РЕШЕНИЕ

№ 1061

гр. Стара Загора, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530103262 по описа за 2024 година Предявени са обективно съединени искове - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа, и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от уволнението за шест месеца в размер на 7578, 00лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и за съдебните разноски по делото. Тези искове са предявени в условията на кумулативност.

Исковете са предявени от К. Н. Д. от гр.... срещу Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД. С исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение “Служител, издаване на пътнически билети, информатор“ – гара Стара Загора. Със Заповед №.....г. на Директора на Поделение за пътнически превози Пловдив трудовият договор бил прекратен поради наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”. Ищцата твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна. Дисциплинарното производство срещу ищцата започнало въз основа на доклад с вх.......г. от К. Ц. - служител, издаване на пътнически билети, отговорник в гара...... В доклада се твърдяло, че на....г. в рамките на работното време, на работното място на К. Ц. служителката била нападната от група служители, издаване на пътнически билети, информатори в гара...... Според г-жа Ц., същите били осъществили групово насилие над нея, под формата на психически и физически тормоз, като ситуацията била ескалирала и се било стигнало до физическа саморазправа с К. Ц.. В мотивите на обжалваната заповед била възприета и възпроизведена фактическата обстановка от доклада на К. Ц.. Ищцата счита, че обжалваната заповед не съответства на изискването на чл.186, ал.1 от КТ, според който виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Процесната заповед за дисциплинарно уволнение била издадена за време, в което ищцата не е била на работа. Същата е била в платен годишен отпуск. Поради тази причина ищцата счита, че правната квалификация на нарушението описано в заповедта е неправилно, тъй като тя не е престирала труд в периода на срещата с К. Ц.. Отделно от това ищцата отрича да е извършила вмененото й нарушение на трудовата дисциплина. Действително била осъществена срещата, която е описана и в заповедта между служители и отговорник, поради възникнали проблеми в работата. На тази среща обаче не бил осъществен никакъв тормоз – нито вербален, нито физически, от страна на служителите. Дори отговорникът К. Ц. е хванала ищцата за реверите на якето и я раздрусала, като заплашила всички присъстващи служителки, че ще ги обвини в тормоз. Ищцата се почувствала унизена, цялата се изчервила, но запазила спокойствие и не е имало ответна реакция от нейна страна. Ищцата счита, че ако спрямо К. Ц. било упражнено насилие, както се твърди, то същата би потърсила помощ от патрулиращите полицаи на перона в непосредствена близост до стаята и, от служителите работещи в непосредствена близост до нейния кабинет или да се обади на спешния тел. 112. Представените от К. Ц. медицински документи не удостоверявали физически тормоз, а нямало освидетелстване от съдебен лекар. Във връзка с твърденията на К. Ц. били дадени обяснения от ищцата и другите присъствали на срещата служители - П.Ж., К. Д., М. К. - П., и Н. Ч., като всички те са потвърдили, че на....г. не се е случило нищо от описаното в доклада на К. Ц.. Въпреки това работодателят не е взел предвид обясненията на служителите и е кредитирал изцяло твърденията в доклада на К. Ц.. В процесната заповед за дисциплинарно уволнение било описано, че комисия от отдел „Оперативна дейност и обслужване” е посетила на място гара...... Проверката, която била извършена се състояла в това, да се попитат служителите на билетни каси дали е имало някакъв проблем на....г. Служителките поискали от комисията да определи час, за да се извърши беседа, тъй като посещението било в най-натоварената част на работното им време - сутрин, когато имали много работа. Членовете на комисията отказали да бъде извършена беседа в подходящо време, когато всички служители могат да присъстват и това да не пречи на работния процес. На ищцата била показана горепосочената заповед, но тогава тя не могла да се запознае подробно с нея.

Ищцата оспорва описаното в мотивите на заповедта, че имало камера в помещението, където е работното място на служителката К. Ц.. Оспорва констатациите в цитирания болничен лист, относно освидетелстването на К. Ц. от личния й лекар, който не е съдебен медик. Твърди, че г-жа Ц. не е получила екскориации на двете предмишници в резултат на физическо посегателство от страна на ищцата, нито от присъствалите на...... на срещата служители, защото такова е нямало.

Ищцата твърди, в оспорената заповед не е посочено дисциплинарното нарушение по чл.190, ал.1, т.7 от КТ текстово - „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, а само законовата квалификация. Според практиката на ВС, под други тежки нарушения на трудовата дисциплина се има предвид нарушения на закона, Вътрешните правила на съответната организация и неизпълнение на задължения, вменени в длъжностната характеристика. Счита, че заповедта не е мотивирана, тъй като не е посочено кои разпоредби на закона, вътрешните правила е нарушила и кои задължения описани в длъжностната й характеристика не е изпълнила. Не било ясно от мотивите на заповедта всяка от служителките, присъствали на срещата на 22.03.2024г., в частност и ищцата, конкретно какви физически и/или психически посегателства са осъществили спрямо К. Ц.. Ищцата счита, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл.189 КТ при определяне на наказанието. Същата не била извършила описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Дори се приемат за нарушение на трудовата дисциплина действията на ищцата, то тежестта на наложеното наказание не съответствало на тежестта на нарушението. Обстоятелството, че ищцата не била отстранена от работа след установяване на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, а близо два месеца е изпълнявала трудовите си задължения съвместно с К. Ц., показвало, че върху последната не е извършено психическо и физическо посегателство от ищцата.

Ищцата счита, че дисциплинарната отговорност на работника или служителя не може да се ангажира за поведението му след приключване на работното му време, освен ако законът или правилата за етично поведение на съответната длъжност изискват друго. От съществено значение за правилността на определеното от работодателя дисциплинарно наказание е поведението му към работния процес и дали е извършил други дисциплинарни нарушения, за които са му налагани наказания. Твърди, че не е запозната с Правилата за етично поведение на служителите в „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД, в сила от 09.03.2017г., тъй като към момента на издаването им е била в отпуск по майчинство. В случая, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка” през месец януари 2024г. За близо девет години трудов стаж в ответното дружество, на ищцата е било наложено само това наказание.

След връчване на......г. на процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, същата е останала без работа.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №.....г. на Директора на Поделение за пътнически превози Пловдив, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”, като незаконосъобразна и неправилна.

Моли съда да постанови възстановяването й на длъжността “Служител, издаване на пътнически билети, информатор“ – гара Стара Загора.

Моли да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа за период от шест месеца считано от.....г. в размер на общо 7578, 00лв., представляващо получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение в размер на 1263, 00лв. месечно на длъжността, която е заемала „Служител издаване на пътнически билети, информатор" гара....., в Поделение за Пътнически превози - Пловдив към „БДЖ - ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Моли да бъде заличено основанието за уволнение в трудовата й книжка.

Претендира разноски по производството.

Ответникът с писмения си отговор оспорва предявените искове. Твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна – издадена е при спазване на КТ, от компетентен орган и при издаването й са спазени всички законови изисквания за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че при работодателя е получен доклад с вх. №.......г. от К. Ц. - Служител, издаване на пътнически билети, отговорник в гара..... В същия била описана следната фактическа обстановка:

На.....г. в рамките на работното време, на работното място на К. Ц., служителката е нападната от група Служители издаване на пътнически билети, информатор в гара..... Същите са осъществили групово насилие под формата на психически и физически тормоз, като ситуацията е ескалирала и се стигнало до физическа саморазправа с отговорника. На.....г. към 15: 00ч., в края на работния ден, на работното място в Главна каса гара..., са нахлули изненадващо пет служителки: К. Д. (ищцата), К. Д., П.Ж, Н. Ч., М. К.-П.. Ищцата по график не е била на работа, както и Н. Ч. и П.Ж.. М. П. и К. Д. са били на дежурство. Всички са нахлули в стаята едновременно, като М. К.-П. и Н. Ч., са застанали пред вратата и са блокирали изхода, за да не може никой да влиза и да излиза и да не може никой да вижда какво се случва и да се намесва. Ищцата и П.Ж. са се нахвърлили директно срещу К. Ц.. Започнали са да крещят, да я заплашват, да я обиждат с всевъзможни цинични думи. К. Д. е стояла отстрани и е наблюдавала случващото се. К. Ц. е помолила всички да напуснат служебната й стая, защото е на работа в момента и и пречат да изпълнява задълженията си. Всички нейни опити за прекратяване на тази ситуация са останали без резултат. Тогава К. Ц. се е опитала да се свърже по телефона с някой от ръководителите, за да докладва случая и да потърси помощ и съдействие. Това е отключило още по-голяма агресия от страна на служителките. Последвало е от ищцата и от П.Ж. бутане, дърпане, хващане за ръцете, в следствие на което са се получили охлузвания по ръцете. Отнети са й били и двата телефона (личния и служебния), за да не може да се свърже с никого. Последвало е блъскане, тропане по бюрото, разхвърляне по пода на служебна документация, блъскане на компютъра, с който служителката работи. Ситуацията е излязла извън всякакъв контрол. К. Ц. се е почувствала заплашена и е поискала да напусне помещението, за да извика полиция. Изходът е бил блокиран и не и е било позволено да излезе навън. С големи усилия К. Ц. е измъкнала единия от телефоните си, за да се свържа с г-жа И.М. и да разкаже за това, което се случва на работното и място. Едва тогава директните атаки срещу нея са били прекратени, като служителките са продължили да стоят в стаята и да си общуват с мимики. Единствено К. Д. е излязла навън, като г-жа Ц. предполагала, че най-вероятно е застанала от другата страна на вратата, блокирайки изхода от двете страни. К. Ц. е поискала да напусне стаята, но отново е била спряна физически. Наложило се е К. Ц. да се блъска и да се бори с всички, за да може да излезе навън и да търси помощ. След преживения стрес на работното си място, служителката се е почувствала много зле здравословно и се е наложило незабавно да потърси медицинска помощ. Представила е болничен лист №....., издаден на.....г. с диагноза „есенциална (първична) хипертония, съгласно който е в отпуск за временна неработоспособност от 23.03.2024г. до 27.03.2024г., както и Амбулаторен лист №....г. Непосредствено след ситуацията К. Ц. се е обадила по телефона на инж. Н. Л. - Главен експерт, обслужване на клиенти в ППП Пловдив. По думите на г-жа Л. К. Ц. е плачела по телефона и е била в шок от случилото се. Инж. Л. е посъветвала г-жа Ц. след като се успокои, да изложи случилото се в писмен вид и да го изпрати по поща или имейл.

На 26.03.2024г. бил получен по имейл доклада от г-жа Ц. и била образувана проверка по случая. Изготвени били искания на обяснения на всички лица, посочени в доклада. Директор ППП Пловдив е разпоредил на 28.03.2024г. комисия от отдел „Оперативна дейност и обслужване” да посети на място гара Стара Загора, за да бъдат връчени исканията на обяснения и да се провери ситуацията. В проверката освен служителите от Пловдив са участвали и инж. Н.а и инж. И.М. от отдел „Продажби” от Централно управление на „ БДЖ - ПП” ЕООД - София. Служителките на билетни каси са били попитани дали е имало някакъв проблем на...г. по време на работа. Ищцата е отговорила, че няма такъв, работили нормално, всичко било спокойно. Изразила е мнение, че зададеният въпрос в работно време, на работното и място и образувало неспокойство и напрежение. Комисията посетила и помещението на Главна каса, където работила К. Ц.. Тя видимо е била напрегната и имала охлузвания по ръцете. След влошаване на здравословното й състояние, К. Ц. от...г била в болничен, който продължил до....г. Постъпило колективно обяснение от К. Д., П.Ж., К. Д., М. К. - П., в което заявили, че на...г. не се е случило нищо от описаното в доклада на г-жа Ц.. Получено било и обяснение от Н. Ч., в което също се твърдяло, че на...г. не се е случило нищо от описаното в доклада.

Нито в писмените обяснения, нито пред комисията на....г. служителките споменали, че на....г. са били в стаята на отговорник на билетни каси, за да разговарят с нея. Те напълно отричали на...г. да е станало нещо.

За пълното изясняване на случая било потърсено съдействие от УДВГД Пловдив към ДП ”НКЖИ”. Били изгледани записите от охранителната камера, която гледа към Главна каса на гара.... Записите били без звук и не можело да се установи дали действително са изричани обиди и заплати, но от записите се установило, че двете служителки, които физически посягат на К. Ц., са ищцата и П.Ж., за което били дисциплинарно уволнени. Останалите служителки стояли на вратата, носели някакви документи по жестов сигнал на ищцата, помагали в отнемането на телефона, в препречването на К. Ц. да напусне стаята.

На...г. в ППП Пловдив ищцата била избрана за пълномощник на работниците и служителите от ППП Пловдив по смисъла на чл.6 от КТ за събрание на пълномощниците на „БДЖ - ПП” ЕООД; за представител на работниците и служителите по смисъла на чл.7 от КТ; за представител по чл.7а от КТ за представител на работниците и служителите по безопасност и здраве при работа в Комитета на условията на труд в ППП Пловдив.

С писмо с изх. №....г. до Директор Дирекция „ Инспекция по труда”..., било поискано предварително разрешение по смисъла на чл.333, ал.1 от КТ във връзка с чл.333, ал.1, т.5 и т.5а от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. На...г. бил получен отговор от Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, че трябва да се предостави декларация по чл.333 от КТ, за да е видно дали лицето не ползва и друга закрила по КТ. На...г. ищцата попълнила декларация за наличие или отсъствие на закрила по чл.333 от КТ. С писмо с изх. №...г. до Директор Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, било изпратено копие на декларацията и поискано предварително разрешение по смисъла на чл.333, ал.1 от КТ във връзка с чл.333, ал.1, т.5 и т.5а от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. С писмо с вх. №....г. от Директор Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора до Директор ППП Пловдив е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

На...г. е връчена процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.

Ответникът счита за несъстоятелни възраженията на ищцата, че инцидентът се е случил в извънработно време. Физическото посегателство на отговорничката на билетни каси... било осъществено на работното й място, в работно време, по време на изпълнение на трудовите й задължения. Жп гара... било работното място и на ищцата. Правилото, което ищцата е нарушила - да не се допускат прояви на насилие и тормоз на работното място, не било ограничено само в работното време на служителя. Фактът дали К. Ц. е потърсила съдействие от полицията, защо е или не е отишла да бъде освидетелствана от съдебен лекар, засягал нейното право на избор и не е предмет от правомощията на работодателя.

Ответникът твърди, че в заповедта достатъчно подробно е описана фактическата обстановка и е конкретизирано, че извършеното представлява нарушение на „Правила за етично поведение на служителите в „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД в сила от 09.03.2017г. - Глава втора, „Правила за поведение на служителите в дружествата”: т.7. „Не се допускат прояви на насилие и тормоз на работното място. Грубостите между служители са напълно неприемливи, всеки е длъжен да владее емоциите си…” Съгласно длъжностната си характеристика ищцата трябвало да познава и спазва тези правила. Копие от Правилата се намирали на разположение на служителите в билетни каси.... Последната и длъжностна характеристика била подписана на...г. Предходната длъжностна характеристика на ищцата била връчена на...г. Съгласно и двете длъжностни характеристики ищцата трябва да познава и спазва Правилата за етично поведение на служителите в „БДЖ- Пътнически превози” ЕООД. Със Заповед №...г., връчена на...г. на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „забележка” за нарушения на Инструкция за отчитане на приходите от пътническа дейност в БДЖ-ПП” ЕООД”, както и на „Правила за етично поведение на служителите в БДЖ- ПП” ЕООД за груби коментари, с обиден и назидателен тон относно професионалните способности на отговорничката К. Ц.. Наказанието било въз основа на получен доклад с вх.№...г. за извършена проверка от контролен орган на Централно управление на „БДЖ-ПП” ЕООД. Задължение на ищцата било да се запознае и да спазва Правилата за етично поведение, които били на постоянно разположение на работното й място. Правилото, че не се допуска проява на насилие на работното място, не било някое специфично задължение, а е общодължимо поведение и трябвало да се спазва от всички работници и служители, дори да няма приети нарочни правила за това.

След извършеното нарушение К. Ц. е била в болнични от 23.03.2024г. до 27.03.2024г. и от 08.04.2024г. до 11.05.2024г. Ищцата също била в болничен от 09.05.2024г. до 15.05.2024г., както и от 21.05.2024г. до 24.05.2024г. Поради тази причина не било нужно ищцата да бъде отстранена от работа до приключване на дисциплинарното производство.

Ответникът счита, че чл.189 от КТ е спазен. Проявата на грубост, насилие и тормоз на работното място било абсолютно неприемливо и не следвало да се допуска. Извършеното нарушение било достатъчно тежко само по себе си, че да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. На ищцата било наложено и друго наказание за нарушение на трудовата дисциплина, а имала и прояви, за които не е била наказана с официална заповед, а и е обърнато внимание да спазва Правилата за етично поведение.

Процесното наказание било наложено в предвидения в чл.194, ал.1 от КТ двумесечен срок. Съгласно чл.194, ал.3 и ал.4 от КТ сроковете не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск и от подаване на искането за предварително разрешение за уволнение от Инспекцията по труда в случаите по чл.333, ал.1 от КТ. Ищцата била в общо 11 календарни дни отпуск за временна нетрудоспособност. Отделно от това срокът се продължава и от времето от изпращане на искането на разрешение до получаването на отговора от инспекцията по труда в Стара Загора.

Ответникът твърди, че процесната заповед съдържа всички изискуеми в чл.195, ал.1 от КТ реквизити, издадена е от носителя на работодателска власт, след поискани и получени обяснения на работника и след преценка на всички обстоятелства по случая. Съобразени били критериите на чл.189 от КТ. В заповедта били посочени конкретните нарушения, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата е изменила размера на претенцията си за обезщетение за оставането й без работа - с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, като искът се счита предявен за сумата от 9050, 46лв., представляващи получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение за период от шест месеца считано от 03.06.2024г. на длъжността, която е заемала „Служител издаване на пътнически билети, информатор" гара..., в Поделение за Пътнически превози - Пловдив към „БДЖ - ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, а и видно от приетите като писмени доказателства по делото копия от документите от личното трудово досие на К. Н. Д., ищцата е работила при ответника на длъжността “Служител, издаване на пътнически билети, информатор“, „Обслужване на клиенти“ -..., Чирпан, Нова Загора, Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД.

От представеното по делото копие на Доклад с вх.№...г. от К. Ц. - служител, издаване на пътнически билети, отговорник в гара... се установява, че работодателят е бил уведомен за инцидент на...г., който е описан от служителката като акт на групово нападение с цел психически и физически тормоз през работното време и на работното място на СИПБО гара..... След този доклад е назначена проверка със Заповед №...г. на Директора на Поделение за пътнически превози Пловдив, за която проверка е съставен Доклад от инж.П. К. – Ръководител отдел „ОДО“, и при която проверка са връчени на служителите на билетните каси в гара... и персонално на ищцата Искане за обяснения на основание чл.193, ал.1 КТ. В искането са пресъздадени описаните в доклада на К. Ц. факти, като изрично е записано, че обясненията се искат с оглед твърденията за нарушаване на служебните задължения и евентуалната дисциплинарна отговорност. По делото е прието като писмено доказателство и копие от Обяснение от К. Д., П.Ж., К. Д., М. К. – П. от 02.04.2024г. Във връзка с разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ работодателят е поискал предварително писмено разрешение от „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора и със Заповед №...г. на Директор ППП Пловдив на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” и трудовото й правоотношение е било прекратено.

По делото бяха допуснати гласни доказателства.

От показанията на свидетеля Н. Д. Ч. се установява, че същата работи като служител издаване на пътнически билети, информатор на гара Стара Загора. На...г. свидетелката не е била на работа, пиела кафе с ищцата, когато е получила обаждане от тяхна колежка К. Д.. Последната е обяснила за конфликтна ситуация с отговорника К. Ц., която свидетелката тълкува като нежелание на отговорника да изпълнява задълженията си и прехвърляне на отговорността върху служителите издаване на пътнически билети, информатор.

Отговорникът е поискал от К. Д. обяснения. Свидетелката и ищцата решили да изчакат друга тяхна колежка П.Ж. да се наспи след нощна смяна и след това да отидат при отговорника да обсъдят проблемите. Към края на работния ден – около 15 часа, свидетелката, ищцата, П.Ж., К. Д., К. К., М. П. и И.С. отишли в стаята на отговорника К. Ц. – Главна каса. Вратата била отворена, но П.Ж. почукала и К. Ц. ги поканила да влязат. По това време тя е седнала и работила на бюрото си. П.Ж. седнала на стола да бюрото, останалите били прави, защото нямало къде другаде да се седне. Ищцата също влязла по- навътре в стаята, а свидетелката и другите служителки били до вратата. Тогава П.Ж. започнала да пита К. Ц. как ще работят с ценните образци, които били предавани от отговорника на служителите с уж фиктивни протоколи, а след това служителите носели отговорност. К. Ц. отговорила, че такава е създадената организация и така ще се работи. Започнал е спор каква е инструкцията и кой има право да казва каква е организацията, при което К. Ц. е започнала да обижда служителките, че са „прости билетни касиерки“ и, че ще ги „наснима“. В този момент ищцата е взела телефона на К. Ц., като е казала, че са дошли да се разберат за работата, а не да бъдат снимани и върнала телефона. Разговорът продължил, но К. Ц. отново заплашила, че ще „наснима“ служителките и ще се обади на И.М.“. В един момент К. Ц. действително се обажда на И.М. на високоговорител, която е попитала какъв е проблемът. В един от моментите, в които К. Ц. е искала да снима служителките, е имало спречкване, бутане тяло в тяло на ищцата и К. Ц., при което последната е хванала ищцата за рамото. К. Ц. е отишла в дъното на стаята да търси инструкцията, по която трябва да работят. Ищцата и П.Ж. са я последвали, но К. Ц. не е чела инструкцията, а е заявила, че така ще се работи. В един момент К. Ц. казала на ищцата да затвори вратата и ищцата я затворила. Тогава К. Ц. хванала ищцата за реверите на якето и я заплашила с думите „Ще те смачкам, въшко мръсна, и ще те изгоня!“. Тогава П.Ж. възкликнала и К. Ц. се обърнала към нея с думите „И теб също!“. Единственото физическо съприкосновение между ищцата и К. Ц. било по повод на телефона, когато К. Ц. се е опитвала да снима служителките. К. Ц. не се държала като ръководител, не можела да взема самостоятелни решения, не можела да отговаря на въпросите на служителите. Отношението й към служителите било пренебрежително и обидно. При тази среща на...г. не е било пречено на К. Ц. да излезе от стаята, тя е можела да излезе във всеки момент, можела е да извика, наблизо били жандармерията и други стаи, в коридора всичко се чувало, тъй като стените били от гипсокартон. К. Ц. подала жалба и в полицията срещу служителките, включително и срещу свидетелката, че й препречвала пътя да излезе от стаята. Когато К. Ц. е разговаряла с И.М., тя не се е оплакала от препречване или друг тормоз, защото реално нищо не се било случило. Впоследствие имало събрание от синдикатите, на което се обсъждал случая и на което К. Ц. присъствала с адвокат. Тя обяснила, че се чувства заплашена, което било прието като скандално от ръководството на ответника. На срещата на...г. К. Ц. била с блуза с дълъг ръкав, тъй като тя дори през лятото ходела с дълъг ръкав, имала белези по ръцете. Честа практика била К. Ц. да разговаря на високоговорител по телефона и да казва, че ще снима служителите. Имало е друг случай, при който К. Ц. без никакво основание се оплакала от Х. Н.а – ръководител район „Превозна дейност“ на гара.... Свидетелката не била описала случилото се на...г. с такива подробности при даването на обяснения, тъй като имало сериозни проблеми при работата с К. Ц. от дълго време и всяка от служителките била писала на ръководството по повод на различни проблеми, което обаче било оставено без последствия. Служителките нямали доверие в ръководството. Свидетелката не била запозната с Етичен кодекс и не се била подписвала, че е запозната. През месец юни свидетелката поискала да се запознае и Етичният кодекс оттогава стоял на разположение на всички. Свидетелката имала впечатления от ищцата като позитивен и енергичен човек. Била много компетентна в работата си и помагала на всички. Отнасяла се с уважение към другите, особено тези с повече стаж. Проблемът възникнал, когато била закрита влакова каса. Служителите искали организацията на работата да остане, както е била преди, пак да има влакова каса. Искали да се работи по инструкция и всеки да си знае задълженията. Когато е проведена срещата на...г. служителките не знаели, че има камера към Главна каса. Впоследствие разбрали, че от ръководството са гледали запис от камерата. Свидетелката обяснява кой къде е стоял в стаята на К. Ц. при срещата им. М. К. не била влизала в стаята, а стояла отвън. К. Ц. е можела винаги да излезе от стаята, никой не й бил пречил. Когато К. Ц. е влязла във вътрешността на стаята и е била последвана от ищцата и от П.Ж., не е била завлечена там от тях, не е имало сборичкване между трите. Имало е проверка на работата на билетните каси, тъй като касиерките са искали в някой от натоварените часове да не се издават карти. Тогава е била направена проверка онлайн. Свидетелката е наказвана, че се е изключвала по-рано от системата, всички били наказвани, с изключение на К. К.. По друг доклад на К. Ц. били наказани К. Д. и К. К., а свидетелката не била наказана, за едно и също нарушение. Служителките не искали К. Ц. да ги снима, защото били отишли да разговарят по проблемите, които имат в работата. Конфликтът възникнал заради тези заплахи, че ще ги „наснима“. Свидетелката не знае да са били снимани служителките, но се притеснява от това, че ще бъдат опорочени нещата.

От показанията на свидетеля К. В. Д. се установява, че същата работи като билетен касиер на гара Стара Загора. На 22.03.2024г. свидетелката била на работа от 7, 30ч. Отговорничката К. Ц. я попитала дали ще приеме ценни образци с протокол и свидетелката отказала, защото това било в разрез с инструкцията. Малко след това К. Ц. дала на свидетелката да разговаря по телефона със старши експерт И.М., като свидетелката отново настояла да се работи по инструкция. След това К. Ц. връчила на свидетелката искане за обяснения. Свидетелката се разстроила, тъй като работела от 36 години и й било обидно това отношение на ръководството. Вдигнала кръвно, разплакала се, наложило се да пие хапче за кръвно. Малко по-късно дошъл кондуктор от Димитровград, който трябвало да бъде снабден с ценни образци. Редно било К. Ц. да го снабди, но тя разпоредила на свидетелката да свърши тази работа. Свидетелката не искала да злепоставя колегата си и го снабдила с образци, при което установили, че част от образците не били подпечатани. Свидетелката попитала как да процедира, но К. Ц. отговорила, че тези образци са приети с протокол от П.Ж. и тя носи отговорност. Свидетелката се обадила на ищцата да сподели за случилото се и стигнали до извода, че така не може да продължават. Разбрали се да изчакат колежката им П.Ж. да се наспи след нощна смяна и да се съберат всички да обсъдят проблемите. Между 14 и 15, 00ч. няколко билетни касиерки отишли при отговорника К. Ц. – свидетелката, ищцата, П.Ж., Н. Ч. и К. К.. Вратата била отворена, П.Ж. почукала и К. Ц. ги поканила да влязат. К. Ц. била на бюрото си и работела на компютъра, П.Ж. седнала на стола до бюрото, а другите останали прави. Разговорът започнал с въпрос на П.Ж. към К. Ц. защо служителите носят отговорност за ценните образци, като ги приемали с фиктивни протоколи. Ищцата поискала да видят инструкцията и свидетелката отишла да я донесе. След като я донесла, свидетелката се наложило да се върне на работното си място. Когато отново отишла до стаята на отговорничката, колежките й вече си тръгвали. К. Ц. разговаряла по телефона със старши експерт И.М. на високоговорител и ищцата направила знак на свидетелката да мълчи. К. Ц. не е била разплакана и разстроена в този момент, а служителките вече напускали стаята й. В края на работния й ден К. Ц. отново отишла при свидетелката да я заплашва заради отказа й да приема ценни образци с протокол. Стаята на К. Ц. била близко до билетните каси, виждала се от всички перони, стените били от гипсокартон и се чувало всичко. Жандармерията била също близо. К. Ц. ходела винаги с дълъг ръкав, имала белези по ръцете. Тя се държала винаги с презрение и неуважение към колегите си, наричала ги „прости билетни касиерки“. След тази среща, на...г. е имало проверка от ППП-Пловдив. Свидетелката била на работа заедно с ищцата и П.Ж.. Проверяващите застанали зад гърбовете им и така им задавали въпроси, докато работят. Ищцата казала, че е редно да задават въпроси извън работното им време, за да не са заети с клиенти. Ищцата попитала проверяващата дали е следовател. Няколко служителки дали общо обяснение, тъй като и при други проверки служителите се наказвали избирателно. К. Ц. подала жалба и срещу свидетелката, че препречвала вратата. Свидетелката не е видяла ищцата да разхвърля документи, да удря по бюрото, да обижда при срещата с К. Ц. на 22.03.2024г. Свидетелката твърди, че написаното от К. Ц. е лъжа. Тя винаги се оплаквала от някого. Постоянно заплашвала служителките, записвала ги. Същевременно К. Ц. нямала елементарни познания за работата им. Свидетелката не била запозната с Етичните правила. Ръководството трябвало да ги запознае. На 03.07.2024г. имало среща със синдикатите. Случилото се на...г. не било разисквано подробно, тъй като се очаквало да има дела. От всички изказвания не се чула нито една добра дума за К. Ц.. Тя се изказала последна, като заявила, че се чувства заплашена и затова води адвокат. Ръководството се разгневило на това поведение на К. Ц.. Председателят на КНСБ предложил всички да си стиснат ръцете и щели да върнат на работа уволнените служителки. Ищцата отказала, тъй като считала, че така се признава за виновна. Свидетелката не била видяла на срещата на...г. ищцата да препречва пътя на К. Ц., но не била там през цялото време. Не знаели, че има работеща камера срещу стаята. Свидетелката е писала жалба, в която е записано, че К. Ц. не спазва Етичния кодекс, но е имала предвид не конкретен етичен кодекс в предприятието, а общоизвестните етични правила. Ако на 22.03.2024г. е имало конфликт, щели да се чуват викове. Свидетелката разбрала от колежките си, че такъв конфликт е нямало.

От показанията на свидетеля М. П. К.-П. се установява, че същата е служител издаване на пътнически билети и информация в гара.... На...г. свидетелката била на работа, като възникнал конфликт между отговорничката К. Ц. и колежката на свидетелката К. Д.. Отговорничката дала на К. Д. искане за обяснения, при което последната се разстроила, вдигнала кръвно налягане. Свидетелката не разбрала как е станала организацията, но почиващите в същия ден колежки се разбрали да дойдат и да обсъдят всички начина на работа с отговорничката, тъй като след закриването на влакова каса настанал страшен хаос и цялата отговорност била прехвърлена на билетните касиери. Към 15, 30ч. няколко билетни касиери, сред които ищцата и П.Ж. отишли до стаята на К. Ц., като касиерите, които били на работа, се сменяли, за да има кой да работи, но и всички да успеят да участват в срещата. П.Ж. почукала на вратата и К. Ц. ги поканила за влязат. П.Ж. седнала на стол до бюрото, ищцата влязла навътре в стаята, а свидетелката останала по-навън, защото била на работа и трябвало да се сменя с колежките си. По-рано през деня възникнала и друга ситуация, при която командирован колега е трябвало да бъде снабден с ценни образци, но отговорничката е прехвърлила отговорността на билетните касиери, а се е оказало, че част от образците не са подпечатани. За това е била информирана К. Ц., която е отговорила, че отговорността се носи от служителя, който е приел с протокол ценните образци, в случая П.Ж.. Оттам започнал разговорът с П.Ж., която поискала обяснение от К. Ц. защо трябва да носи отговорност, като уж протоколите за предаване на образците били фиктивни по думите на К. Ц.. Отговорничката, като не можела да даде отговор на някой въпрос, започвала да заплашва, че ще се обади на някой горестоящ и, че ще снима служителите. П.Ж. взела телефона на К. Ц., като заявила, че отказва да бъде снимана. След това върнала телефона. Няколко пъти е имало съприкосновения с телефона, като ищцата също отнемала телефона на К. Ц., за да не снима служителите. Отговорничката успяла да се обади на И.М. на високоговорител. В един момент К. Ц. накарала ищцата да затвори вратата, след което хванала ищцата за ревера и й казала „Ще те смачкам, въшко мръсна, и ще те изгоня!“ П.Ж. възкликнала, след което К. Ц. се обърнала и към нея с думите: „И тебе също! Ще те изгоня!“. Свидетелката не знаела тогава, че имало камера на коридора. Свидетелката отрича вратата да е била препречвана от когото и да било. След това станало ясно, че разговорът няма да доведе до нищо и служителките напуснали стаята. К. Ц. не била разстроена, дори отново отишла при К. Д. да я пита дали отказва да приеме ценни образци. След това си тръгнала. Цялостното отношение на отговорника К. Ц. към служителите било пренебрежително и обидно. Тя ги наричала „прости касиерки“, дразнела се, когато служителите знаели повече от нея, редовно заплашвала служителите с по-висшестоящите ръководители, като демонстрирала, че е с протекции. На срещата на 22.03.2024г. свидетелката не била видяла ищцата да притиска К. Ц. към стената. По време на срещата К. Ц. отишла да си търси инструкцията в дъното на стаята, но след това размислила и казала, че няма какво да чете инструкцията, така ще се работи и няма какво да обсъждат. Никой не е препречвал пътя на К. Ц., само тя е хванала за ревера ищцата и още веднъж е хванала ищцата за рамото. Свидетелката счита, че всичко е режисирано от К. Ц.. Тя не е била нито разстроена, нито разплакана. Всеки е можел да дойде във всеки един момент, защото стаята на К. Ц. била и международна каса. Наблизо имало други стаи и жандармерия. Свидетелката не била присъствала на разследване по случая. Участвала в написването на общо обяснение, в което било написано само, че нищо не се е случвало от изложеното в доклада на отговорничката. Служителите много пъти били поставяли проблема пред ръководството, но никой не обръщал внимание. Свидетелката не била запозната с Етичните правила, но имала познания по етика и морал. Считала, че К. Ц. не се държи етично, създавала напрежение и лоша работна среда. Когато К. Ц. се е обадила на И.М., не се оплакала, че някой я тормози, не се оплакала на никого. К. Ц. ходела винаги с дълъг ръкав. Свидетелката я виждала с надрани ръце, при което тя обяснила, че е от часовника. Свидетелката била наказвана със забележка заради по-рано приключване на касата. Това било отново по доклад на К. Ц. и по „нейна инсценировка“. Ищцата много добре си разбирала от работата и това най-много дразнело К. Ц.. Всички колежки търсели ищцата при затруднения в работата. Тя не била конфликтна личност, но когато е нападната, било нормално да се защити.

От показанията на свидетеля К. К. К. се установява, че същата работи като билетен касиер, информатор на гара..... На...г. била на работа дневна смяна заедно със свидетелите М. П. и К. Д.. Сутринта отговорничката К. Ц. е имала конфликт с К. Д., като й е поискала обяснения, че отказва да приеме ценни образци. Малко по-късно е дошъл командирован кондуктор, който е трябвало да бъде захранен с ценни образци. Това било задължение на отговорника, но К. Ц. е прехвърлила тази отговорност на К. Д.. При предаването им се установило, че един от кочаните не е подпечатан. Въпреки това, служителките направили необходимото, подпечатали ценните образци и захранили колегата си. Вследствие на тези събития К. Д. била много притеснена, вдигнала кръвно налягане, пила хапче, за да се успокои. Отговорничката казала, че отговорност за неподпечатаните ценни образци носи служителката, която ги е приела, в случая П.Ж.. Това не било по инструкция, никъде не бил регламентиран този ред. К. Д. се обадила на ищцата и се разбрали, по-късно през деня, след като П.Ж. се наспи от нощна смяна, да отидат всички и да разговарят с отговорничката за проблемите. Към 14, 30-15, 00ч. дошли ищцата, П.Ж. и Н. Ч. и заедно със служителките, които били на работа отишли при отговорничката К. Ц.. Свидетелката обслужвала клиенти на работното си място и отишла, като свършила с клиентите. Видяла, че П.Ж. е седнала на стол до бюрото на К. Ц. и я пита как ще работят при положение, че ценните образци се приемат с протоколи, които са уж фиктивни, а после от служителите се очаква да носят отговорност. Отговорничката не давала адекватен отговор. Свидетелката отишла отново на работното си място и когато имала възможност да се върне на срещата, отново разговорът бил същият, К. Ц. не можела да отговори на въпросите. Свидетелката отново се върнала на работното си място и повече не успяла да се върне на срещата. Работното място на свидетелката било на около 2-3 метра от стаята на К. Ц.. Освен това всичко било направено от гипсокартон и всичко се чувало. Стаята на К. Ц. била и международна каса и винаги можело да дойде някой. Жандармерията била наблизо. Въпреки това свидетелката нищо не чула от работното си място. Докато била с останалите си колежки на срещата, свидетелката не била чула обиди към тях. След това като си говорили за срещата, другите споделили със свидетелката, че К. Ц. е искала да ги снима с телефона, да разговаря с някого на високоговорител. Обикновено К. Ц. се държала така, не давала адекватен отговор на никой от въпросите, които възниквали по повод на работата. Обиждала служителките, като ги нарича „прости билетни касиерки”. К. Ц. била подала жалба в полицията, в която твърдяла, че свидетелката препречвала вратата, но свидетелката твърди, че това е лъжа. Свидетелката не е присъствала в момент от срещата на 22.03.2024г., когато К. Ц. е бутала ищцата. Свидетелката не е присъствала на проверка на 28.03.2024г., но смятала, че тази проверка е инициирана от К. Ц.. Присъствала отчасти на срещата със синдикатите. Докато била там, К. Ц. не казвала нищо, но била дошла с адвокат. Това възмутило ръководството. Свидетелката не била запозната с етични правила, макар че вече пета година работела на тази длъжност. К. Ц. ходела винаги с дълъг ръкав. Ищцата била много позитивен човек. Много често другите служителки се допитвали до нея и извън работно време във връзка с работата. Много пъти служителките сигнализирали ръководството за проблемите в работата, за да видят, че К. Ц. не си изпълнява задълженията. Отделно подали жалба до Инспекцията по труда и до Комисията по дискриминация. Счита, че с обидите и поведението си К. Ц. нарушава нормалните етични правила.

От показанията на свидетеля К. Р. Ц. се установява, че същата работи от 18 години в БДЖ. На...г. около 15, 00ч. била в кабинета си, когато нахлули група служителки, без да почукат – П.Ж., ищцата, Н. Ч., К. Д., М. П.. П.Ж. седнала до бюрото на свидетелката и започнала да й вика и да й търси отговорност за организацията на работа. Зад гърба на свидетелката била застанала ищцата, която „пригласяла” на П.Ж.. Двете обиждали свидетелката и я заплашвали, че трябва да се махне и че организацията няма да бъде такава. Промените в организацията на работа се наложили поради постъпили жалби от клиенти и били направени от ръководството, а не от свидетелката. Ищцата и П.Ж. продължително обиждали свидетелката, разхвърляли документите по бюрото й, удряли по личния й компютър. Към двете служителки се присъединявали и другите три, които също били влезли в стаята. Свидетелката обяснявала, че не е нейна вината и не тя е създала тази организация, но служителките не искали да я чуят. На бюрото на свидетелката имало два телефона – служебен и личен, и тя поискала да се обади, за да уведоми ръководството за срещата. Ищцата в същия момент наредила да се отнемат телефоните на свидетелката. Ищцата взела служебния телефон на свидетелката, а П.Ж. и отнела личния. Свидетелката се чувствала унизена и искала да излезе, но на вратата стояли свидетелките М. П. и Н. Ч.. Като тръгнала към вратата свидетелката била избутана към ъгъла от ищцата, заедно с П.Ж.. Свидетелката се опитвала да си вземе телефоните, като с големи усилия успяла да откопчи единия и се обадила на И.М., за да я уведоми за случващото се. По време на разговора ищцата правила мимики на другите служителки да не говорят, за да не се чуе по телефона. След разговора свидетелката отново се опитала да излезе, но отново била спряна от ищцата. Свидетелката се насочила към прозореца на стаята, където била международна каса, защото само там имало свободно място. С огромни усилия успяла да си вземе телефона и да се обади на г-жа Л. от ръководството, за да я уведоми, но била толкова объркана и уплашена, че г-жа Л. не разбрала нищо, а я посъветвала да се успокои и пак да се обади. В този момент служителките напуснали стаята. Служебният телефон на свидетелката останал у ищцата. Свидетелката отново се обадила на г-жа Л., която я посъветвала да потърси лекарска помощ, тъй като имала рани по ръцете от борбата, охлузвания по предмишниците. Свидетелката намерила служебния си телефон разпилян. Тръгнала към личния си лекар, който описал състоянието й и й предписал медикаменти. Освен травмите по ръцете, имала силно главоболие, кръвоизлив в окото. Освен с ищцата и П.Ж., не е имала физическо съприкосновение с другите служителки, те само препречвали изхода. Свидетелката не разбрала, че и К. К. била там. Конфликтите възникнали след многобройни жалби от клиенти и промяна на организацията на работа, но за това свидетелката нямала вина. Ищцата постоянно обиждала свидетелката и правила коментари за професионалните й качества. Сутринта на...г. е имало ситуация, в която е трябвало командирован колега да бъде снабден с образци. Свидетелката е възложила на К. Д. да го снабди, макар че тя първоначално отказвала. Образците били предадени на свидетелката на П.Ж. с протокол. Възможно било образците да са без печат, но всеки от служителите можел да поставя печат. Когато свидетелката отсъствала, била замествана от К. К. или И.С.. Те трябвало да работят при същата организация. Свидетелката твърди, че по време на срещата на...г. не си е позволила да обиди никоя от служителките. Успяла е да се обади по телефона на И.М. по време на срещата, около средата й, след обаждането, срещата е продължила. Впоследствие свидетелката е отишла на събрание на синдикатите с адвокат, защото се чувствала заплашена от същите служителки. Получила е кръвоизлив в окото от силния стрес, а отделно от това била с повишено кръвно налягане. Свидетелката отрича да е хващала ищцата за рамото. Счита, че е възможно да е бутнала някого в опитите си да се освободи и в търсене на изход, но е било неволно. В началото на срещата вратата е била отворена, но в някакъв момент някой е притворил вратата, свидетелката не разбрала кой. Разговорите се водили на висок тон, но свидетелката не знаела дали някой е чул викове. Свидетелката не знаела дали камерите на гарата работят. Тя само се опитвала да се отскубне и да излезе. И двата телефона й били отнети. От служебния телефон успяла да се обади на г- жа Л.. Впоследствие уточнява, че от личния телефон се е обадила, а служебният е бил намерен разпилян. Свидетелката отишла на лекар преди приключване на работния ден и не се е връщала след това. Установила, че е одрана по ръцете, имала кръв по външната част на дланта. Имала охлузвания по предмишниците от бутането. Г-жа Л. посъветвала свидетелката да опише всичко писмено и свидетелката го направила.

От показанията на свидетеля Н. Г. Л. се установява, че същата работи като главен експерт „Обслужване на клиенти” при ответното дружество. На 22.03.2024г. около 16, 00ч. получила обаждане от К. Ц.. Първоначално нищо не разбрала, К. Ц. говорела несвързано с плачлив тон. Свидетелката я посъветвала да се успокои и тогава да се обади. След това провели втори разговор, при който К. Ц. я уведомила за случилото се. Свидетелката не повярвала и посъветвала К. Ц. да опише всичко в доклад. На...г. – понеделник постъпил доклад от К. Ц. по електронна поща, който бил входиран на следващия ден и бил предоставен на директора. Последният разпоредил проверка на...г., в която участвала свидетелката, нейният пряк ръководител П. К. и още една колежка. Били поканени и представители на контролни органи – И.М. и Е.Н.а. Целта на проверката била да се установи дали действително се е случило това, което е описано в доклада. На...г. комисията посетила стаята на К. Ц.. Тя била много напрегната, ръцете й били издрани, имала кръвоизлив в окото. Тя споделила, че има проблеми с колежките си. Комисията посетила билетните каси, на които работели ищцата, П.Ж., К. Д. и Н.У. Ръководителят на комисията попитал има ли проблеми, при което ищцата отговорила, че всичко е наред и няма проблеми. Тогава ръководителят предоставил на ищцата копие от заповедта за назначаване на проверката, тя се запознала с нея и казала, че комисията пречи на работата й на билетната каса. Свидетелката счита, че нарочно са избрали период от време, в който е нямало клиенти, за да не пречат на работата. Въпреки това ищцата е изразила недоволство от проверката, че се случва в работно време и отново е потвърдила, че нищо нередно не се е случило. На служителките се връчили искания за обяснения. Получили едно колективно обяснение, в което се казвало, че написаното в доклада не е вярно, че такива неща не са се случили. Отделно получили обяснение от Н. Ч. в същия смисъл. Разбрало се, че има запис от охранителните камери и свидетелката, заедно с П. К. и друг техен колега Д.Г. изгледали записа в началото на месец април. На записа се виждало как ищцата, П.Ж., К. Д., М. П. и Н. Ч. влизат в помещението на главна каса. Там работела К. Ц. на бюрото си. П.Ж. седнала на стол до бюрото и започнала с жестове и ръкомахания към К. Ц. да обяснява нещо. Записът бил без звук. Ищцата била малко зад К. Ц., К. Д. влизала и излизала, М. П. и Н. Ч. застанали до вратата. Ищцата поискала някаква папка от колежките си и нещо обяснявала. Имало някакво премятане на телефони. Имало набутване към стената от страна на ищцата към К. Ц.. Имало физическо съприкосновение, след което К. Ц. се отскубнала и имало и второ такова. К. Ц. била в дъното на стаята, към прозореца. Там се виждала долната част на телата. Преди датата...г. имало напрежение, тъй като от служителките постъпило искане да не се издават карти през цялото работно време, а да има прекъсване, когато имало най-много клиенти за билети. Заради това била извършена проверка и се установило, че касите не са толкова натоварени и не се разрешило прекъсването на издаването на карти. Предприела се реорганизация на работния процес. В района на ответното дружество имало 30 гари, като никъде другаде, освен в..., нямало проблеми с предаването на ценни образци. Установено било, че служителките се изключват от системата по-рано от установеното работно време, заради което някои служителки били наказани. На.... имало среща със синдикатите. Отново не било дадено ясно обяснение от служителките за случилото се на...г. Проверката на...г. била по заповед на директора и свидетелката счита, че не са могли да осъществят тази проверка в извънработно време. Съобразили са се да е в ненатоварено време, проверката била под формата на разговор, искали да разберат какво се е случило на.... Искали да чуят всички страни, преди да се взема решение кой е виновен. Не получили съдействие от служителките. Свидетелката не си спомняла да е съветвала К. Ц. да отиде на лекар при обаждането на.... На записа се виждало бутане, дърпане, хващане на ръце от страна на ищцата спрямо К. Ц.. Имало е блъскане и от страна на К. Ц. при размяната на телефоните, когато тя се е отскубнала и излязла. Свидетелката не е сигурна дали е имало препречване на пътя на К. Ц., тъй като е гледала записа само веднъж.

От показанията на свидетеля П. Н. К. се установява, че същият е ръководител „Оперативна дейност и обслужване” в ответното дружество. Бил уведомен от свидетелката Н. Л., че е имало инцидент на гара Стара Загора. На.... отишли комисия да проверят, били свидетелят, Н. Л., Н.И., Н.а и М. от Централното управление. Първо се срещнали с К. Ц., която обяснила, че имало физическо насилие срещу нея. Била притеснена, имала наранявания по ръцете, но свидетелят не знаел от къде са. След това отишли до билетните каси, имало три или четири служителки. Представили се и попитали дали се е случило нещо на...г., служителките отговорили, че нищо не се е случило. Ищцата отговорила, и другите й колежки също. Било обяснено на служителките, че комисията идва да провери дали се е случило нещо. Искани са писмени обяснения. В началото на месец април свидетелят, заедно с Н. Л. и Д.Г. са гледали запис от охранителните камери. Виждало се как К. Ц. седи на бюрото си и работи, при което влизат няколко колежки. Ищцата била права, едната седнала, разговаряли. Записът нямал звук. К. Ц. станала да излиза и нещо се натиснали на стената, имало спречкване, имало физическо съприкосновение. След това тя се отскубнала и отишла в дъното на стаята и там не се виждало добре дали има съприкосновение. Доколкото свидетелят знаел, директорът също бил гледал записа, защото той вземал решенията. При проверката на.... ищцата казала, че иска среща в извънработно време, но свидетелят изпълнявал заповедта на директора и не решавал сам. На записа се виждало бутане, дърпане, хващане на ръце от страна на ищцата към К. Ц.. Имало допир на тела, едната натискала другата. Двете били на стената. К. Ц. тръгнала и те я притиснали на стената.

По искане на ответника съдът е изискал от УДВГД Пловдив към ДП „НКЖИ” и приложил към делото видеозапис от камера №10 на жп гара..., насочена към входната врата на Главна каса за дата...г. за времето от 15, 00ч. до 16, 00ч. Съдът е назначил и съдебно- техническа експертиза, заключението по която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Видно от заключението на вещото лице приложеният видеозапис съдържа 12 видеофайла. На всеки от файловете е налична информация за дата и час, а в долни десен ъгъл е налично името на камерата. Камера №10 се намира в горната част на коридор и е насочена към стая с табела „Главна каса”. Лицето, което се намира в същата стая по време на посещението на вещото лице, е К. Ц.. Вещото лице е извлякло на хартиен носител 6 броя кадри от видеозаписа, на които е видно физическо съприкосновение между лицата, които са влезли в стаята на главна каса и К. Ц.. На първия кадър се вижда лицето, което в съдебно заседание се установява, че е ищцата, което изблъсква К. Ц.. На втория кадър се вижда, че К. Ц. отблъсква от себе си същото лице (ищцата). На третия кадър се вижда как К. Ц. продължава с опитите си да отблъсне от себе си същото лице (ищцата). На четвъртия кадър се вижда лицето, което първоначално сяда до бюрото (П.Ж.) да отблъсква К. Ц.. На петия кадър се вижда отново как ищцата изблъсква К. Ц.. На шестия кадър се вижда как ищцата и П.Ж. заедно блъскат К. Ц.. Вещото лице не е установило данни за манипулация на видеозаписа. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че поради местоположението на видеокамерата на записа се вижда съприкосновение тяло в тяло, но ръцете не се виждат. След шестия кадър, извлечен на хартиен носител от вещото лице, се виждало как К. Ц. отива към прозореца и там с нея отиват и двете лица (ищцата и П.Ж.). Там се виждало някакво раздвижване, но понеже камерата не хващала целите тела, не можело точно да се каже какво се случва. К. Ц. напуснала помещението съвсем нормално, след като другите са излезли. Възможно е да е имало изблъскване и от двете страни, тъй като на записа се вижда съприкосновението тяло в тяло. И двете тела са активни. Записът е без звук. Имало е момент, в който К. Ц. сяда на стол и си кръстосва краката. Вещото лице не е констатирало да има чукане на вратата при първоначалното влизане на служителките в стаята. Вратата на стаята е била открехната, жените са влезнали, първата жена е седнала на стола до бюрото, след нея е влязла ищцата. Жената, която е влязла първа и седнала на стола, е жестикулирала с по-емоционални движения.

В съдебно заседание бе направен оглед на предоставения видеозапис в присъствието на страните. От видеозаписа се вижда, че в 15, 10ч. служителките П.Ж., ищцата, Н. Ч., К. Д. и М. П. влизат в стаята на К. Ц. без да чукат на вратата. П.Ж. не е била свидетел по делото и съдията-докладчик няма лични впечатления от нея, но всички свидетели безпротиворечиво обясняват хронологията на събитията, от която става ясно, че лицето, което първо влиза в стаята на К. Ц. и сяда до бюрото, е именно П.Ж.. Ищцата застава права близо до К. Ц., другите служителки стоят прави почти на входа на стаята, като не прави впечатление да се опитват да препречват изхода, а просто няма къде другаде да застанат. Вижда се на записа как П.Ж. обяснява разгорещено нещо на К. Ц., като активно жестикулира. Вижда се и ищцата, че говори, а другите служителки са с гръб към камерата и не става ясно дали се включват в разговора. Не се констатира К. Ц. да е притеснена от това посещение или от тона на разговора. В 15, 15ч. ищцата затваря вратата. В 15, 17ч. свидетелката К. Д. отваря вратата, излиза, и отново затваря вратата, а в 15, 18ч. същата свидетелка се връща. В 15, 19ч. К. Ц. отваря вратата, като държи телефон и ищцата прави знак да се мълчи, очевидно К. Ц. говори по телефона на високоговорител. В следващия момент се вижда ясно как ищцата бута и препречва К. Ц.. В 15, 20ч. се вижда как ищцата държи телефон зад тялото си по начин, че се опитва да го скрие, и го оставя на бюрото, след което отново ищцата бута К. Ц.. В следващия момент К. Ц. е в дъното на стаята, където се вижда как ищцата и П.Ж. я бутат. Макар в този момент камерата да не снима целите тела, положението и движенията на краката, които се виждат ясно, показват, че има бутане. В следващия момент К. Ц. се отскубва и излиза от стаята с телефон в ръка. Всички служителки излизат от стаята. След малко К. Ц. се връща в стаята. В 15, 27ч. К. Ц. си тръгва, заключва стаята.

Съдът при обсъждане достоверността на свидетелските показания следва да отбележи, че му е станало служебно известно, че по отношение на служителката П.Ж. също е наложено дисциплинарно наказание уволнение и служителката е предявила иск за обявяване на уволнението за незаконно, по който е образувано и разгледано гр.дело №3051/2024г. по описа на РС-Стара Загора. По това

гражданско дело е било проведено открито съдебно заседание преди откритото съдебно заседание по настоящото дело, в което са разпитани същите свидетели, изслушано е заключение на съдебно-техническа експертиза и е направен оглед на същия видеозапис от охранителната камера на жп гара Стара Загора. По този начин страните са запознати без съмнение с всички подробности от съдържанието на видеозаписа и съответно са били запознати и свидетелите на страната на ищцата, и то преди да дадат показания по настоящото дело.

Прави впечатление, че всички свидетели на страната на ищцата разказват събитията по един и същ начин, дори с еднакви думи. Помежду си те не си противоречат. Показанията им обаче противоречат на данните от видеозаписа. На първо място следва да се отбележи, че всички свидетелки, присъствали на срещата на...г. и влезли едновременно в стаята на главна каса – Н. Ч., К. Д., М. П. посочват по абсолютно еднакъв начин, че когато са стигнали до стаята на К. Ц., П.Ж. е почукала на полуотворената врата и е била поканена от К. Ц.. На видеозаписа без съмнение се вижда, че такова чукане на вратата не е имало, а служителките просто влизат в стаята. След като свидетелките не казват истината за този сравнително маловажен факт, съдът изпитва съмнения за истинността на показанията им в цялост. Съмненията се засилват и поради факта, че към момента на срещата и на даването на обяснения по повод на дисциплинарното производство, очевидно свидетелките, както и самата ищца не са знаели, че камерата записва и не са смятали, че действията им ще станат достояние на ръководството. Поради тази причина свидетелките и ищцата по толкова арогантен начин са дали обясненията си, поискани от ръководството, като не са обяснили нищо от срещата, а само са написали, че нищо нередно не се е случило и са отправили нападки към отговорника К. Ц. за нейните действия. След като свидетелките твърдят, че на срещата на....г. са били отправени такива обиди и заплахи от страна на К. Ц. към ищцата и към П.Ж., те са имали възможност да споделят тези факти с ръководството, като дадат исканите им обяснения, както и на самата проверка, протекла под формата на разговор на...г. Считайки обаче, че действията на ищцата и на П.Ж. ще останат неустановени от ръководството и обвиненията на К. Ц. ще останат непотвърдени, служителките не са дали никакви обяснения. Твърденията на свидетелките, че повод за съприкосновението между ищцата, П.Ж. и К. Ц. е било желанието на последната да ги „наснима”, звучи неправдоподобно. Ако свидетелките са считали, че не правят нищо нередно, че действително са отишли при отговорничката, за да обсъдят проблемите в работата, снимането със сигурност е нямало да помогне за решаване на проблемите им, но и е нямало с какво да навреди. Те не са имали какво да крият, за да откажат да бъдат снимани или самото желание за снимане да доведе до такава ескалация и физическо съприкосновение. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Н. Ч., К. Д., М. П. и К. К. в частта им, с която свидетелите обясняват за напрежение на работното място, за противоречия с ръководството, за които свидетелстват и подадените от служителите жалби до различни институции, както и за осъществената среща между тях и К. Ц. на...г. Относно случилото се на тази среща съдът приема показанията на свидетелите за недостоверни, като противоречащи на видеозаписа от охранителната камера.

Съдът приема за отчасти достоверни показанията на свидетелката К. Р. Ц.. При сравняването им с видеозаписа на охранителната камера прави впечатление, че свидетелката преекспонира събитията. Не става ясно по категоричен начин дали към момента на срещата свидетелката е знаела, че камерата записва, но с показанията си свидетелката се старае да подкрепи изложеното от нея пред ръководството в доклада от...г. На видеозаписа се вижда, че свидетелката е спокойна по време на срещата със служителките, няма момент, в който да иска да излезе от стаята, и служителките да не й позволяват. Действително има бутане, натискане в стената, вземане на телефони. Очевидно разговорът се води на висок тон, но никой не се намесва, може би останалите работещи на гарата са свикнали с такива разговори. На записа се вижда как свидетелката безпрепятствено напуска стаята си с телефон в ръка, след това се връща и не изглежда нито наранена, нито притеснена, нито е разплакана. Вижда се, че напуска работното си място в 15, 27ч., а според свидетелката Н. Л., К. Ц. й се е обадила едва към 16, 00ч. много разстроена, т.е. обаждането е било около половин час след като срещата е приключила и няма логика тогава К. Ц. да е била толкова объркана, че да не може да обясни какво се е случило. Съдът намира, че свидетелката К. Ц. е използвала ситуацията, но е преекспонирала действията на служителките в доклада си до ръководството и е преувеличила нараняванията, които твърди да е получила. В показанията си пред съда свидетелката се обърка дали от личния или служебния телефон е провела обажданията си до И.М. и до Н. Л., а и няма данни, които да потвърждават изложеното от нея, че служебният й телефон е бил разпилян. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката за осъщественото бутане, натискане и отнемане на телефон от страна на ищцата при срещата на...г., тъй като такива се установяват от записа на охранителната камера.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Н. Г. Л. и П. Н. К., тъй като те се подкрепят от писмените доказателства по делото, вътрешно логични са и няма данни за негативно отношение на свидетелите към която и да е от страните в конфликта.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Дисциплинарното производство, уредено от КТ, е регламентирано от норми от императивен характер, за спазването на които съдът следи служебно. На първо място в чл.195, ал.1 от КТ са уредени задължителните реквизити на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание – “Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.” Представената по делото Заповед №....г. на Директор ППП Пловдив съдържа всички задължителни реквизити – мотиви за наложеното наказание, подробно описание на нарушителя и нарушението на трудовата дисциплина, наказанието и законовото основание за налагането му. Описаното в обстоятелствената част на заповедта съответства на цитираните законови основания за дисциплинарната отговорност на работника.

Друга императивна норма, за спазването на която съдът следи служебно, е тази на чл.193, ал.1 от КТ, а именно – в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо да го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно производство. Важно законово изискване е и това, обясненията да са поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод.

Ответникът е изпълнил задължението си като работодател по чл.193, ал.1 КТ да поиска и даде възможност за обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. От ищцата са поискани и същата е дала обяснения относно посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, макар и заедно с още няколко служителки. Обясненията са депозирани в ответното дружество. При тези данни съдът не установява процесуални нарушения по чл.193 от КТ.

Отделно от това работодателят е назначил проверка, извършена на 28.03.2024г., при която комисия е имала възможността лично да изслуша всички участници в конфликта, за да установи точно фактите, но и по време на тази проверка ищцата е проявила арогантно поведение, като не е дала никакви обяснения, а е държала сметка на комисията за времето и начина на извършване на проверката.

Следващата императивна разпоредба, свързана с дисциплинарното производство, за спазване на която съдът следи служебно, е тази по чл.194, ал.1 от КТ. Същата урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. С изтичането им се отнема възможността да се наложи наказание по чл.188 от КТ. Двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ тече от откриване на нарушението. В конкретния случай срокът е бил прекъснат от ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност от страна работника и от времето за произнасяне на „Инспекция по труда” гр.Стара Загора по искането за даване на предварително разрешение, като съобразно това издадената заповед е в регламентирания от закона срок.

Както от текста на самата заповед, така и от приетите по делото писмени доказателства е видно, че работодателят е поискал разрешение от „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора за уволнението на ищцата, поради което е спазена и разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ.

Съдът следи служебно и за прилагането на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му – забележка, предупреждение за уволнение или уволнение, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, съобразно критериите на закона, посочени в чл.189, ал.1 от КТ: тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника и служителя с оглед конкретната ситуация. В конкретния случай се касае за нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.7, във връзка с чл.187, ал.1, т.10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение, а именно нарушение на Правила за етично поведение на служителите в „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД” в сила от 09.03.2017г.: Глава втора „Правила за поведение на служителите в дружествата”, т.7: „Не се допускат прояви на насилие и тормоз на работното място. Грубостите между служители са напълно неприемливи, всеки е длъжен да владее емоциите си …..” Съдът намира за несъстоятелно твърдението на ищцата, че никой не я запознал изрично срещу подпис с правилата за етично поведение. В представените от ответника две длъжностни характеристики, подписани от ищцата, е предвидено, че тя трябва да познава Правила за етично поведение на служителите в „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, както и редица други нормативни и вътрешноведомствени актове. Видно от Заповед №60-06- 147/19.02.2024г. на Директора на ППП-Пловдив, ищцата е наказана с дисциплинарно наказание „забележка” също заради неспазване на правилата за етично поведение на служителите. Съдът споделя аргументите на ответника, от една страна, че ищцата е следвало да направи необходимото да се запознае с тези правила, особено след като вече веднъж е наказана за неспазването им, и от друга страна, че недопускането на прояви на насилие на работното място не е някакво специфично правило, което непременно е трябвало да бъде разписано, за да бъде спазвано. Касае се за елементарно възпитание и поведение на уважение и етика към колегите на работното място, каквото ищцата не е спазвала нееднократно. Поведението на ищцата в конкретния случай – блъскане, бутане на К. Ц., отнемане на телефона от ръцете й, както и липсата на каквато и да била критичност към създалата се ситуация, което се установява от дадените от ищцата обяснения и поведението й при извършената проверка на...г., обуславят тежест на нарушението, която съответства на наложеното наказание. Следва да се отбележи, че не е нужно да бъде установено, че К. Ц. е имала някакви конкретни наранявания по ръцете, или другаде, за да се приеме, че е имало недопустимо физическо съприкосновение. Не е нужно нарушението на ищцата да е такова, че да е довело до някакъв травматичен резултат. Поради тази причина съдът не следва да обсъжда факта дали К. Ц. има белези по ръцете или установените от личния й лекар травматични увреждания са достоверни.

Съдът намира, че работодателят е провел дисциплинарното производство съобразно законовите разпоредби. Заповедта отговаря на изискванията на чл.192 и чл.195, ал.1 КТ, тъй като в нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които законът предпоставя като условие за законност. В заповедта е посочен нарушителят и е описано нарушението на трудовата дисциплина, така, както е възприето и оценено от работодателя, с всички негови обективни и субективни признаци, като е налице и съответствие между посоченото правно описание и фактическите обстоятелства.

От анализа на обсъдените по делото доказателства съдът достигна до извода, че ищцата е извършила нарушението, за което й е наложено дисциплинарно наказание. Същата е допуснала проява на грубост, насилие и тормоз на работното място. Съдът не споделя изложените в исковата молба доводи, че по време на срещата на...г. ищцата не е била на работа, а нарушението на трудовата дисциплина може да се осъществи само в работно време. Действително ищцата не е била на работа на...г., но осъществените от нея действия са на работното й място, по повод и във връзка със служебните й задължения, и са по отношение на друг служител на ответното дружество, който е отговорник на ищцата. Самото нарушение на трудовата дисциплина е такова, че не е необходимо служителят да е на работа, за да осъществи неговия състав.

Съдът намира, че действително с действията си ищцата е нарушила Правилата за етично поведение на служителите в „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, което от своя страна представлява неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение, като това неизпълнение е тежко нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.190, ал.1, т.7, във връзка с чл.187, ал.1, т.10 от КТ.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че дисциплинарното уволнението е извършено законосъобразно на доказаното основание, а предявеният иск за неговата отмяна е неоснователен.

С оглед акцесорния характер на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, уважаването му е обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. След като съдът приема, че главният иск за отмяна на дисциплинарното наказание е неоснователен, неоснователен се явява и обективно съединеният с него иск за възстановяване на предишната заемана от ищеца работа.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ - уважаването на този иск също предпоставя отмяна на уволнението, като незаконосъобразно, и предвид приетите от съда изводи в обратна насока, той също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК, съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 350, 00лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 900, 00лв. за възнаграждение за вещо лице.

Воден от горните мотиви и на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, съдът