Решение № 4346 от 6.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 40012/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 128, т. 2 КТ. Ищецът А. В. Й. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 2/ 04.01.2021г., по силата на който ищцата заемал длъжността “специалист[1]поддръжка топлинни инсталации”, който бил прекратен със Заповед № ЛС- 278/ 09.05.2025г., на основание чл. 328, т. 10 КТ. В исковата молба са развити съображения, че трудовият договор е прекратен при злоупотреба с права от страна на работодателя. Ищецът поддържа, че уволнявайки я, ответникът злоупотребил с правото си по чл. 328 КТ, тъй като предприел уволнението тенденциозно и целенасочено поради единствена причина- прекратяване на трудовия договор между страните. В исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е работил по трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, с В.К.С., където изпълнявал длъжността "специалист- поддръжка топлинни инсталации". Сочи, че трудовият договор е прекратен със Заповед № 605/ 11.05.2025г., поради налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение". С решение по гр. дело № 26870/ 2020г. по описа на Софийски районен съд уволнението е отменено като незаконосъобразно. След прекратяване на трудовия договор между ищеца и В.К.С. заеманата от него длъжност била съкратена от щата на посочения щат и разкрита в щатното разписание на С.А.С.. Ищецът сочи, че на 04.01.2021г. между страните е сключен трудов договор, по силата на което заемал длъжността "специалист- поддръжка топлинни инсталации". Същият разяснява, че като служител във В.К.С. придобил първи ранг за заеманата от него длъжност и получавал допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж в размер на 46 %. Ответникът определил пети ранг за заеманата от него длъжност и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж в размер на 40 %. В исковата молба се развиват съображения, че рангът му е определен в нарушение на разпоредбата на чл. 349 Закона за съдебната власт (ЗСВ), съгласно който съдебният служител получава минималният ранг за длъжността при първоначално назначаване в органите на съдебната власт. Сочи още, че размерът на трудовото възнаграждение в системата на съдебната власт не подлежи на договаряне. По изложените съображения ищецът счита, че за времето, когато е бил в трудово правоотношение с ответника получавал по- ниско трудово възнаграждение от дължимото. На следващо място, ищецът релевира твърдения, че трудовият договор е прекратен при злоупотреба с права от страна на работодателя. Ищецът поддържа, че уволнявайки я, ответникът злоупотребил с правото си по чл. 328 КТ, тъй като предприел уволнението тенденциозно и целенасочено поради единствена причина- прекратяване на трудовия договор между страните. Сочи, че на 09.04.2025г. подал молба за увеличение на ранга му, считано от сключване на трудовия договор между страните. На 11.04.2025г. получил предизвестие за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 328, т. 10 КТ, поради придобиване на право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст. Ищецът твърди, че придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст преди повече от една година преди прекратяване на трудовия договор между страните, като същият бил прекратен на посоченото основание едва след подаване на молбата за изменение на ранга на ищеца. Същият навежда твърдения, че видно от Протокол № 12/ 14.05.2025г. на Комисия "Съдебна администрация" към Висшия съдебен съвет, към 14.05.2025г. осем от служителите в С.А.С. са придобили право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст или ще придобият такова след кратък период от време, без трудовите договори на същите да е прекратен. Навежда твърдения, че с посочения протокол ответникът получил указание да прекрати трудовият договор само с работника, заемащ длъжността "специалист топлинни инсталации". Сочи, че прекратяване на трудовият договор между страните не е планирано, а инцидентно решение (в отговор на подадената от него молба за изменение на ранга му). Посоченият довод е аргументиран с довод, че трудовият договор между страните е прекратен без да е проведен конкурс за заеманата от него длъжност. Въз основа на изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението му, извършено със Заповед № ЛС278/ 09.05.2025г., като незаконосъобразно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност- "специалист- топлинни инсталации", да осъди ответника да плати сумата 22411,20 лева, представляваща обезщетение за вреди от незаконно уволнение за периода 12.05.2025г.- 12.11.2025г. и сумата 10005 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода 04.11.2021г.12..05.2025г., формирана като разлика между размера на брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца за периода 01.01.2021г.- 12.05.2025г. и този, който би бил формиран при първи ранг за длъжността за същия период. В срока и реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.А.С., в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на който ищецът заемал длъжностт "специалист- топлинни инсталации", прекратено поради придобиване на право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Същият не оспорва, че между ищеца и В.К.С. е бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността "специалист- топлинни инсталации", прекратено със Заповед № 605/ 11.05.2020г., поради налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение", на основание чл. 187, ал. 1, т. 7 вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Между страните не е спорно, че с Решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по т. 1 от Протокол № 10/ 30.04.2020г. е отнето от Председателя на В.К.С. стопанисването на недвижим имот, с адрес: ••••••••••••••••••••, заедно с построената в нея административна сграда- Съдебна палата, считано от 15.07.2020г. и стопанисването на сградата е възложено на С.А.С.. С решение по Протокол № 18/ 09.06.2020г., т. 6.1. на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет са съкратени 31 щатни бройки във В.К.С., сред които 2 щатни бройки за длъжността "специалист- топлинни инсталации". С Решение по протокол № 18/09.06.2020г., т. 6.2. на С.К.В.К.С. същите бройки са разкрити в С.А.С., считано от 15.07.2020г. В отговора на исковата молба са наведени доводи, че при възникване на трудовото правоотношение между страните на ищеца е определен най- ниския пети ранг за длъжността, основно трудово възнаграждение в размер на 1 336 лева, допълнителното възнаграждение, съгласно чл.349, ал.2 от ЗСВ, за определен пети ранг в размер на 25 лева и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит- 40%. Със Заповед от 17.12.2024г. ищецът е повишен в трети ранг, считано от 01.01.2025г. Ответникът сочи, че съгласно чл.349, ал.2, изр. 2 ЗСВ, при първоначално назначаване в органите на съдебната власт съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен в класификатора по чл. 341. В чл.151, ал.З и ал. 4 Правилник за администрацията в съдилищата е посочено, че при преминаване от един орган на съдебната власт в друг съдебният служител запазва придобития ранг, а при преназначаване на съдебен служител на друга длъжност в същия орган на съдебна власт запазва придобития ранг, освен ако не е понисък от определения за новата длъжност минимален ранг. В процесния случай към момента склоючване на трудовия договор между страните ищецът не е работил във В.К.С., тъй като трудовият договор между тях е бил прекратен. Въз основа на изложеното, ответникът счита, че ищецът не е преназначен, нито е преминал от един орган на съдебната власт в друг, а назначаването му при ответника е въз основа на конкурс, проведен на основание чл. 67, ал.1, т.1 вр. чл. 96, ал.2 КТ вр. чл. 349, ал.2 ЗСВ. В допълнение ответникът развива доводи, че ищецът не е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Съкращаването на щатните бройки за длъжността „специалист - поддръжка на топлинни инсталации“ във В.К.С. не е пречка за предявяване на искане по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, като в случай на уважаването му, когато длъжността, на която е възстановен работникът или служителят вече не съществува в щатното разписание на работодателя, последният има задължението да допусне работника или служителя до работа, ако се е явил да я заеме в предвидения от закона срок, като по своя преценка може да му предложи друга длъжност или да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. В светлината на изложеното, ответникът счита, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ във връзка с чл. 151, ал. 3 ПАС, за него не е не е възникнало задължение да предостави на ищеца ранга, който той е придобил във В.К.С. преди уволнението. По отношение на доводите за незаконосъобразност на уволнението е посочено, че в случая придобиването на право на пенсия за ищеца е възникнало след сключване на трудовия му договор. Според ответника при процесното уволнително основание уволнението се извършва по преценка на работодателя като това е предоставена му правна възможност, а не задължение. Работодателят е в правото си да избере момента, в който да прекрати правоотношението по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ- дали да е веднага след придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или в един последващ момент и това по никакъв начин не представлява злоупотреба с право поради причината, че чл. 328 КТ. В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 2/ 04.01.2021г., по силата на което ищецът заемал длъжността "специалист- топлинни инсталации". С допълнително споразумение № ЛС- 227/ 14.04.2025г. сключеният договор е изменен досежно размера на трудовото възнаграждение, като същият е изменен на сумата 3735,20 лева. Със заповед № ЛС- 398/ 17.12.2024г. на Председателя на С.А.С. ищецът е повишен в трети ранг. Със заповед № 605/ 11.05.2020г. е прекратен трудовия договор между ищеца и В.К.С., поради налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение". С решение № 20238821/ 29.10.2020г. по гр. дело № 26870/ 2020г. по описа на Софийски районен съд, 65 състав, е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 605/ 11.05.2020г. на Председателя на В.К.С.. С решение по протокол № 18/ 09.06.2020г. от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет се установява, че е взето решение да се съкратят тридесет и една щатни бройки във В.К.С., считано от 15.07.2020г., за длъжностите: началник отдел "Управление на собствеността"- една щатна бройка, ръководител сектор "Експлоатация на сгради и съоръжения"- една щатна бройка, ръководител сектор "Снабдяване, поддръжка и транспорт"- една щатна бройка, "експертинженер"- една шатна бройка, специалист "електротехник"- две щатни бройки, специалист "телефонен техник"- една щатна бройка, специалист "дърводелец"- две щатни бройки, специалист "водопроводчик"- една щатна бройка, специалист 'топлинни инсталации", специалист "комуникации"- една щатна бройка, специалист "организатор автотранспорт"- една щатна бройка, "технически изпълнител- гардеробиер"- две щатни бройки, чистачпетнадесет щатни бройки. Със същото решение в С.А.С. са разкрити тридесет и една щатни бройки за длъжностите: началник отдел "Управление на собствеността"- една щатна бройка, ръководител сектор "Експлоатация на сгради и съоръжения"- една щатна бройка, ръководител сектор "Снабдяване, поддръжка и транспорт"- една щатна бройка, "експертинженер"- една шатна бройка, специалист "електротехник"- две щатни бройки, специалист "телефонен техник"- една щатна бройка, специалист "дърводелец"- две щатни бройки, специалист "водопроводчик"- една щатна бройка, специалист 'топлинни инсталации", специалист "комуникации"- една щатна бройка, специалист "организатор автотранспорт"- една щатна бройка, "технически изпълнител- гардеробиер"- две щатни бройки, чистачпетнадесет щатни бройки. С молба от 08.04.2025г. ищецът е изразил желание да ползва платен годишен отпуск в периода 22.04.2025г.- 09.05.2025г. Работодателят е отказал да разреши ползването на отпуск в периода 02.05.2025г.- 09.05.2025г. с мотив, че в този период ще се извърши профилактика на системата. С молба от 09.04.2025г. ищецът е изразил желание да бъде повишен в ранг. Същият е изложил доводи, че преди да сключи трудов договор с ответника се намирал в трудово правоотношение с В.К.С., прекратен поради налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение". Посочено е, че уволнението е отменено. Междувременно с решение на ВСС щатните бройки за длъжността "Специалист- поддръжка на топлинни инсталации" са прехвърлени към С.А.С.. Ищецът е изложил доводи, че е назначен на същата длъжност, каквато е заемал преди уволнението му от В.К.С., съответно ако не е уволнен незаконосъобразно, е щял да бъде презназначен на същата длъжност. С решение по протокол№12/ 14.05.2025г. от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет е взето решение да бъде указано на административния ръководител на С.А.С. да упражни правото си по чл. 328, т. 10 КТ по отношение на работещите съдебни служители, придобили право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, сред които специалист топлинни инсталации. С предизвестие от 11.04.2025г. ответникът е уведомил ищеца, че ще прекрати трудовия договор между страните, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Със заповед № ЛС- 276/ 09.05.2025г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 328, т. 10 КТ. Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза, размерът на разликата между размера на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца в периода 01.01.2021г.- 12.05.2025т. и тозим който би получил при първи ранг за длъжността за същия период е 12269.21 лева, съотв. след приспадане на дължимите данъци и осигуровки- 11042,29 лева. Размерът на брутното трудово възнаграждние на ищеца за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовия договор между страните (м. април 2025г.) е в размер на сумата 3735,20 лева. В случай, че размерът възнаграждението се изчисли при първи ранг, същият е 4022,20 лева. Към 09.05.2025г. в С.А.С. са работили десет работника, които са придобили право на пенсия. За служител "Съдебен статистик", трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 01.06.2025г. За служител "Началник отдел", трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 29.06.2025г. За служител "Завеждащ служба", трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 17.07.2025г. За служител "Чистач", трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 12.05.2025г. За служител "Чистач", трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 02.06.2025г. За служител "Специалист топлинни инсталации", трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 12.05.2025г. За служител "Съдебен секретар", трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 03.11.2025г. За служител "Съдебен секретар", трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 03.11.2025г. За служител "Човешки ресурси", трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 , считано от 03.11.2025г. За служител "Съдебен деловодител", трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 01.01.2026г. Вещото лице е посочило, че работодателят е отправил предизвестие на 01.11.2025г., но работникът е ползвал отпуск по болест. Съгласно заключението на допълнителното заключение на СИЕ, разликата между брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца в периода 01.01.2021г.- 12.05.2025т. и този който би получил при първи ранг за длъжността за същия период, като се отчетат както действително отработените дни, така и дните, през които ищецът е бил в платен годишен отпуск, е 15129,25 лева, респ. след приспадане на дължимите данъци и осигуровки- 13616,32 лева. Към 09.05.2025г. в С.А.С. са работили десет работника, които са придобили право на пенсия. За служител "Съдебен статистик", лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 30.12.2014г., трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 01.06.2025г. За служител "Началник отдел", лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 20.02.2019г., трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 29.06.2025г. За служител "Завеждащ служба", лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 31.12.2014г., трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 17.07.2025г. За служител "Чистач", лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 05.02.2024г., трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 12.05.2025г. За служител "Чистач", лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 27.11.2024г., трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 02.06.2025г. За служител "Специалист топлинни инсталации", лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 20.05.2024г., трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 12.05.2025г. За служител "Съдебен секретар", лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 19.05.2019г., трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 03.11.2025г. За служител "Съдебен секретар", лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 19.11.2023г., трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 03.11.2025г. За служител "Човешки ресурси", лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 28.09.2024г., трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 , считано от 03.11.2025г. За служител "Съдебен деловодител", лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 04.04.2023г., трудовото правоотношение в прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 01.01.2026г. Вещото лице е посочило, че работодателят е отправил предизвестие на 01.11.2025г., но работникът е ползвал отпуск по болест. От показанията на св. Адриян П. А. се установява, че същият работи във В.К.С. от 2018г. През 2018г. и 2019г. заемал длъжността "Специалист топлинни инсталации". Основните задължения за длъжността вкл. поддръжка на топлинните инсталации преди и след отоплителния сезон, отстраняване на течове, почистване на климатици. Свидетелят сочи, че има дейности, които изпълнението на които изискват участие на двама човека. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По общите факти: Не се спори по делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 2/ 04.01.2021г., по силата на което ищецът заемал длъжността "специалист- топлинни инсталации". Със заповед № ЛС- 276/ 09.05.2025г. трудовият договор е прекратен едностранно от работодателят, поради това, че работникът е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 328, т. 10 КТ. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които (според уволненото лице) опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване (така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. дело № 4553/ 2015г. на ВКС, 4 г.о.; решение № 26 от 13.03.2019г. по гр. дело № 234/ 2018г. на ВКС). По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищецът е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение между страните през посочения от него период, както и прекратяването на същото по силата на заповедта, която оспорва, и от посочения в исковата молба момент. С оглед конкретно наведеният довод за незаконност на уволнението- злоупотреба с правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, последният следва да установи пълно и главно целенасоченото и тенденциозно използване от работодателя на конкретното уволнително основание с единствената цел да бъде прекратено правоотношението именно на ищеца. В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с конкретен работник или служител, които при разглежданото уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, са следните: заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е издадена от компетентен орган на работодателска власт; ищецът да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст; трудовото правоотношение да е възникнало преди работникът да е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Фактическият състав на предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ субективно право на работодателя за едностранно прекратяване с предизвестие на трудов договор включва придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Упражняване по предвидения в КСО ред, реализиране от работника/служителя на правото на пенсия не е предвиден в нормата елемент от състава. Законодателят е разграничил основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, уредено в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО, уредено в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Следователно след 01.01.2016г. работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1. т. 10 КТ само в случаите на придобито право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. Конкретиката на случая сочи, че ищецът е придобил право на пенсия на 20.05.2024г., след възникване на трудовото правоотношение между страните. В исковата молба ищецът е навел довод, че работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати трудовия договор. Злоупотреба с права от работодателя е налице, когато правото на работодателя да прекрати трудовия договор, не е упражнено с цел да бъде оптимизирана дейността му, а с оглед прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. В тази хипотеза за работодателя не може да възникне правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение, независимо че обстоятелствата, предвидени във фактическия състав на разпоредбата, която предвижда това право, са формално изпълнени, тъй като защитеният от разпоредбата правен интерес не е налице. Нормата на чл. 8, ал. 1 КТ установява мярката, с която трябва да се преценява упражняването на правата и изпълнението на задълженията на страните по трудовото правоотношение. Добросъвестността при осъществяването на трудовите права и задължения означава тяхното реализирани с добра воля, с грижата на добрия работник и коректния и доброжелателен работодател. Съгласно съдебната практика, презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена, само когато по делото е установено от работника или служителя при условията на пълно и главно доказване, че чрез предоставените му от закона средства, работодателят е целял единствено прекратяване на трудовото правоотношение с конкретния служител, което е в нарушение с принципа за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение. В т.см. в решение № 235 от 04.10.2017 по гр.д. № 4531/2016, IV г.о., решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г., IV г.о. и решение № 58 от 30.07.2015 г. по гр.д. № 2600/2014 г., IV г.о. Настоящия съдебен състав счита, че по делото не се установява, че с поведението си работодателят е целял единствено прекратяване трудовия договор между страните. Твърденията на ищеца, че работодателят е действал недобросъвестно, като е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение не намират опора в представените по делото доказателства. Съответно, прекратяването на трудовото правоотношение с оспорената заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ не представлява злоупотреба с права от страна на работодателя. Следва да се отбележи, че правото на работодателя за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, се извършва по негова преценка, без да е необходимо заявено от работника или служителя желание за пенсиониране. В настоящия случай не се установява действията на работодателя да са провокирани от молбите на ищеца, с искане за повишаване в ранг. Следователно работодателят е упражнил легитимно правомощието си да прекрати трудовия договор на ищцата, което обуславя извод за законосъобразност на уволнението и и отхвърляне на предявения иск за неговата отмяна. Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: Фактическият състав на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност включва наличието на следните предпоставки: отмяна на уволнението като незаконосъобразно; съвпадение между заеманата преди уволнението длъжност от ищеца и тази, на която иска да бъде възстановен; трудовото правоотношение между страните да е безсрочно, съответно, в случай, че същото е срочно, да не е изтекъл срока на същото. В конкретния случай уволнението на ищеца е законосъобразно, поради което не е осъществен фактическия състав на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, което обуславя неоснователността на предявения иск и неговото отхвърляне. Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ: Фактическият състав на иска за обезщетение за вреди вследствие на незаконно уволнение включва съществуването на следните предпоставки: признаване на уволнението за незаконно и отмяната му от съда или от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ; претърпяна вреда от оставане без работа; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Съгласно правилата за разпределение на доказателствена тежест, в тежест на ищеца е да установи съществуването на посочените предпоставки. В конкретния случай уволнението на ищеца е законосъобразно, поради което не е осъществен фактическия състав на иска за обезщетение за вреди вследствие на незаконно уволнение, което обуславя неоснователността на предявения иск и неговото отхвърляне. Относно иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ: По отношение на иска за трудово възнаграждение ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало въз основа на трудов договор през процесния период; отработване на трудовото възнаграждение; размерът на трудовото възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и доказване, изпълнението на задължението си да плати трудово възнаграждение за процесния период. Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение за извършена от служителя работа. За основателността на предявения иск е необходимо да бъде установено, че в процесния период страните са били обвързани от трудово правоотношение, в рамките на което служителят е престирал работната си сила, като възмездяването на положения труд не е извършено в цялост и съобразно приложимите правила за индексиране на трудовите възнаграждения. В тежест на работодателя е да докаже заплащането на пълния размер на дължимото на служителя трудово възнаграждение. Установява се, че ищецът е заемал длъжността "специалист- топлинни инсталации" във В.К.С.. Трудовият договор между ищеца и В.К.С. е прекратен поради налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение". Уволнението е отменено. С Решение от 09.06.2020г. на СК на Висш съдебен съвет длъжността "Специалист топлинни инсталации" е съкратена от щата на В.К.С. и е разкрита в Софийски апелатвиен съд. Междувременно между страните е възникнало трудово правоотношение. Спорът между страните се концентрира върху въпроса запазва ли се придобития ранг от служителя. По общо правило трудовото правоотношение на служител с орган на съдебната власт възниква след успешно проведен конкурс, вследствие на който се издава заповед на административния ръководител и се подписва споразумение. При вече възникнало трудово правоотношение разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ позволява при назначаването на служителя на друга длъжност във ВСС, ИВСС, НИП или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс да не бъде провеждан. В тези случаи се сключва нов трудов договор със съответния административен ръководител, имащ характер допълнително споразумение, с което се отразяват промените в съдържанието на вече възникналото трудово правоотношение, а именно изменение на конкретното място за полагане на труд, конкретния работодател в органите на съдебна власт, като е възможно да бъде изменена и длъжността на съдебния служител. Същевременно обаче се запазват придобитите към този момент ранг, трудов стаж и определени точки от проведени атестации и др. В хипотеза на преназначаване на същата длъжност в друг орган на съдебната власт без провеждане на конкурс, на основание чл. 343, ал. 2 ЗСВ възникналото трудово правоотношение се запазва в системата на съдебната власт. В настоящия случай решението на СК на ВСС по т. 16. 3. от Протокол № 10/17.07.2020 г., съгласно което съдебните служители, отговарящи за съдебното имущество, могат да бъдат назначени в САС при прилагане на процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ /който позволява при назначаването на съдебния служител на друга длъжност във ВСС, ИВСС, НИП, или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс да не бъде провеждан/, със запазване размера на трудовите им възнаграждения, е в приложение и в съответствие с разпоредбата на чл. 123 КТ. Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1 КТ при промяна на работодателя в посочените хипотези трудовите правоотношения с работниците и служителите се запазват такива, каквито са били към момента на извършването . Съгласно чл. 123, ал. 2 КТ в случаите по чл. 123, ал. 1 КТ правата и задълженията на работодателя- прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател-приобретател. В случая не се касае за прекратяване на трудово правоотношение и възникване на ново, а за правоприемство на страната на работодателя във вече съществуващото трудово правоотношение, което се запазва и продължава да съществува с работодателя-правоприемник такова, каквото е съществувало с праводателя. В настоящия случай трудовото правоотношение между ищеца и В.К.С. е прекратено, като с уволнението е отменено с влязло в сила решение.Междувременно, протокол№12/ 14.05.2025г. от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на С.К.В.К.С. длъжността "Специалист- топлинни инсталации" е съкратена от В.К.С. и да бъде прехвърлена в Софкйски апелативен съд. Безспорно е както в трайно установената съдебна практика, така и в правната доктрина, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е конститутивен. При неговото уважаване конститутивното действие на решението има обратна сила - прекратяването на трудовото правоотношение се счита за незаконно към момента на извършването му, а не към момента на влизане в сила на съдебното решение, съответно, с отмяна на уволнението се заличават всички последици от него с обратна сила. Независимо от горното, спрямо ищеца не е приложима разпоредбата на чл. 343, ал. 3 ЗСВ. По делото не е установено, че дори и трудовият договор с В.К.С. да не беше прекратен с налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение", то към момента на промяната на работодателя ищецът би бил в трудово правоотношение с В.К.С., съотв. ще продължи да бъде в трудово правоотношение с правоприемника С.А.С.. Изложеното обуслая извод за неоснователност на предявения иск и неговото отхвърляне. По отношение на разноските: При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът Софийкси апелативен съд, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение и е бил представляван от служител с юридическо образование, поради което и на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, съдът определи възнаграждението в размер на 51, 13 евро. Мотивиран от изложеното, съдът