Решение № 118 от 14.3.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 434/2021 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 409 от 30.03.2021 година по гр.д. № 2052/2020 година по описа на РС – Велико Търново е уважен предявеният от Р. Т. Т. иск с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл. 188, т. 2 от КТ и отменено наложеното на ищцата от ответника дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ответникът ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ е осъден да заплати по сметка на съда 50 лв. – държавна такса, а на ищцата сумата от 500 лв. разноски по делото. Против това решение е подадена въззивна жалба от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ чрез адв. Д. Б.. Ответникът е останал недоволен от решението и намира същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и е стигнал до погрешни изводи относно фактите, а от там и неправилно е приложил материалния закон. Правните изводи на първата инстанция били необосновани. Неправилно било прието, че липсва идентичност между описаното в искането за обяснения по чл. 193 от КТ и посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения на трудовата дисциплина. Навеждат се доводи за спазване на закона, както при установяване на дисциплинарните нарушения, така и при налагане на оспореното дисциплинарно наказание. Намира за неправилни изводите на районния съд относно нарушението, което ищцата е извършила при приемане заявлението на специализантът И.К на 19.06.2019г. След като съдът приема, че това деяние на ищцата безспорно е заело формата на бездействие представлява нарушение на позочените в заповедта за наказание разпоредби на Правилника за администрацията и документооборота на ВТУ/чл. 93, ал. 1 и чл. 94, ал. 3, т. 2, както и задълженията й по длъжностна характеристика/раздел трети, т. 2 подт.1/, впоследствие неправилно извършва преценка, че нарушението не е доказано, за това че ищцата е организирала и придвижила информацията за специализанта до служител на ЦДО за осигуряване на достъп до системата МУДЪЛ, като било обосновано със заявлението на К в ел. писмо от 23.10.2019г., върху което е поставена положителната санкция от директора на ЦК. Положителната санкция на директора е налице върху посоченото ел. писмо, но нарушение има за начална дата 10.06.2019г. и не се санира от становище, получена от директора едва пет месеца по-късно. Намира, че и извършената преценка на съда относно прилагането на чл. 189 от КТ от работодателя при обсъждане тежестта на нарушението и адекватността на наложеното наказание за това нарушение. Счита, че извода на съда, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението е неправила, тъй като не са взети предвид всички обстоятелства при неговото извършване. Предвид това моли Окръжен съд – Велико Търново да постанови решение, с което да отметни това на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск като неоснователен. От ищеца по делото Р. Т. Т. чрез пълномощник адв. И. М. е постъпил отговор на въззивната жалба. Заето е становище за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на решението. Изложени са подробни доводи и аргументи относно неоснователността на всяко едно от възраженията на жалбаподателя. Извършва подробен анализ на доказателствата, въз основа на който достига до изводи за допуснати нарушения на закона при осъществяване на дисциплинарното производство и налагане на оспореното дисциплинарно наказание и от тук за незаконосъобразността му. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди това на районния съд като правилно и законосъобразно. Не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание: Жалбоподателят се представлява от адв. Д. Б. и заявява, че поддържа въззивната жалба и изложените в нея възражения, доводи и аргументи относно неправилността на обжалваното решение и неоснователност на предявения иск. Ответникът по жалбата се представлява от адв. И. М.. В хода на устните състезания заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба. Представя писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.. Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да ги разгледа по същество. Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивния съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание. Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба. Извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, съобразно правомощията на възизвната инстанция съгласно чл. 269 от ГПК, съдът намира решението за правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните: В исковата си молба ищцата Р. Т. Т. твърди, че е бил трудово правоотношение с ответника ВТУ „Св. Кирил и Методий“ гр. Велико Търново и че със заповед № РД-10- 704/30.06.2020г. на ректора на ВТУ, връчена й на същата дата, й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за нарушения по чл. 187 т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени във вътрешната нормативна уредба на университета – по чл. 93 ал. 1 и чл. 94 ал. 3 т. 2 от Правилника за администрацията и документооборота на ВТУ и на задължения от длъжностната характеристика на заеманата от нея към посочената в заповедта дата длъжност „инспектор” в Център за квалификация /ЦК/ към ВТУ. Оспорва като незаконосъобразна горепосочената заповед и отрича да е извършила описаните в нея нарушение на трудовата дисциплина. Претендира да е опорочена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание - преди издаването на заповедта са й искани писмени обяснения, но твърди това да е направено от заместник ректора, който не е носител на работодателска власт и не й е пряк ръководител. Твърди, че не й е дадена възможност да вземе отношение по констатациите на назначената от ректора на ВТУ комисия за проверка на обстоятелствата, изнесени в докладна записка от 07.05.2020г. на прекия й ръководител, които са отразени в Протокол от 03.06.2020г. Изтъква, че последният не й е бил връчен, което представлява съществено нарушение на правото й на защита. Поисканите й обяснения били за съвсем различни обстоятелства от отразени в процесната заповед, които са послужили като основание за наказването й. В тази връзка посочва, че е наказана за четири случая, при които е приела заявления на специализанти, без да ги заведе във входящия дневник и без да ги даде за резолюция на директора на ЦК, след което е предприела действия по включването на специализантите в обучителния процес, каквито обстоятелства и констатации в докладната записка от 07.05.2020г. липсвали. В нея се съдържали оплаквания за извършено от нея информативно подвеждане и некоректни справки към прекия й ръководител, но не й констатации за нарушаване на задължението за първоначално записване на специализантите. Твърди, че наказанието й относно първото описано в заповедта нарушение е наложено след 2 месечния преклузивен срок, тъй като работодателят й е бил уведомен за него към 16.03.2020г. Ищцата посочва, че не е запозната със заповед от 16.03.2020г., с която е предвиден процедурния ред за изпълнение на вменените й задължения относно документооборота, както и че коментираните пропуски се дължат на липсата на адекватна организация на работата в ЦК. Сочи, че заявления от специализантите се събират от инспекторите в рамките на определен период, след което се докладват на директора на ЦК, чрез изготвяне на конкретни справки. Твърди нарушение на чл. 195 ал. 1 КТ, тъй като не е посочено времето на извършване на всяко от нарушенията на трудовата дисциплина, както и не е ясно дали тези нарушения са извършени с действие или бездействие. От друга страна наложеното й наказание не съответствали на тежестта на нарушението, тъй като няма други дисциплинарни наказания и нарушения и тъй като за работодателя й не са последвали неблагоприятни последици. Предвид тези твърдения е отправено искане към съда след като бъдат събрани и обсъдени доказателствата да се постанови решение, с което наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендирани са и разноските по делото. Ответникът оспорва основателността на предявения иск. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е законосъобразна – издадена от компетентен орган, носител на работодателска власт; заповедта притежава всички изискуеми от закона реквизити; спазена е процедурата при нейното издаване и налагането на дисциплинарното наказание; ищцата реално е извършил посочените нарушения на трудовата дисциплина. Излага твърдения, че със заповедта за формиране на комисия за проверка на изнесените констатации в докладната записка от 07.05.2020г. е ректорът е оправомощил заместник ректора по учебната дейност да изисква писмени обяснения от ищцата. Излага, че в искането за писмени обяснения не следва да се описват обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние, нито правната му квалификация и че не е длъжен да уведомява работника, че срещу него е започнало дисциплинарно производство. Ответникът сочи, че описаните в заповедта нарушения съответстват на фактите и обстоятелствата, изложени във докладната записка, както и че е наложил дисциплинарното наказание в сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ, доколкото най – ранния възможен момент за узнаване на извършените от ищцата нарушения е именно тази докладна записка от 07.05.2020г. Оспорва твърдението на ищцата, че не е спазен чл.195 ал. 1 КТ и сочи, че за всяко от включените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения е посочена датата, на която ищцата е приела съответното заявление, както и последвалото й бездействие, изразяващо се в невходирването му и непредаването му за резолюция на директора на ЦК. Атакуваната заповед съдържа мотиви и е налице съответствие между наложеното наказание и извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. Моли съда да отхвърли предявения иск по чл. 357 КТ от КТ. Претендира разноски. При горните твърдения, правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 357, ал.1 вр. чл. 188, т. 2 от КТ, имащ за предмет оспорване на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение.. Установените от първата инстанция основни факти по делото относно съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало от трудов договор и длъжността, която е заемала ищцата и нейното съдържание като права и задължения не се спорят от страните по настоящото въззивно производство. Първоинстанционният съд в пълнота и въз основа на събраните по делото доказателства безпротиворечиво е установил и останалите факти, относими към предмета на делото, свързани с действията на работодателя по констатиране на вменените на Т. нарушения на трудовата дисциплина, и реализиране на дисциплинарната й отговорност за тях, а именно: Към датата на издаване на заповед № РД 10-704/30.06.2020 година ищцата /ответник по жалбата в настоящото производство/ е заемала длъжността „инспектор“ в Център за квалификация /ЦК/ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Съгласно подписаната от нея на 01.12.2017г. длъжностна характеристика част от основните й трудови задължения са да записва специализантите в съответствие със заповед на Ректора и указания на Директора на ЦК, да изготвя справки на постъпили молба от тях, да комплектува и съхранява личните досиета и партидите им, като отразява всички текущи данни и промените в тях. С докладна записка с изх. № ЦК-06-028 от 07.05.2020г. свидетелят А.Г - директор на ЦК, е уведомил ректора на ВТУ за слабости, пропуски и нарушения при изпълнение на трудовите задължения на ищцата, които е описал 10 казуса в приложение към докладната записка. По отношение на относимите към спора случаи в това приложението е посочено, че ищцата е дала невярна и подвеждаща справка по заявлението на К.Д от 06.03.2020г., че има право да придобие квалификация учител по философия, както и че след комуникация със специализанта В.В, без да има право за това е променила квалификациите, по които ще се обучава, а е следвало да регистрира заявление на специализанта и да го предаде за становище на директора, въз основа на което да се издаде нова заповед. По отношение на специализанта И.К е посочено, че на 10.06.2019г. е подала заявление, което не е регистрирано от ищцата и не е давано за становище на директора на ЦК, както и че на специализанта е даден достъп до материалите за втория семестър, а относно специализанта М.Ц е посочено, че фигурира с два факултетни номера – стар и нов, което създава условия за грешки и обърквания. Със Заповед № РД-10-547/18.05.2020г. на ректора на ВТУ е назначена комисия за проверка на описаните случаи, чийто председател е бил доц. д-р Д.Т.С и на когото със същата заповед е било възложено в качеството му на заместник ректора по учебната дейност да изиска от името на ректора писмени обяснения от Р. Т. Т., инспектор Център за квалификация. С писмо с изх. № УМО-62/18.05.2020г. е изискано от ищцата да даде писмени обяснения за всеки един от описаните случаи в приложението към посочената по-горе докладна записка. Ищцата е дала писмени обяснения, като е приложила копие от подадените от процесните специализанти заявления и молби. Назначената със заповед № РД-10-547/18.05.2020 година комисия е извършила възложената й проверка и е съставила на 03.06.2020г. протокол за резултатите и констатациите. Видно от данните в този протокол комисия се установява, че не е констатирано ищцата да е подала невярна и подвеждаща информация по отношение на специализанта К.Д, която чрез електронния си профил има достъп до специалности, в които може да се обучава, съгласно нормативните изисквания, но е обърнато внимание, че заявлението й от 06.03.2020г. следва да получи входящ номер и становище на директора на ЦК, за да се издаде заповед от ректора за зачисляването й по втората специалност. За специализанта В.В е констатирано, че е подала заявление на 07.04.2020г. за смяна на професионалната квалификация, което не е регистрирано, не е направена справка от инспектора и няма становище от директора на ЦК, но въпреки това е изготвена заповед за зачисляване по нова специалност. За специализанта И.К е установено, че ищцата е предприела действия по подаденото на 10.06.2019г. от К заявление за придобИ.е на учителска правоспособност, без да има разрешение на директора на ЦК, като й е осигурила достъп до дисциплините за втория семестър в системата МУДЪЛ. Относно специализанта М.Ц е установено, че правилно същата има две ел. досиета, тъй като се обучава по две различни специалности. Подадените от посочените специализанти заявления от съответните дати са приети като доказателства по делото и е видно, че върху тях липсва поставен входящ номер, както и писмена резолюция от директора на ЦК. Относно И.К е приложено ел. писмо от нея от 23.10.2019г., с което подава заявление за записване във втори семестър на дистанционно обучение – учителска правоспособност, върху което е поставено „да“ от директора на ЦК /обстоятелство потвърдено и от свидетеля Г/. След получаване на писмените обяснения, въз основа на докладна записка от 07.05.2020г. и протокол от 03.06.2020г. относно извършената проверка е издадена заповед № РД – 10-704 от 30.06.2020г. на Ректора на ВТУ, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 10 КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени във вътрешната нормативна уредба на работодателя и определени при възникване на трудовото правоотношение. Заповедта е мотивирана с обстоятелствата, че на 10.06.2019г., 06.03.2020г., 07.04.2020г. и 30.09.2019г. ищцата е приела подадени от специализанти И.К, К.Д, В.В и М.Ц заявления, но не ги е завела и не ги е предала за резолюция на директора на ЦК и въпреки това е създала организация и е придвижила информацията за съответния специализант до Центъра за дистанционно обучение /ЦДО/ за предоставяне на достъп до учебни програми и материали в системата МУДЪЛ. Посочено е в заповедта, че с тези си действия ищцата е нарушила задълженията си по чл. 93 ал. 1 и чл. 94 ал. 3 т. 2 от Правилника за администрацията и документооборота във ВТУ, както и тези произтичащи от длъжностната й характеристика – раздел III, т. 2 подт. 1. В самата заповед изрично е посочено какво е съдържанието на посочените задължения по посочените с цифри текстове от Правилника и длъжностната характеристика. Заповедта е връчена на 30.06.2020 година. За периода от 06.04.2020г. до 08.04.2020г. Т. е била в платен годишен отпуск, обстоятелство, което се, установява от Заповед № 291/01.04.2020г. От показанията на св. М.М – бивш директор на ЦК за периода от 2003г. – 2009г. се установява, че и през този период Т. е заемала длъжността“инспектор“ в ЦК и се е справяла добре с възложената й работа. Подадените от специализантите заявления са се завеждали при съответния инспектор и са се разглеждали по – бързо, ако това се е налагало, но ако те са се отнасяли за един и същи проблем се групирали и разглеждали заедно. Свидетелят Г – изпълняващ длъжността директор на ЦК от 01.02.2018г. сочи, че в начало Написал докладна записка до ректора на университета и описал случаи, при които ищцата прехвърля специализанти от една специалност в друга без негово знание и забавя предвижването на заявленията и молбите им с повече от 5-6 месеца, като ги събирала по няколко и му ги давала за разглеждане по нейна преценка. Поради тази причина издал заповедта от 16.03.2020г. относно срока за поставяне на входящи номера на постъпилите документи. Случвало се било да поставя резолюции върху кореспонденция между ищцата и специализанта по ел. поща, а не върху техните заявления. Предвид установената фактическа обстановка, възприета от съда като безспорна и която не се различава от установената в хода на първоинстанционното производство, се налагат следните правни изводи: Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Заповедта трябва да бъде връчена срещу подпис на работника или служителя с изрично отбелязване датата на връчване. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчването на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящият случай всички тези изисквания са спазени – заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ на ответника по жалбата /ищцата по иска/ отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ; връчена е надлежно на Т. на 30.06.2020г. година лично срещу положен от нея подпис и следователно от тази дата е наложено процесното наказание. Съдът следва да извърши проверка дали при издаването на тази заповед са спазени процедурните правила на чл. 193 и чл. 194 от КТ, каквато е сторил най-напред и първоинстанционният съд. Нормата на чл. 194 от КТ повелява, че дисциплинарното наказание се налага не по- късно от 2 месеца от открИ.е на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Ответникът по жалбата е наказан за вменени му нарушения на трудовата дисциплина, които да са извършени съответно на 10.06.2019г., 06.03.2020г., 07.04.2020г. и 30.09.2019г. Първоначалното констатиране на същите е 07.05.2020 год. и от този момент тече двумесечния срок, той като именно тогава носителят на работодателска власт – ректора на ВТУ, чрез докладната записка на св. Г е узнал за допуснатите от ищцата нарушения. Дисциплинарно наказание за тези нарушения е наложено на 30.06.2020г., когато на Т. й е връчена процесната заповед - преди да изтече двумесечния срок от открИ.ето им. Съдът намира, че е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ - преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание ответникът/жалбоподателят/ е изискал обяснения на ищцата. Възраженията на, че в искането за обяснения не е посочено, че те са във връзка със започнато дисциплинарно производство и че в него не е посочена каква е квалификацията на дисциплинарните нарушения, както и че са поискани от лице без работодателска власт са неоснователни. Разпоредбата на чл. 193 КТ не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито форма за поканата на работодателя до работника, нито за посочване в поканата, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. За изпълнение на тази правна норма е достатъчно преди налагането на наказанието работодателят да поиска по разбираем за работника или служителя начин обяснения за действията или бездействията, които счита за нарушение на трудовите му задължения, без да е длъжен да дава правна квалификация на нарушенията, достатъчно е фактическите обстоятелства да са изложени по разбираем за работника или служителя начин. Неоснователно е възражението на ищцата относно това, че обясненията са изискани от лице, което няма работодателска власт. Видно от доказателствата по делото /Заповед № РД-10-547/18.05.2020г./ е налице възлагане на доц.д-р Д.С зам. ректор по учебната дейност от името на ректора да изиска писмени обяснения от Р. Т., инспектор ЦК. Без значение е кой е организирал действията по даване на обясненията, тъй като искането за тях може да бъде направено от друго лице по поръка на работодателя, за което не е необходимо формално упълномощаване. Но в случая е и налице такова. Ето защо съдът приема, че процедурата по чл. 193 ГПК не е опорочена. Извод в противна насока не може да обоснове и обстоятелството, че заповедта за извършване на проверка е от датата, на която са поискани обясненията. Основателни са обаче оплакванията на ищцата, относно три от посочените в искането чрез докладната записка и приложението към нея три случаи, че са й поискания обяснения за обстоятелства различни от тези отразени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Независимо от това, че искането за обяснения не е подчинено на някакви формални изисквания, то следва да съдържа фактическо описание на онова поведение на работника или служителя, което работодателя счита за нарушение на трудовата дисциплина. От ищцата са поискани обяснения чрез препращане към изнесените в докладната записка от свидетеля Г от 07.05.2020г. оплаквания за нарушения при осъществяване на трудовата й функция. При съпоставка на съдържанието на тази докладна записка с описанието на нарушенията в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че липсва съответствие по три от случаите, заради които е наложено наказанието. Това са описаните в заповедта случаи със специализантите К.Д, В.В и М.Ц. По отношение на тях в докладната записка не се съдържат обстоятелствата, че ищцата не е завела подадените от тях заявление, че те не са представени за резолюция на директора на ЦК и че е създала организация за осигуряването на достъп до системата за дистанционно обучение. По отношение на първата в докладната записка са изложени факти относно подадена от ищцата подвеждаща справка за точната квалификация, по която може да придобие учителска правоспособност. Относно втората са описани обстоятелства, че е пожела да замени квалификациите по които е приета и че след комуникация с ищцата, без тя да има право на това, е извършила промяна в квалификациите. По отношение трета специализантка е посочено, че фигурира два пъти в представения на директора списък за платилите такси за втория семестър – със стар факултетен номер и неплатена такса с нов факултетен номер и заплатена такса. Нито един от тези три случая, така както са поискани обяснения за тях от ищцата не съответства от фактическа страна на нарушенията, за които Т. е наказана, така както те са описани в процесната заповед за дисциплинарно наказание – не е завела заявленията и не ги е представила за резолюция на Директора на Центъра за квалификация, въпреки това е създала организация и придвижили информацията за специализантите до служител на ЦДО, без да има издадена заповед на ректора на ВТУ и е създала организация за достъп до учебните програми и материали в системата за дистанционно обучение МУДЪЛ. Следователно ищцата е давала и е дала реално обяснения по различни факти, а е наложено наказание при други фактически обстоятелства, квалифицирани като нарушение на трудовата дисциплина и конкретни нарушения, различни от тези за които е давала обяснения. Ето защо и настоящият съд приема, че по отношение на тези три случая работодателят не е спазил изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ предварително да поиска обяснения от работника, доколкото обяснения за искани и дадени за различни обстоятелства от тези, за които е наложено оспореното дисциплинарно наказание. В този смисъл на основание чл. 193, ал. 2 от КТ дисциплинарното наказание следва да бъде отменено, без да се разглежда спора по същество. Единствено само по отношение посоченото в пункт първи от оспорената заповед обяснението е било изискано и дадено и има идентититет между описаното при изискване на обясненията и в последствие в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“. По отношение обаче на случая със специализантката И.К се установява, че на 10.06.2019г. тя е подала заявление до директора на ЦК за възстановяване на студентски права и това заявление няма входящ номер и не е представено за поставяне на резолюция от директора. По отзи начин са нарушени чл. 93, ал.1 и чл. 94, ал.3, т. 2 от Правилника за администрацията и документооборота при ВТУ. Не се установява обаче ищцата да е тази, която да е организирала и придвижила информация за специализанта до служител на ЦДО за осигуряване на достъп до системата МУДЪЛ. По делото е представено ел. писмо от 23.10.2019г. от И.К, съдържащо заявление за записване във втори семестър на ДО – учителска правоспособност, върху което има поставена положителна санкция от директора на ЦК. Това води до извод, че не Т. чрез бездействие или действие е осъществила достъп до посочената система за дистанционно обучение. Дори и да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина осъществено чрез бездействие от страна на Т., то при оценка на неговата тежест и съответствие на тежестта на нарушението с наложеното наказание, съдът достига до извод, че е нарушен чл. 189, ал. 1 от КТ – не е извършена адекватна преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, в случая на ищцата Т.. Само по себе си нерегистрирането на заявлението на специализанката К и непредставянето му за резолюция не е довело до необратими отрицателни последици за работодателя или да са увредили неговия интерес. С оглед тези съображения, съдът приема, че наложеното наказание е незаконосъобразно по отношение на това нарушение, поради неадекватност спрямо тежестта на нарушението. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен. До този извод е достигнал и районния съд и е уважил иска. Решението се явява правилно и законосъобразно и въззивната инстанция следва да го потвърди. Имайки предвид изложените мотиви, въззивния съд намира, че наведените в жалбата оплаквания са неоснователни. Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че нито поканата за обяснение, нито заповедта за налагане на дисциплинарното наказание трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им. Както се посочи по-горе действително не е необходимо да се посочва правната квалификация на нарушението, но задължително при поискването на обясненията за работника или служителя, чиято дисциплинарна отговорност се търси, следва да е уведомен по разбираем за него начин въз основа на какви фактически обстоятелства, действия или бездействия, се счита че е нарушил трудовите си задължения и кои точно задължения. В настоящия случай се установи по несъмнен начин, че обясненията са били изискани за едни фактически обстоятелства, а в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание за три от случаите са посочени различни факти. Не се споделят доводите на жалбоподателя и относно адекватността на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на нарушението по пункт първи. В резюме на изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно исканията и възраженията на страните, както и всички доказателства по делото, което прави неоснователни оплакванията във въззивната жалба. Обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Пълномощникът на ответника по жалбата е оправил искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.1 т. 2 от Закона за адвокатурата. Предвид изхода на делото и с оглед това, че във въззивното производство адв. М. е осъществи правна защита и съдействие в полза на ответника по жалбата, то следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Предвид изхода на делото за жалбоподателят не възниква право на разноски. Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд