Решение № 21 от 22.1.2026 г. на Районен съд - Лом по дело № 1713/2025 г.

Районен съд - Лом22.01.2026 г.докладчик Лилия Йорданова Любенова Димитрова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д. И. К., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••••••••, срещу ••••••••• „•••••••••“ гр. •••••••••, представлявано от ••••••••• И. Е. Д., искове с правна квалификация по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № •••••••••г. на •••••••••а на РУО •••••••••, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, считано от •••••••••. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответника, както и за възстановяване на ищцата Д. И. К., ЕГН •••••••••• на предишната й работа на длъжност „•••••••••” на ••••••••• „•••••••••” гр.•••••••••, обл.•••••••••. На основание чл. 78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1 от ГПК, ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. ••••••••• да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Лом, държавна такса в размер на 81,81 евро /осемдесет и едно евро и 81 евроцента/. Решението подлежи на обжалване пред ОС ••••••••• в двуседмичен срок от 22.01.2026г. (датата на обявяването съобразно чл. 315, ал. 2 ГПК). Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал.2 ГПК. Съдия при Районен съд – Лом: _______________________

Мотиви

Делото е образувано по предявени искове от Д. И. К., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••••••••, срещу ••••••••• „•••••••••“ гр. •••••••••, представлявано от ••••••••• И. Е. Д., с правна квалификация по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ, като се иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед •••••••••г. на ••••••••• РУО •••••••••, МОН, като бъде отменено, както и да бъде възстановена ищцата на предишната си работа на длъжност „•••••••••” на ••••••••• „•••••••••” гр.•••••••••, обл.•••••••••.

Ищцата твърди, че на •••••••••. е сключила трудов договор № •••••••••/•••••••••. с РУО •••••••••, представлявано от Т. Т., по силата на който й било възложено да изпълнява длъжността „•••••••••”, с място на работа ••••••••• „•••••••••” гр.•••••••••, обл.•••••••••, до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Със Заповед № •••••••••г. на •••••••••а РУО •••••••••, МОН бил обявен конкурс за заемане на длъжността „•••••••••” на ••••••••• „•••••••••”, гр.•••••••••, в който участвала и ищцата. Твърди се, че с Протокол № 3 на •••••••••стваща ••••••••• от •••••••••., който е оспорен от нея, К. била уведомена за окончателния резултат от проведения конкурс, като първото място било спечелено от И. Е. Д.. Със Заповед № •••••••••г. на •••••••••а РУО •••••••••, МОН, която изцяло е оспорена от ищцата, връчена й на •••••••••., било прекратено трудовото й правоотношение на осн. чл.325, ал.1, т.8 от КТ. Ищцата оспорва изцяло прекратяването на трудовото си правоотношение. Счита уволнението си за незаконосъобразно, поради незаконосъобразно проведен конкурс, както и че не е налице основанието за прекратяване на трудовия й договор. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна поради следните съображения - липса на мотиви и фактически основания - т.к. заповедта не съдържа конкретни и обосновани причини за освобождаване преди приключване на съдения контрол върху конкурса, нарушение на принципите на обективност и безпристрастност в ••••••••• – т.к. са участвали лица, намиращи се в роднинска връзка (•••••••••), дискриминационно отношение и злоупотреба с право чрез форсирано издаване на заповедта, въпреки, че резултатите от конкурса се оспорват по съдебен ред, липса на законосъобразно предварително изпълнение по чл. 60 АПК.

Твърдят се нарушения на конкурсната процедура, неправилно проведен конкурс, опорочено провеждане на конкурса, поради опорочена конкурсна процедура. Сочи се, че ••••••••• и издадените от нея актове не могат да бъдат годни законови основания за прекратяване на трудовото

правоотношение на ищцата. Твърди се, че не е възникнало валидно трудово правоотношение при специалните изисквания на чл.90 и сл. от КТ с обявения от ••••••••• за спечелил конкурса И. Е. Д.. Релевира се, че конкурсът е проведен формално, като не са спазени принципите на свободна и лоялна конкуренция. Твърдят се допуснати нарушения на конкурсната процедура, регламентирана в Наредба № •••••••••г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността „•••••••••” в държавните и общински институции в системата на ••••••••• и училищно образование. Твърдят се нарушения на чл.20-26 на ••••••••• за създаване, устройството и дейността на обществени съвети към ••••••••• и •••••••••та. Съгласно чл. 270 от Закона за ••••••••• и ••••••••• образование и издадения въз основа на него Правилник определянето на ••••••••• на обществен съвет, какъвто участник се явява участващата в конкурсна комисия •••••••••, трябва да бъде извършено при спазване на строги процедурни правила. Оспорено е нейното участие в комисията - поради нарушения на чл.20, ал.2 от ••••••••• - няма поставена покана за заседание на ••••••••• на място за обявления в ••••••••• или на интернет страницата му най-малко десет дни предварително. Твърдят се и нарушения на чл.21, ал.1 от ••••••••• - няма потвърждения на •••••••••те на ••••••••• за участие в заседанието му, за преценка на необходимия кворум при вземане на решенията му, както и нарушение на чл.24 от ••••••••• – ищцата твърди, че не е била уведомена като изпълняваща към онзи момент длъжността „•••••••••“ и в качеството й на такава по надлежния ред за предстоящото заседание на •••••••••, за деня, часа и мястото на провеждането му, както и че не е запозната с дневния ред на същото, т.е. не е съобразено правото й на участие в заседанието. Твърдят се нарушение на чл.25, ал.2 от ••••••••• - липсва входиран протокол от заседанието в деловодната система на ••••••••• в указания тридневен срок от провеждането му, липсва поставен протокол от заседанието, на мястото за обявяване или на интернет страницата на •••••••••. Твърди се и нарушение на чл.26, ал.1 от ••••••••• - в ••••••••• липсва съхранен в архивите на ••••••••• протокол от заседанието. Поради горното според ищцата липсва законосъобразен, валиден, надлежен акт, с който по установения в ••••••••• начин да е избран ••••••••• на ••••••••• за член на ••••••••• така, както е регламентирано в чл.16, ал.1, т. 12 от същия. Указаните по-горе нарушения изключват законосъобразен избор и участие на ••••••••• в ••••••••• и обосновават незаконосъобразността на постановените от нея актове по конкурсната процедура, както и нарушения на чл.18, ал.1 и чл.19, ал.1 от Наредба № •••••••••г. за провеждането на конкурси за заемане на длъжността „•••••••••” в държавните и общинските институции в системата на ••••••••• и ••••••••• образование, които указват, че ••••••••• се назначава при определен състав. Сочи се, че липсва легитимна конкурсна комисия при провеждане на конкурса, поради незаконосъобразно участие в нея на •••••••••, както и че е налице конфликт на интереси между участниците в ••••••••• - ••••••••• и ••••••••• - ••••••••• на Община •••••••••, поради което се твърди нарушение на чл.81, ал.1 от ЗПК. Указаните по-горе лица са в отношения •••••••••, т.е. свързани такива, поради и което ••••••••• е следвало, да се отведе. Наличието на свързаност между двама от •••••••••те на ••••••••• обосновават и съмненията на ищцата за липса на безпристрастност и обективна преценка на решенията, респ. актовете на комисията, както и на оценяването й. Според ищцата съмненията й за безпристрастност и обективност на указаните по-горе лица са обосновани и поради недеклариране от тяхна страна на факта на свързаност. Твърди се, че наличието на конфликт на интереси между указаните лица, води до извода на съществен порок на постановените актове.

Сочи се за нарушения чл.23, ал.3 от Наредба № •••••••••г., който указва, че писменият изпит, в който ищцата е участвала, следва да е анонимен и че всеки кандидат попълва формуляр за лични данни, който се запечатва в плик малък формат. Твърди се, че анонимността като ключова гаранция за обективност и равнопоставеност на участниците в конкурса, е сериозно компрометирана, поради това че отговорите им са отбелязвани директно върху разпечатания текст, като не е използван отделен лист за отговори, нито друг документ с уникален идентификатор, липсвал индивидуален код, номер или баркод върху изпитните листове, който да гарантира, че проверената работа е именно на съответния кандидат, изложени са съмнения за подмяна на изпитните работи, тъй като на места се ограждат отговори и текста на теста не се попълва от самия кандидат. Поради горното се твърди липса на реална гаранция за анонимност. Твърди се, че поради изложеното конкурсната процедура е неправилно проведена, поради което е опорочена.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В същия се сочи, че искът е недопустим, предвид обстоятелството, че заповедта за уволнение е издадена от РУО •••••••••. С оглед горното се сочи, че ответникът е ненадлежна страна. Сочи се и че искът е неоснователен. Ищцата е била назначена като ••••••••• временно – до обявяване и спечелване на конкурс. Такъв бил проведен и след това за ••••••••• на ••••••••• е назначено лицето, което е спечелило. Ищцата е имала възможност като участник в конкурса да оспори резултатите от него, доколкото това е допустимо по закон, но не и да оспорва прекратяването на трудовото й правоотношение като •••••••••.

В откритото съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Л. Г. от МАК. Поддържат се така предявените искове, твърди се, че конкурсната процедура е опорочена и предвид обстоятелството, че кандидатът, който я е спечелил, не е представил необходимите документи за кандидатстване и в частност – представил е не •••••••••, а •••••••••, като се иска постановяване на решение, с което да бъдат уважени исковете.

Ответникът се представлява от ••••••••• на ••••••••• И. Е. Д. и от адв. Н.А. от МАК, поддържа се отговора на исковата молба и се иска отхвърляне на исковете, като преценката е предоставена на съда. Постъпила е писмена защита, като съдът не е предоставял срок за такава, нито е имало отправено искане в съдебно заседание да бъде предоставена възможност за депозирането й. Поради това съображенията в нея не следва да бъде обсъждани – като депозирани след приключване на устните състезания.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 2 от КТ. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи съществуването на трудово

правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент – обстоятелства, които по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът с доклада по делото е отделил като безспорни, т.к. страните не спорят, че ищцата е работила на длъжността „•••••••••“, а към момента на депозиране на исковата молба – трудовото й правоотношение е било вече прекратено.

По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ в тежест на ответника е да установи, че са спазени формалните изискванията за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, в това число, че заповедта е издадена от компетентно лице; съдържа изискващите се от закона реквизити; спазена е процедурата по уволнението и връчването на заповедта, настъпили са съответните основания – провеждане на законосъобразен конкурс и постъпване на работа от страна на служителя, който го е спечелил.

Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е обусловен от иска за признаване уволнението за незаконно. Следва да бъде установено от работодателя дали не са настъпили обстоятелства, при които да е налице пречка за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Настоящият състав намира, че е налице подведомственост на спора, както и интерес от търсената защита. Исковете са предявени пред родово и функционално компетентния съд. Относно процесуалната легитимация на страните, съдът намира, че искът е предявен от и срещу надлежна страна. В т.1 от мотивите на ТР 1/2010г. от 30.03.2012г. на ОСГК на ВКС е посочено, че по правило, установено в чл.61, ал.1 КТ, трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя, т.е. те са страни по него. Определянето на работника/служителя като страна по трудов договор и респективно - като страна по трудов спор, не води до различия в теорията и съдебната практика. А кой е работодател следва от легалната дефиниция, дадена в пар.1, т.1 ДР на КТ. Съгласно чл.61, ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В цитираното ТР като пример е посочена разпоредбата на чл.37 от Закона за народната просвета /ЗНП/ - отменен, която е аналогична на действащата към момента нормативна уредба – чл. 217 •••••••••, в частност ал. 2, съгласно която •••••••••ът на регионалното управление на образованието сключва и прекратява трудовите договори с •••••••••ите на общинските •••••••••, държавните неспециализирани •••••••••, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, както и центровете по чл. 49, ал. 3 , чиято дейност не се организира от •••••••••, както и астрономическите обсерватории. В цитираното ТР 1/2010г. е пояснено, че систематическото и логическото тълкуване на посочените норми налага изводи, че длъжностите, трудовият договор за които се сключва при условията на чл.61, ал.2 КТ, са предвидени за заемане при работодатели, характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери – на образованието, на здравеопазването, на социалната политика и други, както и че в тези случаи законът овластява /възлага на/ висшестоящият спрямо работодателя /юридическо лице/ едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19 Закона за администрацията /ЗА/ /а не администрацията, която той ръководи/, на който са предоставени правомощия за упражняване на управление, ръководство, координиране и/или контролиране на такива институции при осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера, да сключва трудовите договори за длъжности, в чиито трудови функции се включва и представляването на работодателя по трудовите правоотношения с него, т.е. упражняването на работодателска власт.

Сключването на трудов договор по този ред обаче не води до изключение от правилото по чл.61, ал.1 КТ, в който смисъл е

непротиворечивата съдебна практика. По изричната разпоредба на закона – чл.61, ал.2 изр.2 КТ – и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието (учреждението), в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т.е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен ••••••••• /като негов •••••••••ен орган/ при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности. Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато компетентност му е изрично предоставена в посочените случаи и каквато следва по аргумент от чл.192, ал.2 КТ. Този извод следва и от обстоятелството, че субективното право за прекратяване на трудовия договор, предвидено в КТ, в т.ч. и чрез налагането на дисциплинарно наказание уволнение, принадлежи на работодателя във всички случаи на възникване на правоотношението въз основа на такъв договор, независимо дали той е сключен по реда на чл.61, ал.2 КТ /с оглед липсата на предвидено изключение в този смисъл/. За осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то

/волеизявлението/ и в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат работодателя, само който поради това е засегнат и от споровете по исковете по чл.344, ал.1 КТ във връзка със законността на уволнението, което го определя като надлежна /процесуално легитимирана/ страна – ответник по тях.

Въз основа на гореизложеното, част от мотивите на цитираното ТР, следва, че надлежен ответник по иска с правно основание чл. 344, ал.1 КТ, предявен от ••••••••• на ••••••••• (общинско в случая), чиито трудов договор е сключен и прекратен от РУО, е •••••••••, което се явява работодател по смисъла на § 1, т.1 ДР КТ. Трудовият договор с ••••••••• на ••••••••• се сключва с •••••••••а на РУО по силата на чл. 217, ал. 2 •••••••••, но от това не следва изключение от правилото на чл. 61, ал. 1 КТ /в т. см. и решение № 276 от 04.06.2012г. по гр. д. № 1380 по описа за 2009г. на ВКС/. Тоест налице е процесуална легитимация на страните, като исковете са предявени от и срещу надлежна страна по спора.

От горното следва, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Установи се по делото от представения трудов договор № •••••••••/•••••••••., че ищцата на •••••••••. е била назначена на длъжност „•••••••••“ на ••••••••• „•••••••••“ гр. ••••••••• за определено време: до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Съгласно договора служителят се задължил да встъпи на работа от •••••••••.

От постъпилите документи от РУО ••••••••• с писмо с вх. № 9825/09.10.2025г., приети по делото като писмени доказателства, се установи, че при встъпването си на •••••••••. на Д. К. е връчена длъжностна характеристика за длъжността „•••••••••“ на общинско и държавно неспециализирано ••••••••• в област ••••••••• срещу подпис.

По делото са приобщени документи за свикване и учредяване на Обществен съвет към ответното •••••••••, вкл. протокол № 1 от •••••••••г. от проведено събрание за излъчване на •••••••••и на родителите в ••••••••• към ••••••••• „•••••••••“ гр. •••••••••, видно от който като •••••••••и в този съвет са избрани ••••••••• Т., •••••••••, •••••••••, ••••••••• и •••••••••. Избрани са за резервни ••••••••• лицата •••••••••, •••••••••, •••••••••, •••••••••, •••••••••, а за ••••••••• е избрана ••••••••• Т..

По делото е представена и заповед № ••••••••• от •••••••••г. на •••••••••а на РУО •••••••••, с която е определен броят и •••••••••те на ••••••••• към ответното ••••••••• – съобразно посочените в цитирания протокол от •••••••••г. лица.

Със посоченото по-горе писмо с вх. № 9825/09.10.2025г., постъпило по делото, е представено в заверен препис цялото трудово досие на ищцата. Видно от същото между Д. К. и •••••••••а на РУО ••••••••• било сключено и допълнително споразумение № •••••••••г. за промяна на основното месечно трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит.

На •••••••••. със заповед № ••••••••• на •••••••••а на РУО ••••••••• Т. Т. бил обявен конкурс за заемане на длъжността „•••••••••“ на няколко •••••••••, сред които ••••••••• ••••••••• „•••••••••“ гр. •••••••••. В същата са посочени изискванията към кандидатите за заемане на длъжността, на които, видно от подадените заявления за кандидатстване и приложенията им, отговарят както Д. К., така и И. Д. (за което впрочем по делото не се спори), начина на провеждане на конкурса, необходимите документи за участие, място и срок за подаването им. Заповедта била публикувана в национален седмичник за образование и наука „•••••••••“, съобразно изискванията на нормативните актове (в частност чл. 6 от Наредба № 6/•••••••••., изд. от •••••••••).

С писмо от •••••••••г. от РУО •••••••••, адресирано до ••••••••• на Община •••••••••, било поискано в срок до •••••••••. да бъде изпратено в РУО ••••••••• предложение за включване на ••••••••• на Община ••••••••• в комисията за провеждането на конкурса за общински ••••••••• от общината, за които е обявен конкурс, като се посочат и двама резервни •••••••••. В отговор на молбата на •••••••••. от ••••••••• на Община ••••••••• било изпратено писмо, в което е посочено лицето ••••••••• за ••••••••• в комисията за провеждане на конкурса. За резервни ••••••••• са посочени ••••••••• и •••••••••.

Във връзка с конкурса на •••••••••г. от РУО ••••••••• до ••••••••• Т. – ••••••••• на ••••••••• на ••••••••• „•••••••••“ гр. •••••••••, било изпратено писмо с молба в срок до •••••••••. да се изпрати на РУО ••••••••• предложение за включване на ••••••••• на ••••••••• на ••••••••• в комисията за провеждане на конкурса като се посочат и двама резервни •••••••••.

Към материалите от конкурсната процедура, приобщени по делото, е приложен протокол № •••••••••г. за проведено заседание на обществен съвет към ответното ••••••••• с вх. номер на РУО •••••••••: •••••••••. Видно от същия на •••••••••. било проведено ••••••••• без да са посочени присъствалите лица и да са видни подписите на същите, при което били взети следните решения: била избрана ••••••••• Т. за член на комисията при провеждане на конкурса за длъжността ••••••••• на •••••••••, за резервни ••••••••• били избрани ••••••••• и •••••••••.

Установи е, че И. Д. е депозирал заявление заедно с останалите изискуеми документи за кандидатстване в процесната конкурсна процедура, вкл. приложена ••••••••• на ••••••••• за периода 2025г.-2028г., като същото е входирано с № •••••••••/•••••••••.

Д. К. също е депозирала заявление ведно с останалите изискуеми документи за кандидатстване, вкл. приложена ••••••••• за ••••••••• на ••••••••• за периода 2025-2028г., като същото е входирано с № •••••••••/•••••••••.

Видно от приложения по делото протокол № •••••••••г. било проведено заседание на Комисията за допускане на кандидатите до участие в конкурса за заемане на длъжността „•••••••••“ на общински и държавни неспециализирани ••••••••• и ЦСОП на територията на област •••••••••, обявен със заповед № ••••••••• и 474/•••••••••. на •••••••••а на РУО •••••••••. В същото участвали •••••••••ят ••••••••• и •••••••••те ••••••••• и •••••••••. В срока за подаване на документи за конкурса - до •••••••••., за ••••••••• „•••••••••“ гр.••••••••• били подадени три заявления – от •••••••••, от И. Е. Д. и от Д. И. К., като с посочения протокол до конкурс са допуснати и тримата въз основа на представените и разгледани документи.

До Д. и К. на •••••••••. били изпратени от страна на РУО ••••••••• уведомителни писма, че са допуснати до участие в процесния конкурс, като им било указано, че писменият изпит ще се проведе на •••••••••. от 09:30ч. в гр.••••••••• на указаното в писмата място.

Във връзка с процесната конкурсна процедура •••••••••а на РУО ••••••••• издал заповед № •••••••••г., с която назначил следната комисия за провеждане на конкурса за длъжността „•••••••••“ на ответното •••••••••: •••••••••: ••••••••• – ••••••••• на отдел ••••••••• в РУО •••••••••, •••••••••: ••••••••• – ••••••••• в РУО •••••••••, •••••••••-••••••••• в РУО •••••••••, •••••••••-••••••••• „Образование, култура и спорт“ в Община •••••••••, ••••••••• Т. – ••••••••• на ••••••••• при ответното •••••••••. За резервни ••••••••• били избрани: •••••••••, Д. •••••••••, •••••••••, •••••••••, •••••••••, •••••••••. С цитираната заповед на комисията било възложено задължението да проведе конкурса по реда и условията, определени в Раздел VI „Провеждане на конкурса“ и Раздел VII „Класиране на кандидатите“ от Наредба № 16 от •••••••••.

Видно от съставения протокол № 1 от проведено заседание на комисиите, определени със съответните заповеди на ••••••••• на РУО ••••••••• (вкл. тази, определена със •••••••••г.) за провеждане на конкурсната процедура за длъжността „•••••••••“ на държавни

неспециализирани и общински ••••••••• и ЦСОП в област •••••••••, на •••••••••те на комисиите били разяснени правилата за провеждане на етапите от конкурса, вкл., че писменият изпит е чрез решаване на тест, като на място на всеки кандидат са осигурени един голям плик за теста и малък плик с формуляр за личните данни. Преди започване на писмения изпит кандидатът е следвало да попълни формуляра, който поставя в малкия плик и го запечатва. Пликът остава на масата пред кандидата. Т.к. писменият изпит следва да е анонимен, след приключване на работата кандидатът следвало да постави решения тест заедно с малкия запечатан плик в плика, който е голям формат, и да го запечата.

В този протокол от проведено заседание на комисиите е посочена и процедурата за засекретяване и последващо разсекретяване на тестовете. Разяснено е и как протича процедурата във втората част – събеседване с кандидата, както и оценяването на кандидатите на двата етапа. Посоченият протокол е подписан от •••••••••те на комисиите, като за член на ••••••••• на ответното ••••••••• подпис е положила •••••••••, а за излъчен от Община ••••••••• член – •••••••••.

•••••••••те на комисията са подписали декларации за конфеденциалност и неразгласяване на личните данни на кандидатите, приложени по делото в заверени преписи.

Видно от приложения протокол за разпечатване на изпитните варианти на теста на •••••••••. в 9:55ч. били разпечатани ••••••••• броя от вариантите на теста, равен на броя на явилите се кандидати, като действията са извършени в присъствието на посочените в протокола лица, които са положили подписите си за това.

От представения формуляр на кандидата, участник за длъжността „•••••••••“ в ответното ••••••••• – Д. К., кандидат с отбелязан •••••••••, се установи, че получените от нея точки на теста били 36т. Представен е формуляр и на кандидата И. Д. – под ••••• видно от който същият е получил 30 т.

Към материалите е приложен протокол № 2 за резултатите от проведения писмен изпит – тест, от •••••••••. Видно от същия на конкурса за длъжността „•••••••••“ в ответното ••••••••• са се явили и тримата допуснати кандидати –Д. К., И. Д. и •••••••••, но до втори етап на конкурса са допуснати само първите двама. Посоченият протокол е подписан от •••••••••те на комисията: ••••••••• – •••••••••, ••••••••• – •••••••••, •••••••••, ••••••••• и •••••••••.

Видно от протокол за разпечатване на варианти за казуси на •••••••••. в 9:50ч. вариантите на казуси и отговорите към тях са разпечатани и поставени в пликове по видове ОИ. На пликовете са поставени съответните номера и са запечатани, като това е станало в присъствието на посочените в протокола лица, за което същите са се подписали.

На •••••••••. бил проведен втори етап от конкурса с двамата допуснати кандидати за мястото в ответното •••••••••. Към материалите, депозирани от РУО ••••••••• във връзка с конкурсната процедура, са приложени и формуляри, попълнени от всеки от •••••••••те на изпитната комисия за оценка на двамата кандидати при проведеното събеседване /л.225 до л.234 от делото/. Бил съставен и протокол № 3 от проведен конкурс за длъжността „•••••••••“ на ответното ••••••••• от •••••••••., подписан от •••••••••я ••••••••• и •••••••••те - •••••••••, •••••••••, ••••••••• и •••••••••. В цитирания протокол е посочен като резултат от събеседването – 20т. за кандидата Д. К. и 31 т. за кандидата И. Д., като на първо място е класиран последният.

Било сключено впоследствие споразумение № •••••••••/•••••••••. между И. Д. и •••••••••а на РУО •••••••••, като била уговорена дата на встъпване в длъжност – •••••••••.

По делото не се спори, че лицето, спечелило конкурса, е постъпило на работа, като дори самата ищца е посочила това обстоятелство.

Със заповед № •••••••••г. на •••••••••а на РУО ••••••••• било прекратено трудовото правоотношение с Д. И. К., считано от •••••••••., с място на работа: ••••••••• „•••••••••“ гр. •••••••••, на длъжност „•••••••••“, като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено „с постъпване на работа на служителя, който е спечелил конкурса“.

Заповедта е връчена на ищцата на •••••••••., което и самата тя е заявила в молбата си с вх. № •••••••••г.

Видно от приложените по делото справки се установи, че ••••••••• е в граждански брак с •••••••••, който е брат на •••••••••, т.е. ••••••••• и ••••••••• са роднини по ••••••••• линия съгласно чл. 76 СК.

От приложените документи от КПК се установява, че е имало проверка по сигнал с вх. № •••••••••г. касателно посоченото по-горе родство между ••••••••• на изпитната комисия, завършила с решение № •••••••••г. на КПК, в което е посочено, че липсват основания за образуване на производство за конфликт на интереси по депозирания сигнал, поради липса на лице, заемащо публична длъжност по см. на чл. 6,ал. 1 ЗПК. Сигналът е препратен на Община ••••••••• с указание след приключване на проверката КПК да бъде уведомена за резултатите. В тази връзка е било входирано писмо в КПК на •••••••••. от Община •••••••••, представлявана от •••••••••, в което е посочено, че при допълнителна проверка е установено, че ••••••••• е в роднинска връзка с •••••••••, която първоначално е била определена за резервен член на комисията, но впоследствие е взела участие в работата й. Към момента на определянето на •••••••••я на общината не е била налице информация за останалите •••••••••. В писмото е посочено още, че в действащата нормативна уредба на ••••••••• и Наредба •••••••••г. не се предвижда забрана за участие на ••••••••• на комисията, които са в роднинска връзка по между си. Предвидена е несъвместимост само когато член на комисията е в роднинска връзка с кандидат за съответната длъжност.

Представените от ищцата подписки в нейна подкрепа са неотносими към предмета на делото. Същото се отнася и за представените документи по повод извършена проверка от РУО ••••••••• във връзка с конкурсна процедура, провеждана при ответника във връзка с вакантни места за длъжността „•••••••••“.

По делото са разпитани като свидетели •••••••••, ••••••••• в ответното ••••••••• от •••••••••. до •••••••••, и ••••••••• – член на •••••••••. Св. ••••••••• е посочил, че след проведеното през м.март 2025г. събрание за конституиран •••••••••, не разполага с информация да е провеждано друго заседание, както и че според него е била нарушена процедурата по свикване и провеждане на събрание на ••••••••• за излъчване на член, който да участва в процесната комисия във връзка с провеждания конкурс за ••••••••• на •••••••••. Същият е заявил, че е налице разлика между ••••••••• за ••••••••• на институцията, като изискуем документ за участие в конкурсната процедура, и ••••••••• на институцията. В по-голямата си част показанията на посочения свидетел касаят преразказ на нормативни документи, като задължение на съда е да е запознат с тях, поради което в тази част показанията на свидетеля не следва да бъдат вземани предвид с оглед принципа „Jura novit curia”. Св. ••••••••• е посочила, че през м.март 2025г. е била избрана за член на ••••••••• при ответното •••••••••, но към момента не знае дали е член на този съвет, т.к. оттогава няма възможност да ходи поради това, че работи. След м.март 2025г. свидетелката е посочила, че не е била „викана“ и не е ходила на заседания, заявявайки „не сме били уведомени за нещо да са ни викали“. В посочените части съдът кредитира свидетелските показания като дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица.

По делото се доказа (а и не се спори) съществуването на трудово правоотношение между страните по делото през сочения от ищцата период, както и прекратяването на същото, считано от •••••••••.

Съгласно чл. 96, ал. 1 КТ трудовото правоотношение за конкурсна длъжност възниква с лицето, което е класирано на първо място, от деня, в който то е получило съобщението за резултата. След възникването на трудовото правоотношение страните могат да сключат договор по чл. 107 КТ, с който да уредят по-детайлно отношенията си, но този договор има за предмет едно вече съществуващо трудово правоотношение, което може да бъде променено или прекратено, но не може да възникне втори път (затова законодателят нарича този договор споразумение). Съгласно чл. 96, ал. 3 КТ изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа на лицето, спечелило конкурса. В този момент то „заема длъжността“ и това е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето, изпълнявало длъжността за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ. Как ще се развият впоследствие правоотношенията между работодателя и лицето, спечелило конкурса, е без значение в отношенията между работодателя и лицето, изпълнявало длъжността за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс /така решение № 821 от 09.03.2011г. по гр.д. № 445/2009г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Съгласно чл. 96, ал. 4 КТ а ко лицето не постъпи на работа в срока по ал. 2 (2-седмичен срок от получаването на съобщението за резултата от конкурса, а при уважителни причини - до 3 месеца), трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. В този случай трудовото правоотношение възниква със следващия в класирането участник в конкурса, за което той се уведомява писмено.

По делото не се спори (а и се доказа от събраните доказателства), че И. Д. – лицето, което е спечелило конкурса, е заело длъжността и е постъпило на работа още на •••••••••. Видно от материалите по делото на осн. чл. 35, ал. 1 от наредбата вр. чл. 107 КТ е било сключено и споразумение от •••••••••. /приложено по делото/.

Като съображения за незаконосъобразност на уволнението от страна на ищцата се излагат доводи за незаконосъобразно провеждане на самия конкурс, поради което последната счита, че не е налице основанието за прекратяване на трудовото й правоотношение. Така спорът в настоящото производство е дали конкурсната процедура е била проведена законосъобразно, т.к. това е въведеното от ищцата основание. Посочени и пояснени са фактите и обстоятелствата, които според нея са опорочили конкурса.

Следва да се посочи, че първоинстанционният съд няма право да обсъжда и разглежда твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, които ищецът не е предявил. Той не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са посочени от ищеца в исковата молба /така решение № 637 от 27.10.2010г. по гр.д.№ 883/2010г. на ВКС/.

Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят (както е указано и с доклада по делото), е необходимо в съдебното производство той да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение.

При иск, с който се оспорва законността на уволнение, необходимото обстоятелствено съдържание по предмета на спора се задава от ищеца с посочване основанията, при които се оспорва упражнено от ответника потестативно право на уволнение. Излагането на фактическите обстоятелства въз основа на които ищецът оспорва уволнението в трудовия спор, са от съществено значение за съда, който само в рамките на посоченото може да изследва подлежащите на доказване факти по законосъобразността на уволнението. Съдът не може да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават или не са сторили това своевременно (решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/2013 г., ІІ г. о., ВКС решение № 113/2017 по гр. д № 3842/2016 г. 3-то г. о )., нито да се произнася по невъведени възражения (решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. , І г. о., ВКС). След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава (решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. дело № 1416/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 66 от 26.05.2010 г. по гр. дело № 1471/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 19/2014 гр. дело № 4322/2013г.) По-специално при оспорване на уволнение като незаконно съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които според уволненото лице опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение (решение № 158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г., ІV г. о., решение № 23/2016 по гр. д. № 4553/2015 г. ІV г. о, решение № 205/13 гр. д. № 1244/2012 г. на 4-то г. о на ВКС, решение № 273/04.06.2012 г. по гр. дело № 1566/2010 г., решение № 237/09.07.2012 г. по гр. дело № 1460/2010 г. на състав на ВКС, ІV г. о., решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр. дело № 1532/2010 г., на ВКС, IV г. о., решение № 290/2012 гр. дело № 882/2011 г. ІV г. о на ВКС).

Правилата за провеждане на конкурс, регламентирани в Раздел IV, гл. Първа от КТ, установяват общите условия за допускането на кандидатите и реда за провеждането му. Решението на комисията по провеждане на конкурса не е предмет на съдебна проверка, тъй като преценката й за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, е въпрос на целесъобразност. В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обаче съдът извършва проверка доколко проведеният конкурс е отговарял на общите изисквания, установени в закона, с оглед зачитане последиците от провеждането му. В този смисъл е решение № 796 от 22.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2002 г., III г. о. В този смисъл е и Определение № 319 от 31.05.2005 г. на ВКС по гр. д. № 219/2005 г., III г. о., в мотивите на което се сочи, че правната уредба за провеждане на конкурс по КТ и възникване на трудово правоотношение с класираното на първо място лице не предвижда контрол върху проведения конкурс нито по реда на общия исков процес, нито по реда за разглеждане на трудовите спорове. Законово определение на трудовите спорове е дадено в разпоредбата на чл. 357, ал. 1 от КТ - това са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Оспорването на законосъобразността на конкурса не се включва в обхвата на чл. 357, ал. 1 от КТ , тъй като няма за предмет възникването, съществуването или прекратяването на трудово правоотношение между страните по делото. Контрол за провеждането на конкурс, успешното му приключване и постъпването на спечелилото конкурса лице на работа обаче съдът извършва в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ при уволнение по чл. 325, т. 8 от КТ - прекратяване на трудовия договор с постъпване на работа на работника/служителя, който е спечелил конкурса.

В чл.5 от Наредба № 16 от 01.072022г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността „•••••••••“ в държавните и общинските институции в системата на ••••••••• и ••••••••• образование, е посочено, че конкурсите за заемане на длъжността „•••••••••“ на институциите по чл. 1, ал. 1 се провеждат при условията и по реда на глава пета, раздел IV от Кодекса на труда (КТ) в съответствие с разпоредбата на чл. 217, ал. 5 от Закона за ••••••••• и ••••••••• образование (•••••••••) и тази наредба.

В чл. 217, ал. 2 ••••••••• (както се посочи) е предвидено, че •••••••••ът на РУО сключва и прекратява трудовите договори с •••••••••ите на общинските •••••••••, държавните неспециализирани •••••••••, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа. Съгласно чл. 217, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ••••••••• длъжността „•••••••••“ в държавните и общинските институции по този закон се заема въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на КТ и на наредба, издадена от •••••••••, съгласувано с м••••••••• и с •••••••••, от органите по ал. 1, 2 или 3 и с участието на •••••••••и на ••••••••• на ••••••••• или •••••••••. В комисията за провеждане на конкурса за заемане на длъжността

„•••••••••“ на общинско ••••••••• се включват •••••••••и на РУО, определени от •••••••••а на РУО, на общинската администрация, определени от ••••••••• на общината, както и ••••••••• на •••••••••.

Съгласно чл. 3 ал. 2 от Наредба № 16 от •••••••••. провеждането на конкурса се организира от съответните органи по чл. 217, ал. 1, 2 и 3 от •••••••••.

В чл.7 от цитираната наредба са изложени изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите за заемане на длъжността „•••••••••“ на държавните и общинските •••••••••, а в чл.8 – необходимите документи за кандидатстване, един от които е ••••••••• за ••••••••• на институцията за период от три години; •••••••••та се представя в запечатан непрозрачен плик освен в случаите, когато заявлението и •••••••••та се подават по електронен път (т.5).

В чл. 12 ал. 1 от наредбата е предвидено, че комисията по допускане разглежда постъпилите в срок заявления на кандидатите и приложенията към тях с цел да прецени дали кандидатите са представили всички необходими документи и дали същите удостоверяват изпълнението на посочените в заповедта за обявяване изисквания, като в ал.5 е посочено, че не се допускат до участие в конкурса кандидати, които не са представили всички необходими документи в срок или представените документи не удостоверяват изпълнението на изискванията за заемането на длъжността. Съгласно чл. 13 комисията по допускане изготвя протокол за резултата от дейността си, в който се посочват имената на допуснатите и недопуснатите кандидати, като за недопуснатите се посочват съображения за отказа.

В конкретния случай са спазени горните изисквания, като комисията е приела, че представеният документ от кандидата •••••••••, именуван „•••••••••“, отговаря на изискванията на чл.8, ал.1, т. 5 от Наредба № •••••••••г. Всички кандидати са били допуснати до участие в конкурса.

С оглед горното наведеното възражение от ищцата, че кандидата Д. не е следвало да бъде допуснат, не се споделя от настоящия състав, т.к. преценката на комисията за смисъла и съдържанието на депозирания документ, необходим за заемането на длъжността, е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Освен това съгласно чл. 27 от наредбата вторият етап има за цел да се проверят компетентностите на кандидата, както и уменията им за формиране и представяне на ••••••••• за политики, свързани с развитието на институцията, както и способността за решаване на проблеми. Т.е. във втория етап на конкурса комисията проверява каква е •••••••••та на кандидата, който я защитава (заедно с преценка за подготовката и качествата му), което е още едно показание, че това е преценка по целесъобразност, която съдът не може да извърши в настоящото производство.

Още повече, че в горецитираното решение № 637 от 27.10.2010г. по гр.д. № 883/2010г. на ВКС е посочено, че „изцяло в дискрецията на ••••••••• е да прецени годността и адекватността на представените от кандидатите концепции и да ги оцени. Съдът не е орган, който може да подбира кандидатите за заемане на длъжността. Той е властен единствено да провери дали комисията в работата си се е ръководила от утвърдените правила, осигурена ли е равна възможност на кандидатите за участие и въобще законно ли е процедирано. Преценките на комисията, включително за качеството и годността на концепциите на кандидатите, съдът не е властен да проверява“. Когато спечелилият конкурса отговаря на изискванията за заемане на длъжността, конкурсната процедура е проведена законно и оцененият найвисоко от ••••••••• кандидат е обявен за спечелил, съдът не може да обяви конкурса за незаконен. Единственият орган, компетентен да оценява и класира кандидатите е ••••••••• (така решение № 200 от 20.11. 2019 г. на ВКС по гр. д. № 792/2019 г., III г. о., ГК).

В настоящия случай, видно от приложените документи от РУО ••••••••• по повод конкурса и в частност – тези, подадени заедно със заявлението от кандидата Д., се установява, че последният отговаря на изискванията за заемане на длъжността, посочени в нормативните актове и в заповедта, с която е обявен конкурса. Впрочем ищцата не оспорва тези обстоятелства и не е навела твърдения в противоположната насока, поради което дори и при несъответствие – съдът не може да обяви на това основание конкурса за незаконосъобразно проведен.

По наведените твърдения, че е била нарушена анонимността на конкурсната процедура поради липса на QR-кодове, баркодове или други подобни, настоящият състав намира, че предвид представените от РУО ••••••••• документи е видно, че е спазена процедурата по чл. 23 от Наредба № 16 от •••••••••., поради което не е налице твърдяното нарушение, т.к. в нормативната уредба няма изисквания за наличие на сочените от ищцата допълнителни мерки с оглед запазване на анонимността.

Досежно твърдението, посочено в исковата молба, че заповедта за прекратяване на ТПО на ищцата с ответника не съдържа конкретни мотиви и обосновани причини за освобождаването й преди приключване на съдебния контрол върху проведения конкурс за длъжността „•••••••••“, по който тече обжалване, за които обстоятелства е бил уведомен •••••••••а на РУО •••••••••, съдът намира, че заповедта не следва да съдържа мотиви в тази насока. В същата е посочено основанието и мотива, въз основа на който се прекратява трудовото правоотношение, в частта „причини за прекратяване на трудовия договор“, които са именно постъпването на работа на служителя, който е спечелил конкурса. Както бе посочено, решението на комисията по провеждане на конкурса не е и не може да бъде предмет на съдебна проверка, тъй като преценката й за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, е въпрос на целесъобразност, не е административен акт, а касае трудови правоотношения, както е посочено в определение № 787/13.08.2025г. по адм.дело 263/202025г. по описа на АС •••••••••. Същото се отнася и до твърдяното

„дискриминационно отношение и злоупотреба с право“, което според ищцата се изразява във форсирано издаване на заповедта, въпреки че резултатите от конкурса били оспорени по съдебен ред и самата ищца е изразила несъгласие със заповедта и предвид наличието на подписка от недоволни от освобождаването й родители на деца, учещи в ответното •••••••••. Видно е, че в случая не става въпрос за нарушаване на чл. 8 КТ и осъществяване на дискриминация въз основа на някой от посочените в нормата на ал. 3 дискриминационни признаци. Ищцата е изложила съображения не за дискриминация и злоупотреба с право в общоприетия смисъл (и смисълът, заложен в нормативната уредба), а за несъгласие с издаването на заповедта за прекратяване на ТПО въпреки, че е била депозирала жалби по повод конкурсната процедура. Предвид това не може да се приеме, че е налице злоупотреба с право и дискриминационно отношение. По повод следващото възражение, посочено в исковата молба – касателно предварителното изпълнение, следва да се подчертае отново, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е административен акт, поради което АПК и в частност цитирания от ищцата чл. 60 АПК не са приложими.

По повод твърдяното нарушение на конкурсната процедура поради наличие на конфликт на интереси, т.к. •••••••••те ••••••••• и ••••••••• са роднини по ••••••••• линия /•••••••••/, следва да се посочи, че в приложимите нормативни актове и в частност ••••••••• и Наредба № 16 от •••••••••. не са въведени императивни забрани за участие на ••••••••• в ••••••••• при избор на „•••••••••“ в •••••••••, които се намират в посочената родствена връзка. Видно от документите от КПК – не е налице основание за образуване на производство пред този орган.

Във връзка с твърдяното нарушение относно процедурата по свикване на •••••••••, който да излъчи свой ••••••••• с оглед включването му в изпитната комисия, съдът намира следното:

В чл. 16, ал. 1, т. 12 от ••••••••• за създаването, устройството и дейността на Обществените съвети към ••••••••• и •••••••••та, издаден от •••••••••, е посочено, че ••••••••• участва с •••••••••и в провеждането на конкурса за заемане на длъжността „•••••••••“ в държавните и общинските ••••••••• и •••••••••. Никъде обаче не е посочено как следва да бъде излъчен този •••••••••. Видно от приетите писмени доказателства, представени от РУО •••••••••, касаещи процесната конкурсна процедура, от РУО ••••••••• е било изпратено писмо до •••••••••я на ••••••••• при ответното ••••••••• – ••••••••• Т., с искане да се изпрати предложение за включване на ••••••••• на ••••••••• в комисията за провеждане на конкурса, като бъдат посочени и резервни •••••••••. Това е направено и са посочени основен ••••••••• и двама резервни •••••••••. Същите са назначени със заповед •••••••••г. на •••••••••а на РУО •••••••••, поради което комисията е била легитимна, предвид наличието на акт за назначаването й, издаден от оправомощения за това орган. Дори да се приеме, че е налице нарушение при избора на ••••••••• на •••••••••, то това не прави изпитната комисия, назначена с посочената заповед, нелегитимна, т.к. процедурата е косвена и не е част от самия конкурс. Съдът при осъществяване на контрол върху проведения конкурс в настоящото производство може да провери само доколко проведеният конкурс е отговарял на общите изисквания, установени в закона, но не и да проверява извършените действия от трети за конкурса лица и дали те са нарушили процедурни правила при излъчване на •••••••••, който да бъде предложен на органа, отговорен за назначаването на съответната конкурсна комисия.

Предвид това настоящият състав намира, че дори да е налице нарушаване на правилата при избор на ••••••••• на •••••••••, който да вземе участие в •••••••••, то това не опорочава самата конкурсна процедура, която се организира от •••••••••а на РУО ••••••••• въз основа на предоставените му от закона правомощия. С участието на ••••••••• на ••••••••• е спазено изискването на чл. 217, ал. 5 •••••••••. Още повече, че смисълът на законодателните разпоредби да включи в състава на комисията и ••••••••• на ••••••••• е да гарантира участие на родителската общност в избора, което е сторено в случая.

Всъщност в нормативната уредба не е посочен начинът на излъчване на ••••••••• на •••••••••, който да вземе участие в •••••••••, а само, че съответният орган по чл. 3, ал. 2 (в случая •••••••••а на РУО •••••••••) определя комисия за провеждане на конкурса, която се състои от петима •••••••••, в това число •••••••••, в която следва да са включени трима •••••••••и на РУО, определени от •••••••••а на РУО, ••••••••• на общинската администрация, определен от ••••••••• на общината, както и ••••••••• на ••••••••• в •••••••••. Видно от цитираната разпоредба, тримата •••••••••и на РУО следва да бъдат определени от •••••••••а на РУО, •••••••••ят на общинската администрация се определя от ••••••••• на общината (тези условия са изпълнени в случая), докато за •••••••••я на ••••••••• в ••••••••• не е посочен конкретен начин на избор.

Налага се извод, че в случая е налице легитимна конкурсна комисия с посочения в наредбата и ••••••••• състав и брой, назначена по съответния законов ред от компетентния за това орган, като се установи по делото, че са изпълнени формалните изисквания на закона, поради което доводите на ищцата в тази насока настоящият състав намира за неоснователни.

При проверката си за законосъобразност на конкурсната процедура, съдът следи за нарушение на императивни правила при провеждането й. В случая с оглед гореизложеното и при съобразяване на наведените от ищцата основания, обстоятелства и доводи (извън които съдът не може да се произнася, след като не е надлежно сезиран), настоящият състав намира, че подобни нарушения няма, доколкото са съобразени изискванията на КТ относно реда за провеждането му и установените специални правила в ••••••••• и в Наредба № •••••••••г.

След като обуславящият иск с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен, следва да бъде отхвърлен и обусловеният от него конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението работа, т.к., за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, следва уволнението да е отменено като незаконно и трудовото правоотношение да е за неопределено време или да е срочно, но със срок, който да не е изтекъл към момента на приключване на заседанието, в което е приключило съдебното дирене.

Относно разноските:

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира и получи присъждане на разноски разполага само ответника.

Последният обаче е поискал присъждането им едва с молба 163/08.01.2026г., депозирана в 11:32ч. видно от отразеното върху нея от служител на съда на регистратурата в РС Лом. Последното ОСЗ е приключило в 10:03ч. на 08.01.2026г. видно от протокола от последното съдебно заседание.

С оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски (определение № 423 от 02.12.2019 г. по гр. д. № 1446/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). По арг. за противното, когато такова искане не е направено до приключване на производството пред съответната инстанция, то не може да бъде уважено по-късно. Такъв извод следва и от задължителните за съдилищата постановки в т. 11 на ТР № 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012 г., според които: „Претенция за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция“. (в този смисъл и определение № 249 от 03.08.2019 г. по ч. т. д. № 2599/2019 г., т. к., І т. о. на ВКС).

Предвид това на ответника не се следват разноски, т.к. искането е отправено едва след приключване на последното съдебно заседание с допълнителна молба, озаглавена „писмени бележки“, като съдът не е давал срок за представянето на писмени защити.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда общия размер на държавната такса по исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, както следва:

  • сумата 80 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
  • сумата 80 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ,

или общо 160 лв.

Във връзка с приетия Закон за въвеждане на еврото в Република България и с прогласения в същия принцип на автоматично превалутиране на суми от левове в евро, съгласно разясненията, дадени с ТР 4/2014г. на ОСГТК на ВКС и като взе предвид, че към настоящия момент официалната валута на Република България е еврото, считано от 01.01.2026г., настоящият съдебен състав намира, че всички суми следва са бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

Оттук и дължимите се държавни такси възлизат на 81,81евро.

Така мотивиран съдът

Цитирани разпоредби

64