Определение № 2481 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 787/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Основно училище /ОУ/ „Б. М.“- [населено място], представлявано от директора С. Л. А., чрез пълномощника му по делото адв. И. И., против Решение №1325 от 22.12.2023г. по в. гр. д. №1344/2023г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което след отмяна на Решение №1481 от 04.07.2023г. по гр. д. №1397/2023г. по описа на Районен съд- Бургас, са били уважени предявените от К. А. К., ЕГН [ЕГН], против ОУ „Б. М.“- [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като е признато за незаконно и отменено извършеното със заповед № 840 от 06.02.2023г., издадена от директора на Основно училище „Б. М.“- [населено място] дисциплинарно уволнение на ищцата, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител в начален етап на основното образование“ в Основно училище „Б. М.“- [населено място], и ОУ „Б. М.“- [населено място] е осъдено да заплати на ищцата сумата от 16178,40 лв.- обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за период от шест месеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 08.03.2023г. до окончателното й заплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от К. А. К., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. М. Б., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че от 2003г. до уволнението си ищцата е работила в ответното ОУ „Б. М.“ Б. на длъжност „старши учител в начален етап на основното образование”, като за процесната 2022/2023 учебна година е обучавала децата от първи „Д“ клас в същото училище. Трудовият й договор е бил прекратен със Заповед № 840/ 6.02.2023г. на директора на училището, с която й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.2, т.7 от КТ. Заповедта е била връчена на ищцата на същата дата в 12.20 ч. при условията на отказ на ищцата да я получи, удостоверен с подписите на двама свидетели- Р. Щ.- заместник директор, и И. Б.- завеждащ административна служба. В заповедта, като основание за налагане на дисциплинарното наказание, са посочени следните нарушения на трудовата дисциплина: 1./На 12.12.2022г. до 13.00 ч. ищцата не уведомила за отсъствието си директора на училището по надлежния ред, съгласно чл.50, ал.1, т.1 от П., а именно- най- късно 30 минути преди началото на работния ден, като вследствие на това учениците от първи „Д“ клас, при които е имала учебен час, са останали в 13.30 ч. без надзор; 2./ По време на родителска среща на 30.01.2023г., през време на ползвания отпуск поради временна неработоспособност, ищцата била в нетрезво състояние и е проявила несъобразено с професионалната етика отношение към родителите на учениците от първи „Д“ клас на ОУ „Б. М.“- Б.. В заповедта е посочено, че е издадена във връзка с докладна от И. Д. /на длъжност „начален учител“ в ответното училище, с вх. № 1239/4.01.2023г./, докладна от Фина Т. /на длъжност „старши учител“ в ответното училище и класен ръководител на първи „Д“ клас/ с вх.№ 1759/01.02.2023г., както и по повод жалба с вх.№ 1760 от 2.02.2023г. от родители на ученици от първи „Д“ клас, които документи не били приложени към заповедта. Във връзка с въведените в исковата молба оплаквания за незаконност на извършеното уволнение въззивният съд е приел, че непосредствено преди да й бъде връчена процесната заповед за уволнение, на 6.02.2023г. в 12.10ч., на ищцата е била връчена заповед № 839/6.02.2023г, с която е била поканена да представи писмени или устни обяснения за допуснати от нея нарушения на трудовата дисциплина, а именно: защо на 12.12.2022г. до 13.00 ч. не е уведомила за отсъствието си директора на училището по надлежния ред, съгласно чл.50, ал.1, т.1 от П., а именно- най- късно 30 минути преди началото на работния ден, като вследствие на това учениците от първи „Д“ клас, при които е имала учебен час, са останали в 13.30 ч. без надзор; била ли е по време на родителска среща на 30.01.2023г., през време на ползвания отпуск поради временна неработоспособност, в нетрезво състояние и защо е проявила несъобразено с професионалната етика отношение към родителите на учениците от първи „Д“ клас на ОУ „Б. М.“- Б.. В заповедта за изискване на обяснения били посочени номерата и авторите на двете докладни от учителите в училището, както и номера на жалбата от родителите, описани в заповедта за уволнение, като в нея не бил определен срок, в който ищцата би могла да бъзе изслушана, за да даде устни обяснения, или да представи писмени такива. Според показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд св. И. Б., която е присъствала на цялата процедура по уволнението, на ищцата бил връчен документ, с който била поканена да даде обяснения в писмен вид. Първоначално тя отказала, след това отново била поканена и отново отказала, след това дала обясненията си устно. Часът бил 11-11.30 ч., когато ищцата била поканена от директора на училището, като ищцата имала около два часа да даде писмени обяснения в учителската стая, но заявила категорично, че няма за какво да дава обяснения. След този отказ й била връчена втората заповед- тази за уволнение, като нямало подготвен проект на друга заповед, с различно наказание. Въззивният съд не е кредитирал показанията на св.Б. в частта им, в които свидетелката твърди, че на ищцата бил предоставен срок за даване на обяснения- около два часа. Посочил е, че същите са вътрешно противоречиви, тъй като се твърди, че след като ищцата двукратно е отказала да даде обяснения, по- късно дала устните си обяснения /без да е посочено съдържанието им/, а от друга страна се сочи, че след като заявила, че няма за какво да дава обяснения, на ищцата била връчена заповедта за уволнение /което означава, че на практика не са дадени никакви устни обяснения/. Констатирал е и противоречие на свидетелските показания с отразяванията в самите заповеди за искане на обяснения и за уволнение, в които изрично е посочен часът, в който същата са били връчени на ищцата- 12.10ч.- за заповедта за изискване на обяснения, и 12,20ч.- за заповедта за уволнение в 12.20ч., от което следва, че от изискването на обясненията до връчването на заповедта са минали само 10 минути. Предвид така установените по делото факти, а именно- че в заповедта за даване на обяснения не е посочен срок, в който ищцата да се запознае с конкретните обстоятелства, както и с писмените доказателства- докладни и жалба; че времето между връчването на заповедта за изискване на обяснения от ищцата и връчването на заповедта за уволнение е било само 10 минути според данните, отразени в двете заповеди, поради което ищцата обективно не е имала възможност да прецени какви нарушения на трудовата дисциплина са й били вменени, нито обективна възможност да изложи устни или писмени обяснения; както и че според показанията на св.Б. заповедта за уволнение е била предварително изготвена и връчена на ищцата след като й е била връчена заповедта за даване на обяснения, въззивната инстанция е намерила, че макар и формално да е била поканена да даде обяснения в съответствие с изискването на закона- чл.193, ал.1 от КТ, ищцата обективно е била лишена от правото да даде обяснения. Като допълнителен аргумент за този извод е посочил и че в заповедта за уволнение, макар и да е посочена нормата на чл.193, ал.1 от КТ, липсва каквото и да е отразяване дали ищцата е отказала да даде обяснения или е дала такива, което също е индиция, че изискването на чл.193 от КТ за осигуряване на възможност на работника/ служителя да даде обяснения във връзка с вменените му дисциплинарни нарушения не е било спазено. Приел е, че тъй като работодателят не е осигурил разумен срок на ищцата да реализира правото си да даде обяснения за вменените й нарушения на трудовата дисциплина, а предварително /преди да изиска обясненията й/ е изготвил заповедта за уволнение, то на основание чл.193, ал.2 от КТ извършеното уволнение следва да се признае за незаконно и отмени. За пълнота на изложението съдът е посочил и че процесната заповед за уволнение не е мотивирана в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като по отношение на третото вменено на ищцата нарушение липсвали изложени конкретни обстоятелства за това в какво се състои действието/ бездействието на ищцата, квалифицирано от работодателя като „несъобразено с професионалната етика отношение към родителите“. В заповедта не били изложени и мотиви съгласно изискването на чл.189 от КТ за това въз основа на какви обстоятелства е преценена тежестта на вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина, както и защо работодателят е наложил най- тежкото дисциплинарно наказание- уволнение. По така изложените съображения въззивният съд уважил предявения от ищцата иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, както и свързаните с този иск претенции по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за период от шест месеца, през който ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът излага доводи за наличието на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като формулира следните въпроси, по които според него се е произнесъл въззивният съд:

1. Лишен ли е работникът или служителят от възможност да бъде изслушан по смисъла на чл.193, ал.1 от КТ поради това, че работодателят не му е осигурил разумен срок за това, след като работникът или служителят е бил изрично поканен от работодателя да представи писмени или устни обяснения за допуснатите от него нарушение на трудовата дисциплина и работникът или служителят е дал устни обяснения и изрично е отказал да даде писмени обяснения?

По този въпрос се твърди, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС.

2. Лишен ли е работникът или служителят от възможност да бъде изслушан по смисъла на чл.193, ал.1 от КТ поради това, че работодателят не му е дал възможност да се запознае с писмените доказателства, описани в заповедта за искане на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, когато тези доказателства имат отношение единствено относно констатирането на допуснатите от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и свеждането им до знанието на работодателя, и при положение, че нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание, са подробно описани и индивидуализирани в заповедта за искане на обяснения?

Този въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

3. Нарушил ли е работодателят задълженията си по чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, когато предварително /преди да изиска обясненията/ работодателят е изготвил заповедта за уволнение?

Този въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

4. Мотивирана ли е заповедта за уволнение в съответствие с изискванията на чл.195 и чл.189 от КТ, когато тежестта на описаните в нея нарушения на трудовата дисциплина е обусловена от високата степен на социална и обществена значимост на заеманата от работника или служителя длъжност?

Този въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по първия въпрос от изложението. Същият е формулиран според поддържаната от касатора теза и предпоставя осъществяването на факти, каквито въззивният съд не е приемал за установени, а именно- че ищцата е отказала да даде писмени обяснения и е дала устни такива. В обжалваното решение, за да уважи предявения иск за признаване на незаконността на уволнението, въззивният съд е приел, че на ищцата не е бил предоставен разумен срок за запознаване с вменените й нарушения и за даване на обяснения, поради което тя обективно е била лишена от възможност да даде и не е дала такива. Предвид горното така поставеният от касатора въпрос не кореспондира с установените по делото обстоятелства и с мотивите на решението, поради което същият не е от значение за изхода на спора и за формиране на решаващата воля на съда. Независимо от това следва да се посочи, че не е налице и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първата част от въпроса, отнасяща се до решаващите мотиви на въззивната инстанция за липса на предоставен на ищцата разумен срок за даване на обяснения. Така направеният в решението извод е в съответствие с формираната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно същата /Решение № 257 от 22.05.2012г. на ВКС по гр. д № 985/2011г./ ІV г.о.; Решение № 330 от 05.11.2013г. на ВКС по гр.д.№ 1220/ 2013 г., ІV г.о.; Решение № 493/21.01.2013г. на ВКС по гр. д. № 1771/2011г. на ІV г. о.; Решение № 379 от 24.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 410/2009г., ІV г. о., Решение № 29 от 03.05.2022г. на ВКС по гр. д. № 1971/2021г., ІІІ г.о., и др./ в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Виновно поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него (193, ал. 3 от КТ), е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения, както и когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения. В случай, че самият работодател не е определил срок за даване на обяснения, работникът или служителят следва да ги даде в разумен срок- според конкретните обстоятелства във всеки отделен случай.Работодателят в този случай също трябва да изчака този разумен срок да изтече,преди да връчи заповедта за налагането на дисциплинарното наказание. Обжалваното решение не противоречи, а е съобразено с посочената практика на ВКС, тъй като при постановяването му въззивният съд е съобразил, че от изискването на обяснения от ищцата за вменените й нарушения до връчване на заповедта за уволнение е изминал срок от 10 минути, който не може да се приеме за достатъчен с оглед обстоятелствата по делото.

Не е налице соченото от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по останалите три въпроса от изложението. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

В случая по отношение и на трите въпроса /втори, трети и четвърти/ не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК. Вторият въпрос също, подобно на първия, съдържа във формулировката си съждения и умозаключения, каквито не са били направени в обжалваното решение относно писмените доказателства, посочени в заповедта за изискване на обяснения, и относно описанието в нея на нарушенията, за които работодателят е поискал обяснения. Същото се отнася и за четвъртия въпрос, при поставянето на който касаторът е изложил собствената си теза за тежестта на вменените на ищцата нарушения и за връзката на това обстоятелство с изискването за мотивиране на заповедта за уволнение. Както вече се посочи, решаващият мотив на съда да приеме, че уволнението на ищцата е незаконно, е лишаването й от възможност да даде обяснения по вменените й нарушения в разумен срок, доколкото от връчването на заповедта за изискване на обяснения до връчването на заповедта за уволнение са изминали само 10 минути, който период е преценен за недостатъчен с оглед характера на нарушенията. При това положение повдигнатите с втория, третия и четвъртия въпроси от изложението правни доводи на касатора, отнасящи се до връчването и запознаването с писмените доказателства, описани в заповедта за изискване на обяснения; до значението на установения по делото факт, че заповедта за уволнение е била изготвена предварително, преди работодателят да е изслушал работника; и до мотивираността на заповедта за уволнение, не са от решаващо значение за изхода на делото, а се отнасят до допълнителните аргументи на съда да приеме, че уволнението на ищцата е незаконно. Предвид горното въз основа на тях не може да се допусне касационно обжалване. От друга страна, не е налице и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по посочените въпроси, тъй като жалбоподателят не се позовава на неяснота, непълнота или противоречия в правната уредба или на неправилна или нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика.

По така изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Ответната страна по жалбата е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение, но не е представила доказателства да е направила такива. В договора за правна защита и съдействие е уговорено адвокатското възнаграждение да се заплати по банков път, но не са представени документи за заплащането му. Предвид горното разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,