Решение № 196 от 27.8.2026 г. на Районен съд - Нова Загора по дело № 814/2025 г.

Производството е образувано по искова молба от Т. А. Х., ЕГН ••••••••••, с поС.ен адрес: ••••, чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв. М. М., АК Сливен, личен № 1800010888 в ЕАР, служебен адрес: гр. Нова Загора, ул."Диньо Нойков" № 39, офис 2, тел. ••••••••••, против „Г-ЕНЕРДЖИ ИНВЕСГ ЕООД, ЕИК 207448798,със седалище и адрес на управление: ••••••••••, п.к. 6189 представлявано от Г. А. А.- управител, адрес за кореспонденция: гр. Благоевград, ж.к."Еленово 14", ул."Георги Андрейчин" № 3, сграда на БГ Маркет, гръб , с правно основание чл. чл. 357 от КТ и цена на иска: 2 276, 49лв., от които главница: 2 222, 78 лв. и мораторна лихва: 53,71 лв.

Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

В същата се твърди, че страните по делото сключили Трудов договор № 005/08.10. 2024г., на основание чл. 67, ал.1, вр. чл.70, ал.1 от КТ /със срок за изпитване за 6 месеца до 08.04.2025г./, съгласно който ответното дружество, в качеството си на „работодател", възложил на ищеца, в качеството му на „служител", и ищецът приел да изпълнява длъжността „ОПЕРАТОР КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР", категория персонал „Техници и други приложни специалисти", с шифър по класификатора на длъжностите: 42223002. В работните задължения на ищеца се включвало следното: да осъществява комуникация по телефона и по имейли с потенциални клиенти на дружеството, с цел сключване на договори с тях за изграждане на фотоволтаични системи и сглобяеми къщи- метални конструкции, а по изключение и срещи с клиентите на мястото на изграждане на бъдещите обекти. Ищецът основно е работил от дома си в гр. Нова Загора и никога от офис на фирмата.

Ищецът постъпил на работа в ответното дружество „Г-ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ' ЕООД н а 08.10.2024г. и работил по процесния договор до 21.07.2025г., когато договорът му бил прекратен едностранно и без предизвестие от работодателя, без да му е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и без да е подписвал такава. За прекратяване на договора си той разбрал, след като направил справка в ТД на НАП Сливен, а седмица порано му бил ограничен достъпа до онлайн платформата /сайта-DAIBAU.BG/, към която работодателят е осигурил/ заплатил достъп на служителите си и всички те ползват в работата си на посредници.

Процесният трудов договор бил сключен при следните условия, които имат значение за настоящата искова претенция:

Съгл. т.2, т.З и т.5, страните се договорили, че ищецът ще полага труд при условията на 4 часа непълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % - 2, 40лв. Работодателят поел задължение да заплаща трудовото възнаграждение на ищеца до 25- то число окончателно за предходен месец /т. 4 от договора/. Съгл. т. 8 от договора, ищецът имал право на 20 дни основен платен годишен отпуск.

Извън писмените уговорки на страните останала уговорката работодателят да заплаща на ищеца отделно от трудовите възнаграждения още и комисионни възнаграждения за сключени, с посредничеството на ищеца, договори с клиенти на дружеството. Работодателят изплатил на ищеца част от обещаните комисионни възнаграждения, а останалите- не, но т.к. в трудовия договор не са изрично записани тези задължения на ответника, ищецът не ги претендира в настоящото производство.

Възнагражденията на ищеца, дължими за полагания от него труд по трудовия договор в периода 07.10.2024г,-31.12,2024г. били коректно изплатени и ищецът няма претенции.

За периода 01.01.2025г.-21.07.2025г. и след прекратяване на трудовия договор, работодателят- ответник в настоящото производство изплатил на ищеца следните суми:

1.На 22.01.2025г.- 500лв., с основание: „аванс";

2.На 20.02.2025г.- 700 лв., с основание „комисионни за сключени договори";

3.На 28.02.2025г.- 500лв., с основание „заплата по ведомост";

4.На 28.07.2025г.- 960,48 лв., с основание „ведомост остатък за получаване януари- 135, 72лв., февруари и май- 353, 58лв., юни-471, 18лв";

5.На 19.08.2025г.- 312,82 лв.- „по ведомост работна заплата месец юли по договор";

Плащанията по т.2 и т.4 не представлявали трудови възнаграждения /заплати/, а били комисионни плащания, уговорени устно между страните.

По процесния трудов договор ответното дружество дължал на ищеца следните

суми:

-402,40 лв.- трудово възнаграждение за месец март 2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2025г.;

-402,40 лв.-трудово възнаграждение за месец април 2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2025г.;

-402,40 лв.- трудово възнаграждение за месец май 2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2025г.;

-402,40 лв.- трудово възнаграждение за месец юни 2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2025г.;

-402,40 лв.- обезщетение по чл. 221 от КТ за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение- 21.07.2025г.;

-210, 78лв.- обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за 11 дни неползван платен годишен отпуск за 2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение- 21.07.2025г. От полагаемия се платен годишен отпуск за 2025г. ищецът не е ползвал нито ден.

Ответникът О.л да заплати на ищеца горните дължими суми, въпреки многократните опити за доброволно уреждане на отношенията.

Гореизложеното определял правния интерес на ищеца от подаване на настоящата искова молба, чрез която моли съдът да образува дело и след като докаже основателността на твърденията си, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното търговско дружество „Г-ЕНЕРДЖИ ИНВЕСГ' ЕООД, с. Конаре, ЕИК 207448798, представлявано от управител Г. А. А. да му заплати следните суми:

-402,40лв .- главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2025г., ведно с мораторна лихва в размер на 18,28лв., считано от датата на падежа- 25.04.2025г. до 22.08.2025г. /датата на подаване на настоящата искова молба/, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 22.08.2025г. до окончателното й изплащане;

-402,40лв .- главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2025г., ведно с мораторна лихва в размер на 13,71лв., считано от датата на падежа- 25.05.2025г. до 22.08.2025г. /датата на подаване на настоящата искова молба/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2025г. до окончателното й изплащане;

-402,40лв .- главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2025г., ведно с мораторна лихва в размер на 8,99лв., считано от датата на падежа- 25.06.2025г. до 22.08.2025г. /датата на подаване на настоящата искова молба/ ,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 22.08.2025г. до окончателното й изплащане;

-402,40лв .- главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2025г., ведно с мораторна лихва в размер на 5,05лв., считано от датата на падежа- 21.07.2025г./датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до 22.08.2025г. /датата на подаване на настоящата искова молба/, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 22.08.2025г., до окончателното й изплащане;

-402,40лв.- обезщетение по чл. 221 от КТ за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, ведно с мораторна лихва в размер на 5,05лв., считано от датата на падежа- 21.07.2025г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до 22.08.2025г. /датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2025г. до окончателното й изплащане;

-210, 78лв.- обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за 11 дни неползван платен годишен отпуск за 2025г., ведно с мораторна лихва в размер на 2,63 лв., считано от дататанападежа- 21.07.2025г./датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до 22.08.2025г. /датата на подаване на настоящата искова молба/ и ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2025г. до окончателното й изплащане;

-направените по делото разноски;

Прилага доказателства под опис: Трудов Договор № 005/8.10.2024г. и Справка от ТР за актуално съС.ие на ответника;

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото.

Счита искът за допустим. Не оспорва факта, че между страните е било налице трудово правоотношение. Оспорва претенцията за заплащане на тр. възнаграждение за март, април, май и юни 2025г. Не отговаряло на истината твърдението, че плащанията, извършени на 20.02.2025 год. и на 28.07.2025 год. не представлявали трудови възнаграждения, а се явявали плащания по устна уговорка между страните. В плащането, извършено на 2025. год. било включено изцяло трудовото възнаграждение на ищеца за м. февруари. На

28.02.2025 год. работодателят бил изплатил трудовото възнаграждение предварително-

за м. март 2025 год. Трудовото възнаграждение за м. април 2025 год. било изплатено на ръка. В плащането, извършено на 28.07.2025 год. били включени 353.58 лв.

възнаграждение за м. май 2025 год. и 471.18 лв. - трудово възнаграждение за м. юни

2025 год. На 19.08.2025 год. било изплатено трудово възнаграждение за ползван

платен годишен отпуск за 14 работни дни, за същия месец нямало отработени дни. В

този смисъл ищецът няма неизплатени трудови възнаграждения за процесния период,

напротив за периода от 01.01.2025 год. -21.07.2025год. му била изплатена по- голяма

сума от договореното съгласно трудовия договор между страните.

Неоснователна била и претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 11 дни неизползван платен годишен отпуск. За времето на съществуване на трудовото правоотношение между страните /08.10.2024 год. - 21.07.2025 год./ ищецът има право на 17 дни платен годишен отпуск /пропорционално на отработеното време - 10 месеца/. Той е използвал 18 работни дни и за тези 18 работни дни са му изплатени възнаграждения за ПОЛЗВАН платен годишен отпуск: 4 дни през м. декември 2024 год. и 14 дни през м. юли 2025 год.

Също така неоснователна била и претенцията за неспазен срок на предизвестие. Съгласно чл. 1, т. 7 от Трудовия договор, страните били договорили срок на предизвестие - два месеца, в полза на работодателя. С Молба от 01.07.2025 год. и Молба от 27.06.2025 год. Т. Х., съответно е бил заявил прекратяване на трудовия си договор, считано от 2025. год. и желанието си да ползва платен годишен отпуск 14 работни дни, считано от 2025. год. В срока на предизвестие ищецът бил използвал 14 дни платен годишен отпуск и не бил престирал труд след това, тъй като е заявил, че желае трудовият му договор да

бъде прекратен, считано от 21.07.2025 год. В този смисъл, ищецът не бил отработил

част от договореният с трудовия договор двумесечен срок на предизвестие, уговорен в полза на работодателя, и поради това работодателят е дължал обезщетение за неспазването му.

Ирелевантно за спора било твърдението в исковата молба, че на ищеца не му била връчена заповед за прекратяване на трудовия договор. Прекратяването било станало по инициатива на работника, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и при тази хипотеза, трудовият договор се считал прекратен при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от него.

На 28.01.2025 год., във връзка с изпълнението на трудовите задължения на ищеца от разС.ие, работодателят му бил предоставил Таблет РС-сер. № 763092989621 - 10 inch - Silver на стойност 770 /седемстотин и седемдесет лева/ лв. След прекратяване на трудовия договор, таблетът не бил върнат на работодателя.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че следва да уважи претенциите на ищеца /или част от тях/, отправя компесаторно волеизявление до съда и другата страна за прихващане на левовата равностойност на предоставеният на ищеца таблет в размер на 770 лв.

Моли, съдът да постанови решение, с което да отхвърлите обективно съединените искове, като неоснователни и недоказани.

Моли, в случай, че бъдат уважени на претенциите на ищеца /или на част от тях/, да се отхвърли претендираната сума, поради извършеното съдебно прихващане с насрещното вземане на работодателя против работника, за сумата 770 лв., представляваща цената на предоставеният таблет, като прави възражение в тази насока.

Моли, да бъде задължен ищецът да уточни, дали претенциите му са в брутен или нетен размер.

Моли, да му бъде дадена възможност, с оглед становището на другата страна и доклада на съда да сочи, при нужда допълнително други доказателства.

В случай, че ищецът оспорел твърденията на ответникът, моли да бъде назначена съдебно - счетоводна експертиза, която като се запознае с материалите по делото и счетоводната документация в ответното дружество, да отговори на следните въпроси:

1.Какъв е размерът на възнагражденията на ищеца, съгласно трудовия договор, който се следва за периода от 01.01.2025 год. до 21.07.2025 год., по месеци и в общ размер /нетен размер/?

2.Изплатени ли са трудовите възнаграждения на ищеца за същия период и в какъв размер, по месеци /брутен и нетен размер/? Какъв е общият размер на изплатените трудови възнаграждения /в брутен и нетен размер/?

3.Колко дни платен годишен отпуск е използвал ищецът и изплатено ли му е възнаграждение за времето на ползването му?

Моли, да му се присъдят направените по делото съдебно-деловодни разноски

Прилага доказателства под опис: писмени доказателства по делото следните документи: Разчетно-платежна ведомост - 8 бр.; Кредитен превод - 5 бр.; Преглед на изпратени операции; Данни за потребител от Профил в софтуерната програма на „Г- Енерджи Инвест” ЕООД на Т. Х.; Молба за отпуск; Молба от Т. А. Х. за прекратяване на трудовото правоотношение; Приемо-предавателен протокол; Молба за отпуск от 30.12.2024 год.;Аналитичен регистър на „Г-Енерджи Инвест” ЕООД; Данни за работодателя, Образец № 1; Удостоверение изх. № 004/ 04.04.2025 год.

Прилага доказателства под опис.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че между страните са съществували трудово-правни отношения, предвид съществувалия между тях Трудов договор № 005/08.10. 2024г., на основание чл. 67, ал.1, вр. чл.70, ал.1 от КТ /със срок за изпитване за 6 месеца до 08.04.2025г./, съгласно който ответното дружество, в качеството си на „работодател", възложил на ищеца, в качеството му на „служител", и ищецът приел да изпълнява длъжността „ОПЕРАТОР КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР", категория персонал „Техници и други приложни специалисти", с шифър по класификатора на длъжностите: 42223002. Спорът между тях е дали, с оглед съществувалите трудово-правни отношения, са останали дължими от страна на ответника към ищеца суми за работна заплата и обезщетения, подробно описани в исковата молба.

По делото са приети като доказателства: пълномощно; трудов договор № 005/08.10.2024г.; актуално съС.ие на „Г-ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД към 21.08.2025 г.; обезпечителна заповед рег. № 7/ 28.08.2025 г.; пълномощно на л. 22 от делото; договор за правна защита и съдействие; разчетно- платежна ведомост за месеци от л. 24 до л.31 вкл.; кредитен превод от л. 32 до л. 37 вкл.; справка от онлайн банкиране на л. 38 от делото; справка от софтуерна програма на „Г-ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД на л. 39 и 40 от делото; молба за отпуск на л. 41; молба за напускане; приемо- предавателен протокол; молба за отпуск на л. 44 от делото; аналитичен регистър на „Г-ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД на л. 45 до л. 47 вкл.; служебна бележка; удостоверение № 4/04.04.2025 г.; известие за доставяне на л. 50 от делото; извадка от софтуера на ответното дружество- на л. 61 до л.67 вкл.; кореспонденция с Еконт - от л. 69 до л. 71 вкл.; молба за отпуск на л. 129; молба за напускане на л. 130; известие за доставяне на л. 131 от делото; информация от „Еконт Експрес“ АД- електронно извлечение, както и гласните доказателства;

За установяване на релевантните за изхода на спора факти по делото, са приети няколко съдебни експертизи, както следва:

От изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, извършена кореспонденция между ищеца и клиенти на дружеството: „…Дружеството използва електронна страница https://www.daibau.bg/ за контакт с клиенти. Сайта не е собственост на ответника и се ползва срещу заплащане за осъществяване на контакт с потенциални клиенти. Според предоставената от ищеца информация, дружеството е използвало един потребител за всички служители, като след смяна на паролата за достъп ищеца не е могъл да ползва информация от платформата - посредник. Приложената към делото кореспонденция между ищеца и клиенти на дружеството е видна в пощенската кутия – •••@•••.“/л.96 от делото/. Установяват се също така и разменени и-мейли между ищеца, управителя на ответното дружество и др.служители на дружеството, касаещи поставени на ищеца задачи, свързани с трудовото му правоотношение, за периода 01.07.2025г. – 18.07.2025г./Отговор по задача № 2 от СТЕ, л.97 и л.103 от делото/. Същото се потвърждава от изготвилото експертизата в.л. и в открито съдебно заседание/л.110 от делото/.;

Съгласно изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза/л.201 от делото/, „….от данните от Софтуерната система на дружеството има само 11 записа, които регистрират дейността на ищеца и по-точно от дата 30.06.2025г в 16 часа 15 минути и 39 секунди до 18.07.2025г. в 9 часа 15 минути и 36 секунди, от което ясно се вижда, че ищецът е имал достъп и е осъществявал дейност до 18.07.2025г.; Няма да данни от регистрирана дейност осъществявана от ищеца след 26.12.2024г. по време на ползване на друг отпуск по негова молба.“

Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е отговорила на въпросите, относно, размерът на тр.възнаграждение на ищеца, дали му е било изплатено и какъв платен год.отпуск е използвал, както следва:

1.Какъв е размерът на възнагражденията на ищеца, съгласно трудовия договор, който се следва за периода от 01.01.2025 г. до 21.07.2025 г., по месеци и в общ размер (нетен размер)?: „Съгласно условията на сключеният между ищеца и ответника Трудов договор №005/08.10.2024 г. и допълнителните споразумения към същият, подробно разгледани в констативно-съобрасителната част на експертизата, размерът на начисленото брутно трудово възнаграждение в периода от 01.01.2025 г. до 21.07.2025 г. е 3 858,50 лв., а на нетното трудово възнаграждение 2 998,65 лв.“;

2.Изплатени ли са трудовите възнаграждения на ищеца за същия период и в какъв размер, по месеци (брутен и нетен размер)? Какъв е общия размер на изплатените трудови възнаграждения (в брутен и нетен размер)?: „В случай, че изплатените суми в периода м.01.2025 г. - м.08.2025 г. се вземат в абсолютен размер спрямо общата сума на задълженията за периода м.01.2025 г. - м.07.2025 г., то общата сума на плащанията по трудови възнаграждения от 2 682,57 лв., не е достатъчна да покрие сумата на общите задължения от 2 998,65 лв. и е налице непогасено задължение в размер на 316,08 лв.“

3. Колко дни платен годишен отпуск е използвач ищецът и изплатено ли му е възнаграждение за времето на ползването му ?: „По делото са представени два броя молби за отпуск, съгласно които служителя Т. А. Х. е поискал да му бъде разрешено ползването на следният отпуск: молба от 20.12.2024 г. за ползване на 4 работни дни платен годишен отпуск за 2024 г., считано от 26.12.2024 г. молба от 27.06.2025 г. за ползване на 14 работни дни платен годишен отпуск за 2025 г., считано от 01.07.2025 г.; От представена по делото и на експертизата разчетно-платежна ведомост за м.декември 2024 г. е видно, че за месеца са отразени 4 дни платен отпуск. За отразените 4 дни платен отпуск и отработените за месеца 5 дни е начислено брутно възнаграждение в размер на 270,08 лв. и нетно възнаграждение в размер на 199,75 лв. От представена по делото и на експертизата разчетно-платежна ведомост за м.юли 2025 г. е видно, че за периода 01.07.2025 г. - 21.07.2025 г. са отразени само 14 дни платен отпуск. За м.юли 2025 г. няма отразени отработени дни. За отразените за м.юли 2025г. 14 дни платен отпуск е начислено брутно възнаграждение в размер на 369,60 лв. и нетно възнаграждение в размер на 286,00 лв.“

4. Какъв е размера на дължимото брутно и нетно трудово възнаграждение на ищеца Т. А. Х., за положения от него труд по процесния трудов договор № 005/08.10.2024 г., за периода м. март 2025 г. - м. юни 2025 г., вкл. ? Изплатени ли са от работодателя на ищеца тези дължими суми? Ако не са - какъв е падежът на всяко от неизплатените месечни трудови възнаграждения и мораторната лихва върху главниците, считано от датите на падежите до датата на депозиране на исковата молба - 22.08.2025 г. ? „Размера на дължимото брутно и нетно трудово възнаграждение на ищеца Т. А. Х., за положения от него труд по процесния трудов договор № 005/08.10.2024 г., за периода м. март 2025 г. - м. юни 2025 г., включително, съгласно представените по делото и на експертизата разчетно-плажежни ведомости е: брутно възнаграждение - 2 428,20 лв.; нетно възнаграждение - 1 884,72 лв.; Видно, от анализа при отговора на Въпрос 2 от въпросите от Писмен отговор вх. №4794/16.10.2025 г., по делото и на експертизата от страна на „Г-Енерджи Инвест“ ЕООД са представени платежни нареждания, за наредени към Т. А. Х. суми в периода м.01.2025 г. - м.08.2025 г., съгласно които на лицето в периода са изплатени общо 2 973,30 лв. Видно, от таблицата към отговора по Въпрос 2 от въпросите от Писмен отговор вх. №4794/16.10.2025 г., сумите на плащанията не отговарят на сумите на задълженията по месеци, както по размер така и като месец на изплащане, видно е също така, че в определени месеци е налице по-голям изплатен размер от дължимият, а в други месеци помалък или никакъв. С оглед на така установеното, и след разпределение на плащанията за покриване на дължимите трудови възнаграждения, въз основа на посоченото в основанието за всеки от извършените преводи, експертизата счита че за периода м.март 2025 г. - м. юни 2025 г. са налице следните плащания по начислените трудови възнаграждения, в общ размер от 1 324,76 лв.; Видно, от направеният по-горе анализ и след разпределение на сумите на плащанията, относими към месеците само за периода м.март 2025 г. - м. юни 2025 г., се установи следното:

• за м.март - дължимата сума е 471,18 лв., а платената сума е 500 лв., тоест е налице платена в повече сума от 28,82 лв.; за м.април - няма плащане и е дължима цялата начислена сума за възнаграждение за месеца от 471,18 лв. или 240,91 евро; за м.май - дължимата сума е 471,18 лв., платената сума е 353,58 лв., тоест е налице задължение в размер на 117,60 лв. или 60,13 евро; за м.юни - задължението е напълно погасено; Съгласно чл. 1,т.4 от Трудов договор №005/08.10.2024 г. възнаграждението се изплаща на 25-то число окончателно за предходен месец, с оглед на което падежът на възнагражденията в периода м.март 2025 г. - м. юни 2025 г. е: за м.март - 25.04.2025 г.; за м.април -25.05.2025 г.; за м.май - 25.06.2025 г.; за м.юни - 25.07.2025 г.;

Размера на мораторната лихва върху главниците на неизплатените в периода м.март 2025 г. - м. юни 2025 г. трудови възнаграждения, считано от датите на падежите до датата на депозиране на исковата молба — 22.08.2025 г. е: за м.април – 471,18 лв., а за периода 5.05.2025г. – 25.08.2025г. е 16,06 лв. или 8,21 евро.; за м.май – размерът на мораторната лихва върху главницата от 117,60 лв. за периода 25.06.2025г. – 25.08.2025г. е 2,63 лв. или 1,34 евро.“/л.152-л.154 от делото/.

5. Какви суми, с какво основание и по какъв начин са изплатени на ищеца от ответника за периода 01.01.2025 г. - 19.08.2025 г. ? Какъв е размерът на дължимите възнаграждения за същия период?: „ По делото и на експертизата от страна на „Г- Енерджи Инвест“ ЕООД са представени платежни нареждания, за наредени към Т. А. Х. суми в периода м.01.2025 г. - м.08.2025 г., съгласно които на лицето в периода са изплатени 2 973,30 лв.; От направения анализ и установените обстоятелства, експертизата счита, че от изплатените суми на Т. А. Х. в периода м.01.2025г. – м.08.025г. в общ размер от 2 973,30 лв., само сумата 2 82,57 лв. представлява изплатени трудови възнаграждение, а сумата от 290,73 лв. – представлява комисионна, съгласно обяснението дадено на експертизата от управителя; От представени по делото и на експертизата извлечения от разчетно- платежните ведомости на „Г-Енерджи Инвест“ ЕООД, експертизата установи следните начислени брутни и нетни възнаграждение на ищеца Т. А. Х. за периода м.01.2025 г. - м.07.2025 г.: брутно възнаграждение - 3 858,90 лв.; нетно възнаграждение - 2 998,65 лв“.;

6. Какъв е размерът на дължимото обезщетение по чл.221 от КТ? Изплатено ли е на ищеца, кога и по какъв начин. ако не е - какъв е размерът на мораторната лихва върху главницата, считано от датата на падежа - 21.07.2025 г. до 22.08.2025 г. ?: „…Брутното месечно трудово възнаграждение Т. А. Х., е в размер на 607,20 лв. (хиляда деветстотин деветдесет и пет лева), формирано от:основно месечно трудово възнаграждение - 600,00 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 1,2 % - 7,20 лв.; видно от представените по делото и на експертизата разчетно-платежните ведомости, обезщетение по чл.221 от КТ не е начислявано, а съгласно чл.221 ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, работодателят му дължи обезщетение, при безсрочно трудово правоотношение, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието; в случай, че се дължи мораторната лихва върху главницата на обезщетението по чл.221 от КТ от 607,20 лв., считано от датата на падежа —21.07.2025г. до 22.08.2025 г., то тя е в размер на 7,59 лв. или 3,88 евро;

7. Колко дни платен годишен отпуск се полагат на ищеца за 2025 г., ползвани ли са тези дни. има ли неизползван платен годишен отпуск за 2025 г., ако има такъв - колко дни и какъв е размерът на дължимото обезщетение за тях по чл.224 от КТ? Какъв е размерът на мораторната лихва върху главницата - обезщетението. считано от датата на падежа (датата на прекратяване на трудовото правоотношение 21.07.2025 г. да датата на завеждане на делото - 22.08.2025 г.) ?: „…За периода от 01.01.2025 г. до 21.07.2025 г., пропорционално изчисленият полагаем се платен годишен отпуск е 12 работни дни: 20 дни полагаем отпуск / 12 месеца = 1,666 дни 7 месеца * 1,666 дни = 11,67 дни или 12 дни; От представена по делото и на експертизата разчетно-платежна ведомост за м.юли 2025 г. е видно, че за периода 01.07.2025 г. - 21.07.2025 г. са отразени само 14 дни платен отпуск. За м.юли 2025 г. няма отразени отработени дни. За отразените за м.юли 2025 г. 14 дни платен отпуск е начислено брутно възнаграждение в размер на 369,60 лв. и нетно възнаграждение в размер на 286,80 лв.; предвид факта, че в разчетно платежната ведомост за м.юли са отразените 14 дни платен отпуск, въз основа на Молба от 27.06.2025 г., за които е начислено и възнаграждение, и които дни са повече от полагаемите за периода от 01.01.2025 г. до 21.07.2025 г. - 12 дни, не се дължи обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ.“/л.159 от делото/.

Изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза/л.206 от делото/, е дала отговор на допълнително поставените задачи, както следва:

1.Как се разпределя платената сума на 20.02.2025 г. между плащане на заплата и плащане на комисионна, като се съобрази последвалото доплащане на заплата за месец февруари?: „…на 20.02.2025 г., по банковата сметка на ищеца е наредена сумата от 700 лв., с посочено основание, „комисион по договор и заплата по ведомост м.февруари“, а на 28.07.2025 г. е преведена сумата от 960,48 лв., е посочено „ведомост остатък за получаване, май – 353,58лв., юни-471,18 лв., Г-Енерджи Инвест“; експертизата счита, че сумата платена на 20.02.2025 г. в размер на 700 лв., с посочено основание „комисион по договор и заплата по ведомост м.февруари“, следва да се отнесе по задълженията, както следва: за трудово възнаграждение за м.февруари 2025 г., съгласно ведомост-409,27 лв.- за комисионна, съгласно обяснения на управителя - 290,73 лв.; Преведената сума на 28.07.2025 г. в размер на 960,48 лв., експертизата счита, че се отнася само за следните месеци: м.януари - 135,72 лв., м.май - 353,58 лв. и м.юни - 471,18 лв. и в същата няма платено възнаграждение за м.февруари, а ако такова е налично, то от посоченото основание за превода, експертизата не може да го конкретизира като размер.“;

2. В какъв размер е дължимото възнаграждение за месец юли 2025 г., ако приемем, че ищецът не е ползвал отпуск и е отработил всички работни дни от месеца до прекратяване на трудовото му правоотношение и платено ли е това възнаграждение?: „…Размерът на дължимото възнаграждение за месец юли 2025 г., ако се приеме, че ищецът не е ползвал отпуск и е отработил всички работни дни от месеца до прекратяване на трудовото му правоотношение е без промяна от начисленото и е: брутно възнаграждение - 369,60 лв., нетно възнаграждение - 286,80 лв. Видно, от представеното платената сума за възнаграждение за м.юли 2025 г. в размер на 312,82 лв. е по-голяма от дължимата в размер на 286,80 лв.“

3. В какъв размер би било обезщетението по чл.221 КТ за неспазеното 1-месечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, ако такова се дължи? Платено ли е такова обезщетение на ищеца?: „…видно, от представените по делото и на експертизата разчетно- платежните ведомости, обезщетение по чл.221 от КТ не е начислявано; в случай, че се дължи обезщетение по чл.221 от КТ, то неговият брутен размер е 607,20 лв. (шестотин и седем лева и двадесет стотинки) или 310,46 евро (триста и десет евро и 46 евроцента).“/л.209 от делото/

4. В какъв размер би било обезщетението на ищеца по чл. 224 КТ, ако същият не е ползвал платен годишен отпуск за 2025 г.? Платено ли е му е това обезщетение?: „…Брутното трудово възнаграждение за м.06.2025г., съгласно представеното извлечение от разчетно-платежната ведомост е в размер на 607,20 лв.; Съгласно чл.8 от Трудов договор № 005/08.10.2025 г. на служителя се е полагал 20 дни основен платен годишен отпуск. За периода от 01.01.2025 г. до 21.07.2025 г., пропорционално изчисленият полагаем се платен годишен отпуск е 12 работни дни: 20 дни полагаем отпуск / 12 месеца = 1,666 дни, 7 месеца * 1,666 дни = 11,67 дни или 12 дни; С оглед на констатираното, дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ з а 12 дни неизползван отпуск, изчислено по реда на чл.177 от КТ е в размер на 346,97 лв. (триста четиридесет и шест лева и 97 ст.) или 177,40 евро (сто седемдесет и седем евро и 40 евроцента): 607,20 лв. за м.06.2025 г. /21 работни дни за м.06/2025 г. = 28,914 лв. 12 дни отпуск * 28,914 лв. = 346,97 лв.“

5. Върху всички дължими, но неплатени суми, в какъв размер е мораторната лихва, считано от датата на падежа до 22.08.2025 г. - датата на депозиране на исковата молба ? : „…Размерът на мораторната лихва върху главницата на обезщетението по чл.221 от КТ от 607,20 лв., считано от датата на падежа - 21.07.2025 г. до 22.08.2025 г., е 7,59 лв. (седем лева и 59 ст.) или 3,88 евро (три евро и 88 евроцента); Размерът на мораторната лихва върху главницата на обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ от 346,97 лв., считано от датата на падежа - 21.07.2025 г. до 22.08.2025 г., е 3,79 лв. (три лева и 79 ст.) или 1,94 евро (едно евро и 94 евроцента)“

От изготвената съдебно-почеркова експертиза, се установява, че „изображенията на подписите срещу „Подпис“ в Молба за отпуск от 27.06.2025г. и в Молба за прекратяване на трудово правоотношение от 01.07.2025г., до управителя на „Г-Енерджи Инвест“, са изображения на един и същ подпис, изпълнен от Т. А. Х., ЕГН ••••••••••.“;/

В съдебно заседание е изслушана Г. А., управител на ответното дружество, която на поставения от ищеца въпрос – по какъв начин са получени в ответното дружество от ищеца молба за отпуск от 27.06.2025 г., с който е разрешено ползването на такъв от 01.07.2025 г. за 14 работни дни и молба за прекратяване на трудово правоотношение от 01.07.2025 г. – дава следния отговор: „…по куриер са изпратени, по Еконт. По принцип всички, които работят далече от офиса, по тоя начин се води обмен на документи- чрез куриер. Документите се намират при нас. По втория въпрос: доколкото знам от Бистра, защото аз не съм отваряла пратката, а и това не е мой ангажимент като цяло, двата документа с фактура за гориво са били в плика от Еконт. Аз в последствие след отпуската в началото на септември, защото в края на юли дружеството излезе в отпуск, както всяка година и август месец не сме работили цялата фирма. Не съм ги виждала аз, не съм отваряла плика, но служителката ми каза, че са пратени.“

Съгласно приобщеното по дело писмо от „ЕКОНТ“ с вх.№ 3353/29.06.2026г., „…Пратка с товарителница 5300689491201/22.07.2025г. е изпратена от Т. А. Х. от гр. Нова Загора на дата 22.07.2025г. в 17.18ч., няма посочено описание, документална пратка, приемащ офис Нова Загора В. Левски, приемащ служител: И. И.. Съгласно електронната база данни пратка с товарителница 5300689491201/22.07.2025г. е с получател Г. А. А. от гр. Благоевград, тел. ••••••••••. Пратката е получена от Б. Г. от гр. Благоевград на дата 23.07.2025г. в 10.43ч., предаващ офис Благоевград Еленово, предаващ служител: С. Т..“

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл.245, вр.с чл.242, във вр. с чл.128 от КТ и по чл.221 и по чл.224 КТ, във вр. с чл.357 от КТ.

Съдът намира така предявените искове за допустими, а разгледани по същество за частично основателни, поради следното:

I.По иска по чл.128 от КТ:

От събраните писмени доказателства, се установява че, за посочения в исковата молба период – март-юни 2025г., ищецът е полагал труд, по уговорения начин, в ищцовото дружество чрез отдалечен достъп, на собствения на работодателя интернет сайт на дружеството, за което му се дължи и уговореното между страните трудово възнаграждение. Този извод на съда се потвърждава и от изготвената съдебно-техническа експертиза/л.96 и л.201 от делото/. От изготвената СЧЕ и допълнителна такава, които съдът кредитира напълно, като професионално и добросъвестно изготвени, става ясно, че „…след разпределение на сумите на плащанията, относими към месеците само за периода м.март 2025 г. - м. юни 2025 г., се установи следното: за м.март - дължимата сума е 471,18 лв., а платената сума е 500 лв., тоест е налице платена в повече сума от 28,82 лв.; за м.април - няма плащане и е дължима цялата начислена сума за възнаграждение за месеца от 471,18 лв. или 240,91 евро; за м.май - дължимата сума е 471,18 лв., платената сума е 353,58 лв., тоест е налице задължение в размер на 117,60 лв. или 60,13 евро; за м.юни - задължението е напълно погасено;/л.152-л.153 от делото/. Този извод се подкрепя и от назначената допълнителна СЧЕ, съгл. която „…Преведената сума на 28.07.2025 г. в размер на 960,48 лв., експертизата счита, че се отнася само за следните месеци: м.януари - 135,72 лв., м.май - 353,58 лв. и м.юни - 471,18 лв. и в същата няма платено възнаграждение за м.февруари, а ако такова е налично, то от посоченото основание за превода, експертизата не може да го конкретизира като размер.“/л.207 от делото/;

Съгласно разпределената му тежест на доказване с доклада по делото, ответникът не е успял да ангажира доказателства, че е изплатил така дължимото тр.възнаграждение на ищеца, респективно че предявеният иск е неоснователен в тази му част.

Следва предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения за периода март – юни 2025г., да бъде уважен частично, до размера на 588,78 лв./301,04 евро/, главница и 18,69 лв./9,55 евро/л.154 от делото/, лихва за забава, както и законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 22.08.2025г., като искът в останалата му част бъде отхвърлен като недоказан.

II.По иска за заплащане на обезщетение по чл.221 от КТ:

Съгласно разпоредбата на чл.221 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието-при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Видно от представените по делото писмени доказателства, и във връзка с изготвената съдебносчетоводна експертиза, , обезщетение по чл.221 от КТ не е начислявано, а съгласно чл.221 ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, работодателят му дължи обезщетение, при безсрочно трудово правоотношение, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В случая се установи, от събраните по делото доказателства, че молбата на ищеца от 27.06.2025г.за ползване на годишен отпуск, считано от 01.07.2025г., както и тази за прекратяване на трудовото правоотношение от 01.07.2025г. са подписани лично от ищеца, съгласно приетата съдебно-графологична експертиза/л.173 от делото/. Приобщеното като доказателство по делото писмо от куриерска фирма „ЕКОНТ“/л.220 от делото/, установява, че двата документа са били доставени и получени от служител в офиса на ответното дружество на 23.07.2025г., което потвърждава в съдебно заседание и управителката на дружеството, Г. А.. В същото време, обаче, в същото о.с.з., г-жа А. заявява, че и двете молби са и били известни още „в началото на месец юли“, тъй като била ги коментирала с ищеца „по телефона“/л.123 от делото/. По делото няма представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Доколкото, като бе отбелязано, няма данни кога е бил прекратен тр.договор от страна на работодателя, то може да се приеме, че това е станало през юли 2025г., доколкото по делото се събраха данни, че последното заплатено тр.възнаграждение на ищеца е било за м.юни 2026г./л.152-л.153 от делото/, а и молбата му за отпуск през м.юли 2025г., не е резолюрирана.

Въпреки това обаче, СЧЕ е установила, че във ведомостта „за периода 01.07.2025 г. - 21.07.2025 г. са отразени само 14 дни платен отпуск. За м.юли 2025 г. няма отразени отработени дни. За отразените за м.юли 2025 г. 14 дни платен отпуск е начислено брутно възнаграждение в размер на 369,60 лв. и нетно възнаграждение в размер на 286,80 лв.; .., въз основа на Молба от 27.06.2025 г…“/л.59 от делото/. Размерът на начисленото нетно възнаграждение в размер на 286,80 лв., разделен на броя работни дни поискан отпуск-14 дава сума в размер на 20,48 лв. на ден, което пък отнесено спрямо броя работни дни за месец юли 2025г. - 23, дава сума в размер на 471,18 лв., нетно възнаграждение за месеца, което е точно размера на сумите, получавана от ищеца за тр.възнаграждение и в предходните месеци. Тоест може да се приеме, че молбата за отпуска е била уважена за работните 14 дни от 01.07-18.07.2025г/л.166 от делото/ и за тези дни полагаем платен годишен отпуск, работодателят правилно е начислил дължимото тр.възнаграждение. Тъй като реално, първият работен ден след края на въпросната отпуска на служителя на 18.07.2025г., е всъщност 21.07.2025г. и предвид липсата на данни за периода след тази дата да е начислявано тр.възнаграждение, осигурителни вноски и т.н., то може с основание да се приеме, че точно датата 21.07.2025г. е тази която работодателят е приел за прекратяване на трудовото правоотношение, каквато всъщност е била и молбата на ищеца от 27.06.2025г./л.167 от делото/. В този смисъл, логично е че, на основание чл.325, ал.1 от КТ и във връзка с молбата на ищеца от 01.07.2025г., макар и „мълчаливо“, работодателят е изразил съгласие трудовият договор между тях да бъде прекратен, считано от 21.07.2025г. Така, в тази си част искът следва да бъде изцяло отхвърлен, като недоказан.

III.По иска за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като ал.2 на чл.224 от КТ предвижда, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че „в разчетно платежната ведомост за м.юли са отразените 14 дни платен отпуск, въз основа на Молба от 27.06.2025 г., за които е начислено и възнаграждение, и които дни са повече от полагаемите за периода от 01.01.2025 г. до 21.07.2025 г. - 12 дни“. /л.159 от делото/. Оттук следва извода, че на ищеца не се дължи обезщетение по смисъла чл.224 ал.1 от КТ и исковата претенция в тази си част следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноските се дължат от ответника съответно на уважената част от иска. Претенцията на ищеца при завеждане на ИМ е била в размер на 2 276,49 лв., /1 163,95 евро/ общо. Предвид размера на уважените искове , а именно 607,47 лв.,/310,59 евро/, то следва на ищеца да бъдат признати разноски в размер на 26,69 %, съответно на уважената част от исковата претенция, а на ответника разноски в размер на 73,31 %, съответстващи на отхвърлената част от иска.

Ищецът е предявил искане да му бъдат заплатени разноски в размер на 306,77 евро – адв.хонорар.

Ответникът е предявил искане да му бъдат заплатени разноски в размер на 609,03 евро – адв.хонорар и 554,51 евро – платени възнаграждения на вещи лица. Тъй като обаче, от страна на ответника, по делото не са били представени доказателства, така претендираното адв.възнаграждение реално да е заплатено, то следва искането за разноски в тази му част да бъде оставено без уважение. Извод за реално заплатено адв.възнаграждение не може да бъде направен и от представения на л.23 от делото договор за правна защита и съдействие, където освен това претендираната сума е и в различен размер от посочения в списъка по чл.80 ГПК/л.225 от делото/.

Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноски в размер на 81,87 евро, съответстващи на 26,69/ % от уважения иск, а ищецът да заплати на ответника разноски в размер на 406, 51 евро, съответстващи на 73,31 % от отхвърлената част от иска.

Предвид изложеното дотук и на осн. чл.78, ал.1 и чл.78, ал.6 от ГПК, следва страните да понесат пропорционално и направените разноски по делото и дължимата държавна такса по предявените искове в размер на 4% върху уважения материален интереса, както следва:

ДТ такса върху предявените искове, съгласно чл.1 от ТДТ по ГПК е в размер на 4% или е 46,56 евро. В същото време, заплатените от бюджета на съда хонорари на вещи лица, съгласно приложените по делото РКО са в размер на 907,38 евро.

Следва ищецът да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на РС – Нова Загора 665,20 EUR разноски по изготвените експертизи и държавна такса от 34,13 EUR/, съответстващи на 73,31 % от отхвърлената част от предявените искове.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на РС – Нова Загора 242,18 EUR разноски по изготвените експертизи и държавна такса от 12,42 EUR/, съответстващи на 26,69 % от уважената част от предявените искове.

Водим от горното съдът,