Решение № 3259 от 13.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 111/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 20769/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 36127/2024 г. по описа на СРС, 55 състав, са уважени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, да заплати на ищеца ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, сумата от 195 лв., представляваща неплатен остатък от регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице („Бошнаков“ ЕООД) по щета № 0700077747/2023 г. на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата от 16,39 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 08.11.2023 г. до 16.06.2024 г. С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 500 лв. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Спиди“ АД. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Въззивникът поддържа, че между него и „Бошнаков“ ЕООД е уговорена ограничена отговорност на ответното дружество при неизпълнение. Приложение в хипотезата намирало правилото на т. 71.2. от Общите условия на ответника, според което за повреда изцяло или частично на вътрешна непалетизирана пратка без допълнителна услуга „Обявена стойност“ обезщетението е в размера на действителната стойност на вредата, но не повече от 15 лв. Застрахователят се суброгирал в правоотношението, като неговите регресни права не можело да превишават тези, принадлежали на застрахования. Неправилно бил приложен чл. 82 ЗЗД. Така мотивиран, въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендирани са разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца ЗД „Евроинс“ АД. Въззиваемият счита, че първоинстанционния съд правилно е приел, че на обезщетение подлежи цялата стойност на пратката. Счита, че ограничаването на отговорността не може да бъде противопоставено на застрахователя, платил обезщетението. Въззиваемият иска оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост. В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна. Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива. По същество съдът приема следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 17.06.2024 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, да заплати на ищеца ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, сумата от 195 лв., представляваща неплатен остатък от регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице („Бошнаков“ ЕООД) по щета № 0700077747/2023 г. на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата от 16,39 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 08.11.2023 г. до 16.06.2024 г. По исковете в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане „Товари по време на превози“ към датата на увреждането между ищеца и увреденото лице; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника; претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; размер на вредите; платено застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 410 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. От представените по делото доказателства се установява, че между ищеца и застрахованото лице е сключен договор по застраховка „Товари по време на превози“, обективиран в представената застрахователна полица № 10700100000619, с период на валидност от 19.06.2023 г. –18.06.2024 г. В периода на застрахователно покритие – на 03.07.2023 г., /видно от Двустранния протокол за увредена пратка – л. 19 от делото на СРС/, е настъпило застрахователно събитие – счупена мивка, представляващо покрит застрахователен риск, поради виновно поведение на ответника, в резултат на което на застрахования товар са били нанесени вреди. По делото не се спори, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 210 лв. /л. 24 от делото на СРС/, нито че стойността на повредената вещ е именно 210 лв. /л. 16 и 20 от делото на СРС/. Безспорно с писмо от 02.11.2023 г., получено от ответното дружество на 07.11.2023 г., ищецът е уведомил пощенския оператор за заплатеното обезщетение. Видно от писмо от 07.11.2023 г., получено от ищеца на 08.11.2023 г., ответното дружество е признало увреждането на процесната пратка, поради което е определило обезщетение в размер на 15 лв., позовавайки се на договора, сключен между него „Бошнаков“ ЕООД, и на Общите си условия. Сумата е преведена на ищеца, видно от отчет по сметка от 10.11.2023 г. /л. 28 от делото на СРС/. Единственият спорен въпрос и пред двете инстанции е този за обема на отговорността на ответната страна при повреждане на процесната пратка. Ответникът е дружество, което предоставя куриерски услуги, видно от публичния Регистър на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 1 – 3 от ЗПУ. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗПУ пощенските услуги включват куриерски услуги. Ал. 2 на същия член предвижда възможност за предоставяне на допълнителни услуги към пощенските услуги (вкл. куриерските) – препоръка, обявена стойност, наложен платеж, известие за доставяне и други. Ал. 3 пък посочва, че пощенските услуги (вкл. куриерските) и допълнителните към тях услуги могат да бъдат вътрешни и международни. Според чл. 4 ЗПУ пощенските услуги биват универсални, такива, включени в обхвата на универсалната, и неуниверсални. Чл. 38, т. 3 ЗПУ предвижда, че неуниверсалните пощенски услуги включват куриерски услуги. § 1, т. 18 от ДР на ЗПУ гласи, че куриерските услуги представляват пощенски услуги с добавена стойност над услугите по чл. 4, т. 1 и 2 (универсални и такива, включени в обхвата на универсалните), която гарантира по-голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя, както и предоставянето на всички или на някои от следните допълнителни услуги: а) събиране от адреса на подателя; б) доставяне до определена дата; в) възможност за смяна на направлението и получателя в движение; г) уведомяване на подателя за получаването на пратката; д) контролирано наблюдение и проследяване на пратките; е) персонални услуги на потребителите и извършване на услугата „a la carte“ (по избор) по необходимия начин и в необходимото време („при поискване“ и „по договор“). От систематичното тълкуване на посочените разпоредби следва изводът, че куриерските услуги са неуниверсални пощенски услуги, извършвани от пощенски оператори, с добавена стойност над универсалната пощенска услуга. При тези услуги се гарантира по-голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя. Водим от горното, въззивният съд приема, че договорът, сключен между страните, представлява договор за куриерска услуга, поради което обемът на отговорността на ответника следва да се определи по специалните правила на Закона за пощенските услуги – арг. от чл. 1 ЗПУ. В чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ е посочено, че пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба. В ал. 4 на същия член е предвидено, че конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите. В чл. 21, ал. 2, т. 10 ЗПУ пък е уредено включването от страна на пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите процедури по рекламации и обезщетения с конкретни размери и срок за изплащане на обезщетения за счетените за основателни рекламации за забавени, изгубени, изцяло или частично повредени или ограбени пощенски пратки и пощенски колети и върнати пощенски колети, когато липсват мотиви за недоставянето им, и невръщане на сумата на наложения платеж на подателя. В отговора на исковата молба ответникът се позовава на т. 71.2. от Общите си условия. В същата е посочено, че „По предявена от Потребител основателна рекламация за загубена, ограбена или повредена изцяло или частично, вътрешна или международна пратка, Операторът дължи обезщетение в следните размери: за вътрешна непалетизирана пратка без допълнителна услуга „Обявена стойност“ – обезщетението е в размер на действителната стойност на вредата, но не повече от 15 лв.“. В т. 71.4. ОУ пък е предвидено, че „за вътрешна или международна пратка с допълнителна услуга „Обявена стойност“ – обезщетението е в размера на действителната стойност на вредата, но не повече от обявената стойност на пратката“. Съгласно т. 46 от приложимите Общи условия „При поискване от страна на заявителя на куриерската услуга, Операторът може да предостави допълнителна услуга „Обявена стойност“, при която Операторът поема задължение да обезщети Потребителя за загубена, ограбена или повредена, изцяло или частично, пратка по време на изпълнението на услугата, при условията на ограничена отговорност на Оператора до размера на обявената стойност. Обявената стойност не може да бъде по-висока от действителната стойност на съдържанието на пратката и подлежи на доказване с документи, предоставени от Потребителя по време на рекламационното производство“. Куриерските услуги, включително допълнителните, се заплащат по тарифа – раздел VI ОУ. Съгласно § 1, т. 11. ЗПУ „Обявена стойност“ е допълнителна услуга, представляваща отговорност на пощенския оператор до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пощенската пратка в случаи на загуба, кражба или повреда. Безспорно е, че процесната пратка е предадена като такава без обявена стойност. По делото не се спори, че представените с отговора на исковата молба Общи условия на „Спиди“ АД на договора за потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от „Спиди“ АД, съгласно удостоверение № 0062/03.11.2009 г., одобрени с решение № 92/23.03.2023 на КРС, както и такива, одобрени с решение № 144/15.04.2021 г., са приложимите в настоящия случай такива. Уредбата и на двете места е идентична. Следва да се посочи, че в Определение № 3690 от 22.11.2023 г. по гр.д. № 1086/2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение върховните съдии са приели, че е допустимо ограничаване на отговорността на пощенския оператор чрез общите условия. Това е пряко свързано с пониска тарифа при предоставяне на услугата при необявена стойност на пратката, съответно с по-високо възнаграждение за предоставяне на услугата при обявена стойност на пратката. По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗПУ „потребител“ е всяко физическо или юридическо лице, което ползва пощенски услуги като подател или получател. Следователно за ограничението на отговорността на ответника следва да се приложи правилото на т. 71.2. от Общите условия на последния, според което обезщетението е в размер на действителната стойност на вредата, но не повече от 15 лв. В горецитираното определение на ВКС върховните съдии са посочили следното: „Извън това следва да се посочи, че според изричната разпоредба на чл. 21, ал. 8 ЗПУ операторът на пощенски услуги няма задължение чрез служителите си да връчва или разяснява правата и задълженията на всеки клиент по общите условия, както и възможността да се поиска допълнителна услуга – застраховка на пратката, обявяване на стойността й и др. Условието за оповестяване на ОУ се счита спазено, когато те са поставени на видно и общодостъпно място във всички стационарни пощенски станции и са публикувани в интернет. Договорът за пощенска услуга се смята за сключен с приемането на пощенската пратка или пощенския паричен превод от оператора в точките за достъп и заплащане цената на услугата, като подписване на индивидуален договор с потребителя не е необходимо – чл. 21, ал. 1 и ал. 4 ЗПУ“. Следователно изрично приемане на общите условия на въззивника не е необходимо, стига същите да са поставени на видно и общодостъпно място във всички стационарни пощенски станции и да са публикувани в интернет, за които обстоятелства по делото не се спори. Отделно от горепосоченото следва да бъде подчертано, че между „Бошнаков“ ЕООД като възложител и ответното дружество като изпълнител е с к л юч е н Договор № 101184/01.09.2020 г. за предоставяне срещу възнаграждение на пощенски услуги съгласно ЗПУ – неуниверсални услуги, услуги в обхвата на универсалната пощенска услуга, пощенски паричен превод, допълнително услуги. Уговорено е в чл. 4.3. от същия, че изпълнителят се произнася по основателността на всяка рекламация в сроковете и по реда, предвидени в Общите условия, а при основателна рекламация отговорността на изпълнителя е ограничена до размера на преките и непосредствени имуществени вреди, произтичащи от неизпълнението, но не повече от конкретните размер на обезщетения, предвидени за съответната услуга или неизпълнение в Общите условия, действащи към датата на приемане на пратката от подателя, както и че при основателна рекламация обезщетението е дължимо към платеца на услугата, освен при доставена повредена пратка, когато обезщетението е дължимо към получателя на пратката. Въззивният съд не споделя извода на районния съд за наличие на празнота в закона и приложение на общите правила на договорната отговорност по ЗЗД. Размерът на дължимото от куриера обезщетение за вреди е диференциран в общите условия съобразно вида на услугата, както и според наличието или липсата на допълнителната услуга „Обявена стойност“, като хипотезите са ясно разграничени. Обезщетението, дължимо в хипотезата на т. 71.2. ОУ, е определено в твърд размер, поради което се явява необоснован изводът на районния съд за наличие на празнота, обуславяща приложимост на общите разпоредби на ЗЗД. Допълнителен аргумент за неправилност на изводите на районния съд за приложимост на общия режим на 82 ЗЗД за пълно обезщетяване на предвидимите вреди се черпи от това, че по отношение на обезщетенията, дължими от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга за международни пощенски пратки, приложимите актове на Всемирния пощенски съюз предвиждат ограничена имуществена отговорност за оператора на пощенски услуги при неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията му по доставянето на обикновени колети без обявена стойност. С оглед на това липсва основание да се приеме, че по отношение на процесната неуниверсална пощенска услуга без обявена стойност отговорността на пощенския оператор следва да бъде неограничена. В същия смисъл са Решение № 332/18.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 5252/2023 г. по описа на СГС, II-Б въззивен състав, Решение № 6317/18.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 6586/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, Решение № 2988/16.05.2025 г., постановено по в.гр.д. № 6905/2023 г. по описа на СГС, II-Б въззивен състав, Решение № 7148/25.11.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2523/2024 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, Решение № 2374/08.04.2026 г., постановено по в.гр.д. № 10113/2025 г. по описа на СГС, II-Б въззивен състав. Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Законът урежда случай на суброгация, която представлява правен институт, по силата на който удовлетвореното от третото лице вземане на кредитора продължава да съществува в полза на третото лице и преминава върху него заедно с всичките му принадлежности. Суброгацията е способ за преминаване на вземания, а не за погасяване на задължения. Суброгацията се определя като преминаване на правото на кредитора върху трето лице, което го е удовлетворило – така Решение № 5 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 2723 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Отговорността на причинителя на вредата спрямо встъпилия в правата на застрахования застраховател е функционално обвързана от отговорността му спрямо увреденото лице. Обхватът на правото на застрахователя по чл. 410, ал. 1, т.1 от КЗ зависи от размера на платеното на застрахования застрахователно обезщетение, но и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. В случая предмет да исковата претенция е платеното застрахователно обезщетение за вредите на застрахования собственик на стоки, причинени от ответника във връзка с изпълнението на сключения между последните договор за куриерски услуги. Поради това размерът на претендираното от застрахователя вземане е обусловен от размера на дължимото от ответника обезщетение на „Бошнаков” ЕООД във връзка с изпълнението на договора за куриерски услуги. По делото е установено, че стойността на пратката надхвърля 15 лв., както и че ответното дружество е заплатило именно 15 лв. в рекламационното производство на „Бошнаков” ЕООД, с което отговорността на първия спрямо последния е изчерпана. При тези изводи на съда искът на ищеца за заплащане на сумата от 195 лв., представляваща неплатен остатък от регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице („Бошнаков“ ЕООД) по щета № 0700077747/2023 г. на ищцовото дружество, се явява изцяло неоснователен, поради което същият подлежи на отхвърляне изцяло. Неоснователността на претенцията за главното вземане обуславя и неоснователност на тази за акцесорното вземане за мораторна лихва. Решението на районния съд е неправилно и подлежи на отмяна изцяло. По разноските: Пред първата инстанция: В Определение № 224/09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5263/2015 г. на IV Г.О. на ВКС е посочено, че „при постановяване на решението си въззивният съд трябва, при спазване на правилата на чл. 78 от ГПК, да определи дължимите се между страните разноски пред първата инстанция с оглед на измененото решение и да присъди същите, заедно с направените пред втората инстанция разноски“. При този изход от настоящото производство право на разноски има само ответникът. Решението следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лв. Ответникът е претендирал разноски в размер на 300 лв. – за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода от настоящото производство ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 153,39 евро (300 лв.). Пред въззивната инстанция: С оглед изхода от производството право на разноски има само въззивникът. Същият е претендирал държавна такса в размер на 12,78 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 184,07 евро с ДДС. Срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение не е възразено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 196,85 евро. С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд