Решение № 938 от 20.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7686/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 6129 от 20.04.2023 г., постановено по гр. д. № 34596/2022 г. по описа на СРС, 153 състав, са отхвърлени предявените от М. И. Д., ЕГН ••••••••••, срещу Народен Театър „И. Вазов“, Булстат •••••••, обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД12-331 от 28.04.2022 г. на министъра на културата и по чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „директор” на Народен театър „И. Вазов“. Ищецът М. И. Д., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на Народен Театър „И. Вазов“, Булстат ••••••• на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1002 лв. разноски по делото. Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. № 148755/29.05.2023г. от ищеца М. И. Д., в която са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Не е съгласен с извода на районния съд, че в закона липсва предвидена възможност за отвод на членове на конкурсната комисия. В тази връзка въззивникът счита, че съставът на комисията за провеждане на конкурса, назначена от министъра на културата, не е съобразен с нормативните изисквания поради наличието на конфликт на интереси между единия от членовете на комисията - А.П. в качеството му на председател на УС на БАРОК и кандидата В.В. в качеството му на заместник-председател на същата асоциация, както и между Л.А. и кандидата Б.Б.. От показанията на свидетеля Х.М. се установявало, че отвод, мотивиран с възможен конфликт на интереси, бил възможен и допустим. Било нарушено и правилото на чл.8, ал.1 от КТ, по което първата инстанция не се произнесла. Законосъобразността на проведения конкурс била опорочена и предвид факта, че членовете на комисията не били предварително запознати с представените от кандидатите концепции, а същите били прочитани едва непосредствено преди изслушването на съответното лице. Посочил е още, че изслушването му е било съсредоточено изцяло върху работата му като досегашен директор на театъра, като възможността за устно излагане на изготвената от него концепция му била отнета. Обратният извод на районния съд бил неправилен. Задаваните му въпроси нямали нищо общо с неговия план за развитие на Народен театър „И. Вазов“. Неправилно районният съд счел, че няма значение как технически е изготвен протоколът от проведения конкурс, както и че било достатъчно единствено такъв да бъде съставен и подписан от членовете. Според въззивника фактът, че оценъчните карти са били изнесени извън помещението и че протоколът не е бил изготвен непосредствено пред членовете, свидетелствали за възможността резултатите да са манипулирани. Друг недостатък на конкурсната процедура било напускането на един от членовете на комисията по време на изслушването на последния кандидат. Информация относно спечелилото конкурса лице била разпространена още преди протоколът да бъде изготвен, като това се установявало от показанията на свидетеля М.. От това ставало ясно, че членовете на комисията са знаели и са разпространили посочените данни. Не били обсъдени и съображенията на ищеца, че нагласата на членовете на комисията е била като към формалистична и бюрократична процедура, а един от кандидатите се явил в нетрезво състояние. На последно място, първата инстанция допуснала процесуално нарушение като е отхвърлила доказателствените искания на ищеца за допускане до разпит на И.М. и за приобщаване по делото на аудиовизуални записи от изявления на министъра на културата. Същите били необходими за разрешаването на спора, тъй като се установявали чрез тях изказванията както на министъра на културата, така и на свидетеля пред трети за спора лица. Така мотивиран, въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове-уважени. Претендира и разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Народен Театър „И. Вазов“, с който я оспорва като неоснователна. Страната е изложила съображения във връзка с правилността на обжалваното съдебно решение, тъй като в производството по чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът изследвал само законосъобразността на проведената конкурсна процедура. Неоснователно било възражението на въззивника за наличие на конфликт на интереси между част от членове на комисията и участниците в конкурса, като в тази връзка е изложил подробни съображения. Не бил нарушен и принципът по чл.8, ал.1 от КТ. Членовете на комисията се запознали с концепциите на участниците непосредствено преди явяването на съответния кандидат, така както изисквало правилото на чл.11, ал.3 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. На въззивника била предоставена възможност устно да изложи концепцията си, а след това му задавали въпроси, като намира за неоснователно оплакването, че тази възможност му е била отнета. Протоколът от проведената процедура бил надлежно изготвен, а напускането на член на комисията по време на изслушване на последния кандидат не било основание да се приеме, че конкурсът е назаконосъобразно проведен, тъй като лицето К.Р. се запознала с концепциите на участниците, попълнила е оценъчна карта и е подписала окончателния протокол, а освен това за редовното провеждане на заседанието на комисията следвало да присъстват 2/3 от членовете, съгласно чл.8, ал.5 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007г. Недоказани били твърденията на въззивника, че е станало известно кой е спечелил конкурса преди да бъде съставен протоколът. Недоказано останало обстоятелството, че участник в конкурса е бил в нетрезво състояние, както и че нагласата на членовете на комисията е била като към формалистична и бюрократична процедура. Не били допуснати и процесуални нарушения. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Страната претендира разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на М. И. Д., с която е предявил срещу ответника Народен Театър „И. Вазов“ обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на незаконност и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД12-331 от 28.04.2022г. на министъра на културата и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „директор” на Народен театър „И. Вазов“. Ищецът твърди, че между страните бил сключен трудов договор № РД 12-653/31.08.2021г. въз основа на който заемал длъжността „директор” на Народен театър „И. Вазов“ за времето докато бъде заета въз основа на конкурс. Такъв конкурс бил проведен на 28.03.2022г., след което трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ със заповед № РД12-331/28.04.2022г., която му била връчена на 05.05.2022г. Счита уволнението за незаконно, тъй като конкурсът бил проведен в нарушение на Закона за закрила и развитие на културата и Наредба № Н-4 от 14.06.2007г. за провеждане на конкурсите за директори на държавни културни институти /Наредбата/. Не му била връчена заповедта за определяне на конкурсна комисия, а в състава й не участвал представител на специализираната администрация на Министерството на културата и представител – юрист. Един от членовете на комисията напуснал работата си по време на изслушването на четвъртия кандидат и не подписал протокола и оценъчните карти на участниците, като по този начин били нарушени чл.12 и чл. 14 от Наредбата. Освен това съществувал и конфликт на интереси между членове на комисията и някои от кандидатите. В тази връзка ищецът е посочил, че като член на комисията участвал А.П., който бил председател на УС на БАРОК, а единият от кандидатите – В.В. бил заместник-председател на същата асоциация. Освен това като член на комисията участвала и Л.А., която била посочена в концепцията на кандидата Б.Б., който по време на изслушването му няколкократно споменавал името й и заявявал, че Л.А. ще бъде назначена в екип от режисьори. Ищецът счита, че са били нарушени чл.15 и чл.16, т.3 от Наредбата, тъй като резултатът от проведения конкурс не е бил съобщен в тридневен срок от провеждането му, но въпреки това информация относно това кой е спечелил конкурса била оповестена. Последното нарушавало чл.9 от Наредбата, съгласно който членовете на комисията нямат право да разгласяват информация, която им е станала известна при провеждането на конкурса. Обработването на резултатите от оценъчните карти било сторено извън мястото, на което е заседавала комисията, а един от кандидатите се явил в нетрезво състояние, но не бил отстранен от участие. Допълнил е, че при изслушването му членовете на комисията са му задавали въпроси, касаещи личните му отношения с трето лице, и не е събеседвала с него във връзка с представената от него концепция. Не му била дадена възможност да изложи вижданията си за развитието на Театъра и въпроси във връзка с това не му били задавани. Ищецът счита, че конкурсът не е бил проведен обективно и законосъобразно, поради което е помолил да бъде признато за незаконно уволнението му и да бъде възстановен на предишната си работа. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Народен театър „И. Вазов“, с който е заявил, че предявените искове са неоснователни. Посочил е, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор № РД 12-653/31.08.2021г. по чл.68, ал.1, т.4 от КТ, въз основа на който ищецът заемал длъжността „директор” на Народен театър „И. Вазов“. Не е оспорил, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № РД12-331 от 28.04.2022 г. на министъра на културата поради постъпването на работа на кандидата, спечелил проведения на 28.03.2022г. конкурс. Със заповед № РД16-132/28.10.2021г. министърът на културата обявил конкурс за заемане на длъжността „директор“ на Народен театър „И. Вазов“, била определена комисия по допускане на кандидатите със заповед № РД16-160/26.11.2021г. Документи за участие в конкурса подали четири лица, като всеки един бил допуснат и до участие. Определена била и комисия за провеждане на конкурса със заповед № РД16-29/23.03.2022г., която се състояла от 12 членове и председател. Конкурсът се провел на 28.03.2022г., като на първо място се класирал кандидатът В.В., с когото на 28.04.2022г. било сключено споразумение по чл.107 от КТ и на същата дата той постъпил на работа. Ответникът е изложил доводи, че при провеждане на конкурса са били спазени всички правила на КТ, на Закона за закрила и развитие на културата и на Наредба № Н-4 от 14.06.2007г. Счита, че в посочените нормативни актове не съществува задължение заповедта за определяне на комисия да бъде връчвана на кандидатите. Нейният състав бил определен в съответствие на чл.8, ал.2 от Наредбата и включвал освен външни специалисти, така и задължително посочените лица по чл.8, ал.2, т.1 от Наредбата, поради което било неоснователно твърдението на ищеца, че не участвали представители на специализираната администрация на Министерството на културата и представител – юрист. Посочил е още, че членът на комисията – К.Р., която е напуснала заседанието по време на изслушването на последния кандидат, не води до незаконосъобразност на конкурса, тъй като същата се е запознала с концепцията на участника, попълнила е оценителна карта и е подписала протокола. Оценки поставила на всички участници. Неоснователно било и твърдението на ищеца за конфликт на интереси между членове на комисията и някои от кандидатите, тъй като членовете не са лица, заемащи висша публична длъжност. Оспорил е и твърдението за опороченост на конкурса поради несъобщаване на резултатите в 3 срок от провеждането му, тъй като министърът на културата разпоредил да бъде извършена проверка по неговото провеждане, непосредствено след която било съобщено на участниците. Освен това срокът по чл.95, ал.2 от КТ бил инструктивен. Ответникът счита за недоказано обстоятелството, че някои от членовете на комисията са разгласили факти около проведения конкурс, поради което не било налице и нарушение на чл.9 от Наредбата. Конкурсната комисия нямала задължение да установява дали кандидат се е явил в нетрезво състояние, а и доказателства за това липсвали, като този факт не би могъл да се установи чрез гледане на записа от конкурса. Според ответника членовете на комисията нямали задължение да задават уточняващи въпроси на кандидата – била предвидена единствена такава възможност, като е допълнил, че в нормативната уредба не се съдържало изискване относно характера на тези въпроси, които зависели само от преценката на комисията. Не била отнета и възможността на ищеца да изложи концепцията си. При това положение, ответникът счита, че са били налице всички предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ. По делото е приет трудов договор № РД12-653/31.08.2021г., от който се установява, че между спорещите страни е възникнало срочно трудово правоотношение по чл.68, ал.1, т.4 от КТ, като ищецът е заемал длъжността директор на Народен театър „И. Вазов“ докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс. От заповед № РД12-331/28.04.2022г. е видно, че така сключеният трудов договор е бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ поради постъпването на работа на служителя, който е спечелил конкурса. В заповедта е отбелязано, че е връчена на ищеца на 05.05.2022г., но в преписа от същата, представен от ответната страна е посочено в присъствието на свидетел, че тя е била връчена на 04.05.2022г. Към доказателствената съвкупност е приобщена и заповед № РД-16- 132/28.10.2021г. на министъра на културата, с която на основание чл.7, ал.4 и ал.5 от ЗЗРК и чл.3, ал.1 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти е обявен конкурс за заемане на длъжността „директор“ на Народен театър „И. Вазов“, като са посочени и необходимите изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите. Определено е конкурсът да се проведе чрез разглеждане на представените концепции и събеседване. Приета е и обява за конкурса, качена на електронния сайт на Министерството на културата, както и заповед № РД16-29/23.03.2022г., с която е назначена комисия за повеждане на конкурса, като от нея се установява, че в състава й са определени 12 членове и председател, трима резервни членове и технически секретар. Оценъчните карти по чл.11, ал.3 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. също са приети по делото, като е видно, че всеки един от членовете на комисията, в т.ч. и К.Р., е поставил оценка на всеки кандидат и е подписал съответната карта. Протоколът от проведения конкурс по чл.95, ал.1 от КТ, вр чл.14 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007г. също е приет, като същият е подписан от всички членове и съдържа датата и мястото на провеждане на конкурса, състава на комисията, длъжността, за която се провежда конкурса, както и подреждане на успешно издържалите кандидати. Датата, на която е постъпил на работа спечелилият конкурса участник – В.В., се установява от споразумение № РД12-330/28.04.2022г., видно от което това е станало на 28.04.2022г. Представено е и трудовото досие на ищеца М. Д., както и документация от Министерството на културата относно проведения конкурс, в т.ч. и доклад № 24-00-72/07.04.2022г. на инспектората по чл.46 от Закона за администрацията към Министерството на културата; възражения по чл.93, ал.2 от КТ на С.Д. и Б.Б.; заповед № РД16-160/26.11.2021г. за определяне на комисия по допускане на кандидатите до участие в конкурса, ведно с протокол от комисията по допускане от 07.12.2021г.; концепции на участниците. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Р., Т.М. и Д.С., участвали като членове на комисията по провелия се конкурс. От тях се установява, че са били прочетени концепциите на всички кандидати и всички са били изслушани, след което са им задавани въпроси. Членовете са поставяли своите оценки в оценъчни карти, като след приключване изслушването на всеки кандидат те са били събирани от техническия секретар. С концепциите на участниците членовете се запознавали на място преди да влезе съответното лице, като на са им били предоставени предварително. Преди това комисията е била запознавана с биографията на кандидатите. След попълване и събиране на оценъчните карти, техническият помощник е изготвил въз основа на тях протокола, който бил подписан от членовете с изключение на К.Р.. Последната изслушала и четиримата кандидати и прочела концепциите им, като е напуснала заседанието на комисията след изслушване на последния кандидат и след попълване на неговата оценъчна карта. Протоколът подписала на следващия ден. Разпитан е и свидетелят Х.М., който е заявил, че поради морални съображения, както и поради възможността да възникнат съмнения за наличие на конфликт на интереси, поради факта, че директор на Народния театър по това време е бил ищеца, той отказал да участва като член на комисията. За резултатите от конкурса разбрал в деня на провеждането му от интернет сайтове. По делото е изготвена и техническа експертиза, която е снела на хартиен носител възпроизведенето на видеозапис заседание на конкурсната комисия, провело се на 28.03.2022г., в частта, съдържаща изслушването на ищеца М. Д., както и в частта с изслушването на С.Д.. Вещото лице е констатирало, че посоченият видеозапис не е бил манипулиран. От нея се установява, че преди да бъде изслушан ищецът председателят на комисията е запознал членовете с биографията на М. Д., а след това са прочели и представената от него концепция. Ищецът е изложил отчет за дейността си като досегашен директор на Театъра, след което са му били задавани въпроси. Установява се още, че последният кандидат – С.Д. е изложил устно своята концепция, като след това единият от членовете на комисията – К.Р. е напуснала заседанието поради служебен ангажимент, а останалите членове са пристъпили към задаване на въпроси. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно поради следните съображения: По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ: По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, работодателят носи доказателствената тежест за установяване на възникването и надлежното упражняване на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение със служителя на посоченото от него правно основание - чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ. Едно от основанията за възникване на трудово правоотношение е конкурсът, като правната му уредба се съдържа в чл.89-97 от Кодекса на труда, където е уредена процедура, чието спазване цели на работа да бъде назначен най-способният кандидат за длъжност, определена за конкурсна в закон, акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя. Обявяването на конкурса следва да бъде направено по подходящ начин от работодателя, който назначава комисия по допускането на кандидатите до участие, като съставът и следва да бъде съобразен с характера на длъжността, която е обявена за конкурсна. Така назначената комисия има за цел да провери дали подадените от участниците документи отговарят на посочените в обявлението изисквания, като допуснатите кандидати се уведомяват писмено за датата и часа на провеждане на конкурса. Самото провеждане на конкурса се извършва от комисията, в чийто състав участват специалисти в съответната област, отново в съответствие с посоченото в обявлението. След провеждането на конкурсната процедура комисията класира издържалите кандидати и трудовото правоотношение възниква с лицето, класирано на първо място. При прилагането на това основание за възникване на трудово правоотношение самата проверка на знанията, качествата и подготовката на съответния служител да изпълнява конкурсната длъжност се извършва от комисията преди възникването на трудовото правоотношение /така решение № 840 от 20.12.2010г. по гр.д. № 3405/2008г., IV г.о. на ВКС/. За законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ е нужно да са налице следните кумулативни предпоставки, а именно: 1 ) длъжността на уволнения служител да е определена за заемане с конкурс; 2)такъв конкурс да е проведен при спазване на съответните правила предвидени в КТ; 3)лицето, спечелило конкурса, да е постъпило на работа. Следва да се посочи, че в производството по чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът проверява единствено законосъобразността на проведената конкурсна процедура и не преценява знанията и способностите на участниците. Решението на комисията по провеждане на конкурса, с което е поставена оценка на кандидатите, не подлежи на съдебна проверка, доколкото преценката за професионална подготовка и необходимите за заемане на длъжността качества на кандидатите е въпрос на целесъобразност. Оценяването на кандидатите и тяхното класиране е изцяло в дискрецията на конкурсната комисия. Когато лицето, спечелило конкурса, отговаря на изискванията за заемане на длъжността и е оценено най-високо от комисията при спазване на установените правила, съдът не може да обяви конкурса за незаконен /така решение № 200 от 20.11.2019г. по гр.д. № 792/2019г., г.к., III г.о. на ВКС; определение № 60690 от 12.10.2021 г. по гр. д. № 3683/2021 г., г. к., III г. о. на ВКС; решение по гр.д. № 1723/2002г. на III г.о. на ВКС; решение по гр.д. № 883/2010г. на IV г.о. на ВКС/. Длъжностите, които се заемат с конкурс, могат да бъдат определени в закон, акт на Министерския съвет или министър – чл.90, ал.1 от КТ. Съгласно чл.5, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила и развитие на културата, правоотношенията на директорите на държавни културни институти възникват въз основа на конкурс по Кодекса на труда, който се провежда по ред, определен в наредба, издадена от министъра на културата. Въз основа на тази разпоредба е издадена и Наредба № Н-4 от 14 юни 2007г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти, в която е определен редът за провеждане на конкурс за заемане на длъжностите "директор" на държавен културен институт, "директор" на държавен културен институт с национално значение и "директор" на български културен институт в чужбина. В случая проведеният конкурс е заемане на длъжността „директор“ на Народен театър „И. Вазов“, който е държавен културен институт с национално значение - чл.10, ал.2 и чл.12 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007г. При това положение, съдът счита, че първата предпоставка за законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с ответника е налице, като това обстоятелство не е и спорно пред настоящата инстанция. Не се оспорва от въззивника и обстоятелството, че лицето, спечелило конкурса, е постъпило на работа, като това обстоятелство се установява и от приобщените по делото доказателства. Видно е от споразумение № РД12- 330/28.04.2022г. по чл.107 от КТ /л.112 от том 1 от делото/, че В.С. В., в качеството му на лице, спечелило конкурс за заемане на длъжността „директор на Народен театър „И. Вазов“ – София“ е постъпило на работа съобразно чл.96, ал.1 от КТ на дата 28.04.2022г. Спорно пред настоящата инстанция е дали конкурсната процедура е проведена при спазване на изискванията, установени в закона, с оглед зачитане последиците от провеждането й. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че съставът на комисията за провеждане на конкурса, назначена от министъра на културата, не е съобразен с нормативните изисквания поради наличието на конфликт на интереси между част от членовете и участниците в конкурса. Правилни са изводите на районния съд, че определянето на нейния състав е съобразено със закона. Според чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. в нейния състав се включват най-малко 7 души, включително външни специалисти, които притежават необходимите професионална квалификация и опит, за да извършат преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите, като задължително участие следва да вземат представител на дирекцията от специализираната администрация на Министерството на културата, отговаряща за съответното културно направление, служител или лице с юридическо образование, представител на дирекцията на Министерството на културата, отговаряща за финансирането на държавните културни институти. Видно е от заповед № РД16-29/23.03.2022г., че това изискване е спазено, доколкото министърът на културата е определил общо 13 лица, заедно с председателя, като членове на комисията, към които спадат и А.В. – главен експерт в дирекция Сценични изкуства и художествено образование, М.В. - директор на дирекция Бюджет и финансово-счетоводни дейности и И. П. – директор на дирекция Правнонормативна дейност и обществени поръчки. Тук следва да се посочи, че проверката на съда в производство по чл.344, ал.1, т.1 от КТ обхваща единствено въпросът дали при провеждането на конкурса са спазени императивните правила както на Кодекса на труда, така и на установените специални правила /така и Решение № 200 от 20.11.2019г. по гр.д. № 792/2019г., III г.о. на ВКС/. В посочената Наредба № Н-4 от 14 юни 2007г., а и в Кодекса на труда не са налице правила, които да установяват задължение на членовете на комисията да се отведат, в случай на възникнали основания за съмнение в безпристрастността им поради конфликт на интереси с някой от участващите в конкурса. Единствените императивни условия в чл.8 от Наредбата относно състава на комисията, нужни за законното провеждане на процедурата, са свързани с броя на лицата, участващи в нея; техните професионална квалификация и опит; спазването на изискването по чл.8, ал.2 от наредбата за задължително участие в комисията; както и изборът на председател, който да ръководи работата. Не е изложено оплакване обаче от въззивника, че тези изисквания са нарушени, с което районният съд да не се е съобразил. В тази връзка неоснователни са и възраженията, че нарушението на процедурата се установявало от показанията на свидетеля Х.М., който отказал да участва в комисията и въз основа на които се доказали възможността и допустимостта на отвод на член от комисията. В случая самият свидетел е заявил, че е отказал да бъде член по негови лични съображения, като в закона липсва задължение за определено лице при всички случаи на провеждане на конкурс да участва в състава на комисията. Решаващото за законното провеждане на конкурса е дали съществува задължение за определено лице да откаже да влезе в състава на комисията, с оглед надлежното провеждане на процедурата при наличие на съмнения за пристрастност, което да не е било спазено, като в настоящия случай такова не съществува. Сформирането на комисията е правомощие на работодателя, като законът не поставя изрично изисквания членовете да са безпристрастни. Целта на провеждането на конкурса обаче е да се подбере най-добрият кандидат. Постигането на тази цел без съмнение изисква обективна оценка на деловите и професионалните качества на кандидатите. Такава оценка може да се направи само от комисия, членовете на която са безпристрастни. В случая нито Кодекса на труда, нито Закона за закрила и развитие на културата, нито Наредба № Н-4 от 14 юни 2007г. сочат конкретни основания, при които лице не може да е в състава на комисията поради пристрастност. При такава хипотеза отношенията между член на комисията и кандидат в конкурса, които попадат в хипотези на други нормативни актове, касаещи конфликт на интереси, свързаност на лица и основание за отвод, не може да е пряко доказателство за необективност на член на комисията. Това е така, защото този вид правни норми са ограничителни и не могат да се прилагат разширително. Такива отношения обаче могат да залегнат в основата на фактическия извод за пристрастност, ако се установи от естеството на съществуващата фактическа близост между член на комисията и кандидат, че такава пристрастност съществува /в този смисъл и решение № 34 от 04.05.2022г. по гр.д. № 1250/2021г., г.к., III г.о. на ВКС/. В случая А.П. и В.В. са свързани лица по смисъла на пар.1, ал.2 от ДР на ТЗ, доколкото и двамата са членове на управителния орган на БАРОК – Национален съвет. По делото не е установено обаче колко активна дейност е извършвала БАРОК и колко близки отношения са изградили двамата във връзка с тази дейност. Съдът извърши служебна справка в Търговския регистър, чиято информация е общоизвестна, като установи, че на 24.11.2007г. е било проведено учредително събрание, на което е взето решение за учредяване на сдружение с нестопанска цел с наименование „Българска асоциация на работодателите в областта на културата“. На учредителното събрание са присъствали представители на 14 юридически лица, като сред тях е бил и А.П. в качеството му на директор на Драматично-куклен театър – Враца. От обявеното в регистъра извлечение от събранието не се установява тогава да е присъствал и В.В. в лично качество или в качеството му на представител. Приет е и устав. На учредителното събрание са избрани и членове на представляващия дружеството съгласно устава му орган – Национален съвет, като един от тях е А.П.. Лицето В.В. не е посочен като член на съвета към тази дата, . Първото общо събрание на БАРОК е проведено на дата 15.10.2010г., като тогава за председател на асоциацията е избран А.П., а като член на Националния съвет – В.В.. Общо събрание е проведено и на 22.11.2016г., когато всички досегашни членове на Националния съвет са освободени и са избрани нови такива, като сред тях са и А.П. и В.В.. На същото събрание е освободен и отново преизбран за председател на БАРОК А.П.. При липса на други ангажирани по делото доказателства и въз основа на току що изложените факти е видно, че не може да се направи извод, че А.П. – член на конкурсната комисия и В.В. – кандидат в конкурса са се намирали в близки отношения и са развивали активни контакти, доколкото периодът от време между учредителното събрание и първото общо събрание е 3 години, а между първото общо събрание и следващото е 6 години. Освен това в публичния регистър лицето В.В. е избран като член на Националния съвет едва на 15.10.2010г., като от обявените факти това е първата дата, от която може да се заключи, че В.В. и А.П. са започнали да изпълняват съвместно съответните си функции в Националния съвет на БАРОК. При липсата на други източници на информация, съдът счита, че следващата възможност за служебен контакт между двамата е била на дата 22.11.2016г. по време на последващото общото събрание. Липсват данни между провеждането на двете общи събрания двамата да са осъществявали контакти, да са обсъждали, работили или да са били ангажирани в проекти на БАРОК и така да са изградили особено близки отношения. Така съдът приема, че не се установява фактическа близост между двамата, която да обосновава извод за пристрастност на А.П. и зависимост на участника в конкурса В.В. от председателя на БАРОК. Не се установява подобна зависимост и между Л.А. и кандидата Б.Б., като съдът счита, че посочването на името й в концепцията на един от кандидатите, който е изявил желание за бъдещо съвместно сътрудничество с нея, само по себе си не съставлява конфликт на интереси и не възниква съмнение за безпристрастност при оценяването. След запознаване с изготвената техническа експертиза и възпроизведеното на хартиен носител съдържание на видеозаписа от проведения конкурс не се установи и твърдяното от въззивника нападателно отношение на Л.А. спрямо него. Какви въпроси за били задавани и защо са били задавани не е предмет на изследване пред настоящата инстанция в частта, в която те целят проверка на подготовката на кандидата. Неприложим се явява и Закона за противодействие на корупцията, доколкото в чл.1, т.1 от същия е посочено, че с него се уреждат мерките за противодействие на прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности. Същността на конфликта на интереса е изяснена в легалната дефиниция, дадена в чл.70 от посочения нормативен акт, като е изяснено, че конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Анализът на тази разпоредба води до извода, че за да възникне конфликт на интереси на първо място следва да се установи, че едно лице заема висша публична длъжност. Коя длъжност е такава е уредено в чл.6, ал.1 и пар.2, ал.1 от ДР на закона, като уредбата на задължените лица е изчерпателна. Тя има лимитативен характер. Прилага се само за лицата, които са изрично посочени в двете цитирани норми. За лица, които не са включени в каталога по чл.6, ал.1 или по §2, ал.1 от ДР правният режим на конфликта на интереси не е приложим. В настоящия случай нито А.П. в качеството му на председател на УС на БАРОК, нито Л.А. – режисьор заемат подобна публична длъжност. Отделно от това, зависимост между член на комисията и кандидат по смисъла ЗПК не се установява по делото. Не може да се установи и, че членовете на комисията по провеждане на конкурса са нарушили чл.9 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007г., съгласно който нямат право да разгласяват информация, която им е станала известна при провеждането на конкурса. Показанията на свидетеля М. не установяват този факт, доколкото същият е посочил, че е видял резултатите в интернет сайт. Как обаче съотвеният сайт се е сдобил с информацията и дали това е станало въз основа на данни, изнесени от член на комисията, остава напълно недоказано. Отделно от това, разгласяването на подобна информация само по себе си не е нарушение, което да е от естество да обоснове извод за тежък порок на процедурата, налагащ отмяна на уволнението. Неоснователно е и възражението, че незаконността на уволнението произтичала от факта, че членовете на комисията не са били предварително запознати с представените от участниците в конкурса концепции. В чл.11, ал.3 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007г. изрично е посочено, че пликът с концепцията се отваря непосредствено преди явяването пред комисията на съответния кандидат. При това положение не е налице нормативно основание за предоставяне на посочените документи за запознаване на членовете на комисията в определено време преди деня, в който ще се проведе самото изслушване. Спазването на това условие се установява от гласните доказателствени средства, видно от които членовете на комисията са се запознали с концепциите на място, които са били отворени в деня и преди да влезе съответния кандидат. Посоченото обстоятелство се установява и от изготвената техническа експертиза, снела на хартиен носител съдържанието на изготвения видеозапис на конкурса, като от нея е видно, че след запознаване на членовете на комисията с биографията на ищеца същите са пристъпили към прочитане на депозираната от него концепция. При това положение съдът приема, че не е налице нарушение на изискванията на Наредба № Н-4 от 14 юни 2007г. Процедурата по самото изслушване също е съобразена с нормативните изисквания на чл.11. ал.3 от наредбата, съгласно който при провеждането на събеседването комисията предоставя възможност на кандидата да представи устно разработената от него концепция за развитието на културния институт, а всеки от членовете на комисията може да задава допълващи и уточняващи въпроси. В този смисъл неоснователно е оплакването на ищеца, че изслушването му е било насочено изцяло относно досегашната му работа като директор. От изготвената СТЕ се установява, че въззивникът по свое собствено желание е изложил факти и обстоятелства, свързани с досегашната му работа като директор на Народен театър „И. Вазов“, като след това членовете на комисията са му задавали допълнителни въпроси. Характерът и естеството на задаваните въпроси не подлежи на съдебен контрол, доколкото същността на основанието за възникване на трудовото правоотношение предполага те да са свързани с формиране на извод относно професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, което е въпрос по целесъобразност. Правилни са изводите на районния съд, че изискването в закона е да бъде изготвен и подписан протокол за проведения конкурс – чл.14 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007г., вр. чл.95, ал.1, изр.посл от КТ. Съдът счита, че фактът на изготвяне на протокола от технически секретар, както и че това не е станало непосредствено пред членовете, не води до извод за незаконосъобразност на проведената процедура, тъй като в закона липсва уредено правило в подобна насока, а членовете от своя страна са се запознали с него и са го подписали, като свидетелят М. изрично е заявил, че комисията се е запознала с резултатите, отразени в него. Свидетелката К.Р. е посочила, че е попълвала оценъчните карти собственоръчно. Обстоятелството, че е била несигурна за това дали тя е сборувала точките не е от естество да обоснове извод за дискредитиране на показанията й, тъй като то не е решаващо. В протокола следва да бъдат отразени датата и мястото на провеждане на конкурса, състава на комисията, длъжността, за която се провежда конкурса, подреждане на успешно издържалите, както и подпис. В настоящия случай след запознаване с изготвения протокол /л.95 от том I от делото/ съдът намира, че същият съдържа посочените реквизити. Твърденията на въззивника за възможно манипулиране на резултата и за възможно несъответствие между общия брой на поставените от членовете точки и техния сбор, отразен в протокола, остават напълно недоказани. От приобщените по делото оценъчни карти се установява следното: 1. кандидатът В.В. е бил оценен от всеки член на комисията както следва: Д.С. му е поставил общ брой точки 53, Л.А. му е поставила общ брой точки 10, К.Б. му е поставил общ брой точки 73, Б.Н. му е поставил общ брой точки 76, А.П. му е поставил общ брой точки 61, Т.М. му е поставил общ брой точки 74, А.В. му е поставила общ брой точки 51, М.В. му е поставила общ брой точки 53, В.Н. му е поставил общ брой точки 33, И. П. му е поставил общ брой точки 36, А.А. му е поставил общ брой точки 51, К.Р. му е поставила общ брой точки 72, а Д.Е. му е поставила общ брой точки 52. Сборът на така поставените точки е 695, който е идентичен с отразения в изготвения протокол; 2. кандидатът Б.Б. е бил оценен от всеки член на комисията както следва: К.Б. му е поставил общ брой точки 40, Д.С. му е поставил общ брой точки 45, А.А. му е поставил общ брой точки 73, К.Р. му е поставила общ брой точки 31, В.Ш. му е поставил общ брой точки 42, И. П. му е поставил общ брой точки 50, Д.Е. му е поставила общ брой точки 36, А.П. му е поставил общ брой точки 55, М.В. му е поставила общ брой точки 40, А.В. му е поставила общ брой точки 31, Б.Н. му е поставил общ брой точки 71, Т.М. му е поставил общ брой точки 76, Л.А. му е поставила общ брой точки 76. Сборът на така поставените точки е 666, който е идентичен с отразения в изготвения протокол; 3. кандидатът С.Д. е бил оценен от всеки член на комисията както следва: Д.Е. му е поставила общ брой точки 74, Б.Н. му е поставил общ брой точки 60, Л.А. му е поставила общ брой точки 18, К.Р. му е поставила общ брой точки 76, А.П. му е поставил общ брой точки 48, М.В. му е поставила общ брой точки 41, А.В. му е поставила общ брой точки 46, А.А. му е поставил общ брой точки 31, Т.М. му е поставил общ брой точки 17, И. П. му е поставил общ брой точки 40, Д.С. му е поставил общ брой точки 71, К.Б. му е поставил общ брой точки 29, В.Ш. му е поставил общ брой точки 65. Сборът на така поставените точки е 616, който е идентичен с отразения в изготвения протокол; 3. кандидатът М. Д. е бил оценен от всеки член на комисията както следва: М.В. му е поставила общ брой точки 56, К.Б. му е поставил общ брой точки 32, Д.С. му е поставил общ брой точки 31, Т.М. му е поставил общ брой точки 45, А.В. му е поставила общ брой точки 51, А.П. му е поставил общ брой точки 62, А.А. му е поставил общ брой точки 66, К.Р. му е поставила общ брой точки 17, Б.Н. му е поставил общ брой точки 65, И. П. му е поставил общ брой точки 55, В.Ш. му е поставил общ брой точки 54, Д.Е. му е поставила общ брой точки 54, Л.А. му е поставила общ брой точки 10. Сборът на така поставените точки е 598, който е идентичен с отразения в изготвения протокол. При идентитет между общия брой на точките по оценъчни карти и общия брой на точките, посочен в крайния протокол, оплакванията на въззивника се явяват неоснователни. Тук следва да бъде разгледано и оплакването относно порочността на конкурсната процедура поради преждевременното напускане на един от членовете – К.Р.. Въззивният съд приема, че конкурсът е бил законен, а оплакването е неоснователно, тъй като в чл.8, ал.5 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007г. е посочено, че заседанията на комисията са редовни, ако присъстват най-малко 2/3 от членовете й, което правило несъмнено е било спазено дори при напускането на посочения член. Освен това в чл.11, ал.3, изр.посл. от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007г. е посочено, че всеки член на комисията може да задава допълнителни въпроси след като участникът в конкурса е изложил устно своята концепция. При това положение не съществува задължение за съответния член да зададе въпрос, а това зависи единствено от неговата преценка, с оглед нуждата да бъдат установени професионалните и другите качества на кандидата, а самият конкурс би могъл да протече и без това да е сторено и то само след устното излагане на изготвената концепция. Щом задължение за задаване на въпроси не съществува, то следва, че самото поставяне на оценка чрез попълване на оценъчни карти по чл.11, ал.4 от Наредбата може да бъде направено и само на база изслушване на кандидата, като законово ограничение в обратната насока не съществува и такова не е било нарушено. Видно е от представените по делото оценъчни карти, че членът на комисията К.Р. е оценила всеки един от кандидатите, в т.ч. и С.Д., като същата е подписала и изготвения протокол. Разпитана, К.Р. е заявила, че това тя е неправила за всеки един кандидат след изслушването му, като това тя е сторила и по отношение на С.Д. преди да напусне заседанието. Въз основа на това, съдът счита, че в случая напускането на член на комисията след изслушване на концепцията на кандидата, без да бъдат зададени допълнителни въпроси не е довело до незаконосъобразност на проведената процедура, щом надлежно са били попълнени оценъчни карти, въз основа на които е съставен и крайният протокол, подписан от всички членове. Не се установява по делото субективната нагласа на членовете на комисията при изпълнение на задълженията им при провеждане на конкурса да е била като към формалистична и бюрократична процедура. Дали участник е конкурса е бил в нетрезво състояние няма значение за законосъобразното протичане на процедурата, а и подобно обстоятелство не се установява. Съдът не установява и нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от страна Софийски районен съд с отхвърлянето от страна на първата инстанция на доказателствените искания на ищеца за допускане до разпит на И.М. и за приобщаване по делото на аудиовизуални записи от изявления на министъра на културата, тъй като същите не са били необходими за правилното разрешаване на спора, доколкото субективната оценка на министъра на културата или на поискания свидетел за провеждането на конкурса, изразена пред трети лица, не е обвързваща за съда. Що се отнася до оплакването, че не е бил спазен принципът по чл.8, ал.1 от КТ, следва да се има предвид, че добросъвестността на работодателя се предполага, на основание чл. 8, ал. 2 от КТ, поради това страната, която оборва презумпцията, носи тежестта на доказване. За да е налице такава злоупотреба, е необходимо да бъде установено, че действията на работодателя са напълно произволни от обективна страна и съвсем целенасочени от субективна страна, за да се приеме, че работодателят е действал недобросъвестно - с позволени от закона средства е целял единствено уволнението на служителя. Според Решение № 239 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 799/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, когато работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, той трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като в исковата молба изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. Наведените от ищеца в исковата молба факти не са доказани и не е установена недобросъвестността у работодателя при уволнението. Въз основа на изложеното, съдът счита, че предявеният от ищеца иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, с оглед законосъобразното провеждане на конкурсната процедура, поради което решението на районния съд следва да бъде потвърдено. По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ: Доколкото искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно е предпоставка за уважаването на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението работа, то следва, че искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е неоснователен, поради което решението на районния съд, с което е отхвърлен, е правилно и подлежи на потвърждаване. По отговорността за разноски: При този изход на спора разноски се следват на въззиваемата страна. Народен театър „И. Вазов“ е представил договор за правна помощ от 20.06.2023г., с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1800, 00 лева, списък по чл. 80 от ГПК, както и платежно нареждане, от което е видно, че сумата е заплатена. Въззивникът М. И. Д. е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на уговореното възнаграждение, което е основателно, доколкото във въззивното производство не са събирани доказателства по делото и спорът е концентриран основно по фактите, за които доказателствата вече са събрани в първоинстанционното производство, като е проведено и едно открито съдебно заседание. Минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове е уредено в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. Съгласно тази уредба минималното възнаграждение за защита по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, но само когато са предявени самостоятелно, е в размер не по-малко от минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. От текста на Наредбата следва, че когато исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ (за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност) са предявени при условията на обективно съединяване, както е в случая, минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална работна заплата /така и Определение № 60264 от 29.06.2021г. на ч.гр.д. № 3518/2020г., I I I г.о. на ВКС/. Към момента на сключване на договора, съгласно ПМС № 497 от 29.12.2022 г. за 2023 г. размерът на минималната работна заплата възлиза на 780 лева. При това положение прекомерен се явява претендираният от въззиваемия размер на адвокатско възнаграждение от 1800 лева, като същият следва да бъде намален до сумата от 780 лева, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 и тази сума следва да бъде присъдена в полза на „Народен театър“ И. Вазов. Водим от горното, съдът