Решение № 429 от 20.2.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4205/2025 г.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК. Образувано е по предявен от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, срещу С. Г. В., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7294,95 лева, представляваща неустойка по чл. 6 от сключен между страните Договор за специализация, повишаване на квалификацията и преквалификация от 28.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда - на 11.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ. В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за специализация, повишаване на квалификацията и преквалификация с изх. № 28/28.11.2022 г. на основание чл.234 КТ и Наредба № 28/28.11.2022 г. на MЗ за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Сочи се, че съгласно чл. 6 от договора при прекратяване на трудовия договор по инициатива или по вина на служителя преди явяване на държавен изпит и придобиване на специалност, както и преди изтичане на петгодишния срок, същият дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от пет месеца, изчислено към датата на прекратяване на договора. Твърди се, че въз основа на заявление вх. №1338/08.02.2024г. и съгласно Заповед № 35/09.02.2024 г. на работодателя трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ едностранно с писмено предизвестие от служителя преди изтичане на уговорения в чл. 5 от договора срок, поради което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Поддържа се, че неизпълнението на задължението за престиране на труд в рамките на допустимия от закона 5-годишен срок създава трудности и неудобства за работодателя, инвестирал време и средства за обучение на служителя, които следва да бъдат обезщетени. Посочва се, че лечебното заведение е провело модулите, периодите за изпълнение на индивидуалния учебен план на ответника и той е придобил специалност „Акушерство и гинекология“, но поради неизпълнение задължението за работа в определения в договора срок в тежест на ответника са съответните санкционни последици, а именно - възстановяване на сумата за обучение платена от работодателя, респ.пропорционална част от нея, съответстваща на срока на неизпълнението. Отбелязва се, че ответникът е дължал обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 01.03.2024г. до 01.05.2024 г. в размер на 2917, 98 лв., което след изрично съгласие на служителя със заявление вх. №3298/09.04.2024 г. е удържано по ведомост и погасено. Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски. В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че работодателят е дал съгласие за прекратяване на трудовия договор на ответника по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като е отразил върху молбата му с вх. № 1099/01.02.2024 г. резолюция „Съгласен!!" и това негово изявление е сведено до знанието на ответника. Не се оспорва, че е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ, но се счита, че е било налице приемане на предложението на служителя от работодателя, поради което не е налице хипотезата на чл. 6 от договора за повишаване на професионалната квалификация от 28.11.2022 г. Оспорват се твърденията, че ответникът е придобил специалност „Акушерство и гинекология“. Посочва се, че лечебното заведение не е провело модулите за изпълнение на индивидуалния учебен план на ответника, няма проведени от ищеца семинарни занятия и теоретично и практическо обучение по специалността, а ответникът просто е работил при ищеца по трудово правоотношение и се е самообучавал. Поддържа се, че ищецът не може да претендира заплащането на уговорена в договора неустойка, тъй като не е изпълнявал задълженията си по договора и е неизправна страна. Евентуално се оспорва и размерът на иска. Поддържа се, че уговорената в чл. 6 неустойка е прекомерна в сравнение с евентуално претърпените от ищеца вреди и са налице предпоставките на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД за нейното намаляване. Отбелязва се, че тази неустойка би била дължима в случай, че по отношение на ответникаспециализант е проведено цялото обучение по специалността „Акушерство и гинекология“ и той е придобил специалността, за която е обучаван. Сочи се, че в настоящия случай периодът на обучението, считано от сключване на договора за повишаване на професионалната квалификация от 28.11.2022 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 01.03.2024 г., е 15 месеца, а предвиденият срок на обучение съгласно Наредба № 1/22.01.2015г. на MЗ за придобиване на специалност в системата на здравеопазването е 4 години, поради което пропорционално ответникът би дължал 1,5 брутни заплати. Моли съда да намали като прекомерна претендираната неустойка съразмерно на сторените от работодателя разходи по обучението на ответника, доказани с надлежни доказателства, но не повече от 1,5 брутни заплати. Прави евентуално възражение за нищожност на уговорената в чл. 6 от сключения договор за повишаване на професионалната квалификация неустойка поради противоречието й с добрите нрави и несъответствието й с правилата на справедливостта. Прави възражение за нищожност на сключения Договор за повишаване на професионалната квалификация от 28.11.2022 г. поради противоречие със закона: неспазване правилата на чл. 234, ал. 2, т. 2 от КТ относно задължителното съдържание на този договор. Поддържа се, че в настоящия договор липсват уговорки относно мястото, формата и времето на обучението, не са разписани никакви задължения за работодателя. Поддържа се, че Договор за повишаване на професионалната квалификация от 28.11.2022 г. е нищожен поради противоречие със закона – чл. 234, ал. 2 от КТ, тъй като договорът по чл. 234 от КТ е поначало двустранен и възмезден, а в настоящия случай задължения са уговорени единствено за специализант-служител. Отбелязва се, че съгласно чл. 7 работодателят се задължава да заплати от свое има практическото обучение на специализанта по модули и раздели, които не могат да се провеждат в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД и следва да се провеждат в други лечебни заведения или национални центрове по проблемите на общественото здраве като бази за обучение в размер, определен от приемащата база, но такива обучения не е имало, а работодателят не е провел обучение на специализанта и в неговата собствена база. Счита се, че договорът е сключен поначало недобросъвестно, тъй като неговата цел е била единствено ответникът да остане да работи при ищеца в продължение на 5 години. При условията на евентуалност се поддържа, че при действително сторени разходи за обучение на ответника, ищецът може да претендира единствено размера на сторените разходи за обучение. Счита за оправдано и справедливо съразмерно намаляване до размера на реално сторените от работодателя разходи или намаляване на размера на обезщетението пропорционално на частта от реално проведено обучение. Отбелязва се, че в чл. 7в от договора е посочено, че в случай че служителят прекрати трудовия договор по своя инициатива преди явяване на държавен изпит и придобиване на права на специалист, той дължи и обезщетение в размер на разходите, платени от работодателя за практическото му обучение по модули и раздели. Поддържа се, че уговорената в чл. 6 от договора неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като вредите, които ще претърпи работодателят от неизпълнението на задължението за работа през уговорения срок, вече са предвидени като вреда в чл. 7в от договора за квалификация, а клаузата на чл. 6 от договора е предвидена само за обогатяване на работодателя. Оспорваме представената справка за дължимото обезщетение в размер на 7 294, 95 лева, тъй като в него неправилно е включен хирургичен труд 12 %. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК. В съдебното заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Депозира молба от 02.09.2025 г., с която изразява становище по съществото на делото. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Представен по делото е сключен между страните Договор за специализация, повишаване на квалификацията и преквалификация от 28.11.2022 г. /л. 36/. От договора се установява, че ответникът, без откъсване от работата по трудовото правоотношение с ищеца, ще осъществи специализация/повишаване на квалификацията или преквалификация по специалност „Акушерство и гинекология“, с база на обучение УМБАЛ – Плевен АД – чл. 1 и чл. 2 от договора. Съобразно чл. 4 от договора ответникът се е задължил да съобразява учебната си заетост със задълженията си по трудовото правоотношение с ищеца. Съгласно чл. 5 от договора ответникът се задължил да работи при ищеца съобразно придобитата си квалификация за срок не по-малко от 5 години след придобиване на специалността, като в чл. 6 от договора е уговорена неустойка в размер на пет брутни трудови възнаграждения, в случай, че ответникът по своя инициатива или вина прекрати трудовото правоотношение преди явяване на държавен изпит и придобиване на права на специалист, както и преди изтичането на 5 годишния срок за работа при ищеца. Съгласно чл. 7 от договора ищецът се е задължил да поеме разходите за практическото обучение на ответника. Приети по делото са молба от 01.02.2024 г., депозирана от ищеца до началника на ищеца, с която е предложено трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, а в случай, че това предложение не бъде удовлетворено – с едномесечно предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ и Заповед № 35/09.02.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото, на основание чл. 326, ал. 2 КТ /л. 43 от делото, съответно л. 9 от делото пред РС – Плевен/. От представената на л. 11 от делото пред РС - Плевен справка се установява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото брутното месечно възнаграждение на ответника е 1458,99 лева, като в него е включено допълнително възнаграждение в размер от 154 лева за хирургически труд 12 %. Във връзка с осъщественото обучение на ответника, по делото са представени като писмени доказателства Учебна карта със заверени модули, заповед за определяне на ръководителите на обучението на ответника и удостоверение за успешно завършено практическо обучение /л. 38 – л. 44/. Представени са утвърдени програми за специализация и правилници за организация на работната заплата за 2022 г. и 2023 г. /л. 51 – л. 65 и л. 138 – л. 176/. От заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза /л. 25/ се установява, че брутното трудово възнаграждение на ответника към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ищеца е било 1458,99 лева /с вкл. 12 % хирургически труд в размер от 154,80 лева/, а пет брутни трудови възнаграждения възлизат на 7294,92 лева. Установява се, че размера на неустойката, изчислен като пропорционална част на действието на договора за повишаване на квалификацията – от 28.11.2022 г. до 01.03.2025 г., или 15 месеца възлиза както следва: с включен хирургически труд – 2279,67 лева, а без включен хирургически труд – 2037,80 лева. По инициатива на ответника е разпитана свидетелката К. К. /във фактическо съжителство с ответника/, от чийто показания се установява, че по време на специализацията на ответника, свидетелката също е била специализант при ищеца. Установява се, че по мнение на свидетелката проведеното при ищеца не представлява обучение, доколкото ръководителя на обучението на ответника е посещавал клиниката за около два часа на смяна и през другото време единствено е полаган труд и по изключение са възлагани някакви реални дейности по акушерство и гинекология. Установява се, че теоретично обучение не е провеждано при ищеца, както и че често се е налагало ответника да работи по 12 часа /л. 134/. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ. За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – валидно правоотношение по договора за повишаване на професионалната квалификация и за преквалификация; изпълнение на собствените си задължения по договора, тоест осигуряване на възможност за практическа дейност по специалността и поемане на разходите за нея, както и поемане на разходите ако обучението се осъществява на място различно от уговореното; твърдяната неустоечна клауза по чл. 6; наличието на предвидените в неустоечната клауза по чл. 6 предпоставки – прекратяване на трудовото правоотношение между страните по инициатива или по вина на ответника преди изтичане на петгодишния срок на работа; размера на дължимата неустойка – брутното трудово възнаграждение на ответника за срок от пет месеца, начислено към датата на прекратяване на договора. В тежест на ответника е да установи направените правоизключващи и правонамаляващи възражения. Не е спорно между страните, а и от представения, двустранно подписан от последните, Договор за специализация, повишаване на квалификацията и преквалификация от 28.11.2022 г. /л. 36/ се установи, че между страните по делото е сключен договор по 234 КТ. От договора се установи, че ответникът, без откъсване от работата по трудовото правоотношение с ищеца, ще осъществи специализация/повишаване на квалификацията или преквалификация по специалност „Акушерство и гинекология“, с база на обучение УМБАЛ – Плевен АД – чл. 1 и чл. 2 от договора. Съобразно чл. 4 от договора, ответникът се е задължил да съобразява учебната си заетост със задълженията си по трудовото правоотношение с ищеца. Съгласно чл. 5 от договора ответникът се задължил да работи при ищеца съобразно придобитата си квалификация за срок не по-малко от пет години след придобиване на специалността, като в чл. 6 от договора е уговорена неустойка в размер на пет брутни трудови възнаграждения, в случай, че ответникът по своя инициатива или вина прекрати трудовото правоотношение преди явяване на държавен изпит и придобиване на права на специалист, както и преди изтичането на 5 годишния срок за работа при ищеца. Съгласно чл. 7 от договора ищецът се е задължил да поеме разходите за практическото обучение на ответника. Видно от горното е, че договорът съдържа същественото съдържание по чл. 234, ал. 2 КТ, а именно професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава – акушер-гинеколог, мястото - УМБАЛ – Плевен АД, формата на обучението – всяка форма на проведено обучение, вкл. проведеното при ищеца или извън клиниката. Времето на обучението за всички специалности, в т. ч. за процесната специалност е законоустановено и липсата му в договора не влече нищожност на същия, а се запълва със съответните повелителни норми – в случая Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, според което срокът на обучение е четири години. С оглед това, направеното от ответника възражение за нищожност на договора поради липса на посочено време на обучението е неоснователно. Съобразно предвиденото в чл. 234, ал. 2 КТ задължително съдържание на договора, липсва изискване и в този смисъл не е условие за валидност на договора, обученията – предмет на същия да приключват с поучаването на някаква квалификационна степен, съобразно национални или международни стандарти, възражение в какъвто смисъл е направено от ответника. Липсата на такава, би довело до ангажиране на отговорността по незадължителното /но в случая уговорено между страните/ съдържание по чл. 234, ал. 3 КТ на обучавания, но не влече нищожност на договора, поради което направеното от ответника възражение за нищожност на договора, поради противоречие със закона е неоснователно. Неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на неустойката по чл. 6 от договора, поради противоречието и с добрите нрави и справедливостта, доколкото възможността за уговаряне на такава е предвидено в самия закон – така в Решение № 28/01.07.2011 г. по гр. д. № 243/2010 г. на IV г. о. на ВКС. Страните не спорят, а и от процесния договор се установи, че в чл. 6 от договора е уговорена неустойка в размер на пет брутни трудови възнаграждения, в случай, че ответникът по своя инициатива или вина прекрати трудовото правоотношение преди явяване на държавен изпит и придобиване на права на специалист, както и преди изтичането на 5 годишния срок за работа при ищеца. В тази връзка не е спорно между страните, че в полза на ответника е предоставено уговореното в договора практическо обучение. Това се потвърждава както от направеното от порцесуалния представител на ответника, в съдебното заседание от 05.11.2025 г. /л. 66 гръб/, признание, така и от представените по делото писмени доказателства - Учебна карта със заверени модули, заповед за определяне на ръководителите на обучението на ответника и удостоверение за успешно завършено практическо обучение /л. 38 – л. 44/. Като съобрази това и с оглед чл. 172 ГПК, съдът не кредитира показанията на разпитаната по инициатива на ответника свидетелка в частта, в която същата е заявила, че по отношение на ответника не е проведено нито практическо, нито теоретично обучение. Неоснователно е и възражението на ответника, че по отношение на същия не е проведено теоретично обучение, доколкото видно от самия договор е, че ищецът не се е и задължавал да осигури такова. С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за осигуряване на практическо обучение по отношение на ответника. Между страните по делото не е спорно, че трудовото правоотношение между същите е прекратено на 01.03.2024 г., преди изтичане на петте години по чл. 5 от договора. Спорно е основанието за прекратяване, като ищецът твърди, че правоотношението е прекратено чрез предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ, а ответника – по взаимно съгласие, на основание чл. 325 КТ. Съобразно чл. 6 от договора, неустойката се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение между страните по инициатива или по вина на ответника преди изтичане на петгодишния срок на работа. Цитираната клауза на договора се отнася до всички случаи, при които работникът или служителят е инициирал прекратяване на трудовия договор, а в случая е безспорно между страните, че молба за прекратяване е подадена от ответника. Видно от представената по делото молба от 01.02.2024 г., депозирана от ищеца до началника на клиниката-ищец е, че от ответника е предложено трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, а в случай, че това предложение не бъде удовлетворено – с едномесечно предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Тоест това изявление на ответника поставя ищеца-работодател в положение, в което няма избор да не прекрати правоотношението – то ще бъде прекратено или по взаимно съгласие, или чрез предизвестие. Изложеното е достатъчно, за да бъде направен извод, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по инициатива на ответника, а не по инициатива на работодателя-ищец по делото или по инициатива на двете страни по правоотношението – така в Решение № 171/15.10.2020 г. по гр. д. № 171/2020 г. на IV г. о. на ВКС. Този извод не се разколебава от цитираното от страните решение по гр. д. № 706/2009 г. на IV г. о. на ВКС, тъй като в същото съдът е разгледал случай на договор, в който е уговорено, че неустойката при прекратяване се дължи, само ако прекратяването е на основание чл. 326 КТ, какъвто настоящият случай не е. В случая, страните са се съгласили, неустойката по чл. 6 от договора, да се дължи във всеки случаи на прекратяване на правоотношението, ако това е сторено по инициатива на работника. В допълнение, може да се посочи, че видно от приетата по делото молба от 01.02.2024 г., депозирана от ищеца до началника на клиниката е, че от ответника е предложено трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, а в случай, че това предложение не бъде удовлетворено – с едномесечно предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. На същия ден - 01.02.2024 г., върху молбата е положен текст „Съгласен“ от д-р П., определен със заповед, находяща се на л. 42 от делото, като ръководител на обучението на трето лице, който доктор не е компетентен да прекрати трудовото правоотношение с ответника /л. 43 от делото/. На следващия ден – 02.02.2024 г. случаят е отнесен до началника на клиниката, който е постановил резолюция за прекратяване на правоотношението с предизвестие, тоест не се е съгласил с предложението в молбата правоотношението да се прекрати по взаимно съгласие преди пет годишния срок по чл. 5 от договора, а се е съгласил с направеното в условията на евентуалност предложение за прекратяване чрез предизвестие, след което със Заповед № 35/09.02.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото, на основание чл. 326, ал. 2 КТ, същото е прекратено / л. 9 от делото пред РС – Плевен/. С оглед гореизложеното, съдът приема направеното от ответника възражение в тази насока за неоснователно. По изложените съображения, настоящият състав приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на неустоечната отговорност на ответника по чл. 6 от договора. По отношение на размера на иска, от заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза /л. 25/ се установи, че брутното трудово възнаграждение на ответника към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ищеца е било 1458,99 лева /с вкл. 12 % хирургически труд в размер от 154,80 лева/, а пет брутни трудови възнаграждения възлизат на 7294,92 лева. Спорно между страните е дали допълнителното възнаграждение за хирургически труд има постоянен характер, респ. дали същото следва да бъде включено в размера на брутното трудово възнаграждение, което се ползва за основа при определяне на размера на неустойката по чл. 6 от договора. При изслушването на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, в съдебното заседание от 05.11.2025 г. /л. 67/, се установи, че съобразно фишовете за заплата, на ответника всеки месец фактически е начисляван и изплащан хирургически труд 12 %. Съобразно чл. 15, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Тоест, за да се окачестви едно допълнително възнаграждение като постоянно, следва освен да се изплаща постоянно, но и да зависи единствено от отработеното време. От представените по делото правилници за организация на работната заплата за 2022 г. и 2023 г. /л. 138 – л. 176/ обаче, се установява, че при хирургичен труд се заплаща допълнително възнаграждение, но само при условие, че реално е регистриран такъв работен процес – повече от половината работно време – чл. 20, ал.1, т. 2.6 от Правилниците. Следователно начисленият и изплащан на ответника хирургически труд 12 % няма постоянен характер, защото не зависи единствено от отработеното време, а от това дали в съответния месец ще възникне необходимост от хирургически труд, дали същият ще бъде възложен конкретно на ответника, респ. регистриран като положен от ответника, съобразно чл. 20, ал.1, т. 2.6 от Правилниците, както и дали този труд ще има времетраене повече от половината работно време на ответника. С оглед горното, размерът на неустойката следва да бъде определен на база брутното трудово възнаграждение на ответника, без в него да се включва хирургически труд, което според заключението на вещото лице е в размер на 1304,19 лева, а петкратният размер е 6520,95 лева. Ответникът твърди, че е положеното обучение е продължило петнадесет месеца, което се установява и от представеното по делото от ищеца удостоверение, находящо се на л. 44 от делото. Съобразно заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза /л. 25/, размерът на неустойката, изчислен като пропорционална част на действието на договора за повишаване на квалификацията – петнадесет месеца, възлиза на 2037,80 лева, без включен хирургически труд. – по този начин е процедирано, при определяне размера на дължимата сума от ответника в решенията по гр. д. № 896/2009 г., гр. д. № 243/2010 г., гр. д. № 617/2010 г., всички на IV г. о. на ВКС, както и в решенията по гр. д. № 689/2012 г., гр. д. № 2010 г., и двете на III г. о. на ВКС. Така мотивиран, съдът намира, че искът за главница е доказан по основание, до размера на 2037,80 лева и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – на 11.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. За разликата над уважения, до претендирания размер, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се полагат разноски по делото, съобразно представените доказателства и уважената част от иска. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 291,80 лева, депозит за вещо лице в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева. Съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 327,30 лева, представляваща направените по делото съдебно - деловодни разноски. С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се полагат разноски по делото, съобразно представените доказателства и отхвърлената част от иска. По делото са представени доказателства за заплатени депозит за вещо лице в размер на 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 936,90 лева, представляваща направените по делото съдебно - деловодни разноски. Съобразно Закон за въвеждане на еврото в Република България, при присъждането им всички суми следва да бъдат конвертирани в евро. Воден от изложеното, съдът