Решение № 409 от 15.10.2024 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 628/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда. Съдът е сезиран с искова молба от Г. Н. Д., с ЕГН ••••••••••, от ••••••••• срещу Регионална дирекция по горите - Кърджали, със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявана от директор, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1-4 от КТ. В исковата молба се твърди, че със Заповед № РД 05- 85/24.04.2024 г., на директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, считано от 25.04.2024г., е прекратено трудовото й правоотношение с ответника, чрез наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 195 във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ за допуснато нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ. Ищцата сочи, че била назначена на длъжност „касиер-домакин“ в предприятието на ответника. Обжалва заповедта за уволнение, като счита същата за немотивирана, неправилна и незаконосъобразна. Навежда доводи за това че е налице несъответствие между посочената обстоятелствена част в заповедта и посочените в нея правни основания. Намира, че от нейна страна не са извършени нарушения на трудовата дисциплина, както и че работодателят ответник не е събрал доказателства за описаните нарушения. Моли съдът да признае уволнението й за незаконно и да бъде отменено заедно със заповедта за него, както и да бъде възстановена на заеманата от нея по-рано длъжност „касиер-домакин“, да й бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за времето, през което е останала без работа, в размер на брутното й трудово възнаграждение за 6 м., считано от 25.04.2024г. до 25.10.2024г., или в общ размер на 6486 лева, както и да бъде допусната поправка на посоченото основание за уволнение. Претендира да й бъдат присъдени направените съдебни разноски по делото. В проведеното на 15.08.2024 г. открито съдебно заседание по делото, на основание чл.145, ал.1 от ГПК, съдът запита ищеца, относно предявения от него иск, с посочено правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, дали твърди трудовото правоотношение да е прекратено на основание, различно от посоченото в трудовата книжка, който случай се касае за претенция за поправка на вписаното в трудовата книжка основание или без да твърди, че в трудовата книжка е вписано прекратително основание, различно от действително осъщественото, твърди, че оспорената от ищеца Заповед за уволнение е незаконосъобразна на посочените в исковата молба основания, поради което желае отмяна на уволнението, който случай се касае само за иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1. Процесуалният представител на ищеца, в нейно присъствие, заяви, че не поддържа и оттегля претенцията, обективирана в т. 4 на чл. 344. С влязло в сила протоколно определение от 15.08.2024 г. съдът прекрати производството по делото по отношение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ. От страна на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който сочи, че исковете са неоснователни н недоказани. Навеждат се доводи, за това че заповедта е издадена при спазване законовите изисквания, включително спазвайки процедура по чл. 193 от КТ. Претендира разноски, като прави алтернативно искане, в случай, че съдът уважи исковата претенция, да присъди адвокатско възнаграждение в полза на ищцата, в минимален размер. С Определение № 719 от 21.06.2024 г., в което е обективиран проект за доклад по делото, приет за окончателен с протоколно определение от 15.08.2024 г., е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № РД 05-85/24.04.2024 г., на директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, считано от 25.04.2024 г. В открито заседание ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отмени обжалваната от ищцата заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение, поради извършване на дисциплинарно нарушение. Счита, че в случая заповедта е неправилна и незаконосъобразна. В заповедта работодателят е следвало подробно в детайли и хронология да установи точно какво деяние е извършила ищцата. Простото посочване за заведено и оборотно количество дебит на гориво не установява извършено дисциплинарно нарушение. Алтернативно, посоченото в съдържанието на заповедта не може да бъде такова нарушение, което да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Според ищцата заповедта освен, че е неправилна, страда от пороци в съдържанието си и това е така, защото същата не съдържа съответните фактически и правни изводи за нейното постановяване. Липсва дата на извършване на нарушението, липсва време на извършване на нарушение, липсват и други съществени реквизити, които винаги водят до отмяна. В съдържанието на заповедта работодателят се е позовал на предишни наказания, но заявява, че Заповед № РД05- 40/20.02.2024г. не е влязла в законна сила, същата е обжалвана по надлежен ред, за което в РС-Кърджали е образувано производство по гр.д.№ 460/2024г., по което няма постановено съдебно решение, т.е. все още висящо. Останалите наказания, на които работодателят се е позовал като отегчаващи обстоятелства, които водят до наложеното наказания на ищцата, работодателят не е взел предвид, че същите отдавна са погасени по давност и наложените наказания са заличени, поради което не е следвало да бъдат вземани предвид и да бъдат описани в съдържанието на заповедта. Ответникът счита, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на служителката Г. Д. е правилна и законосъобразна. Издадена е след безспорното установяване на извършеното от нея дисциплинарно нарушение, по отношение на воденето на разходите за горивата на служебни автомобили, както и тяхното отчитане, задължение което лицето има по приложената длъжностна характеристика, както и съгласно вътрешните правила за организацията, реда и експлоатацията на служебните автомобили на РДГ Кърджали. Заявява, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, взети са писмени обяснения от лицето. Тежестта на наложеното наказание е съобразена с предходните наложени такива, като по отношение на дисциплинарно наказание, наложено със заповед Заповед № РД05-101/15.05.2023г., не е изтекъл срокът за заличаването му, което е било „Предупреждение за уволнение“. От представените като доказателства справки към отговора на исковата молба е безспорно, че в отчетите е заведено по-малко количество гориво отколкото е изразходвано. Няма как зареденото количество петрол да е по-малко от реално изразходваното количество от служебните автомобили на РДГ-Кърджали. Би следвало за това да бъде информиран Директора на РДГ-Кърджали за предприемане на съответни действия за откриване на причините за това. В случая това не е осъществено. Несъответствията за установени лично от Директора на РДГ-Кърджали при подписване на съответните счетоводни документи за м.март и въз основа на това са изискани обяснения от служителката Г. Д.. Моля да не се вземат предвид свидетелските показания на свидетеля З. С., тъй като срещу нея в настоящия момент се водят две дисциплинарни производства, които са обжалвани и е в процес на трето дисциплинарно дело, образувано от РДГ- Кърджали. Считам, че нейните показания не са обективни. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на РДГ-Кърджали. Моли да бъде отхвърлена предявената искова молба и потвърдена издадената заповед, като законосъобразна както по изложените в настоящото съдебно заседание мотиви, така и по мотивите, изложени в отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по представения списък. Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: За да е налице валидно упражнено право налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, е необходимо да са изпълнени следните законоустановени предпоставки, формиращи фактическия състав по налагането на дисциплинарно наказание: За деянията, за които е наложено наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ, наказанието е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание е осъществено от ищеца и същото представлява нарушение на трудовата дисциплина/нарушение на трудови задължения на ищеца, наложеното наказание да е определено при спазване критериите на чл. 189 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/служителя наложеното наказание се явява съответно. С оглед изложеното ответникът доказва спазване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото в отправената от работодателя до работника покана нарушенията на трудовата дисциплина са описани по ясен и разбираем за работника начин от фактическа страна - описано е кога и при какви условия са извършени деянията, а също така и са посочени и нормативните изисквания, които са нарушени.Работодателят е спазил изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ - заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана. В същата е посочен нарушителят - ищцата, извършеното нарушение, кога е извършено нарушението, наказанието и законовият текст въз основа на който се налага. Описанието в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно конкретизирано, поради което формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговарят на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. С оглед изложеното и доколкото са спазени изискванията на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ, следва да бъде разгледан по същество спорът дали деянието, за които е наложено дисциплинарното наказание е осъществено от ищцата и същото представлява нарушение на трудовата дисциплина. Безспорен факт е, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № РД 05-85/24.04.2024г., на директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, считано от 25.04.2024 г. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Наказанието е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ за следните нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като сериозни: неспазване на техническите и технологичните правила /по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ/ и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове или определени при възникване на трудовото правоотношение /по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ/, като не е изпълнила вменените й задължения в раздел V, т. 13 14 и отговорност в раздел VII, т. 3 от длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Заповедта е основана на фактически твърдения за допусната от ищцата нарушения при водене и осчетоводяване на прихода и разхода на гориво по автомобили, като не са спазени основани принципи и задължения за касиер-домакина да отразява вярно процесите по закупуване, изразходване и крайно налично количество на горивата изразходвани от служебните автомобили на РДГ Кърджали, както и наличието на разлика относно горивото в количествата на обороти по дебит между справка за осчетоводено гориво и действително получено количество гориво по фактури за м. март 2024 г. Работодателят е посочил, че съгласно чл. 25 от Вътрешните правила за организацията, реда и експлоатацията на служебните автомобили собственост или предоставени на за ползване на Регионална дирекция по горите Кърджали касиер - домакина сверява и отговаря за количеството на зареденото гориво по фактура и месечен отчет и заверка в пътната книжка и правилността на изчисленията, дали посоченото количество в края на предходния месец е равно на записаното в началото на отчетния месец, съответствието на записаните в отчета разходни норми с нормите по заповедта на директора, правилността на изчисленията. Във Вътрешни правила за организацията, реда и експлоатацията на служебни автомобили, собственост или предоставени за ползване на Регионална дирекция по горите Кърджали, утвърдена със Заповед № РД05- 213/13.11.2023 г., /наричани по-долу „вътрешни правила“/ са посочени отговорностите и задълженията свързани с отчитане на изразходено гориво от служебни автомобили на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от вътрешните правила служителят, който отговаря за МПС изготвя ежемесечни отчети за работата на МПС, разхода за гориво-смазочни материали и необходимостта от консумативи, които се проверяват от касиер-домакин и се съгласуват от шофьор-механик, главен счетоводител, финансов контрольор и се утвърждават от директора. Това показва, че проверката, която прави касиер-домакинът се съгласува, респ. проверява от главния счетоводител и финансовия контрольор преди да бъде утвърдена от директора. Пътната книжка е служебен документ, с който се проследяват изминатите километри и се отчитат разходите за гориво и смазочни материали, съгласно чл. 14 от вътрешните правила, и на вписване в нея, съгласно чл. 17, подлежат изрично посочените реквизити. Контролът по изпълнението на чл. 17, т.е. по вписването на посочените реквизити, се извършва периодично от касиер- домакина или счетоводителя, отговарящи за изчисляване разхода на гориво на автомобилите съгласно чл. 21 от вътрешните правила. В чл. 25 от вътрешните правила е посочено, че счетоводителят и касиер-домакинът сверяват и отговарят за количеството на зареденото гориво по фактура и месечен отчет и заверката в пътната книжка и правилността на изчисленията, дали посоченото количество в края на предходния месец е равно на записаното в началото на отчетния месец и съответствието на записаните в отчета разходни норми с нормите по заповедта на директора, както и правилността на изчисленията. Съгласно чл. 26 от вътрешните правила след заверка на верността на данните от счетоводителя и касиер-домакина и изготвена отчетна справка, комплектът от документи се представя за съгласуване от финансовия контрольор и на главния счетоводител за контрол. От посочените разпоредби от вътрешните правила се прави извод за това, че касиер-домакинът не отговаря сам за посочените в чл. 25 задължения, както е посочено в обжалваната заповед, а заедно със счетоводителя. Нещо повече, заверените от тях данни и изготвена отчетна справка се представят за съгласуване от финансовия контрольор и на главния счетоводител за контрол. Това означава, че дейността на касиер-домакина, както и на счетоводителя, се проверява от финансовия контрольор и се контролира от главния счетоводител. По делото не са представени доказателства от работодателя, от които да е видно, че са налице данни за несъответствия, за допуснати от ищцата нарушения при водене и осчетоводяване на прихода и разхода на гориво по автомобили, по процесите по закупуване, изразходване и крайно налично количество на горивата изразходвани от служебните автомобили на РДГ Кърджали, както и твърдяното наличие на разлика относно горивото в количествата на обороти по дебит между справка за осчетоводено гориво и действително получено количество гориво по фактури за м. март 2024 г. Ако такива нарушения са налице, то съгласно описаните вътрешни правила, следваше да бъдат констатирани от финансовия контрольор, които съгласува отчета на касиер-домакина и счетоводителя, и от главния счетоводител, който контролира дейността им по отчет на горивото. В тази връзка са и показанията на разпитания по делото свидетел, която работи, като главен счетоводител при ответника. Свидетелят заяви, че отчитането на горивата са описани във вътрешните правила за експлоатация на автомобилите на РДГ-Кърджали. Чисто технологично отчитането ставало от водачите на МПС, които ежемесечно представят отчет за получено и изразходвано гориво на автомобилите за месеца. Отчитат се по пътни книжки, които се представят и заверяват един път в месеца от касиер-домакина. Месечният отчет се представя в деловодството, след това отива при касиер- домакина, сверява се с пътната книжка, като касиер-домакинът по утвърдена заповед за разходни норми на Директора изписва изразходваното гориво. Месечният отчет е оформен от водача, като единствено се осъществява пресмятането по разходна норма, което се нанася в програмния продукт. Лимитите за горивата са определени със заповед на Директора и индивидуално за всеки автомобил. Свидетелят заяви, че дружеството има финансов контрольор, който след като се направят изчисленията по подадените от водачите данни, му се представят за съгласуване. През м.февруари трябва да е извършен финансов контрол на автомобилите с рег.№ •••••• и рег.№ •••••, рег.№ •••••. Финансовият контрол се прави ежемесечно. До момента от финансовия контрол няма установени нарушения. Няма изготвен протокол от предприятието за назначена проверка, счетоводна ревизия. Свидетелят заявява, че се прави тримесечната инвентаризация от комисия, определена от Директора на РДГ-Кърджали, като за първото тримесечие на 2024 г. комисията не е установила нередности. При всяка инвентаризация се извършва и доклад от комисията до Директора. Няма информация в доклад да са описани някакви нередности. По отношение на документа Извлечение с натрупване за месец март 2024 г. свидетелят заявява, че е това извлечение дава точна информация в определен период от месеца, ако са въведени всички данни – представен е месечният отчет и е получена фактурата за заредено гориво. Заявява, че към определена дата следва да са въведени всички данни за получено и изразходвано гориво, за да може в извлечението да бъде показана точна и актуална информация за наличните количества горива. В противен случай, ако е направено, но не е въведена стойността на някое гориво, което в момента е заредено, то след това ще бъде изкривена и неточна информацията. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същите са логични, последователни и в синхрон с останалите доказателства по делото, в частност разпоредбите на описаните по-горе вътрешни правила. Изводът на база на анализираните писмени и гласни доказателства е, че ищецът и жалбоподател, работещ на длъжността касиер-домакин, съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 26 от вътрешните правила, не отговаря и не сверява сам количеството на зареденото гориво по фактура и месечен отчет и заверката в пътната книжка и правилността на изчисленията, дали посоченото количество в края на предходния месец е равно на записаното в началото на отчетния месец и съответствието на записаните в отчета разходни норми с нормите по заповедта на директора, както и правилността на изчисленията. Дейността на касиер-домакина и счетоводителя по описаните в чл. 25 от вътрешните правила задължения се контролира от финансовия контрольор, който съгласува изготвените документи и от главния счетоводител, който извършва контрол. По тази причина не може да се вмени неизпълнение на задължение само на касиер-домакин, както е посочено в обжалваната заповед. Отделно от това, ответното дружество не проведе пълно и главно доказване, че са налице съществени несъответствия при водене и осчетоводяване на заредено количество гориво, разход и съответно остатък гориво по отделните служебни автомобили описани в заповедта. Не е представен евентуално изготвен протокол от предприятието за назначена проверка, счетоводна ревизия или доклад от тримесечната инвентаризация от комисия, определена от Директора на РДГ-Кърджали, от които да са установени нередности относно задълженията на касиер-домакина и счетоводителя по чл. 25 от вътрешните правила. По тези съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което уволнението на ищцата следва да бъде признато за незаконно, като заповедта, с която същото е извършено, следва да бъде отменена като незаконосъобразна. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ: Предпоставки за уважаване на иска са признаване на уволнението за незаконно, както и наличие на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено. В този смисъл искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 е с обуславящо значение за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Незаконно уволненият работник се възстановява от съда на заеманата преди уволнението работа независимо от това, дали към момента на постановяване на решението длъжността съществува, съкратена е или са настъпили други обстоятелства, които да обуславят формално невъзможност за възстановяване на работника. Обстоятелството, дали същият е трудово ангажиран към момента на постановяване на съдебното решение не е основание да се отхвърли искът му по чл. 344, т. 2 КТ /В този смисъл Решение № 950 от 07.09.2010 г. по гр. д. № 680/2009 г. IV г. о. ВКС/. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ: Претенцията по този ред също е обусловена от заключението на съда относно законосъобразността на извършеното уволнение. В тежест на ищцата е да докаже, че след атакуваното уволнение е останала без работа за претендирания от нея период, както и размерът на трудовото си възнаграждение, въз основа на което да се изчисли дължимото обезщетение. Следва да бъде доказана и причинно-следствената връзка между процесното уволнение и оставането на ищцата без работа. В съдебно заседание от 15.08.2024 г. ищцата посочи, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение е в размер на 1081 лева, което не се оспорва от ответника. Представена е служебна бележка от агенция по заетостта, която удостоверява факта, че ищцата е регистрирана, като безработна и търси работа, както и трудова книжка в оригинал, от която е видно, че не е писано трудово правоотношение след вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. Представените документи не са оспорени от ответното дружество. Ищцата претендира присъждане на обезщетение за оставане без работа считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 25.04.2024 г. до 25.10.2024г. или общо в размер на 6486 лева представляваща шест брутни месечни заплати, ведно със законните лихви за забава, считано от 25.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид това и предвид нормата на чл. 288 от КТ, следва да се приеме, че доколкото заповедта за уволнение е от месец март 2024 г., то като брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225 от КТ е полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението, а именно месец февруари. Неоснователен е искът е за периода след 03.10.2024 г., тъй като от датата на приключване на съдебното дирене – 04.10.2024 г. до крайната дата на периода – 25.10.2024 г., за този период за ищцата все още не е настъпило право на обезщетение за оставане без работа. От изложеното следва изводът, че в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение по реда на чл. 225 от КТ за периода от 25.04.2024 г. до 03.10.2024 г. Така приетият от съда срок следва да бъде изчислен в работни дни за периода 25.09.2024 г. – 03.10.2024 г., за които на ищцата се дължи обезщетение, а именно 6 работни дни. Тези работни дни изчислени съобразно приетото последно брутно трудово възнаграждение в размер на 1081 лв., възлиза на сумата от 308, 85 лв. (по 51, 47 лв. на ден), или сума в общ размер на 5713, 85 лева, до която сума следва да бъде уважен предявеният от ищцата иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ. За разликата над тази сума до пълния размер на исковата претенция 6486 - искът е неоснователен. По тези съображения, предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. По разноските: Разноски се дължат на ищцовата страна за уважената част от предявените искове. Представени са доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. В практиката на ВКС е посочено, че при обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ адвокатското възнаграждение е в общ размер на една минимална работна заплата съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г., а възнаграждението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се определя върху материалния интерес по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, независимо дали е предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. /Така Определение № 821 от 23.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5438/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 2181 от 14.07.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3853/2022 г. и др. /. Видно от Постановление № 193 от 12 октомври 2023 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, същата за 2024 г. е в размер на 933 лв., поради което и това е размерът, който следва да бъде възложен в тежест на ответната страна по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, възнаграждението следва да бъде определено по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. върху материалния интерес по делото и съразмерно с уважената част от иска, което в случая е в размер на 971, 38 лева. Общо дължимо адвокатско възнаграждение е в размер на 1904, 38 лева. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно л. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 Закон за адвокатурата. Съдът намира, че действително настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, но са проведени две заседания и предвид общо дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 1904, 38 лева, съдът намира, че претендираното възнаграждението в общ размер на 2000 лева за основателно. При този изход от спора в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. На основание чл.78, ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнагараждение в размер на 12 лева. На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса в общ размер на 160 лева, в размер на по 80, 00 лева за всеки един от двата неоценяеми иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 228, 55 лева за уважената част на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Така мотивиран, съдът