Решение № 1892 от 20.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 209/2024 г.

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Луфтханза Техник София“ ООД ,ищец по делото ,чрез адв.С. Х. ,срещу Решение №14685/04.09.2023год. постановено по гр.дело № 30113/2021год. по описа на СРС,81 състав ,с което са отхвърлени предявените срещу П. З. И. искове ,с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД вр. чл. 234, ал.3, т.1 КТ и чл. 220, ал.1 КТ за сумата от 22913,18 лв., представляваща неустойка по чл.5.3. от договор за квалификация от 03.12.2014г. за неизпълнение на задължение за работа при ищеца в срок от 5г. и 6 месеца от сключване на трудов договор, и сумата от 4773 лв., представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор №1146/09.10.2015г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане ,както и предявените ,в условията на евентуалност искове ,с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 220, ал.1 КТ за сумата от 22913,18 лв., представляваща неустойка по чл.8.ал.2 от трудов договор №1146/09.10.2015г. за неизпълнение на задължение за работа при ищеца в срок от 5г. и 6 месеца от сключването на договора, и сумата от 4773 лв., представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор №1146/09.10.2015г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл. 220, ал.1 КТ за сумата от 22913,18 лв., представляваща обезщетение за вреди за неизпълнение на задължение за работа при ищеца в срок от 5г. и 6 месеца от сключването на трудов договор №1146/09.10.2015г., и сумата от 4773 лв., представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор №1146/09.10.2015г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските ,като е осъдил ищеца да заплати на ответника ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 2600 лева, представляваща сторени разноски по делото.

Въззивникът обжалва съдебното решение като неправилно ,тъй като противоречи на материалния закон, постановено е при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Счита ,че са доказани по основание и размер претенциите по главните искове ,предвид че е налице валидна клауза за неустойка в чл.5.3 от договора за квалификация от 03.12.2014год., доказани са разходите в размер на 18 711,65лв. за обучението .Излага и че е бил изправна страна по договора ,предвид че ответника е придобил квалификация „авиомеханик“ ,съобразно процесния договор, която професия не е регулирана и за нея не налице изискване за издаване на сертификат по държавен стандарт или свидетелство за правоспособност от ГВА и не са налице съществени нарушения от страна на работодателя по отношение на ответника ,които да изключват претендираната неустойка.В тази връзка оспорва последния законосъобразно да е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.327 ,ал.1,т.2 и т.3 от КТ без предизвестие.Оспорва изводите на първоинстанционния съд по отношение на незаплатен извънреден труд ,които били основани на изводите на ССчЕ ,без да са съобразени събраните писмени и гласни доказателства.Излага ,че съобразно СИРВ за правилното изчисляване на положения от ответника труд за процесния период следва да бъде извадено от отработеното време ежедневната му обедна почивка от 1 час.Поддържа ,че дори в някои от периодите на СИРВ да е имало натрупване на извънреден труд ,то той е бил отчитан и заплащан ,съгласно спецификите на отчитане на часовата банка при работодателя. Твърди се, че съдът не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото, като е тълкувал неточно трудовото законодателство при мотивиране на решението си относно въведеното сумарно работно време, като неправилно е приел ,че това не бил принципно уговорения начин на изчисляване на работното време по ТД ,а така също че с полагането на труд след приключване на работната смяна ,което е характерно за работното време при ненормиран работен ден, при който сменният режим е забранен.

Оспорват се изводите и по отношение на евентуалните искове , че уговорената неустойка в чл.8,ал.2 от трудовия договор е нищожна ,с доводи че в трудовия договор клаузата не е предоговорена ,а преповторена .

Въз основа на изложеното жалбоподателят отправя молба до съда първоинстанционното решение да бъде изцяло отменено, а предявените исковеуважени.Претендират се разноски по делото и пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. З. И. ,чрез адв.М. К., с който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба. Излага доводи,че изводите на първия съд по отношение на наличието на предпоставките по чл.327 от КТ ,при които ответникът е упражнил правото си да прекрати едностранно и без предизвестие трудовото правоотношение са правилни като оспорва възраженията на ищеца във въззивната жалба.Счита,че съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССчЕ ,като липсва основание от реално отработеното време ежедневно да се приспада автоматично един час от обедната почивка ,при положение че на ответника не е осигурено ефективното й ползване в рамките на всеки един работен ден.В тази връзка излага ,че правилно вещото лице е изчислило извънредния труд като е съобразило процедурата за регистрация на работното време ,въведена от ищеца и са извадени единствено регистрираните почивки на ответника.Оспорва и доводите на ищеца ,че извънредния труд е бил изплащан,вкл. с допълнителен бонус /за всеки календарен месец/ като сочи ,че същият не е бил отчитан като извънреден труд пред инспекцията по труда ,което е нарушение на правилата за отчитането му и е довело до невъзможност да се проследява спазването на годишните лимити за полагането му ,а е накърнило и осигурителните му права ,тъй като този извънреден труд не се отчита за осигурителен стаж.Излага доводи ,че изводите на съда за наличие на неформално въведен от работодателя ненормиран работен ден са правилни,а оплакванията на ищеца са неоснователни .За такива счита и изводите по отношение на нищожността на клаузата за неустойка в трудовия договор ,дублираща тази в договора за квалификация.От своя страна оспорва действителността на клаузата за неустойка ,предвидена в договора за квалификация ,а така също изправността на ищеца по последния ,предвид че оспорва валидността на придобитата квалификация „авиомеханик“.Навежда доводи ,че такава квалификация не съществува ,издаденото удостоверение /сертификат/ за успешно проведен курс е за „авиационен техник“ ,но невярно удостоверява придобиването на такава квалификация,тъй като за нея съществува Държавен образователен стандарт,който не е спазен.Ето защо заключава ,че липсва придобита от ответника в резултат на преминатото обучение квалификация,което представлява пълно неизпълнение на задължението на работодателя по договора за квалификация.

Отправя се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно.Претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното :

Производството пред СРС е образувано въз основа на искова молба ,с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове ,включително в условията на евентуалност :

• с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД вр. чл. 234, ал.3, т.1 КТ за сумата от 22913,18 лв., представляваща неустойка по чл. 5.3. от договор за квалификация от 03.12.2014г. за неизпълнение на задължение за работа при ищеца в срок от 5г. и 6 месеца от сключване на трудов договор, и с правно основание чл.220,ал.1 от КТ за сумата от 4773 лв. /след допуснато увеличение размера на исковата претенция по чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. от 14.03.2023г./, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор № 1146/09.10.2015г.

• с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата от 22913,18 лв., представляваща неустойка по чл. 8, ал.2 от трудов договор № 1146/09.10.2015г. за неизпълнение на задължение за работа при ищеца в срок от 5г. и 6 месеца от сключването на договора, и с правно основание чл.220,ал.1 от КТ за сумата от 4773лв. /допуснато увеличение размера на исковата претенция по чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. от 14.03.2023г./ , представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор №1146/09.10.2015год.

• с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата от 22913,18 лв., представляваща обезщетение за вреди за неизпълнение на задължение за работа при ищеца в срок от 5г. и 6 месеца от сключването на трудов договор № 1146/09.10.2015г., и с правно основание чл.220,ал.1 от КТ сумата от 4773 лв. /допуснато увеличение размера на исковата претенция по чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. от 14.03.2023г./, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор № 1146/09.10.2015г. ,ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди ,че сключил с ответника договор за квалификация от 03.12.2014г., по силата на който ответникът се задължил да премине обучение по финансиран от ищеца курс за авиомеханици за нуждите на изпълнение на работата при ищеца, както и да работи по придобитата квалификация при ищеца за срок от 5 години и 5 месеца от датата на влизане в сила на трудов договор. Във връзка с обучението ищецът направил разходи в размер на 12 778 лв. и заплатил на ответника месечни стипендии, които за срока на договора се равнявали на сумата от 5333,77 лв. Ответникът завършил успешно курса за авиомеханици, след което сключил трудов договор с ищеца за работа по придобитата квалификация на 09.10.2015г., в който била включена клауза за неустойка в случай на неизпълнение на задължението на служителя да работи по придобитата квалификация в предвидения срок. На 06.11.2017г. ответникът прекратил трудовия договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които ищецът счита за неосъществени.Въз основа на това претендира заплащане на неустойка в размер на 22 913,18лв., формирана като част от уговорената неустойка в чл. 5. 3 от договора за квалификация,съответна на неизпълнената част от задължението на ответника да работи за ищеца по придобитата квалификация за срока от 06.11.2017год. до 12.10.2020год.,ведно с изплатените стипендии в размер на 5 333,77лв. ,евентуално същата сума ,на основание чл.8,ал.2 от трудовия договор , евентуално същата сума се претендира като обезщетение в размер на действително направените разходи от ищеца за обучението на ответника ,включващи и платените стипендии , както и кумулативно съединен иск за обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 4773 лв. /след допуснато увеличение размера/.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор ,с който оспорва предявените искове.Оспорва наличието на изискваните от закона реквизити в договор за квалификация. Твърди, че за упражняване на твърдяната квалификация „авиомеханик“, съответно за заеманата от него длъжност се изисква свидетелство за правоспособност, издавано по реда на Наредба №1 от 16.01.2003г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал. Навежда твърдения, че след успешното завършване на процесното обучение му е издаден сертификат, удостоверяващ придобиване на квалификация, различна от уговорената с договора от 03.12.2014г. Счита, че трудовото правоотношение е прекратено по вина на работодателя, с оглед на което ответникът се е освободил от отговорността си по договора за квалификация и не дължи претендираното обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ, респективно неустойките по договора за квалификация и трудовия договор. Прави възражение за нищожност на неустоечните клаузи, в т.ч. и по отношение уговорения срок за работа по квалификацията за времето над 5 години. Поддържа, че са били налице основанията по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 KT, на които е прекратено трудовото правоотношение между страните, тъй като работодателят в противоречие с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 КТ е въвел перманентно сумирано отчитане на работното време. Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение с довод, че не е съобразен със самоучастието на ответника при финансиране на обучението, както и отработеното време по трудовия договор.

Между страните не е спорно ,че на 03.12.2014год. е сключен Договор за квалификация , по силата на който ищецът се задължава да организира, финансира и проведе курс за авиомеханици за нуждите на „Луфтханза Техник София“ съвместно с „Институт по Въздушен транспорт“ на ответника, който поема задължението да положи дължимата професионална грижа по време на обучението и да премине необходимите изпити, за да го завърши.

Продължителността на обучението е 36 седмици, при уговорена начална дата 16.01.2015г. като работодателят се задължава да заплати разходите за провеждане на обучението, за които страните са се съгласили ,че възлизат на 10 000 лв., както и всички допълнителни разходи, сторени в хода му. Същият е поел задължение и да осигурява средства за издръжка на обучаваното лице – стипендия - в размер на 600 лв. – бруто месечно, платими по банков път от 5-то до 10-то число на месеца, следващ този, за който се изплащат ,а след успешното преминаване на курса - да приеме на работа обучаващият се .От своя страна ответникът е поел задължението след успешно приключване на обучението, определено съгласно чл. 2.6 като издаването на удостоверение на ответника от ИВТ при успешно полагане на всички изпити от учебната програма, да постъпи на работа при ищеца на длъжност „Авиомеханик“ за срок не по-малък от 5,5 години, считано от сключването на трудов договор, при стартова месечна основна заплата от 960 лв. и срок на изпитване не подълъг от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

В чл.5.3. от договора е уговорена неустойка в размер на 30 000 лв., дължима в случай на едностранно прекратяване от страна на ответника на сключения от него трудов договор без да е налице съществено неизпълнение, допуснато от ищеца, или в случай, че трудовият договор бъде прекратен преди изтичане на 5,5 години от сключването му по причина, за която обучаваният пряко или косвено отговаря.Уговорено е че предвидените в договора неустойки не ограничават правото на ищеца да претендира обезщетение по общия ред за по-големи вреди и пропуснати ползи, ако размерът им надвишава този на съответната неустойка, вкл. и за реалния размер на направените разноски за обучението.

На 30.09.2015год. на ответника е издаден Сертификат от Авиационен учебен център – София , в уверение на това, че същият е присъствал и успешно завършил Теоретичен и практичен курс на обучение за авиационен техник към Луфтханза Техник София (АУЦС) по специализация: „Структурен ремонт“ за периода 09.01.2015г. – 30.09.2015г.

Не е спорно също ,че между страните е сключен Трудов договор №1146/09.10.2015г., по силата на който ответникът е приел да изпълнява длъжността „Авиомеханик“, срещу задължение за заплащане на основно месечно трудово възнаграждение от работодателя в размер на 960 лв., платимо до 10-то число на месеца, следващ този за който е дължимо, при уговорен в полза на работодателя срок на изпитване от 6 месеца. В чл. 1, ал.3 от договора изрично е регламентиран характерът на работата, а именно - техническо обслужване на авиационните системи на самолета ,с място на работа – адреса на управление на работодателя в гр. София или всяко друго място, посочено от последния.

Страните са постигнали съгласие работникът да изпълнява трудовите си задължения на пълно работно време – 8-часов работен ден при условията на 5-дневна работна седмица с продължителност 40 часа, като при необходимост работодателят може да въвежда сменен график с продължителност на работната смяна 12 часа при сумирано изчисляване на работното време за период от 6 месеца. Видно от чл. 4, ал.4 от договора, ответникът е дал изричното си съгласие да полага нощен труд, както и на сменен график на работа.Предвиден е тримесечен срок за прекратяване на договора с предизвестие за всяка от страните.

В чл. 8, ал.1 от договора е възпроизведено и поетото от ответника със сключване на процесния договор за квалификация задължение да работи в ищцовото дружество за срок от 5,5 години, считано от датата на влизане в сила на трудовия договор, с оглед придобитата при обучението квалификация. Като санкционна последица при неизпълнение на посоченото задължение е уговорена неустойка в размер на 30000 лв., алтернативно неустойка в размер на всички разходи направени от работодателя за обучение и стипендия на ответника, като изборът между двете неустойки е предоставен на ищеца. Неустойката следва да бъде заплатена в 14- дневен срок от прекратяване на договора. Изрично е регламентирана и възможността работодателят да претендира обезщетение по общия ред за по-големи вреди и пропуснати ползи в случай, че размерът им надвишава предвидените в договора неустойки.

От приложените Заповеди №18/22.01.2016г., №105/22.07.2016г., №5А/20.01.2017г., №141/21.07.2017г. се установява ,че работодателя е въвел сумирано изчисляване на работното време с календарен период на отчитане 6 месеца, за периода 23.01.2016г. – 22.01.2018г. вкл. за отдел Trainees Line и длъжността „Авиомеханик“

Със Заповед №164/22.08.2017г., връчена на ответника на 22.08.2017г., ищецът е наложил на последния дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 12.06.2017г. по време на неговата нощна смяна, съгласно предоставен му график, не е бил на работното си място без уважителна причина и без знанието и разрешението на прекия си ръководител, както и не е изпълнил възложената му работа в изискуемото количество.Отбелязано е че няма право на бонус за добри резултати през последното тримесечие.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено по инициатива на ответника ,с нотариална покана рег. № 27650, том 9, акт №185 от 01.11.2017 г. на Нотариус № 595 на НК, връчена на ищеца на 06.11.2017г., с която е отправено , с което прекратява без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.2 и 3 КТ процесния трудов договор, сключен между страните, като изброява извършени спрямо него от страна на работодателя нарушения на трудовото законодателство, изразяващи се в незачитане на достойнството му по време на изпълнение на възложената работа, оказване на психически тормоз, възлагане на работа, невключена в длъжностната характеристика, сумирано изчисляване на работното време и изготвяне на работните графици, вкл. паралелно установяване на сумирано изчисляване на работно време и фактическо въвеждане на ненормиран работен ден, неосигуряване на минималните законоустановени почивки и безопасни условия на труд, неправилно начисляване и изплащане на основни и допълнителни трудови възнаграждения, както и командировъчни пари, неправилно отчитане и заплащане на извънреден труд и други. Със същата ответникът е отправил и покана за оформяне и предаване на трудовата му книжка, както и за издаване на заповед за прекратяване трудовото правоотношение, като заявил претенция и за изплащане на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

От приложените отчети за реални часове в периода 12.10.2015год. – 04.11.2017год. за периода на трудовия договор се установяват реално отработените часове, както и начисляването на часовете в часовата банка. Представена е и книга за извънреден труд.

От приложения Правилник за вътрешния трудов ред (ПВТР) се установява, че нормалната продължителност на работното време през деня е 8 часа, при 5 дневна работна седмица. При необходимост работодателят може да въвежда график на работа с продължителност на работната смяна до 12 часа и сумирано изчисляване на работното време за период от 6 месеца. Работният ден е с начален и краен час, определени в съответния работен график.Служителите имат право на непрекъсната междудневна почивка от минимум 12 часа и на непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа, по изключение пократка ,но не в по-малък размер от 24 часа.

Реда и условията за отмитане на присъствие и отсъствия на служителите се регламентира от "Процедура за реда и условията за регистрация в системата за отчитане на работното време на служителите на Луфтханза техник"/с Ревизия 07/23.ноември 2015год./ ,която е задължителна за всички служители.Същите са длъжни да се регистрират в системата за отчитане на работното време посредством пръстов отпечатък при идване на работа ,ползване на почивки и когато си тръгват от работа.При сумарно работно време ,стандартното работно време на служителите ,ако не е зададено друго ,е от 07.45 часа до 16,45 часа.Служителите са задължени да са се регистрирали в системата за отчитане на работното време и да са на работните си места в работно облекло към момента на стартиране на работния ден.Съответно при приключване на работния ден следва първо да се регистрират ,а след това да се преоблекат.На служителите е вменено задължение да се регистрират при излизане в почивка ,което се отнася до всяка една почивка ,вкл. планираните 10 минутни почивки и обедната такава.Последната е опредЕ. с времетрайност от 1 час,когато отработените часове са повече от 7 като системата приспада 1 час за почивка.Ако служителят е ползвал повече от 1 час почивка ,системата приспада времето за почивка съобразно тази регистрация.

Предвидено е и калкулиране на допълнително отработените часове в т.н. часова банка ,към 22-ро число на месеца.Ако служителят има допълнително отработени часове над стандартните за периода ,те се отразяват като оувъртайм.Ако часовата банка е отрицателна ,часовете оувъртайм се умножават по 150% докато не се стигне нула.Половината от останалите часове влизат в часовата банка ,а другата половина се заплаща на 150%.Ако часовата банка е положителна ,половината от оувъртайма влиза в часовата банка,а другата половина се заплаща на 150%.На 6 месеца се извършва изравняване на часовата банка ,като ако служителя има допълнително отработени часове в часовата банка при 6 месечното изравняване те му се заплащат на 150% и тя се нулира.Ако има отрицателно число ,часовата банка се нулира.

Предвидена е и компенсация ,която се ползва от служителя по негово желание или по изготвен от прекия ръководител график, като всеки ден компенсация отнема 8 часа от допълнителното отработено време/часовата банка.

Във връзка с твърденията за извършени от дружеството нарушения са разпитани свидетели .

От показанията на свидетеля Г.Д.Д. се установява, че същият е преминал процесният курс на обучение заедно с ответника, като през м. октомври 2015г. двамата са започнали работа при ищеца на длъжността „Авиационен механик“ със специалност „Структурни ремонти“,където работел до м.юни 2016год. Споделя, че са имали достъп до график на работа, от който можело да се установи какво е зададено като работа в рамките на седмица или 2 напред, въпреки че теоретично било възможно и за 1 месец. Обикновено се работело от 8 до 17 часа, но се налагало и полагане на труд извън графика при необходимост, за което работниците бил известявани от тим лидера ежедневно. Пояснява, че оставането на работа след работно време е по преценка на тим лидера, като не си спомня дали той предварително е казвал колко време ще продължи извънредният труд. Споделя, че има автоматизирана система за отчитане на работното време с пръстов отпечатък, който задължително се полага при приключване на работа, но не помни това да е било извършвано при ползване на почивки. Всеки извънреден час работа се водел като извънреден труд като от него 50% се заплащали към текущия месец, а останалите 50% влизали в една налична часова банка. Имало дни компенсация ,които били според необходимостта и ако нямало на практика работа, били в компенсация като за 1 ден в часовата банка се слагало минус 8 часа,но като неписано правило били на повикване. Свидетелят излага, че с ответника са имали различни тим лидери и са работили на различни линии, като работата по начало е една и съща, но е възможно за текущия самолет да има проблеми. Твърди, че всеки е знаел какво прави другият, тъй като били все още нови и си споделяли. Отрича с ответника да са се засичали извън работното време по график.

В показанията си свидетеля Г.А.М. – служител на ищеца, разяснява, че правилата за почивки са едни и същи за процесния период, като за служителите със 7 и повече присъствени часа е даван 1 час почивка независимо дали отбелязват, че я ползват или не, като същата се приспада от работното време. В процесния период хората пропускали да отбелязват кога излизат и се връщат от почивка, поради което се взело решение отбелязването да се спре и автоматично да се приспада 1 час на всички. Сочи и че положените часове извънреден труд се заплащали в 2 пера, посочени във фишовете за заплати –извънреден труд и допълнителен бонус, платими на една и съща ставка – 1,5 от ставката на работника. Твърди, че компенсацията се ползва в 2 случая – като почивен ден по график или като възможност служителя да почива за сметка на извънреден труд, който е натрупал, за да не ползва отпуска си. Компенсацията не отнема от работните часове, но и не добавя такива, тя е минус за извънредния труд, тъй като представлява работен ден, в който служителят не работи.

В показанията си свидетеля Т.В.С. установява, че през 2015г. е било въведено сумирано изчисляване на работното време. Сочи че имало графици на работа за авиомеханиците, обхващащи период от 1 месец, които съществували формално, но се променяли поС.но. Тим лидерите давали предложения за нанасяне на промени в тях. Уведомяването за промените ставало по различен начин, като понякога дори не се извършвало такова, а служителите разбирали, че не са на работа в конкретния ден едва когато дойдат на работното си място. Пояснява, че обикновено на служителите се съобщавало устно, че трябва да останат да работят и след работно време. Твърди, че отпуск – компенсация имало тогава, когато няма работа за служителя и работодателят го пуск в отпуск, като начислява минус 8 работни часа и след това изисква служителят да ги отработи в удобно за компанията време. Разказва, че имало часова банка, в която половината от отработените часове влизат, а другата половина се изплаща като извънреден труд в края на текущия месец.

Св.И.Г.Г. заявява, че при ищеца работят хора, наречени условно авиомеханици, изпълняващи задачи във връзка с техническо обслужване на въздухоплавателни средства. Отрича да е възможно човек, непреминал теоретично и практическо обучение, съобразено с оторизационната програма, да бъде назначено на позиция авиомеханик, но не е задължително лицето, което постъпва на работа при ищеца, да притежава лиценз, тъй като при извършване на самолеторемонтни дейности са ангажирани както лицензирани служители, така и непритежаващи лиценз, но оторизирани по оторизационна система на ищеца. Пояснява, че „компенсация“ не е отпуск, не е болничен, а по-скоро почивен ден по график. Твърди, че пряката отговорност се носи от тим-лидера и той би могъл да планира ежедневните дейности, както и че за процесния период са съществували и 6-месечни графици за работа, но не знае дали такива са били налични за ответника. Подаването на информацията за промените се извършвало от лицата, които изготвят същите графици. За всяка промяна в графика служителите получавали имейл. Признава, че се е налагало служителят да работи извън часовия диапазон на опредЕ.та дневна смяна в много случаи, когато ремонтната дейност не може да се прекъсне точно в часа и това налагало да се продължи до приключване на съответната непрекъсваема задача. За това служителят бил уведомяван от прекия ръководител и продължавал да изпълнява дейността си, ако е съгласен, или си тръгвал.

Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи едни с други ,както и с писмените доказателства по делото – Правилник за вътрешния ред ,Процедура за реда и условията за регистрация в системата за отчитане на работното време на служителите на Луфтханза техник ,вкл. и отчетите за отработените часове в процесния период.

Пред СРС е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че за проведеното на ответника обучение в периода м. януари 2015г. – м. октомври 2015г. по придобита от него квалификация „Авиомеханик по програма за обучение Structure S7, проведено от ищеца и ИВТ, ищецът е заплатил на ИВТ сумата от 13377,88 лв. с ДДС, представляваща цена за проведено обучение на 1 лице. Същият е заплатил на ответника и стипендия в общ размер на 5333,77 лв. за периода м. януари 2015г. – м. октомври 2015г. Вещото лице е констатирало и че ответникът е заплатил сумата от 1000 лв., представляваща самоучастие в заплащането на цената за проведения му курс за авиомеханици.

Вещото лице е дало заключение и че обезщетението за неспазено тримесечно предизвестие по трудов договор, дължимо от ответника е в размер на 4 773,00 лева.

Заключило е и че реално положеният от ответника труд, при съобразяване болничните, отпуските и дните за компенсация, възлиза на 517,13 часа в периода 12.10.2015г. – 22.01.2016г. 1023,18 часа в периода 23.01.2016г. – 22.07.2016г., 827,16 часа в периода 23.07.2016г. – 22.01.2017г., 875,36 часа в периода 23.01.2017г. – 22.07.2017г., 274,26 часа в периода 23.07.2017г. – 06.11.2017г., при нормална продължителност на работното време за всеки период съответно 552 часа, 904 часа, 720 часа, 776 часа и 264 часа, като за всеки от периодите с изключение на последния, работодателят е отчел по-малко работни часове от действително положените от ответника. Заключава ,че във всеки от периодите работникът е полагал извънреден труд съответно 35,27 часа, 119,18 часа, 107,16 часа, 99,39 часа и 10,26 часа, като за част от него работодателят не е отчел и не е заплатил възнаграждение в размер на съответно 971, 88 лв. за периода 23.01.2016г. – 22.07.2016г., 981,77 лв. за периода 23.07.2016г. – 22.01.2017г., 1300 лв. за периода 23.01.2017г. – 22.07.2017г. и 86,01 лв. за периода 23.07.2017г. – 06.11.2017г.

При изготвяне на заключението са взети в предвид :Фишове за заплата, График за работно време , График за отработено време ,като вещото лице е приело , че пристигане на работното място с до 10-15 минути по- рано и тръгване от работното място с до 10-15 минути по-късно, не следва да бъде включено като отработено работно

време.Същевременно са отчетени почивките ,съобразно часовете на ползваните почивки през работния ден.

В показанията си вещото лице е пояснило ,че при изготвяне на заключението е използван график за отработеното време като в колона 3 от таблицата е отчетено само времето, през което ответникът не е бил на работното си място, чрез системата за чекиране .

Пред въззивната инстанция е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза ,по която вещото лице Е. Й.-М. дава заключение ,че в периода 12.10.2015год. до 04.11.2017год. от ответника е положен извънреден труд в размер на 124,60 часа/15,6 дни ,след приспадане на 1 час почивка ,посочени в дни и месеци за периода 12.10.2015год. до 23.06.2016год. и за 6 месечен период на сумирано отчитане на работното време за периода 23.01.2016год. – 04.11.2017год.Вещото лице е достигнало до този извод като е приело , че общо за периода часовете положен труд са 3132,60часа при норматив работно време 506/4048 часа След корекция с дните/часовете платен отпуск,болнични,компенсация уикенд и командировъчни ,норматива работно време се коригира на 376 дни/3008часа .Дава заключение и че от работодателя за процесния период е заплатен извънреден труд в размер на 133,10часа ,за което е заплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 1589,46лв.,посочени като пера във фишовете за работна заплата – извънреден труд и допълнителен бонус.Предвид това заключава ,че на ответника е изплатено в повече от 8,5часа в размер на 92,52лв.

Във въззивната инстанция е прието заключение по назначена съдебно-техническа експертиза във връзка с организираното от работодателя обучение, неговата парична стойност, както и квалификация която се придобивала при успешното му завършване.

От него се установява, че проведеното обучение представлява вътрешнофирмен курс ,което не съвпада с обучението на авиационни техници по утвърдена програма от ГД ГВА в учебните центрове ЧТК или ИВТ.Същото не води до придобиване на професията авиационен техник и квалификация за авиационна специалност.Не съответства на процедурата по издаване на лиценз с квалификация- правоспособност за техническо обслужване на въздухоплавателни средства по смисъла на дефиницията и изискванията на Регламент 1321/2014, допълнение III, Част-66. Според вещото лице няма изрична забрана Луфтханза Техник София” ООД като организация за техническо обслужване на въздухоплаватслци средства да определи сама изискванията за входни теоретични познания и практически умения на кандидатите за работа.

При преценка по чл. 202 ГПК, съдът намира, че заключението е компетентно, обективно и безпристрастно и следва да бъде кредитирано.

Предвид гореизложените фактически констатации, основани на доказателствения материал по делото, въззивната инстанция приема следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Във връзка с оплакванията относно неговата правилност, въззивният съд намира

следното:

По исковете за неустойка ,основани на чл. 92, ал.1 ЗЗД вр. чл. 234, ал.3, т.1 КТ ,съобразно договора за квалификация и чл.92,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал.2 от трудов договор № 1146/09.10.2015г. следва да бъде доказано уговорена валидна клауза за неустойка,както и че ответникът не е изпълнил виновно задължението си да работи за работодателя в предвидения срок.

По делото е установено, че страните са сключили договор за квалификация от 03.12.2014г., в който е включена клауза, с която ответникът/работник е поел задължение да работи при работодателя/ищец по придобитата квалификация за срок от 5 ,5 години, което задължение е обезпечено с отговорността по чл. 5, т. 7 вр. т. 9 от договора, а именно работникът да заплати на работодателя обезщетение в размер на 30 000 лв. в случай, че не работи при ищеца за предвидения в договора срок.

От представените по делото доказателства е видно ,че ищецът е организирал и финансирал посоченото обучение като след успешното му завършване от ответникът на същия е издаден Сертификат ,че е преминал теоретичен и практичен курс на обучение за техник по въздухоплавателни средства , след което е започнал работа при ищеца по трудов договор на длъжността "авиомеханик".

От страна на ответника е оспорена валидността на придобитата квалификация с доводи ,че такава не съществува,а за квалификацията „авиационен техник“ е предвиден държавен образователен стандарт,което възражение е неоснователно.

Действително ,съгласно заключението на вещото лице по СТЕ , изслушано пред въззивната инстанция, проведеният курс не съвпада с обучението за авиационни техници и не води до придобиване на такава професия или квалификация за авиационна специалност.

В тази връзка настоящата инстанция споделя мотивите на първия съд ,който приема че за упражняване на професията „авиомеханик“ не се изисква свидетелство за правоспобност, издавано по ГВА, поради което и няма пречка обучение за придобиване на такава квалификация да се извърши чрез обучение и полагане на изпити, различни от определените с Наредба № 1 от 16.01.2003г.

В допълнение на това следва да бъде посочено ,че организираното и финансирано от ищеца обучение напълно съответства на предмета на договора за квалификация ,съгласно който същото е предвидено за нуждите на изпълнение на работата при ищеца.Ето защо с организирането на вътрешнофирмения курс на обучение ищецът е изпълнил задълженията си ,още повече ,че съгласно вещото лице няма изрична забрана в изискванията по Регламент 1321/2014, същият като организация за техническо обслужване на въздухоплавателни средства да определи сам изискванията за входни теоретични познания и практически умения на кандидатите за работа.

Възприема се от въззивния съд становището , че по силата на чл. 234, ал. 3, т. 1

от Кодекса на труда, законово определеният максимален срок, за който може да се задължи ответникът да работи при ищеца по придобитата квалификация, е 5 години. Поради това чл. 5, т. 7 от договора за квалификация, съответно чл. 8, ал. 1 от трудовия договор, доколкото противоречат на императивна норма от КТ, се явяват нищожни, но заместени по право от повелителните правила на закона, а именно – максималния срок от 5 години, съгласно чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ. Ето защо договорите следва да се считат за сключени за срок от 5 години, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Уговорената неустойка в чл. 5, т. 7 вр. т. 9 от договора за квалификация в размер на 30 000лв. не е прекомерна ,предвид че обезпечава освен разходите ,които ищецът е направил във връзка с финансирането на обучението на ответника за придобиване на нужната му квалификация,които се възприемат да са в размер на 22913,18 лв.,съгласно неоспореното от страните и прието в производството пред СРС заключение по ССчЕ ,а освен това обезщетява и други вреди при неизпълнение на задължението на ответника за работа в договорения срок.Следователно същата не излиза извън присъщите функции на неустойката, а именно - обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Релевантен за основателността на предявените искове по чл.92 от ЗЗД е въпросът за причините за прекратяване на трудовоправната връзка между страните. Използваното от ответника основание за прекратяване по чл.327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ без предизвестие предпоставя наличието на нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя, които са довели до възникване на потестативното право на работника да прекрати трудовия договор едностранно, без предизвестие, т. е. прекратяването е по причина неизправно поведение на работодателя. Ако това се установи, то работодателят не би могъл да черпи права от собственото си противоправно поведение, включително като претендира обезщетение за вреди от неизпълнения договор за квалификация .Следователно въпросът за законосъобразността на прекратяването на трудовоправната връзка се явява преюдициален по отношение основателността на предявените искове по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ и подлежи на разглеждане в настоящото производство, макар прекратяването на трудовоправната връзка да е настъпило автоматично на тези основания с достигане на волеизявлението в този смисъл от работника до работодателя.

Ответникът е посочил няколко основания за прекратяване на трудовия договор - поради неизпълнение на задълженията на работодателя, уговорени с трудовия договор и установени с трудовото законодателство във връзка със: възлагане на работа, невключена в длъжностната характеристика, сумирано изчисляване на работното време и изготвяне на работните графици, вкл. паралелно установяване на сумирано изчисляване на работно време и фактическо въвеждане на ненормиран работен ден, неосигуряване на минималните законоустановени почивки и безопасни условия на труд, неправилно начисляване и изплащане на основни и допълнителни трудови възнаграждения, както и командировъчни пари, неправилно отчитане и заплащане на извънреден труд и други.

Съдът намира за основателно релевираното от въззивника оплакване ,че сумарното отчитане на работното време може да бъде въведено от работодателя едностранно ,по негова преценка и без да е необходимо за това съгласие на работника , както и че не е налице фактически въведен ненормиран работен ден ,в нарушение на чл.142,ал.3 от КТ /в редакцията й преди изменението в бр. 107 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г./.

Не се спори между страните ,че е уговорено с трудовия договор работно време 40 часа седмично , т. е. с нормална продължителност, което съгласно чл. 142, ал. 1 КТ се изчислява подневно, а не сумирано. Понятието "сумирано работно време" изразява начина на изчисляване на работно време при сменен режим на работа, при който

продължителността на отделната смяна може да надхвърля 8 часа, но общото работно време в рамките на периода на сумиране, разделено на работните дни в месеца не трябва да надхвърля 8 часа на ден. Преценката за въвеждане на сумирано изчисляване на работно време се прави от работодателя, като законът не е поставил ограничение за въвеждане на сумирано изчисляване на работно време само за определен срок. Определен е само максимално допустимият период на сумиране. Следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд обаче, че от тълкуването на уговорките в индивидуалния трудов договор – чл. 4, ал. 1 и ал. 2 следва извода, че страните са се съгласили да работят с нормално работно време при подневно изчисляване, а по изключение – "при необходимост" при сумарно изчисляване на работното време на сменен режим.

Във връзка с доводите за сумирано изчисляване на работното време от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на хипотезата по чл. 142, ал. 3 КТ , но се установява, че трудовите права на ответника са нарушавани.

По делото не се установява да са утвърждавани от работодателя поименни графици за периода 23.01.2016 г. – до 22.07.2016 г. и от 23.07.2016 г. до 22.01.2017 г. в нарушение на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВП0/, въвежда изискването за работодателя, едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ, да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Съгласно алинея 2 на нормата, през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени.

Целта на тази разпоредба е да се предостави възможност на служителя да се информира за планираните от работодателя часове на работа, а от там да е във възможност да планира и своите почивки , което в случая не е сторено.От събраните гласни доказателства по делото ,напр. показанията св.Д. се установява ,че служителите са имали достъп до график на работа ,но от него можело да се установи зададената им такава в рамките на една или две седмици . От своя страна св.С. сочи ,че графиците обхващали период от 1 месец, но съществували формално ,тъй като се променяли поС.но,за което служителите били информирани по различни начини.Излага че имало и случаи ,когато разбирали ,че не са на работа в конкретния ден едва когато били на работното си място.

Отделно от това, за периода от 12.10.2015год. до 23.01.2016 г. по делото не е представена заповед за сумирано изчисляване на работното време за ответника, а видно от представения отчет за часовете , той е работил на сменен режим.

При сумираното изчисляване на работното време, щом продължителността на работното време е надвишавала нормалната, не е била компенсирана с почивки в края на отчетния период е налице извънреден труд и той подлежи на заплащане по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, ако не е уговорен по-висок размер между страните.

По делото съобразно свидетелските показания и от справките за реално отработени часове се установява, че е полаган извънреден труд ,който от вещото лице Е. Й.-М. по допълнителната ССчЕ е изчислен на 124,60часа/15,6 дни .Вещото лице е посочило също ,че от страна на работодателя е заплатен такъв дори в по-голям размер на 133,10часа.

Въпреки това не може да се направи извод ,че няма неотчетен и съответно неплатен извънреден труд положен от ответника в процесния период.

В представените справки за реални отработени часове за периода 21.01.2015год. – 4.11.2017год., действително отработените часове от служителя са отчитани съобразно въведените от него правила.Съответно за начало и край на работния ден е прието времето ,в което е извършена регистрацията в системата за отчитане на работното време ,което е съобразено с "Процедура за реда и условията за регистрация в системата за отчитане на работното време на служителите на Луфтханза техник"/с Ревизия 07/23.ноември 2015год./,съгласно която служителите са имали задължение да се регистрират и да са на работните си места в работно облекло към момента на стартиране на работния ден.Съответно при приключване на работния ден следва първо да се регистрират ,а след това да се преоблекат.

Същевременно при преглед на Таблица №1 от констативно-съобразителната част на допълнителната ССчЕ се установяват съществени различия в часовете на регистриране и начало на работния ден, напр. на 12.01.2016год.,когато служителя е регистриран в 16,27ч. ,а работното му време е зачетено за 8 часа ,след приспадане на 1 час почивка ,без отчитане на положен извънреден труд ,докато в справката на работодателя е отчетен извънреден труд от 0,57ч. ,като същото важи и за 13.01.2016год. ; на 20.01.2016год. ,при регистрация в 07,17часа в началото на работния ден и регистрация при край на работния ден в 16,48часа ,след приспадане на 1 час почивка ,за действително работно време е отразено 8 часа ,без да се отчете 0,52ч отработено време,над обичайното .Такива несъответствия в присъствените часове и действително отработеното време са налице и за други дни през периода .

Следователно с тези часове са намалени без основание часовете положен труд от ответника. Справките за отчет за положен извънреден труд и заключението на ССчЕ не водят до различен извод, тъй като същите са оспорени от ответната страна по съдържание и се преценяват въз основа на всички събрани по делото доказателства, поради което и на осн. чл. 202 ГПК в тази част заключението не следва да бъде кредитирано. Следователно, по делото се установява, че трудовите права на ответника във връзка с отчитането и заплащането на положения труд са нарушавани.

Основателен е и довода на ответника ,че от действително отработеното време неправомерно му е отнеман по 1 час ,без оглед на това дали ефективно е могъл да ползва почивка с такава продължителност.

Съгласно въведената от работодателя процедура , служителите са длъжни да се регистрират при излизане в почивка ,вкл. планираните 10 минути почивки и обедната такава ,която е от 1 час.Предвидено е и че тази обедна почивка автоматично се приспада от отработените часове.Същевременно системата приспада времето в повече ,ако служителят е ползвал по-голяма почивка.

Същевременно от показанията на св.И.Г. се установява ,че в определени работни дни се е налагало служителите да работят извън часовия диапазон ,предвид наличие на съответна непрекъсваема задача, което води до извод ,че не всеки път когато ответникът не е регистрирал ползването на регламентирана почивка ,всъщност не е полагал труд.Съответно тази система на регистриране и отчитане на законовоопределените почивки ощетява служителите ,вкл. ответника освен с непризнаването на положени от тях часове труд ,така и с възможността реално да ползват време за храна и физиологични нужди.

От друга страна разпоредбата на чл. 151, ал. 3 КТ предвижда в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работно време. Разпоредбата ясно разграничава почивката за хранене при прекъсваем производствен процес /чл. 151, ал. 1, изр. 2 КТ/, която не се включва в работното време /чл. 151, ал. 2 КТ/, от времето за хранене, осигурявано от работодателя при непрекъсваем производствен процес, което е част от работното време. Поради това и при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя.

Следователно по време на всяка смяна ,в която ответникът е присъствал физически на определеното от работодателя му място и е изпълнявал непрекъсваема задача , дори да е ползвал почивки за хранене и физиологични нужди по време на смените, тези почивки следва да бъдат разглеждани като част от работното му време.

Въз основа на гореизложеното, правилен е изводът за недължимост на неустойката от ответника, доколкото работодателят не е изправна страна по договора за квалификация и не може да търси обезщетение поради неспазено обещание на работника за работа за определен срок.

Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за нищожност на уговорената неустойка по чл. 8, ал. 2 в трудовия договор ,поради което препраща към мотивите му по чл. 272 ГПК.

В допълнение ,предвид възражението във въззивната жалба следва да се упомене ,че уговорената в трудовия договор клауза за обезщетение в размер на 30 000 лв. при неизпълнение на служителя на задължението да работи при работодателя с оглед придобитата квалификация за срок от 5 г. и 6 м., е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Това е така, защото вредите, които ще претърпи работодателят от неизпълнението на задължението за работа през уговорения срок, вече са предвидени като вреда в договора за квалификация. Задължението по чл. 5, т. 7 и т. 9 от договора за квалификация не се е погасило с факта на подписване на трудовия договор и поемане на задължението по чл. 8, ал. 1, ал. 2 и, ал. 3 от него ,като е без значение дали това ще се тълкува като предоговаряне или преповтаряне.Ето защо, настоящата инстанция също приема, че уговорката за неустойка по чл. 8, ал. 2 в трудовия договор противоречи на добрите нрави и на това основание се явява недействителна.

Ето защо исковете за неустойки по чл.92 от ЗЗД ,основани на чл. 234, ал.3, т.1 КТ ,съгласно договореното в договора за квалификация и на клаузата на чл. 8, ал.2 от трудов договор № 1146/09.10.2015г. са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

По същите съображения неоснователен се явява и евентуално съединения иск, с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата от 22913,18 лв., представляваща обезщетение за вредите от неизпълнение на задължението за работа при ищеца в срок от 5г. и 6 месеца от сключването на трудов договор № 1146/09.10.2015г.,който също подлежи на отхвърляне.

Неоснователен и подлежащ на отхвърляне е и предявеният иск, с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4773 лв. представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор от служителя. По делото се установи, че съществувалият трудов договор между страните е прекратен законосъобразно от ответника на основанието по чл. 327, ал. 1 КТ, което не изисква отправяне на предизвестие, поради което не следва да се поставя въпросът за неспазено такова, като на работодателя не се дължи претендираното на това основание обезщетение.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до крайни изводи, които са идентични с тези на първоинстанционния, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените по делото разноски,съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК , възлизащи на 1994,04 евро /превалутирани 3 900лв. от които 3 500лв.,уговорено съгласно договор за правна помощ и съдействие от 08.11.2023год. адвокатско възнаграждение ,платено с преводно нареждане от 08.11.2023год. и 400лв. – депозит за вещо лице/.

Така мотивиран, Софийският градски съд