Решение № 8324 от 27.11.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1139/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по жалба от „Болена 9“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], подадена чрез пълномощник, против Задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ, дадени с Протокол за извършена проверка № ПР2439043 от 30.10.2024г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково.

В жалбата и в допълнително подадена уточняваща молба се твърди, че предписанията са нищожни, неправилни, поради нарушение на закона и на съществени административнопроцесуални правила, необосновани и не съответстват на целта на закона. Незаконосъобразността се състояла в противоречие с разпоредбите на материалния закон и в несъществуване на фактическите и правни основания за налагане на мерките и даване на всяко от предписанията. Жалбоподателят сочи, че не бил уведомен надлежно, че започва административно производство за издаване на оспорения административен акт. Счита, че не била изяснена фактическата обстановка по случая, като навежда доводи, че в процесния период С. М. М. била в близки отношения с управителя на дружеството – жалбоподател, между тях било налице взаимно доверие и дейността на дружеството (основно сладкарница в [населено място]) била осъществявана съвместно, но формално от името на дружеството. В периода м. август 2023 г. – 28.04.2024 г. М. била участник в телевизионно предаване и когато се извършвало заснемането на епизодите, била непрекъснато в общежитието на предаването и не напускала същото. Поради това, през посочения в оспорения акт период тя не се явявала и не била на работа, като по нейно искане и споразумение/съгласие с управителя на дружеството, отсъствието ѝ не било отразявано като такова и било оформено като неплатен отпуск, за което били изговени съответни документи от счетоводството, а М. заявила, че ще положи подписи в документите. Впоследствие отношенията между управителя и С. М. се влошили и тя подала сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“. Твърди се, че административният орган бил наясно с тези обстоятелства, но не събрал доказателства в тази насока. Поради това, че през посочения в оспорения акт период С. М. не била на работа, не изпълнявала трудовите си задължения, не престирала труд и не изпълнявала задълженията си по трудов договор, същата нямала право на трудово възнаграждение и други възнаграждения за труд, право на отпуск и други, съответно констатациите за дължими такива и предписания за тяхното изплащане противоречали на разпоредбите на закона. Неправилни и необосновани били изводите за „престой не по вина на работника“ и за задължения на работодателя да заплаща суми за това. Сочи се, че изводите в оспорения акт не съответствали на доказателствата по преписката и на действителното фактическо положение. При събиране и оценка на доказателствата административният орган нарушил процесуалните правила за това. Не съществували констатираните в оспорения акт нарушения. Не съществувало и основание за издаване на предписание за отстраняване на несъществуващи отношения. Навеждат се доводи, че не били изложени фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт, а и правната квалификация не съответствала на фактическата обстановка и на действителното фактическо положение. Материалният закон бил приложен неправилно. По подробно изложените в жалбата и в допълнително подадена уточняваща молба съображения се моли за отмяна на всички наложени принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, описани в т. 1, 5 и 6 и по чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ, описани в т. 2, 3 и 4 – задължителни предписания, дадени с Протокол за извършена проверка № ПР2439043 от 30.10.2024г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково. Претендират се разноски.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения, въз основа на които моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, свързани с това че административнонаказаващияо рган няма свобода да изследва причинете за престоя, а само последиците от него за да определи дали той е по вина на работника или не, както и че не можел да се съобразява с твърдения на административноотговорнното лице, че работникът участвал в предаване, които били голословни, както и че интимните отношения не били основание за възникване или не на административнонаказтелна отговорност, без начение била причината за отсъствието от работа на работника, защото то трябвало да биде оформено в съответствие със законовите разпоредби, нарушенията по т.5 и 6 били безспорно доказани, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.10.2024 г. (по седалище и адрес на управление на фирмата), на 10.10.2024 г. и на 28.10.2024 г. (по документи), е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство по КТ на „Болена 9“ ЕООД. По проверката били представени следните документи: Сигнал за нарушение на трудовото законодателство от С. М. с вх. № 24115183/19.09.2024 г. по описа на ДИТ – София град, от който се установява, че С. М. твърди, че не знае че договорът ѝ с „Болена 9“ ЕООД бил прекратен, не ѝ била платена заплата и платен отпуск, била ѝ загубена трудовата книжка, и тя считала, че трудовите ѝ права били нарушени.

От Трудов договор № 1 от 21.08.2023 г. сключен между „Болена 9“ ЕООД и С. М. М., Справка за приети иотхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388233395459/21.08.2023 г., Допълнително споразумение № 201.01.2024 г. към трудов договор № 1/21.08.2023 г., длъжностна характеристика за длъжността главен сладкар към „Болена 9“ ЕООД, се установява, че между „Болена 9“ ЕООД и С. М. е възникнало трудово правоотношение.

От представените графици за явяване на работа, и ведомости за заплати, се установява, че С. М. е била включена в графика за работа и е получавала заплата до февруари месец 2024 г. Представени са още: молба от С. М. от 05.01.2024 г. за ползване на неплантен отпуск за периода от 08.01.2024 г. до 12.01.2024 г., молба от С. М. от 02.02.2024 г., за ползване на неплатен отпуск за периода от 05.02.2024 г. до 28.04.2024 г., от които е видно че същите са без положен подпис от страна на работника, Декларация от С. М., че не представя трудова книжк, която е без дата и без подпис за работник; Предизвестие от 29.04.2024 г. от „Болена 9“ ЕООД, до С. М. за прекратяване на трудов договор поради закриване на предприятието счетано от 29.04.2024 г. като в същото също липсва подпис на работника, Заповед № 2/29.04.2024 г. за прекратяване на трудов договор поради закриване на предприятието, без същата да е подписана от представляващ „Болена 9“ ЕООД или от работника.

От Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388243162601/29.04.2024 г., се установява, че трудовото правоотношение между „Болена 9“ ЕООД и С. М. е подадено към НАП като прекратено на 29.04.2024 г. От приложените към преписката комуникация по вайбър и имейл за изпращане на документи в прикачен файл, от който е видно, че се касае за заповед за прекратяване, молби за неплатен отпуск, предизвестие, ведомост, където е начислено предизвестие изпратени до имейл адрес [електронна поща] на 29.04.2025 г., с молба да бъдат подписани и върнати се установява, че от страна на счетоводната кантора, обслужваща дружеството са положени усилия за съобщаване за изготвените документи и изпращането им до лице с имена Стефи, която е предоставила имейла си.

Било проформа издадено от органите на ДИТ Хасково писмо до С. М. с искане за обяснения, но няма данни такова писмо да е било изпратено, получено от адресата или да му е отговорено.

Констатациите от проверката на място и по документи са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2439043 от 30.10.2024г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково. От същия е видно, че при проверката проверяващите счели за констатирани следните нарушения:

1. В представените по време на проверката документи, в т.ч. трудово досие на С. М. М., таблици за отчитане явяване/неявяване на работа за периода м.август 2023 г. - м.април 2024 г., работодателят отразил „неплатен отпуск“, без да е спазено изискването на чл. 160, ал. 1 КТ - без да е налице писмено искане от страна на работника (представена е молба за от лицето за неплатен отпуск от страна на С. М. М. от 05.02.2024г. до 28.04.2024г., без положен от нея подпис) и без същия да е разрешен от работодателя - без издадена заповед за това, което се явявало престой не по вина на работника или служителя. С оглед на горните констатации е прието, че „Болена 9“ ЕООД, като работодател не е начислил в установените срокове брутно трудово възнаграждение на С. М. М., за времето на престой не по вина на работника за периода 05.02.2024 г. до 28.04.2024 г. Направен е извод, че „Болена 9“ ЕООД, като работодател, е нарушил чл. 267, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 128, т. 1 КТ.;

2. Съобразно представената фактическа обстановка по време на проверката - трудово досие на С. М. М., таблици за отчитане явяване/ неявяване на работа за периода м.август 2023 г. - м.април 2024 г., ведомости за заплати за същия период, се установило, че работодателят не е изплатил в уговорените срокове трудово възнаграждение за времето на престой не по вина на работника С. М. М., за периода 05.02.2024г. до 28.04.2024г., като е прието, че горното е в нарушение на чл. 267, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 128, т. 2 КТ.;

3. Работодателят прекратил трудовото правоотношение със С. М. М., на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, считано от 29.04.2024 г. На същия ден било отправено писмено предизвестие към С. М. М.. Със Заповед №2/29.04.2024 г., работодателят определил на горецитираното лице да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие за 30 дни, във връзка с чл. 220, ал. 1 КТ. Във ведомост за заплати за м.април 2024 г. работодателят начислил това обезщетение, но във ведомостта липсвал подпис, удостоверяващ изплащането му. Липсвали и други документи, доказващи изплащане на обезщетението, не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението било прекратено. С оглед на горното е прието, че работодателят е нарушил чл. 220, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 228, ал. 3 КТ. Отбелязано е също, че нарушението е извършено на 01.06.2024г. в [населено място], където се е намирал обектът на контрол и било установено по документи на 10.10.2024г. и 28.10.2024г. в ДИТ Хасково.;

4. Не била спазена формата на действителност при инициирането на платен годишен отпуск, тъй като липсвало писмено искане на работника до работодателя и писмено разрешение от работодателя. Липсвали и документи за предоставяне на платен годишен отпуск, съгласно чл. 173, ал. 3 КТ, т.е. към датата на прекратяване на трудовия договор, 29.04.2024г., работодателят дължал обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Прието е, че „Болена 9“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си по чл. 224, ал. 1, във връзка с чл. 228, ал. 3 КТ, да изплати на С. М. М. парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, за неизползвания отпуск, отложен па реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност, дължимо във връзка с прекратяване на трудовия договор.;

5. Работодателят „Болена 9“ ЕООД не изпълнил задължението си по чл. 1, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж да води прономерован, прошнурован и заверен с неговия подпис и печат дневник за издадените от него трудови книжки, съгласно приложение №1.;

6. Работодателят не поискал в 5-дневен срок трудовата книжка от С. М. М., за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 КТ, с което нарушил чл. 2, ал. 4 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 227 от 23.11.1993г.

Във връзка с констатациите по протокола, за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, на дружеството-работодател са дадени следните предписания:

1. „Болена 9“ ЕООД като работодател, на основание чл. 267, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 128, т. 1 КТ, във ведомост за заплати да начисли на С. М. М. брутно трудово възнаграждение за времето на престой не по вина на работника, за периода 05.02.2024г. до 28.04.2024г.;

5. Работодателят да спази изискванията на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж да води прономерован, прошнурован и заверен с неговия подпис и печат дневник за издадените от него трудови книжки, съгласно приложение №1.;

6. На основание чл. 2, ал. 4 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС №227 от 23.11.1993г., работодателят да поиска трудовата книжка от С. М. М., за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 КТ.

За изпълнение на всяко от дадените три предписания е определен срок – 11.11.2024 г. Със същия протокол, за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ, на дружеството-работодател са дадени и следните предписания:

2. „Болена 9“ ЕООД като работодател, на основание чл. 267, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 128, т. 2 КТ, да изплати по някои от способите на чл. 270, ал. 3 КТ на С. М. М. брутното трудово възнаграждение за времето на престой не по вина на работника, за периода 05.02.2024 г. до 28.04.2024 г.;

3. На основание чл. 220, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 228, ал. 3 КТ, работодателят да изплати дължимото обезщетение на С. М. М., дължимо ѝ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение;

4. „Болена 9“ ЕООД, в качеството си на работодател, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 228, ал. 3 КТ, да изплати на С. М. М. парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

За изпълнение на всяко от дадените три предписания е определен срок – 20.11.2024 г. Протоколът е подписан от управителя на дружеството, както и от извършилите проверката служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, като е връчен на 30.10.2024 г. Жалбата срещу обективираните в протокола задължителни предписания (ЗП) е подадена на 08.11.2024 г. директно пред Административен съд - Хасково.

Във връзка с направено от страна на жалбоподателя искане, по делото е изискана информация от трето неучастващо лице – „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД. От постъпилото в отговор становище (л. 118) е видно, че „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД е възложило производството на предаването „Hell’s kitchen“ („Кухнята на ада“) на независим продуцент в лицето на „Ту бай ту“ ООД, което дружество осъществява подбора и контакта с участниците и сключва договори с тях, като определя и условията на участие на лицата в предаването, както и самата организация на заснемане.

Представено е и уведомление (л.165) от „Ту Бай Ту“ ООД, постъпило в Административен съд – Хасково под вх. №8427/12.06.2025г. От същото е видно, че С. М. М., [ЕГН], влиза в предаването „HELL’S KITCHEN BULGARIA“ (Предаването) на 05.02.2024 (епизод 07) и напуска същото на 19.03.2024 година (епизод 26). Съгласно договора и за участие, тя влиза в къщата на Предаването, където пребивава 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Съгласно правилата на Предаването, всеки участник живее в условията на изолация от външния свят. Общежитието, в което живеят всички участници, се намира в студията на Нова телевизия, до [населено място] хан. Докато са на територията на къщата, участниците са под постоянно видеонаблюдение. Посочено е също, че Предаването се снима ежедневно, като в определени дати се провеждат снимки извън територията на комплекса. За целите на тези снимки участниците се извозват с организиран от Продуцента транспорт, след приключване на снимките се прибират веднага в общежитието. Отразени са дати, на които са се провели външни снимки: 12.02.2025 (епизод 10) - Зимния дворец в [населено място]; 22.02.2025 (епизод 15) - голф игрището в Равно поле; 25.02.2025 (епизод 16) - стадиона в [населено място]; 04.03.2025 (епизод 19) - шоурума на магазин Интеркерамика, София; 08.03.2025 (епизод 21) - [населено място] бряг; 17.03.2025 (епизод 25) - площада в [населено място]. Приложен е Договор между продуцент и участник в телевизионно предаване „HELL’S KITCHEN“, сключен на 23.11.2023г. в [населено място] между „Ту Бай Ту“ ООД („Продуцент“) и С. М. М. („Участник“).

По делото се събраха и гласни доказателства чрез разпит на свидетел - А. И. Д.. От неговите показания, които съдът цени като добросъвестно изложени и кореспондиращи с останалия събран доказтелствен материал се установява, че свидетеля живеел на семейни начала със С. М., която след раздялата си с него започнала отношения със С. А., който в София имал заведение за хранене, в което се предлагали сладкарски изделия, и където С. М. била сладкар. През този период, тя участвала в „Хелс Китчън“, като била през цялото време на разположение на продукцията и не излизала от там, където се снимало предаването. През този период, когато било предаването, нямало как да ходи на работа в заведението.

При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу административни актове, подлежащи на съдебно оспорване и изхожда от лице правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения:

Правомощието за даване на задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ е предоставено на контролните органи на инспекцията по труда. В чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е предвидено, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията, а съгласно ал. 4, служителите в териториалните дирекции „Инспекция по труда“ имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция. Предвид горните разпоредби, както и с оглед представената по делото Заповед №3-1057 от 30.10.2024г., издадена от За И. Д. на ИА ГИТ (л.85), съдът намира, че оспорените предписания са дадени от оправомощени за това длъжностни лица по смисъла на чл. 404, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 21, ал. 1 и ал. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в пределите на материалната и териториалната им компетентност.

Оспореният протокол е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Посочено е правното основание за издаването му, налице е и конкретно описание на нарушенията на законодателството, които според контролните органи са допуснати от работодателя. Волята на административния орган е ясно изразена, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес.

Независимо от горното, настоящата инстанция намира, че оспореният протокол и наложените с него принудителни административни мерки под формата на предписания е издаден в нарушение на материалния закон и на процесуалния такъв, по-конкретно - на разпоредбата на чл. 35 АПК, задължаваща административния орган да издаде съответния административен акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изискването на цитираната норма е императивно, поради което неизпълнението на същата е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. В конкретния случай, с оглед всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че при извършване на проверката и при издаване на оспорения протокол не е установена и изяснена изцяло фактическата обстановка по случая и съответно не са взети предвид всички релевантни факти и обстоятелства, а напротив изводите, обективирани в протокола, с който са наложени предписанията се опровергават от събраните доказателства.

Видно от предписанията, обективирани в т. 1 и в т. 2 от Протокол за извършена проверка № ПР2439043 от 30.10.2024 г., според проверяващите установените по административната преписка факти обосновават наличието на хипотезата на чл. 267, ал. 1 КТ, а именно престой не по вина на работника, поради което те са издали задължителни предписания към жалбоподателя да начисли и съответно да изплати на С. М. М. брутно трудово възнаграждение за времето на престой не по вина на работника, за периода 05.02.2024 г. до 28.04.2024 г. За да е налице обаче хипотезата на чл. 267, ал. 1 КТ (престой не по вина на работника или служителя, при което той има право на уговореното брутно трудово възнаграждение), е необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно:

Наличие на трудово правоотношение: Работникът или служителят трябва да е в действащо трудово правоотношение през периода на престоя.

Наличие на обективна невъзможност за полагане на труд (престой): Трябва да е налице реално спиране или забавяне на работата в предприятието или в част от него.

Липса на вина у работника или служителя: Невъзможността за работа не трябва да се дължи на виновно поведение или действие/бездействие на самия работник (напр. самоволно напускане на работното място, изключване на машини без основание и др.).

И работодателят да е осигурил нормални условия за работа.

Както е видно престоят включва няколко елемента в своя състав и единият от тях е работникът или служителят през това време да е изпълнявал всички останали задължения извън престирането на работна сила, които има по трудовото правоотношение с работодателя: т.е. трябва да е бил на работното си място, така, както е уговорено в трудовия договор и съпътстващите го документи, а причината да не извършва договореното по този договор, да се дължи на вина у работодателя. Присъствието на служителката на работното й място по време на престой е положителен факт, който следва да бъде установен от административния орган, който е издал задължителните предписания, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено в чл. 170, ал. 1 АПК. (Решение № 304 от 09.01.2013 г. по адм. д. № 10585 / 2012 на Върховния административен съд, Решение № 3533 от 01.06.2021 г. по адм.д. № 3777/2021 г. на Административен съд – София, Решение от 4.10.2018 г. на Административен съд - Русе по адм. д. № 312/2018 г.).

Този елемент от фактическия състав на престоя не по вина на работника въобще не е установен в конкетния случай. Точно обратното, от доказателствата по делото (таблици за отчитане явяването/неявяването на работа през месец февруари, март, април 2024г. и доказателствата от Ту бай Ту ООД) е видно, че работника С. М. М. не се е явила на работа в процесния период 05.02.2024 г. – 26.04.2024 г. по собствена инициатива с цел личностно развитие, а не обективни предпоставки. Това се потвърждава и от представеното по делото уведомление от „Ту Бай Ту“ ООД, както и от показанията на разпитания по делото свидетел, от които става ясно, че през посочения период М. е участвала в телевизионно предаване, като не е могла да напуска мястото, където са се заснемали епизодите, тъй като е била настанена в общежитие на предаването, в условията на изолация от външния свят. Поради това няма как лицето да се е явявало на работа и да е изпълнявало задълженията си. За периода от 20.03.2024г. до 29.04.2024 г. административния орган също не е установил дали лицето се е явило на работа.

Недоказан остава правнорелевантен факт, който представлява елемент от състава на престоя, а именно присъствието на работника С. М. М. на определеното ѝ по договор работно място.

На следващо място съдът намира, че не е установена и обстоятелството у кого е вината за престоя, тъй като ако е по вина на работодателя, той може да носи отговорност, свързана с начисляване и изплащане на брутното възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 267, ал. 1 КТ., но ако не е такава отговорност не се носи.

В случая и този елемент от фактическия състав на чл. 267, ал. 1 КТ не е доказан, тъй като по делото няма никакви данни за това работодателят да не е осигурил възможност на процесния работник да престира труда си съобразно уговореното в трудовия договор, т. е. - престоят да е по вина на работодателя, тъкмо обратното – в кориците на делото се събраха доказателства, че С. М. се е отклонила от трудовите си задължения като е решила да участва в телевизионна продукция и с оглед, че е била на позицията главен сладкар, заедно с още един работник е причинила невъзможността предприятието да продължи да извършва дейност. Административният орган е издал оспорените в настоящото производство задължителни предписания по т. 1 и т. 2, основавайки своите изводи единствено на обстоятелството, че за отразения в представените при проверката документи неплатен отпуск на съответния работник не е налице подадено от негова страна искане, доколкото била представена молба без положен от лицето подпис, а и липсвала издадена заповед за това. Действително, това е в противоречие с изискването на чл. 160, ал. 1 КТ, според който работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Липсата на подадено от работника искане за ползване на неплатен отпуск не води автоматично до извод, че е налице престой, още по-малко пък - по вина на работодателя. За да се формира такъв извод, както вече се посочи по-горе в мотивите, е необходимо да се установят други факти и обстоятелства, сочещи на наличие на престой и на следващо място, че същият не е по вина на работника. В случая административният орган, в противоречие с чл. 35 АПК и уреденото в чл. 9 АПК служебно начало в административния процес, не е изяснил правно релевантните за случая факти, а е презюмирал, при това необосновано, наличието на елементите от фактическия състав на чл. 267, ал. 1 КТ. Събраните в хода на настоящото производство доказателства по-скоро сочат на данни за самоволно неявяване на работа от страна на работника. На практика този въпрос обаче въобще не е изследван от административния орган. Дори не са събрани никакви сведения от самия работник относно това дали същия е бил на работа в процесния период и ако не е бил - каква е била причината за това, като само са налице данни за изготвено писмо (л.80) в тази насока, но липсват данни дали и кога същото е получено, съответно изпълнено от лицето.

В този смисъл не са събрани и обясненията на работника относно изпратените му документи по имейл и как те се съотнасят към твърденията ѝ.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително, би могло да се приеме, че ако работникът самоволно не се е явил на работа, то работодателят е следвало да проведе дисциплинарно производство, но следва да се посочи, че реализирането на дисциплинарна отговорност е изцяло в правомощията на работодателя. Негово право е да реши дали да наложи дисциплинарно наказание на работника/служителя или не. Неналагането на дисциплинарно наказание и по-конкретно, необразуването на дисциплинарно производство, не е факт, от който може да се изведе категоричен извод за липса на дисциплинарно нарушение, още по-малко пък да се обоснове наличие на престой и то по вина на работодателя.

Съдът не споделя аргумента на процесуалния представител на административния орган, че дали престоя бил или не бил по вина на работника се съдело по неговите последици. Напротив, ако престоят е по вина на работника няма как последния да се ползва от закрилата на закона, осигурена за лицата, които добросъвестно са били лишени от възможността да престират работна сила (чл. 267, ал. 2 от КТ). И ако действително проверяващите органи не са длъжни да гледат всички телевизионни предавания, както посочва процесуалния представител на ответната страна, то същите по силата на чл. 35 от АПК са задължени да установяват всички релевантни факти и обстоятелства в производството по издаване на административните актове.

С неустановяването и недоказването на всички факти относими към административното производство, контролните органи са издали задължителните предписания, материализирани в протокола, в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК и чл. 9 АПК. Това съществено нарушение на административно производствените правила е довело и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като установените факти не обосновават приложението на сочената от органа правна норма на чл. 267, ал. 1 КТ в случая. Ето защо, принудителните административни мерки, описани в протокола, следва да бъдат отменени, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

Освен принудителните административни мерки свързани с юридическите факти по чл. 267, ал. 1 от КТ, касаещи т. 1 и 2 от предписанията по идентични съображения следва да бъдат отменени и предписанията, дадени в т.3, 4, 5 и 6 от коментирания протокол. В допълнение към вече изложеното съществено нарушение на административно производствените правила, предвид неизясняването на фактическата обстановка по случая, относно предписанията по т. 5 и т. 6 следва да се допълни, че след издаване на същите е настъпила законодателна промяна, в резултат на която са отменени коментираните в тях разпоредби на чл. 1, ал. 5 и чл. 2, ал. 4 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (Наредба за трудовия стаж (Загл. изм. – ДВ, бр. 65 от 2024г., в сила от 1.06.2025г.)) и към настоящия момент вече не е дължимо изпълнение на предвидените в тях задължения. Отделно от това, досежно предписанията по т. 3, 4, 5 и 6, от представените по делото доказателства, включително от обяснението на управителя, обективирано в придружително писмо (л.18), с което до Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково са изпратени документи, се установява, че трудовата книжка не е представена от самия работник, за да бъде надлежно оформена. Това обстоятелство също не е изследвано и изяснено при проверката. Установява се също, че към С. М. М. са отправяни покани (л.83) и същата е надлежно уведомена че са изготвени документи, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, но липсват данни дали лицето ги е получило и дали е изпълнило или не задълженията си.

По отоншение на предписанието дадено в т. 3 от Протокола съдът намира, че изводът за възникнало задължение по чл. 220, ал. 1 от КТ вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ, също е направен при неизяснена фактическа обстановка, доколкото неизяснено остава основанието за прекратяване на трудовото правоотношение при установената в хода на делото фактическа обстановка и реалната дата на прекратяването му.

Наред с горното, следва да се отбележи, относно предписанието, дадено в т. 4, че цитираната в същото разпоредба на чл. 224, ал. 1 КТ е обявена за противоконституционна от КС на РБ, бр.91 от 2010г., в частта „за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176“, което обстоятелство очевидно не е било отчетено от административния орган, доколкото с коментираното предписание е разпоредено на дружеството да изплати на С. М. М. парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176, правото за който не е погасено по давност.

По изложените съображения, съдът намира, че Протокол за извършена проверка № ПР2439043 от 30.10.2024г., на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, ведно с описаните в т. 1 – 6 принудителните административни мерки, следва да бъде отменен, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

С оглед изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно. Съгласно представен по делото списък са поискани разноски в размер на 1050.00 лева, за които са налице и доказателства за извършването им – вносна бележка за заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева и Договор за правна защита и съдействие от 04.11.2024 г. за заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 1000.00 лева. При преценка на възражението за прекомерност, направено от ответната страна, следва да се отбележи, че адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и с оглед фактическата и правна сложност на делото не се явява прекомерно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът