Решение № 9236 от 20.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 59900/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 128 КТ за сумата от 2466 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 04.06.2024 год. до 22.08.2024 год. и чл.344, ал.1, т.4 от КТ вр. с чл.346 от КТ. Ищецът-Л. Г. М. твърди, че на основание трудов договор е полагал труд при ответника, на длъжност „кофражист“. Излага, че на 22.08.2024 год. му е била връчена Заповед №А-14/22.08.2024 год., с което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа, че е незаконосъобразно уволнен, тъй като заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е немотивирана, както и че не са му искания обяснения. Поддържа и че работодателят не му заплатил дължимите трудови възнаграждения от постъпването на работа-04.06.2024 год. до прекратяването на трудовия договор-22.08.2024 год. в размер на 2466 лева. Моли съда да признае извършеното уволнение за незаконосъобразно и да го отмени и да осъди работодателя да му заплати дължимото трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата. Претендира разноските по делото. Ответникът-„КЕБГ“ ЕООД оспорва предявените като твърди, че ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, както и че дисциплинарното уволнение е извършено законосъобразно. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: По силата на трудов договор № 035/04.06.2024 год., сключен между „КЕБГ“ ООД и Л. Г. М. е възникнало трудово правоотношение, като ищеца е заемал длъжността “кофражист”. Страните са уговорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева. Със Заповед № А-14/22.08.2024 год. на управителя на „КЕБГ“ ООД на Л. Г. М. е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” на основание чл. 330, ал.2, т.6 вр. с чл. 188, т.3 от КТ, чл. 190, ал.1, т. 2 и т.7 от КТ, поради нарушение на трудовата дисциплина и вътрешния трудов ред, изразяващо се в неявяване на работа, злоупотреба с доверието на работодателя, нарушаване на Правилника за вътрешния трудов ред и трудовата дисциплина. Посочено е, че нарушението по чл. 187, ал.1, т.1 от КТ е извършено впериода от 19.08.2024 год. до 21.08.2024 год., нарушението по чл. 187, ал.1, т.1 от КТ е извършено в периода от 12.08.2024 год. до 16.08.2024 год. Приети като доказателства по делото са: разходен касов ордер от 27.07.2024 год. за сумата от 1200 лева, разходен касов ордер от 02.08.2024 год. за сумата от 1000 лева и разходен касов ордер от 09.08.2024 год. за сумата от 1000 лева. И в трите ордера е посочено, че сумата следва да се плати на Л. М., фигурира подпис за получил сумата, без да е посочено основанието, на което се плаща. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Между страните в настоящото производство е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор. При действието му за нарушения на трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 190, ал.1, т.2 и т.7 от КТ. Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му. Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Доколкото искането на обяснения следва установяване на нарушението, то обяснения следва да бъдат поискани именно за него, като дадените в друга връзка обяснения не могат да бъдат взети предвид. По делото обаче от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства да са искани от ищеца обяснения относно посочените в заповедта нарушения. В тази насока няма нито писмени нито гласни доказателства. Непоискването на обяснения от работника е самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, като съдът не следва да разглежда спора по същество (арг. чл. 193, ал. 2 от КТ). Предвид на изложеното предявеният иск се явява основателен и уволнението следва да бъде признато за незаконно и отменено. По иска с правно основание чл.128, т. 2 от КТ От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор. По своя характер трудовото правоотношение е възмездно, тъй като срещу престираната от работника или служителя работна сила стои задължението на работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в законоустановените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Точното изпълнение на това задължение предполага възнаграждението да се заплаща в срок и изцяло. Между страните не съществува спор относно размера на трудовото възнаграждение, като и че ищецът е полагал труд. Ответникът оспорва иска, като поддържа, че е заплатил изцяло трудовото възнаграждение на ищеца В тази насока и във връзка с направеното оспорване ответникът е ангажирал доказателства-разходен касов ордер от 27.07.2024 год. за сумата от 1200 лева, разходен касов ордер от 02.08.2024 год. за сумата от 1000 лева и разходен касов ордер от 09.08.2024 год. за сумата от 1000 лева. В трите ордера не е посочено основанието, на което сумите са платени на Л. М.. В случая не може да се направи категоричен извод относно основанието за плащане, тъй като сумите надхвърлят уговореното между страните основно месечно трудовово възнаграждение от 933 лева. Следователно иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода 04.06.2024 год. до 22.08.2024 год. е основателен за сума в размер на 2466 лева, до който размер иска следва да бъде уважен. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ вр. с чл.346 от КТ. Ищецът, в молба уточнение от 05.11.2024 год. е формулирал петитум на исковата молба, с който моли съда, след признаване на уволнението му за незаконно, на основание чл. 346 от КТ, да задължи работодателя да впише настъпилата промяна в единния електронен трудов запис на работника, както и в трудовата му книжка. Съдът приема, че предявения иск е недопустим поради липса на правен интерес от търсената с него защита. Една от правните последици на уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е тази, установена с чл. 346 от КТ- вписване на отмяната на незаконното уволнение. Ето защо, в случай на предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, липсва правен интерес от предявяването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ. В този смисъл е и константната съдебна практика- постановените по реда на чл. 290 от ГПК- Решение № 193 от 16.07.2014 г. по гр. дело № 5948/2013 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 31 от 19.03.2019 г. по гр. дело № 2008/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и др. Правен интерес от предявяването на такъв иск има когато се твърди, че основанието за прекратяване е неточно вписано, а не когато се твърди, че то е незаконосъобразно изобщо, както е в настоящия случай. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ е недопустим и като такъв следва да бъде върнат, а производството него – прекратено. По разноските Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лева, представляващи направени по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 148, 64 лева. Воден от горното