Решение № 101 от 24.6.2026 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 106/2026 г.

С Решение № 41/02.03.2026 г., постановено по гр. д. № 420/2025 г., Районен съд - Момчилград е признал уволнението на С. А. С. - Т., обективирано в Заповед № З-15-115/01.07.2025 г., издадена от Директора на Т. „Д. - М.“, за незаконно, на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ. Съдът е отменил е Заповед № З-15-115/01.07.2025 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на С. А. С. - Т. с Т. „Д. - М.“ и е възстановил С. А. С. - Т. на заеманата до уволнението длъжност „••••••••••“ в Т. „Д. - М.“, на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ. Съдът е осъдил е Т. „Д. - М.“ да заплати на С. А. С. - Т., сумата в размер на 11 491.18 евро, представляваща обезщетение за периода от 01.07.2025 г. до 01.01.2026 г., през който е останала без работа поради незаконното уволнение, на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, както и сумата в размер на 1 227.10 евро, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд – Момчилград сумата в общ размер на 490.33 евро, представляваща държавни такси за уважените искове. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство - Т. „Д. - М.“, който чрез процесуален представител го обжалва като неправилно и незаконосъобразно, с искане за отмяната му и постановяване на друго от въззивния съд, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като неоснователни и недоказани. В жалбата се сочи, че до 01.07.2025 г. С. А. С. е заемала длъжността „••••••••••“ в Т. „Д. - М.“ въз основа на трудов договор № 13/13.08.2018 г. С Протокол № 19/25.06.2025 г. Управителният съвет на „Ю.“ - С. взел решение за закриване на длъжността „••••••••••“ от щатното разписание на Т. „Д. - М.“, считано от 01.07.2025 г. Въз основа на това решение, на С. А. С. била връчена Заповед № 3-15-115/01.07.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (съкращаване на щата). Преди издаването на заповедта, на основание чл. 333, ал. 4 от КТ и чл. 49 от КТД, директорът на Т. „Д. - М.“ изискал съгласие от синдикалната организация (СО) по предложението за съкращаване на длъжността, която с писмо вх. № 15- 499/30.06.2025 г. СО е дала изрично писмено съгласие за съкращаването на длъжността „••••••••••“. Въззивникът намира за неправилни и в противоречие с действащото законодателство и съдебната практика, изводите на първоинстанционния съд, че ответникът не е установил с категоричност кога точно директорът на Т. „Д. - М.“ е утвърдил новото щатно разписание, предвид липсата на изрично посочена дата на утвърждаване в документа, и надлежно дадено предварително съгласие на синдикалната организация по чл. 333, ал.4 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение конкретно с ищцата. В жалбата се сочи, че компетентен орган за промяна на щатното разписание е Управителният съвет на Ю., гр. С., който съгласно чл. 170, ал. 1, т. 4 от ЗГ приема структурата и щата на централното управление и поделенията на държавното предприятие, включително на Т. „Д. - М.“. Поддържа се, че единственият орган, компетентен да взема решение за закриване или разкриване на длъжности е Управителният съвет на Ю., а не Директорът на съответното поделение. Представеният по делото Протокол № 19/25.06.2025 г. от заседание на Управителния съвет на Ю. – С., безспорно установявал, че на 25.06.2025 г. е взето надлежно решение за закриване на длъжността „••••••••••“ в Т. „Д. - М.“, считано от 01.07.2025 г., т.е. решението било прието от органа, на когото законът е възложил тази компетентност, при спазване на установения ред. Изтъква се в жалбата, че действията на директора на поделението имат изпълнителен и формален характер. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Правилника за организацията и дейността на „Ю.“, директорът на поделението изготвял и представял в централното управление длъжностното разписание на поделението, а съгласно т. 9 утвърждавал поименното щатно разписание на поделението. Поради изпълнителния характер на действията на директора, новото щатно разписание също носело дата 01.07.2025 г., т. е. датата, на която Протокол № 19/25.06.2025 г. на УС на Ю. предвижда решението да влезе в сила. В тази връзка по делото било представено и новото щатно разписание в сила от 01.07.2025 г., разписано от Директора на Т. „Д. – М.“. Въззивникът счита за нелогично и правно неиздържано да се изисква допълнителна дата на утвърждаване от директора, доколкото последният е формализирал вече взетото и влязло в сила решение на компетентния орган. Счита и, че прилагането на завишен формален стандарт на доказване спрямо работодателя противоречи на принципа за равенство на страните в процеса. По въпроса за предварителното съгласие на синдикалната организация по чл. 333, ал. 4 от КТ, въззивникът сочи, че в Т. „Д. - М.“ е съществувала само една щатна бройка за длъжността „••••••••••“, която е заемана единствено от ищцата С. А. С., поради което съгласието на синдикалната организация за съкращаване на длъжността е фактически и правно идентично на съгласие за уволнението именно на ищцата. Изтъква се в жалбата, че синдикалният орган е взел своето решение при пълно знание, че длъжността е заемана само от ищцата; че ищцата е член на синдикалната организация; че предметът на съгласието е предложението на работодателя за съкращаване на тази конкретна длъжност, поради което логически невъзможно било съгласието да касае друго лице. Твърди се, че правилото на ТР № 4/2013 г. е насочено към хипотезите с множество щатни бройки. Според жалбоподателя смисълът на предварителното съгласие по чл. 333, ал. 4 от КТ е синдикалният орган да упражни реален контрол върху целесъобразността и законосъобразността на предстоящото уволнение преди то да бъде извършено. Претендира се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез процесуален представител е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата С. А. С., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция. В съдебно заседание, жалбоподателят Т. „Д. – М., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание въззиваемата С. А. С., чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба, като поддържа представения писмен отговор по съображенията, изложени в него. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция, за които представя договор за правна защита и съдействие. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, а за да съобрази неговата правилност, взе предвид следното: Производството пред Районен съд – Момчилград е образувано по предявени от С. А. С., чрез адв. М. П. от АК – П., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ: за признаване за незаконно и отмяна уволнението й, обективирано в Заповед № З-15-115/01.07.2025 г., издадена от директора на Т. „Д. – М.”; за възстановяването й на заеманата при ответника длъжност преди уволнението и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, считано от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение. От фактическа страна по делото не е спорно, че между Т. „Д. – М.”, като работодател, и •••. С. А. С. - Т., като работник, е сключен Трудов договор № 13/13.08.2018 г., по силата на който последната е заела длъжността „••••••••••“. Във връзка с оптимизиране на структурата, намаляване на разходите и повишаване на ефективността на работа в •••••••, директора на Т. „Д. – М.” отправил искане до Управителния съвет на „Ю.“ – гр. С., чрез докладна записка изх. № В-15-856/16.06.2025 г., длъжността „••••••••••“ да бъде съкратена, при което общата числеността на персонала да бъде намалена с 1 служител и стане от 39 на 38 служители / л.30 от първоинст.д./. В тази връзка е представено становище от служител на „Човешки ресурси“ в Ю. – гр. С., адресирано до директора на Ю., в което е изразено положително такова, с довод, че „… задълженията на •••••••••• и •••••• са почти идентични и се припокриват.“. На 25.06.2025 г. на свое заседание, Управителният съвет на „Ю.“ – гр. С., по т.2 от дневния ред е разгледал предложението на директора на Т. „Д. – М.” за промяна на длъжностното разписание на •••••••. Взел е решение да се закрие една щатна бройка за длъжността „••••••••••“. Взетото решение е било сведено до знанието на директора на Т. „Д. – М.” с писмо изх. № В-15- 856 #2/26.06.2025 г., като в същото било указано, че директорът следва да изпрати / разбирай да изготви и да изпрати- бел. съда/ един брой коригирано длъжностно разписание в Ю. – гр.С.. По делото е представено без дата, подписано от деловодител човешки ресурси, гл. счетоводител и директор длъжностно разписание на Т. „Д. – М.”, в сила от 01.07.2025 г., от което се установява, че длъжността „••••••••••“ не съществува, но и че числеността на Държавното горско стопанство е 42 служители, вместо посочената в искането от директора численост от 38 служители /л.49 от първоинст.д./ Не е спорно в производството, че към 01.07.2025 г., между Т. „Д. – М.” и синдикалната организация при •••••••, чийто член е ищцата С. А. С. - Т., е имало подписан, действащ Колективен трудов договор от 26.02.2025 г. Установява се, че Директорът на Т. „Д. – М.” е поискал „…съгласие за съкращаване на щатна длъжност…“ – „••••••••••“ от синдикалната организация- СО на КНСБ чрез писмо изх.№ 15-149/17.06.2025 г. /л.29 от първоинст.д./. На 30.06.2025 г. синдикалната организация провела заседание, на което взела исканото решение, давайки съгласие за съкращаване на длъжността „••••••••••“, и което съгласие било сведено до знанието на директора на Т. „Д. – М.” с писмо вх. № 15-499/30.06.2025 г. С процесната Заповед № З-15-115/01.07.2025 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ, поради съкращаване на щата на същата длъжност, като на служителя следвало да бъдат изплатени: обезщетение на основание чл. 220, ал.1 от КТ в размер на брутно трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, възлизащо на 3 565.80 лева и обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск от 5 работни дни в размер на 849 лева. Заповедта е връчена на служителя-ищца на 01.07.2025 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Установено в производството е също, че по подадена информация в ТД на НАП, към 01.07.2025 г. в Т. „Д. – М.” е прекратен един трудов договор със С. А. С. - Т. и един нов е сключен със С. Ю., назначен на длъжност „••••••••“ в •••••••. С Разпореждане № 081-00-1179-1/13.08.2025 г. на ТП на НОИ – К., на С. А. С. - Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.07.2025 г. до 30.06.2026 г. в размер на 104.64 лв. (53.51 евро) дневно. При така установената и в първоинстанционното производство фактическа обстановка, решаващият съд е изградил своите правни изводи, по силата на които е приел, че предявената от ищцата искова претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от КТ е основателна. В този аспект изрично е приел, че за да се прекрати трудовото правоотношение, работодателят - ответник е следвало да получи съгласие от синдикалната организация изрично за ищцата С. А. С. - Т., каквото в казуса не е налице, и че условие за законността на уволнението на посоченото основание е наличието на утвърдено по надлежния ред ново длъжностно разписание преди или найкъсно към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с конкретния служител, наличието на което условие в казуса също не е установено. Настоящата инстанция, намира първоинстанционното решение за правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на решаващия районен съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Намира за необходимо с оглед изложените в жалбата на работодателя доводите, изрично да изложи и следното : При съкращаване в щата е необходимо решението за това съкращаване, респ. утвърждаването на новото щатно разписание, да е извършено от лицето или органа, който има право да извършва такива промени и същото да е извършено най-късно преди или към момента на уволнението. Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, но на такъв подлежи правопораждащия за уволнение поради съкращаване на щата факт, а той в казуса е волеизявлението на работодателя за промяна в щатните бройки. Така, според съдебната практика, обективирана и в Решение № 163/4.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1062/2011 г. по описа на III г. о., ГК на ВКС, възникването на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ към определен момент преди уволнението, е обусловено от решение на компетентния орган за промяна на щата, утвърждаване от компетентния орган на щатното разписание, съдържащо датата, от която то влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание, обективиращо измененията в щата след посочената дата. Съгласно представения по делото подзаконов нормативен акт - Правилника за организацията и дейността на Ю., и в частност чл. 29, ал.1, т.8, б. „б“, директорът на поделението изготвя и представя в централното управление за приемане от Управителния съвет на предприятието: длъжностното разписание на поделението, а съгласно т.9 директорът утвърждава поименното щатно разписание на поделението. Всъщност и по силата на закона, по аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1, т.7, във вр. с чл.170, ал.1, т.4 от ЗГ, именно на директора на Т. „Д. – М.“ е възложена задачата да изготви преди или най-късно към момента от предприетото съкращаване в щата, въз основа на извършеното утвърждаване от Управителния съвет на „Ю.“ – гр. С., ново щатно разписание. Това в производството обаче следва да се приеме, че е направено от директора на Т. „Д. – М.“, доколкото в него няма изрична дата на изготвяне, едва към момента на представянето му с отговор на сезиращата съда исковата молба, а именно към 27.08.2025 г./вх.№2327 на РС-Момчилград/, т.е. това е направено незаконосъобразно след извършване на процесното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на щата на поделението. За изчерпателност, следва да бъде посочено и това, че с така представеното действащо към 01.07.2025 г. ново щатно разписание не е постигнат целеният от директора на Т. „Д. – М.“ ефект - служителите в поделението да останал само 38, доколкото в същото изрично е записано, че числеността на поделението възлиза на 42 служители /за сравнение л.30 и л.48 от първоинст.д./. Съгласно пък разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ, във вр. с чл.49 от действащия Колективен трудов договор от 26.02.2025 г., работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. В нарушение на посочените разпоредби директорът на Т. „Д. – М.“ е поискал и е получил съгласие от синдикалната организация- СО на КНСБ, чийто член е ищцата С. А. С. - Т., „… за съкращаване на щатна длъжност…„••••••••••“ …“, а не е поискал и не е получил съгласие да бъде уволнен служителят - синдикален член С. А. С. - Т., заемаща длъжност "••••••••••". Или, казано в обобщение, решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол в очертаните параметри, с което е приета основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, настоящият съд намира за правилно. Така приетата основателност на този иск пък предопределя и основателност на обусловените искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ /л.127 от първоинст.д./, поради което първоинстанционното решение в неговата цялост следва да бъде потвърдено. При този изход на делото се следва присъждане на разноски на ответницата по въззивната жалба, доколкото такива изрично са поискани и се доказва извършването им за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, в посочения в списъка по чл.80 от ГПК размер от 1 200 евро с равностойност 2 347 лв. и съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2026 г. Ето защо, въззивният съд