшето училище било опосредено от избора или освобождаването им от Академичния съвет на висшето училище, подобно опосредяване не било предвидено за заемане на длъжността „•••••“, което водило до извода, че нормата на чл.32, ал.1, т.7 от ЗВО уреждала свободата на ректорите сами да определят лицата, които ще назначат своите •••••и и сами да определят техните функции. На това право на свободен избор и преценка за назначение съответствала предвидената в чл.32, ал.1, т.7 от ЗВО възможност ректорите да освобождават назначените от тях за •••••и лица без предизвестие и без да има изискване за съдържанието на направеното в този смисъл и на това основание волеизявление. С оглед изложеното, счита, че при упражняване на предвиденото в чл.32, ал.1, т.7 от ЗВО правомощие за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на лицето, заемащо длъжността „•••••“ работодателят не дължи отправяне на предизвестие и не дължи мотивиране на заповедта си, с която освобождава това лице. Счита, че предявеният иск е неоснователен и моли същия да бъде оставен без уважение. Неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ изключвал уважаването на искането за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, поради което моли съдът да остави така предявения иск също без уважение. С оглед изложеното и предвид приложеното от работодателя правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.32, ал.1, т.7 от ЗВО, счита, че работодателят не дължи отправяне на предизвестие, за което да са приложими разпоредбите на чл.220, ал.1 от КТ. При условията на евентуалност, такова не би следвало да се дължи, ако заповедта за уволнение бъде призната за незаконна. Не оспорва твърдението, че с решение на АС на ТрУ от 25.06.2025г. била извършена промяна в основните трудови възнаграждения на работещите в ТрУ служители. С Решение по т.4 от Протокол № 19 от проведено на 25.06.2025г. заседание, АС на ТрУ приел предложението на Съвета за социално партньорство в ТрУ за изменение на основните трудови възнаграждения на академичния и неакадемичен персонал на висшето училище, считано от 01.01.2025г. Към датата на приемане на това решение - 25.06.2025г., ищецът не е бил служител на ТрУ, поради което промяната в основните трудови възнаграждения на работещите в ТрУ служители не може да рефлектира върху размера на полученото от ищеца по вече прекратено трудово правоотношение възнаграждение. Това било така защото прекратяването на трудово правната връзка между страните, изключвало каквато и да било правна възможност за промяна на трудовото възнаграждение по нея със задна дата, каквато промяна при съществуващо трудово правоотношение може да бъде извършена или по взаимно съгласие по чл.119 от КТ или едностранно при условията на чл.118, ал. 3 от КТ. На следващо място, визираното увеличение на трудовите възнаграждения, не произтичало от нормативен акт, а било следствие на колективно и индивидуално трудово договаряне, каквото не би могло да бъде налице отново поради настъпилото преди това прекратяване на трудовото правоотношение. Неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ изключвала уважаването на искането за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ. В тази част, счита, че исковата молба се явява нередовна, поради това, че в петитума не бил посочен периода, за който се претендира заявеното обезщетение. При условията на евентуалност прави възражение относно размера на претендираното обезщетение, който следвало да бъде определен на база последно полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение и действителния размер на получаваните от него трудови възнаграждения по всички трудови правоотношения с ответника и други работодатели. Моли, съдът да отхвърли предявените от ищеца искове, като им присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си - адв.Л.-Тодорова от АК-София, поддържа изцяло исковата молба. Претендира направените по делото разноски, като представя списък на разноските /л. 309 от делото/. В съдебно заседание на 02.06.2026г., съдът е допуснал поисканото от ищеца изменение на иска - увеличение в размера на търсеното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ от посочената в исковата молба сума в размер на 4320 лева с равностойност на 2 208,78 евро на 9 692,75 евро, представляващи евровата равностойност на 18 957,38 лева за шестмесечния период, считано от 06.06.2025 г. до 06.12.2025 г. Представя писмена защита. Ответникът Тракийски университет, гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител - адв.Ц., оспорват предявения иск и молят същия да бъде отхвърлен като неоснователен, като им бъдат присъдени направените по делото разноски. Представя списък с разноски /л.330 от делото/. Възразяват срещу прекомерност на претендираното възнаграждение от ищцовата страна. Представя писмена защита. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намери за установено следното: По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства и приложеното към делото лично трудово досие на ищеца се установява, че преди издаване на атакуваната Заповед №•••••г. /л. 116 от делото/, за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът е бил в трудово правоотношение с ответния университет на длъжност „•••••“ в Тракийски университет – Ректорат, видно от трудов догово𠹕••••г. /л. 118 от делото/, при категория персонал „•••••“. По делото е представен и приет Трудов договор № ••••• г. /л. 201-202 от делото/ сключен между ищеца и ответния университет, с който ищецът е назначен на длъжност експерт, считано от 01.01.2025 г., място на работа: Тракийски университет, работно време: 2 часа, срок на договора: за срок до завършване на работата по Проект „Зелени иновации във водорода за устойчив енергиен преход H2START.GA 1011366692“. По делото е представено и прието Допълнително споразумение №••••• г. /л. 225 от делото/, сключено между ищеца и ответния университет, с което на ищеца е възложена дейност: „Координатор мобилност и обучение“ на проекта финансиран с договор №BG05SFPR001 – 3.004-0023-С01-. На 05.06.2025г. на ищеца е връчена Заповед №•••••г., с която е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл. 32, ал.1, т. 7 от ЗВО – „Ректорът назначава и освобождава •••••, който може да не е член на академичния състав на висшето училище“. Със същата заповед, на основание чл.224, ал.1 КТ е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск. По делото е представен и приет Трудов договор № ••••• г. /л. 197-198 от делото/ сключен между ищеца и ответния университет, с който ищецът е назначен на длъжност Експерт – „Координатор мобилност и обучение“ на проект „Проектни докторантури за развитие на икономически приложими за иновативни модели за научни изследвания и професионално развитие в Тракийски университет – Стара Загора, Медицински университет – Варна, и Софийски университет –София /ДРИЙМ ТрУ/“, в Тракийски университет“ със срок на договора от 13.06.2025г. до 31.12.2029г. и работно време: 8 часа. По делото е прието Допълнително споразумение №••••• г. за работа по проект „•••••“ по програма /л. 204 - 205 от делото/, сключено между ищеца и ответния университет, с което на ищеца е възложена дейност: 1. Ръководител на проект „•••••“, финансиран по програма; 2. Експерт на проект „•••••“, финансиран по програма със срок на допълнителното споразумение – от 13.06.2025г. до приключване на дейността по проекта. По делото са приети като доказателство справки /л.261-л.264 от делото/ изготвени от НАП, ТД София, а именно: Справка от 19.03.2026г.-Данни за осигуряване по ЕГН, за периода от 01.01.2025 г. до 31.03.2026 г., Справка за всички подадени уведомления по чл. 62, ал.5 КТ за ищеца, през периода 01.01.2025 г. до 18.03.2026 г., както и справка Актуално състояние ЕЕТ от 17.03.2026г. От същите се установяват трудовите правоотношения на ищеца, както и датата на сключване и прекратяването им. Видно от същите, трудовото правоотношение между ищеца и „Тюф норд България“ е сключено още в началото на 2024г. По делото са представени и приети фишовете за начислено/изплатено възнаграждение на ищеца, за периода от месец януари 2025г. до месец ноември 2025г. По делото са представени и приети като доказателства: -фишове за работна заплата, по Трудов договор ••••• г., за периода м.01.2025г. до м.06.2025г./л.25-27 от делото/, от които се установява какво е начислено брутно възнаграждение на ищеца, за заеманата от него длъжност „•••••“; -фишове за работна заплати по Трудов догово𠹕••••г., за периода от м.06.2025 до м.10.2025 г. /л.197-200 от делото/, за заеманата от него длъжност експерт-координатор; -фишове за работна заплати по Трудов догово𠹕••••г., за периода от м.01.2025 до м.05.2025 г., /л.201-203 от делото/за заеманата от него длъжност експерт; -фишове за работна заплати по Допълнително споразумение №•••••г., за периода от м.07.2025 до м.10.2025, /л.204-206 от делото/за осъществяване на дейност ръководител и експерт по проект „•••••“. По делото е представено Допълнително споразумение към трудов догово𠹕•••• г., между ищеца и „ТЮФ НОРД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както и Фишове за работна заплати на ищеца, за периода от м.01.2025 до м.12.2025г. /от л.287-299 от делото/. По делото е представен и приет ПРОТОКОЛ № 19 от 25.06.2025г. /л. 9-16 от делото/от преведено заседание на Академичния съвет, като по четвърта точка Академичният съвет решил да приеме изменение на основните трудови възнаграждения на академичния и неакадемичен персонал с 15%, считано от 01.01.2025 г. С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице, дължимото обезщетение по чл. 225 КТ за периода от оставане без работа на ищеца за срок от шест месеца /от 06.06.2025г. до 06.12.2025г./ е общо 30965,82лв. /5160,97лв. х 6месеца/. В тази връзка вещото лице установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 за един месец е в размер 5160,97лв., тъй като възнаграждението за месеца преди прекратяването на трудовото правоотношение, а именно м. май 2025г. има отработени 12 дни от общо 19 работни дни за същия, като общата сума на начисленото брутно трудово възнаграждение за изпълнението на длъжността „•••••“ била 5160,97лв. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Не се спори по делото относно това, че ищецът и ответната страна са се намирали в трудово правоотношение, като същото е възникнало на основание трудов договор № •••••г. По същото ищецът започнал работа в Тракийски университет на длъжност „•••••“, договорът е сключен за неопределено време. В конкретният случай, Ректорът при Тракийски университет гр.Стара Загора, прекратил съществуващото между страните трудово правоотношение с посочено основание чл.32,ал.1,т.7 от ЗВО-„Ректорът назначава и освобождава •••••, който може да не е член на академичния състав на висшето училище“. Действително разпоредбата на чл.32,ал.1,т.7 от ЗВО предоставя правомощията за назначаване и освобождаване на ••••• да се извършват именно от ректора, но същата няма как самоцелно да се използва и като основание за прекратяване. Цитираната разпоредба не съдържа в себе си фактически състав, представляващ основание за прекратяване на трудово правоотношение. Процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не съдържа изрично основание за прекратяване на трудовия договор, като по делото не са ангажирани доказателства за наличие на такова основание. По този начин от една страна е допуснато формално нарушение при изготвяне на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а от друга ответникът не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.154 ал.1 ГПК да докаже законосъобразността на прекратеното трудово правоотношение, с оглед разпределението на доказателствената тежест. Всяко едно от тези нарушения представлява отделно основание за незаконосъобразност на процесната заповед, както и основание за нейната отмяна. Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че процесната Заповед №•••••г. на Ректора на Тракийския университет гр. Стара Загора, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, е незаконосъобразна. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за нейната отмяна е основателен и следва да бъде уважен. По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, следва да се посочи, че е конститутивен и правната промяна при уважаването му настъпва от датата на влизане в сила на решението по него. В конкретния случай заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, се явява незаконосъобразна. Съгласно чл.32, ал.7 от ЗВО „Ректорът назначава и освобождава •••••, който може да не е член на академичния състав на висшето училище.“ Трудовото правоотношение между страните е възникнало със сключване на Трудов догово𠹕••••г. и назначаване на ищеца на длъжност „•••••“. Ето защо, към момента на постановяване на съдебното решение са налице предпоставките за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност, преди прекратяване на трудовото правоотношение. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. По иска с правно основание чл. 344, ал.1 т.3 КТ: Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2 КТ, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа. Предвид обстоятелството, че към момент са изминали повече от 6 месеца от прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца /на 04.06.2025г./, то на последния се следва обезщетение, в размер, представляващ разликата в заплатите между получаваното преди уволнението и получаваното след уволнението брутно трудово възнаграждение, за период от 6 месеца. Относно размера на този иск, следва да се има предвид нормата на чл.228 ал. 1 от КТ, която сочи, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията, вкл. по чл.225 ал.2 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В тази връзка, съдът счита, че за база следва да се взима брутното трудово възнаграждение получено от ищеца за месец май 2025 г., тъй като това е месеца предхождащ месеца, в който трудовото правоотношение е прекратено, като общата сума на начисленото брутно трудово възнаграждение за изпълнение на длъжността „•••••“ е 5160,97лева. За изясняване обстоятелствата по делото са назначени съдебно-икономически експертизи, като съдът счита, че от основното заключение на вещото лице Н. се установява, че по прекратения трудов догово𠹕••••г., за месец май 2025г. на ищеца е начислено брутно месечно възнаграждение в размер на 5160,97 лв. В Таблица 2 се сочи, че за периода от прекратяване на процесния трудов договор до изтичане на шест месечния срок, по сключения трудов договор №53/12.06.2025г., отново между ищеца и ответния университет, е начислено възнаграждение по това правоотношение в размер на 16507,09лв., от м.06.2025г. до м.12.2025г. След извършено служебно изчисление от съда, се установява разлика между сбора на трудовите възнаграждения за шестмесечен период по първоначалното трудово възнаграждение - общо 30965,82лева и възнагражденията за същия период, получени от ищеца по по-ниско платената работа /в размер на 16507,09лева/ - общо 14458,73лева и в този случай, това е и размера на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ. В тази връзка следва да се приеме, че искът по чл. 225, ал.2 КТ се явява основателен за сумата от 14458,73лева /с еврова равностойност 7392,63евро/, която сума следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, ведно със законната лихва до окончателното заплащане на същата, а в останалата му част, до предявения размер за сумата от 9692,75евро с левова равностойност 18957,38лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Настоящият състав счита, че при изчисляване на размера на обезщетението не следва да се взема предвид трудовото възнаграждение получавано от ищеца, във връзка с трудовото му правоотношение с „ТЮФ НОРД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, тъй като от приетите по делото справки от НАП, както и Фишове за работна заплати на ищеца, за периода от м.01.2025 до м.12.2025г. /от л.287-299 от делото/, се установява, че трудовото правоотношение е съществувало преди прекратяване на процесния трудов договор. Към базата за изчисляване на обезщетението по чл. 225,ал.2 КТ не следва да се взема предвид възнаграждението, получено от ищеца във връзка със споразумения за извършване на дейност по програмни проекти, тъй като те са с непостоянен характер. Относно иска по чл.220,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер 5934,97лева – брутно трудово възнаграждение за периода от 05.06.2025г. до 05.07.2025г., следва да се посочи, че съгласно тази разпоредба страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В конкретния случай по делото е предявен иск за обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 КТ, така и за обезщетение по чл.220 ал.1 КТ. Двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения - оставането му без работа. Същевременно, предвид отмяната на прекратеното трудово правоотношение, е налице отпаднало основанието за изплащането на обезщетение по чл.220 ал.1 КТ. В тази връзка искът за обезщетение в размер 5934,97лева по чл.220 ал.1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Относно претенцията за присъждане на сумата от 4877,51лева, представляваща трудово възнаграждение, дължимо по решение на академичен съвет на ТРУ от 25.06.2025 г. Видно от приетия по делото ПРОТОКОЛ № 19 от 25.06.2025г. /л. 9-16 от делото/от проведено заседание на Академичния съвет, е взето решение за изменение на основните трудови възнаграждения на академичния и неакадемичен персонал с 15% със задна дата, считано от 01.01.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 228,ал.1 КТ - Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено–т.е. за база на изчисленията за обезщетението следва да се има предвид размера на брутното трудово възнаграждение преди цитираното решение на Академичния съвет на ответния Тракийски университет. В тази връзка претенцията се явява неоснователна. С оглед изхода на делото, разноски следва да бъдат присъдени и на двете страни. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което се явява основателно – търсеното от ищците е в размер на 2131,10евро с вкл.ДДС. За първите два иска /изцяло уважени/ минималното възнаграждение е в размер на минималната работна заплата за 2005г. – 1077лева, а за исковете по чл.220КТ и чл.225 КТ – 2640,31лева – изчислено по правилото на чл. 7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – общо 3717,31лева, като до този размер следва да се редуцира адвокатското възнаграждение. На основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1077лева за адвокатско възнаграждение по първите два иска, както и частта от адвокатското възнаграждение по двата оценяеми иска /2640,31лева/, съразмерно на уважената част от тях – 1533,62лева, или общо 2610,62лева, като евровата равностойност на присъжданите разноски е в размер на 1334,79 евро. На основание чл. 78, ал.3 ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 42,86евро,/от общо заплатеното 102,86евро/, представляваща депозит за вещо лице и 409,10евро – част от заплатено адвокатско възнаграждение/от общо заплатеното от ответника 1292,40лева/, съразмерно с отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78, ал.6 ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 295,71евро за дължима държавна такса за уважената част от разгледаните оценяеми искове и 51,13евро за неоценяемите искове /общо 346,83евро за дължима държавна такса/ и възнаграждение за вещо лице в размер на 410,05евро/от общо 705,95 евро платено от бюджета на съда/, съразмерно с уважената част от исковете. Водим от горните съображения, съдът