Решение № 7376 от 21.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6426/2023 г.

Предявени са от Ц. П. А. срещу Поделение „У••••• на вл••••••• и •••• – ••••“ при ••• „••••“ (•••••) обективно кумулативно съединени искове, к•••то следва: иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. чл. 37, ал. 2 КТД на ДП „••••“ от 2020г. за сумата от 11468,18 лева (след увеличаване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) – непогасена част от парично обезщетение, дължимо за оставане без работа в периода от 12.12.2020 г. до 25.05.2022 г., поради нез•••онно уволнение, ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба (06.02.2023 г.) до окончателното плащане, иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 1186,02 лева (след увеличаване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) – обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва върху общата сума от 11468,18 лева за периода на забавата от 24.03.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2023 г., включително; иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. чл. 28, ал. 1 КТД на ДП „••••“ от 2020г. , вр. чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 932,94 лева (след намаляване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) – допълнително възнаграждение за клас „прослужено време“, дължимо за периода от 01.01.2021 г. до 25.05.2022 г., ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба (06.02.2023 г.) до окончателното плащане, к•••то и иск с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 119,84 лева (след намаляване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) - обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва върху неплатените в срок допълнителни възнаграждения за „клас прослужено време“, дължимо за периода от 12.01.2021 г. до 25.05.2022 г., за периода на забава от 24.03.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2023 г., включително; иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. чл. 69, ал. 2 , т. 1 КТД на ДП „••••“ от 2020г. за сумата от 1136,16 лева (след увеличаване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) – пропусната полза, съизмеряваща се със стойността на купони за храна – по 60 лева месечно, дължими за периода от 12.12.2020 г. до 25.05.2022 г. , ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба (06.02.2023 г.) до окончателното плащане, к•••то и иск с правно основание чл.86, ал.1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 102,30 лева (след увеличаване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) – обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва върху дължимата равностойност на купоните за храна в общ размер от 1136,16 лева, дължима за периода от 12.12.2020 г. до 25.05.2022 г., за периода от забавата от 24.03.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2023 г., включително; иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. ••••• г. на Директора на ••••••“ за сумата от 773,50 лева (след намаляване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) – допълнително възнаграждение – по 90 лв. месечно, дължими за периода от 12.12.2020 г. до 25.05.2022 г., ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба (06.02.2023 г.) до окончателното плащане, к•••то и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 117,31 лева (след намаляване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) – обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва върху сумата от 773,50 лева за периода на забавата от 24.03.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2023 г., включително иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. т. 3, раздел XII от Споразумение от 01.03.2019г. за удължаване действието и изменение на КТД, касаещо чл. 69, ал. 2, т. 2 КТД за общата сумата от 580 лева (след намаляване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) – ежегодна социална сума за отпуск в размер на 290 лв. годишно за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба (06.02.2023г.) до окончателното плащане, к•••то и иск с правно основание чл.86, ал.1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 55,22 лева (след намаляване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) – обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва върху дължимата обща сума от 580 лева за периода на забавата от 24.03.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2023 г., включително; иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. т. 1 от Споразумение от 05.06.2019г. за изменение на КТД, касаещо чл.70, ал.2, т.1 КТД за общата сума от 180 лева – пропусната полза вследствие нез•••онното уволнение от по 90 лева за 2020 г. и за 2021 г. за Деня на железничаря, ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба (06.02.2023 г.) до окончателното плащане, к•••то и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 16,21 лева (след намаляване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) – обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва върху дължимата сума от 180 лева, за периода на забавата от 24.03.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2023 г., включително; иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. чл. 72, ал. 1 КТД на ДП „••••“ от 2020г. за сумата от 288,25 лева (след увеличаване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) – вноски за допълнително пенсионно осигуряване в размер на по 15 лева месечно за периода от 12.12.2020г. – 25.05.2022г., ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба (06.02.2023 г.) до окончателното плащане, к•••то и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 25,95 лева (след увеличаване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) - обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва върху вноските за допълнително пенсионно осигуряване в общ размер от 288,25 лева, за периода на забавата от 24.03.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2023г., включително; иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр чл. 59 КТ, вр. чл. 73 КТД на ДП „••••“ от 2020г. за сумата от 1154,40 лева (след увеличаване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) – обща стойност на полагащите се безплатни пътувания с вл••• за 2021г. и 2022г., неизползвани от ищеца поради нез•••онното му уволнение, ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба (06.02.2023 г.) до окончателното плащане, к•••то и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 103,94 лева (след намаляване на размера на иска съгласно молба от 06.03.2024г. – л.260, допуснато с определение от 21.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание) – обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва върху сумата от 1154,40 лева за периода на забавата от 24.03.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2023г., включително. Ищецът твърди, че е работил по безсрочно трудово правоотношение при ответника на длъжността „началник железопътна •••• I•••“. Със Заповед № 77/11.06.2020г. на Директора на „У••••• на вл••••••• и •••• – ••••“ към ••• „Национална компания железопътна инфраструктура“ (съкратено „••••“), връчена на 12.06.2020г., на ищеца било наложено дисциплинарно н•••азание „уволнение“. С решение по гр.д. № 29883/2020г. на СРС, 141 с-в били уважени предявените от ищеца срещу ответника искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и наложеното дисциплинарно н•••азание „уволнение“ било признато за нез•••онно, като било постановено ищецът да бъде възстановен на предишната работа. В посочената част решението на СРС влязло в сила на 24.03.2022г. Със заповед № 2193/23.05.2022г. на директора на •••• – ••••“ ищецът бил възстановен на предишната длъжност. Т•••а от нез•••онното уволнение на ищеца на 12.06.2020г. до възстановяването му на работа на 23.05.2022г. изминали 23 месеца и 13 дни. С влезлите в сила съдебни решения на ищеца било присъдено обезщетение за оставането му без работа за периода 12.06.2020г. – 12.12.2020г. Ищецът останал без работа и след 12.12.2020г. до възстановяването му на работа на 25.05.2022г. Поддържа, че за периода 12.12.2020 г. – 25.05.2022 г. му се дължат редица плащания, които не е получил. Ищецът бил член на синдикалното ръководство и спрямо него намирал приложение Колективния трудов договор (съкратено „КТД“). Ищецът счита, че има право на обезщетение по чл. 37, ал. 2 КТД през периода 12.12.2020 г. – 25.05.2022 г. Ответникът признал основанието за плащане на соченото обезщетение, защото доброволно платил част от дължимите суми, като изплатил главница в размер на 10179,09 лева и лихва за забава в размер на 399,53 лева за периода от 25.05.2022 г. до датата на плащането – 28.10.2022 г. При това ответникът дължал остатъка от сумата по чл. 37, ал.2 КТД и обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва, считано от 24.03.2022г. (дата на влизане в сила на съдебното решение). Освен това на основание чл. 28, ал. 1 КТД на ищеца се дължало допълнително възнаграждение „клас прослужено време“ за периода от 01.01.2021г. – 25.05.2022г., к•••то и обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва, считано от 24.03.2022г. до завеждане на делото. Вследствие на нез•••онното уволнение ищецът пропуснал да получи и купони за храна, дължими на основание чл.69, ал.2, т.1 КТД, които му се дължали помесечно в размер на 60 лева за периода 12.12.2020 г. – 25.05.2022 г., к•••то и обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва, считано от 24.03.2022г. до завеждане на исковата молба. На ищеца се дължало и допълнително възнаграждение в размер на 90 лева месечно на основание •••••г. на Директора на ••••“ за периода от 12.12.2020 г. до 25.05.2022 г., к•••то и обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва, считано от 24.03.2022г, до завеждане на исковата молба. На ищеца се дължала и социална сума за отпуск ежегодно в размер на 290 лева съгласно т.3 от Раздел XII по Споразумение от 01.03.2019 г. за удължаване действието и изменение на КТД, касаещо чл. 69, ал. 2, т. 2 КТД за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., к•••то обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва от 24.03.2022 г. до завеждане на исковата молба. На ищеца се дължала и сумата от по 90 лева годишно за Деня на железничаря за 2020 г. и 2021 г. на основание т.1 от Споразумение от 05.06.2019 г. за изменение на КТД, касаещо чл. 70, ал. 2, т. 1 КТД, к•••то и обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва от 24.03.2022 г. до завеждане на исковата молба. На ищеца се дължали и вноски за допълнително пенсионно осигуряване, които ответникът бил задължен да прави на основание чл. 72, ал.1 КТД в размер на 15 лева месечно за периода от 12.12.2020 г. до 25.05.2022 г., к•••то и обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва от 24.03.2022 г. до завеждане на исковата молба. На ищеца се дължала сума и за безплатни пътувания с вл••• в размер на 550 лева годишно съгласно чл. 73, ал. 1 КТД за 2021 г. и за 2022 г., която социална придобивка не била ползвана от ищеца, к•••то и обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва от 24.03.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба. Ищецът сочи, че неполучаването на описаните суми се дължи изцяло на нез•••онното му уволнение. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иск••••. Ответникът възразява, че с извършеното извънсъдебно плащане е погасил изцяло задължението си по чл. 37, ал. 2 КТД, като съгласно чл. 228 КТ обезщетението се изплащало на база брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието, т.е. в случая това бил м.05.2020 г. Отрича дължимостта на сумата за „клас прослужено време“, защото за процесния период ищецът не бил работил при ответника. По отношение на претенцията за стойността на купони за храна излага аргументи, че същите не са елемент от работната заплата, поради което част от нея не може да се изплаща под друга форма. Предоставянето на ваучери за храна се извършвало по реда на чл. 294 КТ със средствата за социално – битово и културно обслужване на работниците и служителите, тъй като ваучерите за храна били социални придобивки, предоставени в натура на работниците и служителите. Оспорва и претенцията за допълнително възнаграждение в размер на 90 лева месечно съгласно •••••г. Възразява, че последното плащане не е с постоянен хар•••тер и не се включва в брутното трудово възнаграждение, което служи като база при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията. Възразява и срещу дължимостта на сумата от 290 лева за платен годишен отпуск, защото в случая не било налице ползване на платен годишен отпуск, а било платено само обезщетение за неизползването му. Оспорва и дължимостта на сумата от по 90 лева годишно за Деня на железничаря с аргумент, че сумата се заплаща на служителите, намиращи се в трудово правоотношение с ответника. По отношение на претенцията за вноски за допълнително пенсионно осигуряване ответникът посочва, че от 09.08.2020 г. до 21.12.2022 г. е нямало сключен договор за допълнително пенсионно осигуряване. Относно претенцията за стойност на пътувания с жп транспорт възразява, че паричната равностойност на карта за жп транспорт не подлежи на изплащане на лица по времето, в което не са били на работа при ответника поради нез•••онно уволнение, защото през процесния период не е било налице реално полагане на труд. В условия на евентуалност, при уважаване на претенциите за главните вземания, се оспорват •••цесорните претенции, като се поддържа, че лихва се дължи от поканата, т.е. от датата на подаване на исковата молба. Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ф•••тическа и правна страна следното: По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. чл. 37, ал. 2 КТД на ДП „••••“ от 2020г. за сумата от 11468,18 лева и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 1186,02 лева: Страните не спорят, а от събраните по делото писмени доказателства се установяват следните обстоятелства: По трудов договор •••• (л.59) ищецът Ц. П. А. е назначен при ответника – •••• ••••“, на длъжността „стрелочник“. Съгласно допълнително споразумение № 4033/31.10.2017г. към трудовия договор ищецът е приел да изпълнява длъжността „началник, железопътна гара в жп •••• I•••.“ (л.61). Със Заповед № 77/11.06.2020г. на Директора на •••• •••• на ищеца е наложено дисциплинарно н•••азание „уволнение“. Дисциплинарното н•••азание „уволнение“ е признато за нез•••онно и ищецът е възстановен на предишната работа с решение от 28.09.2020г. по гр.д. № 29833/2020г. на СРС, 141 – ви състав, потвърдено в частта относно иск•••• по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ с решение от 03.06.2021г. по въззивно гр.д. № 3010/2021г. на СГС, IV - Б състав (л.11), като последното не е допуснато до касационно обжалване с определение от 24.03.2022г. по гр.д. № 4284/2021г. на ВКС, I V ГО. С посочените съдебни решения на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ на ищеца е присъдено и обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 12.06.2020 г. – 12.12.2020 г. в общ размер от 7174,02 лева. Със Заповед № ••••г. (л.99) на директора на •••• - •••• при ••••“ ищецът е възстановен на работа на длъжност „началник гара на жп ••••“, считано от 25.05.2022г. На 25.05.2022г. ищецът е подал писмено заявление до ответника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие (л.100) и трудовият договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ с •••т за прекратяване на трудовото правоотношение № 2199/25.05.2022г. на директора на •••• - •••• при •••“, считано от 26.05.2022г. (л.101). Няма спор по делото, че ••••“ е сключил Колективен трудов договор на 02.06.2020г. (приет като доказателство по делото) със синдикални организации, като този договор е приложим спрямо ищеца като член на една от синдикалните организации – страна по договора (чл.57, ал.1 КТ). Срокът на действие на договора е 2 години (пар.9 от ПРЗ на КТД от 2020г.). Съгласно чл. 37, ал. 2 КТД на ••••“ за 2020г. през време на нез•••онно уволнение работникът или служителят, работил на по – ниско платена работа, има право на разликата в заплатите за периода, през който е работил на по – ниско платена работа. Съдът счита, че с т•••а приетата клауза от КТД е уредено право на работниците/служителите, спрямо които КТД има действие, да получат обезщетение, когато са били уволнени, а впоследствие уволнението им е признато за нез•••онно по надлежния ред, през времето в което, не са работили при работодателя поради нез•••онното уволнение, но са получавали доход от труд, който е в по – малък размер от дохода, който биха получавали при работодателя, •••о не бе нез•••онното им уволнение. При това с КТД е установено по – благоприятно положение за работниците /служителите (арг. чл.50, ал.2 КТ), според което при нез•••онно уволнение същите имат право на обезщетение извън ограниченото в з•••она обезщетение до шест месеца от уволнението (чл. 225 КТ). Клаузата по чл. 37, ал. 2 КТД урежда право на обезщетение за по – дълъг период, т.е. през цялото време на нез•••онното уволнение, до възстановяване на работа. В същото време клаузата на чл. 37, ал. 2 КТД урежда хипотеза на право на обезщетение само когато работникът/служителят е започнал по – ниско платена работа, не и в хипотеза на оставане без работа. Последните две хипотези са различни. Съдът приема, че смисълът на клаузата на чл. 37, ал. 2 КТД е да поощри трудовата заетост на работника/служителя, докато тече съдебното производство по спора относно з•••онността на уволнението му. Обезщетение по чл. 37, ал. 2 КТД се дължи само при условие, че предприетата от работника/служителя трудова заетост му носи доходност, по – ниска от тази, която бил получавал при работодателя, който нез•••онно го е уволнил и последният дължи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал •••о не бе нез•••онното уволнение, и реално получавания доход от труд по време на нез•••онното уволнение. В същото време съдът приема, че под „по – ниско платена работа“ по смисъла на чл. 37, ал. 2 КТД следва да се разбира всяк•••ъв тип трудова заетост, независимо от формата, под която се осъществява – по граждански договор, трудов договор или друг вид правоотношение, по което е полаган трудът. От значение е да е получаван доход от труд. В случая не се прилага по аналогия нормата на чл. 225 КТ, която изисква липса на заетост само по трудовото правоотношение, защото обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД не е равнозначно нито по материалноправни предпоставки, нито по краен срок на дължимост на обезщетението по чл. 225 КТ. Обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД е самостоятелен вид, изрично уговорен в КТД, различен от обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, като по естеството си е обезщетение за пропуснати ползи и се съизмерява в разликата между възнаграждението, което ищецът би получил, •••о беше продължил да работи при ответника, и реално получения доход от труд. От събраните по делото доказателства (допълнително з•••лючение на съдебно – счетоводна експертиза – л.271, което се кредитира от съда, като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице и справка за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н – 13 към ••• – л.26 и сл.) се установява, че след уволнението, впоследствие признато за нез•••онно, ищецът в качеството на изпълнител е сключил договор за извършване на работа чрез личен труд на 10.05.2021г. с „•••• като възложител, к•••то и следните анекси: анекс от 30.07.2021г., с който срокът на договора е удължен до 30.09.2021г., анекс от 28.09.2021г., с който срокът на договора е удължен до 31.12.2021г. и анекс от 02.01.2022г., с който срокът на договора е удължен до 31.12.2022г. По посочения договор и сключените към него анекси ищецът е получавал плащания, подробно описани от вещото лице в допълнителното з•••лючение по съдебно – счетоводната експертиза. Няма спор по делото, че на основание чл. 37, ал. 2 КТД ответникът е направил извънсъдебни плащания на ищеца в общ размер от 10179,09 лева. Пояснението относно извършеното плащане е посочено в приет като доказателство по делото изходящ от ответника документ „суми за доплащане по чл.37, ал.2 от КТД Ц. А.“, приет като доказателство по делото (л.216 и сл.). Установява се, че за периода м.01.2021 г. – м.04.2021 г., включително, ответникът е начислил на ищеца обезщетение за оставането му без работа общо в размер на 5149,76 лева - бруто (по 1287,44 лева за всеки един от месеците). За периода от м.05.2021 г. до м.05.2022 г., вкл., ответникът е начислил на ищеца разликата в заплатите, като е приел, че брутната заплата при друг работодател от уволнението до възстановяването е 888,48 лева месечно и е начислил за всеки от месеците разлика в заплатите в размер на по 398,96 лева (1287,44 лева – 888,48 лева), а само за м.05.2022г. е начислил разлика в размер на 60,16 лева (948,64 лева – 888,48 лева). При това за периода м.05.2021 г. – м.05.2022 г., вкл., ответникът е платил на ищеца обезщетение по чл. 37, ал. 2 КТД в размер на 4847,68 лева (бруто) / 4362,91 лева (нето). Съгласно изложеното по – горе относно тълкуването на хар•••тера на обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД съдът приема, че т•••ова се дължи само за периода от нез•••онното уволнение до възстановяването на работа, в който период ищецът е работил на по – ниско платена работа, без значение от типа на заетост и хар•••тера на правоотношението, по което се полага трудът. При това правото на обезщетение по чл. 37, ал. 2 КТД е валидно възникнало за периода от 10.05.2021 г. (започване на работа по граждански договор с „••••) до 25.05.2022 г. (дата на възстановяване на работа при ответника). За периода от уволнението до започване на нова работа на ищеца, т.е. за периода от 01.01.2021 г. – 09.05.2021 г. на ищеца не се дължи обезщетение на основание чл. 37, ал. 2 КТД, защото по КТД не е предвидено право на обезщетение при оставане без работа, а само т•••ова при заетост при по – ниско платена работа. Различни изводи не следва от това, че ответникът доброволно е платил обезщетение с посочено основание чл. 37, ал. 2 КТД и за периода м.01.2021 г. – м.04.2021 г., включително, в който период ищецът не е полагал труд. Плащане може да бъде извършено и без валидно правно основание. Извършване на плащането не означава, че съществува основанието, на което е направено, тъй като наличието на правно основание следва само при положителен извод за материалноправните предпоставки за дължимост на вземането. Предвид горното съдът приема, че по предявения иск по чл. 37, ал. 2 КТД се дължи разликата между основното трудово възнаграждение (к•••то е заявено като претенция в исковата молба), което ищецът би получил за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г., •••о бе останал на работа при ответника, и реално получения доход от заетост по друго правоотношение. От допълнителното з•••лючение на вещото лице Х. се установява, че за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г. ищецът е получавал от третото лице „•••• възнаграждение за труд в размер на 1184,65 лева месечно (без приспадане на данъци), съответно нетен размер от 1000 лева месечно. Т•••а установеният размер на реално получения доход от труд е по – висок от този, който е взет предвид от ответника при изчисляване на дължимото обезщетение по чл. 37, ал. 2 КТД (видно от изходящата от ответника таблица на л.216 от делото), а именно в размер на 888,48 лева. Като взема предвид изчисленията на вещото лице по основното з•••лючение на съдебно – счетоводната експертиза, съдът приема, че •••о бе останал да работи при ответника за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г., ищецът би получил основно трудово възнаграждение (съгласно размерите в колона № 6 от основното з•••лючение) в размер общо на 15116,58 лева. За същия период ищецът е получил реално доходи от труд в размер на 14808,16 лева (1184,64 лева месечно, стойност без приспадане на данъци). При това за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г. разликата между основното месечно възнаграждение, което ищецът би получил при ответника и реално получените доходи от труд, възлиза на сумата от 308,42 лева (без приспадане на данъците). За същия период на ищеца извънсъдебно е била платена сума в по – висок размер, а именно 3918,75 лева, стойност без приспадане на данъци (1201,98 лева - основна заплата при ответника без приспадане на данъци месечно, минус 888,48 лева – реално получени доходи от труд месечно). Останалите елементи извън основната месечна заплата, които се дължат като част от брутно трудово възнаграждение за формиране на обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД, ще бъдат разгледани при обсъждане на останалите предявени искове. В обобщение на горното, претендираното вземане за обезщетение по чл. 37, ал. 2 КТД не е възникнало за периода 01.01.2021 г. – 09.05.2021 г., а за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г. вземането за обезщетение по чл. 37, ал. 2 КТД в частта, представляваща разлика между основната заплата, която би получавал ищеца, •••о бе продължил да работи при ответника, и реално получен доход от труд, е погасено чрез плащане, извършено преди завеждане на делото. Ето защо искът по чл. 37, ал. 2 КТД е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователен е и обусловеният иск по чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД, който също следва да се отхвърли. По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. чл. 28, ал. 1 КТД на ДП „••••“ от 2020г., вр. чл. 128, т.2 КТ за сумата от 932,94 лева – допълнително възнаграждение за клас „прослужено време“ и иск с правно основание чл.245, ал.2 КТ, вр. чл.86, ал.1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 119,84 лева : К•••то се посочи по – горе, за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г., в който период ищецът е работил на по – ниско платена работа, същият има право на обезщетение по чл. 37, ал. 2 КТД, което включва разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал, •••о бе продължил да работи при ответника, и реално получения доход. От пояснителния документ (л.216 и сл.) за това к••• е формирана доброволно изплатената сума по чл. 37, ал. 2 КТД, става ясно, че като базово брутно трудово възнаграждение е посочена сумата от 1287,44 лева, която е брутна заплата от месеца преди уволнението – за м.05.2020 г. К•••то се посочи, обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД е т•••ова за пропуснати ползи и не се формира по правилата на чл. 228, ал. 1 КТ (които правила се отнасят за обезщетението по чл. 225 КТ, което не е предмет на делото), а именно за базово брутно трудово възнаграждение не служи брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението, т.е. м.05.2020г. В конкретния казус базата за определяне на дължимото обезщетение по чл. 37, ал. 2 КТД, което е т•••ова, което се дължи под формата на пропуснати ползи, е това брутно трудово възнаграждение, което ищецът би получил в периода, за който се следва обезщетението, •••о бе продължил да работи при ответника. В това базово брутно трудово възнаграждение следва да се включат всички елементи от трудовото възнаграждение с постоянен хар•••тер, защото поначало пропуснати ползи се дължат само за тези възнаграждения, чието плащане е сигурно и предвидимо. Съгласно чл. 28, ал. 1 КТД от 2020 г. на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в размер на 1% за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. Допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е т•••ова с постоянен хар•••тер (чл. 15, ал. 1, вр. ал. 12 НСОРЗ), като плащането му е сигурно и предвидимо, поради което следва да се включи в базата по чл. 37, ал. 2 КТД. От обяснителния документ за това к•••во се включва в доброволно изплатеното обезщетение по чл. 37, ал. 2 КТД (л.216 и сл.) е видно, че като база е ползвано последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението в размер на 1287,44 лева, като в същото е включено и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, чийто размер е възлизал на 6%, съизмеряващи се с 63,58 лева (първа колона на таблицата на стр.9 от основното з•••лючение на съдебно – счетоводната експертиза, л.235 от делото). •••о бе продължил да работи при ответника, ищецът би получил по – висок размер допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като считано от м.02.2021г. то е в размер на 84,14 лева до м.12.2021г., вкл., за м.01.2022г. – 91,91 лева, а считано от м.02.2022г. – възлиза на 105,03 лева. На база з•••лючението на вещото лице Х. и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г. на ищеца извънсъдебно е било платено (като включено в изплатеното обезщетение по чл. 37, ал. 2 КТД) допълнително възнаграждение за клас „прослужено време“ в размер на 794,75 лева – по 63,58 лева месечно (вж. стр. 9 от основното з•••лючение), а дължимото т•••ова, •••о ищецът бе продължил да работи при ответника, възлиза на 1163,04 лева съгласно з•••лючението на вещото лице. При това неплатеният размер на възнаграждението за „клас прослужено време“ за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г., съдът приема, че възлиза на сумата от 368,29 лева (1163,04 лева – 794,75 лева). Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до размер от 368,29 лева за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г., ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба (06.02.2023 г.) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата над 368,29 лева до пълния предявен размер от 932,94 лева и за остатъка от процесния период от 01.01.2021 г. до 09.05.2021 г., включително. По иска за обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва следва да се посочи, че лихва за забава се дължи след покана, защото няма уговорен срок в КТД за изплащане на обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД, част от което е и претенцията за клас „прослужено време“ във вид на пропусната полза. При това положение и при липса на покана, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, обезщетение за забава не се дължи преди завеждане на делото. Последното мотивира съда да приеме искът за •••цесорното вземане по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изл. 1 ЗЗД за неоснователен и като т•••ъв подлежащ на отхвърляне изцяло. По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. чл. 69, ал. 2 , т. 1 КТД на ДП „••••“ от 2020г. за сумата от 1136,16 лева – пропусната полза, съизмеряваща се със стойността на купони за храна – по 60 лева месечно и иск с правно основание чл.86, ал.1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 102,30 лева: Съгласно чл. 69, ал. 1 КТД за задоволяване на социалните и културните потребности на работниците и служителите, работодателят отчислява ежегодно суми в размер не по – малко от 6% от средствата за работна заплата. Финансовите средства се разпределят по план – сметка, приета с решение на Събранието на пълномощниците в предприятието, като с нея се осигуряват ваучери за храна в размер от 60 лева месечно (чл. 69, ал. 2, т. 1 КТД). Съдът приема, че ваучерът за храна в процесния КТД е уговорен като част от социално – битово културното обслужване на работниците и служителите, като неговото плащане е сигурно и предвидимо и зависи единствено от отработеното време (т•••а определение № 323 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 542/2021 г., III г. о., ГК). Ваучерът за храна следва се различава от безплатната храна по чл. 285, ал. 1 КТ, която е предвидена за специфичен хар•••тер на работата и организация на труда и винаги се осигурява в натура – (решение № 216 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 718/2010 г., IV г. о., решение по гр.д. № 1086/2012 г. на IV г. о. ВКС, решение № 23 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2015 г.). Съдът приема, че в конкретния казус ваучерите за храна не представляват подформа на организиране на хранене по време на работа, защото не е предвидено да се ползват само по времето, в което работникът/служителят е на работа, а може свободно да бъдат използвани по всяко време за з•••упуване на хранителни продукти в избрани от работника/служителя търговски обекти. Отделно от това няма пречка за присъждане на паричната равностойност на следващата се наличност по ваучера, защото обстоятелството, че парите за храна не се изплащат директно, а е предвидено да се ползват чрез ваучери, издавани от оторизирани оператори, по който начин се гарантира използването на средствата за храна по целевото им предназначение, не променя техния хар•••тер, а именно социална придобивка, чието получаване е сигурно и предвидимо. Предвид горното, съдът приема, че предвидените средства за храна, предоставяни чрез ваучери, се включват в базата по чл. 37, ал. 2 КТД и подлежат на присъждане за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г. Вещото лице Х. е посочил, че размерът на ваучерите за храна е увеличен, считано от 01.01.2022 г. от 60 лева на 80 лева, съгласно Допълнително споразумение към Колективен трудов договр на ••••“ от 23.12.2021 г. При това съдът приема, че за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г. се дължи стойност под формата на пропусната полза за ваучери за храна в общ размер на 764 лева. До посочения размер искът следва да се уважи, ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. По иска за обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва следва да се посочи, че лихва за забава се дължи след покана, защото няма уговорен срок в КТД за изплащане на обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД, част от което е и стойността на ваучерите за храна като пропусната полза. При това положение и при липсата на покана, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, обезщетение за забава не се дължи преди завеждане на делото. По тези съображения, искът за •••цесорното вземане за лихва се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Относно искът с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. ••••• г. на Директора на ••••••“ за сумата от 773,50 лева – допълнително възнаграждение за заемана длъжност „началник гара“ – по 90 лв. месечно, дължими за периода от 12.12.2020 г. до 25.05.2022 г., ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба (06.02.2023г.) до окончателното плащане, к•••то и искът с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 117,31 лева: Съгласно приетата като доказателство по делото Заповед № 397/28.07.2020г. (л.199) на Директора на •••• ••••, е наредено на служителите, заемащи длъжността „Началник жп гара“ да се заплаща допълнително трудово възнаграждение в зависимост от обема гарова работа на гарата или гарите и разпределителите постове, които ръководят, измерен в условни единици, като за началник •••• е предвидена сума в размер на 90 лева. В заповедта е посочено, че допълнителното трудово възнаграждение на началник гара ще се заплаща в случаите, когато служителят е създал необходимата организация с грижата на добър стопанин и е предприел необходимите мерки и е осъществил непрекъснат контрол над персонала, който ръководи по конкретно посочени в заповедта изисквания относно качеството на работата. Предвидено е, че допълнителното трудово възнаграждение не се заплаща, •••о лицето е допуснало виновно неизпълнение на изискванията за получаването му. Посочено е, че това допълнително трудово възнаграждение се заплаща в зависимост от отработеното време, не е с постоянен хар•••тер и не се включва в брутното трудово възнаграждение, което служи за база при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията. Отбелязано е, че заповедта влиза в сила на 01.08.2020 г. Следва да се има предвид, че в брутното трудово възнаграждение за м.05.2020 г. в размер на 1287,44 лева, което е послужило като база за изчисляване на обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД, което е доброволно платено, е включено и допълнително възнаграждение за заемане на длъжността „началник жп гара“ в размер на 84,55 лева, което е видно от посоченото т.5 „Г“ от I . 1 от основното з•••лючение на съдебно – счетоводната експертиза (стр. 9 от з•••лючението, л.235 от делото). Освен това следа да се има предвид хар•••терът на плащането – то е сигурно и предвидимо, зависи само от отработеното време и условията за плащането му покриват критерия за добросъвестност при изпълнение на трудовите задължения. С оглед на това съдът приема, м•••ар в заповедта, с която се определя дължимостта на това допълнително възнаграждение, да се сочи изрично, че то не е с постоянен хар•••тер и не следва да се включва в база при изчисляване на обезщетенията, то последната констатация, която с правен хар•••тер, не променя естеството на плащането, която следва от обективните му хар•••теристики. При това в обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД следва да се включи и допълнително възнаграждение за изпълнение на длъжността „началник жп гара“. Дължимият размер на посоченото плащане за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г. е 90 лева месечно. За посочения период доброволно е изплатена от ответника – работодател сума в размер на по 84,55 лева месечно, при което разликата изразяваща се в платена по – малко сума възлиза на 5,45 лева месечно. За периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г. непогасената разлика възлиза на сумата от 66,49 лева. Предвид горното, съдът приема, че искът за главното вземане следва да се уважи до размер на сумата от 66,49 лева за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г., ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и да се отхвърли за разликата над 66,49 лева до пълния предявен размер от 773,50 лева и за остатъка от периода от 12.12.2020 г. до 09.05.2021 г., включително Относно искът за обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва върху главницата, следва да се посочи, че лихва за забава се дължи след покана, защото няма уговорен срок в КТД за изплащане на обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД, част от което е допълнителното възнаграждение „началник гара“ под формата на пропусната полза. При липсата на покана, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, обезщетение за забава не се дължи преди завеждане на делото. При това искът за •••цесорното вземане за лихва се явява неоснователен и като т•••ъв подлежи на отхвърляне изцяло. По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 59 КТ за общата сумата от 580 лева – ежегодна социална сума за отпуск в размер на 290 лв. годишно за 2020г., 2021г. и 2022г., ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба (06.02.2023г.) до окончателното плащане, к•••то и иск с правно основание чл.86, ал.1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 52,22 лева; Според чл. 69, ал. 2, т. 2 КТД за 2020 г. финансовите средства за СБКО се разпределят по план – сметка, като социалната сума в размер на 290 лв. за една календарна година при ползване на платен годишен отпуск се изплаща на работниците и служителите на две равни части, к•••то следва: 145 лева при ползване на половината от размера на полагащия се основен платен годишен отпуск за текущата година, а останалите 145 лв. от социалната сума се изплаща при окончателно ползване на пълния размер от полагащия се основен платен годишен отпуск, но не по – късно от 30 април от следващата календарна година. Съдът приема, че посоченото плащане има постоянен хар•••тер. Плащането му зависи единствено от ползване на полагаемия платен годишен отпуск. В конкретния случай ищецът е бил лишен от правото на ползва платен годишен отпуск за времето, в което е бил нез•••онно уволнен, но •••о бе продължил да работи при ответника, би получил социалното плащане по чл. 69, ал. 2, т. 2 КТД, което плащане зависи единствено от използването на платен годишен отпуск. При това обсъжданото плащане се включва в основата на обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД, което съдът установи, че е дължимо за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г. За последния период се дължи сума по чл. 69, ал. 2, т. 2 КТД в размер на 302,08 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК. При това искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 302,08 лева за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г., ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. По иска за обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва следва да се посочи, че лихва за забава се дължи след покана, защото няма уговорен срок в КТД за изплащане на обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД, част от което е и социалната надбавка за платен годишен отпуск, като пропусната полза. Доколкото по делото не е представена от ищеца писмена покана за плащане, то по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, обезщетение за забава не се дължи преди завеждане на делото. При това положение, искът за •••цесорното вземане за лихви е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По иска с правно основание чл.357, ал.1 КТ, вр. чл.59 КТ, вр. т.1 от Споразумение от 05.06.2019г. за изменение на КТД, касаещо чл.70, ал.2, т.1 КТД за общата сума от 180 лева – пропусната полза вследствие нез•••онното уволнение от по 90 лева за 2020 г. и за 2021 г. за Деня на железничаря и иск с правно основание чл.86, ал.1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 16,21 лева: Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 1, изречение 2 от КТД за 2020г. работодателят изплаща на работниците и служителите, с които е в трудово правоотношение еднократна сума в размер на 90 лева за Деня на железничаря. Съдът приема, че посоченото плащане е предвидимо и сигурно и зависи единствено от наличието на трудово правоотношение. При това се включва в обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД. От з•••лючението на вещото лице Х. се установява, че плащането се извършва еднократно през месец август всяка година. При това съдът приема, че сумата е дължима само за 2021 г. и дължимото плащане е в размер на 90 лева. При това искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 90 лева – дължимо плащане за 2021 г., ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разлика до пълния предявен размер и за 2020г. По иска за обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва следва да се посочи, че лихва за забава се дължи след покана, защото няма уговорен срок в КТД за изплащане на обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД, част от което е плащането за Деня на железничаря, като пропусната полза. При липса на писмена покана, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, обезщетение за забава не се дължи преди завеждане на делото. При това искът за •••цесорното вземане за лихви, като неоснователен, следва да се отхвърли. По иска с правно основание чл.357, ал.1 КТ, вр. чл.59 КТ, вр. чл.72, ал.1 КТД на ДП „••••“ от 2020г. за сумата от 288,25 лева – вноски за допълнително пенсионно осигуряване в размер на по 15 лева месечно и иск с правно основание чл.86, ал.1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 25,95 лева : Съгласно чл. 72, ал. 1 КТД работодателят се задължава да прави ежемесечни вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване за всички работници и служители в размер на 15 лева месечно. Тези плащания имат постоянен хар•••тер и получаването им е сигурно и предвидимо, поради което следва да се включат в обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТ. От приетото като доказателство писмо от ••••“ от 28.02.2023г. до директора на •••• •••• (л.111) се установява, че в периода 12.12.2020 г. – 25.05.2022 г. ••••“ няма сключен договор за допълнително доброволно пенсионно осигуряване на работниците и служителите с вноски от работодателя. От приетото като доказателство писмо от ••••“ от 01.03.2023 г. до директора на •••• •••• (л.110) се установява, че през периода 12.12.2020 г. – 25.05.2022 г. са извършени еднократни плащания към служителите, к•••то следва: за календарната 2021г. – еднократно е изплатена сумата от 80 лева и за календарната 2022г. – еднократно е изплатена сумата от 200 лева във връзка с невнесени суми за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. В случая за дължимостта на посочените суми е без значение обстоятелството, че плащането на сумата от 200 лева за допълнително пенсионно осигуряване за 2022г. на работниците /служителите при ответника е направено през м.12.2022г. (видно от писмо от ДП НКЖИ от 01.03.2023г. – л.110), защото това е еднократно плащане, което се дължи за цялата календарна 2022г. При това при изчисляване на обезщетението под формата на пропуснати ползи следва да се вземе предвид припадащата се стойност за тази част от годината, за която се дължи обезщетение за пропуснатата полза, изразяващо се неполучени вноски за допълнително пенсионно осигуряване. При това положение, за периода 10.05.2021 г. – 25.05.2022 г. съдът приема, че на ищеца се дължи сума на основание чл. 72, ал. 1 КТД от 2020 г. в размер на 145,83 лева, определен от съда на основание чл.162 ГПК. Искът за главното вземане следва да се уважи до размер на сумата от 145,83 лева за периода 10.05.2021г. – 25.05.2022г., ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. По иска за обезщетение за забава в размер на з•••онната лихва следва да се посочи, че лихва за забава се дължи след покана, защото няма уговорен срок в КТД за изплащане на обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД, част от което са и вноските за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, като пропусната полза. При това положение и при липса на покана за плащане, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съдът приема, че обезщетение за забава върху главницата не се дължи преди завеждане на делото. По тези съображения искът за •••цесорното вземане за лихва е неоснователен и следва да се отхвърли. По иска правно основание чл.357, ал.1 КТ, вр чл.59 КТ, вр. чл.73 КТД на НА ДП „••••“ от 2020г. за сумата от 1154,40 лева – обща стойност на полагащите се безплатни пътувания с вл••• за 2021г. и 2022г., неизползвани от ищеца поради нез•••онното му уволнение, ведно със з•••онната лихва от подаване на исковата молба (06.02.2023г.) до окончателното плащане, к•••то и иск с правно основание чл.86, ал.1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 103,94 лева: Съгласно чл. 73, ал. 1 КТД работодателят осигурява на работещите право на неограничен брой безплатни пътувания за цялата железопътна мрежа. Съгласно приетия като доказателство Анекс № 3 към договор от 16.07.2008 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура - публична държавна собственост между ••••“ и „•••• от 17.01.2014г. (л.207) се установява, че е поето задължение от „БДЖ – Пътнически превози“ •••• да предоставя документи за пътуване на работниците и служителите на ••••“ във вътрешно съобщение, като е предвидено предоставяне на служебни карти по конкретен вид и цени. Приети като доказателство са справки за издадените карти за безплатно пътуване обр.922ЖЛ за 2020г., 2021г. и 2022г. на работниците и служителите при ответника, които използват за изпълнение на служебните задължения (л.210 и сл). Съгласно основното з•••лючение на вещото лице Х., картата за изпълнение на служебните задължения за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. възлиза на 577,20 годишно /48,10 лева на месец. Съдът приема, че предоставяните на служителите на ответника карти за безплатно ползване на жп транспорт, е пряко обвързано с непосредствено изпълнение на трудовите задължения. Карти за пътуване с жп транспорт се предоставят с оглед изпълнение на служебните задължения на работниците/служителите, като ползването им обслужва изпълнение на работата им. Недопустимо е присъждане на паричната равностойността на картата за жп транспорт, защото същата не представлява пропуснат доход, тя е предназначена да обслужва изпълнение на трудовите задължения на работника/служителя. При това положение и след като ищецът реално не е полагал труд при ответника за процесния период, същият няма право на равностойността на жп карта за пътуване. Искът за главното вземане е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователен е и обусловеният иск за •••цесорното вземане, който също подлежи на отхвърляне. По възражението за прихващане, направено с писмена молба от 27.02.2024г. (л.253) с вземане в размер на 10578,62 лева – заплатена от ответника сума на основание чл. 37, ал. 2 КТД, следва да се посочи, че възражението не е своевременно направено – извършено е след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, без в случая да е налице изключението по чл. 371 ТЗ (съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК), поради което посоченото възражение не подлежи на разглеждане – арг. чл. 133 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да е налице надплащане на обезщетението по чл. 37, ал. 2 КТД, следва да бъде съобразена нормата на чл. 271, ал. 1 КТ, съгласно която не подлежат на връщане добросъвестно получените обезщетения по трудово правоотношение. Относно разноските по делото: Ищецът не дължи по сметка на •••••• държавна т•••са и разноски, съразмерно с отхвърлената част от иск••••, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ. Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иск••••. Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1870 лева, плащането на което се установява от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023 г. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото са предявени 8 бр. искове за главни вземания, като общият размер на предявените искове (за главни и •••цесорни вземания) възлиза на сумата от 16788,42 лева (с оглед посочените в исковата молба размери на иск••••, като адвокатското възнаграждение е платено при завеждане на исковата молба), като впоследствие след допуснатото от съда изменение на иск••••, общия размер на защитаваните общо 16 претенции възлиза на 18240.22 лв. В конкретния казус предвиденият по Наредба № 1/09.07.2004г. размер на адвокатското възнаграждение към датата на завеждане на исковата молба е в по – висок размер от платения от ищеца на неговия пълномощник, а именно същият възлиза на 1910,96 лева (чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата). М•••ар размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004г. да не са задължителни за съда съгласно решение на СЕС по дело С – 438/2022г., същите могат да служат като ориентир за определяне на справедлив и обоснован размер на възнаграждението. В конкретния казус, съдът не намира основание да се отклони от посочените в Наредбата размери, като се има предвид, че правната и ф•••тическа сложност на делото е около средната за дела със сходен предмет и са предявени множество искове. При това положение, съдът намира възражението за прекомерност, заявено от ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, за неоснователно. При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 178.05 лева – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иск••••. Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иск••••. Предвид горното, при този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 588.11 лв. – за възнаграждение на вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от иск••••. Ответникът претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото, тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от З•••она за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 271.44 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт, при база за определяне на възнаграждението – 300 лв., съразмерно с отхвърлената част от иск••••. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 71, ал. 1 ГПК, чл. 73, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за ДТССГПК (обн. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г.) и чл. 77 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на •••••• държавна т•••са в размер на 69.47 лв., к•••то и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 84.74 лв., съразмерно с уважената част от иск••••. Всички присъдени на съответната страна и в полза на Софийски районен съд, дължими парични суми, посочени по-горе в лева, предвид подмяната на националната валута от лев с евро, следва да бъдат превалутирани от левове в евро, съобразно чл. 11 – чл. 13 от З•••она за въвеждане на еврото в Република България, като всяка присъдена числова стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс за 1 ЕВРО = 1.95583 лева. Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав