Определение № 336 от 01.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 784/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] Д., представлявано от изпълнителния директор Г. М. Ж., чрез адв. М. К. от Хасковската адв.колегия срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд от 1.ІІ.2010 г. постановено по гр.д.№ 1129/2009 г., с което е потвърдено решение № 147 от 15.ІХ.2009 г. по гр.д.№ 211/2009 г. на И. районен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. К. К., пълномощник на ищеца Д. Б. М. от[населено място], в който се заявява, че не са налице основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, евентуално, че подадената жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното: Ищецът Д. М. е работил като охрана в ответното [фирма] от 2005 г. до 19.ІІІ.2009 г., когато е уволнен дисциплинарно за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 330 ал.2 т.6 от КТ във връзка с чл. 190 т.7 от КТ- “други тежки нарушения на трудовата дисциплина” със заповед № 39 от посочената дата. Липсва каквато и да било конкретизация на вида, времето и мястото на тези нарушения както в самата заповед, така и отсъстват препращания към друг документ на работодателя за тяхната индивидуализация. На ищеца не са искани обяснения по чл. 193 от КТ. Предявените от М. искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ са уважени изцяло. Относно претенцията по чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ е изяснено по делото, че след заповедта за уволнение от 19.ІІІ.2009 г. ищецът е ползвал болнични от 19.ІІІ.2009 г. до 15.V.2009 г. От страна на ответника е правено възражение за намаление на обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ с получената сума от обезщетението за временна неработоспособност по чл. 162 от КТ, но съдът е отказал да оцени като налична такава връзка между двете обезщетения. В изложението към касационната жалба на работодателя [фирма] се поставят две групи въпроси: На първо място обезщетенията по чл. 162 от КТ дали са относими обстоятелства при преценка на размера на обезщетението по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ ? Времето, през което работникът е бил в обективна невъзможност за започване на работа по трудово правоотношение поради временна нетрудоспособност заради заболяване, не следва ли да се зачита от съда като такова в пряка причинна връзка с обезщетението за уволнение по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ? На второ място касаторът счита, че въззивният съд при произнасянето си по основателността на претенциите по чл. 344 ал.1 т.1 и 2 от КТ е постановил съдебния си акт в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, като представя и решения на тричленни състави на ВКС във връзка с процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и по приложение на разпоредбите на чл. 189, 190, 193 и 195 от КТ. ВКС констатира, че обжалвания с настоящата касационна жалба съдебен акт на Софийския окръжен съд не влиза в противоречие с установената съдебна практика, а напротив, е в пълен синхрон с нейните изисквания, така че по този втори въпрос искането за допускане на касационно обжалване е очевидно неоснователно. Относно съотношението между обезщетенията по чл. 162 от КТ и чл. 225 ал.1 от КТ искането за допускане на касационно обжалване е основателно, тъй като въпросът не е изясняван в съдебната практика и има значение за крайния изход на спора по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение