Решение № 121 от 11.2.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 3659/2025 г.

Предявени са обективно съединени исковете с правно основание чл.245 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ, чл.215 КТ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът ••• твърди в исковата си молба, че с ответното дружество били в трудово правоотношение по безсрочен трудов договор от 02.11.2023г., съгласно който бил назначен в дружеството на длъжност "Шофьор на автобус" на осем часов работен ден с основно трудово възнаграждение първоначално в размер на 1930 лв. На 11.08.2025г. трудовият му договор бил прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ със заявление за прекратяване от 11.08.2025г.

Ищецът твърди, че не е получил от работодателя си трудовото си възнаграждение за месеците април, май, юни, юли и август 2025г., през който период изпълнявал трудовите си задължения като извършвал регулярните си курсове с автобуса. Сочи, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът му дължи следните суми:

1. Трудови възнаграждения: за месец април 2025 г. - сумата от 1077 лв., за месец май 2025 г. - сумата от 1077 лв., за месец юни 2025 г. - сумата от 1077 лв., за месец юли 2025 г. - сумата от 1077 лв. и за месец август 2025 г. - сумата от 100 лв., тъй като за част от времето до прекратяване на трудовото правоотношение бил в отпуск поради временна неработоспособност. Общата сума за трудови възнаграждения възлиза на 4408 лв. Върху всяка от дължимите суми следва да бъде начислено обезщетение за забава под формата на законната лихва от датата на дължимостта до окончателното заплащане.

2. Обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск: за 2024 г. - 10 дни - сумата от 530 лв. и за 2025 г. - 10 дни - сумата от 530 лв., като общата сума, дължима за обезщетението по чл. 224 КТ възлиза на 1060 лв., върху която трябва да бъде начислена законната лихва. При прекратяване на трудовото правоотношение платеният годишен отпуск не е бил използван от работника, нито му е бил заплатен при прекратяване на договора, поради което същият се явява дължим от работодателя, считано от датата на прекратяване на договора. Счита, че с прекратяване на трудовото правоотношение се преодолява забраната за компенсиране на платения годишен отпуск с парично обезщетение (чл. 178 КТ).

3. Обезщетение по чл. 215 КТ - за извършени командировки в страната. Сочи, че по време на действие на трудовия договор е бил командирован да извършва превози на хора в страната, извън мястото на постоянната му работа, като те са били еднодневни или за няколко дни. Съгласно чл.215, ал.1 от КТ при командироване по чл.121, ал.1 от КТ служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари. В конкретния случай ищецът има право на дневни пари за времето, през което е бил командирован в други населени места в страната. Дължимите суми се определят съгласно чл.19 от Наредбата за командировките в страната (НКС). Когато командированият остава да нощува в мястото на командировката, на него му се заплащат дневни пари в размер на 40 лв. за всеки ден от командировката. Когато не остава да нощува в мястото, където е командирован, се заплащат дневни пари в размер на 50 % от сумата по алинея 1, т.е. по 20 лв. През периода от 01.01.2025г. до 31.07.2025г. ищецът е бил командирован в страната, където е извършвал превоз на хора - еднодневно или за повече дни, с преспиване по следните направления:

• Стара Загора - Сливен - Стара Загора - 1 ден = 20 лв.

• Стара Загора - Павел баня - Стара Загора - 2 дни = 80 лв.

• Стара Загора - Пловдив - Стара Загора - 1 ден = 20 лв.

• Стара Загора - Търговище - Варна - Стара Загора - 3 дни =120 лв.

• Стара Загора - София - Стара Загора - 1 ден = 20 лв.

• Стара Загора - Крупник - Хасковски минерални бани - Крупник - Стара Загора - 6 дни = 240 лв.

• Стара Загора - Гита - Хисаря - Гита - Стара Загора - 1 ден = 20 лв.

• Стара Загора - Ново село - София - Ново село - Стара Загора - 1 ден = 20 лв.

• Стара Загора - Велико Търново - Стара Загора - 1 ден = 20 лв.

• Стара Загора - Златни пясъци - Крумовград - Стара Загора - 3 дни =120 лв.

• Стара Загора - Сандански - Вонеща вода - Сандански - Стара Загора - 7 дни = 280 лв.

• Стара Загора - Ковачевци - Златни пясъци - Ковачевци - Стара Загора - 7 дни = 280 лв.

• Стара Загора - Кнежа - Слънчев бряг - Кнежа - Стара Загора - 5 дни = 200 лв.

Общата дължима сума за дневни пари при командироване на ищеца възлиза на 1440 лв., върху която следва да бъде начислена лихва за забава.

Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда работодателят има задължение да начислява и заплаща в установените от закона срокове, както уговореното трудово възнаграждение и обезщетението при командироване, така и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, като последното става изискуемо при прекратяване на трудовото правоотношение.

Неплащането в срок на трудовото възнаграждение, на обезщетението по чл.224 от КТ и обезщетението по чл.215 КТ е скрепено със санкция, а именно начисляване на лихва за забава съгласно чл. 86 от ЗЗД.

Началният момент на забавата за всяко едно от дължимите трудови възнаграждения и за обезщетението за командироване, е денят, следващ месеца, за който се дължат. Началният момент на забавата за обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск за 2024г. и 2025г., е най-късно от прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като от този момент служителят вече не е в трудово правни отношения с работодателя и последният е длъжен да му изплати всички дължими суми, породени от действалия до този момент трудов договор.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми:

1. сумата от 4408 лв., представляваща общия сбор от неизплатени трудови възнаграждения за месеците април 2025г., май 2025г., юни 2025г., юли 2025г. и август 2025г., ведно с обезщетение за забава под формата на законната лихва от датата на дължимостта на всяко едно от възнагражденията, а именно от първо число на месеца, следващ дължимостта на възнаграждението до окончателното изплащане;

2. сумата от 1060 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2024г. и 2025г., ведно с обезщетение за забава под формата на законната лихва от датата на прекратяване на трудовия договор /11.08.2025г./ до окончателното й изплащане;

3. сумата от 1440 лв., представляваща сбор от обезщетенията за дневни пари при командироване в страната за периода от 01.01.2025г. до 31.07.2025г., ведно с обезщетение за забава под формата на законната лихва от датата на дължимостта на всяко едно от обезщетенията, а именно от първо число на месеца, следващ дължимостта на възнаграждението до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

В уточняваща молба ищецът посочва размера на претендираната лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения, както следва:

За неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2025г. от 1077 лв. - лихва за периода от 01.05.2025г. до 08.09.2025г. в размер на 53,42 лв.

За неизплатеното трудово възнаграждение за месец май 2025г. от 1077 лв. - лихва за периода от 01.06.2025г. до 08.09.2025г. в размер на 40,78 лв.

За неизплатеното трудово възнаграждение за месец юни 2025г. от 1077 лв. - лихва за периода от 01.07.2025г. до 08.09.2025г. в размер на 28,54 лв.

За неизплатеното трудово възнаграждение за месец юли 2025г. от 1077 лв. - лихва за периода от 01.08.2025г. до 08.09.2025г. в размер на 15,90 лв.

За неизплатеното трудово възнаграждение за месец август 2025г. от 100 лв. - лихва за периода от 01.09.2025г. до 08.09.2025г. в размер на 0,30 лв.

За неизплатеното обезщетение по чл.224 КТ в общ размер 1060 лв. - лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 11.08.2025г. до завеждане на иска - 08.09.2025 г. 11,64 лв.

За неизплатеното обезщетение по чл.215 КТ от 1440 лв. - лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 11.08.2025г. до завеждане на иска - 08.09.2025г. – 15,81 лв.

След изменение размера на предявените искове по реда на чл.214 ГПК ищецът претендира присъждане на следните суми:

Трудови възнаграждения:

1. За месец април 2025г. - сумата от 1930 лв. и мораторна лихва за периода от 01.05.2025 г. до 08.09.2025 г. в размер на 95,72 лв.

2. За месец май 2025г. - сумата от 1930 лв. и мораторна лихва за периода от 01.06.2025г. до 08.09.2025 г. в размер на 73,07 лв.

3 За месец юни 2025г. - сумата от 1930 лв. и мораторна лихва за периода от 01.07.2025г. до 08.09.2025 г. в размер на 51,15 лв.

4. За месец юли 2025г. - сумата от 1930 лв. и мораторна лихва за периода от 01.08.2025 г. до 08.09.2025 г. в размер на 28,50 лв.

5. За месец август 2025г. - сумата от 100 лв. и мораторна лихва за периода от 01.09.2025 г. до 08.09.2025 г. в размер на 0,30 лв.

Или общо сума за брутните трудови възнаграждения - 7820 лв. общо лихва за забава - 248,74 лв.

Обезщетение по чл. 224 КТ - за неизползван платен годишен отпуск за 2024г. - 10 дни - сумата от 839,13 лв. и за 2025 г. - 10 дни - сумата от 839,13 лв., или общо 1678,26 лв. и лихва за забава за периода 11.08.2025г. до 08.09.2025г. - 18,43 лв.

Ответникът "БОНЕВ МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ" ЕООД с.Богомилово не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище пи исковата молба и не ангажира доказателства.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като по силата на сключения между страните трудов договор е заемал длъжност "Шофьор на автобус" на осем часов работен ден с основно трудово възнаграждение първоначално в размер на 1930 лв. На основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, считано от 11.08.2025г. трудовото правоотношение между страните е прекратено.

По отношение на иска за неизплатено трудово възнаграждение, съдът намира за установено следното:

Съгласно чл.242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Основното задължение на работодателя по трудово правоотношение е да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение /чл.128 т.2 КТ/. Изпълнението на това задължение е гарантирано в чл.245 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответника не е направил възражение относно това обстоятелство, поради което същия дължи изплащане на разликата до пълния размер на трудово възнаграждение договорено между страните, ведно със законната лихва. Трудовото възнаграждение за процесния период е било изискуемо с оглед установеното в чл.270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение е било изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза се установява, че размерът на начисленото, неизплатено трудово възнаграждение на ищеца е както следва: За м.04.2025г. 1930 лв. брутен размер – 1497,64 лв. нетен размер, За м.05.2025г. 1930 лв. брутен размер – 1497,64 лв. нетен размер, За м.06.2025г. 1930 лв. брутен размер – 1497,64 лв. нетен размер, За м.07.2025г. 1930 лв. брутен размер – 1497,64 лв. нетен размер, За м.08.2025г. 100 лв. брутен размер – 77,60 лв. нетен размер.

Предвид изложеното и направеното изменение по чл.214 ГПК съдът намира, че предявените искове за неизплатено трудово възнаграждение за процесния период се явяват основателни и доказани, и следва да бъдат уважени.

По отношение на исковете за лихва за забава в изплащането на претендираното трудово възнаграждение съдът счита, че същите са основателни. При определяне на началната дата, от която се дължи лихва върху плащания по КТ, следва да изхожда от правилата на ЗЗД. Съдът счита, че ответника следва да заплати на ищеца лихва за забава върху дължимата главница, тъй като съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД такава лихва се дължи при неизпълнение на парични задължения, като когато денят за изпълнението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му. В настоящия случай ответникът изпада в забава на 30-то число на месеца, за който се отнася възнаграждението. Лихвата за забава в изплащането на трудово възнаграждение за м.04.2025г. от 1930 лв. възлиза на 95,72 лв. за периода 01.05.2025г. до 08.09.2025г.; лихвата за забава в изплащането на трудово възнаграждение за м.05.2025г. от 1930 лв. възлиза на 73,07 лв. за периода 01.06.2025г. до 08.09.2025г.; лихвата за забава в изплащането на трудово възнаграждение за м.06.2025г. от 1930 лв. е 51,15лв. за периода 01.07.2025г. до 08.09.2025г.; лихвата за забава в изплащането на трудово възнаграждение за м.07.2025г. от 1930 лв. е 28,50лв. за периода 01.08.2025г. до 08.09.2025г.; лихвата за забава в изплащането на трудово възнаграждение за м.08.2025г. от 100 лв. е 0,30 лв. за периода 01.09.2025г. до 08.09.2025г.

Предвид горното съдът намира, че претенциите за лихва за забава се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

По отношение на искът за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ съдът намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Критерий за определяне размера на това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че обезщетението за неползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни за 2024г. и 10 дни за 2025г. възлиза общо на 1678,26 лв. брутен размер и 1510,43 нетен размер и същото не е изплатено.

С оглед на горното съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

От заключението на вещото лице се установява, че размера на лихвата за забава, изчислена върху неизплатената сума за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ от датата на изискуемост до завеждането на исковата молба е в размер на 18,43 лв. Предвид това съдът счита, че иска следва да бъде уважен в пълен размер.

По отношение на иска по чл.215 КТ съдът намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски съвет. Командировката представлява временно изменение на мястото на работа по трудовото правоотношение. Редът за извършване на командироването в страната е определен в Наредбата за командировките в страната. Съгласно чл.8 от Наредбата командироването се извършва с писмена заповед с определено съдържание.

В настоящия случай ищецът твърди и не се оспорва от работодателят, че същия е бил командирован в страната от работодателя си в периода 01.01.2025г. до 31.07.2025г., както следва: Стара Загора - Сливен - Стара Загора - 1 ден; Стара Загора - Павел баня - Стара Загора - 2 дни; Стара Загора - Пловдив - Стара Загора - 1 ден; Стара Загора - Търговище - Варна - Стара Загора - 3 дни; Стара Загора - София - Стара Загора - 1 ден; Стара Загора - Крупник - Хасковски минерални бани - Крупник - Стара Загора - 6 дни; Стара Загора - Гита - Хисаря - Гита - Стара Загора - 1 ден; Стара Загора - Ново село - София - Ново село - Стара Загора - 1 ден; Стара Загора - Велико Търново - Стара Загора - 1 ден; Стара Загора - Златни пясъци - Крумовград - Стара Загора - 3 дни; Стара Загора - Сандански - Вонеща вода - Сандански - Стара Загора - 7 дни; Стара Загора - Ковачевци - Златни пясъци - Ковачевци - Стара Загора - 7 дни; Стара Загора - Кнежа - Слънчев бряг - Кнежа - Стара Загора. В заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се сочи, че ответникът не е представил заповеди за командировки, РКО за плащания, поради което изчисленията са направени съобразно твърденията на ищеца, неоспорени от ответника. Вещото лице сочи, че ищецът е бил 33 дни в командировка с нощувки и 6 дни в командировка без нощувки, поради което и съгласно чл.19 от НКС обезщетението по чл.215 КТ възлиза на 1440 лв.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

От заключението на вещото лице се установява, че размера на лихвата за забава, изчислена върху неизплатената сума за обезщетение по чл.215 от КТ от датата на изискуемост до завеждането на исковата молба е в размер на 15,81 лв. Предвид това съдът счита, че иска следва да бъде уважен в пълен размер.

На основание чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България цитираните по-горе суми в лева следва да бъдат превалутирани в евро.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с на чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.72 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 229,49 евро държавна такса, както и сумата от 255,71 евро възнаграждение за вещо лице съдебно- счетоводна експертиза.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1101,32 евро (2154 лв.).

Предвид изложеното, съдът