Решение № 334 от 10.10.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 523/2022 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Център за спешна медицинска помощ Кюстендил с ЕИК ••• и административен адрес: гр. •••, пл. „•••“ № ••, представляван от процесуалния представител по пълномощие адв. Д. М., срещу решение № 502/ 07.07.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№ 525 /2022 г. по описа на същия съд. С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС-Кюстендил е отменил Заповед № РД-Н-2/02.03.2022 г. на Директора на ЦСМП – Кюстендил, с която на А. В. Н., заемаща длъжността „••••“ в ЦСМП – Кюстендил е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна. Осъдил е ответника ЦСМП – Кюстендил да заплати на ищцата А. В. Н. сумата от 400, 00 лева - разноски по делото, както и да внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 50 лева. Жалбоподателят обжалва изцяло решението на районния съд, релевирайки доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността и немотивираността му. Акцентира на обстоятелството, че визираните в процесната заповед трудови нарушения са действително извършени от ищцата, което било категорично доказано в процеса. За несъстоятелен се приема извода на съда, че отклонявайки се от дежурството си в РКЦ за времето от 16.00 до 17.00 часа, реално ищцата е извършила друго свое трудово задължение, вменено й по длъжностна характеристика. Твърди, че по време на дежурство в РКЦ, дежурните не посещават адреси и не обслужват пациенти. Тези действия на ищцата били извършени без разрешението на административния ръководител и реално довели до застрашаване живота и здравето на другите служители на Центъра. Нарушението по т.1 от процесната заповед също следвало да се квалифицира като „нарушение на трудовата дисциплина“, тъй като по същността си представлявало „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ и застрашавало здравето и живота на останалите служители. Заключава, че при определяне на дисциплинарното наказание, работодателят се е съобразил с разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, предвид тежестта на нарушенията, както и с начина им на осъществяване. По изложените съображения поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска като неоснователен. Отделно от въззивната жалба по делото е постъпило становище от д-р. А.Р. – Директор на ЦСМП Кюстендил. В последното се изразява становище за неправилност на първоинстанционното решение, предмет на въззивен контрол в настоящото производство. Пространствено се излагат доводи в тази насока. В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – А. В. Н., чрез процесуалния представител по пълномощие – адв. Д. З. от КАК, депозира отговор по въззивната жалба. Оспорва основателността на жалбата и поддържа искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендира деловодни разноски. Оспорва довода на жалбоподателя, че по делото са доказани извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. В тази насока пояснява, че обслужения пациент Ц. А. не е била с Ковид 19 симптоми, а с оплаквания от спазми и болки в корема, което обстоятелство било надлежно отразено в Книга за повикванията на станцията на бърза медицинска помощ. Липсвала забрана дежурните РКЦ да напускат Центъра, нито да се обслужват адреси на пациенти от тях. От разпита на св. А. С. се установило, че именно служителите в РКЦ определят кой да посети адреса и че условие за излизане от РКЦ, е съгласие на втория дежурен служител, което било налице, видно от показанията на св. В.. По делото не се съдържали доказателства, че административния ръководител следвало да одобри излизане на адрес. Както правилно установил и районният съд, в случая не е било налице преждевременно напускане на работа, доколкото ищцата след прегледа своевременно се е върнала на работното си място до края на смяната й. От Персоналния отчет за изразходвани медикаменти и консумативи за периода 31.01.2022 г. се установявало, че за прегледа на Ц. А. на 31.01.2022 г. са използвани спазмолитици, което оборвало довода на жалбоподателя, че същата била с Ковид симптоми. Разходът на тези медикаменти бил одобрен от директора на Центъра. Във връзка с нарушението по т.1 от процесната заповед се твърди, че по делото липсват данни Заповед № РД-01-56/15.10.2021 г. да е била връчвана на ищцата. Сочи, че за нарушението на тази норма бил предвиден административен ред за санкциониране. Твърди, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е в грубо нарушение на процедурата по чл.193, ал.1 КТ. Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна - ответник в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка. Първоинстанционното производство пред КнРС е образувано по предявен от А. Н. против Център за спешна медицинска помощ – Кюстендил, ЕИК: •••• за отмяна като незаконосъобразна със Заповед № 2/02.03.2022 г. на Директора на ЦСМП – Кюстендил, с която на ищцата, заемаща длъжност „••••“ в ответния ЦСМП – Кюстендил е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В исковата молба се поддържат тъвредния, че страните са в трудово правоотношение, като ищцата заемала длъжността „•••“ при ответния Център. Със Заповед № 2/02.03.2022 г. на Директора на ЦСМП – Кюстендил на основание. чл. 188 от КТ във вр. с чл. 187, ал.1, т.7 – за неизпълнение на законни нареждания на работодателя, както и на основание чл. 187, ал.1, т.1, пр. 2 – за преждевременно напускане на работа и чл. 187, ал.1, т.10 – за неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в нормативни актове и Правилника за вътрешния трудов ред, й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за следните нарушения: 1. На 27.01.2022 г., между 10.00 – 10.30 часа по време на дневно дежурство не спазва изискванията на Заповед № РД-01-56 от 15.10.2021 г. и пуши цигари в служебния автомобил – линейка за спешна медицинска помощ с рег. № СВ 3293 РХ, което нарушение било констатирано чрез подаден рапорт с вх. № 92-3/18.02.2022 г. и Обяснения № 0-7/21.02.2022 г. и 2. На 31.01.2022 г. по време на дневно дежурство като оператор в РКЦ към ЦСМП – Кюстендил за времето от 16.00 ч. до 17.00 часа, в нарушение на установеното работно време и трудовата дисциплина, и изпълнение на трудовите си задължения за съответния ден на дневно дежурство като оператор в РКЦ към ЦСМП – Кюстендил, напуска работното си място и центъра с малка линейка рег. № КН••• за обслужване на пациент, без защитно облекло и определения санитарен автомобил при наличие на три дежурни екипа в центъра. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищцата на 07.03.2022 г. Сочи се, че при налагане на дисциплинарното наказание не били взети предвид дадените от ищцата обяснения, нито събрани и оценени посочените доказателства, с което била нарушена разпоредбата на чл. 193, ал.1 от КТ. Твърди, че е заповедта, макар и издадена в писмена форма, не отговаряла на изискванията на чл. 194 и чл. 195, ал.1 от КТ, тъй като не била мотивирана, не било посочено конкретното нарушение, така че същото да се субсумира под разпоредбите на чл. 187, ал.1 от КТ, не били описани в пълнота субективните признаци на нарушенията и формата на вина, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 186 от КТ нарушението на трудовата дисциплина трябва винаги да е виновно извършено. Това препятствало възможността за ищцата да се защити ефективно.При издаване на заповедта не било спазено и изискването на чл. 189 от КТ, като били посочени разпоредби, предполагащи повече от две нарушения. Не било ясно за кое от деянията са спазени критериите по чл. 189 от КТ. Посочени били само формално законови разпоредби, без да са посочени конкретни деяния. Твърди се, че не било допустимо да се налагат наказания въз основа на ПВТР, а не на КТ. Ищцата отрича да е извършвала каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина, включително и процесните. Обосновавайки правен интерес от предявяване на иск с доводи за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, се иска нейната отмяна. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който е изразено е становище на неоснователност на предявения иск. Твърди се, че при издаване на процесната заповед, работодателят спазил всички законови изисквания за това, включително и на разпоредбата на чл. 193 от КТ, тъй като били изискани писмени обяснения на служителя. Спазени били и изискванията на разпоредбите на чл. 194 и чл. 195 от КТ. В тази връзка заповедта била издадена в писмена форма, надлежно мотивирана, подробно индивидуализирана относно нарушителя и извършени нарушения, посочени били и разпоредбите, които Н. е нарушила. Работодателят приел писменото обяснение на служителя, разгледал и постъпилите обяснения на шофьора Р. Н., рапорта на механика Л. А. докладната на главната медицинска сестра А. С., като преценил, че ищцата в кратък период от време, извършила няколко нарушения на трудовата дисциплина, което и обосновало налагането на соченото дисциплинарно наказание, а именно: „предупреждение за уволнение“. Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен. От надлежно събраните в първоинстанционното производство доказателства е установена правилно фактическата обстановка по делото, а във въззивното производство не са събрани нови доказателства, които да установяват други релевантни за спора факти и обстоятелства. Между страните не се спори, че съществува трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор за неопределен срок от време, по което ищцата заема длъжност „•••“ в ответния ЦСМП-Кюстендил – неин работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Със Заповед № РД-Н-2/02.03.2022 г. на Директора на ЦСМП – Кюстендил на ищцата е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ на основание чл. 188 от КТ във вр. с чл. 187, ал.1, т.7 – за неизпълнение на законни нареждания на работодателя, както и на основание чл. 187, ал.1, т.1, пр. 2 – за преждевременно напускане на работа и чл. 187, ал.1, т.10 – за неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в нормативни актове и правилника за вътрешния трудов ред, за това, че: 1. На 27.01.2022 г., между 10.00 – 10.30 часа по време на дневно дежурство не спазва изискванията на Заповед № РД-01-56 от 15.10.2021г. и пуши цигари в служебния автомобил – линейка за спешна медицинска помощ с рег. № ••••, като нарушение било констатирано чрез подаден рапорт с вх. № 92- 3/18.02.2022 г. и Обяснения № 0-7/21.02.2022 г. и 2. На 31.01.2022 г. по време на дневно дежурство като оператор в РКЦ към ЦСМП – Кюстендил за времето от 16.00 ч. до 17.00 часа, в нарушение на установеното работно време и трудовата дисциплина, и изпълнение на трудовите си задължения за съответния ден на дневно дежурство като оператор в РКЦ към ЦСМП – Кюстендил, напуска работното си място и центъра с малка линейка рег. № •••• за обслужване на пациент, без защитно облекло и определения санитарен автомобил при наличие на три дежурни екипа в центъра. Заповедта е връчена на ищцата на 07.03.2022 г. Преди налагане на зисциплинарното наказание със Заповед № РД-О-3/2022 г. на директора на ЦСМП-Кюстендил от ищцата са изискани обяснения за посочените нарушения на трудовата дисциплина. На 17.02.2022 г. ищцата е дала писмени обяснения, в които поддържа становище, че не е извършила нарушенията, за които се искат обяснения, отричайки да е пушила в гореописания автомобил, както и в който и да било друг служебен автомобил. Относно нарушението по т. 2 вв обясненията си сочи, че не е налице нарушение на трудовата дисциплина, тъй като обслужила адрес, подаден от неин близък роднина, а след това се върнала и продължила работа в РКЦ. Подчертава, че е действала съобразно установения ред и отишла на адреса, след като получила съгласие от другия дежурен в РКЦ. Като отговорен служител, за да не ангажира един от трите дежурни екипа и се допусне забавяне, ползвала малката линейка., Била сигурна, че това не е фатално и не било прецедент. Със Заповед № РД-01-56/2021 г. на директора на ЦСМП-Кюстендил е забранено тютюнопушенето в помещенията, обособени като работни места, както и линейките и служебните автомобили. В нея се сочи, че за нарушения на същата на нарушителите ще бъде налагана глоба/имуществена санкция на основание чл. 218 от Закона за здравето. Като доказателства по делото са събрани описаните в заповедта обяснения и рапорт. В обясненията на Н.е посочено, че на 27.01.2022 г. ищцата пушила в служебен автомобил, след качването й в линейката. С Рапорт вх. № 92-3/18.02.2022 г. на Л. А. ръководството на ЦСМП било уведомено за това обстоятелство. Видно от график за м. януари 2022 г. ищцата е била на работа на посочените в заповедта дати. Приложени са и персонални отчети за изразходвани медикаменти от ищцата по време на дежурствата й. В Книгата за повиквания на станцията за бърза медицинска помощ на 31.01.2022 г. в 16, 55 ч. е отразено повикване за пациент Ц. А. с болки в корема. Не е спорно обстоятелството, че на този сигнал се е отзовала ищцата, не е спорно, че е ползвала описанато в заповедта МПС, за да посети адреса, като за това време е напуснала дежурството си, което по график на РКЦ. След посещението от ищцата е изготвен фиш, приет като доказателство по делото, в който е отразена анамнеза: болки в корема. Представен е и приет по делото Правилник за устройството и дейността на ЦСМП – Кюстендил, съдържащ разпоредби относно структурата, реда и начина на организация на работата при ответника. По повод описаното в т.2 от заповедта нарушение е приета докладна вх. № 95-5- 08.02.2022 г. от гл. мед. сестра А. С.. С нея същата сезирала директора на ЦНСП, че на 31.01.2022 г. ищцата не била намерена на работното си място за времето от 16 до 17 ч., което съгласно графика следвало да е в РКЦ. В този момент реанимационният екип и два долекарски екипа били налице. След като ищцата се върнала била без предпазно облекло, но обяснила, че пациентът е „отрицателен“. При преглед на документацията установила, че мисия № 1951 била регистрирана в системата 112 под чуждо потребителско име на фелдшер. Имало и несъответствие в данните, нанесени в Системата 112 и фиша за спешна медицинска помощ. В първоинстанционното производство като свидетели са разпитани свидетелите К. С. Г. - Г., М. К.а В., Р. С. Н., Л. Б. А. и А. Г. С.. В показанията си св. Г. сочи, че честа практика била дежурен РКЦ да посещава адрес, когато това е възможно и се касае за близък. На 31.01.2022 г. не е била на работа и няма лични възприятия от случилото се. Относно пациентката А. уточнява, че същата е дългогодишен пациент на ЦСМП – Кюстендил и по повод здравословните проблеми, които е имала се обадила на ищцата. Св.В. е колега на ищцата, била е на работа заедно с нея на 31.01.2022 г. В показанията си сочи, че имали „негласно правило“, когато близък на дежурен по график има нужда от медицинска помощ, да бъде посещаван от този дежурен. Сочи също така, че когато някой от дежурния екип се наложи да излезе, се покрива от целия екип. Уточнява, че на посочената дата Н. посетила адреса, а нейните задължения били поети от свидетелката. Свидетелката не си спомня подробности относно това кой е попълнил фиша за конкретния случай. Заявява, че тя си е получила сигнала за нейната близка. Към този момент и трите дежурни екипа са били на място в ответния ЦСМП, не са били ангажирани, тъй като не е имало подадени адреси. Св. Н. заема длъжност“•••“, а св. А., заема длъжност“•••• при ответника. И двамата в показанията си сочат, че на 27.01.2022 г. са били на работа и са видели, че ищцата пуши в линейката, с която е следвало да посетят подаден им адрес. Категорични са, че това бил единствения случай де се пуши в линейка, не им е известно да е имало друг такъв. Съответно първият свидетел е дал обяснения, а вторият подал рапорт/ описани по-горе/. Относно момента на подаването им, св. Н. не помни точна дата, когато е предоставил обясненията си, но уточнява, че това се е случило, след изтичане на времето, през което е бил под карантина, а св. А. сочи, че същия ден уведомил началника. Св.С. заема длъжност ••• в ответния ЦСМП и е била на работа на 31.01.2022 г. лично установила, че за горепосоченото време в заповедта Н. отсъства от работното си място в РКЦ. Отрича да има „ негласно“ правило, при подаден сигнал от близък на някой от дежурните в РКЦ, да отива този дежурен. Уточнява, че по време на дежурство, напускането на РКЦ от единия оператор става с решение на другия /очевидно се има предвид съгласие/. Дежурен в РКЦ може да отиде на подаден адрес, в случай, че това се налага, а трите дежурни екипа са на други адреси в този момент.За конкретната дата сочи, че Н. отишла на адрес с малката линейка, която не била оборудвана за работа с пациенти. Свидетелката я изчакала да се върне и установила, че е без предпазно облекло.При извършена проверка в журнала по повод на този случай, била отразена диагноза „Колика абдоминалис“ /коремна болка/, а в системата 112, мисия 1951 е стартирана и входирана М9 „Фебрилитет“ / висока температура/. С обжалваното решение предявеният иск е уважен, като процесната заповед е отменена като незаконосъобразна. При така установената фактическа обстановка, от правна страна, настоящата инстанция приема следното. В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението е и допустимо. По правилността: Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните. Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционното решение е неправилно. С оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба съдът приема следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 от КТ – иск за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". За да се уважи предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност, както и че на ищеца е наложено дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" с процесната заповед, чиято отмяна се иска от съда. В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че ангажиране на дисциплинарната отговорност с така наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно, тоест че ищцата е проявила поведението, за което и е наложено дисциплинарно наказание, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в хипотеза на чл. 188 вр. чл. 187 от КТ, че ответникът е спазил процедурата и сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. Фактическият състав на налагане на дисциплинарното наказание изисква реализиране на следните материални предпоставки: 1. наказанието да е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 от КТ; 2. за деянието, за които е наложено наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ; 3. наказанието да е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание; 4. деянието, за които е наложено дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" да е осъществено от ищеца и да представлява нарушение на трудовата дисциплина/на трудовите задължения на ищеца; 5) наложеното наказание да е определено при спазване на критериите по чл. 189 КТ – да са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя. Съдът отменя заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, ако установи, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 КТ или без да е дадена възможност на работника/служителя да даде обяснения за нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. В случая по делото се установява от приетите по делото доказателства, че страните са обвързани от валидно правоотношение по трудов договор, като ищцата работи при ответника на длъжност фелдшер. Не е спорно, че е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" по чл. 188, т. 2 КТ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина. Установява се и обстоятелството, че ищцата е проявила посоченото в заповедта поведение, за което е ангажирана дисциплинарната и отговорност, а именно пушила е в линейка при тръгване за оказване на медицинска помощ на пациент, както и че се е отклонила от работното си място в РКЦ, предопределено за конкретната дата по график. Не се спори от страните, че заповедта е връчена на ищцата по предвидения в закона ред. В настоящия случай дисциплинарната отговорност на ищцата е осъществена от надлежен орган на работодателска власт по чл. 192, ал. 1 КТ, за което обстоятелство страните не спорят. Въззивният съд намира, че заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при оспорване на наложеното наказание. Следователно, достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред. В процесната заповед са посочени датите, на която работодателят твърди, че е извършено нарушението, описани са обстоятелствата, при които са извършени и в какво конкретно се изразяват нарушенията. Работодателят е посочил и законовия текст, под който счита, че се подвеждат описаните нарушения – чл. 187, т. 1, 7 и 10 КТ със съответните препратки към други актове, поради което заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Изпълнени са и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото несъмнено е установено по делото, че преди издаване на процесната заповед от ищцата са били поискани обяснения в разумен срок /достатъчен с оглед конкретните обстоятелства/ във връзка с процесните дисциплинарни нарушения – чрез посочване на начина /обстоятелствата/ и момента на извършването им, като ищцата е дала обяснения на 17.02.2022 г., което налага извод, че на ищцата е била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита и тя го е упражнила. Спазени са и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Неоснователни са поддържаните в първоинстанционното доводи от ищцата, поддържани и в отговора на въззивната жалба за нарушение на процедурата по чл. 193 от КТ и за неотговаряща по съдържание процесна заповед с оглед изискванията на чл. 195 от КТ. Твърди се, че работодателят не събрал и оценил относими към спора доказателства, преди налагане на наказанието. Така и не става ясно кои доказателства се има предвид. Отделно от това по делото са събрани доказателства относно двете нарушения, които са преценени правилно от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание, на които същият се е позовал и в процесната заповед. Спорен въпрос във въззивното производство е дали посоченото поведение на ищцата представлява нарушение на трудовата дисциплина изобщо, а също така и дали са такива по смисъла на чл. 187, т. 1, 7 и 10 КТ, за което е наложено дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение". По дефиниция дисциплинарното нарушение съгласно чл. 186 КТ е виновното неизпълнение на трудовите задължения. В чл. 187 КТ примерно са изброени видовете нарушения на трудовата дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение. Фактическият състав на нарушението по чл. 187, ал.1, т. 7 от КТ включва неизпълнение на законни нареждания на работодателя. Фактическият състав на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ включва неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение. С оглед установените по делото обстоятелства, въззивният съд приема, че с поведението си ищцата е нарушила изискванията на посочените разпоредби – не е изпълнил законно нареждане на работодателя – горецитираната заповед визираща забрана за пушене на работното място, включително и в служебните автомобили – линейки и не е изпълнила трудовите си задължения съобразно установения начин на организация на работния процес в ЦСМП – Кюстендил, правила за структура и организация на дейност съобразно приетия Правилник за устройството и дейността на ЦСМП – отклонявайки се от определеното й място в стационарен екип за горепосочената дата, съобразно изготвения график за работа в РКЦ, които деяния несъмнено представляват нарушения на трудовата дисциплина и налага ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Тези задължения са разписани в нарочно издадена заповед и горепосочения правилник, поради което и съдът приема, че те са част от трудовите й задължения. Неоснователен е изложения в отговора на въззивната жалба довод, че ищцата, сега въззиваема не била запозната, респективно не и била връчена Заповед № РД-01-56/2021 г. на директора на ЦСМП-Кюстендил, с която е забранено тютюнопушенето в помещенията, обособени като работни места, както и линейките и служебните автомобили. Именно ищцата е представила ксерокопие от тази заповед с исковата молба, предвид което е повече от ясно, че и е известна, а също така с оглед спецификата на процесния казус касаещ полагане на труд в ЦСМП, то въздържане от подобно поведение е необходимо и без наличие на такава заповед. Несъвместимо със съдържанието на осъществяваната в лечебното заведение дейност насочена към оказване на спешна медицинска помощ на пациенти, съответно полагане на цялостни грижи за здравето им, е поставяне на въпроса за пушене и то в линейка, респективно необходимост от нарочно издадена заповед забраняваща пушене в линейка. В случая обаче въпреки наличието на цитираната заповед, ищцата е допуснала нарушението визирано в заповедта, с която е ангажирана дисциплинарната й отговорност, като така проявеното поведение несъмнено съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че това деяние не носи признаците на дисциплинарно нарушение, а представлявало административно нарушение и и било укоримо от морална гледна точка. Следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 186 от КТ, предвиждаща изрично възможност за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя, наред с носенето на други по вид отговорности, включително и административно наказателна. Налице е и нарушение на чл. 197, ал.1, т. 10 от КТ, както правилно се поддържа във въззивната жалба и относно второто нарушение описано в заповедта. На ищцата е било добре известно какви задължения следва да осъществява и къде следва да се осъществяват същите при работата й в екип на РКЦ. Очевидно не е въпрос на произволно предпочитание в графиците за работа на ответния ЦСМП е при работа в РКЦ да работят едновременно по двама служители. Дейността им е повече от специфична, конкретна и обществено значима и най.вече отговорна, за да се осъществяват подобни отклонения от този работен процес, с цел посещаван адрес с пациент подал сигнал, само защото е близък на фелдшер приел сигнала. Както се установи подобно поведение е допустимо, но само при определени обстоятелства, които сочат на неизбежност, наложителност на подобно поведение от професионална и дори от чисто човешка гледна точка. В случая такива обстоятелства не са налице. При полученото обаждане ищцата е посетила адрес и оказала медицинска помощ на дългогодишна пациентка на ответния ЦСМП, като според отразените в документите данни е провела лечение със спазмолитици. Посещението е осъществено с т.н. малка линейка, която се установи, че не е с необходимото оборудване, без ищцата да е носела медицинска чанта, респективно без по делото да е установена ситуация налагаща подобна проява. Налични са били три мобилни екипи, което са били на място в ЦСМП, не се касае до ситуация, в която е изпаднал особено близък на ищцата пациент, за да се приеме, че подобно поведение е оправдано от морална или чисто човешка гледна точка. Илеревантно е обстоятелството установено по делото, че в ответния ЦСМП е допусната подобна практика. Подобно поведение би било оправдано, ако са налице е значими обстоятелства налагащи го. В случая не се установи такива да са налице. С оглед изложеното, съдът приема, че по делото е установено, че проявеното от ищцата поведение представлява неизпълнение на трудовите й задължения и е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т.7 и т. 10 от КТ. Съдът приема, че наложеното наказание на ищцата съответства на тежестта на нарушенията, на обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на работника/ служителя, които съобразно чл. 189 от КТ са релевантни при определяне на наказанието. Тежестта на нарушението се определя с оглед на следните обстоятелства: характера на изпълняваната работа и трудови функции доколкото същите сочат оказано по- високо доверие от работодателя и по-висока степен на отговорност при изпълнението им; последиците от допуснатото нарушение и доколко същите могат да повлияят върху дейността на работодателя и неблагоприятни за същия последици; цялостното поведение на работника и отношението му към проявеното поведение. /В този смисъл Решение № 56/29.05.2018 г. по гр. д. № 3272/2017 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О., Решение № 324/06.01.2017 г. по гр. д. № 2302/2016 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение № 167/14.05.2013 г. по гр. д. № 11022012 г. на ВКС, ІV-то ГО.; Решение № 227/29.06.2012 г. по дело № 1417/2011г на ВКС, ІІІ-то Г. О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. В случая ищцата е нарушила основни свои задължения по длъжностната си характеристика, като от приетите по делото писмени доказателства и събраните гласни доказателства се установява, че нарушенията са извършени от ищцата, като се касае за две различни по вид нарушения извършени през кратък интервал от време. Свързани са с организацията на работа в звено за спешна медицинска помощ, респективно за спазване на работния от фелдшер съобразно установен график на дежурства, респективно спазване на поведение при пътуване в линейка, съдържаща апаратура с лесно запалимивещества и необходимост от осъществяване на преглед или транспортиране на пациент с особено тежко състояние, изключващо процес на пушене в линейка. Макар до момента на издаване на процесната заповед на ищцата да не са били налагани други дисциплинарни наказания, то работа в мобилен екип или стационарен такъв са от изключително значение с цел установяване процеса на лечение на пациент в спешно състояние или предотвратяване на такова. Касае се за полагане на труд в лечебно заведение с изключителна важност в системата на здравеопазването и най-вече обществена значимост, изискваща прецизно и отговорно функциониране, което е възможно при аналогично по съдържание поведение при изпълнение на възложените трудови функции на лицата заемащи медицински длъжности. В разглеждания случай за осъществените виновни нарушения на трудовата дисциплина, ответникът в рамките на дисциплинарната си власт, е наложил на ищцата съответно наказание "предупреждение за уволнение", при определяне на което е извършил преценка по чл. 189, ал. 1 КТ, като е отчел тежестта на извършеното нарушение /макар и не тежко, но касаещо законно нареждане на работодателя и разпоредби на ПВТР, които ищцата е длъжна да спазва), системността им, обстоятелствата, при които са извършени. Именно в компетентността на работодателя е предоставена възможността да определя и вида на дисциплинарното наказание съобразно посочените в чл. 189 от КТ критерии. Макар да липсват данни за настъпили за работодателя или за трети лица вреди също да е правно релевантна, тъй като тя има значение за тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, то това в никакъв случай не изключва дисциплинарната отговорност. При така възприетото съдът приема, че поведението на въззиваемата представлява нарушение на основни нейни задължения произтичащи от естеството на трудовите й функции, последните очевидно съдържащи се в длъжностната й характеристика, с които същата е запозната/ противното не се твърди и не се установява по делото/. Посочените обстоятелства, включително и чистото дисциплинарно минало на въззиваемата, са били съобразени от работодателя, като последният е преценил да наложи второто по тежест предвидено в Кодекса на труда дисциплинарно наказание - "предупреждение за уволнение", което, съпоставено с установените по делото факти, въззивният съд намира за съответстващо на тежестта на нарушенията. При така възприетото съдът намира, че неправилно районният съд е приел, че деянията не представляват нарушения на трудовата дисциплина, респективно ако се приеме обратното, че наказанието, което е наложено на ищцата, не съответства на тежестта на нарушението и на останалите критериите по чл. 189 от КТ, поради което неправилно дисциплинарното наказание е отменено. Поради несъвпадане изводите на двете инстанции решението подлежи на отмяна като неправилно, като с настоящото решение се отхвърли иска с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 от КТ като неоснователен. По разноските: Предвид неоснователността на предявения иск и основателността на въззивната жалба на въззивницата не се дължат разноски по водене на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Обжалваното решение в частта, в която в полза на ищцата са присъдени разноски, както и в частта, в която на ответника са възложени разноски за заплащане на д. т. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде отменено. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски в общ размер на 325 лева, от които: сума в размер на 300 лева, разноски сторени в първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 25 лева, разноски сторени във въззивното производство за заплащане на държавна такса. Воден от горното, КнОС