Присъда № 7 от 25.9.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 254/2026 г.

На основание чл.336, ал.1, т.3, вр.чл.334, т.2 от НПК ОТМЕНЯ присъда № 10/24.04.2026 година, постановена по НОХД № 393/2025 година от Окръжен съд – град Силистра, с която подс.Р. е била призната за виновна по обвинение по чл. 256, ал. 1. във вр. с чл. 26. ал. 1 от НК и са й били наложени наказания лишаване от свобода за срок от три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, и глоба в размер на 1022.58 евро, и в частта, в която разноските по делото са били присъдени на подсъдимата, и и вместо това

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 10/24.04.2026г., постановена по НОХД № 393/25 г. на Окръжен съд Силистра, с която подс. Ш. А. Р. била призната за виновна в извършено престъпление по чл. 256 ал. 1 вр. чл. 26 от НК, за което с приложението на чл. 54 от НК й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 1 022, 58 евро. С присъдата била оправдана по отношение на част от размера на предмета на престъплението. Съдът възложил на подсъдимата разноските по делото.

Делото във въззивния съд е образувано по протест и жалба на подс. Р. чрез защитник – адв. М. М..

В протеста се счита, че присъдата е неправилна в оправдателната й част, и явно несправедлива в частта на наказанието. Прокурорът иска определеният от съда изпитателен срок да бъде увеличен до максималния размер, като на основание чл. 67 ал. 3 от НК се постанови и пробационна мярка по чл. 42 а ал. 2 т. 1 от НК за срок от три години, при явяване пред пробационен служител два пъти седмично. В хода на пренията прокурорът от апелативна прокуратура поддържа протеста, като счита, че данъчната измама е в размер на реално получената без правно основание сума, а гражданският иск би бил в размер, с който реално е бил ощетен ищецът НОИ. В наказателната част намира, че изпитателният срок следва да бъде завишен, а пробационните мерки ще укажат необходимото допълнително поправително въздействие върху нея. Прокурорът преценява въззивната жалба като неоснователна. В широк смисъл бюджетът на НОИ е част от консолидирания държавен бюджет, но в юридически смисъл равенство не може да се поставя тъй като в чл. 256 от НК бюджетът на НОИ е поставен отделно. В обвинителния акт и мотивите на съда е посочено ясно, че докрая на 2020г., деянията на подсъдимата са попадА. в състава на чл. 212 ал. 4 вр. ал. 2 от НК и биха възлизали на около 60 хил. лева, големи размери. Цялостната престъпна деятелност е подведена под състава на чл. 256 ал. 1 от НК, тъй като това е по-благоприятния за подсъдимата текст с оглед размера на предвиденото основно наказание лишаване от свобода и допълнително наказание конфискация. Според прокурора, това, че са налице временни квА.фикации, не променя извода, че това е едно престъпление със 147 отделни деяния, извършени през непродължителен период от време, с еднаква фактическа обстановка, еднородност на вината, и са продължение на едно спрямо друго, и тъй като деянието е извършено, когато е довършено – през 2023г., е квА.фицирано по този текст. Прокурорът не счита, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, мотивите и благородството на подсъдимата не следва да ощетяват държавата. По отношение на оплакванията, свързани с възраженията на защитата от разпоредително заседание, прокурорът обръща внимание, че са били разгледани и от апелативния съд, който е отменил определението на СОС. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

Във въззивната жалба за подсъдимата, защитникът адв. М. намира, че е нарушен материалният закон, доколкото при започване на приетата за престъпна дейност правната норма не е имала актуалното си съдържание, не са представени документите с невярно съдържание, не е изяснено кои длъжностни лица са били заблудени и са се разпоредили с паричните средства, не е била приспадната от обвинението сума, отнесена към неразпитано по делото лице. На следващо място, се счита, че не е съобразено искането за прилагане на чл. 55 от НК при наличните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Иска се отмяна на присъдата, постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана, алтернативно присъдата да бъде изменена с намаляване на наложеното наказание. В жалбата се коментира, че в проведеното разпоредително заседание са останА. неразгледани възраженията на защитника, като при преценка на въззивния съд, че по делото са налице съществени процесуални нарушения, делото да бъде върнато за ново разглеждане. В с.з. преупълномощеният от адв. М. адв. Н. поддържа, допълва и развива аргументите по въззивната жалба. Настоява се, че неправилно е приложен чл. 256 ал. 1 от НК към целия инкриминиран период от 2016 до 2023г. и неправилно е приложен институтът на чл. 26 ал.1 от НК. Подчертава се, че самите инкриминирани документи липсват и не е доказано авторството и използването им, тъй като КЕП не доказва авторство и субективна страна; липсва техническо изследване на електронните документи; неправилно са оценени вредите; неправилна е индивидуализацията на наказанието и неприлагането на чл. 55 от НК. Защитникът счита, че обвинението почива на косвени доказателства, веригата от които е непопълнена с техническа експертиза и не е установено по несъмнен начин кой е въвел конкретни неверни данни, кой е извършил конкретното електронно подаване, определящи го като недоказано в цялост. Моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде оправдана.

В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимата се придържа към думите на адвоката си. В последната си дума моли да бъде оправдана.

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото съгласно чл. 314 от НПК счита следното:

І. От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд започнало с разпоредително заседание на 08.01.2026г., в което на основание чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК съдът с определение прекратил съдебното производство. С Определение на Апелативен съд гр. Варна № 36/05.02.26г. в производство на основание чл. 249 ал. 3 от НПК съдебният акт на СОС бил отменен и делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдебното производство пред СОС протекло по чл. 371 т. 1 от НПК, като в съдебното следствие били приобщени всички свидетелски показания от ДП, и било проведено изслушване само на вещото лице С.П.. Съдът назначил допълнителна ССчЕ на същото вещо лице и приел заключението му в последното с.з., когато изслушал пренията, последната дума на подсъдимата и постановил разглежданата присъда.

Въззивната инстанция не е сезирана с искания за приобщаване на нови доказателства от страните, служебно не е установила необходимост от събиране на нови доказателства, изготвяне на експертизи, изискване на допълнителни писмени доказателства.

Срещу приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка в мотивите към разглежданата присъда не са постъпили възражения.

С оглед на изложеното, и след запознаване с материА.те по делото, като значими за правилното изясняване на основните въпроси съставът приема за безспорни следните фактически положения:

На 21.06.2012 г. в Търговския регистър било регистрирано Еднолично дружество с ограничена отговорност "Ш. КОРЕКТ", със седА.ще и адрес на управление гр. Дулово и едноличен собственик на капитала и управител на дружеството подс. Ш. А. Р.. Дружеството било регистрирано с предмет на дейност: консултантски и счетоводни услуги, производство и търговия с хранителни и промишлени стоки и селскостопанска продукция, търговско представителство, вътрешна и външна търговия, автомонтьорство и автосервиз, туристическа и туроператорска дейност, строителни дейности, дърводобив и дървопреработване, всички видове услуги за населението, вътрешна и международна транспортна и таксиметрова дейност за превоз на пътници и товари, както и всяка разрешена от закона търговска дейност.

Подс. Р. предоставяла предимно консултантски и счетоводни услуги. От услугите на подсъдимата се възползвали и свид. А.А.Е. свид. Г.Г.Р., свид.Е.Д.Е., свид.Г.Е. А., свид.А.Б.Т., свид.Д.Д. А., свид.Й.Б.А., свид. Т.М.Н., свид. Н.М.Х., свид. Б.О.Х., свид. Ф.Я.В., свид. М.М.М., свид. Ю.З.М. и П.С.С., които били назначавани в различни периоди на работа в дружеството, само с оглед да получат обезщетения за временна нетрудоспособност и безработица, без да извършват реална трудова дейност в дружеството.

Като работодател подсъдимата била длъжна да подава в ТД НАП Декларация обр.1 - “Данни за осигурено лице“, съгласно в Кодекса за социалното осигуряване (КСО) - чл.5 ал.4 и Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване, и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица - чл.2 ал.1 . чл.6 ал.1 и чл.8. Декларациите обр.1 - “Данни за осигурено лице“ се подавА. чрез попълване на утвърдени образци, съгласно указанията за попълването им на хартиен носител, на електронен носител по утвърден формат на записа и по електронен път, чрез използване на КЕП и ПИК, съответно издаден от НАП. След подаване на декларацията, данните в нея били обработвани в информационната система на НАП. При подаване на Декларация обр.1 от задълженото лице през портала за предоставяне на електронни услуги на НАП, автоматично се издавал входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение. След обработката на подадените данни в информационната система на НАП, на лицето се изпращало съобщение за резултата от обработката - приети или отхвърлени декларации. При отхвърляне се дължало подаване на коригираща декларация.

Осигурителят "Ш. корект" ЕООД бил регистриран в ТП на НОИ - Силистра с осигурителен номер 180013858 и ЕИК 202119012. Декларациите обр.1 „Данни за осигурено лице“ за периода 01.01.2015г до 31.12.2024г. подс. Р., като работодател, осигурител и в качеството си на управител и собственик на ЕООД, подавала по електронен път от името на осигурителя „Ш. корект“ ЕООД в ТП НАП Варна, офис Силистра.

За периода от 07.07.2016г. до 01.08.2022г. подсъдимата сключила фиктивни трудови договори със свид. А.А.Е. свид. Г.Г.Р., свид.Е.Д.Е., свид.Г.Е. А., свид.А.Б.Т., свид.Д.Д. А., свид.Й.Б.А., свид. Т.М.Н., свид. Н.М.Х., свид. Б.О.Х., свид. Ф.Я.В., свид. М.М.М., свид. Ю.З.М. и П.С.С., общо 14 лица, които следвало и да осигурява. Подсъдимата изисквала лицата да си внесат дължимите осигуровки, като срещу това те получавА. съответно обезщетения за безработица или временна нетрудоспособност, които не им се следвА. от бюджета на ДОО. При изследване на хронологията на деянията, съставът установи следното:

1. Свид. Б.О.Х. установила, че не й достига трудов стаж, за да подаде документи в „Бюрото по труда“ и да получава обезщетение за безработица. Посетила офиса на „Ш. корект“ ЕООД в гр. Дулово и подс. Р. пресметнала, че свид. Х. се нуждае от един месец трудов стаж, за да може да придобие право да получава обезщетение за безработица. Уговорили се подсъдимата да я назначи на работа с трудов договор за един месец и такъв бил сключен на 07.07.2016 г. Според договора Б. Х. била назначена на длъжност „оперативен счетоводител“, но между двете страни не възникнА. реални трудовоправни отношения и свидетелката не работила във фирма „Ш. корект“ ЕООД. Със Заповед № 13/28.07.2016 г. на основание чл.72, ал.1 от КТ този трудов договор бил прекратен, считано от 28.07.2016 г., поради изтичане на уговорения срок.

На 22.08.2016 г. подсъдимата подала Декларация обр. 1 с входящ номер на: № 190011629646767/22.08.2016 г. с данни на лицето за м.7.2016 г. Въз основа на така подадените документи и попълнените данни в тази Декларация за начислени трудови възнаграждения на лицето, ТП на НОИ издало Разпореждане № 0182-00-428-1 от 02.08.2016 год., с което определило средно дневен осигурителен доход в размер на 19,71 лева и средно дневно парично обезщетение за безработица /60% от 19,71 лв/ - 11,83 лева при минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2016 - 7,20 лева. Б. Х. получила от бюджета на ДОО за периода 28.07.2016г. - 27.03.2017г. неследваща се парична сума в размер от 1987.44 лв., представляваща изплатено обезщетение за безработица по чл.54а и чл.54б от КСО.

2. Свид. М.М.М. също била безработна, но искала да се запише в „Бюрото по труда“, от където да получава обезщетение. За да разбере колко трудов стаж й е необходим, посетила офиса на „Ш. корект“ и разговаряла с подс. Р.. След като подсъдимата изчислила нужното време - един месец, двете се уговорили Р. да я назначи на трудов договор за един месец. Договорът бил сключен на 26.09.2016г., съгласно който свидетелката била назначена на длъжност - оперативен счетоводител, но реално не полагала труд. Със Заповед №14/26.10.2016 на основание чл.325, т.3 от КТ този договор е бил прекратен, считано от 26.10.2016 г., поради изтичане на уговорения срок.

На 25.10.2016г. подс. Р. подала по интернет в ТП на НАП - Варна, офис - Силистра по електронен път с КЕП на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово Декларация обр.1 с входящ номер на: №190011638349485/25.10.2016 с данни на лицето за м.9.2016г. Въз основа на подадените документи и подадените данни в Декларация обр.1 за начислени трудови възнаграждения на лицето, ТП на НОИ издало Разпореждане 0182-00-598-1 от 15.11.2016 год., с което определило средно дневен осигурителен доход в размер на 19.11 лева и средно дневно парично обезщетение за безработица / 60% от 19,11 лв/ - 11,47 лева при минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2016 - 7,20 лева. М.М.М. получила от бюджета на ДОО за периода 26.10.2016 г. - 25.02.2017 г. неследваща се парична сума в размер от 986.72 лв., представляваща изплатено обезщетение за безработица по чл.54а и чл.54б от КСО.

3. Свид. А.Б.Т. била във Великобритания, където се запознала със съпруга си и забременяла. След като се прибрала в България, разбрала от свои познати, че за да получава майчинство трябва да е назначена на работа с трудов договор. Свидетелката познавала подсъдимата във връзка със застраховките на автомобилите, които прави семейството й при нея. След проведен разговор, между дружеството на подсъдимата и свидетелката бил сключен Трудов договор № 20 от 28.12.2016г. като свид. Т. била назначена на работа във фирмата на основание чл.68, ал.1, т.1 от КД, на длъжност касиер-счетоводител с код по НКПД 43112003, на 8 часов работен ден със срок до 29.12.2018 г., като реално не полагала труд. Трудовият договор бил прекратен на 25.01.2019 г., съгласно Заповед №20/25.01.2019 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие.

През периода от 22.02.2017 г. до 25.01.2019г. докато водела на работа свид. Т. подсъдимата подавала по интернет в ТП на НАП - Варна, офис - Силистра по електронен път с КЕП на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово общо 25 броя Декларации обр.1 с данни за лицето, както следва:

• № 190011706212240/22.02.2017 за м.01.2017г.

• №190011710114219/23.03.2017 за м.02.2017г.

• №190011712492284/16.04.2017 за м.03.2017г.

• №190011716944942/15.05.2017 за м.04.2017г.

• №190011722072334/22.06.2017 за м.05.2017г.

• №190011726447266/24.07.2017 за м.06.2017г.

• №190011729176900/19.08.2017 за м.07.2017г.

• №190011733824510/21.09.2017 за м.08.2017г.

• №190011737832755/24.10.2017 за м.09.2017г.

• №190011741702806/24.11.2017 за м.10.2017г.

• №190011745434060/21.12.2017 за м.11.2017г.

• №190011803490915/25.01.2018 за м.12.2017г.

• №190011806312946/22.02.2018 за м.01.2018г.

• №190011811017109/23.03.2018 за м.02.2018г.

• №190011814115499/22.04.2018 за м.03.2018г.

• №190011819447998/25.05.2018 за м.04.2018г.

• №190011822465772/22.06.2018 за м.05.2018г.

• №190011826235986/22.07.2018 за м.06.2018г.

• №190011830961447/25.08.2018 за м.07.2018г.

• №190011834283022/24.09.2018 за м.08.2018г.

• №190011840633900/19.11.2018 за м.09.2018г.

• № 190011842742432/27.11.2018 за м.10.2018г.

• №190011846620132/29.12.2018 за м.11.2018г.

• №190011903379546/25.01.2019 за м.12.2018г.

• №190011907498036/26.02.2019 за м.01.2019г.

Част от информацията, подадена в тези декларации касае болнични листове за временна неработоспособност по представени болнични листи № Е20164972543 за периода 03.01.2017 - 09.01.2017г.; № Е 20167645006 за периода 10.01.2017- 12.01.2017г.; № Е20164310972 за периода от 13.01.17 - 26.02.17г.; №Е20167214637 за периода 16.02.2017 - 29.03.2017г.; №Е20164972619 за периода 30.03.2017 - 27.052017г., както и болнични листове, издадени във връзка с бременност и раждане на дете - чл.50 и 51 от КСО и за отглеждане на дете - по чл. 53 от КСО.

Въз основа на гореописаните декларации на А.Б.Т. са били изплатени обезщетения от ДОО общо в размер на 10326,91 лева.

4. Свид. Т.М.Н. също била безработна, разбрала, че подс. Р. помага на безработни и бъдещи майки да получават обезщетения и се срещнала с подсъдимата, която се съгласила да „помогне“. Съставен бил Трудов договор от 20.03.2017 г. между Ш. корект ЕООД с ЕИК 202119012 и Т.М.Н., назначена на длъжност - чистач хигиенист, код по НКПД 9112004. След сключването на трудовия договор Т.Н. реално не е работила във фирма „Ш. корект“ЕООД и не е полагала труд. Трудовият договор бил прекратен със Заповед № 21/01.04.2017г. на основание чл. 325 ал. 1 т. 3 от КТ, считано от същата дата, поради изтичане на уговорения срок.

На 22.08.2016г. подс. Р. подала по интернет в ТП на НАП - Варна, офис - Силистра по електронен път с КЕП на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово, Декларация обр.1 с входящ номер на: № 190011712792283/16.04.2017г. с данни на лицето за м.3.2017. Въз основа на подадените документи и подадените данни в Декларация обр.1 за начислени трудови възнаграждения на лицето, ТП на НОИ издало Разпореждане 0182-00¬163-1 от 07.04.2017 год., с което определило средно дневен осигурителен доход в размер на 17.53 лева и средно дневно парично обезщетение за безработица / 60% от 17.53 лв/ - 10.52 лева при минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2017 - 7.20 лева. Т.Н. е получила от бюджета на ДОО за периода 01.01.2017 - 31.10.2024 неследваща се парична сума в размер от 2177,64 лв., представляваща изплатено обезщетение за безработица по чл.54а и чл.54б от КСО.

5. В началото на м. октомври 2016г. свид. Е.Д.Е. се върнала от чужбина, защото била бременна. Разбрала от свои познати, че за да получава майчинство трябва да се води на работа. Неин познат й казал, че подс. Р., с която се е познавала от по-рано, може да и помогне да си намери работа. След проведения разговор с подсъдимата бил сключен трудов договор №19 от 11.06.2016г., с правно основание чл.68, ал.1, т.1 от КД. Свидетелката била назначена на длъжност - касиер-счетоводител с код по НКПД 43112003, на 8 часов работен ден със срок до 11.09.2019г., но не е работила и не е полагала труд. Назначаването й било единствено с цел да получава майчинство и да има натрупан трудов стаж. Трудовия й договор бил прекратен със Заповед №23/27.04.2019, считано от 24.04.2019 .г на основание чл.325, ал.1, т.3.

Въпреки липсата на реални трудовоправни отношения, подс. Р. в качеството си на управител и собственик на „Ш. корект“ЕООД , подала по интернет в ТП на НАП Варна , офис Силистра по електронен път с КЕП на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово, за периода от 15.05.2017 г. до 27.07.2019г. общо 25 Декларации обр. 1 с данни за лицето, както следва :

• №190011716944941/15.05.2017г. за м. 04.2017г.

• №190011722072330/22.06.2017г. за м. 05.2017г.

• № 190011726447265/24.07.2017г. за м. 06.2017г.

• №190011729176899/19.08.2017г. за м. 07.2017г.

• №190011733824509/21.09.2017г. за м. 08.2017г.

• №190011737832753/24.10.2017г. за м. 09.2017г.

• № 190011741702803/24.11.2017г. за м.10.2017г.

• №190011745434059/21.12.2017г. за м.11.2017г.

• № 190011803490913/25.01.2018г.за м.12.2017г.

• №190011806312945/22.02.2018г. за м.01.2018г.

• № 190011811017107/23.03.2018г.за м.02.2018г.

• №190011814115497/22.04.2018г.за м.03.2018г.

• № 190011819447996/25.05.2018г.за м.04.2018г.

• №190011882391824/05.07.2018г. за м. 05.2018г. - с код корекция

• №190011826235983/23.07.2018г.за м.06.2018г.

• №190011830961444/25.08.2018г. за м.07.2018г.

• №190011834283019/24.09.2018г. за м.08.2018г.

• №190011840633897/19.11.2018г.за м.09.2018г.

• № 190011842742429/27.11.2018г.за м.10.2018г.

• № 190011846620129/29.12.2018г.за м.11.2018г.

• №190011903379538/25.01.2019г.за м.12.2018г.

• №190011907498033/26.02.2019г.за м.01.2019г.

• № 190011911066035/25.03.2019г.за м.02.2019г.

• №190011915708434/27.07.2019г.за м.03.2019г.

• №190011919550610/27.05.2019г. за м.04.2019г.

Подадената информация в горепосочените декларации е във връзка с болнични листи за временна неработоспособност по представени болнични листи - №Е 20178537687 за периода 19.03.2017 - 02.05.2017г.; №Е 20170145399 за периода 24.04.2017 - 04.06.2017г.; №Е 20166814143 за периода 05.06.2017г. -31.07.2017г., както и болнични листи за бременност и раждане на дете - чл.50 и 51 от КСО, и за отглеждани на дете - по чл. 53 от КСО.

Въз основа на подадените Декларации обр.1 на лицето свид. Етем са били изплатени обезщетения от ДОО общо в размер на 10917,59 лева.

6. Свид. Ю.З.М., напуснала предходната си работа и не й достигал трудов стаж за регистрация в Бюрото по труда. След уговорка, подс. Р. изготвила Трудов договор № 23, сключен на 30.11.2017 между „Ш. корект“ ЕООД с ЕИК 202119012 и Ю.З.М. на длъжност - касиер счетоводство с код по НКПД - 43112003. Свидетелка е посещавала няколко дни офиса, но разбрала, че не може да се справи с работата и престанала да ходи. Трудовият договор бил прекратен със Заповед №23/15.12.2017 на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, считано от 15.12.2017г., поради изтичане на уговорения срок.

На 25.01.2018г. подсъдимата подала по интернет в ТП на НАП - Варна, офис - Силистра по електронен път с КЕП на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово, Декларация обр.1 с входящ номер на: №190011803490914/25.01.2018 с данни на лицето за м.12.2017г.

Въз основа на подадените документи и подадените данни в Декларация обр.1 за начислени трудови възнаграждения на лицето, ТП на НОИ издало Разпореждане 0182-00-571-1 от 20.12.2017 г., с което определило средно дневен осигурителен доход в размер на 37,25 лева и средно дневно парично обезщетение за безработица /60% от 37,25 лв./ - 22,35 лв. при минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2016 - 7,20 лв. Ю.М. получила от бюджета на ДОО за периода 15.12.2017г - 14.08.2018г неследваща се парична сума в размер от 3643.05 лв., представляваща изплатено обезщетение за безработица по чл.54а и чл.54б от КСО.

7. Свид. Ф.Я.В. също нямала нужния трудов стаж, за да може да се регистрира в Бюрото по труда и да получава обезщетение за безработица. Отишла при подс. Р. с цел да пита за работа за един месец, който бил необходим за получаване на обезщетението. Подсъдимата се съгласила и я назначила с Трудов договор, сключен на 08.01.2018г. на длъжност - чистач хигиенист, код по НКПД 9112004. Поискала сумата от 200лв. за услугата да я назначи за месец на трудов договор в нейната фирма. Свидетелката изплатила исканата сума, както и сумата за осигуровката за този месец. През този месец, в който се е водила на работа не работила и не полагала труд в „Ш. корект“ЕООД. Трудовият договор бил прекратен със Заповед №24/29.01.2018г. на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, считано от 29.01.2018г., поради извършване на определена работа.

На 03.04.2018 г. подс. Р. подала по интернет в ТП на НАП - Варна, офис - Силистра по електронен път с КЕП на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово, Декларация обр.1 с входящ номер на: №190011812046187/03.04.2018 с данни на лицето за м.01.2018г. Въз основа на подадените документи и подадените данни в Декларация обр.1 за начислени трудови възнаграждения на лицето, ТП на НОИ издало Разпореждане 0182-00-67-1 от 02.02.2018г., с което определило средно дневен осигурителен доход в размер на 21,09 лева и средно дневно парично обезщетение за безработица /60% от 21,09 лв./ - 12,65 лева при минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2016 - 9,00 лева. Ф.В. е получила от бюджета на ДОО за периода 29.01.2018 г. - 28.11.2018г. неследваща се парична сума в размер от 2656,50 лева, представляваща изплатено обезщетение за безработица по чл.54а и чл.54б от КСО.

8. Свид. Д.Д. А. работела в СВА в гр.Дулово като касиер до 2018г. Разбрала, че подсъдимата набира хора за работа и я потърсила. След срещата им бил сключен Трудов договор между „Ш. корект“ ЕООД и Д.Д. А. на основание чл.68, ал.1, т.1 от КД. Свидетелката била назначена на длъжност касиер-счетоводител с код по НКПД 43112003 на 8 часов работен ден със срок до 22.05.2018. След сключването на трудовия договор Д. А. не работила и не полагала труд във фирма „Ш. корект“ ЕООД. Няколко месеца след като била назначена на работа забременяла, излязла в болнични и след това в майчинство. Плащала си редовно осигуровките в брой на подс. Р.. Трудовият договор бил прекратен със Заповед №26/29.09.2020 за прекратяване на трудовите правоотношения.

Като работодател, управител и собственик на „Ш. корект“ ЕООД подс. Ш. Р. е подавала по интернет в ТП на НАП - Варна, офис Силистра по електронен път с КЕП на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово, за периода от 16.07.2018 г. до 25.10.2020 г. общо 27 Декларации обр.1 с данни за лицето, както следва и при съответно отразяване на разликите:

• № 190011824865243/16.07.2018 с данни на лицето за м.5.2018 - на хартиен носител

• № 190011837868840/24.10.2018 с данни на лицето за м.6.2018 - с код корекция

• № 190011835641624/06.10.2018 с данни на лицето за м.7.2018 - с код корекция

• № 190011835636242/05.10.2018 с данни на лицето за м. 8.2018 - с код корекция

• № 190011840633896/19.11.2018 с данни на лицето за м. 9.2018

• № 190011842742428/27.11.2018 с данни на лицето за м.10.2018

• № 190011846620128/29.12.2018 с данни на лицето за м.11.2018

• № 190011903379535/25.01.2019 с данни на лицето за м.12.2018

• № 190011907498032/26.02.2019 с данни на лицето за м.1.2019

• № 190011911066034/25.03.2019 с данни на лицето за м.2.2019

• № 190011915708433/27.04.2019 с данни на лицето за м.3.2019

• № 190011919550609/27.05.2019 с данни на лицето за м. 4.2019

• № 190011927206448/25.07.2019 с данни на лицето за м. 6.2019

• № 190011931153025/26.08.2019 с данни на лицето за м. 7.2019

• № 190011934720940/25.09.2019 с данни на лицето за м. 8.2019

• № 190011939672049/07.11.2019 с данни на лицето за м. 9.2019 - с код корекция

• № 190011944757538/16.12,2019 с данни на лицето за м.10.2019

• № 190011947084974/29.12,2019 с данни на лицето за м.11.2019

• № 190012004300349/07.02.2020 с данни на лицето за м.12.2019

-№ 190012007828989/27.02.2020 с данни на лицето за м.1.2020

-№ 190012011504353/25.03.2020 с данни на лицето за м.2.2020

-№ 190012018968271/25.05.2020 с данни на лицето за м.4.2020

-№ 190012022950727/25.06.2020 с данни на лицето за м.5.2020

-№ 190012026285705/23.07.2020 с данни на лицето за м.6.2020

• №190012030432997/25.08.2020 с данни на лицето за м.7.2020

• №190012034888724/02.10.2020 с данни на лицето за м.8.2020

• №190012037984914/25.10.2020 с данни на лицето за м.9.2020

Част от подадените Декларации обр.1 били подадени във връзка с представени от Д.Д. А. болнични листи за временна неработоспособност: №Е20181100064 за периода 25.05.2018-27.06.2018; №Е20181871915 за периода 28.06.2018-31.07.2018; №Е20170458673 за периода от 14.08.2018 - 27.09.2018 г.; №Е20181872005 за периода 01.08.2018-13.08.2018; №Е20182419939 за периода 22.09.2018-02.11.2018; №Е20171275177за периода 03.11.2018- 26.12.2018. Останалата част от Декларациите обр.1 били подадени във връзка с бременност и раждане на дете - чл. 50 и 51 от КСО и за отглеждане на дете - по чл. 53 от КСО. Въз основа на подадените Декларации обр.1 на лицето Д.Д. А. са изплатени обезщетения от ДОО общо в размер на общо в размер на 13148,47 лева.

9. За да може да получава майчинство свид. П.С.С. била назначена с трудов договор в „Ш. корект“ ЕООД с ЕИК 202119012 от 18.02.2018г. на основание чл.68, ал.1, т.1 от КД на длъжност касиер-счетоводител с код по НКПД 43112003, на 8 часов работен ден със срок до 28.02.2020г. Трудовият договор бил прекратен, съгласно Заповед №24/03.09.2020 на основание чл.325, ал.1,т.1 от КТ - по взаимно съгласие.

Подс. Р. в качеството си на управител и собственик на „Ш. корект“ЕООД подавала по интернет в ТП на НАП - Варна, офис - Силистра по електронен път с КЕП на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово за периода от 25.03.2019г. до 02.10.2020г. общо 17 Декларации обр.1, както следва:

№190011911066037/25.03.2019 с данни на лицето за м. 2.2019

№190011915708436/27.04.2019 с данни на лицето за м.03.2019

№190011919550612/27.05.2019 с данни на лицето за м.04.2019

№ 190011927206449/25.07.2019 с данни на лицето за м.06.2019

№190011931153027/26.08.2019 с данни на лицето за м.07.2019

№ 190011934720942/25.09.2019 с данни на лицето за м.08.2019

№190011938941034/26.10.2019 с данни на лицето за м.09.2019

№190011944757540/16.12.2019 с данни на лицето за м .10.2019

№ 190011947084976/29.12.2019 с данни на лицето за м.11.2019

№190012004300359/07.02.2020 с данни на лицето за м.12.2019

№190012007828991/27.02.2020 с данни на лицето за м.1.2020

№190012011504356/25.03.2020 с данни на лицето за м.2.2020

№ 190012018968273/25.05.2020 с данни на лицето за м.4.2020

№ 190012022950729/25.06.2020 с данни на лицето за м.5.2020

№190012025285707/23.07.2020 с данни на лицето за м.6.2020

№190012030432999/25.08.2020 с данни на лицето за м.7.2020

№190012034888726/02.10.2020 с данни на лицето за м. 8.2020

Декларациите обр.1 били подадени във връзка с бременност и раждане на дете - чл.50 и 51 от КСО и за отглеждане на дете - по чл. 53 от КСО. Въз основа на подадените Декларации обр.1 на лицето П.С.С. били изплатени обезщетения от ДОО общо в размер на общо в размер на 7654,66 лева.

10. Свид. Г.Г.Р. се познавала с подс.Р. и тъй като била безработна и бременна, се срещнала с нея с цел да я назначи на работа, за да може да получава майчинство. Подсъдимата се съгласила и на 11.05.2018 г. я назначила на работа въз основа на Трудов договор № 26 от 11.05.2018г, на осн. чл.68, ал.1, т.1 от КД, на длъжност - „касиер счетоводител“ на 8 часов работен ден със срок до 11.05.2020 г. Работила в офиса на фирмата десетина дни, но като хигиенистка, след което престанала да ходи на работа. Трудовият договор бил прекратен съгласно Заповед №9/05.10.2020г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 05.10.2020 г., по взаимно съгласие.

Подс. Р., в качеството си на работодател, управител и собственик на „Ш. корект“ ЕООД подавала по интернет в ТП на НАП - Варна, офис - Силистра по електронен път с КЕП на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово, за периода от 25.03.2019г. до 02.10.2020г общо 17 Декларации обр.1, както следва:

№ 190011938965361/28.10.2019 с данни на лицето за м. 05.2019

№ 190011938957540/28.10.2019 с данни на лицето за м. 06.2019 - с код корекция

№ 190011931153026/26.08.2019 с данни на лицето за м. 07.2019

№ 190011938957535/28.10.2019 с данни на лицето за м. 08.2019 - с код корекция

№ 190011938941033/26.10.2019 с данни на лицето за м.09.2019

№ 190011944757539/16.12.2019 с данни на лицето за м.10.2019

№ 190012001532797/18.01.2020 с данни на лицето за м.11.2019 - с код корекция

№ 190012004300354/07.02.2020 с данни на лицето за м.12.2019

№ 190012007828990/27.02.2020 с данни на лицето за м.01.2020

№190012011504354/25.03.2020 с данни на лицето за м.02.2020

№190012018968272/25.05.2020 с данни на лицето за м.04.2020

№190012022950728/25.06.2020 с данни на лицето за м.05.2020

№190012026285706/23.07.2020 с данни на лицето за м.06.2020

№190012030432998/25.08.2020 с данни на лицето за м.07.2020

№190012034888725/02.10.2020 с данни на лицето за м.08.2020

№190012037984915/25.10.2020 с данни на лицето за м. 09.2020

№190012042267206/28.11.2020 с данни на лицето за м. 10.2020

Част от подадените Декларации обр.1 били подадени във връзка с представени от Г.Г.Р. болнични листи за временна неработоспособност по представени болнични листи: №Е20198926704 за периода 11.2019 - 15.11.2019; №Е20200213257 за периода 13.02.2020 - 15.03.2020; №Е20183278193 за периода 16.03.2020 - 29.04.2020; №Е20201141635 за периода 29.04.2020 - 09.06.2020. Останалата част от Декларациите обр.1 били подадени във връзка с бременност и раждане на дете - чл.50 и 51 от КСО и за отглеждане на дете - по чл. 53 и чл.54 от КСО. Въз основа на подадените Декларации обр.1 на лицето Г.Г.Р. били изплатени обезщетения от ДОО общо в размер на общо в размер на 7147,17 лева.

11. През 2021 г. свид. Н.М. Х. се свързала с подсъдимата да бъде назначена формално на работа за един месец, за да може да получава обезщетение за безработица. За целта бил сключен Трудов договор от 01.07.2021г. като Х. била назначена на длъжност „Счетоводител“, но не ходила на работа. Трудовият договор е бил прекратен със Заповед № 06/07.07.2021 на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие. Подс. Р. подала по интернет в ТП на НАП - Варна, офис - Силистра по електронен път с КЕП на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово Декларация обр.1 с входящ номер на: №190012130652938/28.08.2021 с данни на лицето за м.7.2021 . Въз основа на подадените документи ТП на НОИ издало Разпореждане 0182-00-260 от 30.08.2021г., с минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2017г. - 12,00 лева. Свид. Х. получила от бюджета на ДОО за периода 07.07.2021 г. - 06.11.2021 г. неследваща се парична сума в размер от 1032.00 лв., представляваща изплатено обезщетение за безработица по чл.54а и чл.54б от КСО.

12. Свид. Г.Е. А. останала без работа и в началото на 2021г. забременяла. Знаела, че за да получава майчинство, трябва да бъда назначена някъде на работа. Познавала подс. Р., отишла в офиса и попитала дА. може да я назначи на работа. Подсъдимата обяснила, че може да я назначи на работа в нейната фирма, но трябва да си плаща осигуровките при нея на ръка. Изготвен бил Трудов договор № 8 от 14.05.2021 г. като свидетелката била назначена на осн. чл.68, ал.1, т.1 от КД, на длъжност - чистач хигиенист, на 8 часов работен ден със срок до 14.05.2024. Липсват данни за прекратяване на трудовия договор.

Подс. Р., с оглед уговорката и в качеството си на управител и собственик на „Ш. корект“ЕООД, подала по интернет в ТП на НАП - Варна, офис - Силистра по електронен път с КЕП на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово, за периода от 19.10.2021 г. до 26.04.2023 г. общо 20 Декларации обр.1, както следва :

№190012135912339/19.10.2021 с данни на лицето за м.8.2021 - с код корекция

№190012135106433/11.10.2021с данни на лицето за м.9.2021

№190012140406454/21.11.2021 с данни на лицето за м.10.2021

№190012145110500/22.12.2021 с данни на лицето за м.11.2021

№190012203503932/25.01.2022 с данни на лицето за м.12.2021

№190012207336765/25.02.2022 с данни на лицето за м.1.2022

№190012210820627/24.03.2022 с данни на лицето за м.2.2022

№190012214821927/24.04.2022 с данни на лицето за м.3.2022

№190012215992620/07.05.2022 с данни на лицето за м.4.2022

№190012222762282/25.06.2022 с данни на лицето за м.5.2022

№190012225760151/ 21.07.2022 с данни на лицето за м.6.2022

№190012230308507/25.08.2022 с данни на лицето за м.7.2022

№190012234202081/24.09.2022 с данни на лицето за м.8.2022

№190012238540249/26.10.2022 с данни на лицето за м.9.2022

№190012243478828/08.12.2022 с данни на лицето за м.10.2022- с код корекция

№190012300004592/05.01.2023 с данни на лицето за м.11.2023

№190012303724409/28.01.2023 с данни на лицето за м. 12.2023

№190012307428192/25.02.2023 с данни на лицето за м. 1.2023

№190012311240453/26.03.2023 с данни на лицето за м. 2.2023

№190012315834494/26.04.2023 с данни на лицето за м. 3.2023

Част от подадените Декларации обр.1 били подадени във връзка с представени от Г.Е. А. болнични листи за временна неработоспособност: №Е20210440200 за периода 24.08.2021 - 07.10.2021; № Е20210440693 за периода от 08.10.2021 - 10.10.2021; №Е20212577551 за периода 11.10.2021 - 21.11.2021; №Е20220023962 за периода 22.11.2021 - 05.01.2022. Останалата част от Декларациите обр.1 подадени във връзка с бременност и раждане на дете - чл.50 и 51 от КСО и за отглеждане на дете - по чл. 53 от КСО. Въз основа на подадените Декларации обр.1 на свид. А. били изплатени обезщетения от ДОО общо в размер на общо в размер на 13247,27 лв.

13. Свид. А.А. Е. се срещнала с подс. Р., която поискала 500лв. за да я назначи на работа в нейната фирма и 300лв. за дължимите осигуровки. Свидетелката предоставила исканата сума и бил сключен Трудов договор №33 от 01.03.2022 г. на основание чл.68, ал.1, т.1 от КД. Свидетелката била назначена на длъжност - чистач хигиенист с код по НКПД 91120004, на 8 часов работен ден със срок до 01.03.2024. Свид. Е. не работила във фирма „Ш. корект“ЕООД, а всеки месец плащала на подс. Ш. Р. сумата от 300 лв. осигуровки.

С оглед уговорката и в качеството си на управител и собственик на „Ш. корект “ЕООД подсъдимата подала по интернет в ТП на НАП - Варна, офис Силистра по електронен път с КЕП на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово, за периода от 25.08.2022 г. до 26.04.2023 г., общо 9 Декларации обр. 1, както следва:

№190012230308506/25.08.2022 с данни на лицето за м.07.2022

№190012234202080/24.09.2022 с данни на лицето за м.08.2022

№190012238540251/26.10.2022 с данни на лицето за м.09.2022

№190012242229724/24.11.2022 с данни на лицето за м.10.2022

№190012300004594/05.01.2023 с данни на лицето за м.11.2022

№190012303724411/28.01.2023 с данни на лицето за м.12.2022

№190012307428194/25.02.2023 с данни на лицето за м.01.2023

№190012311240455/26.03.2023 с данни на лицето за м.02.2023

№190012315834496/26.04.2023 с данни на лицето за м.03.2023.

Част от подадените Декларации обр.1 били подадени във връзка с представени от А. Е. болнични листи за временна неработоспособност по представени болнични листи, както следва: №Е20222127996 за периода 14.07.2022 - 07.08.2022; №Е20211908932 за периода 08.08.2022 - 21.09.2022; №Е20222128085 за периода от 13.09.2022 - 24.10.2022; № Е20211754453 за периода 25.10.2022 - 20.12.2022. Останалата част от Декларациите обр.1 били във връзка с бременност и раждане на дете - чл.50 и 51 от КСО. Въз основа на подадените Декларации обр.1 на свид. Е. били изплатени обезщетения от ДОО общо в размер на общо в размер на 6094.30 лв.

14. За да може да получава майчинство, свид. Й.Б.А. била назначена с Трудов договор от19.01.2021г. на основание чл.68, ал.1, т.1 от КД, на длъжност - чистач хигиенист с код по НКПД 91120004 със срок 19.01.2024г., като работодател било записано дружество „Евтимов-63“ ЕООД. Със Заповед №8/08.02.2021г. трудовият договор бил прекратен на основание чл.325, ал.1,т.3 считано от 08.02.2021 поради извършване на определена работа. От 23.04.2021 до 07.04.2022 лицето сключило втори Трудов договор №1/23.04.2021 с „Ш. корект“ ЕООД с ЕИК 202119012 на основание чл.67, ал.1 т.1 от КТ на длъжност „чистач-хигиенист“ за неопределено време. Съгласно Заповед №19/07.04.2022 същият бил прекратен на основание чл.325,ал.1, т.3 от КТ - с изтичане на уговорения срок. От 01.08.2022 год. лицето сключило трети Трудов договор с „Ш. корект“ ЕООД с ЕИК 202119012 на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ на длъжност „чистач хигиенист“. Липсват данни за прекратяване на трудовия договор.

С оглед уговорката и в качеството си на управител и собственик на „Ш. корект“ЕООД подс. Р. подавала по интернет в ТП на НАП - Варна, офис - Силистра по електронен път с КЕП на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово, за периода от 28.01.2023 г. до 26.04.2023 г. Декларации обр.1, както следва :

№ 190012303724410/28.01.2023 с данни на лицето за м. 12.2022

№ 190012307428193/25.02,2023 с данни на лицето за м. 01.2023

№ 190012311240454/26.03.2023 с данни на лицето за м. 02.2023

№ 190012315834495/26.04.2023 с данни на лицето за м. 03.2023

Подадените Декларации обр.1 били подадени във връзка с представени от Й.А. болнични листи за временна неработоспособност, както следва : № Е20223710839 за периода 22.12.2022 - 04.01.2023; № Е20221924951 за периода 05.01.2023 - 15.01.2023; № Е20223710864 за периода от 16.01.2023 - 01.03.2023; № Е20230089945 за периода 13.02.2023 - 26.03.2023.

В действителност, от 01.01.2021 до 31.12.2023г. подадените по електронен път Декларации обр.1, подписани с квалифициран електронен подпис на задълженото лице с титуляр „Ш. корект ЕООД с ЕИК 202119012 и автор подс. Р., били с входящи номера и данни както следва:

№190012107416765/27.02.2021 с данни на лицето за м.01.2021

№190012110982733/25,03,2021 с данни на лицето за м.02.2021

№190012119288717/30.05.2021 с данни на лицето за м.04.2021

№190012123004596/01.07.2021 с данни на лицето за м.05.2021

№190012126660176/29.07.2021 с данни на лицето за м.06.2021

№190012130652937/28.08.2021 с данни на лицето за м.07.2021

№190012135105967/11.10.2021 с данни на лицето за м.08.2021

№190012135106434/11.10.2021 с данни на лицето за м.09.2021

№190012140406455/21.11.2021 с данни на лицето за м.10.2021

№190012145110501/22.12.2021 с данни на лицето за м.11.2021

№190012203503933/25.01.2022 с данни на лицето за м.12.2021

№190012207336766/25.02.2022 с данни на лицето за м.01.2022

№190012210820628/24.03.2022 с данни на лицето за м.02.2022

№190012214821928/24.04.2022 с данни на лицето за м.03.2022

№190012215992621/07.05.2022 с данни на лицето за м.04.2022

№190012234202082/24.09.2022 с данни на лицето за м.08.2022

№190012238540250/26.10.2022 с данни на лицето за м.09.2022

№ 190012242229724/24.11.2022 с данни на лицето за м.10.2022

№190012300004593/05.01.2023 с данни на лицето за м.11.2022

№190012303724410/28.01.2023 с данни на лицето за м.12.2022

№190012307428193/25.02.2023 с данни на лицето за м.01.2023

№190012311240454/26.03.2023 с данни на лицето за м.02.2023

№190012315834495/26.04.2023 с данни на лицето за м.03.2023

Въз основа на подадените Декларации обр.1 на лицето Й.А. били изплатени обезщетения от ДОО общо в размер на общо в размер на 2086,21 лв.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице:

1. Парични обезщетения за временна нетрудоспособност общо в размер на 70622.58лв. били изплатени на 8 лица, както следва:

Й.Б.А. в размер на 2086.21лв.

А.А. Е. в размер на 6094.30лв.

Г.Г.Р. в размер на 7147.17лв.

Е.Д.Е. в размер на 10917.59лв.

Г.Е. А. в размер на 13247.27лв.

А.Б. Т. в размер на 10326.91лв.

П.С.С.в размер на 7654.66лв.

Д.Д. А. в размер на 13148.47лв.

2. Парични обезщетения за безработица на основание чл. 54б. ал.1 от КСО общо в размер на 12 483.35лв. били изплатени на 6 лица, както следва:

Т.М.Н. в размер на 2177.64лв.

Н.М.Х. в размер на 1032.00лв.

Б.О.Х. (Селяйадин) в размер на 1987.44лв.

Ф.Я.В. в размер на 2656.50лв.

Ю.З.М. в размер на 3643.05лв.

М.М.М. в размер на 986.72лв.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд била изготвена допълнителна съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице, за да получат обезщетения за временна нетрудоспособност, осигурените лица внесли осигуровки в общ размер на 2 874, 23лв., работодателят - в размер на 8 278, 13лв., общо в размер на 11 152, 36лв. Съответно, за да бъдат изплатени обезщетения за безработица лицата внесли осигуровки в размер на 161, 43лв., работодателят – 232, 47лв., или общо – 393, 90лв.

Изложената фактическата обстановка, съставът счита за безспорно и категорично установена от приложените по делото множество писмени доказателства, свидетелските показания от ДП, обясненията на подсъдимата и заключенията по назначените в ДП и в съдебно заседание експертиза, изготвена от вещото лице П..

Обобщено, по делото е установено, че свид. А.А.Е. свид. Г.Г.Р., свид.Е.Д.Е., свид.Г.Е. А., свид.А.Б.Т., свид.Д.Д. А., свид. Й.Б.А., свид. Т.М.Н., свид. Н.М.Х., свид. Б.О.Х., свид. Ф.Я.В., свид. М.М.М., свид. Ю.З.М. и П.С.С., са установили контакт с подсъдимата, за да могат без реално да работят да получават обезщетения от фондовете на бюджета на ДОО. Подс. Р. ги назначавала формално на трудов договор, а те плащА. осигуровките. Подсъдимата подавала документите и Декларации обр.1 в ТД на НАП, общо 147 пъти, като по този начин декларирала, че съответните лица работили в нейното дружество „Ш. корект“ ЕООД. В показанията си като свидетели всички лица са посочили. че не са полагА. труд и не са работили в дружеството „Ш. корект“ ЕООД, като назначението им е било фиктивно и единствено с цел да могат да получат съответното обезщетение от НОИ.

Според защитата, тъй като П.С.С. не е била разпитана по делото, нито в ДП, нито в с.з., сумата от 7654.66лв., получена от нея, следва да бъде изключена от размера на обвинението. Вдействителност, в хода на съдебното производство пред СОС, С. е била допусната като свидетел, при връчване на призовката е била лично установена от длъжностното лице, но е отказала да я получи и не се е явила в с.з. на 27.03.2026г. В същото с.з. защитникът на подс. Р. се е отказал от искането си С. да бъде разпитана като свидетел и съдът я е зА.чил от списъка на лицата за призоваване. Отсъствието на свидетелски показания от това лице, според състава, не затруднява разкриването на обективната истина по делото и относимостта на схемата, по която подс. Р. е декларирала обстоятелствата от значение, за да може С. да получава исканите от нея обезщетения за временна нетрудоспособност. Установена е дейността на дружеството на подсъдимата, реалната натовареност на подсъдимата, която предоставяла консултации и извършвала счетоводни операции, респективно отсъствието в периода от 18.02.2018г. до 28.08.2020г. на лицето С. като касиер-счетоводител при условия на 8 часов работен ден в офиса. Писмените доказателства и заключението на основната ССчЕ разкриват по несъмнен начин, че и в този случай, подсъдимата е водела на работа лице, което не е полагало труд, само за да получава П. С. обезщетения, и с тази цел подс. Р. е декларирала 17 пъти неверни сведения пред компетентните структури на бюджета на ДОО.

По отношение на възраженията на защитата за липса на хартиените документи Декларации обр. 1, невъзможността да бъдат проверени в хода на наказателното производство, както и относно оценката, че КЕП е техническо средство, което не може да гарантира авторството на подс. Р. под съответните изявления, съставът на въззивната инстанция съобрази следното:

Като работодател и осигурител, регистриран в ТП на НОИ - Силистра, подс. Р. е изготвяла Декларация обр.1 “Данни за осигурено лице“, съгл. изискванията на КСО и Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица и ги е подавала пред ТД НАП-Варна, офис Силистра по електронен път с квалифициран електронен подпис на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово. Подсъдимата е познавала действащата нормативна уредба и е избрала да подава декларациите по образец именно по електронен път. Когато системата е посочвала определена нередовност, подсъдимата е изготвяла и подавала и съответните корекции. Смисълът на тези обективно извършени от подсъдимата действия е бил насочен към удовлетворяване на желанието на конкретните лица да получат неследващи им се парични обезщетения. Авторството на тези действия не се извлича само от ползвания от подсъдимата КЕП, а и от заявените от нея данни като изпълнение на задължението на работодател в електронен вид. Обективно отсъстват дублиращи хартиени декларации по съответния образец по отношение на лицата, водещи се на работа в нейното дружество. Подсъдимата не се възползвала и от равностойните по нормативна уредба възможности да ги подаде чрез персонален идентификационен код /ПИК/, издаден от НАП, чрез електронен портал на НАП, или чрез публичен приложно-програмен интерфейс /API/ или чрез комуникация на ниво система-система. Нейното решение е било да ги подава по електронен път, подписани с КЕП, поради което в хода на ДП е установено, че предоставената последваща информация на хартиен носител може да бъде единствено с наименование „Справка данни за осигурени лица по ЕГН“, съдържаща данни от подадените декларации обр.1 с код 0. 1 и 8. От друга страна, ако не бяха подавани декларации от подсъдимата като работодател и осигурител, тя би извършила нарушения, подлежащи на санкции от други административни структури. Съществуването на електронните документи, дължими от подсъдимата и облагодетелстващи 14те лица, получили неследващи им се парични плащания, към момента на подаването на всеки от 147те документа е установено. Към въпросния момент те са материализира правното основание, по силата на което при възникване на осигурителното събитие, лицата са имА. статут на оправомощени да получат сумите от бюджета на ДОО. В обстоятелствената част на обвинителния акт е изложен убедителен анализ по приложимите нормативни правила за изясняване на трудовите и осигурителните отношения, който се споделя напълно и от състава на съда.

Според защитата, КЕП е техническо средство. Независимо, че е поставен на хардуерно устройство, КЕП е уникален, персонифициран, електронен подпис, който се издава при стриктно спазване на редица правила, свързан е с поети от собственика му задължения, може да бъде употребен само при въвеждане на данни, известни само на собственика. КЕП е равностоен на физически подпис при изследване на официалния характер и автентичността на изявленията, които съпътства в гражданско-търговския документооборот. Не е необходимо да се изброят изрично нормативните актове, които придават на КЕП правно значение за идентичност и автентичност на съставителя на конкретен документ с носителя на определени права и задължения при функционирането на електронното управление на държавата. В съответствие с тези основни положения, при съобразяване на действащите нормативни правила и доказателствата по делото, не е било необходимо назначаването на техническа експертиза, която да изследва електронните документи, подписани с този КЕП, който подсъдимата е ползвала не само за посочените декларации обр. 1, а и за всички други документи, подавани от нея по повод търговската дейност на дружеството. При яснотата и изчерпателността на писмените и гласните доказателства, включително извлечени от обясненията подс. Р., по делото не възниква никакво съмнение, че някой друг е въвеждал определени изявления или съставил инкриминираните по делото документи. И още, при настояването да бъде изяснен въпросът с внесените от лицата и подсъдимата осигуровки и видно от констатациите по допълнителната ССчЕ, напълно категоричен е изводът, че между изготвените и подписани от подсъдимата с КЕП електронни документи, внесените осигуровки и сумите, получени от облагодетелстваните лица, е налице неразривна връзка и последователност, целенасочено постигащи ощетяване на бюджета на ДОО.

По изложените съображения съставът на въззивната инстанция не установи основателност на възраженията по стойността и достатъчността на доказателствата, отправени от защитата. Независимо от лаконичността на доказателствения анализ в мотивите на първоинстанционния съд, фактическите изводи са били изведени в съответствие с правилата за изграждане на вътрешното убеждение и са обосновани от събраните по делото доказателства.

ІІ. От правна страна.

За да признае подсъдимата за виновна в това, че през периода от 22.08.2016 г. до 26.04.2023 г. в гр. Силистра, в условията на продължавано престъпление, като управител на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово, с ЕИК: 202119012, чрез използване на документи с невярно съдържание - Декларации обр. 1, подадени пред ТД НАП-Варна, офис гр.Силистра по електронен път с квалифициран електронен подпис на „Ш. корект“ ЕООД гр. Дулово, в които е удостоверила неверните обстоятелства, че в „Ш. корект“ ЕООД, в различен период от време ефективна трудова дейност са упражнявали 14 лица и така е дала възможност на тези лица, чрез общо 147 на брой отделни деяния, да получат от бюджета на държавното обществено осигуряване неследваща се парична сума в големи размери - в общ размер на 71 559,67 лв. /36 587.88 €/, представляващи изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство, и парични обезщетения за безработица съгласно КСО, осъществяващо състав на престъпление по чл. 256, ал. 1. във вр. с чл. 26. ал. 1 от НК, първоинстанционният съд възприел изводите на прокурора по обвинителния акт. СОС приел, че изпълнителното деяние е започнало на 22.08.2016г. с подаването на първата Декларация обр.1 за свид. Б.О.Х. (Селяйдин) и е довършено на 26.04.2023г., когато е подадена последната Декларация, касаеща свид. Й.Б.А., като са осъществени общо 147 броя деяния. Използваните от подс. Р. документи с невярно съдържание са послужили като средство за въвеждане в заблуждение на длъжностните лица, които упражняват фактическа власт върху паричните средства от бюджета на ДОО, т.е. създА. са привидно основание, че този, който получава паричните средства, има право на това. Под въздействието на това заблуждение съответното оправомощено лице разпоредило изплащането на обезщетение за безработица или временна нетрудоспособност. Тъй като дължимите осигурителни вноски на всички свидетели са били внасяни в бюджета, СОС приел, че реално получените без правно основание парични средства възлизат на общ размер от 71 559,67 лв. / 36 5887.88 €/, съобразявайки заключението на вещото лице и оправдал подсъдимата за разликата до 83 105,93 лв. /42 491.39€/, посочена в повдигнатото и поддържано обвинение. Този подход на СОС е обоснован от реалната щета за бюджета на ДОО, в който осигуровките от осигурените лица и осигурителя им са постъпвА. през инкриминирания период. Независимо от съображенията по протеста срещу оправдателната част на присъдата, не може да се опровергае съществуващият дял от доброволно внесени от лицата и подсъдимата суми, намаляващи по размер неследващата им се парична сума за съответните обезщетения, отпуснати от същия бюджет. По отношение на субективната страна на престъплението, съдът преценил, че подсъдимата съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала и искала настъпването на общественоопасните последици, поради което е действала при пряк умисъл.

Съдът разгледал възраженията на защитата по отношение разделянето на престъпната деятелност на подсъдимата на два периода до 01.01.2021г. и след това, когато влязло в сила изменението на НК - ДВ бр. 103/20г. и в състава на чл. 256, ал.1 от НК са включени бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса, като в конкретното производство след изменението на нормата на чл. 256 ал. 1 от НК престъплението се явява несъставомерно поради липса на „големи размери“ на получените парични суми. СОС не приел като основателни тези съображения и споделил аргументите на прокурора, че до изменението, извършеното от подс. Р. също е престъпление и би следвало да се квА.фицира като такова по чл. 212, ал.4 от НК, тъй като настъпилата имуществена вреда за бюджета на ДОО, възлиза на 71 559,67 лв. /36 5887.88 €/ и надхвърля критерия „големи размери“, относим към всяка сума над 45 500лв., при минимална работна заплата през 2021г. - 650лв. За престъплението по чл. 212 ал. 4 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ в размер от три до петнадесет години и задължителна конфискация на част или цялото имущество на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.т.6 и 7, съгл. чл. 212, ал.7 от НК.

Съдът констатирал, че поради механизма на посегателство, използване на документи с невярно съдържание, като средство за въвеждане в заблуждение на длъжностно лице, извършващо разпоредителни действия с имуществото на ДОО и получаването на неследваща се имотна облага, съставляваща чуждо движимо имущество, между съставите на чл.212. ал. 1 и ал. 2 НК и чл. 256, ал.1 от НК има сходство. „При документната измама по чл. 212 НК предметът е всяко чуждо, по отношение на деецът, движимо имущество, докато при престъплението по чл. 256 НК са паричните суми в големи размери.“, т.е. съставът на чл. 256 НК се явява специален по отношение на чл. 212 НК. Принципът по чл.2, ал.2 от НК налагал да се приеме, че е приложим по-благоприятният, при съпоставка на наказуемостта, нов закон по чл. 256, ал.1 от НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. Независимо, че изрично не е посочил в мотивите, СОС, както и прокурорът в ОА, са се водили от съображенията, възприети по Решение № 360/14.11.2008г. на ВКС, с докладчик Гроздан Илиев.

За разлика от първоинстанционния съд, настоящият състав на въззивната инстанция счете подсъдимата за невинна и я оправда и в оставащата част от внесеното обвинение, тъй като:

За разлика от изходните фактически положения, възприети по Решение № 360/14.11.2008г. на ВКС, с докладчик Гроздан Илиев, по което е коментирано източване на държавния бюджет, в конкретното наказателно производство паричните суми, получени от 14те лица, за които подс. Р. подавала неверни данни, са били отпускани от бюджета на ДОО. В ОА е заложено, че Националният осигурителен институт (НОИ) е публична институция, която управлява държавното обществено осигуряване в Република България, НОИ администрира задължителното осигуряване за общо заболяване и майчинство, безработица, трудова злополука и професионално заболяване, инвА.дност, старост и смърт. Институтът е създаден през 1995 г. със Закона за фонд “Обществено осигуряване” като правоприемник на Главно управление “Социално осигуряване”. През 1997 г. е приет първият самостоятелен бюджет на държавното обществено

осигуряване, след отделянето на средствата от държавния бюджет - Закон за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ за 1997 г.

Следователно, към 22.08.2016г. при подаването на първата Декларация обр.1 за свид. Б.О.Х. (Селяйдин), тази и всички следващи претенции за ползване на обезщетение са били насочени към специален бюджет, различен от държавния бюджет. Бюджетът на ДОО е отделен бюджет, приеман с отделен закон. Съгласно специалната нормативна рамка, вкл. чл. 13, ал. 1 от ЗПФ, според който държавният бюджет, бюджетът на ДОО и бюджетът на НЗОК се приемат „с отделни закони за съответната бюджетна година“, макар и „при осигуряване на съгласуваност между тях“; чл. 19, ал. 1 от КСО, който предвижда, че Народното събрание приема Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, включващ консолидиран бюджет на ДОО, бюджетите на фондовете по чл. 18 КСО и бюджета на НОИ; и чл. 89, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФ - със закона за бюджета на ДОО се приемат консолидираният бюджет на всички администрирани от НОИ социалноосигурителни фондове, консолидираният бюджет на ДОО и бюджетите на отделните фондове, като законът съдържа собствени приходи, разходи за пенсии, обезщетения, помощи, трансфери и др., бюджетът на ДОО не е елемент от самия „държавен бюджет“. Като допълнителен аргумент, в европейския статистически и финансов смисъл социалноосигурителните фондове се разглеждат като отделен подсектор на сектор „Държавно управление“, а не като идентични на централния държавен бюджет (напр. подсектор „Фондове за социална сигурност“ в глава 20 от Регламент (ЕС) № 549/2013.). Ако „държавният бюджет“ и „бюджетът на ДОО“ бяха едно и също понятие, добавянето на бюджета на ДОО в текста по чл. 256 ал. 1 от НК би било излишно. Следователно самата законодателна техника показва, че след 01.01.2021 г. е извършено разширяване на предметния обхват на състава.

От друга страна, към 22.08.2016г. и до 31.12.2020г. елемент на изпълнителното деяние по чл. 256 ал. 1 от НК и обект на защита е бил държавният бюджет, който не е бил засегнат от действията на подс. Р..

В ОА е коментирано, че обвинението не може да приеме, че в периода след обособяването на самостоятелен бюджет на ДОО до приемането на последните изм. в текста на чл. 256, ал. 1 от НК не е давана наказателноправна защита спрямо престъпни посегателства от лица, които чрез неистински документи или чрез документи с невярно съдържание източват обществен ресурс. По своя характер средствата от бюджета на ДОО са обществени средства и част от този бюджет се формира и чрез субсидия от републиканския бюджет, а не само от осигурителните вноски на заетите лица и работодателите. Защитата на обществени ценности чрез съответна наказателно-правна норма, според прокурора, по отношение на бюджета на НОИ като отделна част от държавния бюджет в случаите на документни измами може и е осъществявана във времето чрез състава на чл. 212 НК.

Прегледът на съдебната практика сочи, че тази позиция на прокурора е обоснована, например при отчитане на възприетото по Решение № 215 от 25.IV.1969 г. по н. д. № 134/69 г., I н. о. на ВС; Решение № 115 от 11.III.1970 г. по н. д. № 37/70 г., II н. о. на ВС; Решение № 112 от 25.II.1974 г. по н. д. № 62/74 г., I н. о. на ВС; Решение № 557 от 2.ХII.1980 г. по н. д. № 579/80 г., II н. о. на ВС; Решение № 241 от 13.ХI.1986 г. по н. д. № 235/86 г., II н. о. на ВС; Решение № 153 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 687/2010 г., I н. о., ВКС; Решение № 264 от 10.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 942/2018 г., I н. о., ВКС, и др., и при разграничаване на измамата по чл. 212 от НК от длъжностното присвояване, документите престъпления, специалния състав по чл. 248 а от НК. В практиката по плащания от системата на общественото осигуряване, като напр. в Решение № 205 от 28.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1867/2014 г., III н. о., ВКС разглежда получаване на обезщетения за временна

неработоспособност и за бременност и раждане въз основа на трудови договори, съпроводителни писма и болнични листове и изрично обсъжда съставомерността по чл. 212 НК, а не по чл. 256 НК; в Решение № 218 от 20.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 199/2009 г., I н. о., ВКС приема, че представяне на неистински удостоверения за трудов стаж и доход с цел получаване на пенсия води до съставомерност по чл. 212 НК.

Независимо от това си становище, обаче, в конкретния случай прокурорът не е повдигнал обвинение по чл. 212 ал. 4 от НК по отношение на подс. Р. за деятелността й в периода 22.08.2016г. и до 31.12.2020г. Посочил е, че цялостната престъпна дейност следва да бъде обхваната с приложението на чл. 26 ал. 1 от НК от състава на чл. 256 ал. 1 от НК, който е и по-благоприятен по чл. 2 ал. 2 от НК. Съгласно практика на ВКС, по принцип, отговорността по чл. 26 ал. 1 от НК е по-тежка от тази за две отделни престъпления, разяснено в съображенията по Решение № 573 от 30.IХ.1996 г. по н. д. № 400/96 г., II н. о.

В известно противоречие, в ОА са посочени и разлики между съставите по чл. 256 ал. 1 от НК и чл. 212 ал. 4 от НК - за съставомерност на престъплението по чл. 256 НК е достатъчно е да се установи фактът на неправомерното получаване на бюджетните пари на НОИ от физическото или юридическо лице, чрез използване на неистински документ или документ с невярно съдържание. наличието на користен мотив, "намерение за присвояване", при получаване от физическо лице не прави деянието несъставомерно по чл. 256 НК, щом като са налице и останА.те признаци от състава на това престъпление.

С оглед на изложеното и при отчитане, че наказателното право изисква стриктно тълкуване, съставът прие, че последващото изрично добавяне на „бюджета на държавното обществено осигуряване“ в чл. 256, ал. 1 НК показва, че законодателят не е считал това включване за вече нА.чно. Ако то вече беше съдържателно включено в стария текст, изменението от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., би било безпредметно. Преди 01.01.2021 г. плащане от бюджета на ДОО, извършено въз основа на документи с невярно съдържание, не би следвало да се квА.фицира като предмет на престъплението по чл. 256, ал. 1 НК. След изричното законодателно изменение този предмет вече безспорно е включен в състава на чл. 256, ал. 1 НК. За периода преди това подобни случаи по-убедително се подчиняват на чл. 212 НК или на съответни документни престъпления според конкретната фактическа обстановка.

Като последица от този извод, не би могло да се твърди, че цялостната престъпна дейност на подс. Р., започнала от 22.08.2016 г. и продължила до 26.04.2023 г. може да бъде обхваната от едно общо продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК. До 31.12.2020г. престъплението не е такова по чл. 256 ал. 1 от НК. Нещо повече, деянията на подс. Р. не са били криминализирани по чл. 256 ал. 1 от НК и не могат да бъдат отнесени към „състави на едно и също престъпление“, елемент на института по ал. 1 на чл. 26 от НК.

Основният принцип по чл. 2 ал. 1 от НК изисква приложен да бъде законът, който е бил в сила към момента на извършване на деянието, и в случая, деянието на подс. Р. не е било криминализирано, доколкото бюджетът на ДОО е бил различен от охранявания по чл. 256 ал. 1 от НК. Дори да се приеме, че съставът по чл. 256 ал. 1 е специален по отношение на общата документа измама, то няма правно обяснение защо в продължаваното престъпление е включен период, в който е бил осъществен основният, съществуващ, престъпен състав по чл. 212 ал. 4 вр. ал. 2 от НК, а специалният още не е бил законоустановен.

Принципът по чл. 2 ал. 2 от НК, от своя страна, е неприложим, тъй като той визира последващи благоприятни промени в третирането на едно престъпление, за което е било повдигнато обвинение. Спрямо подс. Р. обвинение по чл. 256 ал. 1 от НК не би могло да се повдигне за неинкриминираната до 01.01.2021г. деятелност. Недопустимо е една, макар и неправомерна, но необхваната от престъпен състав дейност, да бъде натрупвана в очакване на въвеждането на такъв състав и с обратна сила да бъде включена в обвинение и квА.фицирана като престъпление. Това от позицията на прокурора изглежда по-благоприятен нов закон, но за подсъдимата е точно обратното, доколкото е обвинена в престъпление, което не е съществувало към онзи начален момент. Съставът прецени и разясненията по Тълкувателно решение № 20 от 17.V.1985 г. по н. д. № 14/85 г., ОСНК.

Въззивната инстанция не разполага с правомощието да разцепи продължаваното престъпление, включено към момента в обвинението, на две отделни – едно по чл. 212 ал.4 вр. ал. 2 от НК от 22.08.2016 г. до 28.11.2020г., когато е подадена декларация обр. 1 с входящ номер №190012042267206/28.11.2020 с данни на Г.Г.Р. за м. 10.2020г., и второ по чл. 256 ал. 1 от НК – за останалата част от престъпната дейност. При такъв подход съдът би излязъл извън рамката на обвинението и би утежнил положението на подсъдимата, което е несъвместимо с функциите по чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК и чл. 303, ал. 2 НПК. По аргумент от Решение № 38 от 16.01.2024 г. на ВКС по н. д. № 839/2023 г., I н. о.; и Решение № 554 от 17.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1651/2012 г., I н. о., при постановяване на подобен съдебен акт би било допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място, при изключване на периода от 22.08.2016 г. до 28.11.2020г., в рамките на обвинението спрямо подсъдимата остават Декларациите обр. 1, подадени относно свид. Х., А., Е. и А., които са получили неследваща се парична сума от бюджета на ДОО в общ размер от 22 459, 48лв. Предвид размера на минималната работна заплата за 2023г. от 780лв., за попълване на критерия „големи размери“ е необходимо сумата да надхвърля 54 600лв. Следва да се приеме, че осъщественото от подсъдимата се явява обективно несъставомерно по чл. 256 ал. 1 от НК.

Поради изложеното съставът счете, че подс. Р. не е осъществила обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 256 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и я оправда по внесеното, поддържано и прието от първоинстанционния съд обвинение.

Съставът обсъди и правомощието по чл. 336 ал. 1 т. 4 от НПК. Видно от материА.те по делото административно-наказателната отговорност на подсъдимата е била ангажирана и тя изплаща съобразно възможностите си възложените й задължения, непогасени по давност. Поради изложеното, според състава, не е налице основание за повторно санкциониране на извършените административни нарушения.

По силата на общите правила направените по делото разноски следва да останат в полза на държавата, поради което присъдата на СОС бе отменена и в тази част.

Присъдата на СОС бе потвърдена в оправдателната част по изложените от правна страна в настоящите мотиви съображения.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.