Решение № 1378 от 8.11.2023 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 2820/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на М. Ж. В. срещу К.Ф., която твърди, че се намирала в трудово правоотношение с наследодателя на ответника ЕТ Х.И.Ю.а, с фирма „Идеал – Хасан Юсеинов“, починал на 17.08.2022г. Трудовото правоотношение било прекратено по инициатива на ищцата, на осн. чл.327, ал.1, т. 2 от КТ, след което били останали неизплатени суми за трудово възнаграждение и обезщетения. Предявява следните претенции за заплащане на сумите: 1 238.00/хиляда двеста тридесет и осем/лв., представляваща дължимо, неизплатено трудово възнаграждение за месеците: юли 2022г.- 868лв. и август 2022г.-340лв., както и законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 8.00/осем/лева, представляваща размера на мораторната лихва, начислена върху дължимото, неизплатено трудово възнаграждение за месеците: юли 2022г. и август 2022г. за периода 30. 08. 2022г., датата на падеж на вземането за заплата по трудово правоотношение за месец юли 2022г., до датата на предявяване на исковата молба 19. 10. 2022г. 868/осемстотин шестдесет и осем/лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, както и законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 3 672/три хиляди шестстотин седемдесет и два/лв., представляваща дължимия и неизплатен полагаем годишен отпуск за периода: за 2019г. - 12 работни дни, за 2020г. - 20 работни дни, 2021г. - 20 работни дни - общо 52 работни дни по 43 лв. на ден в общ размер - 2 236/две хиляди двеста тридесет и шест/ лв. и за 2022г. - 20 работни дни по 43 лв. на ден, в общ размер - 860/осемстотин и шестдесет/ лв., както и законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. 5 208/пет хиляди двеста и осем/лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, както и законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; Препис от исковата молба е връчен редовно – лично на ответника по делото К.Ф., но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. С допълнителна искова молба предявена в с.з. от 12.04.2023г., исковете са насочени и към втория наследник З. Е., която е депозирала на 22.05.2023г., чрез адв. П.И., отговор на исковата молба, в който: Признава иска по чл. 128, т.2 от КТ за плащане на трудово възнаграждение за месец юли 2022г. изцяло и за месец август 2022г. - частично, до прекратяване на трудовото правоотношение. Счита за частично основателен иска по чл. 224 от КТ, за парично обезщетение за платен отпуск, който не е използван и правото на ползването му не е погасено по давност и признаваме иска в тази част. Счита, че обезщетение се дължи само за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му - за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ. Счита за неоснователен иска по чл. 221 от КТ, като се мотивира с това, че съгласно чл.325, ал.1, т.10 от Кодекса на труда трудовият договор се прекратява със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор, тъй като престава да съществува работодател, който би могъл да изпълни задълженията по КТ. От друга страна, намира, че прекратяването на трудовото правоотношение е станало на основание чл. 327, ал. 1, т 2 от КТ(поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение). Твърди, че в предприятието на едноличния търговец е възприето със съгласието на работниците трудовото възнаграждение да се заплаща до 25 число на месеца следващ месеца на положения труд, така както е уточнено в актуалните трудови договори. Претенцията на ищеца била е за заплащане на заплати за месец юли и частично за месец август 2022г., тоест към 22.08.2022г. не било налице забавяне в изплащането на дължимо възнаграждение. Счита за основателен и признава иска по чл. 222, ал.3 от КТ, в размера, установен в съдебно - икономическа експертиза. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства намери за установено: Ищецът М. Ж. В. е работила по трудово правоотношение с ЕТ Х.И.Ю., с фирма „ИДЕАЛ-ХАСАН ЮСЕИНОВ“ на длъжност „технически изпълнител“, възникнало по трудов договор №2 от 01.12.2002г., сключен за неопределено време, на осн. чл.67, ал.1, т.1 от КТ / видно от приложения препис/. Последното изменение на трудовото правоотношение е с допълнително споразумение от 01.05.2020г., към трудовия договор страните по трудовото правоотношение са се договорили месечното трудово възнаграждение да бъде променено на 311.50лв., като работното време е намалено от пълно/8 часа/ на непълно/4 часа/, считано от 01.05.2020г. На 22.08.2022г. ищцата подала заявление за прекратяване на трудовия договор, на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.10 от КТ. С уведомление от 04.01.2022г. ищцата е уведомена от работодателя, че за 2021г има право да ползва 52 работни дни неизползван платен годишен отпуск до 2021г., а за 2022г.-20 работни дни полагащ се платен годишен отпуск за 2022г. По делото е представена разчетно-платежна ведомост за юли 2022г. и август 2022г., както и справки за неизплатени заплати за м.юли и август 2022г., видно от които ищцата М. В. не е получила трудово възнаграждение за месец юли 2022г. в размер на 673.26 лева. Видно от представено по делото удостоверение за наследници, Х.И.Ю. е починал на 17.08.2022г. и е оставил наследници по закон- дъщеря З. Е. и син-К.Ф.. От представената по делото справка за актуално състояние на трудовите договори на ищцата е видно, че в НАП В.Търново е подадена информация за прекратено трудово правоотношение с ЕТ „Идеал- Хасан Юсеинов“ на 18.08.2022г. От показанията на св. Д.Е.Н-В., се установи, че е работила в ЕТ „Идеал-Хасан Юсеинов“ до 22.08.2022г., заедно с ищцата, като технически сътрудник в офиса на търговеца. Занимавали се с участието на фирмата в обществени поръчки. Поради натовареността в работата рядко ползвали отпуск, предимно по ден или два при неотложна необходимост, а ищцата дори не била излизала отпуск за периода, за който свидетелката е работела при посочения работодател. Обикновено устно искали отпуск и след като им се разреши, подавали молба. Трудовите възнаграждения получавали на ръка на 25-то число от месеца, като отделно им били доплащани и други средства. От заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за периода м. юли 2022 г. до м. август 2022 г. възнаграждения и обезщетения (след извършените корекции), сумата в размер на 8 182, 57 лева е налична като кредитно салдо (задължение за плащане) по счетоводна сметка 421 „Персонал“. Брутното трудово възнаграждение на ищцата М. Ж. В. за месец юли 2022 г. е в общ размер на 867, 62 лв., като е формирано от: трудово възнаграждение от основна работна заплата в размер на 710, 00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 157, 62 лева. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода: 2019 г. - 12 работни дни, 2020 г. - 20 работни дни, 2021 г. - 20 работни дни и 2022 г. - 20 работни дни или общо 72 работни дни е в общ брутен размер на 2 974.70 лв. и нетен размер 2 677, 23 лева. Предвид прекратеното през месец Август 2022 г. ( т.е. лицето е отработило част от 2022 г.), трудово правоотношение, неползваният платен годишен отпуск за 2022 г. е 13 работни дни. При това положение обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода: 2019 г. - 12 работни дни. 2020 г. - 20 работни дни, 2021 г. - 20 работни дни и 2022 г. (до 22.08.2022 г.) - 13 работни дни или общо 65 работни дни е в общ брутен размер на 2 685, 49 лв. и нетен размер 2 416.94 лева. Експертизата е установила при извършената проверка в счетоводството на ЕТ "Идеал - Хасан Юсеинов", че не са налице молби на служителя и заповеди на управителя за ползване на платен годишен отпуск, полагащ се на ищцата за периода от 2020 г. до 2022 година. Като доказателство по делото е приложена молба № 238/ 22.10.2021 г. на М. Ж. В. за ползване на платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни за 2019 година и издадена в тази връзка заповед № 238/ 22.10.2021 г. на управителя за разрешаване ползването на платен годишен отпуск - 5 работни дни, считано от 25.10.2021 година. При отчитане погасяването на основание чл. 176а, ал. 1 от КТ, погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск за 2019 г., то неизползваният платен годишен отпуск към 18.08.2022 г. или 22.08.2022 г. (датата на прекратяване на ТПО) е в общ размер на 53 работни дни (20 раб.дни за 2020 г., 20 раб.дни за 2021 г. и 13 раб.дни за 2022 година). При което обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода: 2020 г. 20 работни дни, 2021 г. - 20 работни дни и 2022 г. (до 18 или 22.08.2022 г.) - 13 работни дни или общо 53 работни дни е в общ брутен размер на 2 189, 71 лв. и нетен размер 1 970, 74 лева. Експертът не е установил в счетоводството на едноличния търговец плащания на начисленото обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, полагащ се на ищцата. В резултат на горното, ако се приеме че трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 22.08.2022 г. (на основание Заявление рег.№ 103/ 22.08.2022 г.), дължимото за м.Август 2022 г. /до 22-ри август/ трудово възнаграждение ще е в същия брутен размер на 418, 73 лв. и нетен размер 324, 93 лв., тъй като за дните 18 и 19.08.2022 г. лицето е следвало да получава обезщетение от НОИ. Мораторната лихва върху дължимото, начислено и неизплатено трудово възнаграждение за месеците: юли 2022 г. и август 2022 г., изчислена за периода 30.08.2022 г. (датата на падеж на вземането за заплата по трудово правоотношение за месец юли 2022 г.), до датата на предявяване на исковата молба 11.11.2022 година, е 20.52 лева Брутното трудово възнаграждение на М. Ж. В. за месец Юли 2022 година е в размер на 867, 62 лв., като брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда е в същия размер. Размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ, за един месец е в брутен размер на 867.62 лв. и нетен размер - 780, 81 лева. Съгласно представените от ответното дружество документи, обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, не е начислявано във ведомостите за работна заплата на М. Ж. В., съответно и не е изплащано такова. Имайки предвид горното, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по брутното трудово възнаграждение на М. Ж. В. за месец Юли 2022 година възлиза на 867, 62 лева. В резултат на това обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, за шест месеца е в брутен размер на 5 205, 72 лева. 6 месеца х 867, 62 лева = 5 205, 72 лева Съгласно представените от ответното дружество документи, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, е начислено във ведомостите за работна заплата на М. Ж. В. за м.Август 2022 г. - в размер на 5 205, 72 лв., като същото не е изплатено и към момента на проверката е налично като кредитно салдо/задължение по счетоводна сметка 421 „Персонал“. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, за шест месеца е в брутен размер на 5 205, 72 лева. За период от две години преди прекратяване на трудовото правоотношение, трудовото възнаграждение на ищцата М. Ж. В. е било изплащано с периодичност - около 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнася възнаграждението. С оглед на установеното се налагат следните правни изводи: По иска с правно основание чл.128 от КТ. Между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение през периода, по силата на което ищцата се е задължила да престира работна сила в предприятието на ответника на длъжност „технически сътрудник“. В тежест на наследодателя на ответниците, е възникнало задължението да предостави възможност на ищеца да престира работата си сила и да заплаща договореното месечно, като за процесните месеци юли и август 2022г., в общ размер на 1286, 35 лева, от които за месец юли 867, 62 лв. (710, 00 лв. основно трудово възнаграждение и 157, 62 лв. ДТВ за придобит стаж и професионален опит), и за месец август на 418, 73 лв. В тежест на ответниците бе да докажат изпълнение на задължението за плащане на трудовите възнаграждения, като такива доказателства не бяха ангажирани, а единия ответник признава основателността на този иск. Поради горното съдът приема, че е налице неизпълнение на основното задължение от страна на работодателя по трудовото правоотношение, съгл. чл.128 от КТ - да заплаща на ищеца – работник в установените срокове и в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Поради това следва да бъде ангажирана неговата отговорност за заплащане на дължимите трудови възнаграждения за процесния период. Предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения за процесни месеци- юли 2022г и август 2022г. се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер и следва да бъде уважен, като наследниците на работодателя, следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищцата, при равни части, сумата от 1238.00 лева / претендирания размер/ или всеки по 619 лв. По иска за обезщетение лихва за забава: С исковата си молба ищцата претендира и заплащането на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатените задължения за заплащане на трудово възнаграждение. По аргумент от разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ при забава за плащане на трудовото възнаграждение работодателят дължи обезщетение в размер на законната лихва, което възлиза на сумата от 20.52 лева, изчислена за периода 30.08.2022 г. (датата на падеж на вземането за заплата по трудово правоотношение за месец юли 2022 г.), до датата на предявяване на исковата молба 11.11.2022 година. Следователно предявените искове в общ размер на 8 лв., следва да се уважат, като всеки от ответниците заплати ½ от претендираната сума или всеки по 4 лева. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за трудови възнаграждения следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба - 11.11.2022г. до окончателното изплащане. По исковете по чл.224 ал.1 от КТ: Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Съдът намира, че доколкото с изтичането на горепосочения срок се погасява правото на ползване на отпуска, се погасява и възможността за претендиране на обезщетение за този неизползван отпуск, което е видно и от текста на разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ. В случая, макар законодателят да е употребил израза „по давност“, правото на ползване на отпуска /респ. на обезщетение/ се погасява по силата на закона. Това е така, доколкото правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение замества реалното ползване на платения годишен отпуск и съществува, доколкото работникът или служителят има право на отпуск. А след като работникът или служителят в рамките на действащото правоотношение няма право да ползва отпуска, логично няма и право да получи обезщетение за право, което вече е загубил. Поради това, при прекратяване на правоотношението работодателят дължи обезщетение за неизползвания отпуск, съобразявайки горната разпоредба, без да е длъжен да обективира пред работника или служителя възражение за изтекла давност. С оглед на горното, в случая се явява без правно значение обстоятелството, че в законоустановения срок ответниците – наследници на К.Ф., не са направили възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно установеното от счетоводната експертиза към 18.08.2022 г. или 22.08.2022 г. (датата на прекратяване на ТПО) неползвания платен годишен отпуск, непогасен по давност е в общ размер на 53 работни дни (20 раб.дни за 2020 г., 20 раб.дни за 2021 г. и 13 раб.дни за 2022 година), като обезщетението е в общ брутен размер на 2 189, 71 лв. и нетен размер 1 970, 74 лева. Възражението на ищцата, че отпускът не е ползван поради производствена необходимост е неоснователно, доколкото в чл. 176а, ал. 1 от КТ, ясно се сочи, че правото на ползването му се погасява по давност независимо от причините за това, а по делото не се установи, да е отлагано ползването за да е налице хипотезата по чл.176а, ал.2 от КТ.. При така установеното и при липса на доказателства за заплащане на обезщетение от страна на работодателя, основателен се явява предявения иск за сумата от 2 189.71 лева / или по 1094, 85 лв по всеки субективно съединен иск/ брутен размер на обезщетението по чл.224 от КТ, като за горницата до 3672 лева / или до 1836.00 лева по исковете срещу всеки ответник/, следва да се отхвърли, като неоснователен. Върху главниците следва да бъдат присъдени със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. По исковете по чл. 221, ал. 1 от КТ: Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ, при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. По делото е спорно на какво основание е прекратено трудовото правоотношение, като ищецът твърди, че това е станало на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 10 КТ, а ответниците, че основанието за прекратяване е чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ. Съдът приема, че ищцата е имала основание да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ, но не считано от 22.8.2022 г., а считано от 17.8.2022 г., когато работодателят му е починал, с което се е преустановила и дейността му. Съдът не приема, че прекратяването е в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 10, доколкото по делото няма каквито и да било данни, че трудовият договор е сключен с оглед на личността на работодателя, като това е видно и от вида на заеманата длъжност. Съдът намира обаче, че прекратяването не би могло да бъде и в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото към датата на отправяне на волеизявлението на ищцата /22.08.2022 г./ вече е било настъпило прекратителното основание по чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ /с факта на смъртта на едноличния търговец и прекратяване на дейността му/, поради което към тази дата вече е лисвало трудово правоотношение, което да бъде прекратено на соченото от ищцата основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Освен това, от заявеното от вещото лице е видно, че при справка в счетоводството е установила, че плащанията на трудовите възнаграждения са извършвани в периода 23-25- то число на месеца, следващ този, за който се дължат, а смъртта на работодателя е настъпила преди това и към посочените дати работодателят не е могъл да забави изплащането на трудовото възнаграждение, доколкото към тази дата същият вече е бил починал. С оглед изложеното съдът приема, че прекратяването на правоотношението е настъпило още на 17.08.2022 г., когато работодателят е починал и с това е преустановил дейността си. Аргумент за последното /че дейността на ЕТ е прекратена/ е и обстоятелството, че повече от година след смъртта на едноличния търговец наследниците на същия не са поели предприятието. Предвид извода на съда, че трудовото правоотношение не е прекратено в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, не е налице основната предпоставка за уважаване на претенциите по чл. 221, ал. 1 КТ за общата сума от 868лв. или 434 лева срещу всеки ответник за обезщетение, които следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани. По исковете по чл. 222, ал. 3 от КТ Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от заключението по експертизата и установеното по делото начало на трудовото правоотношение по трудов договор от 01.12.2002г., ищцата М. Ж. В. е придобила повече от 10 години трудов стаж при ЕТ "Идеал - Хасан Юсеинов", като дължимото обезщетение от работодателя е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца е била начислено от работодателя, но не е изплатено. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл.228 от Кодекса на труда се включват: основната работна заплата за отработеното време и допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. Имайки предвид горното, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по брутното трудово възнаграждение на М. Ж. В. за месец Юли 2022 година - 867, 62 лева или обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, за шест месеца е в брутен размер на 5 205, 72 лева, като искът се явява основателен до този размер или срещу всеки всеки ответник за сумата от 2602, 86 лева за горницата до претендирания – 5208 лева / 2604 лв. за всеки/ следва да се отхвърли, като неоснователен. При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца по ½ от направените по делото разноски, сързамерно на уважената част от исковете в общ размер на 2137, 21 лева / по 1068, 60 лева всеки/, от които 450.00 лева по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, 400 лв. по иска за мораторни лихви, 387.61 по исковете, с правно основание чл. 224 КТ и 899, 60 лева по исковете с правно основание по чл.222, ал.3 от КТ. Претендираното адвокатско възнаграждение от 800 лв., заплатено за обезпечаване на предявените искове е неоснователно, доколкото в заплатеното първоначално възнаграждение следва да се включва и обезпечаването на исковете, които не са бъдещи, а висящи, поради което липсва основание за повторно плащане на възнаграждение. Н а основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати ответника К.Ф. направените от него разноски по делото, разноски съразмерно отхвърлената част от исковете в размер от 334 лева, от общо 1560 лева, а на ответника З. Е. в размер от 321 лева, от общо 1500 лв.. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново дължимата за производството държавна такса, както и разноски за вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза, изплатени от вещото лице от бюджета на съда в размер общо на 200 лева. Освен разноските направени от ищеца, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, ответниците следва да заплатят на равни части необходимата държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете възлизаща на общата сума от 395, 80 лева / или по 197, 90 лева за всеки/, от които 50.00 лева по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, 50 лв. по иска за мораторни лихви, 87, 58 по исковете, с правно основание чл. 224 КТ и 208, 22 лева по исковете с правно основание по чл.222, ал.3 от КТ. Воден от горното, съдът