Решение № 162 от 4.6.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 240/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл. Образувано е по въззивна жалба на И. Н. Л., ЕГН – ••••••••••, с адрес: гр. Р., •••, действащ чрез адв. Н. А., срещу решение № 131/30.12.2024 г. по гр.д.№ 581/2024 г. по описа на Районен съд – Гълъбово. Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение, в нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е направил анализ на събраните доказателства, в т.ч. обсъждайки противоречията между отделните такива, което e довело до липса на мотиви защо приема, че жалбоподателят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в заповедта на работодателя, с която му е наложено наказание „забележка“. В тази връзка се сочи, че решението е необосновано, т.к. в производството не се е доказало въззивникът да е извършил твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, което от своя страна е довело до постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което бъде уважен предявеният от И. Н. Л. иск за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание. В законоустановения срок насрещната страна по жалбата – „Р.Т.-•“ – клон на „М.М.-и.“ ЕАД, ЕИК № •••, със седалище и адрес на управление: с.М., •••, представляван от законния си представител С.И.К. –управител, действащ чрез юрк. И. П., е подал отговор на жалбата, с който я е оспорил като неоснователна. Изложил е доводи за правилност на обжалваното първоинстанционно решение, т.к. при постановяването му съдът е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и е направил обосновани фактически изводи за доказаност на извършените от работника действия, окачествени като нарушения на трудовата дисциплина, въз основа на които е направил и обосновани и съответни на материалния закон правни изводи за извършени от И. Н. Л. нарушения на трудовата дисциплина, представляващи злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и неизпълнение на други задължения, предвидени в Етичния кодекс на предприятието, за които е била ангажирана дисциплинарната му отговорност и му е било наложено наказание „забележка“. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. И. Н. Л. е подал и частна жалба срещу определение № 103/12.03.2025 г., с което първоинстанционният съд е уважил отчасти негово искане за изменение на решението в частта за разноските, като е намалил присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. на 180 лв. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение, т.к. фактическата и правна сложност на делото не обуславят присъждането на юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден в Наредбата за заплащане на правната помощ размер. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в по- нисък размер. С подаденият отговор на частната жалба „Р.Т.-•“ – клон на „М.М.-и.“ ЕАД я оспорва като неоснователна и претендира за потвърждаване на обжалваното с нея определение. В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се явява лично и не се представлява от процесуален представител. Въззиваемият се представлява в откритото съдебно заседание от пълномощника си – юрисконсулт, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира и за присъждането на разноските във въззивното производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение. След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от И. Н. Л. срещу „Р.Т.-•“ – клон на „М.М.-и.“ ЕАД, с която е предявен иск по чл.357 от КТ за признаване на наложеното му дисциплинарно наказание “забележка” за незаконно и за неговата отмяна. Ищецът е изложил твърдения, че със заповед № 24 от 12.03.2024 г. на управителя на „Р.Т.-•“ – клон на „М.М.-и.“ ЕАД на основание чл. 188, т. 1 КТ, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и във вр. 187, ал. 1, т. 10 КТ, във вр. с чл. 125 КТ, във вр. с чл. 126, т. 7 КТ, във вр. с чл. 126, т. 9 КТ, във вр. с чл. 126, т. 10 КТ и във вр. чл. 126, т. 13 КТ му е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, а именно чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ - злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието и чл. 187, ал. 1, т. 10, предложение първо, второ и четвърто КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР или определени при възникване на трудовото правоотношение. Като основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност в заповедта е прието, че на 20.12.2023 г. ищецът е забравил да изключи калорифера в помещение, в което се облича, на 21.12.2023 г. е заплашвал своята колежка М.А.Г. с думите „ще те утрепя и никой няма да разбере, защото другите са малоумници, а аз съм много хитър.“ и на 21.12.2023 г. е употребил спрямо нея думите „ще те утрепя и заровя и никой няма да разбере, защото виж сам самичка си на плаца“. Тези обстоятелства са приети за установени от работодателя от протокол от 19.01.2024 г. до 29.01.2024 г. на комисия назначена със заповед № ЧР-02-05/18.01.2024 г. във връзка с постъпила жалба от 17.01.2024 г. от М.А.Г. при проведено дисциплинарно производство. Прието било, че с това деяние за периода от 01.03.2020 до 26.01.2024 г. ищецът извършил нарушение на етичните норми, определени в чл. 28, чл. 29 и чл. 30 от раздел IV „взаимоотношение с колеги“ на Етичния Кодекс на работещите в „М.М.-И.“ ЕАД - управление и клонове на дружеството, одобрен с протокол на СД №28/16.11.2022 г., а именно: чл. 28 - в отношенията с колегите, вкл. при използване на информационни, комуникационни технологии, социални мрежи и интернет платформи служителите на дружеството проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда; чл. 29- служителите уважават мнението на колегите си и правото им на личен живот. В отношенията между служителите не се допускат никакви форми на дискриминация и чл. 30 - в отношенията между служителите не се допуска поведение на тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер. По този начин работникът извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10, предложение първо, второ и четвърто КТ и не е изпълнил задълженията си с чл. 125 КТ, във вр. с чл. 126, т. 9 КТ, във вр. с чл. 126, т. 10 КТ и във вр. чл. 126, т. 13, предложение първо, трето и четвърто КТ, както и тези посочени в Раздел IV (Основни права и задължения на работниците и служителите от ПВР в М.М.-И.). Оспорил е изложените в заповедта за налагане на дисциплинарното му наказание основания с доводите, че не е извършил нито едно от вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Оспорил е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като объркваща и вътрешно противоречива, както и че е налице пълно несъответствие между твърдените нарушения и посочената им правна квалификация като нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 КТ, което обуславяло немотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. С отговора на исковата молба ответникът-работодател е оспорил иска, като е изложил съображения за законосъобразност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание. В тази насока е изложил доводи, че е провел процедура по установяването на нарушението чрез назначаването на нарочна комисия, а с оглед на резултатите от извършената от тази комисия проверка е приел и за доказано извършването на нарушенията на трудовата дисциплина от наказания работник. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска, т.к. е приел за доказано, че ищецът е извършил нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР или определени при възникване на трудовото правоотношение, а именно нарушение на норми от Етичния кодекс на работодателя, т.к. на на 21.03.2023 г. е отправил към М.А.Г. заплахи. Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните съображения: От безспорните между страните факти и събраните по делото доказателства безспорно се установява, че страните са в трудово правоотношение, по силата на което И. Н. Л. е изпълнявал за периода от 01.03.2020 до 26.01.2024 г. длъжността „механошлосер-ТПРМС IV група в участък „Ремонт ролки“ в „Р.Т.-•“ – с.М.. Със заповед № 24 от 12.03.2024 г. на управителя на „Р.Т.-•“ – клон на „М.М.-и.“ ЕАД на основание чл. 188, т. 1 КТ, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ и във вр. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, във вр. с чл. 125 от КТ, във вр. с чл. 126, т. 7 от КТ, във вр. с чл. 126, т. 9 от КТ, във вр. с чл. 126, т. 10 от КТ и във вр. чл. 126, т. 13 от КТ на въззивника е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, а именно чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ - злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието и чл. 187, ал. 1, т. 10, предложение първо, второ и четвърто КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР или определени при възникване на трудовото правоотношение. В заповедта е посочено, че на 20.12.2023 г. И. Н. Л. е забравил да изключи калорифера в помещение, в което се облича, на 21.12.2023 г. е заплашвал своята колежка М.А.Г. с думите „ще те утрепя и никой няма да разбере, защото другите са малоумници, а аз съм много хитър“, и на 21.12.2023 г. е употребил спрямо нея думите „ще те утрепя и заровя и никой няма да разбере, защото виж сам самичка си на плаца“. Посочено е, че тези обстоятелства работодателят е приел за установени при проведено дисциплинарно производство, резултатите от което са обективирани в протокол от 19.01.2024 г. до 29.01.2024 г. на комисия назначена със заповед № ЧР-02-05/18.01.2024 г. във връзка с постъпила жалба от 17.01.2024 г. от М.А.Г.. В мотивите на заповедта работодателят приема, че с тези свои деяния И. Н. Л., за периода от 01.03.2020 до 26.01.2024 г. изпълняващ длъжността „механошлосер-ТПРМС IV група в участък „Ремонт ролки“ в „Р.Т.-•“ – с.М., е извършил нарушение на етичните норми, определени в чл. 28, чл. 29 и чл. 30 от раздел IV „взаимоотношение с колеги“ на Етичния Кодекс на работещите в „М.М.-И.“ ЕАД - управление и клонове на дружеството, одобрен с протокол на СД №28/16.11.2022 г., а именно: чл. 28 - в отношенията с колегите, вкл. при използване на информационни, комуникационни технологии, социални мрежи и интернет платформи служителите на дружеството проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда; чл. 29- служителите уважават мнението на колегите си и правото им на личен живот. В отношенията между служителите не се допускат никакви форми на дискриминация и чл. 30 - в отношенията между служителите не се допуска поведение на тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер. Приема, че при изложените обстоятелства И. Н. Л. е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10, предложение първо, второ и четвърто от КТ и не е изпълнил задълженията си с чл. 125 от КТ, във вр. с чл. 126, т. 9 от КТ, във вр. с чл. 126, т. 10 от КТ и във вр. чл. 126, т. 13, предложение първо, трето и четвърто от КТ, както и тези посочени в Раздел IV (Основни права и задължения на работниците и служителите от ПВР в М.М.-И.). От събраните писмени и гласни доказателства, в т.ч. и дадените от И. Н. Л. пред работодателя писмени обяснения, се установява, че на 20.12.2023 г. при напускане на участъка той е забравил да изключи калорифера, намиращ се в ползваното от работниците съблекално помещение, след като последен е пребивавал в същото. На 21.03.2023 г. при провеждането на сутрешната оперативка, ръководена от М.А.Г., след като било установено Л. да е забравил да изключи на предния ден калорифера, Г. му направила забележка, че с това си поведение е създал пожароопасна ситуация. След отправената му забележка И. Н. Л. реагирал остро, като отправил към М.А.Г. заплаха с израза: „ще те утрепя и никой няма да разбере, защото другите са малоумници, а аз съм много хитър“. Тази заплаха била възприета и от други работници, които се намирали в непосредствена близост до Г. и Л., единият от които бил Ж.К.И.. По – късно същият ден около 14 ч. И. Н. Л. отправил към М.А.Г. още една заплаха с думите „ще те утрепя и заровя и никой няма да разбере, защото виж сам самичка си на плаца“. Тази заплаха била отправена в отсъствието на трети лица. Въззивният съд приема за доказано отправянето на посочените заплахи от страна на въззивника към колежката му Г. въз основа на показанията на свидетелите М.Г. и Ж.К.И.. В тази връзка намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при анализа на събраните доказателства, в т.ч. обсъждането на противоречията между отделните такива, обусловило и необоснованост на обжалваното решение. Между събраните по делото доказателства няма противоречия, не са налице и вътрешни противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели, като от своя страна показанията на свидетелите Г. и И. си кореспондират с писмените им обяснения, които са дали пред работодателя в хода на проведеното дисциплинарно производство. Въззивният съд намира, че с отправянето на заплахите към М.Г. И. Н. Л. е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1 т.10 от КТ, изразяващо се в нарушение на етичните норми, определени в чл. 28, чл. 29 и чл. 30 от раздел IV „взаимоотношение с колеги“ на Етичния Кодекс на работещите в „М.М.-И.“ ЕАД - управление и клонове на дружеството, представляващи вътрешни правила, установени с ПВТР в предприятието на работодателя. Неоснователни са оплакванията, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е немотивира, с вътрешно противоречиви мотиви и е объркваща. При прочитът на съдържанието на заповедта се установява, че тя съдържа всички изискуеми по чл.195, ал.1 от КТ реквизити, обективирани по начин, позволяващ смислово правилно да бъдат възприети изявленията на нейния автор, без да са налице предпоставки на изявената воля да бъде тълкувана по повече от един различни начина. Въззивният съд намира, че в действителност всички посочени в заповедта правни норми, с които работодателят е квалифицирал поведението на въззивника като неизпълнение на различни трудови задължения, предвидени в разпоредби на КТ, освен чл.187, ал.1 т.10 от КТ, са неотносими към извършеното от И. Н. Л. нарушение на трудовата дисциплина. Този порок на заповедта обаче не води до липса на мотиви на заповедта, и не обуславя незаконността на наложеното дисциплинарно наказание и неговата отмяна, предвид че съдът приема за установено извършването на нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1 т.10 от КТ, изразяващо се в нарушение на етичните норми, определени в чл. 28, чл. 29 и чл. 30 от раздел IV „взаимоотношение с колеги“ на Етичния Кодекс на работещите в „М.М.- И.“ ЕАД - управление и клонове на дружеството, представляващи вътрешни правила, установени с ПВТР. За неоснователно въззивният съд намира и оплакването във въззивната жалба за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон. По делото бе установено въззивникът да е извършил нарушение на трудовата дисциплина, а наложеното от работодателя дисциплинарно наказание „забележка“ е най-лекото предвидено в закона, и то напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение и поведението на работника. В заключение въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, т.к. е постановено при спазване на процесуалните правила, регламентиращи обсъждането на доказателствата, обосновано е и с него правилно е приложен материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. По частната жалба: Частната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. По същество съдът я намира за основателна по следните съображения: С решението си първоинстанционният съд е присъдил разноски в полза н а „Р.Т.-•“ – клон на „М.М.-и.“ ЕАД за юрисконсултски възнаграждения в размери от 200 лв. за исковото производство и от 100 лв. за производство по частна жалба, развило се във връзка със спор за подсъдност на делото. И. Н. Л. е подал молба за изменение на решението в частта за разноските, която първоинстанционният съд е уважил частично и е намалил размера на юрисконсултското възнаграждение за исковото производство на 180 лв. Определението на Районен съд – Гълъбово е неправилно, т.к. е следвало да не присъжда юрисконсултско възнаграждение за представителството на „Р.Т.-•“ – клон на „М.М.-и.“ ЕАД в производството по частната жалба, предвид че този въпрос вече е решен с влязъл в сила съдебен акт – определение № 933/03.10.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 396/2024 г. по описа на Окръжен съд –Стара Загора, приложено към първоинстанционното дело. Юрисконсултското възнаграждение за исковото производство е следвало да бъде намалено до размера от 100 лв., представляващ почти средният предвиден в чл.23 т.1 НЗПП размер, отчитайки средната по степен фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената от юрисконсулта работа, определен от вида и броя на извършените от него процесуални действия. Ето защо обжалваното определение № 103/12.03.2025 г. следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което първоинстанционното решение в частта му за разноските бъде изменено чрез намаляването им до размера от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство пред първата съдебна инстанция. Относно разноските: При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът по въззивната жалба има право на разноски в настоящото производство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на „Р.Т.-•“ – клон на „М.М.-и.“ ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Размерът на възнаграждението съдът определи като отчете, че е почти средният предвиден в чл.23 т.1 НЗПП размер, отчитайки средната по степен фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената от юрисконсулта работа, определен от вида и броя на извършените от него процесуални действия. Разноски в производството по частната жалба от ГПК не следва се присъждат. Относно обжалваемостта на съдебният акт: Съгласно чл. 280, ал. 3 т.3 от ГПК /редакция съ гласно ДВ, бр. 86/2017 г./ настоящото съдебно решение не подлежи на касационно обжалване. На основание чл.278, ал.4 от ГПК поради необжалваемостта на решението не подлежи на обжалване и решението в частта му, обективираща произнасянето на съда по частната жалба. Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во, чл.278 и чл.271, ал.1 пр.3 -то, чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора