Решение № 218 от 12.4.2024 г. на Районен съд - Враца по дело № 3226/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр с чл. 188, т. 2 КТ.

Производството е образувано по искова молба от Ю. А. Н., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Ц. С., против СУ „•••••••“ – Враца, Булстат •••••••, с която е предявен иск за отмяна на наложеното й със Заповед № РД-12-276/19.10.2023 г. на директора В. К. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата заема при ответника длъжността ••••••••• ••••••••••. Заявява, че със Заповед № РД-12-276/19.10.2023 г. на директора В. К., връчена й на 20.10.2023 г., й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Сочи, че не е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, като преди налагане на дисциплинарното наказание не е изслушана от работодателя, нито са й поискани писмени обяснения за посочените в заповедта основания и нарушения. Сочи, че едва с връчване на заповедта е узнала в какво я обвинява работодателят. Неизпълнението на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта.

На следващо място сочи, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 189 КТ от наказващия орган, като счита, че преди налагане на наказанието работодателят не е извършил преценка за тежестта на нарушението, като следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. Счита, че наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ не е съответно на тежестта на твърдяните за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Не е съобразена тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и цялостното поведение на ищцата.

Счита още, че заповедта е немотивирана, като не съдържа вменените й нарушения, а единствено препраща към доклади № АТС-01-24/19.09.2023 г. и АТС-01- 64/21.09.2023 г., които обаче не са доведени до знанието на ищцата.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от СУ „•••••••“ – Враца, Булстат •••••••, чрез адв. Я. Я., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че ищцата заема длъжността ••••••••• •••••••••• и че със Заповед № РД-12-276/19.10.2023 г. на директора В. К., връчена й на 20.10.2023 г., й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Сочи, че на 13.09.2023 г., в 10: 40 часа, е проведена среща разговор за поредно съмнение, че ищцата се явява на работа след употреба на алкохол. На 18.09.2023 г., в 15: 50 часа, при посещение на две от ••••••• и ••••• клас, от заместник директор, се установява, че в групата на •••••• клас с учител К. Е. присъстват всички ученици и се провежда самоподготовка, а в групата на ••••• клас с учител ищцата Н., заместник директорът е посрещнат на вратата от трима ученици, които си тръгват, в стаята са 10 ученици и не се провежда самоподготовка, ищцата седи на учителската маса и бездейства. При последваща проверка в 16: 15 часа, в стаята на ••••• клас няма никой. Ищцата седяла на пейка в двора, на въпрос защо не провежда самоподготовка и учениците са навън, отговорила, че няма какво да учат. При поименна проверка се установило, че от 26 ученици присъстват 7 ученика. Била попитана защо не правят преговор и подготовка за входните равнища, което според ответника имало характер на искане за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ.

На следващо място сочи, че на 21.09.2023 г., в 14: 35 часа отново е извършена проверка на две ••••• и ••••• клас, като във втората група с учител ищцата нямало ученици и учител и стая № 211А е празна. Ищцата обяснила, че всички ученици са ангажирани, като ••• клас имат спортна дейност, а ••• клас са на ФУЧ математика. Счита, че ищцата следва да уплътнява работното си време, а не да стои в почивка на тротоара и да пуши цигари.

Сочи, че на 27.09.2023 г. е проведено заседание на комисията по етика, като били разгледани сигнали и доклади срещу ищцата и комисията единодушно взела решение да предложи на директора на училището да се поискат писмени обяснения от ищцата, да се проведе разговор с нея и да се наложи наказание „предупреждение за уволнение“ за неизпълнение на длъжностната й характеристика и нормите на Етичния кодекс.

Заявява още, че на 28.09.2023 г., в 14: 5 часа в коридора на втория етаж се намирал ученикът Б. К. от •• клас, отговорил, че не може да намери госпожа Ю. Н.. Последната е открита в стая 211А, където по график се водят часовете по •••, не знае, че ученикът я търси. При извършена проверка се установило, че уговорката му с госпожа Н. била да се яви в стаята в 14: 00 часа, но ученикът решил да си тръгне. Ищцата не била потърсила ученика, въпреки че последният не се явил в стаята до 14: 45 часа.

Сочи, че при налагане на наказанието са взети предвид критериите по чл. 89 КТ, директорът е съобразил тежестта на нарушенията, всички обстоятелства около тяхното извършване и последиците от тях, както и общото поведение на служителя. Твърди, че в протокола от заседанието на Етичната комисия са изброени и други нарушения на трудовата дисциплина, които не са били обект на отделно наказания. Преди налагане на процесното наказание на служителката е наложено друго наказание – забележка.

Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства: 1/ че ищцата и ответникът се намират в трудово правоотношение, като ищцата заема длъжността „••••••••• ••••••••••“ и 2/ че със Заповед № РД-12-276/19.10.2023 г. на директора В. К., връчена й на 20.10.2023 г., й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Видно от текста на Заповед № РД-12-276/19.10.2023 г. на директора В. К., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като е препратено към „доклади № АТС-01-274/19.09.2023 г. и № АТС-01-64/21.07.2023 г. и констативен протокол № 6/28.09.2023 г. от Д. Г. – зам. директор по учебната дейност и протокол № 1/27.09.2023 г. на Комисията по етика“. Посочено е още, че Ю. Н. системно нарушава трудовата дисциплина, като не изпълнява трудовите си задължения, което представлява нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 10 КТ /цитирани са дословно законовите текстове/, както и задълженията по длъжностната й характеристика.

Заповедта е връчена на ищцата в условията на отказ на 20.10.2023 г., което е удостоверено с подписите на двама свидетели и не се оспорва от ищцата.

Доклади № АТС-01-24/19.09.2023 г. и № АТС-01-64/21.09.2023 г. са изготвени до директора на СУ „•••••••“ от Д. Г. – зам. директор по учебната дейност и касаят извършени от нея проверки на дейността на ищцата.

В първия доклад се съдържат констатациите от извършени на 18.09.2023 г. две проверки – извършена проверка от г-жа Г. в 15: 50 часа и извършена проверка от г-жа Т. Н. в 16: 15 часа. Описано е, че в 15: 50 часа г-жа Г. извършила проверка в групата за ••• ••••• клас, където на вратата била посрещната от трима ученици, които си тръгвали. В стаята били общо 10 ученици и не се провеждала самоподготовка, а г-жа Ю. Н. седяла на учителската маса и бездействала. На г-жа Т. Н. било възложено да извърши втора проверка след 16 часа, която извършила такава в 16: 15 часа и констатирала, че стаята на групата на ••• ••••• клас била празна и подът е измит. Установила г-жа Ю. Н. седнала на пейка на двора, а от 26 ученици по списък наоколо били само 7. Г-жа Ю. Н. заявила, че самоподготовка не се провежда, защото няма какво да учат, с оглед че е началото на учебната година.

С искане изх. № АТС-01-11/19.09.2023 г., връчено на ищцата на същата дата, директорът на училището е поискал от ищцата в срок до 21.09.2023 г. да представи писмени обяснения във връзка с доклада на г-жа Г. за неуплътняване на работното време и неспазване на дневния режим на учениците от ••••• клас в групата за целодневна организация на учебния ден на 18.09.2023 г. Към искането е приложен доклад № АТС-01-274/19.09.2023 г. Видно от писмо вх. № АТС-01-48/20.09.2023 г. ищцата е дала писмени обяснения, с които оспорва да е извършила нарушение на трудовата дисциплина, а сочи, че е извършила разместване на програмата за деня.

Доклад № АТС-01-64/21.09.2023 г. е резултат от извършена на 21.09.2023 г. проверка в групата на ищцата, като проверяващата г-жа Г. е констатирала, че в 14: 35 часа стаята на групата е празна. Същата установила ищцата на тротоара извън оградата на училището, да пуши цигара. Ищцата я информирала, че в този момент всички ученици са ангажирани, като учениците от 7б клас имат спортна дейност, а тези от •• – ФУЧ-математика. Посочено е, че г-жа Г. и г-жа Т. Н. проверили по списък всички ученици от •••••• клас и установили, че информацията, дадена й от ищцата, е вярна. Посочено е, че вместо да се подготвя за деня, ищцата бездействала и не е уплътнила работното си време с оглед броя учебни часове, заложени в нормата й на задължителна преподавателска работа.

Видно от Констативен протокол № 6/28.09.2023 г. за резултати от осъществен административен контрол, изготвен от г-жа Г., от извършена проверка на 28.09.2023 г. на тетрадките за домашна работа на учениците от група •••- ••••• клас, установила, че на 18.09.2023 г., когато г-жа Ю. Н. не е била организирала учебен процес за самоподготовка съгласно дневния режим на групата, само трима ученици са с написана домашна работа по математика, която по техни думи, била написана в домашни условия. Констативният протокол с препоръка за стриктно спазване на дневния график и на задълженията съгласно длъжностна характеристика е връчен на ищцата на 29.09.2023 г. В протокол № 1 е обективирано проведено на 27.09.2023 г. заседание на Комисията по етика при СУ „•••••••“ – Враца, на което е взето решение да се предложи на директора на Ю. Н. да се поискат писмени обяснения, да се проведе разговор с нея и да й се наложи наказание „предупреждение за уволнение“ за следните извършени нарушения на трудовата дисциплина:

• На 13.09.2023 г. за явяване на работа на ищцата след употреба на алкохол;

• На 18.09.2023 г. за обективираните в доклад № АТС-01-24/19.09.2023 г. обстоятелства;

• На 21.09.2023 г. за обективираните в доклад № АТС-01-64/21.09.2023 г. обстоятелства;

Видно от Заповед № РД-12-128/20.09.2023 г., връчена на ищцата на 25.09.2023 г., на същата е било наложено и дисциплинарно наказание „забележка“.

Останалите приети като писмени доказателства документи са ирелевантни за изясняване на фактическата обстановка, тъй като или не са посочени в заповедта за дисциплинарно наказание, или касаят дата след нейното издаване. Заповед № РД-12- 1966/11.09.2023 г. /л. 44/ е ирелевантна за спора, тъй като видно от нея Д. Г. е замествала директора В. К. за период, който не касае фактите по делото. Протокол от проведена на 20.11.2023 г. среща между ищцата и други лица от училището /л. 45-46/ също е ирелевантен, касае дата след налагане на дисциплинарното наказание, предмет на настоящото производство.

Доклад вх. № АТС-01-186/28.09.2023 г. /л. 25/ и Доклад вх. № АТС-01- 282/29.09.2023 г. /л. 26/ също са неотносими, тъй като в документите, към които препраща заповедта за дисциплинарно наказание не се съдържат факти, свързани в ученика Б. К. от 28.09.2023 г. Релевантни са единствено за оборване на част от показанията на двете свидетелки, които твърдят, че по време на втората проверка, извършена на 21.09.2023 г., са установили ученика Б. пред стаята на г-жа Т. Н., вместо с ищцата, което ще бъде обсъдено по – долу.

За установяване на релевантните по делото факти са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелките Т. И. Н. – на длъжност „•••••••“ и Д. Т. Г. – на длъжност „••••••“ при ответното училище.

Двете свидетелки подробно изясняват пред съда графика и структурата на групите за целодневна организация, последователността на провежданите занятия и задълженията на учителя на такава група. От показанията им се установява, че дневният график на учениците започва в 08: 00 часа и при седем часов учебен ден приключва в 13: 50 часа. Непосредствено след това започва графикът на Г•••, който започва в 13: 50 часа с организиран отдих и обяд, които са с продължителност два учебни часа и след това в 15: 10 часа започват два учебни часа за самоподготовка, от които единият свършва в 15: 50 часа, вторият започва в 16: 00 ч. и свършва в 16: 40 ч. В 16: 50 часа започват занимания по интереси, които са пак с продължителност два учебни часа. Установяват, че работното време на учителите на Г••• започва в 12: 00 часа. Часовете им по нормата преподавателска заетост, за да се изпълнят шест учебни часа на ден, започват в 13: 50 часа. След като приключат редовните си часове, учениците веднага се поемат от тези учители. Първо се провеждат организиран отдих и обяд за учениците, по време на които учителите трябва да са с тях, като в това време, част от тях обядват в столовата, други играят в двора на училището, като се ръководят от учителя. Предоставят им се спортни пособия, топки и различни игри, с които учителите да организират това време. В 15: 10 часа започват учебните часове за самоподготовка, които отново се ръководят от същия учител. Заниманията по интереси пак се ръководят от същия учител. Окончателно децата приключват учебния ден в 18: 20 часа.

Графикът на групите за ••• и кой учител на коя група преподава се изготвя в началото на учебната година, съгласува се с РЗИ и се утвърждава от директора. Учителите са запознати в началото на учебната година, като ищцата е учител на Г••• ••••• клас /група, състояща се от ученици от двете учебни паралелки/.

Свид. Г. посочва, че е допустимо от учебни занятия да се освобождава ученик в индивидуални случаи, но не и цялата група. Учителят има право да освободи ученик от час с подадено заявление от родител, заведено в канцеларията на училището, в което се отбелязва и часът на освобождаване на ученика. Би могло и родител да се обади на учителя по група, по семейни причини да освободи даден ученик, като съответно се отразява отсъствие, което по-късно се извинява от класния ръководител.

За проверката, извършена на 18.09.2023 г., от показанията им се установява следното: в 15: 50 часа свид. Г. проверила две от групите – на ••••• клас и на ••••• клас. Отивайки към класната стая на ••••• клас и ищцата, срещнала ученици с раници, които й казали, че си тръгват. В класната стая имало 10 ученици, заедно с г-жа Ю. Н., която заявила, че излизали в междучасие.

Свид. Г. възложила на свид. Т. Н. да провери след 16: 10 часа присъстващите учениците в групата за ••• на ищцата.

Свид. Т. Н. отишла към 16: 20 часа в другите групи, като установила, че всички учители са в стаите с децата и работят, а в стаята на ищцата нямало никой, подът в стаята бил току-що измит и нямало дрехи и вещи на ученици. Свид. Н. установила, че ищцата седи навън на пейка в двора, заедно с една ученичка. Ищцата й казала, че са приключили за деня. Попитала я има ли други ученици с нея и тя казала, че има, тя казала: „Да, ето там“, но там, където показвала, нямало никой. Т. Н. започнала по списък да пита поименно за всеки от учениците – общо 25-26, като ищцата казвала, че са там, но ученичката до нея казвала: „Но г-жо, той нали си отиде“, а ищцата само потвърждавала – „Да, да, отиде си“.

Установява се от показанията им и че на 21.09.2023 г. свид. Г. отново извършила проверка на дейността на ищцата, като в 14: 35 часа по време на организирания отдих и обяд в училище установила, че всички учители са в двора на училището с по един-двама или повече ученици, а ищцата седяла на отсрещния тротоар, извън двора на училището и пушела цигара. Свид. Г. отишла при нея и я попитала защо не е организирала отдиха и обяда, а тя отговорила, че част от нейните ученици са на спортна дейност, а другите – на ФУЧ /факултативни учебни часове/. Свид. Г. заедно със свид. Т. Н. извършили поименна списъчна проверка на думите на ищцата, като проверили къде са и какви ангажименти имат всички 26 ученици в часа, в който свид. Г. видяла ищцата да пуши извън училищния двор. Двете свидетелки сочат, че констатирали, че 7б клас са в спортна дейност, а учениците за ФУЧ съответстват на списъка. Сочат, че само един ученик на име Б. не фигурирал нито във ФУЧ, нито в спортната дейност, като заявяват, че този ученик се намирал пред кабинета на свид. Т. Н., тя го срещнала и той й казал, че така му била казала ищцата – да чака пред стаята, където се провежда ФУЧ да свършат всички ученици.

Показанията на двете свидетелки са абсолютно еднопосочни, последователни и непротиворечиви, двете много подробно разказват пред съда както графика по часове на групата ••• ••••• клас, така и задълженията на старшия учител, в частност на ищцата като заемаща тази длъжност. Двете също така непротиворечиво пресъздават хронологията на извършените проверки в групата – на 18.09.2023 г. и на 21.09.2023 г. и установените обстоятелства. Въпреки че свидетелките работят при ответното училище, както и че са извършили самите проверки, а свид. Г. е и съставила всички документи, обусловили налагане на дисциплинарното наказание на ищцата, съдът не намира основание да се съмнява в достоверността на показанията им.

Показанията им съдът не кредитира единствено в частта, че по време на втората проверка, извършена на 21.09.2023 г., са установили ученика Б. пред стаята на г-жа Т. Н., вместо с ищцата, докато всъщност от Доклад вх. № АТС-01-282/29.09.2023 г. /л. 26/, изготвен от свид. Г. се установява друга фактология, свързана с въпросния ученик, както и съвсем друга дата – 28.09.2023 г. В посочената част съдът намира показанията им за заинтересовани и необективни, целящи да засилят вината на ищцата от извършеното на 21.09.2023 г., когато видно от доклад вх. № АТС-01-64/21.09.2023 г. свид. Г. и Н. са установили, че действително всички ученици на ищцата са заети или със спортна дейност, или с ФУЧ. Никъде в този документ не е посочено, че ученикът Б. е бил свободен и е чакал пред стаята на свид. Т. Н., както твърдят двете свидетелки. Поради това в тази част съдът не кредитира показанията им.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложеното на ищцата със Заповед № РД-12-276/19.10.2023 г. на директора В. К. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение с ответника по трудов договор, а в тежест на ответника-работодател е да установи при условията на пълно и главно доказване законността на наложеното дисциплинарно наказание, а именно 1. че описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са извършени от служителя, че е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от ищцата, като с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно; 2. спазване от работодателя на поставените от закона изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, респ. приемане на писмените му обяснения /чл. 193, ал. 1 КТ/, мотивиране на заповедта /в съответствие с чл. 195 КТ/, спазване на преклузивния срок за издаването й /чл. 194 КТ/.

Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове.

Установяването на законосъобразното упражняване на правото да бъде наложено дисциплинарно наказание е в тежест на ответника, който с помощта на всички допустими по ГПК доказателствени средства следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от ищцата, като с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Освен това ответникът – работодател следва да установи и че е спазил изискванията на закона към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, за които има своевременно въведено възражение от ищеца – в случая касаещи изслушването на служителя, респ. приемане на писмените му обяснения, съобразяване на тежестта на нарушението и мотивиране на заповедта.

С оглед принципа за диспозитивното начало, установен с чл. 6, ал. 2 ГПК, в спорните съдебни производства по КТ съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на дисциплинарното производство и наложеното наказание, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Ищецът, който оспорва законността на дисциплинарното производство, трябва да посочи всички факти, които според него опорочават оспорваното потестативно право на работодателя да му наложи наказание, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му и законосъобразно упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават дисциплинарното производство, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на заповедта не могат да се въвеждат в предмета на спора служебно от съда, а непосочените от ищеца основания за незаконосъобразност на дисциплинарното производство се преклудират /в този смисъл са Решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. № 4515/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 174/13.10.2016 г. по гр. д. № 659/2016 г., ВКС, III г. о., Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г., ВКС, IV г. о., Решение № 160/01.06.2016 г. по гр. д. № 222/2016 г., ВКС, IV г. о. и др./.

Предвид гореизложеното, съдът следва да отговори на въпросите, имащи значение за законността на наложеното наказание, които са своевременно въведени от ищцата Н. с исковата молба, а именно: спазени ли са изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ да й бъдат поискани обяснения преди издаване на Заповед № РД-12-276/19.10.2023 г., както и на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта и на чл. 189, ал. 1 КТ за съответствие на наказанието на извършените нарушения.

Настоящият съдебен състав намира, че работодателят не е спазил изискванията на цитираните правни норми, а същите са императивни и неспазването им опорочава дисциплинарното производство и води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, налагаща нейната отмяна.

На първо място, възражението на ищцата, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, според която работодателят следва да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, е частично основателно. Видно от приетите писмени доказателства, единствено за нарушението, извършено на 18.09.2023 г. и констатирано с Доклад № АТС-01-24/19.09.2023 г., на ищцата са поискани писмени обяснения, предоставен й е срок за това и същата е депозирала такива с вх. № АТС-01- 48/20.09.2023 г. За вменените й на 13.09.2023 г. /съгласно Протокол № 1 от 27.09.2023 г./, на 18.09.2023 г. за липса на домашни работи на учениците /съгласно Констативен протокол № 6 от 28.09.2023 г./ и на 21.09.2023 г. /съгласно Доклад № АТС-01-64 от 21.09.2023 г./ нарушения обяснения не са й поискани, нито такива са дадени от ищцата, нито последната е била изслушана.

Не може да се сподели довода на ответника, че зам. директорът Г. била изслушала обясненията на ищцата в момента на извършване на нарушението на 21.09.2023 г., когато на тротоарната площ извън територията на учебното заведение я попитала защо не е организирала час по самоподготовка за учениците от нейната група. На първо място, този довод е несериозен, а и неверен, като отговаря на действителността единствено в частта, че принципно, когато замества директора на училището, зам. директорът Г. има правомощия да изслушва служителите по образуваните срещу тях дисциплинарни производства. В случая обаче няма доказателства на 21.09.2023 г. директорът на училището да е отсъствал и да е издал надлежна заповед правомощията му, включително на дисциплинарнонаказващ орган, да се изпълняват от г-жа Г.. На второ място, по никакъв начин не може да се приеме за спазване на законовата процедура по чл. 193, ал. 1 КТ разговорът, проведен между ищцата и свид. Г. на тротоара извън територията на училището. Действително, нормата не изисква някаква формална процедура по изслушване на служителя или по изискване и приемане на писмените му обяснения. Макар в КТ да не са уредени изрични и формални правила за провеждане на дисциплинарното производство, чл. 193 КТ, озаглавен „Задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание“, предписва задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства /ал. 1/. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество /ал. 2/.

Разговорът, проведен на улицата между ищцата и свид. Г., не може да се приравни на изслушване обясненията й, тъй като все пак това изслушване следва да има някакъв формален /в смисъл на официален/ характер, при провеждането му на служителя следва да бъде дадено ясно да разбере, че му се изискват обяснения във връзка с вменено му нарушение на трудовата дисциплина, за да организира адекватно защитата си. Съответно следва да му бъде предоставен и разумен срок за това. Поначало разумен и достатъчен е този срок, който позволява на дисциплинарно уличения, след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение, включително ако е допуснал нарушението. Една от целите е да бъде насочен работодателят към доказателства и факти, които добросъвестно да събере и оцени, преди да прецени дали и какво наказание да наложи. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че субектът на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения /така Решение № 290/31.03.2014 г. по гр. д. № 2982/2013 г., ВКС, III г.о./. Приема се още и че условието на чл. 193, ал. 1 КТ стои на преценка в трудовия спор както с оглед съдържанието на искането за даване на обяснения, с цел за да бъде работникът или служителят в състояние да разбере за кои негови действия, третирани като дисциплинарни нарушения се искат обяснения /Решение № 432/2010 г. по гр. д № 1322/2009 г., ВКС, ІІІ г.о./, така и с оглед дадения от работодателя срок за депозиране на писмени обяснения, с цел работникът или служителят да има реална възможност да се защити, а работодателят да вземе предвид обясненията му /Решение № 137/2010 г. по гр.д. № 20/2009 г., ВКС, ІV г.о., Решение № 275/2012 г. по гр. д. № 985/2011 г., ВКС, ІV г. о., Решение № 330/2013 г. по гр. д. № 1220/2013 г., ВКС, ІV г. о., Решение № 221/30.07.2014 г. по гр. д. № 7639/2013 г., ВКС, ІV г. о., Решение № 272/2014 г. по гр. д. № 145/2014 г., ВКС, ІV г.о./.

Дори и да се приеме довода на ответника, че разговорът на тротоара е способ за провеждане на изслушване устните обяснения на служителя, те касаят само част от обстоятелствата, отразени в доклада от 21.09.2023 г., към който препраща оспорваната заповед.

За останалите нарушения съгласно изготвените констативни документи, към които препраща оспорваната заповед, обяснения от ищцата не са били поискани, нито същата е била изслушана. С оглед на това следва да се приеме, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или пък да приеме писмените му обяснения за констатираните дисциплинарни нарушения, освен за това на 18.09.2023 г. Принципно, неизпълнението на това задължение води до отмяна на уволнението при условията на чл. 193, ал. 2 КТ, без да се разглежда трудовият спор по същество, като съдът трябва да разгледа единствено дисциплинарното нарушение, за което на ищцата са поискани обяснения – това, извършено на 18.09.2023 г., в случай че за него се установи спазване и на останалите процесуални норми от страна на работодателя.

На второ място, не са спазени и изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и заповедта се явява немотивирана в противоречие на изискванията за съдържание и реквизити, посочени в чл. 195 КТ, тъй като в нея не се съдържат съществените реквизити – посочване на нарушението и кога е извършено, а голяма част от документите, към които заповедта препраща, не са връчени на ищцата и последната не е запозната с тяхното съдържание. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ налагането на дисциплинарно наказание се извършва с мотивирана заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага. Мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 КТ изискване за еднократност на наказанието, необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 КТ и защитата на работника или служителя. Изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен – с оглед защитата на служителя и за да бъде осъществен съдебният контрол за законност на наложеното наказание. Тези изисквания са спазени, когато в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието.

По въпроса за необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание с оглед изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, в Решение № 304/02.07.2010 г. по гр. д. № 723/2009 г., ВКС, ІV г.о., Решение № 201/17.03.2010 г. по гр. д. № 38/2009 г., ВКС, ІV г.о., Решение № 372/17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ВКС, IV г. о. и др., е прието, че разпоредбата предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити – сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебният контрол при оспорване на наказанието.

В случая съдът намира, че от оспорваната заповед за ищцата не става ясно за кои извършени от нея нарушения й е наложено това наказание – колко на брой, кога са извършени и основните им обективни елементи – в какво фактически се изразява всяко нарушение. В заповедта не се съдържа никакво посочване и описание на нарушенията, а се препраща към доклади № АТС-01-274/19.09.2023 г. и № АТС-01-64/21.07.2023 г., към констативен протокол № 6/28.09.2023 г. от Д. Г. – зам. директор по учебната дейност и към протокол № 1/27.09.2023 г. на Комисията по етика.

Принципно, няма пречка заповедта да препраща към друг документ, удостоверяващ извършеното нарушение на трудовата дисциплина. В случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да е станал достояние на работника или служителя /Решение № 78 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1835/201•••., ВКС, IV г. о./. Няма пречка мотивите на заповедта или част от тях да се намират и в друг документ, който по силата на препращането ще се счита инкорпориран към заповедта, стига този документ да е станал достояние на наказания работник или служител преди уволнението и той да е могъл да се защити по предявените му нарушения /Решение № 152 от 08.12.201•••. по гр. д. № 677/201•••., ВКС, III г. о./. В същия смисъл е и Решение № 148/17.02.2000 г. на III г.о. на ВКС, в което е прието, че когато заповедта за уволнение препраща към друг документ, съдържащ точно описание на дисциплинарните нарушения, то този документ следва да бъде връчен на работника, ведно със заповедта.

Копие от доклад № АТС-01-274/19.09.2023 г. е бил връчен на ищцата заедно с искането за даване на обяснения изх. № АТС-01-11/19.09.2023 г. Връчен й е и констативен протокол № 6/28.09.2023 г., срещу положен от нея подпис, но за това нарушение не са й поискани обяснения, нито е била изслушана.

Няма никакви доказателства ищцата да е била запозната със съдържанието на Доклад № АТС-01-64/21.07.2023 г. и протокол № 1/27.09.2023 г. на Комисията по етика.

По начина, по който е оформено съдържанието на заповедта, за наказания служител е невъзможно да разбере какви нарушения й се вменяват, кога са извършени, начин на извършване, брой на нарушенията, обуславящи посочената в заповедта системност. Макар посочването на цифровата квалификация и подвеждането на всяко нарушение под конкретната правна норма да не е изискване за мотивираност на заповедта, безразборното изброяване цифрово и текстово на множество правни норми води до още по – голямо объркване и неяснота у наказаното лице. Видно е, че освен КТ, са посочени и други норми, без да е посочено от кой нормативен акт/договор/правилник или друго са. Същевременно е посочено и текстово „задължения по длъжностна характеристика“, без да е посочено кои точно задължения, а длъжностна характеристика за заеманата на ищцата длъжност не е представена от ответника по делото.

С оглед всичко гореизложено и с оглед обстоятелството, че ищцата не е била запозната с част от документите, към съдържанието на които препраща заповедта за наказание, същата не е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ и за наказаната служителка не става ясно за какви нарушения е ангажирана дисциплинарната й отговорност.

Установена е и съдебната практика, че когато в заповедта се сочат няколко нарушения, съдът следва да разгледа трудовия спор за законосъобразността на уволнението във връзка с всички нарушения, на които заповедта се основава. Преценката по чл. 195, ал. 1 КТ се извършва за всяко от тях, като няма пречка дисциплинарното наказание да е резултат и само от едно нарушение на трудовата дисциплина, което обаче следва да е съответно по тежест на това наказание /Решение № 55 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2021 г., III г. о., Решение № 257/10.06.2010 г. по гр. д. № 3681/2008 г., III г. о., Решение № 66/25.03.2016 г. по гр. д. № 3298/2015 г., IV г. о., Решение № 110/25.07.2016 г. по гр. д. № 5119/2015 г., IV г. о., Решение № 7/23.01.2018 г. по гр. д. № 1393/201•••., III г. о. на ВКС и др./.

Както бе посочено и по - горе, когато не са поискани писмени обяснения за всички дисциплинарни нарушения, като част от тях не са точно посочени в заповедта за уволнение, съдът изследва по същество извършени ли са тези нарушения, които са точно посочени в заповедта за уволнение и за които са поискани обяснения /Решение № 379/24.06.2010 г. на по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о./.

За нарушението, извършено на 18.09.2023 г. и констатирано с Доклад № АТС- 01-24/19.09.2023 г., на ищцата са поискани писмени обяснения и същата е депозирала такива с вх. № АТС-01-48/20.09.2023 г., както и й е връчено копие от Доклад № АТС- 01-24/19.09.2023 г. На първо място обаче, следва да се има предвид, че в заповедта е посочено, че ищцата „системно“ нарушава трудовата дисциплина, като не изпълнява трудовите си задължения. Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието, но теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът/служителят е извършил три или повече нарушения /така Решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., IV г. о./. Въпросът е изследван в практиката с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, уреждаща наказанието „дисциплинарно уволнение“, но следва да намери приложение и при всяко друго наказание, което работодателят е преценил за съответно и съразмерно на извършени от служителя „системни“ нарушения на трудовата дисциплина.

Т.е. в конкретния случай работодателят е взел предвид като критерий при определяне на вида на наказанието системност на нарушенията, а не само едно извършено нарушение.

На второ място, не може да се приеме, че наказанието „предупреждение за уволнение“ би било съответно на извършеното на 18.09.2023 г. нарушение, което да доведе до неговата законосъобразност. По отношение на съответствието на дисциплинарното нарушение с наложеното дисциплинарно наказание и задължението за излагане на мотиви на съда за наличието или отсъствието на такова съответствие необходимо е да се посочи, че преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Не съществува законово изискване тази преценка да се обективира в писмен акт, а дали същата е правилно извършена, следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност /така решение № 461/17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г.о./. Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.

Съдът намира, че наказанието „предупреждение за уволнение“ не е съответно на тежестта на нарушението, извършено от нея на 18.09.2023 г., когато е освободила учениците по-рано от учебни занятия, предвид, че е било първия ден след началото на учебната година /понеделник след откриването й на 15.09.2023 г./.

При горните мотиви съдът намира, че искът с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр с чл. 188, т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като Заповед № РД-12- 276/19.10.2023 г., издадено от директора на Средно училище „•••••••“ – Враца бъде отменена като незаконосъобразна.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски възниква за ищцата, която претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 900 лева съгласно представен списък по чл. 80 ГПК Видно от Договор за правна защита и съдействие от 07.12.2023 г., ищцата е заплатила 900 лева в брой, за което договорът служи като разписка. Ответникът следва да бъде осъден да й заплати сторените разноски в размер на 900 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр. Враца държавна такса върху неоценяемия иск в размер на 50 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът