Решение № 1677 от 15.11.2021 г. на Районен съд - Варна по дело № 7663/2021 г.

производство е напълно доказан на база приобщените по двете дела фактури, отразяващи плащане на договорения адвокатски хонорар по банков път в заповедното производство и в брой в исковото производство. Съразмерно на отхвърлената част на исковете исковият съд следва да определи отговорността на ищеца за сторените от ответната страна съдебно деловодни разноски. Исковите претенции както бе посочено и по-горе, са били предявени и поддържани в условията на ОСИ, като за всеки отделен иск се дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.При отхвърляне на два от трите иска съразмерно, в процентно отношение, разноските които следва да се присъдят в полза на ответното дружество и в заповедното и в исковото производство възлизат на 0, 55% от общия размер – т.е. 0, 55% от 360 лв. и 0, 55% от 1080, 00 лв. с ДДС =198лв. с ДДС за заповедното и 594, 00 лв. с ДДС по исковото. На последно място, с оглед факта, че заявените в заповедното и поддържани от ищеца в исковото производство претенции освобождават заявителите и ищци от плащане на държавни такси, исковият съд следва да определи дължимата се по делото от ответната страна държавна такса върху уважения иск от 610 лв. Дължимата се такса е равна на 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лева за 1 иск, след приспадане на таксата за водене на заповедното производството.Заповедния съд е бил определил с разпореждането си издаване на заповед по чл.410 ГПК размера на държавна такса върху целия материален интерес, като е изчислил таксата в размер на общо 26, 93 лв. съгл. чл. 78, ал.6 ГПК вр. чл. 12, т.1 ТДТССГПК. При уважен иск с цена от 610 лв., дължимата се за заповедното производство възлиза на 2 % върху този материален интерес, но не по-малко от 25 лв., или исковия съд следва да редуцира размера на таксата от 26, 93 лева на 25, 00 лв. дължима от ответната страна в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Варна, с оглед изхода на спора. В исковото производство исковия съд следва да възложи в тежест на ответната страна съгл. чл. 78, ал.6 ГПК, вр. чл. 12, т.1 ТДТССГПК сумата от 25, 00 лева – дължима държавна такса върху уважената част от исковите претенции. Водим от характера на спора и нормата на чл. 83, ал.1 т.1 ГПК, съдът не възлага в тежест на ищеца други разноски. В този смисъл е и част от съдебната практика, обективирана в Определение № 909/22.12.2014 г.на ВКС, по ч.гр.д. № 6162/2014 г.на Трето г.о., ГК, с докладчик съдията Любка Богданова, постановено в производство по реда на чл. 274, ал.1, изречение 1-во ГПК. От мотивите на цитирания съдебен акт може да бъде прочетено, че: „отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от спечелилата делото страна. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 359 КТ работниците и служителите са освободени от такси и разноски по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметката на съда, тъй като за тях производството е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила в производството. От материалноправната отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото, не може да има освобождаване, дори със закон, освен ако държавата поеме изплащането на дължимото обезщетение от бюджета на съда“. Водим от изложените съображения, Варненски районен съд