Решение № 157 от 4.4.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 792/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №851/15.07.2021г., постановено по Гр. д.№2201/2020г. по описа на РС – Велико Търново:

ОСЪЖДА „В. К.“ ООД, с ЕИК •••, да заплати на И. Н. Е., ЕГН ••••••••••, сумата от 3 964, 57 лв. – неизплатено БТВ за периода м.февруари 2018г. до м. март 2019г., сумата от 794, 52лв. – лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 31.03.2018г. до подаване на исковата молба – 14.09.2020г., сумата от 552, 03лв. – командировъчни пари за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г., сумата от 94, 31лв. – лихва за забава върху командировъчните пари за периода от 09.01.2019г. до подаване на ИМ – 14.09.2020г., както и сумата от 752, 45лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, ОТХВЪРЛЯ иска на И. Н. Е., ЕГН •••••••••• за осъждането на „В. К.“ ООД, ЕИК •••, за неизплатено БТВ за периода м. февруари 2018г. до м. март 2019г. за разликата над сумата от 3 964, 57лв. до пълния предявен размер от 6462, 00лв., иска за лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 31.03.2018г. до подаване на ИМ за разликата над уважения размер от 794, 52лв. до пълния предявен размер от 1290, 88лв., иска за командировъчни пари за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г. за разликата над уважения размер от 552, 03лв. до пълния предявен размер от 2 200лв., иска за лихва за забава върху командировъчните пари за периода от 09.01.2019г. до подаване на ИМ за разликата над уважения размер от 94, 31лв. до пълния предявен размер от 375, 83лв., както изцяло исковете за сумата от 3100 евро – трудово възнаграждение за работа в чужбина за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г. и за сумата от 1205лв. – лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за работа в чужбина за периода от 09.01.2019г. до подаване на ИМ, осъден е И. Н. Е. да заплати на „В. К.“ ООД, сумата от 1 281, 62лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и депозити за ВЛ, съразмерно с отхвърлената част от исковете, и е осъдено „В. К.“ ООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сумата от 308, 58лв. – ДТ за производството.

С допълнително решение по чл.250 ГПК от 18.08.2021г., е допълнено първоинстанционното Решение №851/15.07.2021г., постановено по Гр. д.№2201/2020г. по описа на ВТРС, като е осъдено „В. К.“ ООД да заплати на И. Н. Е. законната лихва върху присъдената сума от 3 964, 57лв. – неизплатено БТВ, дължимо за периода м. февруари 2018г. до м. март 2019г., за периода от подаване на ИМ – 16.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и законната лихва върху присъдената сума от 552, 03лв. – командировъчни пари, дължими за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г., за периода от подаване на ИМ – 16.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от „В. К.“ ООД със седалище гр.•••, чрез пълномощника му адв.Н. И. – •••АК, против първоинстанционното решение В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която частично са уважени предявените от ищеца И. Н. Е. против ответника „В. К.“ ООД гр.••• осъдителни иск по чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ, иск по чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, иск по чл.215 ал.1 КТ и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за лихва за забава върху командировъчни пари, и в частта за разноските. Развити са оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е неправилно и незаконосъобразно, несъобразено с установените по делото факти, а именно, че претендираните суми са недължими, тъй като ответното дружество, като работодател, надлежно е изпълнило задължението си спрямо работника/ищеца по отношение на всички дължими за периода на трудовия договор плащания към него и дори е надплатило на ищеца сума в размер на 1819, 29лв. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му осъдителна част, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ищеца по делото И. Н. Е.. В СЗ въззивникът „В. К.“ ООД със седалище гр.•••., чрез адв.Й. Х. – •••АК, редовно преупълномощена, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, по съображения, изложени в представена писмена защита. Претендира съдебни разноски за пред двете инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна И. Н. Е., чрез пълномощника си адв.Л. П. – •••АК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

РС – Велико Търново е бил сезиран с предявени от И. Н. Е. против „В. К.“ ООД със седалище гр.••• в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ за сумата от 6 462лв., представляваща неизплатено БТВ за периода от м. февруари 2018г. до м. март 2019г. /без месеците октомври 2018г. и ноември 2018г./, ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, иск с правно основание чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 1 290, 88лв. – мораторна лихва върху неизплатеното БТВ за периода от м. февруари 2018г. до м. март 2019г. /без месеците октомври 2018г. и ноември 2018г./, за периода от 30.03.2018г. – дата на падеж на вземането за БТВ за м.02.2018г. до датата на предявяване на ИМ, иск с правно основание чл.121а ал.4 КТ за сумата от 6 100лв., представляваща левова равностойност на 3 100 евро – дължимо, неизплатено трудово възнаграждение за работа в чужбина – А. за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 1 205лв., представляваща мораторна лихва върху дължимото, неизплатено трудово възнаграждение за работа в чужбина, за периода от 09.01.2019г. – датата на падеж на вземането за трудово възнаграждение за работа в чужбина за периода 04.10.2018г. до 09.12.2018г., до датата на предявяване на ИМ, иск с правно основание чл.215 ал.1 ТЗ за обезщетение при командировка за пътни, дневни и квартирни пари по време на командировката му в чужбина за периода 04.10.2018г. до 09.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 375, 83лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.215 ал.1 от КТ в размер на 2200лв., за периода 09.01.2019г. – дата на падеж на вземането за командировка за периода 04.10.2018г. до 09.12.2018г., до датата на предявяване на ИМ. Изложил е твърдения, че е бил командирован за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г. на територията на страни от Европейския съюз /И., Г., Ф., А./, като командировката била с право на пътни, дневни и квартирни – за срок от 67 дни – за левовата равностойност на 65 евро на ден, по време на която командировка е шофирал ••• с рег.№•••. Сочи се, че командироването му не било извършвано при условията и по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като в издаваните от работодателя заповеди липсвали и финансовите условия на командировката – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи и начина на тяхното уреждане. Твърди се, че до настоящият момент не е получил пълният размер на полагащите му се дневни пари по време на командировката в чужбина за периода 04.10.2018г. до 09.12.2018г. в общ размер на дължимите суми за командировка от 2 200лв. Претендирал е съдебни разноски.

С уточняваща ИМ от 28.09.2020г. ищецът е уточнил, че претендираната сума от 3 100 евро за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г. е за основно трудово възнаграждение в размер – най – малко на минималната работна заплата за бранша, установена за А. т.е. в претенцията му за този период не се включва и сумата за трудово възнаграждение по основания трудов договор, а само сума в размер най - малко на минималната работна заплата за бранша, установена за А., както и че претендира и осъждането на ответника и за трудово възнаграждение за м. февруари 2018г.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „В. К.“ ООД със седалище гр.•••, чрез пълномощника си адв.Н. И. – •••АК, е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените с ИМ обективно кумулативно съединени искове, които е оспорил изцяло по основание и по размер. Признал е факта на съществувало ТПО между страните по сключен между тях на 12.02.2018г. трудов договор, по силата на който ищецът е заемал при ответника длъжност „•••“. Изложил е твърдения, че ТПО между страните е прекратено на 08.03.2019г. със Заповед на работодателя №•••/08.03.2019г. на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, в която изрично е посочено, че на ищеца не се дължи обезщетение. Оспорил е твърдението на ищеца за неизплатено за процесния период м.02.2018г. – м.03.2019г. БТВ, като е посочил, че през исковия период ищецът е ползвал отпуск, поради временна неработоспособност почти ежемесечно в общ размер на 168 дни. Изложил е твърдения, че на ищеца за процесния период е изплащано трудово възнаграждение в уговорения размер, като след приспадане на дните за ползван отпуск, поради временна неработоспособност, ищецът е получил сума в размер на 3 117, 55лв. трудово възнаграждение и не му се дължи заплащане на трудово възнаграждение в претендираният от него размер. Оспорил е ищцовата претенция за заплащане на левова равностойност на дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение за работа в чужбина, като е изложил твърдения, че ищецът е извършил два международни курса в Европа от 16.02.2018г. до 24.05.2018г. по маршрут Б. – Р. – У., А. – Г., И. – общо 101 календарни дни, и за процесния период – от 04.10.2018г. до 08.12.2018г. по маршрут Б. – Р. – У., А. – Г., И. – общо 65 календарни дни, общо 166 дни по 50 евро при курс 1, 95 € - 16 185лв. Изложил е твърдения, че размерът на дневни е определен по Наредба Приложение №3 и е 35 € за Г., А. и И., Р. и У.. Посочил е, че сумите са издължени и платени на ищеца, въпреки, че същия не е представят отчет за командировките.

Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част не е обжалвано от страните и на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК в тази му част е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната осъдителна част, с която е осъден ответника да заплати на ищеца, съобразно предявените осъдителни искове, неизплатено БТВ за периода м.02.2018г., м.03.2018г., м.04.2018г., м.05.2018г., м.06.2018г., м.07.2018г., м.08.2018г., м.09.2018г., м.12.2018г., м.01.2019г., м.02.2019г. и м.03.2019г. и мораторна лихва върху неизплатено БТВ за горепосочените месеци за периода от 31.03.2018г. до подаване на ИМ – 14.09.2020г., и с която са частично уважени осъдителните иск по чл.215 ал.1 КТ за сумата от 552, 03лв. и по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 94, 31лв. – лихва за забава върху командировъчните пари за периода от 09.01.2019г. до подаване на ИМ – 14.09.2020г., поради което въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в допустимата му част подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл.270 ал.3 ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. С ИМ и уточняващата я такава ищецът не е предявил осъдителен иск по чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ за осъждане на ответника да му заплати неизплатено БТВ за месец октомври 2018г. и месец ноември 2018г., както и не е предявил осъдителен иск с правно основание чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за неизплатено БТВ за месеците октомври 2018г. и ноември 2018г., поради което и първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, с която първостепенният съд, произнасяйки се по непредявени искове, е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 510лв. – неизплатено БТВ за м.октомври 2018г. и сумата от 510лв. – неизплатено БТВ за м. ноември 2018г., като част от общо присъденото в полза на ищеца БТВ от 3 964, 57лв., сумата от 93, 21лв., изчислена от въззивният съд по реда на чл.162 пр.1 ГПК – мораторна лихва върху главницата за неизплатено БТВ за м. октомври 2018г. за периода от падежа 30.11.2018г. до датата на подаване на ИМ и сумата от 88, 96лв. – изчислена от въззивният съд по реда на чл.162 пр.1 ГПК мораторна лихва върху главницата за неизплатено БТВ за м. ноември 2018г. за периода от падежа 30.12.2018г. до датата на подаване на ИМ, като част от общо присъдената лихва за забава от 794, 52лв. върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 31.03.2018г. до подаване на ИМ – 14.09.2020г., се явява недопустимо, поради което и на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК следва да бъде обезсилено и делото в тази му част – прекратено.

При проверка на първоинстанционното решение в обжалваната му допустима част за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е съществувало ТПО, възникнало на основание чл.67 ал.1 т.1 КТ от сключен на 14.02.2018г. трудов догово𠹕••/14.02.2018г., по силата на който ищецът И. Н. Е. е заемал при ответника „В. К.“ ООД гр.В.Т. длъжност „•••“, на пълно работно време от 8ч., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510лв. С Допълнително трудово споразумение №•••/02.01.2019г. към трудовия договор, основното трудово възнаграждение на ищеца е променено от 510лв. на 560лв. Със заповед №•••/08.03.2019г. на работодателя ТПО между страните е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, считано от 08.03.2019г.

От Заповед №•••/03.10.2018г. на работодателя се установява, че на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №115/03.06.2004г., ищецът е бил командирован за периода от 04.10.2018г. до 08.12.2018г. /65 календарни дни/ със задача – ••• в Европа, като разходите за пътни, дневни, квартирни на командирования са в съответствие с Наредбата, ЗКПО и ЗДДФЛ и са за сметка на „В. К.“ ООД, и пътуването се извърши с ••• автомобил ••• по маршрут: Б. – Р. – У. – А. – Г. – И., като не е спорно между страните, че ищецът е изпълнил командировката. Със Заповед №•••/03.10.2018г. на работодателя е разпоредено в срок от 15 дни от завършване на командировката, командирования да представи писмен доклад за извършеното, какъвто по делото не се доказва да е бил представен от ищеца.

В първоинстанционното производство е назначена СИЕ, като, видно от писменото заключение на ВЛ М. П., за периода от м. февруари 2018г. до м. март 2019г. на ищеца е начислено от ответника, при отчитане на ползвания от ищеца 168 календарни дни отпуск при временна неработоспособност, общ размер БТВ от 3 964, 57лв., в нетен размер от 3 117, 55лв., като няма неначислено трудово възнаграждение. Видно от СИЕ, за месеците октомври 2018г. и ноември 2018г., за които с ИМ не е претендирано трудово възнаграждение по основания трудов договор, на ищеца е начислено БТВ в размер на от по 510лв. за всеки един от тях, респ. в нетен размер на от по 395, 75лв.

Видно от СИЕ, за периода, през който ищецът е бил в ТПО с ответника, по банковата сметка на ищеца са преведени от „В. К.“ ООД чрез 14 бр. банкови превода суми на обща стойност 19 453, 00лв., от които 19 191, 00лв. са преведени с основание „Командировки“ и 262, 00лв. са преведени с основание „Годишен отпуск“.

Видно от СИЕ, от „В. К.“ ООД са представени на ВЛ по СИЕ мемориални ордери за осчетоводяване на горепосочените суми, видно от които преведените 19 453, 00лв. са осчетоводени, както следва: в сметка 421 „Персонал“ в общ размер 3 117, 55лв., съвпадащи с начисленото помесечно на ищеца нетно трудово възнаграждение за периода от м.февруари 2018г. до м. март 2019г., и в сметка 6091 „Персонал“ - 16 335, 45лв.

Видно от СИЕ, съгласно представените мемориални ордери от ответника, с преведените 19 453, 00лв. са платени: 3 117, 55лв. трудови възнаграждения /работна заплата/ и 16 335, 45лв. командировки. ВЛ по СИЕ уточнява, че съгласно представените от ответника извлечения от счетоводната програма на „В. К.“ ООД, преведените на И. Н. Е. суми в общ размер на 19 453, 00лв. са отнесени по дебита на счетоводна сметка 609/1 „Други разходи“/разходи за командировки, т.е. не са отнесени за погасяване на задължения за работни заплати.

Видно от СИЕ, съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и т.1 на Приложение №3 към чл.31 ал.1 от наредбата, полагащите се на ищеца командировъчни разходи за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г. вкл. са в размер на 3 538, 10лв. /67 дни х 27 евро = 1809 евро х 1, 95583лв. =3 538, 10лв./.

Видно от СИЕ, за подпериода от м.11.2018г. до м.02.2019г. вкл. от „В. К.“ ООД гр.••• са преведени на ищеца И. Н. Е. общо 6 000лв., от които, съгласно представените мемориални ордери 4 984, 86 лв. са отчетени като разходи за командировки. ВЛ по СИЕ заключава, че предвид горното, мораторна лихва върху дължимата за пътни, дневни и квартирни пари по време на командировката на ищеца в чужбина сума за периода 04.10.2018г. до 09.12.2018г. не се дължи.

Видно от СИЕ, при проверката при ищеца И. Н. Е. не се представи индивидуален дневник, в който да е отчитано работно време.

Видно от представената от ответника с писмения отговор на ИМ и неоспорена от ищеца Справка преводи на суми възнаграждение и командировки И. Н. Е. по месеци по банков път, И. Н. Е. е извършил два международни курса в Европа:

• от 16.02.2018г. до 24.05.2018г. по маршрут Б. – Р. – У. А. – Г. И. – общо 101 календарни дни - от 04.10.2018г. до 08.12.2018г. по маршрут Б. – Р. – У. А. – Г. И. – общо 65 календарни дни Общо 166 дни по 50 евро при курс 1, 95 евро – 16 185лв.

Размера на дневни по Наредба приложение №3 е 35 евро за Г., А. и И., Р. и У.. Шофьорът не е представял отчет за командировките.

В първоинстанционното производство е допусната и допълнителна СИЕ, като, видно от допълнителното писмено заключение на ВЛ М. П., отразените в счетоводството на ответника плащания към ищеца на обща стойност 19 453лв. покриват /като финансов еквивалент/ дължимите спрямо ищеца суми за заплата /отразени в отговора на въпрос №1 от заключението/ и за командировъчни пари /отразени в отговора на въпрос №8 от заключението/, като главници за процесния период /04.10.2018г. – 09.12.2018г./, а установените като платени суми, посочени като плащания за трудови възнаграждения и командировки, са достатъчни за покриване на дължимите суми за заплати /отразени в отговора на въпрос №1 от заключението/ и за командировъчни пари /отразени в отговора на въпрос №8 от заключението/.

От свидетелските показания на Х. И., който е работил заедно с ищеца в една фирма близо 5-6 месеца, работили преди това заедно около 3-4 години, били •••, карали •••, се установява, че с ищеца се срещнали в А., т.к. работели в една спедиция като •••, като се карало основно Г. – И., разговорите им били април, май – началото на лятото през 2018г., и тогава минималното заплащане, на което работели, било 65 евро на ден, а свидетелят работел на 70 евро. Свидетелят И. посочва, че ищецът му бил казал, че работи за минимума от 65 евро на ден.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни иск с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ за неизплатено БТВ, иск по чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху неизплатеното БТВ, иск по чл.215 ал.1 КТ за обезщетение при командировка и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху обезщетението при командировка, висящи в уважените с първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част размери пред въззивна инстанция, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между тях е съществувало ТПО, възникнало от сключен на 14.02.2018г. безсрочен трудов догово𠹕••/14.02.2018г., по силата на който ищецът е заемал при ответника „В. К.“ ООД длъжност „•••“ на пълно работно време, при основно трудово възнаграждение от 510лв., а, считано от 02.01.2019г. изменено на 560лв., прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, считано от 08.03.2019г. Установи се, че по време на действие на ТПО ищецът е ползвал 168 календарни дни отпуск, поради временна неработоспособност, като в останалото време е престирал труд по ТПО, поради което и на основание чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ за извършената работа работодателят му дължи заплащане на уговореното трудово възнаграждение.

Основният спорен въпрос по делото е изпълнил ли е ответният работодател задължението си по чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ да заплати на ищеца дължимото за процесния период трудово възнаграждение, отговорът на който, с оглед събраните по делото писмени доказателства, вкл. и СИЕ, е положителен. Видно от СИЕ, за процесния период м. февруари 2018г. до м. март 2019г. /без м. октомври 2018 и м.ноември 2018г., които не са процесни/, работодателят е начислил на ищеца БТВ в общ размер на 2 944, 57лв. /3964, 57лв- - 510лв. за м.10.2018г. – 510лв. за м.11.2018г. = 2 944, 57лв./, съответно в нетен размер от 2326, 05лв. /3117, 55лв. – 395, 75лв. за м.10.2018г. и 395, 75лв. за м.11.2018г. = 2326, 05лв./, като няма неначислено трудово възнаграждение. От писменото заключение на ВЛ по СИЕ се установи, че от работодателя – ответник са преведени по банков път по банковата сметка на ищеца суми в общ размер на 19 453лв. с посочено в платежните документи основание за плащане „командировки“, както и в счетоводната програма на ответника платените от ответника на ищеца суми в общ размер на 19 453, 00лв. са отнесени по дебита на счетоводна сметка 609/1 „Други разходи“/разходи за командировки. Безспорно обаче от първоначалната СИЕ се установява, че съгласно съставените от ответника мемориални ордери за осчетоводяване на сумите от 19 453, 00лв., преведените 19 453, 00лв. са осчетоводени, както следва: в сметка 421 Персонал – 3 117, 55лв. и в сметка 6091 Други разходи – 16 335, 45лв., като ВЛ по СИЕ заключава, че съгласно представените мемориални ордери от ответника, с преведените на ищеца 19 453, 00лв. от ответника са платени 3 117, 55лв. трудови възнаграждения /работна заплата/ и 16 335, 45лв. командировки. Видно от първоначалната СИЕ, осчетоводяването на превода помесечно, според мемориалните ордери, в счетоводна сметка 421 Персонал за процесния период от м.февруари 2018г. до м. март 2019г. /без м. октомври 2018 и м.ноември 2018г., които не са процесни/ съвпада с начисленото помесечно нетно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период, поради което въззивният съд приема, предвид и осчетоводяване на превода, според съставените мемориални ордери, и осчетоводяването на сумата от 3 117, 55лв. в счетоводна сметка 421 „Персонал“, че с плащането на сумата от 19 453лв. ответникът е заплатил 3 117, 55 нетни трудови възнаграждения на ищеца, в т.ч. и дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период от 2 326, 05лв. /в брутен размер от 2944, 57лв./, както и 16 335, 45лв. командировки. Горният извод не се променя от обстоятелството, че основанието за плащане, посочено в платежните документи, е „командировки“, както и че технически в счетоводната програма на ответника сумите в общ размер на 19 453лв. са отнесени по дебита на счетоводна сметка 609/1 „Други разходи“/разходи за командировки, доколкото релевантно за изхода по иска е осчетоводяването на превода, според съставените счетоводни документи – мемориални ордери, според които част от сумата от 19 453лв., а именно сумата от 3 117, 55лв. е осчетоводена в счетоводна сметка „Персонал“, като плащания по трудови възнаграждения и кореспондира напълно на начислените на ищеца нетни трудови възнаграждения за периода от м.02.2018г. до м.03.2019г. Следователно, ответният работодател е заплатил на ищеца дължимото му БТВ за процесния период от м.февруари 2018г. до м. март 2019г. /без м. октомври 2018г. и м.ноември 2018г., които не са процесни/ в размер на сумата от 2 944, 57лв., поради което и предявеният осъдителен иск с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 16.09.2020г. до окончателното изплащане.

Искът с правно основание чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху неизплатеното БТВ от 2944, 57лв. е висящ пред въззивна инстанция за сумата от 612, 35лв. /794, 52лв. – 93, 21лв. мораторна лихва върху БТВ от 510лв. за непроцесния м.10.2018г. за периода от 30.11.2018г. до датата на предявяване на ИМ и - 88, 96лв. мораторна лихва върху БТВ от 510лв. за непроцесния м.11.2018г. за периода от 30.12.2018г. до датата на предявяване на ИМ = 612, 35лв./.На основание чл.245 ал.2 КТ, разликата до пълния размер на трудово възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Видно от СИЕ и с оглед извода, че с направените от ответника в полза на ищеца плащания в общ размер на 19 453лв. са платени 3 117, 55лв. трудови възнаграждения и 16 335, 45лв. командировки, то начисленото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период от м.февруари 2018г. до м. март 2019г. /без м. октомври 2018 и м.ноември 2018г., които не са процесни/ е изплатено от ответника без просрочия. С оглед извода за неоснователност и недоказаност на главният иск по чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ за неизплатено БТВ в размер на 2944, 57лв. за процесния период м.февруари 2018г. до м. март 2019г. /без м. октомври 2018 и м.ноември 2018г., които не са процесни/, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен и предявеният иск по чл.245 ал.2 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 612, 35лв. върху неплатеното БТВ от 2944, 57лв., предвид акцесорният му характер и доколкото БТВ на ищеца за процесния период е заплатено, видно от СИЕ, без да е допусната забава в плащането.

Искът с правно основание чл.215 ал.1 КТ за обезщетение при командировка е висящ пред въззивна инстанция в размер на сумата от 552, 03лв. – командировъчни пари за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г. На основание чл.215 ал.1 КТ, при командироване по чл.121 ал.1 КТ, работникът или служителят има право на получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от МС. Според новелата на чл.215 ал.2 КТ /нова – ДВ, бр.105 от 2016г., в сила от 30.12.2016г./, при командироване по чл.121а ал.1 т.1 КТ и при изпращане по чл.121а ал.2 т.1 КТ работникът или служителят има право да получи освен БТВ още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл.121а ал.8 КТ.

Безспорно по делото се установява, че по силата на командировъчна заповед на работодателя №•••/03.10.2018г. ищецът е бил командирован за периода от 04.10.2018г. до 08.12.2018г. /а не до 09.12.2018г., според твърденията в ИМ/, или общо за 65 календарни дни, със задача ••• в Европа, като финансовите условия на командировката, съгласно командировъчната заповед, са разходите за пътни, дневни и квартирни на командирования - ищец да с съответствие с Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /обн., ДВ, бр.50 от 11.06.2004г./ и да са за сметка на работодателя, като пътуването се извърши с ••• автомобил •••по маршрут Б. – Р. – У. – А„ – Г. – И. Въпреки липсата на представен от командирования ищец писмен доклад за извършеното, не е налице спор между страните и се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. СИЕ, че командировката е осъществена от ищеца и същият, доколкото е командирован по реда на чл.121 ал.1 КТ, на основание чл.215 ал.1 КТ, има право да получи освен БТВ, още и пътни, дневни и квартирни пари, при условия и в размерите, определени от МС, а именно в размерите по Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. В случая не е налице командироване на ищеца по чл.121а ал.1 т.1 КТ, доколкото не е изпълнен ФС по чл.2 ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги / НУРКИРСРПУ/, като в тази връзка въззивният съд зачита и влязлото в сила първоинстанционно съдебно решение, постановено по Гр.д.№2201/2020г. по описа на ВТРС, в частта на отхвърления осъдителен иск с правно основание чл.121а ал.4 КТ.

Ищцовото твърдение, че е бил командирован в периода от 04.10.2018г. до 08.12.2018г. с право на пътни, дневни и квартирни пари за левовата равностойност на 65 евро на ден е недоказано в процеса, вкл. и с показанията на свидетеля Х. И., доколкото същият в частта им, че ищецът работи за минимума от 65 евро на ден не възпроизвежда свои преки възприятия за договорките между страните относно финансовите условия на командировката на ищеца, а споделя казано му от ищеца за изгоден за последния факт. Претенцията на ищеца, досежно иска по чл.215 ал.1 КТ, е, че не е получил пълния размер на полагащите му се дневни пари по време на процесната командировка в чужбина за периода 04.10.2018г. до 08.12.2018г. Според приложимата в случая норма на чл.31 ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове, съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение №3, като според т.1 от Приложение №3 към чл.31 ал.1 от Наредбата в относимата й редакция към датата на процесната командировка /изм., ДВ, бр.98/27.11.2007г./, командировъчните пари на ден за шофьори при автомобилни превози е 27 евро при единична езда, включително квартирни пари. Съобразно продължителността на командироването на ищеца за периода от 04.10.2018г. до 08.12.2018г. от 65 календарни дни /а не, според приетата от СИЕ – 67 дни/, и по силата на чл.215 ал.1 КТ и т.1 от Приложение №3 към чл.31 ал.1 от приложимата Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, на ищеца се следват командировъчни пари в общ размер на 3432, 48лв. /65 дни х 27 евро = 1755 евро х 1, 95583лв. =3 432, 48лв./. Видно от СИЕ, за подпериода от м.11.2018г. до м.02.2019г. вкл. ответникът е заплатил на ищеца по банков път сумата от 6000лв., от която, според съставените мемориални ордери, 4 984, 86лв. са отчетени като разходи за командировки, следователно паричното задължение на ответния работодател за заплащане на ищеца на обезщетение при командировка по чл.215 ал.1 КТ е погасено изцяло чрез плащане, поради което висящият пред ВТОС иск с правно основание чл.215 ал.1 КТ за сумата от 552, 03лв. – командировъчни пари за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г., се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от 552, 03лв., считано от датата на предявяване на ИМ 16.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Действително, с писмения отговор на ИМ ответникът признава неизгоден за него факт, че размерът на командировъчни пари /дневни/ е не 50 евро, според приетото от първоинстанционният съд, а е 35 евро за Г. А. и И., Р. и У., по който маршрут е процесната командировка на ищеца за периода 04.10.2018г. до 08.12.2018г., в която насока е и неоспорена от ищеца Справка, изходяща от ответника /л.49 от първоинстанционното дело/. При това положение, дори и да се приеме, че следващото се на ищеца обезщетение при командировка по чл.215 ал.1 КТ за дневни пари, определено от въззивният съд по реда на чл.162 пр.1 ГПК, е в размер на 4 449, 51лв. /65 календарни дни х 35 евро =2275 евро х 1, 95583= 4 449, 51лв./, съобразно признанието на неизгоден факт от ответника, който извод не би могъл да бъде споделен с оглед чл.215 ал.1 КТ, препращащ към размерите, установени с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, то с установеното от СИЕ извършено от ответника плащане на сумата от 6000лв., от която, според съставените мемориални ордери, 4 984, 86лв. са отчетени като разходи за командировки, то задължението на ответника за заплащане на ищеца на обезщетение при командировка по чл.215 ал.1 КТ за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г. е погасено изцяло чрез плащане.

Искът по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по чл.215 КТ от 552, 03лв. е висящ пред въззивният съд за сумата от 94, 31лв. за периода от 09.01.2019г. до подаване на ИМ – 14.09.2020г. Доколкото, с оглед и СИЕ, не се установи ответникът да е допуснал забава в изпълнение на задължението си по чл.215 КТ, предявеният осъдителен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 94, 31лв. – лихва за забава върху командировъчните пари за периода от 09.01.2019г. до подаване на ИМ – 14.09.2020г., предвид и акцесорният му характер, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в обжалваната му осъдителна част, с която е осъдено „В. К.“ ООД, да заплати на И. Н. Е., сумата от 2944, 57лв. – неизплатено БТВ за периода м.02.2018г., м.03.2018г., м.04.2018г., м.05.2018г., м.06.2018г., м.07.2018г., м.08.2018г., м.09.2018г., м.12.2018г., м.01.2019г., м.02.2019г. и м.03.2019г., сумата от 612, 35лв. – лихва за забава върху главницата от 2944, 57лв. -неплатено БТВ, за периода от 31.03.2018г. до подаване на исковата молба – 14.09.2020г., сумата от 552, 03лв. – командировъчни пари за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г., сумата от 94, 31лв. – лихва за забава върху командировъчните пари за периода от 09.01.2019г. до подаване на ИМ – 14.09.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 2944, 57лв. и 552, 03лв., считано от датата на предявяване на ИМ – 16.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което постановено друго, с което предявените в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ за сумата от 2944, 57лв. – неизплатено БТВ за периода м.02.2018г., м.03.2018г., м.04.2018г., м.05.2018г., м.06.2018г., м.07.2018г., м.08.2018г., м.09.2018г., м.12.2018г., м.01.2019г., м.02.2019г. и м.03.2019г., иск с правно основание чл.245 ал.2 КТ в р. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 612, 35лв. – лихва за забава върху главницата от 2944, 57лв. -неплатено БТВ, за периода от 31.03.2018г. до подаване на исковата молба – 14.09.2020г., иск с правно основание чл.215 ал.1 КТ за сумата от 552, 03лв. – командировъчни пари за периода от 04.10.2018г. до 09.12.2018г., и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 94, 31лв. – лихва за забава върху командировъчните пари за периода от 09.01.2019г. до подаване на ИМ – 14.09.2020г., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главниците от 2944, 57лв. и 552, 03лв., считано от датата на предявяване на ИМ – 16.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По разноските:

Изходът по спора налага преразглеждане на отговорността на страните за съдебни разноски за първоинстанционното производство, както и отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските.

С изход изхода по спора и отхвърляне изцяло на предявените от ищеца обективно кумулативно съединени искове, предмет на делото, на същия не се следват съдебни разноски за първоинстанционното производство, поради което въззивният съд не се произнася по ответното възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца в първоинстанционното производство адв. възнаграждение.

Изходът по спора и нормата на чл.78 ал.3 ГПК обуславят основателност на претенцията на ответника за присъждане изцяло на направените в първоинстанционното производство съдебни разноски в общ доказан размер от 1850лв. /от които 150лв. + 200лв. за СИЕ и 1500лв. заплатено адвокатско възнаграждение/, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Ищецът, на основание чл.359 КТ, е освободен от заплащане на ДТ и разноски за производството. С оглед изцяло отхвърляне на предявените от ищеца искове, предмет на делото, е неприложима разпоредбата на чл.78 ал.6 ГПК, което налага отмяна на първоинстанционното решение в частта на разноските, с което в тежест на ответника е възложена ДТ от 308, 58лв. за производството.

Изходът по делото обуславя основателност на претенцията на въззивника за присъждане на направените съдебни разноски във въззивното производство в общ доказан размер от 754, 29лв. /от които 108лв. + 46, 29лв. вн. ДТ, заплатено адв. възнаграждение от 600лв./, които следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна.

Спорът по настоящото гражданско дело е висящ пред въззивна инстанция по четири обективно кумулативно съединени иска, всеки един от които с цена под 5000лв., поради което и на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд,